Богат татко, беден татко

21
Хвана ме клаустрофобия, щом влязох в тясната дневна, натъпкана със стари, наджи- вели времето си мебели, които днес биха били от интерес за колекционерите. На дивана седяха две жени, малко по-възрастни от майка ми. Срещу тях седеше мъж в работни дрехи. Панталоните и ризата му в цвят каки бяха добре изгладени, но не и колосани, а работните боти бяха лъснати до блясък. Беше десетина години по-възрастен от баща ми.
Всички се усмихнаха, когато с Майк минахме покрай тях на път към задната веранда.
Аз се усмихнах смутено в отговор.
– Кои са тези хора? – попитах аз.
– Работят за баща ми. Мъжът управлява складовете му, а жените са управителки на ресторантите. А точно като идваше, си тръгна началникът на пътно-строителните ра- боти, извършвани на около петдесет мили оттук. Другият началник, който отговаря за строежа на няколко жилищни сгради, си тръгна точно преди да дойдеш.
– Винаги ли е така? – попитах аз.
– Не постоянно, но доста често – отвърна с усмивка Майк и донесе един стол, за да седне до мен. – Попитах татко дали ще ни научи да печелим пари.
– О, и той какво каза? – опитах да сдържа любопитството си аз.
– Ами, първо ме погледна странно, после каза, че ще ни направи някакво предложе- ние.
– О – подсвирнах аз, като наклоних стола си назад към стената. Задържах го в това положение, само на двата му задни крака. Майк направи същото. – Знаеш ли какво е предложението?
– Не, но скоро ще разберем.
Внезапно бащата на Майк връхлетя през паянтовата врата, водеща към верандата. С приятеля ми скочихме на крака, но не от уважение, а защото се стреснахме.
– Готови ли сте, момчета? – попита бодро той, като придърпа един стол и се настани до нас.
Ние кимнахме и наместихме столовете си така, че да седнем срещу него.
Той беше едър мъж – висок около метър и осемдесет и тежък не по-малко от девет- десет килограма. Моят баща беше по-висок, горе-долу със същото тегло и с пет години по-възрастен от бащата на Майк. Двамата си приличаха, макар да не принадлежаха към една и съща етническа група. Може би енергията им беше подобна.
– Майк казва, че искаш да се научиш да правиш пари. Вярно ли е това, Робърт?
Кимнах незабавно, но ме изпълни някакъв трепет. Думите и усмивката му излъчваха необяснима сила.
– Добре, ето и моето предложение. Ще ви обучавам, но не по начина, по който се прави в училище. Вие работите за мен, аз ви уча. Вие не работите за мен, аз не ви уча.
Мога да ви уча по-бързо, ако работите, но само ще си загубя времето, ако искате просто да седите и да слушате, както правите в училище. Това е моето предложение. Или го приемате, или няма да се договорим.
– Ъъъ, може ли първо да задам един въпрос? – попитах аз.
– Не. Или приемате, или няма да правим нищо. Имам твърде много работа, за да си губя времето. Ако не можете да вземете окончателно решение, значи така или иначе никога няма да се научите да правите пари. Възможностите идват и си отиват. Умението да знаеш кога да вземаш бързо решения е изключително важно. Дава ви се възмож- ността, която искахте. Учението започва или всичко приключва след десет секунди – обяви бащата на Майк със закачлива усмивка.
– Приемам – заявих аз.

22
– Приемам – възкликна Майк.
– – Добре – каза таткото на Майк. – Госпожа Мартин ще бъде тук след десет минути.
След като приключим, тя ще ви заведе до моя супермаркет и може да започнете работа.
Ще ви плащам по 10 цента на час и ще работите три часа всяка събота.
– Но аз имам софтбол днес – възкликнах аз.
– Бащата на Майк понижи глас и заяви неумолимо:
– Или приемаш, или отказваш.
– Приемам – казах аз, избрал да работя и уча вместо да играя.

Изтегляне 2.9 Mb.

Сподели с приятели: