Богат татко, беден татко

143 пазара, вместо да ги закопават в противоатомни скривалища, сега вероятно щяха да бъ- дат финансово независими.
Когато в един град бъде извършен акт на насилие, продажбите на оръжие в цялата страна нарастват. Един човек в щата Вашингтон умира след консумация на недопечен хамбургер и отделът на Аризона към Министерството на здравеопазването на САЩ на- режда заведенията да подлагат говеждото месо на добра топлинна преработка. Фарма- цевтична компания пуска през февруари по телевизията рекламен клип, посветен на предпазването от грипа. Броят на настинките нараства успоредно с продажбите на ле- карството ѝ при настинка.
Повечето хора са бедни, тъй като стане ли дума за инвестиране, безчет Чикън Литъл тичат и крещят неуморно:
– Небето се сгромолясва! Небето се сгромолясва!
Виковете им имат такъв успех, защото всеки от нас има своите страхове. Често е не- обходим голям кураж, за да не позволиш всички тези приказки и слухове за края на света да не увеличат собствените ти съмнения и страхове.
Опитният инвеститор знае, че привидно най-лошите периоди са всъщност най-благо- датни за правене на пари. Когато всички останали са твърде уплашени, за да действат, той „натиска спусъка“ и бива възнаграден за своята решителност.
Преди години един приятел от Бостън, Ричард, ни дойде на гости във Финикс. Остана впечатлен от всичко, което бяхме постигнали с Ким с купуването на акции и недвижимо имущество. Цените на имотите във Финикс бяха паднали. В продължение на два дена му показвахме прекрасни според нас възможности за генериране на паричен поток и капиталова печалба.
Ние с Ким не сме брокери на недвижимо имущество. Ние сме инвеститори. След като открихме подходяща сграда в един курорт, ние се свързахме със съответния брокер и той му я продаде същия следобед. Така той се сдоби с градска къща с две спални само срещу $42 000. Подобни постройки се продаваха за $65 000. Развълнуван от изгодната покупка, Ричард се върна в Бостън.
Две седмици по-късно брокерът се обади, за да съобщи, че приятелят ни се отказал.
Телефонирах му веднага, за да разбера причината. Той обясни само, че разговарял със съседа си и той казал, че сделката била лоша. Цената била прекалено висока. На въпроса ми дали съседът е инвеститор, Ричард отговори, че не е. А когато го попитах защо тогава му се доверява, Ричард зае отбранителна позиция и отвърна, че иска да продължи да оглежда.
Пазарът на недвижимо имущество във Финикс се оживи и само след две години взе- махме от тази къщичка във вид на наем $1 000 месечно, а в разгара на зимния сезон – по $2 500. След още една година имотът струваше $95 000. Беше достатъчно Ричард да даде първата вноска от $5 000, за да започне да се измъква от омагьосаната въртележка.
Днес все още не е направил нищо.
Реакцията на Ричард не ме изненада. Това са типичните „угризения на купувача“, от които никой не може да избяга. Важното е дали ще им позволим да вземат връх. Ако победи страхът, човек губи шанса си за освобождаване.
Ето друг пример. Държа малка част от активите си в сертификати за запазено право върху чуждо имущество вместо в депозитни сертификати. Печеля от тези пари 16% го- дишно, което определено е повече от лихвения процент, предлаган от банките за депо- зитни сертификати. Сертификатите се подсигуряват от недвижимо имущество и от за-

144 конодателството в щата, което също е за предпочитане пред повечето банки. Тази фор- мула ги прави безопасни. Просто липсва ликвидност. Затова гледам на тях като на две до седемгодишни депозитни сертификати. Почти винаги когато споделя, че държа па- рите си по този начин, ми отговарят, че е рисковано, и ми обясняват защо не би трябвало да го правя. На въпроса ми откъде имат тази информация, отвръщат, че са чули нещо такова от приятел или са го прочели в списание, посветено на инвестирането. Те самите никога не са се занимавали с такова нещо, но обясняват на човек, който го прави, защо да не го прави. Най-ниската доходност, която търся, е 16%, но изпълнените със съмне- ния хора са склонни да приемат далеч по-малка възвръщаемост. Съмненията са скъпо удоволствие.
Искам да кажа, че именно тези съмнения и цинизъм са причината хората да си остават бедни и да играят на сигурно. Реалният свят просто ви чака да забогатеете. Единствено вашите съмнения ви държат в бедност. Както стана дума, измъкването от омагьосаната въртележка е технически лесно. Не е необходимо кой знае какво образование; пробле- мът е, че съмненията осакатяват повечето хора.
– Циниците никога не побеждават – казваше Богатият татко. – Неоснователните съм- нения и страхове създават циници.
„Циниците критикуват, а победителите анализират“ гласеше друга от любимите му сентенции.
Той обясняваше, че критицизмът ослепява, докато анализът отваря очите. Анализът позволява на победителите да видят, че циниците са ослепени и да забелязват възмож- ности, които другите пропускат, а ключът към успеха е да откриваш онова, което дру- гите пропускат.
Недвижимото имущество е могъщо инвестиционно средство за всеки, който се стреми към финансова независимост или свобода. Но най-често когато спомена нещо такова, чувам: „Не желая да отпушвам тоалетни.“.
Точно това Питър Линч нарича „шум“. А Богатият татко щеше да каже: „А, ето, ци- никът се обажда.“.
Т. е. този, който критикува, вместо да анализира. Този, който позволява на своите съмнения и страхове да му замъглят ума, вместо да му отворят очите.
Затова, като чуя някой да обяснява, че не иска да отпушва тоалетни, ми идва да отго- воря:
– А какво те кара да смяташ, че аз искам?
Излиза, че тоалетната е по-важна от онова, което искат. Аз говоря за освобождаване от омагьосаната въртележка, а те се фокусират върху тоалетните. Подобен модел на мислене обрича повечето хора на бедност. Те критикуват, вместо да анализират.
– Ключът на успеха е в ръцете на всичко, което „не искате“ – казваше Богатият татко.

Изтегляне 2.9 Mb.

Сподели с приятели: