Богослужение и църковна музика

След като написали изявление, го внесли в църковния съвет. Имало една критикуваща сестра, която казала, че не може да има синтезатор, защото той е инструмент на дявола. Лилиан й казала, че синтезаторът не е нищо повече от ранните електрически органи. Едно и също е дали ще има синтезатор или орган. Тя не имала нищо повече да каже. Гласували и започнали това модерно богослужение. Гласували, че няма да имат модерно богослужение, а смесено. Това винаги е бил принципът им .това богослужение използва съвременното и традиционното по едно и също време. И инструментите също. Обикновено има 5 песни. Две от тях са традиционни. Понякога органът свири модерни песни. А понякога модерните инструменти придружават традиционните песни. Това помага на членовете да приемат съвременните инструменти. Защото църковната песен освещава инструментите. От друга страна, ако чуят съвременна песен с орган, органът освещава песента. Това едва ли е манипулация, по-скоро е демонстрация.

Понякога всичките инструменти свирят заедно. Винаги има традиционен инструмент заедно с китарата. Използват това, което имат. Но имат огромен музикален отдел. Тук ще използваме това, което имаме.

Веднъж Лилиан свирела на орган в една малка католическа църква. Чула акордеон, който свирел заедно с органа. Дори не можела да повярва на ушите си. Но защо не. Има някой, който иска да възхвали бога със своя талант. Има място за всеки инструмент. Хармоника,... да си спомним псалм 150. всеки инструмент е подходящ да хвали бога. Нека хората да участват със своите таланти. Не е необходимо да са професионалисти.

Решили да имат една постоянно работеща комисия по въпроса. Там не гласуват, но работят по ситуацията. Защо такава комисия е важна. Ако само пасторът работи по въпроса, той ще поема цялата критика. Няма да има реален поглед върху нуждите на всички членове. Същото важи и ако само музикантите отговарят за музиката. Ако църквата създаде малка комисия е по-добре. Ще има възможност за преразпределяне на критиката. Най-важното е кой е част от тази комисия. Първото нещо е да огледаме църквата, какви групи от хора има в нея. Първо имаме предвид етническите разлики. После оглеждаме поколенията, възрастите. Необходимо е пасторът да е там. Ако има младежки пастор, и той да бъде включен. Музикалният отговорник, пианистът, органистът, ръководителя на хора. Всички хора, които отговарят за музиката. Така се получава една група от 7-8 души.

След това избираме хората. Това обикновено не става с изборна комисия. Това е една от работните комисии на пастора. Затова не се преминава през изборна комисия. Обикновено изборната комисия е направена от същите хора. Те гласуват един за друг. Качествата на тези хора – трябва вече да са покозали интерес към богослужението. Да са отворени към диалог. Млади, които могат да разговарят с възрастни и обратно. Не през едното им ухо да влиза, а през другото да излиза. Хора, които могат да изслушат и да разберат мнението на другия. Това е отворен диалог. Пасторът си ги избира сам. Да включим жени. Те имат повече здрав разум от мъжете.

После се събираме и изучаваме въпроса за поклонението поне за един ден. Може да възлжим на всеки члед да изследва един от аспектите на поклонението. После правим изявление: „Това е което според нашата църква поклонението трябва да представлява“. 75% от работата е направена.

Трябва да информираме църквата, че сме създали комисия и имаме планове да направим някои промени. Това трябва да се направи поне 3 съботи преди да направим промените. Да им кажем, че еди коя си събота ще опитаме да отворим поклонението към една по-голяма група от хора. Ако църквата е много консервативна, просто да им кажем, че ще имаме една такава събота на тримесечие или на полугодие. Ако хората знаят, че това не е завинаги, се чувстват добре. Трябва обаче да се направи много добре, за да не понесем критика. И след няколко седмици хората идват и казват „Добре, защо не го направите отново“. Така вместо да го налагаме, имаме молба от църквата. Ако нещо се обърка, можем да отстъпим. После комисията се събира и отново дискутира. Понякога може да се налага да се срещаме всяка седмица и да коригираме нещата. Главният музикант трябва да присъства винаги. Всичко е много демократично и много защитаващо. За пастора, за главния музикант, за църквата и за ценностите на богослужението, които сме определили заедно. Това е един много практичен и безопасен начин да се предложи промяна, но и да се запазят ценностите.

Винаги има хора, които критикуват, но те не идват заради музиката, а заради критикуването, така че ние допринасяме за тяхното щастие. Но ако имаме такива хора, ние можем да ги препратим към комисията по музиката.

Емоционалното в музиката

трябва да се покланяме на Бога с дух и истина. Да дойдем с нашите емоции, но и с истината. Това е балансът м-у екстазът и ...(истината или де да знам)

Емоциите трябва да се използват до там, до където изграждат хората. Но ако се изпуснат до степен в която се слага акцент само върху тях....

ЕУ говори за лагерното събрание в Индиана. Този цитат се намира на последната страница от пакета с цитати на ЕУ. Това обикновено се използва като доказателство против съвременната музика. Това там обаче е било петдесятно изпълнение. Хората са били силно възбудени чрез музика. Имало е хора, които са насърчавали хората да стигат до екстаз. Някои го наричат изпълнени с духа. Някои са ги извличали на подиума и са хвалели бога, защото са получили Светия Дух. Това си е съвсем като петдесятно богослужение. Там има хора, които са избрани да надъхват. Духът не идва сам, а трябва да Му се помогне. Такава е била и средата там.

ЕУ говори за ентусиазма в ранното адвентно богослужение. Тя ясно казва, че това си е петдесятно събрание. Какви са инструментите? Орган, барабан, контрабас, ... имало е и три други инструменти. Имало е и барабани. Три цигулки... Правели са здрав шум. В първия параграф – имало викане с барабани, музика, танцуване. В следващия параграф – много силен шум. Шум, неяснота и шум. Като карнавал. Предпоследен параграф – Господ желае в неговото богослужение да има ред и дисциплина, а не възбуда и объркване. Възбудата не е добра, не допринася... в последния параграф – да не .... хората да не мислят, че адвентистите са тълпа от фанатици.

Това е контекстът, в който е писала ЕУ. Тя ясно гори против всяко нещо, което прилича на петдесятно богослужение. От такова нещо до използване на съвременни инструменти в църквата има огромна разлика. Не е нужно да възбуждаме хората на нашето богослужение и да правим карнавал.

ЕУ говори за шума. Всеки път когато имаме шум, имаме объркване. За един час шум в града, психираме. Важно е да се регулира силата на звука на музиката. Също е важен и въпросът за възбудата. Дали тя е необходима? ЕУ казва, че не е.

Цитат от книгата Евангелизъм стр.502 англ. „Все още има хора, които отиват до другата крайност като правят нещо много важно от религиозната емоция... религия на стимулирането, отколкото вяра в Христос“ това не е толкова силно, колкото възбудата, за която говорихме по-горе. Но с музиката можем да манипулираме хората да имат религиозни емоции. Това е в контекста на евангелизаторски кампании. Създаваме емоции, за да стимулираме хората да вземат решение.

Цитат от книгата Евангелизъм стр.510 англ. „ние нямаме време сега за търсене на тези неща, които...“

Има една църква близо до Лома Линда те са Селебрейшън Чърч – празнуваща църква. Тя е била част от хората, които са присъствали на защитата на някаква жена на нейната дисертация, посветена на този нов начин на богослужение. Те имат 45 минути песни и 15 минути кратка проповед. Това е била много популярна църква. Била е много пълна с хора. След песните следва кратката проповед и после си отиват в къщи. Но забелязали, че хората стоят в тази църква 2 години и после отиват в традиционните църкви. Те никога не са имали стабилно членство. След няколко години тази църква спряла да функционира. Музикантите имали самокритика, че никога не мислели и разговаряли за това какво целят с това, че свирят 45 минути. Хората го харесвали, но не било удовлетворяващо. Цялата система на църквата нямала посока. Накрая пасторът изпаднал в депресия. Не знаел какво да прави. Имало много емоция и възбуда, но никаква духовна храна. Това което хората търсят, е духовната храна. Музиката не е поклонение. Тя може да доведе до поклонение, но тя не заменя поклонението, което е чрез Божието слово. Вече няма такива църкви в Америка.

Цитат от Свидетелство на един от певците в групата Мараната относно емоциите: „Бях учен че е достатъчно да изграждаш емоциите, за да може Бог да слезе.“

това мислят младите хора. Колкото по-развълнуван съм, толкова по-близо е Бог до мен. Младите хора така живеят в този век, чрез емоциите.
Промяната:

римляни 12:1,2; Кол.3:1,2

едно от най-важните задължения на пастора е да работи с музикантите и да им помогне да разберат какво означава да имаш променено сърце

Не се съобразявайте с модела на този свят. Това обаче е нашият текст. Може би най-трудното нещо е да вземеш музиката от света и да я внесеш в църквата, без да се съобразяваш с модела на света. Това е много трудно особено за млади хора, които нямат музикално образование. Те нямат друг модел освен света. Те просто копират. Голяма част от научаването да се свири на инструмент е просто имитация. Имитираш учителя или това което виждаш на екрана. Много важно е да се промени моделът. Средствата са същите но моделът е друг.

Не следвайте това, което ушите ви искат да чуят. Ние следваме принципите на библията.

Обновяването на ума и настройка на сърцата към бога. Това са принципите, които музикантите трябва да приложат в живота си. Когато те обучили музикантите си, вече нямали проблеми. Това е всичко от което имаме нужда. Ако музикантите ни разберат това, те ще знаят каква музика да свирят. Ако имаме хора в църквата, които имат образоване в консерватория, те са най-добрите, които могат да въведат модерната музика, но те не искат да се занимават с това. Те обаче имат стандарти. Стандарти за музика и за инструменти....

много често традиционно образованите музиканти не искат да имат нищо общо със съвременната музика. Не се принизяват. Смятат себе си за елит. Можеш да отстъпиш и да си кажеш че не свириш такава евтина музика, или да пристъпиш напред и да решиш да допринесеш така че да облагородиш тази музика.

Има повече в богослужебната музика, отколкото в изпълнението. .... ?????

Има млади хора, които казват, че мразят органа, че е по-шумен от съвременната музика. Не могат да слушат тези химни. Това е реалност. Можеш да прегърнеш реалността и да помогнеш или да се отдръпнеш назад. Дори и да става въпрос за музиката, която не предпочитаме.
Цитати от ЕУ:

„Никога не принизявайте истината..., за да обърнете хората. Но търсете да издигнете грешните и покварените до високите стандарти на божия идеал...“ Евангелизъм 137 англ.

Търсим нуждите на хората. Не правим компромис с качеството на това, което правим, за да привлечем хората.

„Музиката е приемлива за бога само когато сърцето е смекчено, осветено.... от неговите средства... „ Евангелизъм 512

Какво разбираме с истината в музиката. Божието слово е истина, но при музиката, в която има толкова много интерпретации, къде е истината. Един американски поет от 19 век Езра Паунд казва „Лошото изкуство е изкуството, което не е прецизно“.

Има и хора на изкуството, които предават по неправилен начин тяхното разбиране за добро и лошо. Те лъжат. Доброто изкуство е това, което носи добро свидетелство.

Професор по мисиониране, който се занимава много по въпросите с културата. Той казва: Да си представим кранче, свързано с тръби, които носят водата. Водата може да бъде пренасяна по много начини – чрез тръби (пластмасови, медни, оловни, циментови, стъклени, керамични, дървени) или да изкопаем улей в земята. Всички те са подходящи за пренасяне на водата. Ако искам да пия вода, тя трябва да е чиста. Ако искам да пия, трябва да използвам такъв канал, който да ми достави чиста вода. Оловото е отровно. Ако пия от канавката, там има бактерии. Не е толкова важен материалът от който е направена тръбата, а е важно той да не отравя, да не променя водата.

Във всяко едно изкуство имаме вест и формата, която предава вестта. Хората на изкуството обикновено искат да предадат някаква вест. Говорим за съдържане и форма. В богослужебната музика имаме текста на песента, който съдържа вестта. Музиката се предполага, че е каналът, който носи вестта. Ако стилът музика променя вестта, тогава имам фалшиво изкуство. Както примера с песента Свят Свят Свят, изпята по лек начин. Това е нещо което всеки пастор може да наблюдава. Ще разбереш кога формата на изкуството е неправилна. Това е нещо върху което трябва да работим с музикантите. Няма да можем да им кажем как да го направим, но ще можем да им покажем грешките.

На остров Мартиника имало събота с много музика. Имало обаче преди проповедта едно изпълнение на саксофон и пиано. Също като в бар, макар и да било съвършено изпълнено. И това внесло неприятно усещане в останалата част от богослужението.