Богослужение и църковна музика

Музиката, която избираме, ни помага да разберем кои сме. Защото нашият избор е много личен. Свързано е с избора на книги, предавания, храна. Тези всички избори разкриват какво обичаме, какво желаем. Те разкриват какво сме. И ако се оставим на тези избори, ще подсилим нашите естествени тенденции на развитие. Ако постоянно повтаряме едно нещо, това създава навик и оформя характера ми. Ако съм привлечен от агресивна музика. И слушам само такава музика, това ще подсили агресията в моя характер.

Важността на волята. Ако се притеснявам от тези тенденции, черз молитва и божията помощ, мога да превъзмогна тези тенденции. Това означава, че ще избера и друга музика. Желанието е едно нещо, но да поставим себе си волево в правилна ситуация е друго нещо.

Важно е да си създадем музикална съвест. Трябва да се прави избор. Показваме че сме християни, и ако нашият живот е бил променен от Христос, аз ще бъда много разсъдлив, когато избирам музика. Текстът, асоциациите на музиката... Винаги избирам музика, която да поддържа ценности, които са библейски. Когато се оглеждам за музика, през текстовете и асоциациите й, аз винаги гледам тази музика да насърчава в мен чувството на уважение към другите, уважение към бога, грижа за другите, здравето, .... Тук вече стигаме до момента колко музика слушаме. По цял ден силна музика – това унищожава слуха и ума. Музикалния ми избор трябва да потвърждава моето морално, умствено и духовно добруване.

Понякога сме заобиколени от музика по цял ден. Навсякъде има музика, дори и в телефоните. В магазина, в лекарския кабинет. Музиката има фоново значение. Ние в действителност не слушаме музиката. Тя е фон на мястото, където се намираме. Трябва да се научим активно да я слушаме. Трябва да проверяваме нашите очаквания. Какво очакваме музиката да ни донесе. Какво харесваме в тази музика. Защо съм привлечен от тази музика. Какво ми носи тя. Какво ме кара да преживявам за да се чувствам по-близо до бога. Тези въпроси трябва да си задаваме преди да слушаме музиката. Необходим е съзнателен избор. Това е много по-важно за младите хора. Но това е начина, по който можем да им помогнем да правят съзнателен избор.

Много важно е да правим отговорни избори за музиката, която слушаме, така че да си създаваме музикални преживявания. И това да подсилва,.... високи морални стандарти.....

изборът наистина да бъде избор на събитието. Избирам мястото, където слушам музика, избирам хората, с които да слушам. Това са хора с висок морален стандарт. Работя над добродетелността си, над моята душевност, над слабостите си. Всички тези събития, понже са обединени от музиката, тя ще ги подсилва, ще ги прави да изглеждат добри. Музиката ще подсили моите навици, независимо какви са. Музиката потвърждава, че съм творение. Със всички избори потвърждаваме авторитета и волята на твореца. Ако слушам музика по цяла нощ, унищожавам себе си. Ако слушам музика на неправилно (неморално място) с неправилни хора, унищожавам морала си.

Как да открием коя музика е свята?

Черната госпъл музика. Черните са били роби и еднствената им надежда е била в религията. Само в небето могат да бъдат свободни. Религията станала за тях да изразят страданието си. И всяка богослужение става преживяване на освобождението при идването на Исус. Службите им са много дълги, защото една от функциите на богослужението е да бъдеш в катарзиз. Това е процес, в който те се стремели да получат изцеление от ежедневното страдание. Изливали душите си пред Бога в богослужение. Ние не можем за си представим какво е да си роб. Те винаги са били считани са по-нисши. Много трудно е да си намерят работа, дори и да са завършили колеж. Полицията винаги ги преследва, защото са черни. Винаги в магазините ги наблюдават. Единственият твой момент е когато идваш при бога. Само тогава се чувстваш човек. Това изливане на сърцето пред бога. Това е много важно за тях. Заредено с емоция. Когато черният идва на църква, той не търси истината, а изцеление на душата, затова е толкова емоционално. Хората влизат в едно преживяване. Те преминават през преживяването на песента. Днес песните на черните църкви са различни от 19 век, но все още тази музика е уважавана като свещена. Това е един Бог, който е много близо, в една много емоционална връзка.

Ораторията „Месия“ на Хендел е било едно много добро бизнес решение. Той не е бил религиозен. С това произведение е финансирал набиране на средства за сиропиталище. В продължение на 40 години е било свирено в театрите. Когато влиза в църквата, то става свещена музика. Тази част, където се пее Алилуя, е само малко парченце. Хендел използва някои елементи като пиянски песни.

Различните религии използват различна музика. Като цяло музиката отговаря на представата за бога, което отговаря на теологията. Според нея православната музика представя Божията красота. Грегорианските песни по-скоро говорят за морала на Бога. Православното творчество описва външната красота.
Свещената музика – естество и цели

Какво прави свещената музика свята, има ли само един вид свята музика? Определено не. Има няколко стила, които се използват.

Първият принцип е, че Бог обича музиката. Музиката е съществувала преди сътворението на земята. Йов 38:7 – ангелите пеят при сътворяването. Музиката е нещо, създадено от Бога и ни е била дадена. Някои църкви дискутират въпроса дали въобще да имаме музика.

Музиката в поклонението е считана като средство за общуване и изразяване. Ако музиката е присъствала на сътворението, то тя си пасва на контекста на творението. Там намираме първия принцип за музиката. Какво казва Бог в края на всеки ден? Всичко беше добро. Това на нашия език означава направо отлично. Първият принцип е че бог е създал всичко в един хармоничен ред и красота. Обикновено не си отделяме достатъчно време да наблюдаваме творението. Ние се занимаваме с работа и теология. Но в творението, дори и да е в несъвършен вид, все още има много хармония и красота.

Музиката като средство за изразяване и общуване. Музиката трябва да се използва в поклонението за да общуваме с Бога и помежду си. С музиката ние сме способни да достигнем цялото същество. Ако искаме цялостно богослужение, трябва да включим музиката. Тя прави преживяването по силно, и по-пълно. Украсява и засилва преживяването. Помага на паметта. Всичко което е придружено с музика, остава по-добре запаметено. Когато трябва да запомняме списъци и дати, обикновено използваме асоциации, повторения, ритъм на повторението, ходим, докато повтаряме, което създава ритъм. Много по-лесно се запомня, като прибавяме ритъм и мелодия. Музиката помага да се вкарват мисли в паметта. Ето защо е важно да се обръща внимание на думите на песните. Да помагаме на хората да запомнят неща, които имат смисъл.

Каква е вестта, която донасят песните в църквата (химните)? На какво ни учат те? Те ни учат на християнски живот, теология, второто пришествие, кръста, кръщението, съботата. Те са средство за научаване. Какво да кажем за песните, които ни напомнят за нашата емоционална връзка с Бога? Те са също важни. Говорят за нашите взаимоотношения.

Съвременните песни не преподават реално теология. Ако го правят, това е много малко. Те не разсъждават върху дадена мисъл. Дават една теологична идея, но не я развиват. Имат по около 4-6 куплета, което дава възможност на автора да развие нещата. Но това не се случва в съвременните песни. Тяхната цел не е да преподават теология, а да говорят директно са сърцето. Те са по-кратки, директно насочени към сърцето. Използват повече повторения. Има много хубави съвременни песни, но не трябва да ги сравняваме с химните. Тяхната цел е да дадат една идея, без да е развита. Те имат по-различна функция. Но има и много повърхностни съвременни песни. Не е необходимо да ги използваме. Вече говорим и за текста.

Внимателно да се вглеждаме в текста. Какво може да ни даде. Много от съвременните песни се обръщат към библейския текст и понякога директно го цитират. Химните са парафраза на библейския текст. Не пеем буквално текстовете от библията. В съвременните песни имаме това предимство на връщане към оригиналния библейски текст.

Не всеки съвременен автор мисли, че са необходими множество повторения:

Майкъл Кард, известен съвременен музикант и певец на християнска музика – казва, че много от съвременните песни нямат нещо което да ги прави християнски.

Други казват, че някои християнски песни ни карат да затъпяваме.

Навсякъде има боклук и в църквата, и извън нея. Но не трябва да изхвърляме бебето с водата, в която го къпем. Защото има и хубави нови песни в църквата. Но те са рядкост.

Ние живеем в един глобален свят и си заемаме от всякъде в света. Музикалната насока е да се смесва етническата музика в класическата. И големи музиканти като Йо Йо Ма... и т.н. се събират с музиканти от целия свят и създават такива миксирани неща.

Важното е дали музиката ни говори, за да се използва по един правилен начин в богослужението.

Някои хора още не са влезли в глобалния свят и никога няма да влязат.

Пеенето на гласове е нещо ново от около 150 години. По-рано църквата е пеела едногласно и това е създавало усещането за единство. Няма нищо лошо да има разнообразие – едногласово и многогласово пеене.

Музиката ни дава възможност да изразяваме неща, за които нямаме думи. Да изразиш свръхестественото. Разликата от пеенето и простото четене на думи е че се създава измерение, което е нещо много повече, но не може да бъде обяснено. Думите също издигат душата, но има нещо в музиката, което засилва нещата. Добавяме едно измерение, което ...

музиката в църквата трябва да е средство в услуга на теологията. Тя трябва да предаде истината.

Музиката трябва да отразява Божия характер. Какъв е той? Свят, красив, справедлив, обичащ, прощаващ.... това е целта на музиката, да представи всички тези аспекти на Божия характер. Не само святата отдалеченост на бога, но и неговата близост, не само радостта от това да си с бога, но и почитанието.... Музиката в църквата не е забавление, не е себеизява. Не е там за да се чувстваш по-добре, за да общуваш. Тя има определени функции. Една от тях е да отразява божия характер в пълнота. Не само една или друга черта. Тя не бива да се нагажда към това което аз харесвам.

Ако поклонението изразява почит, значи се обръщаме към святостта на бога. Ако изразява благодарност, значи се обръщаме към жертвата на Христос. Ако се опитваме да запазим красотата в нашите песни, значи се насочваме към Божията красота. Не е необходимо да казваме, че Бог е красив, има средствата, които го казват подсъзнателно.

На различните църкви вестта се представя по различен начин – на студенти, на по-семпли хора, по-чувствени хора. Трябва да имаш правилна представа за хората, които присъстват на богослужение.

Музиката ни говори за нашите ценности и вярвания. Кои са нашите ценности? Скромност, честност, чистота, точност, вярност, ... Всичко това са личностни ценности. Имаме ли социални ценности, които включват отношението ни към други хора? Щедрост, патриотизъм, взаимоотношения. Песни за мисиониране...

Важно ли е да имаме песни, които да ни напомнят, че имаме роля, която трябва да изпълним в обществото?

Традиционната адвентна религия е все още твърде лична религия. Говорим предимно за нещо което става между нас и Бога. Много от неадвентните автори на песни насочват вниманието ни към нуждите на света. Ние сме мисионско движение, но мисиите ни са в далечни страни. Може би трябва да мисионираме в района около нас. Тези песни говорят за живота в градовете. Стреса, самотата, бездомните, гладуващите, самотните майки. Това са неща, които обикновено оставяме настрана. Когато се представят песни като тези в църквата, създаваме впечатлението, че има нещо, което трябва да се направи. Модерен език. Това говори на младите хора. Има място и за химните и за съвременните песни. Има място и за песни, които говорят за нашето време. Няма ги в нашите песнарки. Но днес, когато пеем от екраните, не ни е необходима нова песнарка. Една от отговорностите на музиканта в църквата е да търси нови песни. Всеки ръководител на хор знае, че трябва да търси нови песни. Отнема им много време. Трябва да обновим това, което имаме. Можем да вземем методискта, баптистка песнарка и др. Нашите песни са основани на песни от всички тези деноминации. Но песнарката не е божието слово, не е боговдъхновена.

При покланянето имаме двама участници – Бог и човек. Това е много трудно. Говорим за божествени неща, но ги представяме с човешки език. И когато се покланяме, преодоляваме това напрежение.

Да говорим за подходяща музика за Бога и подходяща музика за човека. Музика, която е подходяща за богослужение, но която да отговаря и на хората. Това може да бъде приложено към всеки тип музика. Дори и класическата. Не защото музиката е класическа, това я прави подходяща за църквата. От време на време, когато имаме специално изпълнение се използва класическа музика. Имаме певец, който пее оперно. Можем да изпеем кантата като опера, защото кантатите са написани за опера. Може ли да се пее в църквата като опера. ЕУ казва че не може. Ние не търсим добра или лоша музика. Търсим подходяща музика. Можем за използваме класическа, фолклорна или съвременна музика, която да е подходяща и да отговаря (да говори на хората). Функцията на музиката в поклонението е да предава общуване. Да предава нещо на Бог или на хората. Когато имаш ромска църква и им пуснеш Бах, хората няма да разберат музиката. Ако са възпитани, ще бъдат учтиви, но няма да разберат. Американците казват за най-добрата класика, че е скучна, погребална. Музиката на Бах не е достъпна за всеки. Тя не отговаря.

Къде да отидем, за да намерим критериите?

Няма да се обърнем към никое човешко същество, защото ще бъде субективно. Трябва да открием нещо, което е отвъд културата, образоването, ... Ще се обърнем към Божието слово и Духа на пророчеството.

Пропуснах 45 минути – но трябва да ги има в записките на Сергей.

Цитати от духа на пророчеството:

Пророческите училища от Патриарси и пророци.

Учели са как да правят свещена музика. Пишели нови песни. Има нужда от обновяване, защото времената се променят и приложенията на истината се променят. Но имаме нужда да останем свързани с миналото.

Какво е било съдържанието на псалмите? Божият характер, неговите дела, величие. Песните, които са били писани за обожаване, говорят за бога и представят неговия характер.

Обикновено музикантите свирят за забавление. Дори и класическите музиканти свирят за удоволствие и забавление. Целта на свещената музика е да издигне душата. Никога няма да постигнем това на земята. Но това е нашия начин да се приготвяме и да очакваме. Само ангелите могат да направят това. Ние никога няма да бъдем съвършени на този свят, но се опитваме да израстваме.

Навсякъде по света адвентистите имат един и същ проблем с музиката. Музикантите трябва да се образоват по тоя въпрос.

Във времето, в което храмът е щял да бъде създаден, се появява нужда от литургика. И ЕУ пише затова. В списъка с цитати има подзаглавие „Храмът“.

Псалмите са били използвани в храма, и извън храма.

Текстовете, говорещи за музиката в храма:

1Летописи 23:2-5

Левитите са определени и да пеят; 1Летописи 25:1 глава ни показва връзката с пророческите училища; 1Царе 10:5 – текстът разкрива какво са правили учениците в пророческите училища. Откриваме връзка между пророкуването и музиката в храма. Окозва се че пророческите училища са били подготовка за службата в храма. Това са едни и същи хора. Означава ли това, че в пророческите училища са учели само левити? Някои от тях са били, но не всички. Но само левитите са служели в храма. Има много псалми, за които не знаем кой ги е писал. Други са писани може би от Асаф. Той е един от левитите, защото е един от водачите в храма.

Предназначението на левитите като музиканти в храма.

Пс. 9:1; 105:1-3

Пс.9:1Ще Те славословя, ГОСПОДИ, от все сърце, ще разказвам за всичките Твои чудни дела.

Насоката на песента – ще хваля теб Господи, ще хваля Твоите чудеса, ще пея слава на Твоето име. Много богоцентрично е. Музиката, която е била създавана под формата на псалми е била насочена основно към Бога. Когато правим музика в църквата, хорът пее за църквата. Някой свири някаква специална музика и ние пеем за църквата. Има разлика в насочеността на песента. А псалмът е много ясен. Музика, която е ориентирана директно към Бога. Мислим за Него. Много е важно начинът, по който музикантите са били разположени в храма, е една физическа илюстрация на този принцип. В храма певците и музикантите са били разположени около олтара. Те са били разположени един срещу друг, гледайки жертвата. Публиката е била зад гърба на певците. Певците не са пеели за тях, а за Бог. Музиката е направена към и за Бога. Това е един силен урок. Дори труден урок. Когато правим музика в църквата, тя не е за хората, а за Бога. Това, което е важно, е певците и музикантите да разбират, че пеят за бога. Че това е нещо като жертвоприношение, а не за хората. Когато сложим хора зад хората и те чуват звук, без да виждат, тогава се концентрират върху музиката повече, отколкото върху хората. Това, което е важно, е разположението на сърцето. Ако дори и само това постигнем с нашия хор (разположението на сърцето), това е успех.

Бог добавя музика към жертвите. Украсява ги. Много е странно. За израилтяните е било по-лесно да разберат жертвата на Христос, отколкото за нас, които теоретизираме нещата.

Апостол Павел казва да хвалим Бога с песни и псалми. Свидетелстването и пеенето в ранната църква са били предимно спонтанни. Трябва да предоставим по-дълги моменти на пеене. Но пък тогава ще кажат, че си пендесятник. Но пък от друга страна това е библейско. Защо да не взема библейския модел и да го приложа. Ние ще направим важните неща различно от пендесятниците, защото нашата теология е различна. Но тези моменти не трябва да заменят другите елементи. В САЩ има църкви с 45 минути пеене и после кратка проповед върху психологичен или социологичен проблем. Но това не е поклонение.

Музиката трябва да доставя удоволствие на Бога.

Идеята за удовлетворяване на Бога. Жертвата на Каин била съвършена, но не е удовлетворила Бога.

Как доставяме удоволствие на някого? Как му избираме подарък? Ако е момче, няма да му подарим кукла. Вглеждаме се в личността, в неговите особености. Ако му купим подарък, който харесва на нас, това е егоистична подбуда. На него може и да не му хареса. Разбираме, че целта преди да подарим нещо на Бога, е да се замислим какво ще Му хареса. Дали моята музика кореспондира с Божието естество.

Дуайт Нелсън изнасял поредица върху Съда. Това е тема, която не интересува младите хора. Ама изобщо. И той се опитал да предаде вестта си така, че да бъде възприета. Точно преди проповедта по принцип имали обичай да имат специално музикално изпълнение. Но от тази проповед вече нямат такова изпълнение. Музикантът излязъл и изсвирил песента „Свят, свят, свят.“ но я изпели малко барово. Имало малко ударни елементи. Лицето на Дуайт Нелсън било.... той не могъл да се изправи след това. Цялата атмосфера била разрушена. Това не било жертва пред Бога. Тази песен не говорела за святата атмосфера на Божието присъствие. Лековатостта въобще не пасва на Божията святост. Те изпели светите думи, но не осъзнавали какво правят в момента. Нямало връзка м-у смисъла на думите и онова което става в умовете им. Това е пример за типичния евангеликализъм. Бог е един от нас. Ние сме свещеници и сме свети. Бог е свят като нас. Не да си представяме бог като себе си. Това е удобно. Но има нещо в Бог, което е над нас. И ако музиката не отразява характера на бога, тогава нямаме поклонение и удовлетворяване на Бога.

Едно от най-трудните неща е да се определи колко далеч можем да отидем в радостта. Радостта се контролира от почитанието, а почитанието се контролира от радостта. Това е най-трудното за музикантите. Това е принцип от псалмите – бил е практикуван в храма

Ако искаш да си музикант, ще развиваш способностите си. Малко трудно е за пастора да наблюдава прогреса по въпроса на музиката. Но можем да потърсим съдействие и съвет от специалист. И тогава да преценим. В църквата не са необходими професионалисти. Ако ги имаме, добре. Ако ги нямаме, работим с каквото имаме. Насърчаваме ги да имат духа и желанието, и да се развиват.

В пророческите училища са използвали стари и нови песни. Старото и новото присъстват в псалмите.
Съвършенството на храмовата музика:

Способностите са на различни нива, но винаги трябва да има съвършенство. Не да сме безгрешни, а да направим най-доброто, на което сме способни.

1Летописи 25:6-8 (Филипяни 4:8)

това е една музикална академия. Има учители и ученици, стари и млади. Всички участват, не само най-добрите. И майсторите и тези, които се учат. Това не са само добрите. А най-добрите и тези, които се учат. Тези които се учат обаче са под наблюдението на най-добрите. Тези които учат не само придобиват способности. Те се учат как да подготвят сърцето си. Научават се на поклонение. Учителят ще учи другите какво означава съвършенство на всяко едно ниво.

В много църкви да си музикален ръководител изглежда е привилегия до края на живота. Не искат никой друг да бъде допуснат. Но в храма са хвърляли жребий. Всички са участвали. Обикновено по-възрастните хора държат на своите привилегии.

Много други псалми показват по начина, по който са били написани, че са предвидени за хора, които да участват. Много важно е в църквата да имаме хора, които да участват, защото иначе ще си мислят че са само наблюдатели и ще станат пасивни. Главната част в музиката трябва да включва цялото събрание. Хорът от време на време пее. Но защо да не се стимулира църквата да пее заедно с хора. Не през цялото време. Но някои хорови песни са написани върху химни. Хората могат да се присъединят към припева. Може църквата да изпее една песен и после хорът да й направи вариация.

Специалните изпълнения. Те винаги създават проблеми. Това е времето когато хората излизат и правят изпълнения. Често имаме проблем със стила на пеене, на свирене. Със отношението на изпълнителя. Когато имаме такава специална музика, поставяме цялото събрание в положението на наблюдатели.