Богослужение и църковна музика

Богослужението представлява една прогресия, развитие. Започваме с нещо като увод – четене на текст и т.н. после имаме някаква песен или хваление. Много често църквите в Европа и Америка пеят нашата втора песен. След това правим други неща.... пеене... и накрая молитвата на пастора. Постига се някакво напрежение докато се стигне до проповедта. Не искаме да прекъснем това напрежение. Събранието се движи към тази точка. Ако преди проповедта изпълним специално произведение, хората се отпускат от това напрежение, което е изградено и се връщат към позицията на наблюдатели. И така се губи изграденото....

Понякога има ужасни съботи. Вече си готов да приемеш божието слово и в този момент излиза някой и прави съобщения. И всичко е изгубено. По-добрият момент за специална музика е след проповедта, защото това помага на хората да мислят върху проповедта. И това води до едно постепенно успокояване.

Богослужението е като пътешествие. Стигаш до високата точка на проповедта и после слизаш бързо надолу. Ако малко се удължи ефекта на проповедта с музикално произведение, това е добре. Това разбира се не е правило, а предложение. Самата специална музика: често в нея чуваме някакво класическо произведение. Може да е различно...

Все повече тя поставя под въпрос практиката за такава специална музика. Повечето от хората не знаят какво да правят с нея. Не знаят какво да мислят. Не знаят какво е предназначението на това.

Някъде се свири инструментална музика, базирана на църковни песни. Тогава хората реагират по-добре. Защото докато слушат този аранжимент на църковна песен, те си припомнят думите. И това дава по-дълбоко значение на музикалното преживяване. Някои си тананикат песента, някои тихо я пеят. И музикалното преживяване става едно по-дълбоко духовно преживяване. Една класическа мелодия, която не е свързана с религиозни думи, е просто едно естетическо преживяване. Не да не свирим класическа музика, но да експериментираме с други неща. Накрая може да се добави пеенето на цялото събрание към тази песен. Бихме искали всяка част от богослужението да има значение.

Да мислим за обогатяването на духовния живот на членовете със всичко, което правим. Да ги държим постоянно ангажирани с богослужението. Не да останат само зрители.

Някой пастор по средата на проповедта започва да пее някаква песен ( това става спонтанно и нарушава монотонността), отива на пианото или пее акапела и хората пеят заедно с него.

Записаната на диск музика и пеенето със симбеци е едно от най-опасните неща. Там има оркестър с професионално качество. Но за съжаление в повечето случаи певецът не е на нивото на оркестъра. Или пък сме пуснали погрешна мелодия. Това пък е твърде силно, твърде силно или твърде бавно. Освен това ако считаме своята музика за принос, нека тогава тя да бъде наша жертва. И да не вземаме изкуствени неща, за да направим нещата да звучат по-добре. Някои хора наричат това музика, която отсъства. Все едно си стоиш в къщи и гледаш телевизия. Като да гледаш богослужение по телевизията в неделя сутрин докато закусваш. Бог не иска от нас професионален оркестър. Иска да дойдем с нашите таланти, които ни е дал и да служим с простота. Резултатът е по-автентичен. Но тази позиция не е твърде популярна. Никога няма да отидете на концерт и да слушаме певец, когото пускат от диска. Все едно да отидеш на балет и да няма оркестър.

Бог приема нашите прости дарове. Той не се нуждае от професионален оркестър.

Ако искам да изпълня специална музика и си дойда със записа, изглежда сякаш искам да съм по-голям от това, което съм.
Функционална музика в храма

1Летописи 23:30

функцията на музикантите е била да придружават жертвата. Не просто да правят музика, за да прекарат хората приятно време. Музиката в храма е функционална. Тя придружава дейностите. Води пеенето на цялата църква.... Музиката не е изкуство заради самото изкуство, свързана е с определена функция.

В храма има 144 певци, които пеят на смени по 12. на всеки три часа има жертва. 144 певци е една смяна на денонощие. Във всяка една професионална музикална среда има репетиции. Колкото по-голям е оркестърът, от толкова повече репетиции се нуждаят. За съвременната музика се нуждаеш от репетиция, защото в съвременната музика хората импровизират много.

Музикантите в Андрюс започват репетиции 2 седмици по-рано. Проповедникът се среща с тях и им казва каква е темата, какво иска той като музика. После те си избират песните, които пасват на темата. После се дават песните на певците. После има репетиции. Там имат перкусия, но не използват типични рок-барабани. Главният музикант написва аранжимента. Всяка събота има различен аранжимент. Това е около 20 часа. Репетицията иска 7-8 часа. Инъче не се получава. Имат две групи, които се редуват.

кой инструмент е подходящ за свещена музика? Да установим принципите.

Какво е ставало в храма. Всеки текст в библията, който говори за инструментите в храма споменава 4 инструмента – арфа, лира, тръби, цимбали. Когато говорим за цимбали днес имаме предвид чинелите. Те обаче са били като малки кръгчета, които си слагаш на пръстите като кастанети. Те не са били използвани като музикални инструменти, а са давали сигнал. Когато се говори за пауза в псалмите, тогава Асаф е щракал с тях и е давал сигнал за пауза. И когато музиката отново се появява, водачът отново дава знак с цимбала (кимвала). Те не са правели музика, а са давали сигнал. Тръбите също само са давали сигнал, защото са можели да изсвирят само 5-6 ноти.

Защо точно тези инструменти и защо точно те, защо няма барабани. Давид е свирел на някакъв барабан (може и друг да е свирел) и той е танцувал при внасянето на ковчега в Ерусалим. Някои хора използват това, че никога не трябва да използваме в църквата перкусия, защото Асаф не ги използва в храма.

Арфата и лирата са били инструментите на древността. И те са били използвани в поклоненията на Египет и Шумер. Но не и при ханаанците. Тяхното поклонение е много диво и арфата и лирата са недостатъчни. Арфата е била използвана и извън храма от овчарите и най-вече от проститутките. Бог не е създал инструментите специално за храма. Няма свети инструменти. Защо няма барабани в храма? Няма теологични причини за това. Никой в Библията не пише против барабаните. Но когато видим как са били използвани, може да разберем защо не са в храма.

Пример в стария завет, когато са използвани барабаните. Това не са барабани, а тарамбука.

Йефтай – той е наемник от друга нация, нает да води война. Не е евреин. Какво се случва, когато се прибира в къщи. Срещу него излиза дъщеря му с нейните приятелки, които свирят на тъпанчета.

В тази култура само жените са свирели на тъпанчета. Те са асоциирани с жени. С изключение, когато се говори за пророческите училища. Но това е било за много кратко време и не е било типично за еврейската култура.

Последните псалми са много особени. Много хора ги използват като аргумент, че в църквата трябва да използваме барабани. Според Жак Дюкан последните псалми са есхатологични. Те говорят за последните времена. От 147 или 148 до края. Те говорят за цялата вселена. Пс 148:7-12 Кой хвали тук. Всички. Дори светкавицата, градът, облаците, вятърът. Означава ли това, че всички тези неща трябва да дойдат в храма. Става въпрос за пълното хваление ..... Еврейското въображение включва много неща. 149:1 говори за нова песен. Всеки път, когато библията говори за нова песен, това е в контекста на новата земя. Пс 150 говори за хвалението със всички инструменти.

Жените – храмовата служба не е позволявала на жените да участват в нея. Имало е двор за жени и те не са могли да преминат при мъжете. Не им е било позволено да отидат при жертвите и мъжете. Вероятно липсата на перкусия в храма е поради социална причина. Но нямаме доказателство. Това е хипотеза, но е добра.

Какво научаваме от това?

В храма са били използвани инструментите от онова време и от онова време. Те не са били отделени специално за поклонение. Сами по себе си те не са свети. Начинът, по който се използва, го прави подходящ или неподходящ. Днес лирите не съществуват, арфите са скъпи и те определено не са част от нашето културно наследство. Използваме пиано и орган. Кое от двете е по-доброто. И двете не са свети. Органът съществува преди пианото. В Европа той е бил част от църковното наследство няколко стотин години. Но първо е бил използван в езическото поклонение. Когато е бил въведен в Америка, той е бил използван в театрите. Театърът там е място с евтино забавление – вкл пиене и проститутки. И когато искали да го вкарат в църквата, това било скандал. И около 1850 година една църква си поръчала орган от Европа, но един разочарован член казал, че ще плати от джоба си за да го хвърлят в морето. Днес обаче тази дискусия не съществува. Пианото пък днес се използва в ресторантите. Същото е с всеки един инструмент. Дори и китарите. ЕУ насърчавала хората много да използват китарата в църквата. Но днес тя не е имала тази асоциация като днес. Да използваме китарата, но по различен начин. Не да свирим сякаш свирим рок или джаз. Или каквото и да било друго, което не е подходящо за богослужение. Но защо да не използваме инструмента. В древността китарата е била най-благородният инструмент. Това всъщност е предшественикът на китарата – лютнята. Много млади хора не знаят как да свирят на китара. Те знаят три акорда и.... не искат и да се учат. Има различни стилове на акомпанимент. Модулиране от една тоналност в друга. Ако изсвирим 5 песни в една тоналност това е много скучно. Саксофонът – бил е създаден като класически инструмент. После била възприет от джаза, рока. Просто да не свирим така че да се създават алюзии с джаза и рока.

Барабаните – какъв е проблемът с барабаните в църквата? Те създават ритъм и са шумни. Защото барабанистите просто копират това, което виждат на други места. Рядко има хора, които знаят как да свирят на барабани. Всеки може да блъска и да се чувства важен, защото е шумен. Първо трябва да разбереш какво означава да свириш на барабан. Първо да се види как свири истински барабанист, дори и в роксъстав. Когато всички свирят заедно, едва можеш да чуеш барабаните. Това е подобно на художник. Художникът рисува на платно. То не е абсолютно гладко, има нишки, това придава релеф на картината. Това е ролята на барабаниста. Да създаде тази тъкан, която държи цялата картина. Да допринесе различни акценти, цветове. Не да доминира, а да дообогати музиката. Барабанистът е тъканта, която държи картината. Когато тъкачите тъкат на много места има много неправилни форми и това създава онова, което създава текстурата. Барабанът осигурява текстурата. Но дискретно. Той винаги присъства, но не го чуваш. И не е необходимо всяка песен да бъде с барабани.

В Google пишем Most Amazing Propheses и там търсим Tree of Life – това е богослужение от 2006 година. Това е подходяща илюстрация. В момента е само аудио. Можем да търсим и на www.pmchurch.org????

в тяхната църква имат правило: да няма никога в църквата пълния комплект барабани. И перкусията да е като сол и пипер. Ако сложиш прекалено много от тях в храната си, няма да можеш да я ядеш. И да не е на всяка песен.

За домашното:

Да прочетем петте дадени статии и за всяка статия да напишем по една страница. И то да бъде на двойна разредка. Не да направим обобщение на статията. Долу има въпроси, които да ни помогнат да напишем доклада. Какво ново сме открили в статията и каква концепция сме открили, която е приложима в нашето служене. Статитите ги има преведени в пакета.

На втората страница от изискванията има три точки за доклада.

Второто нещо е избор между един литургичен проект или писмена работа. Има една страница, която обяснява литургичния проект. Отиваме в една църква и наблюдаваме тяхната богослужебна практика и правим връзка с тяхната теология. Тоест, когато отидем там предварително да знаем теологията им. После следваме петте въпроса, които са дадени и като ги следваме описваме на 7-8 страници с неповече от двойна разредка. Ако пишем с единична, да е 3-4 страници.

Ако изберем писмена работа, има предложени 9 теми, ако искаме да направим нещо друго, да й пратим е-майл, че искаме да пишем по друга тема. Или пък да говорим с Венци. Ако правим писмена работа, ще трябва да има проучване, освен ако не изберем работа в-у ЕУ. Това не е есе, да изложим своето мнение, а да има изследване на въпроса. Може да използваме и английска литература в електронен вариант.

Може за изпита да си го напишем в къщи на бележки. Това се нарича изпит „Отворена книга“. Тя е дала моделът, който трябва да бъде преведен. Има две части едната е да напишем проповед върху поклонението (библейски принципи, културни особености, психологически фактори, планиране и организация на поклонението). Да се вмести в три страници на двойна разредка. Колежът ще ни изпрати описанието. Ще има и втора част върху музиката – ролята на музиката като средство на общение, роля и качество на музикантите, инструментите.....
Псалмите: модел за поклонение – предназначени за Бога – удовлетворяващи Бога

Пеенето е фокусирано върху Бога.

Псалмите са обективни и субективни. Какъв е субективният им аспект. В какъв смисъл са субективни? Отразяват личната опитност на автора. В каква форма са написани? Поетична.

Поезията е много субективна. Поетите използват техни лични образи, личен стил, техните емоции. Какви емоции откриваме в псалмите? Радост, благодарност, мъка, страх, гняв, колебание, неверие, обезсърчение, разочарование, скръб, бунт, възторг, отмъщение и то много, покаяние, възхищение. Това са много емоции. Това са текстове, песни за обожаване. И това ни разкрива какъв широк спектър от чувства можеш да занесеш пред Бога. Има ли омраза в Псалмите?... Всичко това е въведено в поклонението. Има много теми, които могат да се използват в поклонението. Изглежда е много важно да занесем тези емоции пред Бога. Трябва да отворим повече тематиката на съвременните песни. Те подчертават повече личното преживяване. И ако са добре подбрани....

Обективната страна на Псалмите. Кои са обективните елементи в тях? Псалм 119 – законът, божият характер, сътворението, жертвената система, светилището, историята на Израел – много псалми повтарят това, което Бог е направил. Има още нещо много важно – пророчеството. Има месиански пророчества. Има поучаващи елементи, напомнящи елементи. Псалмите са един добър пример за онова, което трябва да пеем в църквата. Трябва да пеем върху теологията, но и за емоциите си.

В Новия Завет:

откровение – когато се вгледаме в музиката на откровение – глави 4 и 5 особено. Там музиката е отправена към бога. Това е доксология. Направено е в групи. Има общ характер – участват много ангели и хора. Има много структуриране и симетрия, но и място за спонтанност. Представени са множество инструменти, езици, звуци. Освен многообразието има едно много силно чувство за единство. Това ни служи за модел. Да прочетем Откровение от перспективата на богослужението, а не от перспективата на пророчеството. Да обърнем внимание на всико, което е свързано с обожанието.

Новият Завет като цяло – когато навлизаме в НЗ има една смяна на парадигмата. В СтЗ има храмова система със свещеници и левити. Всичко е предписано от бога и добре направено. Богослужението е правено от професионалисти. В епохата на НЗ храмът е там за малко врмеме. В допълнение имаме една нова структура. Имаме синагогите, които водят началото си от Вавилонския плен и домашните църкви. Коя от тези три групи се покланя. Появява се нужда от напътствие. Повечето от писанията на Павел са напътствия как да живеем заедно като общество. Нямаме много индикации свързани с музиката. Само няколко текста. Но можем да извлечем от там инструкции.

Новият завет е много ясен по отношение целта на музиката. Тя е да изгражда и да подсилва чувството за общност. Имаме няколко текста – Кол 3:16; 1Кор.14:15,(19),26; 10:30,31).

какъв е контекстът на 1Кор.14 глава? Павел говори за езиците. Какъв е неговият съвет? Говори за реда. Едва ли не им казва да си идат в къщи, да се заключат и да си говорят езици колкото си искат. Това е глава посветена изключително на поклонението. Той казва, че поклонението не е нещо лично, а е за цялата църква. Не е нещо, което можем за си правим както си искаме. И да правим каквото си искаме. Не можем да правим неща, които назидават само нас. Поклонението трябва да назидава цялата общност. Не само отделния човек. Музикантите идват на църква и искат да свирят каквото си искат, нещо, което ги изгражда тях лично. Но дали този тип музика би донесло духовно назидание на цялото общество, не само на тях. Музиката трябва да назидава цялата общност.

Има и други текстове в Деяния, Римляни и Ефесяни как музиката трябва да бъде използвана. Яков казва, че пеем като израз на радост. Елементът на радост е част от поклонението, то не е само почитание. (Деяния 16:25; Римляни...

В Ефесяни 5:19-21 Павел говори за ... В пеенето говорете си един на друг и покорявайте се един на друг. Това означава че не пеем само на себе си. Подчертава се църквата като общност и единство.

винаги, когато се занимаваме с група от хора, има етични моменти, които имат своето място в тази група. Когато Павел дава тези съвети, той не говори за музиката, а за нечистата храна. Но контекстът е да не се съдим. Това е добър подход по въпроса за музиката. Проблемът с музиката в църквата е че много често се осъждаме един друг. Някои казват за другите, че музиката им е повърхностна и духовният им живот е такъв. Съдим ги по музиката, която внасят в църквата. Като цяло нашата църква е много силна по въпроса на осъждането.

Римляни 14:13 – не се превръщайте в съблазън за никой. От една страна казва не се съдете един друг (за музиката), това носи духовно обогатяване на хората, но не се превръщайте в камък за препънка. Както и да го погледнем този стих представлява една двупосочна улица. Старите осъждат младите, но и младите трябва да се научат да не бъдат препънка (съблазън) на възрастните.

Римляни 14:15 – ако брат ти е стресиран или объркан от музиката, която внасяш в църквата, ти вече не действаш от любовта. Павел казва Не си купувайте такова месо, ние казваме Не си купувайте такава музика. Защото царството Божие не е свирене и пеене, а правда, .... и... царството божие не е въпрос на музика. Понякога всички дискусии за музиката стават толкова важни, че забравяме смисъла на богослужението, което е божието царство. Музиката е само един аксесоар към богослужението. Важно е да намерим разрешение на въпроса за музиката в църквата.

Римляни 15:1 -

Римляни 15:2

Още съвети по същата тема. В 1,2 стих. Да носим немощите на слабите и не за да угаждаме на себе си. Всеки да удовлетворява нуждите на другия. Кой е силния и кой е слабия, когато имаме проблеми в църквата с музиката. Старите или младите. Трябва ли да помолим младите да се помолят да се погрижат за старите, защото те са слабите във вярата. Или да направим обратното. Трябва да установим кой е слабият. Да носим слабостите на слабите и да не ги тласкаме към падението. Тук има една прогресия в идеята.

1 Коринтяни 10:32,33 – когато четем, сменяме ядене и пиене със свирене и пеене.

Коя е главната цел на този текст. Дали ядете и пиете, или свирите и пеете, правете го за Божия слава. Това, което правим за божия слава, включва и онова, което парвим за другите около нас. Кой е силен и кой е слаб. Трябва ли да помолим старите да разбират младите. Или да помолим младите да се въздържат от новата музика, защото тя съблазнява слабите

Римляни 14:16 (може би старият текст звучи по-добре)

  16 И така, не оставяйте да се хули вашето добро. (това, което е за добро)

но някои хора никога не порастват. Те си остават винаги деца. Има хора, които идват на по-модерното богослужене, само за да се оплакват и да критикуват.

Августин Блажени, коментирайки римляни 14 глава казва: (по негово време в църквата е имало такъв проблем – църквите също са пеели песни с заети светски мелодии. И те му писали какво да правят. И той им пише като отговор: Има едно помощно правило: Когато нещо не се противо поставя на вярата и на добрия морал, но ни помага да .... не трябва да го критикуваме, а да го хварим, да му подръжаваме, докато те не се превърнат в препятстви, за тези, чиято вяра е слаба. Но дори и да се превърнат в препятствие, не би трябвало да продължаваме да ги правим, без да ги поставяме под съмнение, ако има една по-голяма надежда да постигнем нещо, (ако надеждата да спечелим нещо е по-голяма от страха да изгубим нещо) и особено, ако тези неща могат да бъдат силно защитени от Писанието.

Тази позиция взема предвид и двете позиции.

Имаме млади хора, които искат да въведат новото в църковната музика. Нови песни, нови инструменти. Китара, саксофон, барабани. Това ще обезпокои по-старите членове. Така че трябва да подготвим и по-възрастните и по-младите. Трябва да обясним на възрастните нуждата на младите да използват своя език. А на младите – че не трябва да правят нещо за себе си, а за Бога. И че трябва да увлекат всички в църквата, дори и възрастните. Трябва да бъде направено по библейските принципи. Това не е нещо, което правят за свое удоволствие, а за да послужим на църквата. Възрастните трябва да разберат. Това не може да се случи без вътрешна битка. Старите да бъдат толерантни. А младите да адаптират музиката си за църквата, така, че да бъде подходяща за църква. Всяка от страните взема под внимание слабостта на другата страна. Модерната музика може да намери своето място, при условие, че се спазят ценностите на поклонение.

Преди 12 години пасторът представил в църквата в Андрюс модел на модерно богослужение. Но голяма част от хората (около 30 %) казали, че ако това ще бъде вече богослужението, те ще отидат при лутераните. Той не искал да ги изгуби и затова направили комисия, която работила цяло лято.

В комисията имало около 20 души от всяка възрастова група в църквата. Също и няколко професори по теология. Около 6 души били младите. Тя била шеф. След два месеца проучване проблемът започнал. Когато младите хора искали да кажат нещо, професорите им говорели зле. Казвали им че не са духовни, че трябва още да израснат. Но младите били по-учтиви от старите. Получила се много кофти обстановка. Един ден един от професорите прочел цитат от някакъв френски автор. Говорело се за Исус, който винаги се смесвал с хората. Независимо какви са били и им помагал да израстват.... Това озаптило професорите. И започнала нормална дискусия.

Младите не знаят какво да правят, защото виждат музика по телевизията. Обличали се по неподходящ начин. Хващали показно микрофона.... Дрън-дрън. Накрая написали изявление. То било от хора, които представляват цялата църква. Музикантите, професорите по теология, старите, младите, пасторът, младежкият пастор. Но имали проблем с барабаните (целият комплект рокбарабани). Двама души били за, но останалите били против. Започнала дискусия. Тя попитала един млад човек, който имал рокгрупа. Попитала го дали може да прави съвременна музика без барабани. Той отговорил, че барабаните дори не са необходими. Може да се правят с пианото.

И всяка година те разглеждат въпроса отново. Но не искат барабани. Какъв е проблемът с тях. В тяхната църква те не се виждат. В музиката им почти не се чуват. И ако ги няма на сцената, няма проблем. Но ако са на сцената, ще имат усещане, че не са в църква. Но всяка година имат история на черната църква. И една събота канят една черна църква. Те искат да си донесат барабаните. В предишните години им казвали, че имат правило да няма барабани в църквата. Те били много нещастни, защото казвали, че не могат да си направят музиката.

И едните и другите обаче били прави. И намерили компромис. Говорили с лидерите им да си донесат барабан, но да не го поставят отпред, а отстрани и да не го използват много силно. Минали няколко години, но това все още си е проблем за някои хора. Но го толерират, защото това е черна църква.