Богослужение и църковна музика

С времето дадена група се отдалечава от музиката си. И тази музика става по-приемлива за хората. Асоциациите не са вечни. Идва време, когато тези асоциации престават да съществуват. На времето Бийтълс и това което са правили, са били свързвани със злото. Бийтълс се е превърнала днес в концепция, а не в реалност. В следващите 100 години техните мелодии ще бъдат тотално отделени от нормалния си произход. Няма да има вече асоциативни връзки и ще се считат за нормални красиви мелодии. На всеки 30-40 години асоциациите изгубват своя смисъл. По тая причина днес пеем духовни песни, които са имали друг произход.

Обикновено се приема, че хората, които слушат добра музика (в общи линии класика), имат добро влияние. Ако приемем, че класическата музика, която е считана за добра музика, ако приемем, че хубавата музика ни прави добри личности, тогава приемаме, че лошата музика ни прави лоши хора.

Когато говорим за добра и лоша музика, ние винаги в основата подсъзнателно поставяме етика срещу естетика.

По въпроса за естетиката – в един речник пише: „В самото дело на концентриране на нашата енергия върху естетическия обект, нашата духовна същност (духовно състояние) се подобрява. Има освобождаване на вътрешно напрежение и един вид вътрешно проясняване, което не е съществувало преди. Ефектът включва възвишаване на нашата сетивност и пречистване на нашите способности за ...“

когато гледаме някакво произведение на изкуството, слушаме качествена музика, четем добра литература, нашето естество се подобрява. Напрежението в нас отминава и настъпва вътрешно проясняване. Това включва възвишаването на нашата чувствителност. Колкото повече наблюдаваме произведенията на изкуството, толкова по-чувствителни ставаме. Това пречиства нашите способности да чувстваме. Пречиства нашите възможности за емоционално изразяване. Ставаме по-чувствителни и за света около нас. Това е една от дефинициите за естетика.

В това определение няма нищо религозно. Духовното не е задължително в духовността. Това е онова измерение на човешката личност, което е свързано с духовността, с ......

естетическото съзерцаване подобрява нашето духовно същество и то е свързано с нашия ум, с душата. Довежда вътрешното ни състояние до проясняване. Свързано е със способността ни за възприемане... това е една перспектива за естетиката.

Какво ни носи религията. Какво разбираме под религия. Да се свържем с Бога – религаре. Какъв трябва да е резултатът от свързването ни с Бога. Промяна във връзката ни с бога и с хората. Това наричаме етика.

Цитат:

„Красотата на бога не е естетическа, но морална и етическа красота.“

„... Красотата на творението не е морална, а естетическа красота. Това е красотата на творението, на предмета...“ Когато погледнем едно дърво, създадено от Бога, то има естетическа, а не морална красота.

„...Естетическата красота е положена в начина или качеството на онова, което е казано, направено. Защото истината е в онова, което е казано, а не в начина, по който е казано.“ това са цитати от книга „Музиката през очите на вярата“ много е интересна. Това е много важна разлика, която трябва да правим. Ако някой каже, че е чул едно красиво произведение и то го е приближило до бога, това етическо или естетическо преживяване е?

Същият автор Харолд Бест

„Има разлика между това да бъдеш движен от музиката и да бъдеш морално насочен и променен от нея“

много хора вярват, че понеже са били задвижени духовно (докоснати) от музиката, са имали духовна опитност. Духовността се състои в промяната. А това е просто чувственост. Ако съм бил променен от музиката, това означава, че е станала магия.

„Музиката няма вътрешен фар, който гарантира постоянство. Тя е различна от истината. И защото истината е транскултурна, абсолютна, непроменима. Но музиката може да сменя своето значение. От място на място, от време на време.“

„Колкото по-често повтаряте едно музикално произведение в същия контекст, толкова повече то ще се свързва с този контекст. (музиката започва да придобива смисъла на контекста)

разбирането, което имаме за музиката, зависи от контекста на съвремието, но и от личностните .... от въображението на слушателя. И от волевите намерения, които внасяме в слушането на тази музика.

Това е много подобно на опитността на поклонението.

Ние идваме на църква с определени очаквания. Знаем че дадени неща ще се случват. И с моето въображение се подготвям да участвам в тези неща. Но не е достатъчно да дойдем и да седнем в църквата, без да се ангажираме в тази опитност. Хората, които излизат от богослужение и казват, че не са получили нищо, не са дошли на църква с правилното очакване и отношение. По подобен начин отиваме на концерт, защото очакваме дадени неща да се случват. Ние участваме. Знаем макар и неясно какво ще се случи. Когато отиваме, отиваме с намерението да се ангажираме с това преживяване. Включваме се в това преживяване и резултатът е удовлетворение.

Повечето хора, които ходят на рокконцерти се ангажират с това, което става. При изпадането в транс в африканските танци обикновено музикантите не изпадат в транс, защото не са волево ангажирани. За да изпадне танцуващият в транс, музиката не е достатъчна. Самата музика не произвежда транс. Ако беше така и музикантите щяха да изпадат в транс. За да постигнем това състояние на ума, трябва да се подготвиш. На остров Мавриции. Там населението е индийско. Има много празници. Някои от тях включват различни изпитания – ходене по огън, пробождане на тялото. Тези хора започват да се приготвят седмици преди това. Хранят се вегетариански. Правят разни дейности. Самата музика не довежда до тази точка.

Често хората казват че силното биене (думкане) са лоши, защото разбиват сърдечния ритъм. Това е общоприетата теория.

Също и синкопите са лоши за здравето. Какво е синкопът? Всяка музика има своя акцент. Всяка музика има своя логичен акцент. Промяната на тази логика в ударенията е синкоп. И това е подсилено от ударите на барабана. То се прави от барабаните. Като например валсът. Ритъмът и синкопът се срещат и в класическата музика. Ако сложим ударението на 2 и 4, което е разместване, тялото все още започва да възприема нещата като 4 удара. И това е нещо подобно на сърдечния пулс. Сърдечният пулс е синкоп. Има модели на много сложна ритмика. В Африка има много барабани и пляскане. Някой прави 7 пъти, а някой до него бие 4 пъти, друг 13, друг 9 и това е заедно. Западните музиканти имат голяма трудност да създадат такава музика. Кръстосан ритъм. Мозъкът успява да възприеме всеки отделен барабан като част от цялото. Ритъмът в чувството за темпо, когато музиката е бърза, тя повишава ритъма на сърцето. Когато е бавна, го забавя. Но пулсът на сърцето не се разстройва. Няма аритмия. Ако правим синкоп. Бързата музика, отделните интервали са от много кратки интервали от време и ако първият удар съвпадне с удара на сърцето, ние сме в синхрон. Ако започне по средата, няма да сме в синхрон. Дори и в класиката. Не е задължително светът около нас да съвпада с ритъма на сърцето. Това, което може да създаде проблем е продължителното слушане на бърза музика. Там има един баланс вълнуваща музика, сменяща се с тихи елементи. Това е желаният вид музика.

Още за синкопите. Защо е дискриминиран? В ума на хората, които дискриминират синкопа, те казват, че той идва от Африка и от поклонение на демони. Това е теорията. Или поне така казват хората. Той е станал част от всичко онова, което наричаме черна музика. Рок, джаз...

може ли ритъмът да внесе морален смисъл – говорихме за това. Синкопът в действителност идва от Европа. Той идва като стандарт от ритмичния модел от времето на Ренесанса. Това е 1450-1600 година. Бил е използван единствено в свещената музика. Това е част от меси „Палестрина“ ... най-големите композитори на ренесанса са писали своите меси и монтети, използвайки синкопа. Това по-късно е било пренесено в църквата. Тоест произходът му не е Африкански. Той няма нищо общо с поклонението пред демони. Бах е писал някой от най-големите хорали и др. произведения, използвайки синкопа. Това е подход в музиката, при който очакваните ноти идват по-рано.

Музиката няма магическа сила. Няма някаква сила в музиката и в инструментите, което може да ни повлияе да правим дадени неща – добри или лоши.

Музиката не е успяла в исторически план да ни направи по етични или морални личности.

Давид често е свирел на Саул. Един ден Давид свири, но Саул решава да го убие. Каква музика е свирел Давид? Същата, която е свирел винаги, защото работата му е била да успокоява царя, но един ден не успява. Къде е силата на музиката да прави добро.

Музиката, която пускат в магазините те кара да купуваш. Но има разлика в промяната на характера и промяната на настроението. Тя влияе на нашите чувства. Но ако постоянно поставяш себе си под влиянието на агресивна музика, навикът променя характера, но това изисква много време. Ако постоянно слушаш бавна музика, това те депресира.

Най-големият проблем на рокмузиката е силата на звука. Силата на звука уврежда слуха. Разболява.

При постоянно слушане на агресивна музика някои хора стават по-агресивни, други се успокояват. Някои хора учат на рокмузика, така прочистват умовете си. Други се нуждаят от спокойна музика. Има много личностен елемент. Някои хора са по-нестабилни. Те стават по-агресивни. Други хора са по-стабилни. На тях рокът не им влияе толкова. Влияе им повече спокойната музика. В САЩ една млада жена щяла да ражда, тя била малко шматка, дето все слуша рок и била някаква такава без родители и т.н. Отишла в болница и бил ужасена от идеята за раждането. След цял ден тя не могла да го роди. Била на умиране. Била уплашена и напрегната. Една от сестрите предложила да й пуснат рокмузика. Може да се почувства в позната среда. Пуснали й, момичето се отпуснало и родило.

Младежките ръководители и пасторите трябва да са много внимателни, защото не знаем с какви личности работим и ако отворим твърде много вратата за този тип музика, ще имаме резултати, които не бихме желали. Да правим събирания с различни видове музика. Да бъдем внимателни как ние се ангажираме в тази опитност на слушането. Ако някой е склонен към самоубийство и слуша музика, която има депресиращ ефект, той ще се самоубие. Но ако я пуснем на други хора, може да няма никакъв резултат. Нужно е много проницателност и много отговорност.

Нацистите – те са били много добре образовани. Германците обичат много класиката. В концлагерите са искали да има хора, които свирят класическа музика. През деня са измъчвали хора, а вечер са искали да слушат класика и на излизане от концерта са избивали още хора.

Има една книга „Бах в Аушвиц“ написана е от музикант от такъв оркестър. Нацистите имали такива чудесни изражения по време на концерта. На излизане от залата променали лицата си и продължавали да убиват. Ако класическата музика имаше морален ефект върху хората, как да обясним това. Къде е силата на музиката. Това демонстрира, че силата не е в музиката. Силата на музиката е в това, което правим с нея.

„Зависи от силата на всяка личност да реши какви морални действия трябва да бъдат извършени или изключени, когато чуем музиката.“ ние чуваме в музиката онова което искаме да чуем. Чуваме онова, което зависи от нашата ангажираност да чуем музиката. Танцуващият и барабанистите. Те имам различна цел и са повлияни различно. Музиката не е причина да се преварнем в нещо тя само разкрива какви сме. Само проявява това, което вече е в нас. Нещата опират до това какво избираме да вършим с музиката. И това зависи от добродетелното състояне на нашето сърце. Нуждаем се да погледнем в идеите, в ума на слушателя, идеите, които той свършва с определени неща когато слуша музиката.

„Доброто и злото не са представени в нещата. Това е стойността, която приписваме на нещата, което ги прави добри или зли. Връзката между ума и нещата, създава това представите за добро или зло.“ Спиноза

Марк 7:15,21

ЕУ казва, че има музика, вдъхновена от Княза на злото. Означава ли това, че има музика, която може да извади от нас най-злото, на което сме способни?

Музиката може да извади нещо на яве, но не може да ме формира. Сатана знае къде е слабото ни място. Може някой да бъде много повече изкушаван от класическата музика отколкото с рокмузиката. Просто защото последната не му въздейства. Не го кефи и нея слуша. Ако направим списък с музика, това означава че предписваме един и същ вид музика на всеки. Моята музика кореспондира на моя тип мислене. Трябва да научим младите, да бъдат много отговорни в слушането на музика. Не говорим за думи, а за музика. Сатана използва всяко нещо, което може. Но когато наблюдаваме реалността в нашата църква, виждаме много млади хора, които слушат християнски рок и са много добри християни. Те са ангажирани в църквата. Кой съм аз да съдя. Но когато съм отговорен за една група, аз съм много внимателен, защото знам, че някои хора са много уязвими от музиката и затова поставям граници. Сатана знае как да повлияе чувствата на младите хора. Всяко мъжко и женско сърце имат различно изкушение.
Четвъртък 15 май 2008

Някои хора правят списък с музика, която наричат добра, и друг списък с лоша музика. Какво обаче става след 20 години, когато музиката се променя. Тогава идват други хора и трябва да направят нов списък. В Библията и в Духа напророчеството няма списък. Не е определена тази музика като добра, а тази е зла. Защо няма списъци? Защото тези писания са боговдъхновени. Бог не иска да правим списъци. Ако Бог беше направил списъци, щяхме да пеем същите песни като евреите. Бог знае че културата се променя и заедно с нея се променя и музиката. Ние имаме специфични съвети как да използваме музиката, за да я използваме отговорно. Тези хора, които правят списъци на забранена и разрешена музика, ако се вгледаме в техния разум, това е една лична опитност за тях. А също и в историята на нашата църква и други църкви, които са били мисионерски, се среща същият нещастен съвет. Където и да са били изпратени мисионери, в Азия, Африка, те са казвали: не можете да използвате вашите инструменти, защото са използвани за идолопоклонство, те са сатанински, не са свети. Днес твърдим това за музиката. Това е твърде арогантно, защото искаш да вземеш своето наследство и да го наложиш на някой друг. Бог никога не е правил това.

Когато говорим за рокмузиката, никога не говорим за видовете рокмузика. Обикновено наричаме рокмузика цялата съвременна музика. Но има много видове рок. Ако има китара в църквата, това рокмузика ли е? Ако някои песни имат ритъм, това рок ли е? Да внимаваме какви етикети поставяме на нещата. Да внимаваме преди да ги осъдим. Списъците не са толкова ефективни. Принципите са по-удачни.
ИСТИНСКАТА СИЛА НА МУЗИКАТА

„Моралната сила на музиката се намира там, където тя се съчетава с преживяването и събитието“. (където музиката се среща със събитието).

Това изказване обяснява всичко, което разгледахме до тук. Музиката предизвиква разбиране на нещата. В ума на всяка личност музиката предизвиква някакво значение (смисъл). Събитието придава смисъл на музиката. Виждаме ли разликата? Музиката сама по себе си няма да донесе някакво специфично значение. Тя само предлага някакво значение. Когато музиката се срещне с определено събитие, и когато едно и също събитие е повтаряно с една и съща музика, тази музика придобива някакво специално значение. Например песните, които са специално за сватба. Музиката, която придружава тази песен винаги се свързва със сватбите. Например сватбения марш на Менделсон. Менделсон обаче е написал това произведение по други причини. Така събитието винаги ни подсеща за тази музика. Така е и с определени песни, които пеем. Много от нашите песни не са дошли от по-свят произход, но защото са били пети в църква, на тях им е придадено значението на химни, които да се пеят на поклонение.

Ако тези обстоятелства са морални, тогава започваме да говорим за моралното значение на музиката. Ако обстоятелствата са неморални, определяме музиката като неморална.

Ако вземем музика, свързана с неморални събития, и я внесем в църквата, ще я направим свята. Това е било правено често в историята. Отците, Лутер, Калвин, братята Уесли, и много други. Наричаме това КОНТРАФАКТ. Можем да променим значението на музиката, свързвайки я с различни събития. Нужно е време обаче. Трудно е да се промени асоциацията. Но това е често срещано явление. Същото работи и в обратния смисъл.

Къде е истинската сила на музиката?

Музиката подсилва събитието. Когато отиваме на любовна среща, иска ни се да има музика, която да е съчетана със събитието. Защо искаме да има музика? Тя подсилва момента. Музиката говори на нашите чувства. И когато искаме да докоснем хората емоционално, използваме музика. Една от реалните възможности на музиката е че тя подсилва преживяването. Музиката ни помага да вкараме събитието в сърцата си. Колкото по-силно е преживяното напрежение, толкова по-силно е и запаметяването май на събитието. Напрежението се увеличава от силата на музиката, ритмиката и сложността й. От тук се увеличава и начина по който възприемаме събитието. За това трябва да сме внимателни. Защото ако попаднем в неморална ситуация, музиката, която ще слушаме тогава, ще подсили това преживяване, защото музиката има тази способност да подсилва преживяването.

В едно списание за музиката в болниците пише:

„Използването на музика увеличава способността на човека да въприема други стимули и индиректно подсилва ефекта на вестта, каквато и да е тя“.

Умножаване на ефекта, защото музиката прави хората чувствителни за други стимулации и стимуланти (дори и наркотици). Например визуалната стимулация е повишена, стимулацията на въображението.... имаме едно експоненциално увеличение на стимулациите. Това е много мощно. Каквато и да е музиката. Всеки вид музика има един и същ ефект.

Друг ефект е че музиката украсява събитията. Прави ги по красиви, желателни и привлекателни. Ако придружаваме всяко събитие в живота ни с музика, всичко ще изглежда добро. Но ако преживяването е неморално, музиката прави така, че то започва да ни изглежда добро. И това е един от методите на измамата на Сатана. Поради музиката онова, което е грешно, започва да ни изглежда добро. Това е любимото оръжие на сатана – измамата. Измамва хората и създава илюзии – Ева в Едем. Дори и греховете ни започват да ни изглеждат привлекателни. Един пастор, който бил изкушаван от друга жена. За да оправдае себе си, той казал, че любовта е дадена от Бога. Не правя нищо лошо.

(музиката не внася лоши мисли в сърцето ми, те са вече там. Например при слушане на красива класическа музика, един мисли за жена си, друг мисли за любовницата си, защото мислите за нея са вече в сърцето му).

Музиката стимулира. Повече ритмика, по-силна стимулация. Да бъдем внимателни. Винаги, когато преживяваме стимулация, имаме нужда от още и още, което резултира в търсене на удоволствие заради самото удоволствие. Това си е вид пристрастяване. И в търсенето на удоволствие заради самото удоволствие загубваме власт над контрола. Това е една от силите на музиката.
Създаване на общност и идентичност

музиката създава чувството за общност и идентичност.

Общност – в църквата пеем песни по време на богослужениео, защото това ни създава чувството за общност. Защо хората пеят на спортни събития, на политически събития? Отделните отбори имат различни песни. Те се събират и пеят тези песни, за да се насърчават. Това създава чувството за общност. При определени събития музиката може да създаде чувството за сила и мощ. Като на политически събития. И много бързо може да предизвикаме нарастване на напрежението и да се стигне до ексцесия. Това се използва често от политиците. Но също и от пастори. Религиозни лидери.

Идентичност – това е повече свързано с младите, особено тинейджърите. Те търсят модели на поведение, върху които да създадат своята идентичност. И музикалните звезди, спортни и филмови звезди са много известни и бляскави. Те се превръщат в модели за младите. И младият започва да се идентифицира. Започва да имитира. Имитира стила на живот. И като започнеш да копираш, прегръщаш музиката, която слушат твоите идоли. Когато слушат тази музика, то не е заради самата музика, а защото чрез музиката се идентифицират с тези личности. Те прегръщат и ценностната система на тези идоли. Онова,което те твърдят, че е ценност – пари, жени, секс, каквото и да е, младите хора го възприемат като ценности. Това е една от най-силните страни на музиката. Младите хора много често искат да бъдат част от някаква група младежи. И за да бъдат възприети, те почват да правят същото, което прави групата. И едно от нещата, които трябва да прави, е да слуша музиката на групата. Ако те слушат метал, той трябва да слуша същата музика. Така показва, че е един от тях. Всичко останало идва с времето. Думите на музиката, действията, взаимодействията в групата. В този смисъл музиката е много силен агент за създаването на идентичността на младите. Тя ги кара да прегърнат ценностите, които вървят с тази музика. И това е свързано вече с отговорността.

От позицията списъци – към позицията отговорност. От безотговорност към отговорност.

Няколко цитата от ЕУ:

Цитати върху музиката: (има 7 страници по въпроса в материалите)

Предназначение, качество е ефект на музиката

„Когато с музиката не се злоупотребява, тя е голямо благословение, но когато е използвана по погрешен начин, тя е голяма проклятие“

Понякога музиката е извращавана за целите на злото и се превръща в едно от най-съблазнителните изкушения. За целта на музиката – да издигне душата към едно по-висше състояние, да облагороди...

„Сатана не възразява против музиката, ако може да я превърне в канал, по който да придобие достъп до умовете на младежите... той работи чрез средствата да ... тя често се превръща в едно от най-привлекателните средства на сатана.“

В първия параграф от цитатите на мястото на многоточието ЕУ говори за младите мъже и жени. Целта на сатана е да отдалечи хората от това да желаят Христос.

Музика, която отвлича вниманието от Христос

музика, която отнема времето ни за молитва

музика, която съдържа фриволни песни

Обикн, когато ЕУ говори за качеството на песните, тя използва термина фриволен. Това е лекомислие, повърхностност, нещо, което няма дълбочина, не е обвързано с чувството за дълг. Това са ангажименти, които не носят нищо смислено в живота.

Това са притесненията на ЕУ, най-вече поради факта, че нашето внимание е отделено от духовните неща. Когато и да се използва музика, отвличаща от духовните неща, това е най-голямото притеснение на ЕУ. Тогава е имало една мода Пеещи училища. Църквите са искали да научат хората да пеят. Организирали богослужения, подобни на нашите молитвени часове. Но постепенно, те се превръщат в социални срещи. Започнали да пеят и други песни. Младите започнали да флиртуват. И идеята да се подобри пеенето се превърнала в нещо фриволно и повърхностно.

Когато това се превърне просто в забава да се събираме и да свирим каквато и да е музика, това е загрижеността на ЕУ. Каквото и да правят адвентистите, когато се събират заедно, то трябва да е смислено. Тези събирания не би трябвало да ни отнемат от времето за събиране и молитва. Младите живеят за музиката. В един момент те забравят какъв е смисълът на създаването на музиката.

Как да използваме отговорно музиката.

Трябва да бъдем много внимателни, защото определени типове музика вървят с определен културен пакет. Определени стилове музика се свързват с определени места, хора е нещата, които тези хора правят. Да внимаваме преди да ги въведем в църквата. Ако църквата предварително е предупредена за този културен пакет, тогава тя ще асоциира музиката с пакета. Няма да са готови да приемат музиката в църквата.