Богослужение и църковна музика

Това което ще споделя с вас, е предназначено за хора, които не са музиканти.

-как става музиката

-какво стои зад композиционния процес

-как отговаряме на музиката

-дали всички отговаряме на музиката по един и същ начин

-
Силата на музиката

Саул и Давид

Давид дошъл и започнал да свири и това успокоявало Саул. Това е началото на музикалната терапия. Това днес си е наука.

Музикалното обучение е по мощен инструмент от всички други...

„Светият Дух вижда колко много трудности има човечеството за да обикне virtue

След божието слово музиката заслужава най-висока възхвала.

професор в университета в Чикаго.

„.... това е векът на музиката.... днес много голяма част от младите хора, на възраст между 10-20 години живеят за музиката.... „
хората са разсъждавали върху музиката.
Естеството на музиката:

От какво е съставена музиката?

Мелодия, ритъм, хармония (не винаги се нуждаем от хармония). (текстът отпада от определението).

Хармония – няколко гласа, които звучат едновременно. Термините Консонанс и Дисонанс. Дисонансът дразни. Той се схваща много относително. То се променя в зависимост от човека. Ако слушаме много дисонантна музика, ще свикнем с нея. Можем да разгледаме историята на музиката като една еманципация на дисонанса. В началото е бил толериран само консонанса. Квинтата е консонанс, но квартата не е. Терцата е била дисонанс, но после е станала консонанс. Днес когато говорим за дисонанс, говорим за звуци, които са резки и дразнят ухото.

Мелодията:

От какво се нуждаем за да имаме мелодия – ритъм. Той е основата на музиката. Това е много важен принцип. Но и много естествен принцип. В живота всичко е основано на ритъм. Сърдечния пулс, часовникът, спането, храненето, сезоните, изгрев и залез, движението на крилата на птиците, миграциите на птиците, вятърът, седмицата, вълните в морето, ходенето. Ритъмът е основата на живота, ако го махнем, няма живот, а смърт.

В музиката ритъмът се счита като цяло за злото нещо. Твърде много ритъм, сатанинско нещо....

Когато говорим за музиката в поклонението, трябва да говорим истината.

Проблемът с музиката, е че тя е твърде субективно нещо. Но това е и хубаво нещо. Не можем да пренесем нашето лично преживяване върху някой друг. Трябва да търсим едно по-обективно обяснение на музиката.
Ритъмът:

Тъй като той е най-голям проблем, ще поговорим по-обстойно.

Двата задължителни елемента за да имаме музика, са мелодията и ритъмът. Хармонията не е задължителна. Българската фолк-музика използва като втори компонент хармонията. Казва, че няма друга страна, където да се използва музиката в секунда. Как влияе ритъмът? Много хора казват, че той е нещо много лошо.

Психологическо проучване на ритъма - „Психология на музиката“ - 1938 година. Тогава не е имало рокмузика. Рокмузиката е основният проблем. Това е нерелигиозно изследване. Религиозните хора смятат, че тъй като рокмузиката използва ритъм, не трябва да използваме ритъм.

„Ритъмът повлиява циркулацията, дишането и всички секреции на тялото по такъв начин, че да предизвика чувство, с което си съгласен. Тук ние намираме основата на емоцията защото ритъма, независимо дали е схващане или действие, когато е добре развит и има резултат отговор на целия организъм на тези пулсации .... подобни пулсации или секреции са физическият отговор на емоцията.“
Винаги сме мислили, че мелодията създава емоциите, но тук се казва, че ритъмът го прави. Когато ритъмът е силно развит, той създава емоцията. Какво се имам предвид под силно развит ритъм. Това означава ритъмът да е силно изразен, подчертан.

„Ритъмът ни дава чувство на сила. Има една увереност по отношение способността да се справиш с бъдещето. Пренебрегва се елемента на ухото, а се задейства моторното отношение. Когато чуем ритъм, започваме да тактуваме или да танцуваме. Много естествено навлизаме в ритъма.“

Обикновено, когато човек слуша музика в колата, той започва да кара по-бързо.

Един студент в Австралия. Имало подобен курс за пастори. Един от членовете бил студент от Авондейл. Разказал история, когато бил на 17 години. Родителите му били в процес на развод. И той не можел да се справи с това. Всеки ден след училище слагал слушалките и слушал силна музика. И след половин час бил добре. Правил това седмици наред. Но 2 часа след като слушал, ефектът си отивал. И той искал да остане доброто настроение. Един младежки пастор му открил, че музиката не е решението и той открил силата на молитвата.

Но това е реално нещо. Имаме нужда от енергия, от сили, за да продължим да правим това, което трябва да правим. Ритмичната музика помага. Вярно временно, но помага.

„Силното присъствие на ритъма причинява чувството приповдигнатост, която често има като резултат една мека форма на екстаз или опиянение, загуба на съзнание за околната среда. Той възбужда и ни прави нечувствителни за последиците, като ни дава чувството че нещо ни люлее. Човек започва да не обръща внимание на интелектуалните цели.“

Скорошни изследвания в-у мозъка показват, че реакцията на мозъка на музиката е много сложна. Толкова сложна, че не може да бъде обяснена до днес. Докосват се едновременно много аспекти на нашата личност – мислене, движението, емоциите. Но това не се предизвиква само от музиката, а и от нейните асоциации.

Музиката е стимулант. Какво става, когато вземем стимуланти? Пристрастяваме се и искаме повече, прагът на чувствителност пада. Същото е и с доминиращият и постоянен ритъм. Ако ритмичният елемент в музиката е много силен и продължава дълго, имаме тоя ефект.

Когато се предаваме на такъв доминиращ и продължителен ритъм, ще отдаваме значение на движенията и няма да отдаваме внимание на това, което става от нас и на интелектуалните занимания.

Докато танцуваш, си движен от движението. Не трябва да е много див ритъмът, достатъчно е да е продължителен. Няма нищо лошо в това. Това правим с люлеенето на децата. Например при фолклорните танци загубваме себе си в движението. Защо харесваме това? Защото ни освобождава от натовареността и напрежението. В живота имаме нужда от това. Това обаче може да се използва с добри цели и с лоши цели. Ако имаме чувствени танци, това поражда сексуално желание. Ако съпруг и съпруга искат да ги танцуват, добре. Но не искаме младите хора да го правят. Трябва да проучим нещо, преди да го заклеймим като зло. Бог създаде нас и след това създаде музиката. И ни е дал тези средства на отпускане. Да излезем от нашите трудни моменти. От нас зависи дали ще го използваме по положителен или отрицателен начин.
Музиката в богослужението.

Как човек се включва в поклонението. Кои части са включени? Цялото естество. Сетивата, умът, душата, тялото. Всички заедно. Когато дойдем до момента на музиката, която ни довежда в състояние да не обръщаме внимание на мозъците си, тогава нямаме поклонение. Защото поклонението се занимава с Божието слово, с вземане на решения, промяна. Това са интелектуални цели. Ако музиката ни отделя от интелектуалното ангажиране на човека, като поставяме ударение само върху тялото, тава вече не е поклонение. Това не е зло, но не е подходящо за поклонение пред Бога. Подходящо е за почивка, но не и за поклонение. Като пастори сме отговорни да запазим библейското поклонение. Влагаме в ума на хората идеята за забавление. Не мислят, че са на поклонение, а на забавление. И после ще смятат забавлението за поклонение.

Църковните песни са заспали, но това е защото ние ги пеем така. Думите от времето на ЕУ отговарят на 19 век. На реалността на живота от това време. Но днес светът е друг. Семействата се разпадат. Децата живеят сами. Имат много големи изкушения. Във онова време не е имало полуголи жени по рекламите. Рекламират се наркотици, алкохол, цигари, сексуални практики. Затова ония песни не ни говорят. Трябва да пеем песни, които говорят на нас. Затова е разбираемо отношението на младите хора към църковните песни. Преди 20 години младите хора са следвали родителите си и не са казвали нищо. Но днес младите хора не правят така. Те казват че песните в църквата не им говорят. Някои песни звучат като филм на ужасите (като текст). Днес младите искат да видят. Символите не им говорят по същия начин. Те търсят нещо друго. Трябва да оценим факта, че те въпреки това искат да останат в църквата. Но търсят храна на друго място. Отиват при съвременната музика. И много песни от днешния репертоар са ужасни.

Например, за да се отберат старите песнарки, са били отсети няколко стотин песни от десетки хиляди. Днес обаче е много рано за да стане това отсяване на новите песнарки. Имаме все още само стотици песни. След като мине достатъчно време, нещата се укротяват. В момента сме на една революция на музиката. Необходимо е време. От старите песнарки се пеят 30-60 песни, защо да публикуваме останалите. Това е просто губене на хартия. Протестантските църкви имат песнарки, които са съчетание на най-добрите стари и най-добрите нови песни. Но СДА вървим винаги 25 години назад. За съжаление в музикалната комисия в ГК има много малко музиканти, но все пак има движение напред.

В традиционната песнарка няма нито една адвентна песен. Има дори католически песни. Важно е думите да са в хармония с нашата теология. Нашата днешна песнарка не е също адвентна.

Ритъмът има място в музиката, но трябва да бъде в определени граници. Ако той стане твърде важен, по-важен за себеизразяването на хората в църквата, отколкото присъствието на Божието слово, това означава, че сме минали отвъд границата. Тогава трябва да направим крачка назад. Не бива да чакаме твърде дълго. По-лесно е да направим крачка назад отколкото пет крачки.

Преди 40 години е имало оркестри в Европа, които са започнали да откриват музиката на 20 век. Тази музика е характеризирана с дисонанса. Тя е много трудна. Умът се съпротивлява да я възприеме. Тя обаче отражава 20 век. Това са машините, войната, градския живот. Това създава вътрешно психологическо напрежение. Всички тези теми са създадени в тази музика. Затова не чуваме музикални произведения от 20 век в концертите. Обикновено по едно в края на концерта. Тези оркестри след няколко години е трябвало да спрат. Твърде много напрежение. Хората се разболявали. И направили смесен репертоар. Нужен е баланс.

Баланс между повтарянето и разнообразието. Повторението е нещо важно в музиката. То е основата на музиката. И това си има своите причини. Когато слушаме музика за около 5 минути, чуваме нещо, което сме чули в началото и го разпознаваме. Това е удовлетворяващо. Някои съвременни изследвания разкриват, че цялото удоволствие се състояло в това че умът има някакво очакване и го открива. Това е като да очакваш цял месец да видиш някой любим човек или чакаш отпуската, ваканцията, нещо важно за теб. И трябва да си преживял това, че очакването е по-интересно от събитието. И когато дойде моментът, 5 минути и свършва. Същото е с музиката. Композиторът създава някакво очакване и след това идва моментът на разпознаването. И този момент се постига чрез елемента на повтарянето. Големите композитори го използват често, но ако само повтаряш, става много скучно. Затова използват разнообразието. И в този баланс м-у повтаряне и разнообразие се състои качеството на произведението. Колкото по-велик е един композитор, толкова повече вътрешни взаимовръзки създава в произведението. Много части се чуват и ние ги разпознаваме. Много различни вариации.

Какво означава това за църквата?

Дали музиката в църквата има добър баланс м-у мелодиката и ритмиката, м-у напрежението и релаксацията? Да не съдим и да не бързаме да осъждаме повтаряемостта. Повторенията са важни, но до определена точка. Съвременните песни имат голяма повтаряемост. Философията, която стои зад тази идея, е че накрая хората ще разберат. Като че ли нямаме мозък. Но ние сме хора, а не животни. Ние разбираме доста по-бързо от животните. За някои от тези песни музикантите искат хората да си повтарят нещата. „Бог те обича“ но след 8-10 пъти вече не мислиш, а просто повтаряш. Това е манипулация. Поклонението обаче се извършва с активно съзнание. Има един псалм с твърде много повторения – 136. Какво имаме тук – повторение, но и разнообразие. Всеки път имаме една нова мисъл и едно повторение. Има място за повтаряемостта, но ако е направена добре.

Не е нужно да сме музиканти, за да преценим това.

Интересно е, че Токата и фуга на Бах се използва в Америка за филми на ужасите предимно. Тя се използва в сатанински богослужения. Причината вероятно е във величието, мистерията, страха (страхопочитание).
Почти всеки реагира на музиката. Реакциите обаче не са еднакви. Дори често са противоположни. Някои хора реагират много лично. Други дават обяснения, асоциират се с нещо като филм, нещо което се е случило в миналото им. Това ни учи, че различните хора реагират по различен начин на една и съща музика.

Говорим за универсалния характер на музиката. Това означава, че всеки отговаря на музиката (реагира), но това е само до определен момент. След това нещата се различават. Това се нарича характер на музикалното преживяване.

Всички реагираме с телата си. Физическите реакции може да не са много забележими. Това зависи от културната среда. Но всички реагират на физическо ниво.

Всички реагираме и на емоционално ниво.

Реагираме и на интелектуално ниво. Някои се чувстват издигнати, други се замислят.

Тези три реакции вървят заедно и засягат всички. Това е всеобщия характер на музиката.

Изкуството говори на всички, но всички виждат нещо различно. Това важи и за музиката.

Има хора, които определят, че съществува само една единствена музика, която е подходяща. Това зависи обаче от музиката, която те харесват и одобряват. Но всеки възприема музиката по различен начин. Така, че това е твърде субективно.

Старите песни вече не говорят на младите. Но за възрастните те имат дълбоко значение, защото са свързани с духовните им преживявания.

Духовният характер на музикалното преживяване. Музиката е културен елемент. Тя е тясно свързана с културата. Кое прави разликата? Културната среда. Музиката е разположена в културата. И музиката за поклонение е основана в културата на поклонение.

Езикът е културна особеност. Поетичната образност е културна особеност (изразност). Например паралелизмът е типична поетична изразност за древния изток. Не само за Израел, но и за Египет и т.н. или пък Левиатан. Това е мит, който е бил много използван в онези времена. Библейският автор е вдъхновен, но използва езика, стила, образността на онова време.

Бог не е вдъхновил само евреите. Имало е време в историята, когато Бог е показвал, че те са негов народ. Имало ли е някаква заслуга заради която ги е избрал. Той избира Аврам, който е бил езичник. Те се развиват, имат своята история. По-късно всички ученици на Исус са евреи и са изпратени на всякъде. Проповядват и другите народи повярват. Павел казва, че на гърците говори като на гърци, а на евреите като на евреи. Езикът не е само думи. Лука, който е грък, вдъхновен ли е? Да. Бог не създава културата. Бог не създава една култура, а сатана друга. Бог говори на хората чрез тяхната култура. Ако Исус беше българин, щеше да използва притчи, които говорят на нашата култура. Няма една свята култура, чрез която да правим само святи неща.

Какви са например мелодиите на псалмите? Дали са свети или са ежедневни. В някои псалми има нещо като заглавия. В народното творчество песните имат имена. Има „По кошутата на зората“ - това не е религиозно. Евреи са правили изследване и изглежда, че много от мелодиите, с които са били пяти в псалмите, са познати. Дори и да не са съществували преди това, са написани в една и съща среда. Това може да бъде видяно в цялата история на църквата. Например в първите векове е имало много химни в църквата и църковните отци са писали много за тия химни. През цялата история на църковната музика църквата е използвала познати песни и мелодии, за да предаде своите послания. Лилиан е сравнила няколко Лутерови песни с популярните песни от онова време.

Някои от мелодиите на псалмите са взети от народни песни от онова време.

Много често хората си мислят, че сатанинско или зло значение може да бъде прикачено към мелодията. В песнарката има няколко песни, които идват от света. Това може да са пиянски песни, когато пееш тази песен, повлиян ли си? Не? Защото не знаеш каква е песента. Но ако знаеш, е различно. Ако хората знаят, че дадена песен е взета от наркоманска рокгрупа, песента ще бъде асоциирана с групата и всичките й характеристики. Но след триста години това може да бъде хубава мелодия и да стане част от песнарката.

Повечето от народните мелодии, които са били използвани за песнарките са от ежедневието на народа.

Бог казва че един извор не може да дава сладка и горчива вода, но в същото време използва един нечестив пророк, Валаам, за да благослови народа на Израйл.

Мелодиите не носят доброто или злото. Ако кажем, че една мелодия може да носи зло, това означава, че сме езичници, защото приписваме магически сили на нещо си.

Всичко класическо се смята за свято и съвършено. И всички каласически композитори са святи. А всичко ново е зло, рокмузика,

повечето от класическите пророци Моцарт, Хендел, Лист, .... са били ужасни. Джизуалдо убил жена си и любовника си. Но са писали класическа музика. Всеки е грешник. Дори и Давид. Убиец, прелюбодеец, но псалмите му са в сърцето на Библията. Всичко, написано или композирано от човешки същества е изпълнено с грях. Но бог го използва, ако го принесем пред него с чисти сърца и прави чудеса.

Дали в храма са използвани по различни инструменти от светската музика? Арфата – инструмент от храма, но той е изборът и на проститутките. Това е бил инструментът на културата. В същото време е инструмент на шумерската и египетската култура. Те имат същите инструменти в поклонението си – арфата, кимвала и ...

Не да изхвърлим нещата от културата, а да използваме езика на културата за да предадем духовно значение.

Андрю Лойд Уебър е написал чудесни мелодии. Тя го е чула да говори за трудността при писането на мелодии. Понякога е чакал месеци за да открие точната извивка за дадена мелодия.

Френската църква наскоро е публикувала нова песнарка. Те са работили 25 години по нея. Хората, които са работили по нея, са големи музиканти, но музиката не струва. Ако искаме да пишем музика, тя трябва да е добра. Тя трябва да има художествени качества. Всеки може да пише рими, но това не го прави поет. Един текст, дори и да е духовен, ако пишеш стихотворение, то трябва да е... красиво.

Изкуството се състои от казване на неща не по начина, по който обикновено се казват.

Когато нямаме поети и композитори, вземаме назаем, но трябва да бъдем внимателни какво вземаме. Дали музиката отговаря, дали има качествата. В САЩ някой решил че ще се прави адвентно хваление (по скоро адвентен Преис), за да можем да преминем от безвкусната музика към добрата. Имало състезание, отбрали диск с 12 песни. Супер ниско качество. Множество повторения и т.н. не е необходимо да добавяме повече боклук към купчината.
Кои са елементите, които определят музикалното преживяване (музикалния опит)

Нашата среда. Ако не съм израснал в музикална култура, аз не я разбирам. Например китайската музика. Ние не я разбираме, защото не сме израснали в тази среда

образованието – според образованието ни в областта на музиката (официално образование или ако съм слушал музика на концерти и т.н.) зависи и разбирането ни за музиката. Например музиката на ХХ век. Не всеки я разбира. В началото на музикалния курс по музика на ХХ век хората не я харесват. Но в края обикновено започват да я харесват.

В арабския свят с тяхната музика европейците трудно я харесват в началото, но след дълъг престой се научават да я разбират. Повечето студенти в Андрюс не познават класическата музика. За тях тя е какафония. Не я разбират. Ушите им не са били обучени да я слушат.

Вяра и ценностна система – в САЩ хората не слушат джаз, защото са научени, че това е сатанинска музика. Това е системата от вярвания, която повлиява оценката. Няма кой да обясни защо е сатанинска. Трябва да се научим да отиваме отвъд установените модели. Защо джазът е лош? Джазът е украсена мелодия. Импровизациите в джаза са задълбочаването.

Аргументът защо джазът е лош е че той се използва в публличните домове в Ню Орлийнз. Дори се твърди, че се е зародил там. Но истината е, че той се заражда сред черните хора в САЩ. Всъщност това може да стане само в Ню Орлийнз, където робството свършва 60 години по-рано. Черните се смесват с белите. След испанската война испанците оставят много военни инструменти. Черните са бедни и не могат да си купят инструменти и си вземат от тях. И са пишели музика особено за погребения. Така се зараждат първите джаз оркестри. Те празнуват живота на умрелия. Джазът се свири в баровете, но и класическата музика също се изпълнява там. Нека да наречем нещо зло, когато то е такова.

Асоциациите – това е най-силният елемент, който трябва да вземем под внимание, когато говорим за музиката в църквите. Музиката е силно свързана и асоциирана с много неща – места, събития, личности. Винаги ще помним песента, която са пуснали на първата среща с жена ни. Песента изпята на кръщението ни. Определени мелодии са асоциирани с определени неща. Определени инструменти са асоциирани с определени неща. Има определени личности, които са били в светската рокмузика. Те са живели като група. Имали са определен начин на живот. И всичко това определя пакет от .... и когато станат адвентисти, те трябва напълно да изоставят рокмузиката. Всеки път, когато чуят рокмузика, всико се връща в тях. Картини, спомени, желанието отново да правят тези неща. Някой от тях пишат книги и говорят за злия характер на рокмузиката. Ако слушаш или свириш такава музика, това автоматично ще те доведе до наркотици, секс и алкохол. Те стават стандарт, с който трябва да се измерват всички. Те не могат да казват, че начинът, по който определена музика им е повлияла, ще повлияе и на другите. Много млади хора слушат рокмузика, но единствената асоциация, която имат са музиката и случаите, при които правят такава музика. Има християнски рокгрупи и музиканти, които имат много високи морални стандарти. Има адвентни квартети (групи). Те пеят само свята музика, но има и прелюбодейци сред тях. Къде е проблемът в песента или в рокмузиката. Трябва да не представяме схематично нещата.