Глава 3 Десният крак на Ада

Аз не можех да спя, нито да ям, от както бях в Ада предната нощ. Всеки ден аз преживявах Ада отново и отново. Когато затворех очите си, всичко, което виждах беше Ада. Ушите ми не можеха да чуват нищо друго, но само виковете на осъдените. Също като телевизионно предаване, аз преживявах отново и отново всичко, което бях видяла. Всяка нощ аз бях в Ада и всеки ден аз работех, за да открия правилните думи, с които да обясня тези страшни неща на света.

Исус се появи отново и каза:

- Тази вечер ще отидем в десния крак на Ада, дете Мое. Не се страхувай, защото Аз те обичам и съм с теб.

Лицето на Исус беше много тъжно и очите Му бяха пълни с огромна нежност и дълбока любов. Въпреки, че тези в Ада бяха загубени завинаги, аз знаех, че Той още ги обича и щеше да ги обича през цялата вечност.

- Мое дете, - каза Той, - Бог, нашия Отец, е дал на всеки един воля, за да можем да изберем дали да служим на Него или на Сатана. Виждаш ли, Бог не е направил Ада за Своите хора. Сатана излъга мнозина да го последват, но Ада е направен за него и неговите ангели. Нито Моето желание, нито това на Моя Отец е някой да погине. – сълзи на състрадание падаха по бузите на Исус.

Той започна отново да говори:

- Спомни си думите Ми за напред, когато ти показвам Ада. Аз имам цялата сила на небето и земята. Сега, на моменти ще ти се струва, че съм те изоставил, но Аз ще съм там. Също така, от време на време ще бъдем видими за злите сили и за изгубените души, а през другото време ще бъдем невидими. Без значение къде отиваме, бъди в мир и не се бой да Ме следваш.

Ние тръгнахме заедно. Аз следвах Исус отблизо и плачех. С дни наред аз плачех и не можех да се отърся от присъствието на Ада, което винаги беше пред мен. Аз плачех предимно вътрешно. Моят дух беше много тъжен.

Ние пристигнахме в десния крак на Ада. Гледайки напред, видях че бяхме на сух и изгорял път. Писъци изпълваха мръсния въздух и зловонието на смърт беше навсякъде. Миризмата понякога беше така отвратителна, че ми се повдигаше. Навсякъде беше тъмно, освен светлината, която излъчваше Христос и горящите дупки, които осейваха пейзажа, докъдето можех да виждам.

Внезапно, демони от всякакъв вид минаха покрай нас. Демоните изръмжаха към нас, докато минаваха. Демоничните духове от всички форми и размери разговаряха по между си. Пред нас голям демон даваше заповеди на по-малките. Ние спряхме да слушаме и Исус каза:

-Тук има и невидима армия от зли сили, които ние не виждаме тук – демони като зли духове на болест.

- Върви! – каза големия демон на малките дяволчета и демони. – Вършете много лоши работи. Нахлувайте в домове и унищожавайте семейства. Прелъстявайте слабите християни и обучавайте неправилно и заблуждавайте, колкото можете повече. Ще получите наградата си, като се върнете.

Запомнете, трябва да се пазите от тези, които истински са приели Исус за техен Спасител. Те имат силата да ви изгонят. Отивайте сега на земята. Аз изпратих вече други демони там и имам още да изпращам. Запомнете, ние сме слуги на принца на тъмнината и на въздушните сили.

След тези думи, злите форми полетяха нагоре и извън Ада. Вратите на върха на десния крак на Ада се отваряха и затваряха много бързо, за да ги пуснат навън. Също така, някои излязоха през тунела, през който ние дойдохме.

Ще се опитам да опиша вида на тези зли същества. Този, който говореше беше много голям, с размера на възрастна мечка-гризли, кафяв на цвят, с глава като на прилеп и очи, сложени много назад върху космато лице. Космати ръце падаха до тялото му и зъби стърчаха през козината на лицето му.

Друг беше малък като маймунка с много дълги ръце и козина по цялото тяло. Лицето му беше мъничко и имаше остър нос. Никъде не можах да видя очи.

Трети имаше огромна глава, огромни очи, огромни уши и дълга опашка, докато друг голям като кон и имаше гладка кожа. От видът на тези демони и зли духове и от ужасната воня, която идваше от тях ми прилошаваше. Накъдето и да погледнех, виждах демони и дяволи. Научих от Господа, че най-големият от тези демони получаваше своите заповеди директно от Сатана.

Исус и аз вървяхме надолу по пътя, до като стигнахме до друга дупка. Викове от болка и незабравими звуци, изпълнени с тъга се чуваха навсякъде. „О, Господи, какво следва?” си помислих аз.

Ние минахме точно покрай някои зли същества, които изглежда не ни видяха и спряхме до друга дупка със огън и сяра. В нея имаше огромна структура на мъж. Аз го чух да проповядва евангелието. Погледнах удивено към Исус за отговор, защото Той винаги знае моите мисли. Той каза:

- Докато беше на земята, той беше проповедник на евангелието. Едновременно той говореше истината и Ми служеше.

Аз се чудих какво прави този мъж в Ада. Беше висок около 1,83 м и скелета му беше мръсно сив цвят, като надгробен камък. Част от дрехите му все още висяха на него. Аз се чудех защо пламъците не са изгорили тези прокъсани и дрипави дрехи. Горяща плът висеше от него и черепа му изглежда гореше. Ужасна миризма идваше от него.

Аз гледах човека да размахва ръце, като че държи книга и започна да чете стихове от въображаемата книга. Аз отново си спомних думите на Исус: „В Ада ти в пълно съзнание и с всичките си чувства, а тук те са много по-силни.” Мъжът рецитираше стих след стих и аз си мислех, че е добре. Исус, с огромна любов в гласа си, каза на мъжа:

- Мир, утихни.

Веднага мъжа спря и се обърна бавно да погледне Исус.

Аз видях душата на мъжа в този скелет. Той каза на Исус:

- Господи, сега аз ще проповядвам евангелието на всички хора. Сега, Господи, съм готов да отида и да споделя с другите за това място. Знам, че докато бях на земята, не вярвах, че има Ад, нито че Ти ще се върнеш отново. Това искаха да чуят хората и аз спестявах истината на хората в църквата. Знам, че не харесвах различните по цвят и по народност и станах причина мнозина да се отделят от Теб. Измислих си мои правила за Небето и за правилно и грешно. Знам, че заблудих мнозина и станах причина мнозина да се спънат в Твоето Свято Слово, и взимах пари от бедните. Но, Господи, пусни ме да изляза и ще върша правда. Повече няма да взимам пари от църквата. Вече се покаях. Ще обичам хората от всяка раса и цвят.

Исус каза:

- Ти не само разруши и представи грешно Святото Слово на Бог, но и излъга, че не знаеш истината. Удоволствията на живота бяха много по-важни за теб от истината. Аз лично те посещавах и се опитвах да те обърна, но ти не послуша. Ти ходи по своя собствен път и злото беше твой господар. Ти знаеше истината, но не се покая и не се обърна към Мен. Аз през цялото време бях там. Аз те чаках. Исках да се покаеш, но ти не го стори. И сега съдът е установен.

Върху лицето на Исус имаше милост. Аз знаех, че ако мъжът беше послушал призива на Спасителя, нямаше да е тук сега. О, хора, моля ви чуйте го.

Исус отново проговори на отдръпналия се мъж.

- Ти трябваше да кажеш истината и щеше да обърнеш мнозина към правдата с Божието слово, което казва, че всички невярващи ще бъдат в езерото, което гори с огън и със сяра.

Ти знаеше пътя на кръста. Знаеше Пътя на праведността. Знаеше да говориш истината. Но Сатана изпълни сърцето ти с лъжи и ти отиде в греха. Ти трябваше да се покаеш истински, а не на половина. Моето слово е вярно. То не лъже. А сега е твърде късно, твърде късно.

Като чу това мъжът показа юмрука си на Исус и Го прокле.

С тъга, Исус и аз отидохме до следващата дупка. Отстъпилият проповедник все още беше ядосан на Исус и проклинаше. Като минавахме покрай дупката с огън, ръцете на изгубените се протягаха към Исус и с умоляващи гласове те викаха към Него за милост. Техните костеливи ръце бяха сиво черни от горенето, без жива плът и без кръв, нямаше органи – само смърт и умиране. Вътрешно аз виках: „О, земя, покай се. Иначе ще дойдеш тук. Спри, преди да е станало твърде късно.”

Ние спряхме до друга дупка. Аз чувствах такава жалост към всички и толкова тъга, че физически бях слаба и трудно стоях права. Силни ридания ме разтърсваха.

- Исусе, толкова ме боли отвътре, – казах аз.

Женски глас проговори от дупката. Тя стоеше в центъра на пламъците и те покриваха цялото й тяло. Костите й бяха пълни с червеи и мъртва плът. Когато пламъците мъждукаха около нея, тя вдигна ръцете си към Исус и извика:

- Нека да изляза от тук. Исусе, давам ти сърцето си сега. аз ще кажа на другите за Твоята простителност. Ще бъда свидетел за Теб. Умолявам Те, нека да изляза.

Исус каза:

- Моето Слово е вярно и то казва, че всички трябва да се покаят от греховете си и да Ме помолят да дойда в живота им и така ще избегнат това място. Чрез Моята кръв има прошка от греховете. Аз съм верен и справедлив и ще простя на всички, които дойдат при Мен. Аз няма да ги изгоня.

Той се обърна, погледна жената и каза:

- Ако Ме беше послушала и беше дошла при Мен в покаяние, щях да ти простя.

Жената попита:

- Господи, няма ли излизане от тук?

Исус проговори много нежно:

- Жено, на теб ти бяха дадени много възможности за покаяние, но ти закорави сърцето си и не поиска. А ти знаеш, Моето Слово казва, че всички блудници ще се намерят в огненото езеро.

Исус се обърна към мен и каза:

-Тази жена имаше грешни афери с много мъже и беше причина да са разделят много домове. И въпреки това, Аз все още я обичам. Аз отидох при нея не с осъждение, но със спасение. Изпращах много от слугите Си при нея, за да се покае от злите си пътища, но тя отказа. Когато беше млада, Аз я призовах, но тя продължи да върши зло. Тя направи много грешки, и въпреки това Аз щях да й простя, ако беше дошла при Мен. Сатана влезе в нея и тя беше огорчена и не можеше да прости на другите.

- Тя ходеше на църква, само за да намира мъже. Като ги откриеше, тя ги прелъстяваше. Само ако беше дошла при Мен, всичките й грехове щяха да бъдат измити чрез Моята кръв. Част от нея искаше да Ми служи, не можеш да служиш и на Бог и на Сатана едновременно. Всеки човек трябва да направи избор – на кого искат да служат.

- Господи, - извиках аз, - дай ми сила, за да продължа. – аз се тресях от главата до петите, поради ужасите на Ада.

Исус ми каза:

- Мир, успокой се!

- Помогни ми, Господи, - извиках аз. – Сатана не иска да знаем истината за Ада. И в най-дивите си мечти не съм си представяла, че Ада представлява това. Скъпи Исусе, кога ще свърши това?

- Дете Мое, - отвърна Исус. – само Отец знае кога ще дойде краят. Тогава Той отново ми каза, – Мир, успокой се!

Огромна сила дойде върху мен.

Исус и аз минавахме покрай дупките. Аз исках да извадя от огъня всеки човек, покрай когото преминех, и да го хвърля в краката на Исус. Отвътре аз плачех. Помислих си: „не искам моите деца никога да идват тук.”

Накрая Исус се обърна към мен и каза спокойно:

- Дете Мое, сега ще отидем в дома ти. Утре вечер ще се върнем в тази част на Ада.

В къщи аз плачех ли, плачех. През деня преживявах Ада и ужаса на хората там. Казвах за Ада на всеки, когото срещах през деня. Казвах им, че болката от Ада не е за вярване.

Тези от вас, които четат тази книга, моля ви, покайте се за греховете си. Извикайте към Исус и Го помолете да ви спаси. Извикайте към Него днес. Не чакайте да дойде утре. То може и да не дойде. Времето минава много бързо. Паднете на коленете си и бъдете изчистени от греховете си. Бъдете добри един към друг. В името на Исус бъдете мили и прощавайте си.

Ако сте сърдити на някого, простете му. Никой гняв не си заслужава да отидете в Ада. Бъдете прощаващи, както Христос ни прощава греховете. Исус е способен да ни пази, ако имаме покайваща се сърце и ще ни изчисти с кръвта Си от всички грехове. Обичайте децата си и съседите си, както обичате себе си.

Господ на църквите казва:

- Покайте се и бъдете спасени!

На следващата нощ, Исус и аз отидохме отново в десния крак на Ада. Както преди аз видях любовта, която Исус имаше към изгубените в Ада души. И аз почувствах Неговата любов към мен и към всички на земята.

- Дете, - ми каза Той, - волята на Отец е никой да не погине. Сатана мами мнозина и те го следват. Но Бог е прощаващ Бог. Той е Бог на любов. Ако тези истински бяха дошли при Отец и се бяха покаяли, той щеше да им прости. – огромна нежност излъчваше лицето на Исус, докато говореше.

Ние отново вървяхме покрай горящите дупки и подминавахме хора във мъки, които описах по-рано. „Мой Господи, мой Господи, такива ужаси!”, си помислих аз. Непрекъснато ние минавахме покрай много, много души, горящи в Ада.

Навсякъде покрай пътя горящи ръце се протягаха към Исус. Имаха само кости там, където преди е имало плът – сивкава маса с горяща и разлагаща се плът, висяща на парцали. Във всяка скелетова килия имаше мръсно-сива мъгла-дух, хваната за вечността в сухия скелет. По техните викове можех да кажа как те се чувстваха в огъня, червеите, болката, безнадеждността. И техните викове изпълваха моята душа с толкова голяма неописуема скръб. „Само ако бяха послушали, си мислех аз, нямаше да бъдат тук.”

Знаех, че изгубените в Ада усещаха с всичките си сетива. Те помнеха всичко, което им е било казано. Знаеха, че няма изход от пламъците и че са изгубени завинаги. Без надежда, те все още се надяваха като викаха към Исус за милост.

Ние спряхме до следващата дупка. Тя беше точно като всички останали. В нея имаше форма на жена, която разпознах по гласа. Тя викаше към Исус да я освободи от пламъците.

Исус погледна към жената с любов и каза:

Докато ти беше на земята, Аз те призовавах да дойдеш при Мен. Аз те умолявах да оправиш сърцето си пред Мен преди да е станало твърде късно. Аз те посещавах много пъти през нощта, за да те кажа за Моята любов. Аз те ухажвах, обичах те и те привличах към Себе Си чрез Моя Дух.

- ‘Да, Господи,’ каза ти, ‘ще те следвам. С устните си казваше, че Ме обичаш, но твоето сърце беше далеч. Аз знаех къде е сърцето ти. Аз често изпращах Моите посланици при теб с послание да се покаеш от греховете си и да дойдеш при Мен. Но ти не искаше Мен, а света. Аз те виках, но ти не Ме чуваше, нито се покая от греховете си.”

Жената каза на Исус:

- Ти помниш, Господи, как ходих на църква и бях добра. Аз се присъединих към църквата. Бях член на Твоята църква. Аз знаех, че призивът Ти беше върху живота ми. Знае, че трябва да се покоря на този призив на всяка цена, и за го направих.

Исус каза:

- Жено, ти все още си пълна с лъжи и грях. Аз те призовах, но ти не Ме чу! Вярно, че беше член на църква, но това не ти дава достъп до Небето. Твоите грехове бяха много и ти не се покая. Ти стана причина другите да се спънат в Моето Слово. Ти не прости на другите, когато те нараняваха. Ти се преструваше, че Ме обичаш и че Ми служиш, когато беше с християни, но когато беше далеч от тях, ти лъжеше, мамеше и крадеше. Ти се вслуша в прелъстяващи духове и се наслаждаваше на двойствения си живот. Ти знаеше правия и стеснения път.

И също така ти имаше двоен език. – каза Исус. – Ти говореше за своите братя и сестри в Христос. Ти ги съдеше и мислеше, че си по-свята от тях, докато в твоето сърце имаше противен грях. Знам едно, че ти не слушаше Моя сладък Дух на състрадание. Ти съдеше човек по външността, без да зачиташ факта, че много от тях бяха деца на вярата. Ти беше много жестока.

Да, ти казваше, че Ме обичаш с устните си, но сърцето ти бе далеч от Мен. Ти знаеше пътищата на Господа и ти разбираше. Ти си играеше с Бога, а Бог знае всичко. Ако искрено служеше на Бог, нямаше да бъдеш тук днес. Не можеш да служиш едновременно на Бог и на Сатана.

Исус се обърна към мен и каза:

- Мнозина в последните дни ще се отделят от вярата, отдавайки внимание на съблазняващи духове и ще служат на греха. Излезте от тях и се отделете. Не вървете заедно с тях по пътя. – Докато продължавахме напред жената започна да проклина и обвинява Исус. Тя викаше и плачеше с гняв. Ние продължавахме, аз бях толкова безсилна в тялото си.

В следващата дупка имаше друг скелет. Аз подуших мириса на смърт още преди да стигнем до нея. Този скелет изглеждаше също като другите.

Аз се чудих, какво ли е направила тази душа, за да бъде изгубена и без надежда, без бъдеще, освен вечност на това страховито място. Ада е за вечността. Аз също плачех, докато слушах виковете на мъчещите се души.

Аз слушах как една жена говореше на Исус от пламъците на дупката. Тя цитираше Божието Слово. Аз попитах:

- Скъпи Исусе, какво прави тя тук?

- Чуй, - каза Исус.

Жената каза:

- Исус е Пътя, Истината и Живота. Никой не идва при Отец, освен чрез Него. Исус е Светлината на света. Ела при Исус и Той ще те спаси.

Докато тя говореше, много от изгубените души я слушаха. Някои я псуваха и проклинаха. Други й казваха да спре. Докато трети казваха: „Има ли наистина надежда?” или „Помогни ни, Исусе!” силни викове на покаяние (скръб, болка) изпълниха въздуха.

Аз не разбирах какво се случваше. Аз не знаех защо жената проповядваше тук евангелието.

Знаейки моите мисли, Господ каза:

- Дете, Аз призовах тази жена, когато беше на 30 години да проповядва Моето Слово и да свидетелства добрата вест. Аз призовавам различни хора с различна цел в Моето тяло. Но ако мъж или жена, момче или момиче не искат Моя Дух, аз ще отстъпя.

Да, тя отговори на Моя призив за много години и порасна в познанието за Господа. Тя се научи да чува Моя глас и върши много добри неща за Мен. Изучаваше Божето Слово, молеше се често и имаше много отговорени молитви. Тя научи много хора на пътя на святостта и беше вярна на дома си.

Годините минаваха, докато един ден тя откри, че съпругът й има връзка с друга жена. И въпреки, че той й поиска прошка, в нея нарастваше огорчението и тя не можеше да му прости и да спаси брака си. Вярно е, че мъжът й сгреши и извърши много сериозен грях. Но тази жена знаеше Моето Слово. Тя знаеше да прощава и че за всяко изкушение има изходен път. Нейният съпруг я помоли за прошка, но тя отказа. Вместо това, гневът пусна корен и той растеше вътре в нея. Тя не се обърна към Мен, а с всеки ден все повече и повече се огорчаваше и си каза: „Ето, аз служа на Бог по всякакъв начин и мъжът ми се размотава с чужда жена!” ‘Мислиш ли, че това е правилно?’ – Ми каза тя.

„Аз казах: ‘Не, не е правилно. Но той дойде при теб, покая се и каза, че повече няма да прави това’.”

„Казах й: ‘Дъще, погледни вътре в себе си, какво си причиняваш’.”

„Не съм аз, Господи,” каза тя, „аз съм святата, а той е грешникът.” Тя не искаше да Ме послуша.

Мина време, тя не се молеше на Мен, нито четеше Библията си. Освен на своя съпруг, тя започна да се ядосва на всички около нея. Тя цитираше писанието, но не му беше простила.

Тя не Ме послуша. Сърцето й все повече се огорчаваше и голям грях влезе в нея. Убийство растеше в сърцето й, където преди това имаше любов. И един ден, в своя гняв, тя уби съпруга си и другата жена. Сатана напълно я превзе и тя се самоуби.

Аз погледнах към тази изгубена душа, която беше предала Христос и се бе осъдила за вечността на пламъците и болката. Аз слушах, докато тя отговаряше на Исус.

- Сега аз ще простя, Господи, - каза тя. – Нека да изляза и ще Ти се покоря сега. виж, Господи, аз проповядвам Твоето Слово сега. След час ще дойдат демони и ще ме отведат, за да ме мъчат още повече. С часове те ще ме мъчат, и защото проповядвам Твоето Слово, мъченията ще бъдат още по-лоши. Моля Те, Господи, умолявам Те, пусни ме.

Аз плачех с жената в дупката и се молех Господ да ме опази от всякакво огорчение на сърцето.

- Не ми позволявай да допусна омраза в сърцето си, Господи Исусе. – казах аз.

- Ела, нека да продължим, - каза Исус.

В следващата дупка имаше душа на мъж, скрита в неговата скелетова форма, викащ към Исус.

- Господи, - извика той, - Помогни ми да разбера защо съм тук!

Исус каза:

- Утихни. Ще разбереш защо си тук.

- Пусни ме да изляза и ще бъда добър, - се молеше мъжът.

Господ му каза:

- Дори и в Ада продължаваш да лъжеш.

Тогава Исус се обърна към мен и каза:

- Този мъж беше на 23 години, когато дойде тук. Той не послуша Моето евангелие. Той чуваше Словото Ми много пъти и често беше в дома Ми. Аз го привличах чрез Духа Си към спасение, но той искаше света и неговата похот. Обичаше да пие и не обръщаше внимание на Моя призив. Той израсна в църквата, но не се посвети на Мен. Един ден Ми каза, „Някой ден ще ти предам живота си, Исусе”. Но този ден никога не дойде. Една нощ след парти той се блъсна с колата си и умря. Сатана го измами на самия край.

Той умря на момента. Не послуша Моя призив. И други бяха убити при инцидента. Работата на Сатана е да убива, краде и унищожава. Само ако беше послушал този младеж! Волята на Отец е никой да не погине. Сатана искаше неговата душа и той го унищожи чрез безгрижие, грях и силен алкохол. Много домове и животи се разрушават всяка година поради алкохола.

Ако хората можеха само да видят, че похотта и желанията на света са само моментни! Ако ти дойдеш при Господ Исус, Той ще те освободи от силните питиета. Извикай към Исус и Той ще те чуе и ще ти помогне. Той ще бъде твой приятел. Запомни, че Той те обича и има силата да ти прости греховете.

Семейни християни, Исус предупреждава, че не трябва да прелюбодействате. И ако пожелаете някой от противоположния пол, дори и да не изневерите, може да е прелюбодейство в сърцето ви.

Младежи, стойте настрана от наркотици и сексуални грехове. Ако сте съгрешили, Бог ще ви прости. Извикайте към Него сега, докато все още има време. Намерете силни възрастни християни и поговорете с тях за проблемите си. Ще бъдете щастливи, че сте отделили това време сега и в този свят, преди да е станало твърде късно.

Сатана идва като ангел на светлината да измами света. Не е чудно, че греха на света е изглеждал изкушаващо за този младеж, въпреки, че е знаел Божието Свято Слово. Той си е мислил, Още едно парти. Исус ще разбере. Но смъртта няма милост. Той е чакал твърде много.

Аз гледах душата на мъжа и се сетих за собствените си деца.

- О, Боже, дано те да Ти служат!

Аз знам, че много от вас, четящите, имат любими хора, може би деца, които не искате да отидат в Ада. Кажете им за Исус, преди да е станало твърде късно. Кажете им да се покаят от греховете си и че Бог ще им прости и ще ги направи святи.

Плачът на мъжа звъня вътре в мен много дни. Никога няма да забравя неговите викове на съжаление. Спомням си висящата и горяща плът в пламъците. Не мога да забравя гниенето и миризмата на смърт, дупките на мястото на очите, мръсно-сивите души и червеите, които пълзяха по костите. Формата на младият мъж издигна ръцете си към Исус умоляващо, докато ние отминавахме към следващата дупка.

- Скъпи Господи, - се молех аз, - моля Те, дай ми сили да продължа.

Чух женски глас да вика в отчаяние. Виковете на мъртвите бяха навсякъде.

Скоро ние дойдохме до дупката, където беше жената. Тя се молеше с цялата си душа Исус да я измъкне от там.

- Господи, - каза тя, - не бях ли достатъчно дълго тук? Мъчението ми е повече от колкото мога да понеса. Моля Те, Господи, освободи ме. – Стенания разтърсиха формата й и огромна болка имаше в гласа й. Аз знаех, че страда изключително много.

- Исусе, - казах аз. – Нищо ли не можеш да направиш?

Тогава Исус каза на жената:

- Докато ти беше на земята, Аз те виках и виках да дойдеш при Мен. Аз те умолявах да оправиш сърцето си пред Мен, да простиш на другите, да стоиш далеч от греха. Дори те посещавах в нощните часове и те привличах чрез Духа Си хиляди пъти. С устните си ти казваше, че Ме обичаш, но сърцето ти беше далеч от Мен. Не знаеше ли, че нищо не може да бъде скрито от Бог? Ти заблуждаваше другите, но не можеш да заблудиш Мен. И въпреки това, Аз изпращах други да ти кажат да се покаеш, но ти не послуша. Ти не виждаше, не чуваше и в гнева си ги изгони. Аз те поставих на място, където да чуеш гласа Ми, но ти не Ми предаде сърцето си.

Ти не съжали, нито се засрами от това, което правеше. Ти закорави сърцето си и Ме отблъсна. Сега ти си изгубена завинаги.

Тогава, тя погледна Исус и започна да псува и проклина Бог. Аз почувствах присъствието на зли духове и знаех, че те са тези, които псуваха и проклинаха. Колко тъжно да бъдеш изгубен завинаги в Ада! Съпротивете се на дявола, докато все още можете и той ще побегне от вас.

Исус каза:

- Светът и всичко в него ще премине, но Моите думи ще останат.