Божието или човешкото строителство



Дата20.08.2018
Размер20.61 Kb.
#81452

Божието или човешкото строителство

Ето ме с Битие 11 глава и още в началото имам знак „стоп”. Битие 11:3 „И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.” Бог не създаде работа на хората, но те сами си я създадоха. „Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня.”


Какво? Кой им бе казал да строят нещо? Никой. За кого го строиха? За себе си.
Колко пъти си строим неща, които не са нужни никому? Но се влагат пълни усилия да се построят личните амбиции, планове, или неща, които непременно желаем. И понеже не искаме да ползваме готови материали, започваме да си правим нови, така ще сме по оригинални. Те измислиха да си направят тухли, а имаше здрави камъни, създадени от Божията ръка. Да, но те не искаха здравото, но си направиха със собствените ръце. И сега се чудиш защо? Ще ти кажа: Просто, когато тръгна да си строя нещо, което в никакъв случай не искам да го знае Бог и да има нещо общо с Бог, си правя тухли от кал.
Тухли от амбиции, гордост и желание да съм повече от Бог. Да, така си мислеха и хората по онова време. Те не употребиха камъните, но си ги сътвориха. „Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.” Искаха да бъдат творци. Дано никога да не си творим некачествени материали, с които да си построяваме собствените си кули.
Има още една важна част от строителството – спояващото вещество, което държи сградата. И тук имаме два материала – кал и смола. Калта, направена от човешката ръка, а смолата – просто подарена от Бог от дърветата. Смолата е силно държаща, издържаща на всички атмосферни условия. За калта не може да се каже същото. Калта са гняв, яд, караници, необуздан език и т. н. Смолата е любов, мир търпение и дълго търпение, кротост.
И така те, съединени с камъка или скалата Христос са здрава сграда; яка кула и силна крепост, където праведния прибягва. А какво се случва с вавилонската кула на гордост: „Аз съм като Бог, велик съм.”? Тя просто е съборена и унищожена с разбърканите езици. И защо са разбъркани? Защото се мислеха за Бог. Колко пъти и аз съм се мислила за бог и за много силна и знаеща, но ето, кулата ми падна. Езикът с хората ми се обърка и калта се размаза.
Затова никога не ще да строя кула на ниска цена,

С материали от ръката ми направени,

Или от собствения ми ум измислени,

Грижливо пресметнати и вложени.

Не, не искам аз това

Да имам собствена кула на ниска цена.

Господи, моля се сега да имам за жилище Твоята ръка,

И скривалище за мен е Твоят храм,

И под крилото Ти ще се скрия в буря зла и злокобна.

И на Тебе само искам да съм угодна.

На Тебе ще уповавам и пак на Тебе се надявам!

28 януари 2008



Илияна Киркова
Каталог: iliana
iliana -> Каква е тази увереност, на която уповаваш?
iliana -> Само още малко
iliana -> Книга като нещо, в което се изреждат имена след имена. Но днес това за мен се промени
iliana -> Да запазиш мира, който Бог ти дава
iliana -> Голиат и Давид
iliana -> Ще пътувам в живота на патриарха Авраам. Интересен път, с вълнуващи обещания от Бог и ето първото в стих 7 „
iliana -> Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност
iliana -> Загрижено обърнах внимание на вас и на извършеното с вас в Египет. Затова реших: ще ви избавя от подтисничеството в Египет и ще ви заведа в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци, и йевусейци, в земя
iliana -> Пожелание за 2009-та
iliana -> При изворите


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница