Глава 6 - Никога не се доверявай на хора, които не куцат

Глава 6 - Никога не се доверявай на хора, които не куцат

“Зная, че благословението на баща ми промени моя живот и направи всичко по-различно. Единственият начин, по който мога да го нарека, е “благословение” – така че, докосни ме. Вече получих благословение от земния си баща. Сега ми е нужно благословение от небесния Отец. Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.”

Твърде често се приближаваме към Бога с умствената нагласа, с която влизаме в магазин с големи намаления. Било то че идваме за съживление, физическо изцеление или финансово благословение, ние се надяваме да получим това, което желаем на възможно най-ниската цена и в най-кратък срок. Не зная за теб, но аз никога не съм виждал Бог да работи така. Иска ни се да се наредим на опашка, сякаш сме открили някакъв небесен специалитет, наречен “синя-светлина”, който съдържа отговора на нашите молитвени нужди и прошения. След това казваме: “Благослови ме.” Започнах да се моля Бог да не отговаря точно на молитвите ни, а вместо това да отговаря според нашите нужди. Ние знаем какво искаме – знаем ли обаче от какво се нуждаем?

Името на Яков буквално означава “заместител” или измамник. Ако кажем, че не е заслужавал доверие, едва ли ще сме отразили цялата действителност. Въпреки това Яков произлиза от едно богобоязливо семейство и е син на един от най-известните мъже в историята. Той беше израснал “в църква”, защото Авраам и Исаак са разказали на своите синове за срещите си с Бога. Яков имаше призвание за живота си и божествен план, който да изпълни – но трябваше да бъде променен. Това стана при една среща.
“А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил. А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там. И Яков наименува мястото Фануил, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.”⁹²
След продължителната борба Яков е бил уверен, че ще получи благословение. Сигурно си е мислил: “Е, в някой момент този ангелски пратеник, с когото се боря, ще каже: “Добре, добре. Ще те благословя. Сега коленичи точно тук и ще положа ръце на главата ти.” Очакваше го обаче изненада.
Не благославяй объркания ми живот; дай ми нов живот

Господ не протегна Своята ръка на благословение, защото Яков не се нуждаеше от благословение за объркания си живот.⁹³ Той се нуждаеше от нов живот. Господ удари Яков в бедрото с такава сила, че го измести от ставата му и трайно увреди свързващото сухожилие на това място. В резултат от това Яков осакатя до края на живота си.

Когато Исав, по-големият брат на Яков, го видя да се задава и да куца, вероятно си е помислил: “Това не е същият Яков, който отне първородството ми. Дори не ходи по същия начин. В походката му има смирение; в него има нещо ново. Той е променен. Не мога да го убия; това е моят брат.” Той искаше да убие стария брат, но прегърна новия Яков. Ако в покаяние позволим на нашата плът да умре, хората, които преди са ни мразели, могат да видят новия човек в нас.

Яков вероятно е искал благословение, което ще подчини по-големия му сърдит брат, но Бог го благослови по различен начин. Той го промени така, че брат му да го хареса. Време е Църквата също да се промени.

Достатъчно църквата е вървяла гордо по улиците на града, посочвала е обвинително с пръст във всяка посока и е казвала на всички да “се поправят”. А в същото време в нашите очи има огромна греда. Време е да кажем: “Боже, не зная дали ще ни благословиш или промениш, но нещо трябва да се промени. Научи ни как да градим умилостивилище вместо съд.”
Изморих се да бъда докосван, но не и променян

Нуждаем се от срещи с Бога, които трайно да ни променят. Изморих се да идвам на църква, да бъда докосван, но не и променян. Трябва да се хванем за Божието присъствие и да кажем: “Няма да Те пусна, докато нещо не се случи в мен и не бъда променен.”

Това е Божият вид промяна, която трайно уврежда стария човек и старите начини на работа. Тя причинява смъртта на нещо в нас и бележи промяна за по-добро. Хората трябва да ни виждат с ново куцукане, с ново смирение, което се е родило, когато сме изгубили състезанието по борба с Бога. Тя трябва да кара хората да казват: “Този човек ми харесва. Той не говори арогантно; говори така, сякаш знае какво означава да излезеш от дъното и да достигнеш до това място.” Ето защо моето мото е: “Никога не се доверявай на човек, който не куца.”
Всеки човек, с когото е започвало съживление, се е борил

Дънкан Кемпбъл от известното съживление на Хебридите е знаел какво означава да се “бори със съдбата и да изгуби.” Той казва:

“Ще ви разкажа как започна съживлението на Хебридите. То не започна с появата ми да проповядвам на голяма конференция. Започна в моя кабинет. Години преди това бях част от така нареченото движение Faith Mission (“Мисия на вяра” – бел. пр.) в Англия. Преди да се оженя, пътувах с колело из цялата страна и разпространявах Благовестието, проповядвах и работех според възможностите си. Това бе началото на славни дни, основата на всичко онова, което станах в последствие. По време на този процес реших да се върна в училище и да продължа образованието си. Достигнах до декан и станах известен като праведния проповедник Дънкан Кемпбъл.”⁹⁴

Кемпбъл става най-известният проповедник в Англия по това време. Най-важното събитие в английския църковен свят е било ежегодната национална конференция Кезуийк уийк. Тя продължава да се организира и днес, макар че не е толкова мащабна като преди. По време на Кезуийк уийк били канени единствено най-добрите и изявени говорители и праведният проповедник Дънкан Кемпбъл години наред е бил основен говорител на тази конференция. По-късно случайна реплика на дъщеря му, тогава тийнейджър, го довежда до борба с Бога, която завинаги променя неговото служение и Хебридските острови.

Един ден Дънкан Кемпбъл работел в кабинета си и подготвял проповеди за поредната конференция, когато неговата 15 годишна дъщеря влязла да го види. Дъщерите са известни с това, че имат способност да казват истината, без действително да подозират влиянието, което оказват думите им. (Повечето от нещата, които лично аз научих от Бога, съм ги научил чрез моите малки момичета!) Докато разговаряли, дъщеря му го попитала: “Татко, защо Бог не те употребява както преди?”

Кемпбъл споделил с един мой приятел англичанин:⁹⁵ “Това спря вятъра в моите платна, защото си мислех, че съм на върха. Когато тя ми зададе този въпрос, подготвях проповеди, които щяха да повлияят на цяла Англия или поне така си мислех. Оставих химикала си и я попитах: “Скъпа, какво имаш предвид?” Тя отвърна: “Татко, разказвал си ми какво е ставало, докато си работил в движението “Мисия на вяра”. Защо Бог не продължава да върши повече това чрез теб?”

Той продължил: “Дадох няколко неубедителни извинения и се опитах богословски да се обоснова, за да не се изложа пред дъщеря ми. Устоях, докато тя излезе от стаята. Когато вече не бе при мен, паднах на коленете си и казах: “Боже, тя е права!” С лице на килима заплаках горчиво и казах: “Боже, ако Ти ми върнеш това, което имах, ще направя каквото ми кажеш.” Три седмици по-късно стоях на платформата по време на конференцията. Тогава Бог ми говори и ми каза: “Стани и отиди на Хебридските острови, на остров Луис.”

“Аз казах: “Боже, трябва да говоря тук.” А Той ми отвърна с голяма яснота: “Дънкан, на пода в твоя кабинет Ми обеща, че ще направиш каквото те помоля, ако ти върна онова, което имаше преди. Ако отидеш, ще ти го върна.”

Дънкан Кемпбъл веднага слязъл от платформата, навел се и казал на събралите се: “Съжалявам, но изникна нещо спешно. Трябва да вървя.” Три дена по късно вече бил на остров Луис. Когато слязъл от ферибота и попитал за пастора, хората в града отвърнали: “Няма пастор. Тук има само три църкви; две от тях са затворени а в третата няколко възрастни жени се събират заедно с пощальона. Ако търсиш някой набожен човек, това е пощальонът.”

Пощальонът бил старей в църквата, който на практика вършел всичко и служел като временен пастор. Дънкан Кемпбъл намерил къщата му и почукал без да знае какво да очаква. Пощальонът отворил и незабавно казал: “О, г-н Кемпбъл, пристигате тъкмо на време. Имаме достатъчно време за чай, преди събирането тази вечер.” По време на чая обяснил: “Жените и аз се молихме и Бог ни говори като каза, че вие ще дойдете. Преди шест седмици отпечатах плакати, които обявяват, че събиранията започват тази вечер.” Г-н Кемпбъл казал на моя приятел англичанин: “Тогава осъзнах, че Бог действително не се е нуждаел от моята работа. Той вече бе подготвил всичко, но е желаел самия мен.”

Дънкан Кемпбъл се борил с Бога за своята съдба и когато се изправил от напоения със сълзи килим, бил променен човек. Единствено на “куц човек” може да бъде поверено това, което по-късно бе наречено “Новото съживление на Хебридите”. Съживлението ни помогна да видим какво би станало, ако Бог слезе върху цяла една област! Хиляди дошли при Христос без да са чули и една проповед, без да са чули и един говорител и без да са стъпвали в църква! Това се е случило преди около век, преди дните на широко разпространените медии. Това съживление “без говорене на езици, но съкрушаващо сърцата” заляло една област и било цяло чудо. Започнало със съкрушената молитва на неуморни поклонници и се зародило в сърцето на Дънкан Кемпбъл в деня, когато се борил с Бога и изгубил.
Яков си тръгна от двубоя с постоянен трофей от своето поражение

Когато Яков загуби състезанието си с Бога, бе променен от човек, чиято единствена цел бе да се грижи за себе си и да побеждава, в принц на Божия избран народ. Той се бори с Бога за своята съдба и напусна битката с постоянен трофей от своето поражение. Това бе двубой, който трябваше да изгуби за свое собствено добро. Той се нуждаеше от промяна, ако искаше да изпълни отредената му от Бога съдба. Църквата също трябва да се промени.

Ако желаем да преминем на следващото ниво, трябва да променим своя акцент от Божиите ръце към Неговото лице. Аз пътувам често, затова много ценя времето, през което съм у дома с моите деца. Веднъж, когато най-малката ми дъщеря бе на шест години, аз се прибрах и тя се качи в скута ми на фотьойла. Бях изморен, четях вестник или гледах новините по телевизията, но тя бе решила да привлече вниманието ми. Протегна мъничките си, пухкави пръстчета и хвана лицето ми. По това време все още говореше по детски. Тя обърна лицето ми от това, което ме разсейваше, и каза: “Уиж ме, тате. Уиж ме.”

След това ме покри с целувки, а аз я прегърнах, преди да се върна към вестника. Тя отново хвана лицето ми и каза: “Уиж ме, тате”, докато най-после привлече вниманието ми. След 15 минути целувки и гушкане от шестгодишната ми дъщеря, най-накрая сърцето ми се разтопи. Децата обикновено искат нещо, когато се държат по този начин. Затова я прегърнах силно и я попитах: “Андреа, какво искаш?” Тя отвърна: “Нищо. Искам само теб, тате.”

Обърнах й още малко внимание и тя милваше лицето ми с малките си ръчички, след това ме погледна с големите си кафяви очи, наклони глава на една страна, усмихна се и каза: “Убичам те, тате.”

“Е, казвай, какво искаш?” попитах аз като си мислех, че ако продължава толкова дълго време, сигурно става въпрос за нещо голямо. Три пъти я попитах: “Какво искаш?” И трите пъти тя каза: “Нищо, тате. Искам само теб.” Най-накрая казах на Андреа: “Хайде, качвай се в микробуса.” Отидохме в центъра и я попитах: “Какво искаш, момичето ми?” Тя отново каза: “Нищо, тате. Искам само теб.”

След това спряхме пред широко рекламиран магазин за играчки. Очите й светнаха. Сърцето ми така се топеше, че ми се искаше да влезем и да й кажа: “Е, малката ми, просто ми кажи коя половина от магазина искаш. Можеш да имаш тази половина или другата – няма значение.” Просто казах: “Избери си каквото желаеш!”
Има ли някой тук, който просто желае Мен?

Знаете ли какво си избра? Малко шишенце с пяна и кръгла духалка, с които се правят сапунени балони. Изведнъж ми стана пределно ясно, че тя наистина не желаеше нищо. Просто искаше мен! Бях готов да й дам всичко, защото тя искаше мен. Колко често идваме на църковни служби, за да представим своите молби, да пророкуваме това или кажем онова, докато Бог казва: “Има ли някой тук, който просто желае Мен?”

Най-висшата степен на поклонение е когато потърсим лицето Му! Неговото лице означава Неговото благоволение. В библейските дни, когато хората не са искали да обърнат лицето си към теб, е означавало, че имаш право да стоиш в присъствието им, но нямаш благоволението им. Авесалом живя в Йерусалим в продължение на две години, без да види лицето на баща си или да се яви пред царя.⁹⁶ Той можеше да живее в града, но не можеше да влезе в тронната зала.

Възможно е да живееш в Царството и да не видиш Неговото лице – да се ползваш от защитата на огнеборците, полицаите и на градските инфраструктури, но да нямаш царското благоволение. От кога Църквата не се стреми към истинското Божие благоволение? Живеем в Царството, изискваме това, което ни се полага и го получаваме! Също както бащата изпълни егоистичната молба на блудния син и му даде неговия дял, макар да знаеше какво ще направи с него. Злоупотреба с благословението е да вземеш от ръцете на Отца, за да финансираш твоето пътуване далеч от лицето Му – да издигнеш “благословението” над “благославящия”!

Трябва да съзреем дотолкова, че да можем да кажем “Не” на Неговите ръце, за да потърсим Неговото лице с думите: “Ще бъда слуга”, и “Искам просто да бъда там където си и Ти.” Тогава поклонението ни вече не служи на нашето его, за да получим нещо; а просто започваме да даваме всичко на Него. Вместо “Благослови ме”, казваме “Благославяй Го!” Вече не даваме, за да получим, а от копнеж!

Идва промяна и Бог ще даде на хората с копнеж пръстена на власт и робата на благословение. Той знае, че те няма да пропилеят своето взаимоотношение като преследват Неговата ръка, вместо лицето Му. Бог също така е решен да промени начина, по който “имаме църква”. Присъствие пред подаръци! Той копнее за поклонници, които да се стремят към “Дарителя” повече отколкото към “даровете”! Ти такъв човек ли си? Възстановяваш ли Божия любим дом?
Тате, можеш да седнеш където желаеш

Веднъж, когато отсъствах от дома, се обадих за да разговарям с най-малката си дъщеря, Андреа. Казах: “Какво прави малкото ми момиченце?” Тя отвърна: “Играя си на чаено парти, тате.” Казах й: “Още сега приготви едно място за мен и ще си представим, че съм при теб и пием чай.” Тя отвърна: “Вече го направих.” “Е, къде стоя?” – попитах аз, а тя каза: “Е, не зная и за това подготвих пет места за теб.” Това направо разтопи сърцето ми!

От кога Църквата не е копняла за Неговото присъствие до такава степен, че да каже: “Отче, можеш да седнеш където пожелаеш. Тук или там, няма значение. Просто ела.” Отговорих на дъщеря ми: “Когато се прибере, татко ще играе на чаено парти с теб.”

Всичко това се случи по средата на лятото в Луизиана, когато температурата достигна 35˚С на сянка, при 95 процента влажност. Малката пластмасова къща за игра на Андреа се намираше в задния двор, под горещото слънце. В мига, в който влязох през вратата с куфари в ръка, Андреа ми каза: “Хайде, татко.” Дори не бях разопаковал багажа, но трябваше да спазя обещанието си. Беше време татко да отиде да играе на чаено парти.

Нейната къща за игра бе толкова малка, че не си спомням дали успях да вляза в нея или просто я “облякох” върху себе си. Главата ми поддържаше покрива, докато стоях на пода. Едва се бях натъпкал в малката къщичка, когато Андреа ми подаде салфетка със заповедта: “Сложи си я.” Тя бе подредила масата и ме очакваше. Започнахме “да пием” чай. Подаде ми една чашка и каза: “Ето, тате.” След това заобиколи масата: “Ето, кукличке, а това е за мен.” След това “вечеряхме” заедно. Андреа ме попита: “Добре ли е?”

“О, да. Добре е” – отвърнах аз, макар да се потяхме под жаркото слънце, докато пиехме въображаем чай. Тогава Андреа каза: “Ето, взе ми си курабийка.” (И те бяха въображаеми.) Тя ме попита още веднъж: “Забавно ли е?” Истината бе, че се чувствах ужасно, но бях с нея и следователно ми беше забавно. Ето защо казах: “Да, мила, забавно е.”

Най-накрая Андрея каза: ”Тате, топло е, а аз ожаднях. Нека да отидем в голямата къща и да пием нещо.” Казах й: “Хайде, мъничката ми!” Заведох я в голямата къща и я сложих да седне на истинска маса. Налях истински чай с лед в чашите и седнах с нея. Тогава тя ми каза: “Това вече е истинско чаено парти.”

Ние също играем на чаено парти в нашите пластмасови къщи, само че го наричаме “на църква”. Принуждаваме Бога да се затвори в ограниченията на нашите структури, докато Го храним с въображаемо хваление и поклонение. След това Го поглеждаме и казваме: “Не се ли забавляваме?”

Неговият отговор е: “Да”, но само защото е готов на всичко, за да общува с нас. Дори ще “предаде на пленение Силата Си”⁹⁷, за да дойде и да седне с нас, защото желае много да бъде заедно с нас. Той обаче очаква да кажем: “Татко, изморихме се да играем на детските игри, да играем на църква. Ще ни заведеш ли в голямата къща за истинско общение?”

Изморих се да се прибирам у дома след служба и нищо да не се е променило. По-добре да се върна у дома след среща с Бога окуцял, вместо подскачащ – за да може съдбата ми да бъде различна.

Възможно е да не харесваш усещането за неуспех, но трябва да разбереш, че някои неуспехи са святи. Както има и свят глад, който е вложен от Бога, за да произведе нещо. Тези думи не са мои, Той ги каза: “Блажени които гладуват и жадуват...”⁹⁸

Святият глад и блажените неуспехи могат да доведат до борба, която да промени съдбата. Трябва да се опиташ да изгубиш тази битка... но не преди да си се изплашил от Божието докосване. Божието докосване трайно повреди сухожилието на Яков – така че евреите не ядат “якововото” сухожилие от което и да било животно. Еврейският хранителен кодекс забранява консумирането на месо от умрели животни. Бог сложи “лост на смъртта” в живота на Яков, за да подсигури неговото бъдеще. Смъртта на плътта често води до промяна на съдбата. Възможно е вашата програма да се срути, за да пребъде Неговата цел.

Мисля, че съзнанието ни до такава степен е запълнено със стремеж към кариера, планове и човешки машинации, че сме изгубили простотата на изявеното присъствие на Бога. Имаме голяма нужда да подемем мотото на Йоан Кръстител и да го приложим в нашия живот: “Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.”⁹⁹ Време е да призовем всички онези като Яков, които не са доволни от състоянието, в което се намират и са готови да се борят със своята съдба, докато не бъдат докоснати от Бога – дори ако се приберат в домовете си с постоянно куцане и променено сърце за вечността.

Промени сърцето ми, о, Боже!

Промени пътя ми, аз моля!

Докосни ме с Твоя жезъл...

За да вървя по Твоя път.