Глава 3 - Да отворим небето

Глава 3 - Да отворим небето

Когато казах на пастора на църквата, в която бях, че няма да мога да остана за вечерното неделно богослужение, защото е изникнало нещо друго, той се отнесе много благосклонно. След сутрешното неделно богослужение, моите домакини ме закараха направо на летището. Беше неотложно и пропуснах обяда. Всички места за най-ранният възможен полет бяха запълнени, но не бях изненадан, когато Бог се намеси и получих място в самолета.

Когато се приземихме, наех кола, за да отида в църквата, в която бях служил преди и която имаше 3000 души. Докато шофирах, Бог потвърди думите си: “Вървиш по правилния път.”

Пристигнах на църковния паркинг един час преди началото на вечерното неделно богослужение като се надявах да се срещна с пастора по-рано, за да поговорим. Мислих си, че той ще ми помогне да разбера защо Бог ми каза да дойда без предупреждение и покана.

Докато заключвах колата се огледах на паркинга и забелязах, че вече имаше доста коли. Помислих си: “Е, сигурно има нещо.” Това се потвърди, когато влязох в сградата и забелязах разпоредителите до вратите на залата. Усмихнаха ми се, когато се приближих, но ми отговориха: “Не можем да ви пуснем.”
Нашият пастор се нуждае от Бога

Независимо, че пропътувах толкова километри аз уважих разпоредителите. Затова им казах: “Разбирам, че не можете да ме пуснете вътре. Но какво става?” Те отвърнаха: “Нашият пастор тази сутрин обяви молитвено събрание от четири часа следобед и ни помоли да затворим вратите след този час. Молитвата трябва да продължи до шест часа, когато отново ще отворим вратите. Сега е едва пет и не можем да ви пуснем.”

“Разбирам”, казах аз. “Ще остана във фоайето.” Седнах близо до вратата и започнах да се моля заедно с хората вътре от мястото, на което бях. Само след броени минути разпоредителите се обърнаха към мен: “Обсъдихме и считаме, че трябва да ви пуснем вътре. Знаем, че пасторът каза да не пускаме никого, но наистина смятаме, че трябва да влезете.”

Единственото, което казах тогава бе: “Сигурно е така.” Когато разпоредителите отвориха вратата, влязох и видях около 400 души, паднали на колене пред Бога. Тихо се присъединих към тях и когато службата започна малко по-късно, седнах на едно незабележимо място някъде в страни. Когато пасторът най-накрая вдигна погледа си и ме забеляза, ми се стори изумен. Големи сълзи се стичаха по неговото лице, вратовръзката му бе изкривена на една страна. (Облеклото и поведението му обикновено са безупречни.)

Когато службата започна, пасторът и хвалебната група сякаш бяха затруднени, тъй като Божието присъствие в залата бе много силно. На това събрание бе поканен да послужи известен в цялата страна говорител и когато пасторът стана, за да го представи, каза: “Имаме високоуважаван гост, който ще ни говори, но виждам тук и моя приятел Томи Тени.” След това продължи: “Тази седмица имах сън. Сънувах, че Томи Тени ще дойде при нас без да се обади и без да е поканен. Сега той е тук. Не зная какво ще направи Бог, но искам Томи да дойде и да сподели нещо с нас.”
Имаше голяма вероятност Бог да обърка плануваната програма

Аз също не знаех какво ще направи Бог, но осъзнавах, че има голяма вероятност да обърка плануваната програма. Докато се разминавахме по стълбите на платформата, се спрях колкото да кажа на пастора: “Не зная какво ще стане, когато се кача горе.“ Той ме погледна сериозно за миг, без да каже: “Здравей, как си?” или “Радвам се да те видя.” Духовният климат бе твърде сериозен за това. Единственото нещо, което ми каза на тези стълби бе: “Не ме е грижа.” Знаех, че е искрен, защото наистина търсеше Бога.

Исках да говоря на събранието само 10 минути, но 15 секунди след като стъпих на платформата, небесните прозорци се отвориха над това място. Божието присъствие бе изключително силно, но това нямаше нищо общо с мен. Сякаш Бог ме бе поканил да се срещна с Него на това място и по това време. Аз бях щастлив, че се появих там за срещата. В този момент, ние бяхме в “дома съграден от покорство.” Пасторът бе покорен да призове църквата към молитва. Гост говорителят бе там и бе готов; аз бях покорен да отида. По някакъв начин, Бог ни бе призовал и завел на правилното място тази вечер.

В рамките на десет минути хората буквално започнаха да тичат към олтара. Когато Бог наистина се появи, няма значение каква е твоята титла или откога Го познаваш; внезапно осъзнаваш нуждата си да се покриеш с покаяние. Това е така поради величието на приближаващата Божия слава. Бог бе отворил небесата и лъчите на Неговата слава достигнаха това място.

Първият, който достигна олтара, бе известният в цялата страна говорител. След него дойде местния пастор. Наблюдавах как хората падаха на пода, докато тичаха напред и плачеха пред Бога. Отново използвам думите на Дънкан Кемпбъл, когато описва съживлението на Хибридите: “Бог слезе долу.” Той отвори небесните прозорци и слезе помежду нас.

Всеки път, когато това се е случвало, според моя опит и в Църковната история, “Бог слиза долу” в резултат на покаяние, в атмосферата на поклонение. Човешките програми никога не могат да направят това! Истинското съживление идва когато Съживителят дойде!

Реалното съживление е по-скоро като потоп, отколкото като река. То е свръхестествена експлозия на Божието присъствие на земята. Писанията ни казват, че “земята ще бъде пълна със знанието за славата Господна, както водите покриват морето!”²⁹ Как водата покрива морското дъно? Потопът в дните на Ной бе потоп на осъждение, но той може да ни подскаже как знанието за Господната слава ще покрие земята. Библията ни казва в книгата Битие, че точно преди потопа “в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукаха и небесните отвори се разкриха.”³⁰ В NIV (един от съвременните английски преводи на Библията – Бел. пр.) се казва: “всички извори на голямата бездна се пропукаха и небесните шлюзове се отвориха.”

Един начин, по който може да се освободи потоп на земята, е като се освободят порои едновременно от две посоки – изсипване на дъжд и преливаща река. В сферата на молитва и съживление, начинът за отваряне на небесните прозорци е да се счупят съдовете и да се освободят порои на покаяние и поклонение сред Божиите хора на земята. Трябва действително да бъдем съкрушени, ако желаем да имаме пробив и да видим небесните прозорци отворени. Съкрушеността на земята отваря небесата!
Какво е отворено небе?

Какво имам предвид, когато говоря за “отворено небе”? “Отвореното небе” е място за пряк достъп до Бога. От написаното от апостол Павел знаем, че има три “небеса”. Той казва на църквата в Коринт, че веднъж е бил “занесен до третото небе”.³¹ Ако има трето небе, логично е да има второ и първо небе. Третото небе може да бъде обиталище единствено на Бога и Неговите свети ангели. Това е царството, “резиденцията” на Бога. Неговото управление от третото небе влияе на другите небеса под него.

Тъй като Библията описва Сатана като “княза на въздушната власт”, второто небе е подвластно на демоните.³² Първото небе е естественото “небе” над нашите глави и е общото владение на човека или всичко, което е в неговия обсег. Глава 10 на книгата Даниил ни дава ясна представа за динамичния конфликт между трите небеса. Когато Даниил се молеше на Бога от първото небе, започна конфликт на второто небе между архангел Михаил и падналия ангел-владетел, наречен княза на Персия. Божият отговор на молитвата на Даниил дойде, въпреки всички усилия на царството на мрака да го спре или забави. Помнете, че закъснението не е отказ. Постоянството играе голяма роля в отваряне на небесата. Какво би станало, ако Даниил бе спрял да се моли след 18 или след 20 дена? Не трябва да позволявате на “медното небе” да ви възпира!

Когато използвам термина “медно небе”, не искам да кажа, че Бог не може да чуе нашите молитви.³³ Той чу молитвата на Даниил и веднага изпрати ангел със Своя отговор. Проблемът бе, че този ангел трябваше да мине през второто небе, където Сатана изпрати своите паднали ангели да попречат на предаването на отговора. Врагът ще се опита да попречи на молитвата ти да достигне до Бога и ще се опита да спре предаването на Божия отговор до теб, тъй като второто небе е негово владение – за сега.

Апостол Павел описва Сатана като “княза на въздушната власт” в Ефесяни 2:2. Врагът няма пълно господство над второто небе; властта му е ограничена. Той е само едно създание и паднал ангелски принц. Не може да се сравнява с Вечния Бог и възкръсналия Цар. Единствено принцът разполага с властта, която му е дадена от Царя. Нашият Бог е Всесилен; Сатана, падналият принц, притежава единствено властта, която му е разрешена от Царя. Ще дойде ден, когато тази власт ще му бъде отнета. Исус вече взе от Сатана ключовете на ада и смъртта.³⁴ Сатана дори не разполага с ключовете за своя собствен “дом”! “Домът” обаче все още е Негов. На този велик ден Бог ще дойде, за да предприеме още една крачка и да Си “възвърне дома”.

Искаш ли да видиш отворени небесните прозорци? Освен библейските герои и техните преживявания, героични личности и техните опитности от Църковната история също са ни оставили ключ за разбиране на отвореното небе. Джон Бънян е един от тях. Неговата класическа алегория “Пътешественикът” е сред най-известните християнски книги, които някога са били написани, но самият той не я е считал за най-добрата си творба. Изборът му пада върху малка книга, озаглавена “Приемливата жертва”, която той написва по-късно в своя живот.³⁵ Това е книга за съкрушеността, основана върху помазано тълкувание на Псалм 51. Бънян умира, докато книгата се отпечатва, но той я определя като “кулминация на житейския ми труд”. В Псалм 51 Давид обявява: “Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.”³⁶ Това е скъпият ключ, който отключва богатствата на Божието присъствие! Това е благоуханието, което Бог не може да пренебрегне. Той ще откликне. Медните небеса ще бъдат отворени!

Християните по целия свят казват: “Искаме съживление; искаме повече от Бога.” За съжаление, не сме се поучили от грешките на Давид. Често се опитваме да направим същото нещо, което той направи първия път, когато се опита да пренесе Божието присъствие в Йерусалим. Натоварваме Божиите неща на нова кола, направена от човеци и си мислим, че Бог ще бъде доволен. После сме шокирани, когато открием Неговото недоволство! Той няма да допусне волове да теглят колата, която носи Неговата слава! Ние очакваме някой друг или нещо друго да се “изпоти” през трудната част на съживлението. Искаме само да пеем и да танцуваме в шествието. Тези недогледани, акцентуващи върху човека празненства на съживление преминават също толкова гладко, колкото и първото “тържество в чест на ковчега” на Давид – т.е. докато не се улови в Божията клопка при Нахоновия харман.³⁷

Тези “легнали полицаи” по пътя към съживлението могат да бъдат поставени от Бога, Който иска да ни каже:

“Стига вече! Ще ви позволя да Ме пренасяте небрежно и на кола до определено време. Ще ви позволя да Ме пренасяте без пот само до определен момент. Ако обаче действително желаете да Ме преместите от “небето на земята”, ще трябва да се “поизпотите”. Не се опитвайте да пренесете Моята слава на вашите неустойчиви, създадени от човеци програми, методи и планове. Можете да задържите вашата кола или Моята слава, но не и двете!”

Давид се оттегли и започна да разсъждава, след като Оза бе поразен при Нахоновия харман. Оза умря, след като се опита да стабилизира това, което Бог бе разтърсил. Днес ние продължаваме упорито да се опитваме да изравним неравностите и да смекчим Божиите заповеди. Безуспешно се опитваме да създадем благоприятна среда, като поставяме човешкото удобство над Божието. Често изразявам същата мисъл с думите: “Благоприятната за хората среда е спокойствие, но благоприятната за Духа среда е огън!”

Давид откри, че Бог бе казал на Мойсей ковчегът да се пренася единствено на раменете на осветени левити. Бог се бе изморил от човешките опити и за това бе разтърсил колата, за да предупреди Давид и народа Си. Бог не искаше никой да задържа това, което Той разклаща.

Защо Давид сложи ковчега на завета на кола? За човешкия ум е логично да се натовари една тежка кутия на кола, за да се пренесе на голямо разстояние. Освен това и филистимците го бяха пренесли така. Ковчегът на завета беше кутия, направена от ситимово дърво и обкована отвътре и отвън със злато. На дължина беше два лакътя и половина, на ширина – един лакът и половина, на височина – един лакът и половина. Капакът на ковчега беше от злато и на него имаше два херувима от масивно злато. Пренасяха го на две върлини, обковани с чисто злато, минаващи през златни колелца, прикрепени от двете му страни. Златото е плътен и тежък метал. Можете ли да си представите колко е тежал ковчегът? Не е чудно, че хората са се опитали да го пренесат на кола! Но Давид научи по трудния начин, че Бог не мисли като хората. Неговите пътища – пътищата към свято съживление – са по-високи и “по-изморителни”.
Истинските мъже трябва да се изпотят

Когато Давид направи втори опит да пренесе ковчега на завета в Йерусалим, той внимателно последва Божиите напътствия. Бог не желаеше дървена кола или волове да носят Неговото присъствие – Той искаше истински мъже. На всеки шест крачки, те трябваше да жертват по един вол, сякаш да покажат на Бога и на хората: “Няма повече волове.” Волът е символ на сила, мощ и богатство. Бог няма да бъде манипулиран с нашето земно богатство или физическа сила. Човешката слабост ще носи ковчега на Божието присъствие. Левитите трябваше да носят тежкия ковчег на завета на раменете си на разстояние около 16 километра. Тези мъже със сигурност са се изпотили!

Този процес на пренасяне на Божията слава в Йерусалим е символичен преобраз за това, как да пренесем изявената слава на Бога в Църквата. (Изключително важно е да помним разграничението между Божията слава shekinah и Неговата вездесъщност, която винаги е сред нас.)

Според различните богослови, домът на Овид е бил на разстояние между 12 и 24 км от Йерусалим. Като приемем средно разстояние от 16 км, можем да си представим по-ясно този процес на жертване и придвижване до Ерусалим. Левитите са жертвали вол и угоено теле, придвижвали са се шест стъпки и отново са принасяли жертва.³⁸ Библейските учени не са единни по този въпрос, но ако Давид и неговата процесия са спирали на всеки шест крачки за жертвоприношение, тогава доста са се потрудили по пътя към съживлението.

Тези левити не са вдигнали тежката кутия на раменете си и не са изминали 16 км, сякаш са на неделна разходка в парка. Не са преминали през портите на Йерусалим свежи и в изрядно “църковно” облекло с викове: “Ей, виж! Ние си имаме съживление!”
Когато търсиш Божията слава, нещата стават по-тежки, не по-леки

Този ден Давид и неговата процесия от левити, свещеници и поклонници плати скъпа цена, за да въведе Божието присъствие в техния град. Не е чудно, че когато групата най-накрая пристигна при портите на Йерусалим, Давид започна да танцува! Защо? Те бяха благодарни, че са оцелели през това пътуване! Мисля, че всеки човек от процесията е викал: “Успяхме!” Както и да разглеждате това събитие, имало е много кръв от жертви и дим от олтари.

Вярвам, че ще бъде така и за нас днес. Приятелю, чуй ме: Когато се придвижиш от нивото на помазание към това да призоваваш Божията слава да слезе, нещата няма да станат по-лесни. Ще станат по-трудни.

Повечето хора възприемат метода на “новата кола”, защото представлява лесен начин на поклонение, който не изисква потене. Бог предупреди Адам и Ева в началото на техния живот извън портите на рая: “Ще живееш от потта на челото си.”³⁹

“Потта” има особено значение за Бога. Тя е средство, чрез което се придава стойност на земята. Казано на съвременен език, ако искате да прехвърлите пари от сметката на вашия началник в задния си джоб, ще трябва да се поизпотите или потрудите по някакъв начин. По същия начин земеделците трябва да се потят, ако искат да прехвърлят нещо от почвата в задния си джоб, за да нахранят семействата си.

Възможно е да се “потиш” над отчет в офис с климатик. Или да си облян от истинска пот, докато забиваш пирони на някакъв строеж. Давид разбра това и отказа да принесе на Бога неща, които не са му стрували нищо!⁴⁰ Той похарчи пари, които бе спечелил, докато се е потил над проблемите на царството, за да купи земя и животни за жертвоприношенията. Също така принесе ”потно” поклонение в танца.

Когато плътта на нашето човешко естество стане мързелива, се опитваме да внесем отвън или да пренесем Божиите неща, като използваме методи, които не изискват потене, за да можем просто да вървим до тях и само да се вълнуваме, че “пренасяме славата”. Истината е, че не искаме да се поизпотим.

Сам Исус ни научи да правим точно обратното. Той дойде на земята като слуга, който се отказа от репутацията Си.⁴¹ Ако не вярваш, че потта е ценна, представи си как Исус се е потил в Гетсиманската градина. Исус зае позиция на пълно жертвено покорство пред волята на Неговия Отец, когато се “потеше” в молитва в Гетсиманската градина. Ще се случват неща, когато изпотиш своята плът в глад за Отца. Вечна стойност се предава от тук (твоето сърце) към там (Божието сърце).

Загрижен съм, че повечето християни не искат да платят каквато и да било цена за Божието присъствие. Очакваме то да ни бъде сервирано на сребърен поднос. Ние сме като зрители, които наблюдават платени изпълнители, или волове, които се опитват да довлекат Божието присъствие в църквата. Време е да се откажем от службите, на които сме наблюдатели. Нека станем участници!

Понякога правим нещо още по-лошо. Играем ролята на Михала, дъщерята на Саул. Зяпаме от прозорците на нашите религиозни палати като царски наблюдатели, осмиваме онези, които се калят и потят в жертвените си усилия към Божията слава. Безплодието винаги е последствие от липсата на близост с Бога!

Може би си мислите, че говоря за спасение чрез дела? Изключено! Говоря за искрен копнеж по Бога, основната тема, която доминира в Библията – от Битие до Откровение. Говоря за това да се върнем към първата си любов, към първата си страст! (Думата страст е станала лоша дума в много от нашите интелектуално ориентирани църкви.) След като бъдем спасени и станем Негов народ по благодат, трябва първо да търсим Него, да следваме Неговите заповеди и да живеем живота си за Него, не за себе си. Тук именно идва потта на покорство и поклонението на покаяние.
По дрехите на истинските поклонници има петна от кръвни жертви

Триумфиращите поклонници, които влязоха през портите на Йерусалим и носеха ковчега на Божията слава, имаха белези от борбата им да получат “синия пламък” на Неговото присъствие. Хората, които се трудят да възстановят Божието присъствие и благоволение, се открояват лесно от безплодните поклонници, които остават сред удобствата на града и очакват да видят какво ще се случи. По дрехите на истинските поклонници има петна от кръвни жертви. Калта и потта по свещеническите им одежди са видимото доказателство за трудното им пътуване и донасянето на Божието присъствие от хармана на подготовка⁴² в техния град.

Това означава ли, че като новозаветни вярващи трябва да скачаме, подскачаме и прескачаме, да се изпотим буквално, за да може Божието присъствие да слезе в събранията ни? Не! На Бога, Който е Дух, трябва да се покланяме в Дух и истина.⁴³ Саможертвата на Исус Христос на кръста завинаги сложи край на жертването на животни, но Бог никога не се е отказвал от жертвата на поклонение.

Както отбелязахме по-рано, Давид каза, че жертва угодна на Бога е “сърце съкрушено и разкаяно”. Всеки път, когато пееш химни и живееш добродетелен живот, Му принасяш жертва. Както вече казах, друг начин, по който можеш да “прехвърлиш потта” в Царството е чрез даване. Когато “се потиш” или работиш, за да спечелиш пари в естествения свят, прехвърляш част от себе си на Бога, като даваш според свободната си воля принос за Царството. Тогава прехвърляш стойност.

Вярвам, че отново трябва да се поучим от откритията на Давид за стойността на жертването. Помнете, че той каза: “Защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил.”⁴⁴ Той знаеше, че единственият начин да възстанови Божието присъствие и благоволение за своя народ, е като се изпоти в жертвено поклонение на покаяние. Ако искаме Божията слава да влезе през портите на града, някой трябва да я носи!

Всеки, който днес се стреми към съживление, би ви казал: “Съживлението изисква упорита работа.” Попитайте разпоредителите, членовете на молитвените групи и пасторите, които трябва да се справят с множества гладни хора ден след ден, седмица след седмица в препълнените църковни сгради за поклонение. Или попитайте ходатаите, които се молят и надничат през пукнатините на “медното небе”. Един човек не може сам да носи ковчега на Божията слава по целия път в това поколение. Другите също така трябва да подложат осветените си рамене под товара по време на пътуването до Йерусалим и да кажат: “Ето ме, нека да помогна.”
Бог не е задължен да храни “обикновени гризачи”

Начинът, по който можеш да отвориш небесата над теб, е като се стремиш към ново откровение за това къде е Бог. Използваме все с по-малко от Божието най-добро през по-голямата част от живота, защото сме се специализирали само да търсим къде е бил Бог. Трябва да се стремим към това ново откровение, защото Бог не храни “обикновените гризачи”. Когато Той се открива на теб или на мен, това откровение никога няма да отнеме от старите истини; а само ще прибавя към тях.⁴⁵

Нека да илюстрирам разликата между това да се съсредоточим върху минали истини и търсенето на ново откровение. Ако си умел ловец на тигри в Индия, вероятно би могъл да ми кажеш много за твоята жертва, като единствено изследваш следите й. Вероятно ще можеш да ми кажеш размерите на тигъра, пола, приблизителната възраст и преди колко време е оставил тези следи. Дори е възможно да се развълнуваш, когато видиш тези следи, поради значението, което те имат за теб. Има обаче огромна разлика между това да изследваш следите, оставени от тигъра, и да го погледнеш в очите.

През по-голямата част от времето християните така са погълнати от истините за това къде е бил Бог, че пропускат да забележат, че Той ги посещава точно в този момент. Както споменавам в книгата си The God Chasers, фарисеите в дните на Исус бяха вътре в храма и се молеха Месията да дойде, но останаха напълно слепи за факта, че Той бе навън и минаваше покрай тях при триумфалното Си влизане в Йерусалим! Те пропуснаха посещението Му, защото така се бяха вкопчили в пророческите “отпечатъци от лапи в миналото”, че не разпознаха момента на посещението на Месия пред очите им.

Всички ние трябва да четем и да изучаваме ежедневно Божието Слово, но не трябва да се прекланяме пред минали откровения и да изключваме всички нови. Мартин Лутер имаше прекрасно откровение за Божията благодат и сподели ”този отпечатък от Бога” със света. След като истината за “спасение чрез вяра” бе развита в доктрина, хората се почувстваха задължени да построят гробница около тази истина, сякаш тя съдържаше всичко, което някога е било или ще бъде.

Вярвам, че Бог непрестанно ни дава нови прозрения за Своята личност. И това е така, защото нашият непроменим Бог непрестанно се движи и работи сред вечно променящи се хора. Неправилно е, когато хората започнат да казват: “Нашата следа сочи към единствената пътека в гората” или “Нашето откровение е последното откровение.”

Винаги помни, че истините за Бога са предназначени да те водят към Бога на истината, до Неговата личност. Бог иска да следваш тези следи на истина, докато не достигнеш до откровение за това кой е Той. Тридесет секунди съзерцание на Исусовата слава през отворените небеса промениха гонителя Савел в мъченика за благовестието Павел. Такава е силата на отвореното небе!

Той започна като фарисей, но Бог го срещна, за да го промени! Савел следваше вярно старите прашни следи на закона, които бяха прераснали в легализъм. Законничеството накара Савел да гони християните. Той мислеше, че постъпва правилно, докато сам не видя възкръсналия Христос. След това каза: “Бях разбрал всичко погрешно!”

Чудя се колко хора също като Савел/Павел просто чакат Църквата да “отвори небесата”, за да могат и те да преживеят една променяща живота среща с Божията слава?

Искам честно да ви кажа, че ако някога преживеете истинско посещение на Божие присъствие във вашата църква, най-вероятно това ще обърка “вашето” богословие, ще унищожи структурата и ще промени всичко, което сте правили! Защо? Защото ще сте опитали Неговата слава, вместо да изследвате къде е била тя. Това е моята цел! Аз преследвам Божията слава и искам да видя небесните прозорци отворени.
Правене на дим

В Библията, когато небесата се отворят и Божията слава се яви, често се появява облак. Когато Бог посещава човечеството, Той изпраща Своя облак за наша защита. Облакът ни предпазва от блясъка на Неговото величие; за да не видим лицето Му и да умрем.⁴⁶ Ние сме близо до Него, но сме покрити. Когато ти избереш да посетиш Бога, трябва да си направиш собствен облак. Вземи под внимание Старозаветното указание в Левит 16 за всеки свещеник, който е бил избиран да влезе в Божието присъствие “отвътре завесата”:

Облакът от дим буквално е бил последният слой защита за свещеника и е предпазвал плътта му от Божията слава и сигурна смърт. Днес кръвта на Исус Христос ни дава достъп до Божията тронна зала, но нашето жертвено поклонение с покаяние Го привлича и Му позволява да се приближи близо до нас. По същия начин, истинското поклонение прави достатъчно “дим” и ти позволява да се приближиш близо до Него. Поклонението е ключовото условие за идването на изявеното присъствие на Бога сред нас.

Когато се покланяш, “правиш дим” като благоуханен тамян, любим аромат, за да привлечеш Неговото присъствие. Ако направиш достатъчно дим, Неговата милост ще те покрие и Бог ще може да дойде още по-близо при теб, а ти ще можеш да се приближиш при Него. “Облакът на поклонението” освобождава Неговата обгръщаща милост, така че да можеш да общуваш с Него в непосредствена близост, която не може да бъде създадена по друго време.
Припомни си Божиите милости

Помисли за живота си в Христос и отбележи спомените за Божието докосване, които изпъкват в съзнанието ти. Можеш ли да си спомниш това, за което говори проповедника, когато преживя най-близката си среща с Бога? Можеш ли да си спомниш песните на певците? Малцина могат да си припомнят тези подробности, но всички ние можем ясно да си спомним усещането за Божието присъствие по време на такива срещи.

Това е като среща с електрически ток. Ако някога ви е удрял ток, никога не можете да забравите усещането. Ако Той някога се е приближил... никога няма да го забравите! Копнея за тези моменти. Живея за тях.

Принципът е прост: Колкото повече “благоуханен дим” правиш, толкова повече се приближаваш. Отново ключът е поклонението. Ценността на поклонението не се измерва от силата и интензивността. За хвалението знаем повече, отколкото за поклонението. Благодарността ти помага да стигнеш до портите, хвалението ти помага да влезеш в дворовете, но поклонението те отвежда в Неговото присъствие. Често се задържаме в дворовете и не влизаме в тронната зала. Възможно е ниският поклон, който се изисква, когато влизаме в тронната зала и видим Царя за първи път, да е твърде смиряващ за нас. Плътта никога не е харесвала покаянието.

Божието Слово ни казва, че има пет различни, но конкретни неща, които отварят небесните прозорци.

1. 
   Даването на десятък е древен ключ към небесата, който бе използван от Авраам.⁴⁹ Принципът за даване на Бога на “първите плодове” от нашите приходи или богатство е ясно описан в книгата на Малахия:
   

“Донесете всичките десетъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.”⁵⁰

2. 
   Гонението също отваря небесата, както е явно от книгата Деяния на апостолите, когато дякон Стефан бе убит с камъни:
   

“А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога. Но те, като изкрещяха със силен глас... го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него.”⁵¹

3. 
   Постоянството е ефективно средство за “открехване” на небесните порти. Илия се моли седем пъти и винаги изпращаше слугата си да провери небето, докато на седмия път слугата видя облак с размерите на човешка длан да се издига над морето. Този малък облак от Бога прерасна в толкова силна буря, че небето почерня от дъжда и вятъра.⁵² Исус каза на учениците, че ще бъде отворено на онези, които упорито искат, търсят и чукат на Божията врата.⁵³
   
4. 
   Единството ще отвори небесните прозорци. То кани Божието присъствие там, където двама или трима се съгласят “за каквото и да било нещо, което да поискат”. Исус буквално каза: “Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.”⁵⁴ Обратната страна на този принцип е илюстрирана от предупреждението на апостол Петър към съпрузите и съпругите да бъдат единни, така че да няма “препятствие на молитвите” им.⁵⁵
   
5. 
   Поклонението е петият ключ за третото небе. Псалмопевецът Давид пророкува: “Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата.”⁵⁶ Някога виждали ли сте “глава” на врата? Очевидно Давид говори за хората, когато пише “врати” и “вечни врати”, през които Царят на славата може да дойде на земята. Това е призив за поклонение.