Глава 5 - Да включим светлината на Неговата слава

Глава 5 - Да включим светлината на Неговата слава

Спомняш ли си какво е да се опитваш да намериш в тъмнината малкото колелце, което изтегля фитила на газената лампа? Тогава нямаше електрически ключове, поставени на удобно място до вратата. Ако някой искаше да светне през нощта, имаше само един начин да го направи. Трябваше да “се спъва в мрака”, внимателно да опипва с ръце и да търси малкото колелце на газената лампа. Възможно е дори да си удари коляното или пръстите на краката в мебелите.

Ако с уреди за нощно виждане можем да заснемем на видео някои от щурите неща, които хората правят, когато се опитват да намерят колелцата на тези лампи, доста бихме се посмели. Те често ръкомахат като луди. Правят отчаяни опити; навеждат се в очакване на болезнената среща с масата.

Понякога това се случва в нашите църкви. Хората, които идват за първи път и стават свидетели на някои наши странни действия, питат: “Какво изобщо правите?” Можем единствено да им отговорим: “Търсим ключа. И ако можем да включим светлината на Божията слава на това място, ще разбереш.” Можем да се препъваме, да ръкомахаме безцелно за известно време, докато търсим ключа, защото знаем, че предвечната светлина на Божията слава означава всичко! Ако можем да включим светлината на Неговата слава, тогава, изведнъж, всеки ще може да види и да открием разликата между истината и измамата. Повечето хора ще изберат истината, когато им се предостави тази възможност; защото никога досега не са били заобиколени от достатъчно светлина, за да видят пътя. Светлината на Божията слава съществува преди слънцето и луната и ще продължи да съществува след като те угаснат. Тя е вечна!

След като веднъж открием как да включим светлината на Божията слава, можем да разберем как да оставим тази духовна светлина включена. Това наричам отворено небе!

Трябва да задържим небесата отворени за Божието присъствие. Когато живееш под отворено небе, същият призив от амвона, който преди е привличал двама души при Господа, необяснимо защо ще привлече 200 души, които ще тичат напред, за да приемат Христос. Това може да се сравни с разликата между рязането на дървен материал с трион или с моторна резачка. В продължение на поколения сме се опитвали да освободим погиващите от робството на Сатана, като използваме само помазанието. Бог е отворил врата за нас да го постигнем чрез откровението на Неговата слава в нашия живот и църква. Помазанието може бързо да привлече множеството и лесно може да му повлияе. Когато обаче Бог слезе и разкрие славата Си сред нас, целият град ще бъде докоснат!

Служението на Чарлс Дж. Фини е било придружено от съживления, които са променяли цели градове. Град Утика, щата Ню Йорк, е бил драматично променен от Божията сила в живота на Фини – мъж, който е горял от копнеж за по-задълбочена молитва и близост с Бога.

Говори се, че когато Фини минавал през текстилните фабрики в Утика в края на XIX век, Божието присъствие било толкова силно, че работниците започвали да падат на колене за покаяние, дори още преди той да отвори устата си! В последствие целият град и област били повлияни от Божието присъствие, което той носел в себе си. Сякаш носел вътре в себе си светлина, която внезапно позволявала на хората да видят себе си и Бога от правилна позиция. Когато Божието присъствие изпълнило сърцето на хората, те осъзнавали, че са грешници и че Бог е свят! Това изглежда е съвременно изпълнение на пророчеството на Исая:

Когато някой плати цената да отвори небесните прозорци чрез жертвено поклонение на покаяние, Божието изявено присъствие засиява в мрачната обстановка на човешката душа и помага на всеки да осъзнае, че е време за свобода. Това е имал предвид пророк Исая, когато пророкува за идването на Христос: “Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; на ония, които седяха в земя на мрачна сянка изгря им светлина.”⁷⁵

Знаеш, че си преживял чистото Божие присъствие в резултат от отворено небе, когато хората, които “седяха в земя на мрачна сянка”, видят голяма светлина. Това е изявеното Божие присъствие. Когато небесата се отворят над един град или народ, Божието присъствие става осезателно на земята. Това е форма на “духовно воюване”.

Убеден съм, че в по-голямата си част нашата така наречена “духовна война” може да се оприличи на група деца, които заплашват със своя Татко. Врагът винаги е можел да различи истинските от привидните последователи на Исус. Седемте сина на Скева в книгата Деяния си мислеха, че могат да използват същото оръжие, което видяха апостол Павел да използва срещу демоните. В резултат обаче бяха бити и засрамени – нещо, което сигурно са запомнили за цял живот.⁷⁶

Сатана и неговите демони са като лаещи кучета. Те усещат когато някой се страхува от тях, дори когато този човек заплашва и размахва оръжие. Също така познават кой не се страхува от тях и избягват пряк конфликт с него. Вероятно това зависи от факта дали Бог действително е наш Баща. За да бъдеш ефективен в духовното воюване, трябва да имаш правилни взаимоотношения с Бога.
Божието присъствие обезоръжава силите на мрака

Когато Божието изявено присъствие се появи, силите на мрака изгубват своята способност да владеят хората (отново, това е Неговото концентрирано изявено присъствие, за разлика от Неговото всеприсъствие). Както писах в книгата си The God Chasers:

“Когато нозете на Исус докоснаха пясъчния бряг на Гадара, един мъж на разстояние от половин миля, обладан от легион демони, беше освободен от тяхната задушаваща хватка...

Трябва само веднъж да чуем Божиите стъпки, когато нозете Му докосват земята... Когато това стане, няма защо да се притесняваме и да казваме на малките демони да бягат.”⁷⁷

Причината, поради която трябва да копнеем за отворено небе над нашата църква и град е, че демоничните сили, срещу които се борим, губят своята власт в изявеното Божие присъствие.⁷⁸ Когато Бог излезе на сцената, просто няма битка! Дори демоните бягат или се молят на Всевишния. Ето защо толкова много подчертавам важността на отворените небесни прозорци чрез създаване на среда, в която Божието изявено присъствие да обитава с радост.
Светът не се бои от Него, защото Църквата не се бои от Него

Изявеното Божие присъствие кара хората от всяка прослойка на обществото да се боят от Господното име. Причината, поради която светът не се бои от Господа е, че повечето от нас в църквата също не се боим от Него. В продължение на много години Християнството в по-голямата си част е пренебрегвало страха от Бога. Как могат да се боят от Него като не са опитали силата Му? Обичаме да говорим за нея, без действително да я разбираме! Но когато я преживеем, ще разберем. Както един инцидент с електрически ток оставя трайни спомени, така става и с истинската среща с изявеното присъствие на Бога. Мисля, че Божият начин на духовно воюване е напълно различен от нашия. Исая го описва така:

За да разберете прочита на този стих, който е предпочетен от съвременните учени, просто преместете запетаята, така че пасажът да гласи следното: “Когато врагът дойде, като потоп Духът на Господа ще издигне стандарт срещу него.” Друг английски превод на Библията (NIV) гласи: “От запад хората ще се боят от Господното име и тези при изгрява на слънцето ще почитат славата Му. Защото Той ще дойде като стремителен поток, който е движен от Господното дихание.”⁸⁰ Целият фокус на пасажа е върху идването на славата или на изявеното Божие присъствие.

Пророческото послание продължава през съвременните разделения на текста на глави, до мястото, на което Исая пророкува: “Стани, свети, защото светлина дойде за тебе, и славата Господня те осия. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак племената; а над тебе ще осияе Господ, и славата Му ще ти се яви.”⁸¹ Това имам предвид, когато говоря за “включване на светлината на Неговото присъствие”.

Тъй като в основата си съживлението е отхвърляне царството на Сатана на земята, подходящо е да повдигнем въпроса за духовното воюване. Има място за библейско основано и водено от Духа връзване и развързване от светиите, но в по-голямата част от времето се концентрираме върху връзването. Също така обикновено го правим като изплашени деца, които са попаднали в двор със зло куче пазач. Ние връзваме дявола, връзваме демоните, връзваме облаците, връзваме шумното куче на съседите и самия злонравен съсед и дори можем да се опитаме да вържем изгорялата свещ на колата, която пречи на двигателя. Да не говорим за самия двигател! С други думи, има тенденция далеч да надхвърляме границите на здравия разум.

Трябва да развържем нещо в небесата всеки път, когато усетим водителство да вържем нещо на земята. Никога не се моли да връзваш дявола, освен ако не се молиш да развържеш силата на Исус и на Божия Дух в тази ситуация. Ако вържеш едно нещо и не развържеш друго, не си постигнал нищо, освен да оплетеш нещата. Когато се моля Бог “да отвори небесните прозорци”, също се моля Той да затвори “портите на ада”!

Когато Исус каза: “...и портите на ада няма да й надделеят”, Той имаше предвид, че те нямат власт над изкупените или над Божието царство.⁸² Когато небесните порти се отворят, е време да атакуваме портите на врага. Знаем, че Сатана вече не притежава “ключовете на ада”. Исус Си ги върна! Сатана дори не може да заключи вратите на собствения си дом!
Нека коригираме разбирането си за “великия небесен конфликт”

По някога чуваме проповедници да се отплесват във величествени описания на “небесния конфликт”, когато ангелът Луцифер е бил изгонен от Божието присъствие и е паднал на земята. Вярно е, че Луцифер е бил изгонен от небето заедно с една трета от ангелите. Въпреки това, на небето не е имало голяма битка.⁸³

Апостол Йоан писа: “Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.”⁸⁴ Бог може да разграничи мисъл от намерение⁸⁵ (никой друг обаче не може това). Когато нещо прерасне от мисъл в намерение, става грях преди да си извършил самото действие. Ето защо Исус каза, че ако мъж погледне една жена и я пожелае, вече е пресякъл линията.⁸⁶

Луцифер е бил архангел и ръководел поклонението на небето. Мисълта, че може да измести Бога, Който е начало на всичко, влиза в ума му. Каква глупава мисъл! Веднага е трябвало да я отхвърли, но не го е направил. Докато мисълта за изкачване на Божия престол не е влязла в ума на Луцифер, е нямало проблем. Но той си е казал: “Ще опитам.” В момента, когато мисълта прераства в намерение, на ярката бяла светлина на Божията слава се появява малко петънце грях и тя изчезва за по-малко от секунда. Краят на “войната” е обявен и Луцифер, вече Сатана, е бил изгонен от там.

В момента, в който мисълта на Луцифер е прераснала в намерение, на небето се е появило мъничко петънце мрак. Колко време е необходимо, за да се оттегли мракът, когато светнеш лампата? Няма битка между фотоните на светлината и частиците на тъмнината. Не, когато светлината светне, тъмнината изчезва по-бързо от миг на око. Ето защо Исус каза: “Видях Сатана паднал от небето като светкавица.”⁸⁷

На Луцифер му бяха отнети името, позицията, небесната длъжност и той бе изхвърлен със скоростта на светлината от небесната сфера, изпълнена със слава. И когато е бил изгонен, мракът е покрил лицето на бездната.

Сатана си е мислил, че е намерил убежище, когато е паднал долу и превърнал в хаос, пустош и безредие света, който Бог бе сътворил в пълна красота. Но Бог възстанови отново порядъка, като обяви: “Да бъде светлина.” Божията слава слезе на земята и се яви светлина от Неговото собствено присъствие – още преди да бе сътворил слънцето!⁸⁸

Приятелю, днес сме изправени пред подобни обстоятелства. Сатана заема място, но не го притежава. Той просто лагерува тук, защото не може да слезе в дълбините на нещата. Той покрива цялата територия, която може, но тъмнината му се простира единствено по повърхността на нещата. Влиянието му е голямо, но силата му, сравнена с Божията, е малка!

Спомням си времето, когато заедно с други вярващи заставахме нависоко и гледахме Лос Анджелис. Ние се молехме и аз протягах ръката си към долината, в която живеят около 15 милиона души. На пръв поглед всичко изглеждаше мрачно в този голям град, но в действителност не беше така. Ако погледнеш под повърхността, ще откриеш хора с гладни сърца, които просто очакват пламъче светлина, която да ги осияе. Така е и в твоя град! Ако поклонението може да пробие повърхността, гладните ще те открият! Те ще последват “светлината” до нейния първоизточник, както древните мъдреци последваха небесната светлина до Христос. Поклонението отваря прозорец, през който Божията слава да слезе долу. Тогава човечеството ще бъде привлечено от светлината.

Всички ние сме съгласни, че Исус Христос проля Своята кръв, за да отмахне греха. Във всеки един от случаите, когато съм виждал определена мярка от Божието присъствие да слиза в богослужение на поклонение, в помещението са идвали благоговение, почитание и страх. Дори изкупените, измити с кръвта ръководители на църкви, които живеят свят живот, внезапно изпитват дълбока потребност да паднат на лицата си и да се покаят пред техния свят Бог, когато Неговото kabod или тежко присъствие, започне да изпълва залата. Ето какво причинява Божията слава на човешката плът – дори на плътта на изкупените. Затова и учениците на земята винаги трябваше да бъдат успокоявани, когато им се явяваха ангели или бяха свидетели на Божието присъствие. Те се страхуваха, че славата ще ги убие!

Поради тази причина Бог казва с една ръка: “елате по-близо”, но с другата Си ръка ни казва: “Не толкова бързо.” Може да бъде страшно да се приближим твърде близо до Божието свято присъствие, когато в нашия живот има петънца от грях, за който не сме се покаяли. Да, ние сме умити с кръвта на Христос, но това не ни освобождава от необходимостта, отново да се покайваме за нашите грехове и недостатъци, когато срещнем святостта на Неговото присъствие. Трябва ли отново “да бъдем спасени”? Не! Често не чувстваме ли обаче, че желаем отново да се покаем? Да! Пророк Исая се почувства така! Йоан също – той падна в Неговите нозе “като мъртъв”!⁸⁹

Исус ни умива със Своята кръв, за да ни позволи да влезем в Неговото присъствие в нашето необновено състояние. “Какво имаш предвид под необновено?” Ние не сме съвършени, но живеем под мантията на прощението – умити сме от кръвта на съвършената безгрешна жертва – така че можем да влезем в Неговото присъствие. Сега стоим в Новия завет на Христовата кръв. Давид се препъна в същия този принцип в Стария завет на Мойсей, когато започна да премества ковчега от дома на Овид. Една кървава и димна процесия доведе до играта на Давид през портите на Йерусалим.

Това, което научаваме от тази опитност е, че покаянието и съкрушеността при истинското поклонение само подчертават богатото благоухание на нашата приемлива жертва пред Бога и именно този принос убеждава Царя на славата да обитава сред нас, вместо просто да посещава нашите събирания.⁹⁰ Когато Неговата слава мине през портите на поклонението в нашите църкви и градове, ние ще постъпим като Давид!

Няма по-добър начин за духовно воюване от включването на светлината на Божията слава и Неговото изявено присъствие. Позволете Му да възстанови любимия Си дом във вашето събрание; не спирайте по-рано на лъжлив финал и не се задоволявайте с благоуханието на мястото, на което е бил преди.

Упорствай в непрестанния си копнеж и желание за Неговото присъствие и небесата ще се отворят. Неговата слава shekinah ще слезе на умилостивилището, което твоята любов и почитание са изградили само за Него. Неговото изявено присъствие ще слезе в тази атмосфера на близост и посвещение, отправени единствено и само към Бога. Когато Той включи светлината на Своята слава, демоничните сили веднага биват унищожени. Пленниците са развързани и свободни да се спуснат към своя Изкупител, както обладаният с демони човек бе освободен, преди още да срещне и чуе Исус да говори.

Когато небесата са отворени и Божията светлина огрява мрака, всеки демон и тъмна сила са принудени да напуснат, защото портите на ада никога не могат да надделеят или дори да се съпротивят, когато се появи самото присъствие на Царя на славата. Воювай духовно за твоята църква и град по същия начин, по който Бог воюва на небето и ще създадеш “СДЗ” (свободна от демони зона)! Моли Му се и Му се покланяй, докато небесните прозорци не се отворят широко над твоята църква и град. Покланяй Му се, докато светлината на Неговата слава не те осияе.

“О, Господи, да бъде Твоята воля на земята, както и на небето – покажи ни Твоята слава!”