Бойното поле на ума

Блуждаещ, чудещ се ум

Много хора са прекарали години, в които са оставяли умовете си да блуждаят, защото не са прилагали никакви принципи на дисциплина в мисловния си живот.

Често пъти хората, които не могат да се концентрират, смятат, че имат умствена недостатъчност. Но неспособността да се съсредоточиш може да е в резултат на години, в които умът е оставен да блуждае и да прави каквото си иска и когато си поиска. Липсата на концентриране може да е причинена и от липса на витамини. Някои витамини от група В подсилват способността да се концентрираш, затова ако не можеш да се съсредоточиш, обърни внимание на храната, която поемаш.

Изключителното изтощение също влияе на способността за концентрация. Забелязала съм, че когато съм много изморена, тогава сатана се опитва да атакува ума ми, защото знае, че в такива моменти е по-трудно да му се възпротивя. Дяволът иска да си мислим, че сме умствено изостанали, за да не се опитваме да приемаме каквото и да било и да му създаваме неприятности по този начин. Той иска пасивно да приемаме всяка една лъжа, Която ни казва.

Една от дъщерите ни в детските си години имаше трудности в съсредоточаването. Четенето й се отдаваше трудно, защото концентрирането и разбирането вървят ръка за ръка. Много деца, а дори и не разбират това, което четат. Очите им буквално скачат по думите на страниците без умовете им изобщо да схващат това което четат.

Много пъти недостатъчното разбиране е резултат от недостатъчното концентриране. Знам това от личен опит. Мога да прочета цяла глава от дадена книга или от Библията и изведнъж разбирам че не съм разбрала нищо от това, което съм прочела. Ако се върна и отново го прочета, всичко ми изглежда ново и непознато, защото макар очите ми да преглеждат бегло написаното на страниците, умът ми блуждае на съвсем друго място. И тъй като не съм била съсредоточена в това, което правя, не съм разбрала нищо от това, което съм чела.

Често пъти липсата на разбиране е причинена от липсата на внимание, което от своя страна е причинено от блуждаенето на ума ни.

БЛУЖДАЕЩ УМ

Пази ногата си [предай ума си на това, което правиш]... Еклисиаст 5:1

Вярвам, че фразата „пази ногата си" означава „не губи равновесие и не се отклонявай от поетия път". Разширеното обяснение на този израз посочва, че човек поддържа поетата посока, като пази ума си съсредоточен върху това, което прави.

Аз самата имах блуждаещ ум и трябваше да го дисциплинирам. Не беше никак лесно и понякога пак изпадам в подобно състояние. Опитвайки се да осъществя определен проект, изведнъж осъзнавам, че умът ми е на друго място и мисли „за нещо, което няма нищо общо с това, което правя в този момент. Все още не съм достигнала до състояние на абсолютно съсредоточаване, но поне знам колко е важно да не позволявам на ума си да поема накъдето си иска и когато си иска.

Речникът на Уебстър обяснява думата блуждая като: „1. Върви без цел и посока: скитам. 2. Заобикалям по непряк път с несигурна стъпка: шляя се. 3. Придвижвам се по несигурен курс и с нестабилни сТъпки: отклонявам се... 4. Мисля и се изразявам неясно.

Ако и вие сте като мен, може би седите по време на служба и очаквате проповедта, наслаждавате се на думите на проповедника и сте благословени от словото, когато изведнъж умът ви започва да блуждае. Не след дълго се „съвземате" само за да откриете, че не помните нищо от това, което е било казано. Макар тялото да е било на църква) умът е ходил на пазар, обикалял е магазините или е приготвял вечеря у дома в кухнята.

Помнете, че в духовното воюване умът е бойното поле. Точно там атакува врагът. Той добре знае, че макар един човек да посещава църква, ако не може да съсредоточи ума си върху това, което се говори, нищо не го ползва. Дяволът също знае, че човек не може да се дисциплинира да осъществи докрай даден проект, ако не може първо да дисциплинира ума си и да го съсредоточи върху това, което прави.

Феноменът блуждаещ ум се проявява и по време на обикновен разговор. Понякога моят съпруг, Дейвид, ми говори и аз слушам за известно време, когато изведнъж осъзнавам, че не съм чула нищо от това, което той ми казва. Защо? Защото съм позволила на ума си да блуждае и да поеме друга посока на мислене. С тяло съм там и изглежда, че слушам, но умът ми нищо не е чул.

Дълги години се преструвах, че съм чула всичко, което Дейв ми казва. Днес обаче при подобни случаи просто казвам: „Скъпи, били ми повторил това, което каза? Оставих ума си да блуждае и се замислих за нещо друго, без да чуя и дума от това, което каза.

По този начин поне си признавам за проблема. Да се конфронтиращ с проблема е първата крачка към постигането на победата!

За себе си съм взела решение, че щом дяволът си прави труда да атакува моят ум, то тогава има нещо важно, което аз трябва да чуя. Един от начините, по които можем да се сражаваме срещу врага тази област, е като се възползваме от касетите с проповеди, които са на разположение в църквите. Ако все още не сте се научили как да Дисциплинирате ума си, тогава започнете да си купувате касети всяка седмица и да ги слушате толкова пъти, колкото са необходими за ума ви, за да запомни посланието, което чува.

Дяволът ще се предаде само тогава, когато види, че ти да се поддадеш.

Не забравяй, че Сатана се опитва да те накара да смяташ че си умствено изостанал, че нещо не е наред с твоя ум. Но истината е че трябва да започнете да дисциплинирате ума си. Не го оставяй да блуждае във всички посоки и да прави каквото му скимне. Още днес започни да „пазиш ногата си", да фокусираш ума си върху това, което правиш. Известно време ще трябва да се упражняваш Отказването от старите навици и създаването на нови винаги отнема време, но си струва.

УЧУДВАШ СЕ УМ

Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Вдигни се и хвърли се в морето и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова което казва се сбъдва, то ще стане.

Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте (доверете се и бъдете уверени), че сте го получили, и ще ви се сбъдне. Марк 11:23, 24

Изправена пред едно или друго предизвикателство, аз започнах да се чувам как все по често използвам фразата Чудя се". Например:

Чудя се какво ли ще е времето утре?"

Чудя се какво да облека на празненството."

Чудя се какви ли ще са оценките в бележника на Дани (нашия син)?"

Чудя се колко човека ще дойдат на семинара." Както

Едно от значенията на думата чудя се, учудвам се, което написано в речника, е „чувство на изненада или съмнение" и „да бъда изпълнен с любопитство и съмнение".

Разбрала съм, че за мен е доста по-добре да направя нещо но вместо да се чудя за всяко мое предположение. Вместо да се ЧУДЯ какви оценки ще изкара Дани, аз мога да вярвам, че той ще се справи отлично. Вместо да се чудя какво да облека на тържеството, мога просто да реша какво да си сложа. Вместо да се чудя какво ще е времето или колко човека ще посетят моя семинар, мога да предоставя нещата в ръцете на Господа и да Му се доверя, всичко ще съдейства за мое добро, независимо какво ще се случи.

Чуденето оставя човек в състояние на нерешителност, а нерешителността предизвиква объркване. Чуденето, нерешителността и объркването пречат на личността да приеме от Бога чрез вяра отговора на своята молитва или нужда.

Забележете, че Марк в 11:23, 24 Исус не казва: „Каквото и да поискате в молитва, чудете се дали ще го получите." Вместо това Той казва: „Каквото и да поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне."

Като християни, като вярващи трябва да вярваме без да се съмняваме!

Объркан ум

Глава 10
Открила съм, че блуждаенето и объркването са свързани. Колебанието и неувереността, за разлика от решимостта и конкретността, могат и водят до съмнение и смут.

Яков 1:5-8 е отличен стих, който ни помага да разберем как да преодолеем колебанието, съмнението и объркването и как да получим това, от което се нуждаем от Бога. За мен „човекът с раздвоен ум" (в един от преводите на Библията - е двоумящ се или с двоен ум) е образ на смут и объркване, защото той непрекъснато се тласка ту напред, ту назад, без да е способен да вземе каквото и да било решение. В момента, в който реши, че вече е взел някакво решение, отново идва съмнението, неверието, объркването, за да го накарат отново да започне да се колебае и двоуми. Такъв човек е несигурен за всичко.

Доста време от живота си съм живяла по този начин, без да осъзнавам, че дяволът бе започнал война против мене, а бойното поле, на което се водеше тази война, бе моят ум. Бях напълно объркана за всичко, без да Разбирам защо.

ТЪРСЕНЕТО НА ОБЯСНЕНИЯ ВОДИ ОБЪРКВАНЕ И СМУТ

— Маловерци, защо разисквате помежду си?... Матей 16:8

„Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от щедрия Бог, [Който дава] изобилно без да се скъпи и без да укорява и да обвинява, и ще му се даде. Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко (колебае в несигурност). Защото, който се съмнява (колебае и е неуверен), прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не си мисли, че ще получи нещо[което поиска] от Господа, понеже е с раздвоен ум, (колеблив, съмняващ се, неустановен), непостоянен и не може да му се има доверие и е несигурен за нищо [за което мисли, чувства или решава]." Яков 1:5-8

Досега говорихме за блуждаенето на ума, а в следващата глава ще говорим повече за съмнението, но сега искам да обсъдим по обстойно объркването.

Голям процент от Божиите хора определено са объркани. Защото Както видяхме, една от причините е блуждаенето на ума. Друга е търсенето на обяснения. Част от обяснението, което речникът дава на съществителното разискване е „скрит факт или мотив, който подсигурява логично обяснение на дадено явление или предпоставка", а обяснението на глагола, произхождащ от него, е: да използваш способностите на разума; да мислиш логично".

Простото обяснение на разсъждаването е следното - човек да се опитва да отгатне защо се случва дадено нещо или каква е причината стояща зад станалото. Размишлението, търсенето на причините кара ума ни да се върти около една и съща ситуация, въпрос или събитие в опит да се разберат всичките му заплетени съставни части. Ние търсим обяснения, когато разчленяваме дадено изказване или поучение, за да видим дали то е логично, и отхвърляме всяка част от него, която не приемаме за разумна.

Сатана често проваля Божията воля за живота ни точно чрез нашата логика. Господ може да ни води да извършим определено нещо, но ако то не е логично, сме склонни да го пренебрегнем. Онова, което води човек да направи, не винаги има логичен смисъл и обяснение в ума ни.

НЕ ТЪРСИ ОБЯСНЕНИЕ В УМА СИ. ПРОСТО СЕ ПОДЧИНИ В ДУХА Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже , то се изпитва духовно. I Коринтяни 2:14

Това е едно практично и лично обяснение, което се надявам да изясни и донесе повече разбиране на това как търсенето на обяснение в ума е противоположно на покорството в духа.

Една сутрин, докато се подготвях да отида и да служа на едно ежеседмично събиране близо до моя роден град, започнах Да се моля за жената, която води помощното ни служение там и колко Посветена бе тя. В мен се надигна желание да направя нещо да я благословя по някакъв начин.

Татко, Рут Ан е такова благословение за нас. През всичките " години е служила така посветено" - молих се аз. „Какво да направя, за да я благословя?"

Погледът ми веднага се насочи към една червена рокля, която тъкмо бях купила, и вътре в себе си знаех, че Господ ме подтиква да подаря тази рокля на Рут Ан. Бях я купила преди три месеца, но никога не я бях обличала. Всъщност, тя беше все още опакована, така както я донесох от магазина. Много я харесвах, но всеки път, когато си помислех да я облека, незнайно защо изгубвах желание да я сложа.

Както вече ви казах, в момента, в който погледът ми се насочи към тази рокля, аз знаех, че трябва да я дам на Рут Ан. Истината обаче беше, че изобщо нямах желание да й подаря тази рокля, ето защо незабавно започнах да разисквам в ума си защо Бог не може да ме кара да направя подобно нещо. Повтарях си как току що съм я купила, колко е скъпа, как изобщо не съм я обличала и дори съм си купила сребърни обеци с червени камъни, които най подхождат! Ако бях накарала плътския си ум да замълчи и ако бях останала чувствителна към Святия Дух в духа си, всичко щеше да бъде наред, но ние хората имаме способността да залъгваме себе си чрез своите разсъждения и разисквания, когато всъщност не искаме да се покорим на това, което Бог ни казва. Само след няколко минути вече бях забравила всичко и продължавах да си върша своите неща истината беше, че не исках да дам тази рокля, защото беше съвсем нова и аз много я харесвах. Моят ум ме убеди, че желанието, което изпитах, не може да е дошло от Бога, но напротив, дяволът се е пожелал да ми вземе нещо, което аз много харесвам. След няколко седмици отново се подготвях за подобно събиране в същия район и както по-рано, така и сега името на Рут Ан изникна в съзнанието ми. Започнах да се моля за нея. Отново повторих същата сцена, отново се молих: „Господи, ти знаеш какво благословение е Рут Ан за нас, как мога да я благословя?" Веднага си спомних за червената рокля и цялата случка, която се случи няколко седмици по-рано. Сърцето ми се сви, защото аз напълно и твърде бързо бях забравила какво се беше случило тогава.

Този път нямаше измъкване. Аз или трябваше да призная Бог ме води да го направя и просто да се покоря, или да кажа: „Знам какво ми говориш Боже, но аз няма да го направя." Твърде много обичам Господ, за да не Му се покоря явно и съзнателно и затова само започнах да Му говоря за червената рокля.

Само за няколко минути осъзнах, че още първия път съм се отклонила от Божията воля чрез разумните си аргументи защо да не се покоря, което ми беше отнело само един миг. Аз си мислех, че не е възможно да ми е говорил Бог, защото роклята бе съвсем нова. Но Библията не ни казва да даваме само стари неща! За мен е по-голяма жертва да дам тази дреха, защото тя беше нова, но в същото време щеше да бъде и по-голямо благословение за Рут Ан.

Щом отворих сърцето си за Бога, Той започна да ми показва, че тази рокля бе предназначена за нея и аз от самото начало я бях купила за нея. По тази причина никога нямаше да мога да я облека. Господ през цялото време е искал да ме употреби като Свой съд, за да благослови Рут Ан. Аз обаче имах друга идея за тази рокля и докато не се отказах от своите намерения, не можех да бъда водена от Святия Дух..

Този малък инцидент ме научи на много неща. Осъзнаването на факта, че нашият ум твърде бързо може да ни подведе и че разумните ни аргументи могат да ни отклонят от Божията воля, ме провокира към „почтителен" страх от търсенето на разумно обяснение.

Както вече прочетохме в I Коринтяни 2:14, естественият човек не може да осъзнае това, което става в духовния човек. Моят плътски ум (естественият човек) не разбираше как ще подари нова рокля, която не бях обличала, но духът ми (духовният човек) имаше ясна представа.

Надявам се този пример да внесе повече яснота в това отношение и да ви помогне да се съобразявате още повече с волята на Бога

(Ако се чудите дали съм подарила тази рокля на Рут Ан направих го; и днес тя работи в нашия офис на пълно работно време и доста често облича тази червена рокля.)

Бъдете обаче изпълнители на Словото [покорни на посланието], а не само слушатели, да лъжете себе си [и да се предавате на измама чрез разсъжденията си, противни на Истината]. Яков 1:22

Всеки път, когато видим какво говори Словото и откажем да го изпълним, разумът се е намесил и ни е измамил да вярваме в нещо по-различно от истината. Не можем да прекарваме извънредно време, в което да се опитваме да разберем с ума си всичко, което казва Божието Слово. Ако духът вътре в нас свидетелства, можем да тръгнем и да го правим.

Аз знам, че Бог иска да му се покорявам, независимо дали така ми се иска или усещам, че трябва да направя така, или пък смятам, че е добра идея да го изпълня.

Когато Бог говори, било чрез Словото Си или на вътрешния ни човек, не бива да размишляваме и обосноваваме казаното от Него, да се питаме дали е логично това, което е казал.

Щом Бог говори, трябва да се мобилизираме, а не да се аргументираме.

ДОВЕРИ СЕ НА БОГ. А НЕ НА ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ .

Уповавай, облегни се, довери се на Господа от все сърце и ум и не разчитай на собствените си прозрения и разум. Притчи 3:5

С Други думи, не се облягай на своя разум. Разумът и аргументирането отварят врата за измамата и водят до голямо объркване. аз веднъж попитах Господа защо толкова много хора са объркани, а той ми отговори: „Кажи им да престанат да се опитват да разберат абсолютно всичко и ще спрат да бъдат смутени и объркани." От живота Си съм разбрала, че това наистина е така. Търсенето на мнения и смутът вървят ръка за ръка. Аз и ти можем да премисляме нещо в сърцето си, можем да издигаме пред Господа, за да видим дали Той желае да ни даде разбиране, но в момента, в който започнем да се чувстваме объркани вече сме отишли твърде далеч.

Търсенето на разумни обяснения е опасно поради множество причини, но една от тях е тази: можем да разискваме нещо и да се опитваме да го обясним логично и в крайна сметка да си дадем обяснение, което да се окаже абсолютно неправилно, макар в ума ни да има смисъл.

Човешкият ум харесва логиката, реда и смисъла. Той приема само това, което може да разбере. Ето защо сме склонни да поставяме нещата в спретнати малки „кутийки" в ума си, като смятаме: „Така е, защото идеално пасва на моето разпределение." Обаче винаги можем да намерим нещо, което в ума си да приемем и обясним съвършено, но въпреки това изобщо да не сме прави.

Апостол Павел казва в Римляни 9:1: Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми [просветена и подтикната] от Святия Дух, свидетелства в мене. Павел знае, че постъпва правилно не защото неговият разум му подсказва че е така, а защото духът свидетелства в него.

Както вече видяхме, умът подкрепя духа. Умът и духът работят заедно, но духът е по-превъзходен и винаги трябва да се поставя преди ума.

Ако в духа си знаем, че дадено нещо не е правилно, не бива да позволяваме разумът ни да ни убеди да го направим. Ако знаем, че нещо е правилно, не бива да позволяваме на разума да ни подлъже да не го извършим.

По много въпроси Бог ни дава разбиране и отговор, но не е необходимо да разбираме всичко, за да ходим в Господа и в покорство на Неговата воля. Има моменти, в които Бог оставя големи въпросителни като инструменти в живота ни, чрез които да уголеми вярата ни. Неотговорените въпроси разпъват плътта ни. Много е трудно за човешките същества да се предадат, да спрат да търсят логично обяснение и просто да се доверят на Бога. Когато обаче постигнем това, умът ни се успокоява.

Търсенето на разумни обяснения е една от ангажиращите - лъжи които завладяват ума и му пречат да приемат слово на знание или разпознаване. Има огромна разлика между запаметено знание и знание по откровение.

За вас не знам, но аз искам Бог да ми открива нещата по такъв начин, че да знам в духа си, че това, което ми е говорено в ума, е Божията истина. Не искам да я обяснявам или да размишлявам и я се опитвам да разбера логично говореното нещо, като го повтарям потретям в ума си, докато се изтощя и объркам. Искам да имам МИР в сърцето и ума си, които идват единствено от доверяването на Бога, а не от моите човешки прозрения и разбирания.

Трябва да израстем и да достигнем мястото, където ще сме удовлетворени да познаваме Този, Който знае всичко, дори ние да не знаем.

БЪДИ ТВЪРДО РЕШЕН ДА НЕ ЗНАЕШ НИЩО ДРУГО ОСВЕН ХРИСТОС

Колкото до мен, братя, когато дойдох при вас, не дойдох да проглася свидетелството и доказателството или тайнството и тайната на Бог [относно това, което Той е направил чрез Христос за спасението на човеците] с възвишени красноречиви думи или с човешка философия и мъдрост; защото бях решил да не зная нищо друго (да не познавам, да не изявявам познание за нещо друго и да не мисля за друго) между вас, освен Исус Христос (Месията) и то Него разпнат.IКоринтяни 2:1, 2

Такъв е бил подходът на Павел към знанието и разумното обяснение, и аз го разбирам и дълбоко го оценявам. Отне ми доста време, но в крайна сметка съм разбрала, че в повечето случаи, колкото по-малко знам, толкова по-щастлива съм. Понякога откриваме толкова неща по даден въпрос, че това ни прави много Нещастни.

Винаги съм била доста любознателна и любопитна. С всичко трябваше да съм наясно, за да съм доволна. Бог постепенно започна да ми показва, че моето непрекъснато търсене на логично обяснение бе причината за невероятното ми объркване и то не ми позволяваше да приемам от Бог това, което Той искаше да ми даде. Бог ми каза: „Джойс, ти трябва да се откажеш от светското и плътско разсъждаване, ако искаш някога да започнеш да практикуваш духовно разпознаване."

Сега осъзнавам, че обясняването на нещата ме правеше сигурна. Аз не исках да изгубя тази привидно стабилна сигурност в живота си. Исках да контролирам, а когато не разбирах и нямах отговор на нещата, усещах, че губя контрол и се ужасявах. Бях лишена от нещо. Нямах мир в своя ум и бях физически изтощена от търсенето на отговори.

Подобно неправилно умствено натоварване може да ви доведе до силна физическа преумора. То може да ви изтощи.

Бог изискваше от мен да се откажа от своите логични разсъждения и аз силно го препоръчвам на всеки един, който е пристрастен към обмислянето и търсенето на отговори. Човек може да се пристрасти към неправилни умствени натоварвания, точно както се пристрастява към наркотици, алкохол или никотин. Аз бях пристрастена към обмислянето и търсенето на разумно обяснение, а когато го предадох на Господа, започнах да проявявам симптоми на отдръпване и затваряне. Чувствах се изгубена и изплашена, защото не знаех какво точно се случва. Дори бях отегчена.

Толкова дълго време бях прекарала в размишления, че когато се отказах от това, трябваше да свикна умът ми да е в такъв покой. За известно време ми изглеждаше много скучно, но сега вече много ми харесва. Докато позволявах на ума си да тича на всички посоки в мисли за всяко нещо, сега не мога да понасям болката и усилието от търсенето на отговор и обяснения.

Внимавайте, защото когато умът ви е изпълнен с въпроси и търсене на обяснения, той не е в нормалното състояние, в което Бог е определил да бъде. Поне не за вярващия, който възнамерява да бъде победител - християнин, който е решил да спечели битката, водеща се на бойното поле, което е неговият ум.
Глава 11

Съмняващ се и невярващ ум

Тълковният речник на думите в Новия завет на Вайн дава следното обяснение на „съмнявам се" - „да стоиш пред две възможности посоки... като проявяваш несигурност, коя от тях да поемеш,... отнася се за вярващи, чиято вяра е малка,... които са неспокойни и обезпокоени, в състояние на раздвоен ум, колебаещи се между надеждата и страха..."1

Същият речник посочва, че едната от двете гръцки думи, преведени като неверие в един от преводите на Библията2 (ревизираното издание на КЛ/) е „непокорство".

Когато разгледаме тези две силни оръжия на врага, ще видим как съмнението кара човек да се колебае между две мнения, а неверието го води към непокорство.

Аз смятам, че ще е от голяма полза да разпознаем с какво точно се опитва да ни атакува дяволът. Със съмнение ли трябва да се справим или с неверие?

СЪМНЕНИЕТО

Докога ще се колебаете и двоумите между две мнения?... III Царе 18:21

Веднъж чух една история, която със сигурност ще внесе голяма яснота в представата ви за съмнението.

Имало човек, който бил болен, но изповядвал Божието Слово за своята ситуация, цитирал стихове свързани с изцелението и вярвал, че то ще се прояви в живота му. Докато правел това, той периодично бил атакуван от мисли на съмнение.

След като преминал през много трудно време, този човек започнал да се обезсърчава, но тогава Бог отворил очите му, за да види реалността на духовния свят. Това видял той: един демон, който му говорил лъжи, казвал му, че той няма да бъде изцелен и че изповядваното слово няма да подейства. Освен това обаче видял как всеки път, когато изповядвал Словото, от устата му излизала светлина, подобна на меч, и демонът се отдръпвал в страх.

Когато Бог му показал това видение, човекът разбрал защо е толкова важно да продължава да изповядва Словото. Той разпознал също, че има вяра, поради която демонът го атакувал с неверие.

Съмнението не е нещо, което Бог поставя в нас. Библията казва, че Бог дава на всеки един от нас мярка на вяра (Римляни 12:3. Бог е поставил вяра в сърцата ни, но дяволът се опитва да обезсили вярата, като ни атакува със съмнения.

Съмнението идва под формата на мисли, които са противоположни на Божието Слово. Ето защо за нас е от изключителна важност да познаваме Бог и Неговото Слово. Единствено когато го познаваме, можем да разпознаем кога дяволът ни лъже. Имайте пред вид, че той ни лъже, за да открадне по този начин онова, което Исус е откупил за нас чрез смъртта Си и възкресението Си.

СЪМНЕНИЕ И НЕВЕРИЕ

[Авраам, за когото естествената причина за] надежда беше умряла, се надяваше във вяра, че ще стане отец на много народи според обещаното му: Толкова [безбройно} ще бъде потомството ти.

Той не отслабна във вярата, когато си даваше сметка за [пълната] немощ на собственото си тяло, което беше като мъртво, понеже бе на около сто години, както и [разбираше] безплодието на Сарината [замъртвяла] утроба.

Никакво неверие или недоверие не го накараха да се поклати относно (да подложи на съмнение) Божието обещание, но се укрепи и получи сила от вярата и отдаде хвала и слава ; на Бога?

напълно удовлетворен и уверен, че Бог е способен и мощен да опази своето Слово и да изпълни това, което е обещал. Римляни 4:18-21

Когато съм в битка, макар да знам какво Бог е обещал, ако съм атакувана от съмнение и неверие, аз обичам да чета и да размишлявам върху този пасаж.

Авраам е получил обещание от Бога, че Той ще му даде наследник, роден от него. Много години минавали, но в живота на Авраам и Сара не се раждало дете. Авраам продължавал да стои с вяра, доверявайки се, че това, което Бог е казал, непременно ще се случи. В своето упование той бил атакуван от мисли на съмнение, а духът на неверие го притискал към непокорство спрямо Бога.

Непокорството в подобна ситуация може да бъде просто да се предадеш и откажеш, когато Бог ти казва да продължиш. Непокорството е да пренебрегнеш гласа на Бога или това, което Той ти говори лично, а не непременно нарушаване на десетте Божи заповеди.

Авраам продължил да стои твърдо. Той не спирал да хвали Бога и да Му отдава цялата слава. Библията казва, че така той растял и укрепвал във вяра.

Когато Бог ни каже нещо или поиска да направим нещо, вярата да го приемем или изпълним идва заедно с Божието Слово. Би било смешно Бог да очаква от нас да направим определено нещо, без да ни даде способността да вярваме, че наистина можем да го направим.

Сатана знае колко опасни бихме били със сърце изпълнено с вяра, затова ни атакува със съмнение и неверие.

Проблемът не е в това, че ние нямаме вяра, а в това, че Сатана се опитва да разруши нашата вяра чрез лъжи.

Нека ви дам един пример. Той е от времето, когато получих своя призив за служение. Беше една съвсем обикновена сутрин, както всички останали, с тази разлика, че три седмици по-рано бях изпълнена със Святия Дух. Тъкмо бях изслушала първата си касета и учение от служител на име Рей Мосхолдър, наречена „Премини БОЙНОТО ПОЛЕ НА УМА от другата страна". Бях силно развълнувана в сърцето си и същевременно удивена, че някой е способен да проповядва по подобен начин в продължение на цял един час и посланието му да бъде интересно.

Докато си оправях леглото, усетих в мен да се надига силно желание да поучавам Божието Слово. После Господ ми говори: „Ти ще достигнеш до целия свят и ще поучаваш Моето Слово. Ще разпространяваш проповедите си и на аудио касети."

Не съществуваше естествена причина, поради която да повярвам, че Бог бе този, Който ми говори, или че изобщо бих могла някога да направя това, което си мислех, че чувам. Имах множество проблеми. Аз не представлявах „подходящия материал", от който да се оформи един служител, но Бог избира слабите и глупавите неща от този свят, за да изобличи мъдрите. (I Коринтяни 1:27) Той гледа на сърцето на човека, а не на неговата външност. (I Царе 16:7) Ако в сърцето всичко е наред, Бог е способен да промени всичко останало. Макар да нямах реална причина да повярвам чутото, когато вътре в мен дойде това желание, аз бях изпълнена с вяра, че мога да постигна всичко, което Господ иска да направя. Когато Бог призовава, Той дава вътрешно желание, силна вяра и способността да извършим задачата. Но трябва да ви кажа, че през годините на подготовка, обучаване и чакане, дяволът редовно ме атакуваше със съмнение и неверие.

Бог поставя мечти и видения в сърцата на Своите деца. Те започват като мънички „семенца". Точно както става с една жена, когато тя забременее, така и ние един вид „забременяваме" с Божиите обещания. През времето на „бременността" ни Сатана се опитва да ни атакува, за да ни накара да „абортираме" и изхвърлим мечтите си. Едно от средствата, които той използва, е съмнението, а другото е неверието. И двете въздействат на ума.

Вярата е продукт на духа, тя е духовна сила. Врагът не желаят твоят и моят ум да достигне до единство с нашия дух. Той знае, когато Бог постави вяра в нас да постигнем дадено нещо и ние ставаме позитивни и с постоянство вярваме, че сме способни, тогава ще нанесем значителни щети на неговото царство.

НЕ СПИРАЙ ДА ХОДИШ ПО ВОДАТА!

А ладията бе вече сред езерото, далеч от сушата, блъскана и тласкана от вълните, защото вятърът беше насрещен.

А в четвъртата стража на нощта [между 3:00 и 6:00 сутрин-та]Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

И учениците, като Го видяха ходещ по езерото, се ужасиха и казаха, че е призрак и от страх извикаха.

А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! АЗ съм; не бойте се!

И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

А Той рече: Ела. И Петър слезе от ладията и тръгна по водата да иде при Исуса.

Но като почувства и осъзна колко силен е вятърът, той се уплаши и започна да потъва; тогава завика към Господа: Господи, спаси ме [от смъртта]!

И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му рече: Мало-верецо, защо се усъмни?

И като влязоха в ладията, вятърът утихна. Матей 14:24-32

Искам да подчертая последния стих, за да насоча вниманието ви към позициите, които врагът се опитва да заеме в този пасаж. Петър излязъл по заповед на Господа, за да направи нещо, което Дотогава никой не е правил. Всъщност никой освен Исус не бил ходил по вода. За това се иска вяра!

Петър допуснал голяма грешка - той твърде дълго гледал назад И се Уплашил- Съмнението и неверието го притискали и той станал да потъва. Тогава извикал към Исус, за да го спаси, и Той естествено го направил. Забележете обаче, че бурята утихнала Петър влязъл обратно в лодката]

Помните ли в Римляни 4:18-21 как Авраам не се поколебал нито за миг, макар да виждал невъзможността на своята ситуация? Авраам осъзнавал своето състояние, но за разлика от Петър, той не мислел, нито говорел за това. Аз и ти можем да сме наясно със своите ситуации и въпреки това съвсем съзнателно да насочим ума си към нещо, което да изгражда и назидава нашата вяра.

Ето защо Авраам се заел да отдава хвала и слава на Бога. Ние прославяме Бога когато продължаваме да правим това, което е правилно, независимо от това колко противоречиви са обстоятелствата в които се намираме. Ефесяни 6:14 ни учи да затегнем колана на истината когато сме в духовно воюване.

Когато дойде буря в живота ти, заеми твърда позиция, не губи смелост и вземи непоколебимо решение да стоиш вън от лодката! Много често бурята утихва веднага, щом пропълзиш до мястото на сигурност и безопасност.

Дяволът изпраща бури в живота ти, за да те изплаши. Във време на буря помни, че твоят ум е бойното поле. Затова не взимай никакви решения въз основа на твоите мисли или чувства, но изпитай с духа си как всъщност стоят нещата. Когато направиш това, ти отново ще откриеш видението, което Бог ти е дал от самото начало.

НИКАКВО КОЛЕБАНИЕ НЕ НИ Е ПОЗВОЛЕНО!

Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от щедрия Бог, [Който дава] изобилно без да се скъпи и без да укорява и да обвинява, и ще му се даде.

Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко (колебае в несигурност). Защото, който се съмнява (колебае и е неуверен), прилича на морски вълни, които се тласкат и ( блъскат от ветровете.

Такъв човек да не си мисли, че ще получи нещо [което поиска] от Господа, Яков 1:5-7

Моят пастир, Рик Шелтън, разказваше колко объркан се чувствал, когато се опитвал да вземе решение какво да прави с живота си след като завършил библейски колеж. Бог поставил в него силно желание да се върне обратно в Сейнт Луис, щата Мисури и да основе там църква, което и той самият много искал. Когато обаче дошло времето да тръгне, имал само петдесет долара в джоба си, съпруга, едно детенце и друго, което скоро щяло да се роди. Очевидно обстоятелствата не били най-добрите за него.

Докато мислел какво да направи и опитвайки се да вземе някакво решение, той получил предложения от две места за добра работа в големи църкви. Заплатите, които предлагали, били доста високи. Възможностите за служене там били доста атрактивни, ако не за друго, то поне заради честта да работи за която и да е от двете църкви. Колкото по-дълго обмислял, толкова по-объркан и смутен ставал. (Не ви ли звучи така, сякаш господин Съмнение се бе отбил при него?)

В един определен момент той знаел точно какво иска да прави, но след това вече се колебаел между две мнения. Обстоятелствата за връщане в Сейнт Луис не били така благоприятни, както поемането на който и да било пост от другите две предложения, но за никое от тях той не намирал мир. В крайна сметка потърсил съвета на единия от пастирите, който му предложил работа, и той мъдро му отговорил: „Отиди някъде, усамоти се и чакай, без да гледаш на обстоятелствата. Погледни дълбоко в сърцето си, виж какво има там и това направи!"

Когато последвал съвета на този пастир, доста бързо разпознал, че в сърцето му било желанието да основе църква с Сейнт Луис. Представа нямал как ще го постигне с това, с което разполагал, но се покорил и резултатът бил чудесен.

Днес Рик Шелтън е основател и главен пастир на Християнски Център Живот в Сейнт Луис, щата Мисури. Църквата наброява приблизително три хиляди души и изпраща мисионери по целия свят. Хиляди човешки живота са били променени и благословени чрез служението на църквата през годините. Аз самата съм била помощник пастир там в продължение на пет години и там се роди моето служение „Живот в Божието Слово". Помислете само колко много би постигнал дяволът чрез неверието и съмнението, ако Рик Шелтън бе избрал да послуша ума си вместо сърцето си.

СЪМНЕНИЕТО Е ТВОЙ ИЗБОР

А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо друго освен листа на нея [а знаеше, че при смокините плодовете излизат едновременно с листата]. И Той й рече: от сега нататък да няма плод на тебе до века! И смокинята изсъхна на часа.

И учениците, като видяха това, много се учудиха и казаха: Как начаса изсъхна цялата смокиня?

И Исус им отговори: Истина ви казвам, ако имате вяра (твърдо упование и доверие) и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже ако речете на този хълм: Вдигни се и хвърли се в морето, ще стане.

И всичко, каквото и да поискате в молитва, като (наистина) вярвате, ще получите. Матей 21:18-22

Когато учениците се удивили и попитали Исус как Той е успял да унищожи смокинята само с една дума, същината, на това, което Той им казал, била: „Ако имате вяра и не се усъмните, можете да направите същото нещо, което Аз направих на смокинята - и дори по-велики неща от тези." (Йоан 14:12)

Вече установихме, че вярата е дар от Бога. Ето защо сме уверени, че имаме вяра (Римляни 12:3). Но съмнението е личен избор. То е тактика на дявола за воюване против нашия ум.

След като можеш сам да избираш своите мисли, когато дойде съмнението трябва да се научиш да го разпознаваш, да го отхвърляш и да продължиш да вярваш!

Изборът и решението са твое!

НЕВЕРИЕТО Е НЕПОКОРСТВО

И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:

Господи, смили се над сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже често пада в огъня и във водата.

И доведох го при Твоите ученици; но те не можаха да го изцелят.

Исус в отговор рече: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.

И Исус смъмри беса, и той излезе из него; и момчето оздравя от същия час.

Тогава учениците дойдоха насаме при Исус и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

Той им каза: Поради вашето маловерие... Матей 17:14-20

Не забравяйте, че неверието води към непокорство.

Вероятно Исус е научил учениците си на определени неща, които да направят в подобни ситуации, и тяхното неверие ги е довело До непокорство, поради което те нямали успех.

При всички положения неверието, както съмнението, ще ни попречи да извършим онова, за което Бог ни е призовал и помазал. То също няма да ни позволи да преживеем мира, на който Той иска Да се наслаждаваме, намирайки покой за душите си в Него. (Матей 11:28, 29)

СЪБОТНА ПОЧИВКА

Затова, нека се постараем и стремим усърдно да влезем в тази почивка [на Бог, да я познаем и преживеем лично], за да Не падне някой и да погине от същото това неверие и непокорство [в което изпаднаха тези в пустинята]. Евреи 4:11

Ако прочетете цялата четвърта глава от книгата Евреи, ще видите, че в нея се говори за съботната почивка, която е достъпна за Божия народ. В Стария Завет съботата била спазвана като ден за почивка. В Новия Завет тази съботна почивка е духовна почивка. Привилегия на всеки вярващ е да откаже да се тревожи или безпокои. Като вярващи аз и ти можем да влезем в Божията почивка.

Внимателното изследване на Евреи 4:11 показва, че ние никога не бихме могли да влезем в тази почивка, ако имаме неверие и съмнение, а ще й се насладим единствено чрез вяра. Неверието ще ни забави и задържи в „пустинния живот", когато Исус е подсигурил за нас постоянно място на почивка, което може да бъде населено единствено чрез вяра.

ЖИВОТ ОТ ВЯРА КЪМ ВЯРА

Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: Праведният ще живее чрез вяра. Римляни 1:17

Спомням си един инцидент, който съвсем ясно обяснява тази идея. Една вечер, докато си върших домакинската работа из къщи, се чувствах много нещастна. Нямах никаква радост и в сърцето ми нямаше мир. Непрекъснато питах Господа: „Какво не е наред с мен?" Доста често се чувствах по този начин и съвсем откровено исках да знам какъв ми бе проблемът. Опитвах се да изпълнявам всяко едно нещо, което научавах в моя път с Господа, но нещо определено не ми достигаше.

По това време иззвъня телефонът и докато разговарях, си играех с една кутия, в която имаше картончета с написани стихове от Библията, която някой ми бе подарил. Аз не ги четях, а само ги прехвърлях в ръцете си, докато говорех. Когато разговорът свърши, си изтеглих един стих, защото исках да видя дали той ще ми послужи за насърчение.

Изтеглих Римляни 15:13: А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярата [чрез опита на вашата вяра]»

така че чрез силата на Святия Дух да се преумножава (и прелива) надеждата ви.

Аз го видях!

Моят проблем бе съмнението и неверието. Аз самата си причинявах нещастие, като вярвах на лъжите на дявола. Бях негативна. Не можех да изпитам радост и мир, защото не вярвах. Не е възможно да имаш радост и мир ако живееш в неверие.

Вземи решение да вярваш на Бога, а не на дявола!

Научи се да живееш от вяра във вяра. Според Римляни 1:17 така се разкрива Божията праведност. Бог ми показа, че аз вместо да живея от вяра към вяра, често живея от вяра към съмнение и към неверие. После отново се връщам към вярата за известно време, след което пак съм в плен на съмнението и неверието. В живота си се тласках ту към едното, ту към другото. Поради това бях толкова нещастна и имах множество проблеми.

Според Яков 1:7, 8 човекът, който се двоуми, е нестабилен във всичките си пътища и никога не получава това, което иска от Господа. Твърдо решете да не бъдете колеблив и да не живеете в съмнение!

Бог е планирал за теб невероятен живот. Не позволявай на дявола да ти го открадне чрез лъжите си!

Вместо това... отхвърляйте доводи, теории, размишления и всяко горделиво и високо нещо, което се издига против (истинското) познаване на Бога; и отвеждайте всяка мисъл и намерение в плен на Христа (Месията, Помазаника) (II Коринтяни10:4, 5)

Глава 12

Безпокойството и тревогите са атаки срещу ума, имащи за цел да ни отклонят от това да служим на Бога. Врагът използва тези терзания, за да смачка нашата вяра, за да не можем да се изправим и да живеем в победа.

Много хора имат такива реални проблеми, свързани с безпокойството, че за тях можем дори да кажем, че са пристрастени към тревогата. Ако нямат за какво да се притесняват в личен аспект, ще намерят нещо в живота на някой друг, за което да се тревожат. Аз самата съм преминала през такъв проблем, така че съм достатъчно квалифицирана да говоря за това състояние.

Поради непрестанното си тревожене не можех да се насладя на мира и радостта, за които Исус бе пролял кръвта Си, за да ги имам.

Абсолютно невъзможно е да изпитваш безпокойство и тревоги и същевременно да живееш в мир и спокойствие.

Мирът не е нещо, което можеш да спуснеш в един човек, той е плод на Святия Дух (Галатяни 5:22), а плодът е резултат от пребъдването в лозата (Йоан 15:4 Пребъдването е свързано с влизането в „божията почивка", за която говори Евреи четвъртата глава, както и други пасажи от Словото.

В Библията има няколко думи, които са свързани с безпокойството, и са различни в зависимост от превода. Един от преводите не използва думата „тревожа се". Освен „раздразнявам се, тормозя се" (Псалом 37:8) други подобни фрази са употребени, за Да ни предупредят за тревогата и безпокойството. Такива са „не се безпокойте, не мислете" (Матей 6:25), „не се безпокойте за нищо" (Филипяни 4:6) и „възложете всичките си грижи" (I Петрово 5:7). "разширените преводи на Библията дават много други подобни фрази Във връзка с темата. За да улесня поучението в останалата част от тази глава ще описвам това състояние като „тревога" или „безпокойство".

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТРЕВОГА.

БЕЗПОКОЙСТВО

Речникът на Уебстър определя „тревога, тревожа се" като 1. Да се чувстваш неловко, смутен и притеснен. 2. Да накараш някой да се чувства разтревожен, угрижен или обезпокоен. 3.изтормозващо безпокойство. Друго обяснение на тревогата е да се измъчваш с притеснителни и обезпокоителни мисли.

Когато прочетох, че тревога означава да се измъчваш с притеснителни мисли, точно тогава реших, че съм достатъчно умна, за да не се оставя в това състояние. Вярвам, че това се отнася за всеки вярващ. Смятам, че християните имат много повече мъдрост от това да седнат и да се самоизмъчват.

Безпокойството определено не променя нещата към по-добро и затова е много по-добре да се откажете от него!

Другата част от обяснението на думата също внесе яснота в разбирането на безпокойството: „хващам за гърлото и късам, разкъсвам, ръфам; измъчвам чрез повторни ухапвания и разкъсвания."

Когато прочетох това определение, аз си направих следното заключение - дяволът използва безпокойството, за да причини в живота ни точно това, което е описано по-горе. Когато се сблъскаме с безпокойството, дори да е само за няколко часа, се чувстваме точно по този начин - все едно някой ни е сграбчил за гърлото и ни разкъсва, докато сме напълно изтощени и смазани. Завръщането на тревожни мисли, които идват и трудно си тръгват, е също както е описано в определението: „измъчвам чрез повторни ухапвания и разкъсвания".

Определено тревогата е атака от дявола върху човешкия ум. Има конкретни неща, които сме инструктирани да правим с ума си, и врагът се стреми да ни попречи никога да не ги изпълним. Колкото по-ангажирана и заета е арената на нашия мисловен живот с неправилните мисли, толкова по-малко вероятно е нашият ум да надмогне и да бъде употребяван за целите на Бога.

Правилните неща, които трябва да направим с нашия ум, ще обсъдим по-нататък в нашето изследване, а сега ще продължим с изучаването на тревогата, за да можем да получим пълна яснота колко безполезно и вредно е безпокойството.

Матей 6:25-35 е отличен пасаж, който можем да четем, когато усещаме безпокойството да ни атакува. Нека разгледаме поотделно тези стихове, за да видим какво ни казва Господ по този важен въпрос.

НЕ Е ЛИ ЖИВОТЪТ ПОВЕЧЕ ОТ МАТЕРИАЛНИТЕ НЕЩА?

За това ви казвам: Спрете да се смущавате непрекъснато (да се безпокоите и тревожите) за живота си, затова какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото си какво ще облечете. Не е ли животът повече [като качество] от храната, а тялото [доста по-превъзходно] от облеклото? Матей 6:25

Животът е предопределен да бъде от такова високо качество, че да му се наслаждаваме неимоверно. В Йоан 10:10 Исус казва: Крадецът идва само да открадне, да заколи и да погуби. А Аз дойдох, за да имат и да се наслаждават на живот и да го имат изобилно (в пълнота, докато започне да прелива). Сатана се опитва да открадне този живот от нас и един от начините, по който го прави, е чрез безпокойството.

В Матей 6:25 Господ ни казва, че нищо в живота не е по-важно от Него Самия, за да се тревожим за каквото и да е нещо. Качеството на живота, който Бог е подсигурил за нас, е достатъчно велик и включва всички тези други неща, но ако започнем да се безпокоим за тях, ги губим заедно с живота, който Той е предопределил да имаме.

ВИЕ НЕ СТЕ ЛИ МНОГО ПО-СКЪПИ ОТ ЕДНА ПТИЦА?

Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак Небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? Матей 6:26

За всички нас би било от полза да заделим време и да погледаме птиците. Това е нещо, което Господ ни казва да направим.

Не непременно всеки ден, но от време на време се нуждаем да отделим време и да наблюдаваме и да си напомняме колко добре се грижи Бог за нашите пернати приятели. Те буквално не знаят от къде ще дойде поредната им храна и въпреки това аз лично никога не съм виждала птица да кацне на някой клон и да има нервен срив поради безпокойство.

Това, което Господ се опитва да ни каже, е толкова просто: „Ти не си ли много по-ценна от една птица? "

Дори да се бориш с недоимъка, сигурна съм, че си способен да повярваш, че си с по-висока стойност от птиците, а виж как твоят небесен Баща се грижи за тях.

ЗАЩОТО КАКВО ЩЕ СПЕЧЕЛИТЕ С ГРИЖИ и БЕЗПОКОЙСТВО?

И кой от вас може с грижи (безпокойство) да прибави един лакът на ръста си или на своя живот? Матей 6:27

Бързо ни става ясно, че тревоженето е безсмислено и безполезно. То не води до нищо добро. Защо тогава да се тревожим и да бъдем толкова обезпокоени?

ТАКА ЧЕ ЗАЩО ДА СТЕ ТОЛКОВА ОБЕЗПОКОЕНИ?

И за облеклото, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове, как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че Соломон във всичката си слава (великолепие, достойнство, благодат) не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, не ще ли много повече да облича вас, маловерци? Матей 6:28-30

Използвайки пример с едно от Неговите творения, Господ ни показва, че ако за едно цвете, което на практика не върши нищо, Той се грижи толкова добре, че то превъзхожда дори Соломон в цялото му величие, то тогава ние трябва да вярваме, че Бог е способен и за нас да се погрижи и да снабди нашите нужди.

И ТЪЙ. НЕ СЕ БЕЗПОКОЙТЕ И НЕ СЕ ТРЕВОЖЕТЕ!

И тъй, не се безпокойте и не се тревожете, като казвате: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? Матей 6:31

Бих искала да разширя малко този стих, като добавя още един въпрос: „Какво ще правим сега?”

Аз мисля, че Сатана изпраща демони, чиято работа е само да ни повтарят този стих отново и отново. Те изстрелват трудни въпроси, а вярващите си губят времето, като се опитват да измислят някакъв отговор. Дяволът непрекъснато разпалва войната на бойното поле на ума ни, като се надява да въвлече вярващия в една дълга, изтощителна борба.

Забележете тази част от стиха, в която Бог ни наставлява да не се безпокоим, нито да се тревожим за каквото и да било. Нали помните, че от това, което преизобилства в сърцето, говорят устата (Матей 12:34. Врагът знае, че ако успее да прокара достатъчно погрешни неща в нашия ум, един ден те ще започнат да излизат като изповед на устата ни. Думите ни са от изключителна важност, защото те потвърждават нашата вяра - или липсата ни на вяра.

ТЪРСЕТЕ БОГ. А НЕ ДАРОВЕТЕ

Защото всичко това търсят и копнеят и се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

Но първо търсете (целете се в, борете се за) Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Матей 6:32, 33

Съвсем ясно е, че Божите деца трябва да са напълно различни от света! Светът търси земни, материални неща, а ние трябва да търсим Господа. Той ни е обещал, че ако правим това, ще ни прибави всяко едно нещо, от което най-добре знае, че се нуждаем.

Трябва да се научим да търсим Божието лице, а не Неговите благославящи ръце!

Нашият небесен Баща се наслаждава да дава на нас, Своите деца, добрите неща, от които се нуждаем, но само ако те не са първото нещо, към което се стремим в живота си.

Бог знае от какво се нуждаем още преди да го поискаме. Ако просто изкажем молбите си пред Него (Филипяни 4:6. Той ще ги осъществи в Неговото най-добро време. Тревогата нищо няма да допринесе за нашата кауза. Тя единствено може и ще попречи на нашето израстване и прогрес.

ИЗЖИВЯВАЙТЕ ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ДЕН

Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня злото му. Матей 6:34

Бих описала безпокойството и тревогата като опит днес да отговориш на въпросите от утрешния ден. Затова нека се научим да използваме времето, което Бог ни е подарил, точно за това, за което ни го е дал.

Животът е даден, за да се живее - днес и сега!

За съжаление, малко хора знаят как да изживеят всеки един ден в неговата пълнота. Ти обаче можеш да бъдеш един от тези хора! Исус казва, че врагът ни Сатана идва, за да открадне от живота ни (Йоан 10:10). Не му позволявай повече да ти причинява това! Не прекарвай днешния ден в тревоги за утрешния! Днес има достатъчно много неща, които ти предстои да постигнеш, за които е нужно пълното ти внимание. Божията милост е върху теб, за да се справиш с това, което е пред теб в днешния ден, а утрешната благодат, за утрешния ден ще дойде чак утре, затова не губи този ден!

НЕ СЕ ТОРМОЗЕТЕ. НИТО СЕ БЕЗПОКОЙТЕ

Не се безпокойте за нищо; но във всяко обстоятелство и относно всяко нещо, с молитва и молба конкретно искане) изказвайте исканията си на Бога с благодарение. Филипяни 4:6

Това е друг хубав стих, който да вземате под внимание, когато дойде атака от безпокойство

Силно ви препоръчвам да говорите Божието Слово на глас. То е като двуостър меч, който трябва да се използва срещу врага (Евреи 4:12; Ефесяни 6:17). Ако мечът си стои в ножницата, той не би бил полезен по време на битка.

Бог ни е дал Своето Слово, затова използвайте го\ Научете стихове като този и когато врагът атакува, контраатакувайте със същото оръжие, което сам Исус използва – Словото СЪБАРЯЙТЕ ПОМИСЛИ. ВЪОБРАЖЕНИЯ

... Събаряйте и разрушавайте крепости, (тъй като) отхвърляйте доводи, теории, размишления и всяко горделиво и високо нещо, което се издига против (истинското) познаване на Бога; и отвеждайте всяка мисъл и намерение в плен на Христа (Месията, Помазаника)." (II Коринтяни 10:4, 5)

Когато мислите, които стигат до вас, не са в съгласие с Божието Слово, най-добрият начин, по който да затворите устата на дявола, е като започнете да изповядвате самото Слово.

Божието Слово, излизащо от устата на вярващия, придружено с вяра, е единственото и най-ефикасно оръжие, с което може да се спечели войната против тревогата и безпокойството.

ВЪЗЛОЖЕТЕ ГРИЖИТЕ СИ НА НЕГО

И тъй, смирете се [понижете, снишете оценката си за себе си] под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа [безпокойство, тревога, загриженост веднъж за винаги] възложете на Него, защото Той се грижи с любов и внимание за вас. I Петрово 5:6, 7

Когато врагът се опитва да създава проблеми, имаме привилегията да го представим пред Бога. Думата, преведена като „възлагам", всъщност означава „да хвърля, да подам". Аз и ти можем да подадем или да хвърлим проблемите си на Бога и повярвайте ми, Той може да ги хване. Той най-добре знае какво да направи с тях.

Този пасаж ясно ни показва, че да се смирим не означава да се тревожим. Човек, който се тревожи, на практика продължава да си мисли, че той е способен със свои сили да разреши проблема си. Безпокойството е надпревара на ума да открие отговор на ситуацията си. Един горд човек е обсебен от себе си, а смиреният човек се предава на Бога. Гордият човек се притеснява, а смиреният чака.

Единствен Бог е способен да ни освободи и иска да знаем това, защото във всяка ситуация нашето първо действие трябва да е да се облегнем на Него и да влезем в Неговата почивка.

БОЖИЯТА ПОЧИВКА

Боже наш, не ще ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което излиза против нас, и не знаем какво да направим; но към Тебе са обърнати очите ни. II Летописи 20:12

Много харесвам този стих! Хората, за които говори, ясно са осъзнали три основни неща

1. Те нямали нужната сила, за да разгромят враговете си.

2. Те не знаели какво точно да направят.

3. Те се нуждаели да обърнат погледа си към Бога. В стихове 15 и 17 от същия пасаж четем, че Господ им отвърна , след като осъзнали всичко това и го признали пред Него:

Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество, защото боят не е ваш но Божии...

Не ще е потребно вие да се сражавате в този бой; спрете се, застанете и гледайте избавлението, което Господ ще даде...

Каква трябва да е нашата позиция? Да престояваме в Христос и да влезем в Божията почивка. Трябва да чакаме непрекъснато на Господа и очите ни да са насочени винаги към Него, да правим само това, което Той ни води да правим и да чакаме в „благоговеен страх" без да правим нищо от плътта.

Относно влизането в божията почивка бих искала да кажа само това: не е възможно да достигнеш до „Божията почивка" без да срещаш никаква съпротива.

За да ви обясня по-ясно това, нека ви разкажа една история, която чух. В нея се разказва за двама художника, които били помолени да нарисуват мира, така както си го представят. Първият нарисувал спокойно, тихо езеро, намиращо се високо в планината. Другият нарисувал бурен и пенлив водопад, над който се е надвесила една бреза, а на един от клоните й едно птиче си стояло спокойно в гнездото.

Кой от двамата по-реално е обрисувал мира? Разбира се вторият, защото мир без съпротива не се постига. Първата картина по-скоро обрисува застоя, инертността и бездействието. Мястото е толкова усамотено, ведро и безоблачно и някой може да пожелае да отиде там, за да се възстанови или съвземе, но то в никакъв случай не Дава достоверна картина на „Божията почивка".

Исус казва: Мир ви давам, Моя мир ви оставям и предоставям. Аз не ви давам както светът ви дава... (Йоан 14:27). Неговият мир е духовен мир, а почивката Му е такава, която действа посред бурята - не когато няма такава. Исус не дойде, за да премахне всякаква опозиция от живота ни, а по-скоро дойде, за да ни даде Различен подход към бурите, пред които се изправяме. Трябва да земем Неговото иго върху нас и от Него да се учим (Матей 11:29 Това означава, че трябва да научим Неговите пътища и начини, да ходим към живота така, както е подходил и Той.

Исус никога не се е тревожил, така трябва да живеем и ние!

Ако чакаш да достигнеш до момент, в който изобщо да няма за какво да се тревожиш и чак тогава да спреш да се безпокоиш, ще ти кажа, че ще се наложи доста дълго да чакаш, защото такъв момент може никога да не дойде. Не съм негативна, аз съм просто реалистка!

Матей 6:34 ни казва да не се тревожим за утрешния ден, защото на всеки ден му е достатъчно злото. Когато Исус каза това, Той не бе негативен. Да живееш в мир и да се наслаждаваш на Божията почивка посред бурите на живота, се отдава слава единствено на Бога, защото това доказва, че Неговите начини действат.

ТРЕВОГИ. ТРЕВОГИ. ТРЕВОГИ!

Дълги години от живота си съм изгубила в напразни тревоги за неща, за които абсолютно нищо не можех да направя. Много ми се иска да мога да си възвърна тези години и да подхода към тях по-различно. За съжаление веднъж като изживееш подареното ти време по един начин, не е възможно да го върнеш назад и да направиш нещата по друг начин.

Съпругът ми, за разлика от мен, никога не се тревожеше. Понякога дори му се сърдех, защото той не се тревожеше заедно с мен и никога не обсъждаше с мен мрачните възможности, които аз виждах, ако Бог не се намесеше в живота ни и не снабдеше нашите нужди. Аз понякога сядах в кухнята и се задълбавах в мисли за сметките, прехвърлях ги от една купчина в друга и ставах още по-притеснена, защото сметките ни надхвърляха наличните средства. В това време Дейв играеше с децата в някоя от стаите, спокойно гледаше телевизия, докато те подскачат покрай него или му слагат ролки за коса по главата.

Спомнях си как му казвах с доста неприятен тон: „Защо не направиш нещо по въпроса, докато аз се опитвам да разреша този проблем сама?" Той често ме питаше: „Какво точно искаш да направя?" Аз естествено за нищо не се сещах, но още повече се ядосвах от това, че той се осмеляваше да играе и да се забавлява в такива моменти, когато преминавахме през толкова големи финансови проблеми.

Дейв се опитваше да ме успокои, като ми напомни, че Бог винаги е снабдявал нуждите ни, че ние правим всичко, което се изисква от нас (даваме своя десятък, даваме дарения, молим се, уповаваме на Бог) и че Бог ще извърши Своята си част. (Трябва да добавя, че докато аз се безпокоях, Дейв се доверяваше на Бога.) Тогава влизах при тях в стаята, в която си играеха, но не след дълго старите мисли се промъкваха обратно в ума ми. „Сега какво ще правим? Как ще платим сметките си? Ами ако..."

След това започвах да виждам множество бедствия на екрана на своето въображение - обявяване на пресрочването на ипотеката върху къщата, конфискуване на колата, всичкия срам пред роднини и приятели, ако се наложи да поискаме финансова помощ и т.н. Да сте гледали и вие този „филм" или да са ви спохождали подобни мисли? Разбира се, че ви се е случвало, иначе нямаше да четете тази книга.

След като за известно време прехвърлях мислите, които дяволът ми изпращаше, аз се връщах обратно в кухнята, вземах сметките, елката и чековата си книжка и отново подхващах същата история. Колкото повече правех това, толкова повече се ядосвах и тормозех. После повтаряхме същата сцена с кавгата заради това, че Дейв се забавлява с децата, докато аз се опитвам да поема цялата „отговорност"!

Това, което всъщност преживявах, не бе отговорност, а загриженост - нещо, което Бог съвсем ясно ми бе казал да възложа на Него.

Сега, когато погледна назад, осъзнавам колко много вечери съм пропиляла, които Бог ми е подарявал, за да бъда със семейството си. Времето, което Той ни дава, е скъпоценен дар. А аз го бях дала на дявола. Твоето време си е твое, затова го използвай мъдро, защото то няма да се върне втори път.

Бог винаги е посрещал всичките ни нужди и го е правил по Множество разнообразни начини. Той никога не ни е разочаровал -нито веднъж. Бог е толкова верен!

Нека характерът ти и моралът ти са свободни от сребролюбие [включително и алчност, пожелание, скъперничество, копнеж по земни неща и притежания]; задоволявайте се с настоящето (с обстоятелствата и с онова, което имате); защото сам Бог е казал: „Никак няма да те забравя, нито ще те проваля, нито ще те оставя без подкрепа. И никога няма да те оставя безпомощен, нито ще те изоставя, нито ще те разочаровам (Аз те държа)! [Бъди уверен в това!] Евреи 13:5

Този стих е невероятен. С него можеш да се насърчаваш, когато се безпокоиш дали Бог ще се намеси в твоята ситуация и дали ще снабди твоите нужди.

В този пасаж Господ ни показва, че няма нужда да мислим за пари и да се чудим как ще се погрижим за себе си, защото Той е този, Който ще снабди тези неща за нас. Той ни е обещал да не ни изостави и да не ни разочарова.

Затова ти изпълни твоята част, без да се опитваш да свършиш и Неговата. Такъв товар би бил твърде тежък за един човек и ако не си внимателен, ще бъдеш смазан от него.

Не се тревожи за нищо. Довери се (уповавай, разчитай и бъди уверен) в Господа и върши добро; така ще населиш земята и ще се храниш с Неговата вярност и наистина ще бъдеш нахранен." (Псалом 37:3)

Това е обещание!