Бойното поле на ума

Осъждащ, критичен и подозрителен ум

Хората си причиняват множество страдания и неприятности поради осъдителното си отношение, критичността и подозрителността си. Много взаимоотношения се разрушават от тези врагове, като умът отново е бойното поле на тяхното действие.

Мислите могат да бъдат инструмент, който дяволът използва, за да държи човек в самота. Никой не обича да е около такива хора, които държат да изкажат мнение по абсолютно всеки обсъждан въпрос.

Някога познавах една жена, на която съпругът бе много заможен бизнесмен. Той бе много скромен човек и малко говореше, а тя искаше той да говори много повече. Освен това той беше много начетен. Тя се дразнеше и се сърдеше, когато са заедно с група хора и някой започне да говори по тема, за която съпругът й знае много повече от говорещия и би могъл да внесе голяма яснота по въпроса. Според нея той трябваше да им каже всичко, което знае по темата, но той не го правеше.

Една вечер, когато се прибрали от едно тържество, тя му се скарала: „Защо не каза нищо по въпроса, който обсъждаха. Ти знаеш толкова много, а стоя и мълча все едно нямаш представа за какво говорят!"

„Аз вече знам това, което знам," - отговорил й той. „Опитвам Се Да си мълча и да ги слушам, за да видя какво другите знаят."

Предполагам, че тази е и причината, поради която той бе богат човек. Просто беше мъдър! Малцина са тези, които придобиват богатства, без да имат мъдрост. Малцина са тези, които имат Приятели, без да използват мъдрост във взаимоотношенията си.

Да осъждаш, да изказваш мнение по всеки въпрос и да бъдеш критичен са три сигурни начина за изличаването на едно взаимоотношение. Съвсем естествено е, че Сатана иска аз и ти да бъдем самотни и да се чувстваме отхвърлени и затова той атакува нашия ум точно в това отношение. В тази глава искам да говоря за това как да разпознаваме погрешните мисловни процеси, както и как да се справяме с подозрителността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОСЪЖДЕНИЕ

В Тълковния речник на думите в Новия завет на Вайн едната от гръцките думи, преведена като осъждение, е обяснена като: „решение, взето въз основа на грешките и недостатъците на някой друг" и тя е взаимозаменяема с думата „укоряване, обвиняване"1. Отново според този речник глаголът осъждам е преведен като: „оформям, създавам си мнение" и е взаимозаменяема с думата „произнасям присъда"2.

Единствен Бог има правото да ни осъжда или произнася присъда за нас, затова, когато осъждаме другите, в известен смисъл се изявяваме като Бог в техния живот.

За вас не знам, но тази мисъл ме кара да се страхувам от Бога. Аз съм доста дръзка жена, но не бих се осмелила да се опитвам да бъда Бог! Това някога беше огромен проблем в моя живот и съм уверена, че нещата, на които Бог ме е научил, които ще споделя с вас, ще ви бъдат от голяма полза.

Критикарството, мнителността и осъждането изглежда имат родствена връзка, затова ще ги обсъдим като един голям общ проблем.

Аз бях много критична, защото винаги виждах само това, което не бе правилно, вместо това, което е добро. Някои хора имат по-голям проблем в това отношение от останалите. По-приветливите и добродушни личности нямат за цел да забелязват нещо друго освен хубавите и забавни неща в живота и затова не обръщат чак такова голямо внимание на нещата, които биха могли да развалят доброто им настроение. По-меланхоличните и по-контролиращите личности често виждат първо това, което е погрешно, и в повечето случаи такива хора са доста щедри в споделянето на своето негативно мнение и виждане за другите.

Ние трябва да сме наясно, че виждаме нещата под свой ъгъл, който не винаги е прав. Обичаме да казваме на хората какво мислим по даден въпрос, но точно там е проблемът. Това, което ти смяташ, че е правилно, може да не е правилно в очите на другия и обратно. Всички знаем, че „да не крадем" се отнася за всички, но тук аз говоря за хилядите неща, с които се сблъскваме всеки ден, които не са нито правилни, нито погрешни, а са просто нашият личен избор. Трябва да добавя също, че това са решения, които хората имат право да вземат сами за себе си, без външна намеса.

Със съпруга ми сме много различни в начините, по които подхождаме към повечето неща от живота. Как да подредим мебелите в къщата е едно от тези неща. Не че никога не харесваме нещо, което е избрал другият, но ако излезем заедно да купуваме нещо за дома, Дейв винаги харесва едно нещо, а аз съвсем различно. Защо е така ли? Ами защото сме различни хора. Неговото мнение е точно толкова добро, колкото и моето, а моето - колкото и неговото; просто мненията ни се различават.

Отне ми много години докато разбера, че няма нещо нередно с Дейв само защото не се съгласява с моето мнение. Аз дори му изказвах гласно неодобрението си и увереността си, че нещо с него не е както трябва да бъде, понеже не се съгласява с моето мнение. Съвсем очевидно е, че моето отношение тогава предизвика множество търкания между нас и нарани взаимоотношенията ни.

ГОРДОСТТА - ЛИЧЕН ПРОБЛЕМ

... Предупреждавам всеки един от вас да не счита себе си и да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли [да няма преувеличено мнение за своята важност], но да преценява своите способности с трезва оценка според дела на вярата, който Бог на всекиго е разпределил. Римляни 12:3

Критичността и осъдителността са плод на по-дълбок проблем -гордостта.

Когато егото в нас е по-голямо, отколкото трябва да бъде, то винаги ще създава този вид проблеми, които сега дискутираме Библията многократно ни предупреждава да не бъдем горди и надменни.

Когато имаме напредък в дадена област, то е единствено поради факта, че Бог ни е дал нужната благодат, за да го постигнем. Ако сме надменни или преувеличаваме своите способности, тогава започваме да гледаме с пренебрежение на останалите и ги оценяваме като „по-ниско качество" от нас. Подобно отношение или мислене е крайно неприемливо за Бога, като същевременно отваря множество врати за намесата на врага в живота ни.

СВЯТ СТРАХ

Братя, даже ако падне човек в неправилно държание или в грях, вие, които сте духовни [отговорни или водени от Святия Дух), поправяйте такъв, възстановявайте го, възвръщайте правата му без надменност и с кротък дух, като внимателно следите себе си, да не бъдете изпитани и вие също.

Един на друг теготите си и моралните грешки носете , (изтърпявайте се, понасяйте се) и така изпълнявайте и съблю- давайте съвършено Христовия (на Помазаника) закон и изпъл- нете това, което не ви достига [чрез покорство към него].

Защото ако някой мисли себе си за нещо [твърде важен, за да поеме товара на някой друг]а не е [с нищо по-превъзходен освен в собствените си очи], такъв човек мами и лъже и заблуждава себе си. Галатяни 6:1-3

Внимателното изучаване на тези стихове ясно ни показва как да реагираме на слабостите, които виждаме в другите. Постановява какво да е мисловното отношение, което да поддържаме в себе си. Ние трябва да имаме „свят страх" от гордостта и да бъдем много внимателни да не осъждаме другите или да имаме критично отношение към тях.

КОЙ СИ ТИ. ЧЕ ДА СЪДИШ?

Кой си ти, че да съдиш и да порицаваш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но той ще стои и ще бъде опазен, защото Господарят (Господ) е силен да го изправи и да го подкрепи. Римляни 14:4

Да го кажем по този начин: представете си, че вашият съсед почука на вратата ви и започне да ви казва с какви дрехи да облечете децата си за училище и какви предмети да изучават те. Как ще реагирате? Или си представете, че съседката ви се отбива, за да ви каже, че домашната прислужница, от която сте изключително доволна, не си върши добре работата и на нея не й харесва как тя почиства. Какво бихте им казали?

Точно това е, което Словото се опитва да ни покаже. Всеки един от нас принадлежи на Бога и макар да имаме слабости, Той е способен да ни подкрепи, да ни направи силни и да ни изправи. Ние сме отговорни пред Бога, а не пред хората. Ето защо не бива да се осъждаме или критикуваме.

Дяволът е твърде зает да назначава демони, които да поставят критични и осъдителни мисли в умовете на хората. Спомням си как навремето аз се забавлявах да седя в парка или в някой търговски център и да гледам хората как минават покрай мен като същевременно си създавам мнение за всеки един от тях - как са облечени, каква прическа имат, какви са техните придружители и т.н. Не може да нямаме никакво мнение, но когато никой не ни го иска, няма нужда да го даваме. Аз вярвам, че можем да израснем до такова състояние, в което да нямаме мнение по всеки въпрос, а когато имате такова, то да не бъде осъдително или критично.

Често пъти се налага да си казвам: „Джойс, не ти влиза в работата." Голям проблем е самото обмисляне, кроежът в твоя ум на дадено мнение, докато то се превърне в осъждение. Проблемът става все по-голям, колкото повече обмисляш своето мнение, докато най-накрая започваш да го споделяш и дори го изказваш на този, когото осъждаш. Сега вече той се е превърнал в експлозив и има силата да причини големи разрушения, както в твоите взаимоотношения, така и в духовната сфера. Ти можеш да си спестиш множество бъдещи проблеми, само като се научиш да си казваш „Това не е моя работа."

Осъдителността и критичността бяха дълбоко загнездени в моето семейство и аз израснах в такава атмосфера. В такива случаи усещането е все едно, че играеш футбол със счупен крак. Аз се опитвах да играя в отбора на Бога и да правя нещата по Неговия начин, да мисля и постъпвам по Неговия начин, но не беше по силите ми. Минаха доста години на провали и неудовлетвореност преди да науча, че първо трябва да се справя с крепостите в ума си, преди да мога да променя своето поведение.

Помни, поведението ти няма да се промени преди да се промени твоят ум.

Матей 7:1-6 е класически пасаж от Писанието, говорещ по темата за осъдителността и критичността. Когато имаш такъв проблем в своя ум, чети тези стихове. Препрочитай ги, изговаряй ги на глас и ги използвай като оръжие против дявола, който се опитва да издигне крепости в ума ти. Понякога той действа чрез крепости, които са били издигнати в ума ти от години.

Нека разгледаме този пасаж и да коментираме всяка една част от него.

С КАКВАТО ПРИСЪДА СЪДИТЕ. С ТАКАВА ЩЕ ВИ СЪДЯТ

Не съдете, не критикувайте, не обвинявайте другите, за да не бъдете и вие съдени, критикувани и обвинявани.

Защото както съдите, критикувате и обвинявате другите, така ще съдят, критикуват и обвиняват и вас и с мярката, с която мерите, за да давате на другите, ще се мери и на вас. Матей 7:1, 2 Словото съвсем ясно ни казва, че каквото сеем, това ще пожънем. (Галатяни 6:7) Принципът на сеене и жънене не се отнася само за земеделската сфера или за финансовата сфера, той се отнася и за сферата на ума. По същия начин, по който засяваме и жънем реколта «ли инвестираме и печелим финанси, засяваме и жънем отношение.

Един познат пастир обича да казва, когато чуе, че някой говори против него или го осъжда и критикува: „Той ли сее или аз жъна?" Много пъти жънем в живота си това, което някога сме засели в живота на някой друг.

ЛЕКАРЮ. ИЗЛЕКУВАЙ СЕБЕ СИ!

И защо се вглеждаш в мъничката незабележима съчица в окото на брат си, а не осъзнаваш и не виждаш гредата, която е в твоето око?

Или как ще речеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; когато в твоето има цяла греда?

Лицемерецо, първо извади гредата от собственото си око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на своя брат. Матей 7:3-5

Дяволът обича да ангажира вниманието ни с мисли на осъжде-ние към недостатъците на другите. По този начин не можем да видим проблема, който е в самите нас!

Ние нямаме властта да променим когото и да било. Само Бог е способен на това. Ние дори не сме способни да променим и самите себе си, но можем да съдействаме на Святия Дух и да Му позволим да извърши промяната в нас. Първата стъпка към свободата е да се изправим лице в лице с истината, която Господ се опитва да ни покаже.

Когато мислите и разговорите ни са насочени към това което смятаме, че не е наред с някой друг, обикновено биваме заблудени и за собственото си поведение. Ето защо Исус ни заповядва да не се занимаваме с недостатъците на другите, когато имаме достатъчно неправилни неща в собствения си живот. Позволи на Бога да се справи първо с твоите проблеми и едва тогава ще научиш духовния начин, по който да помогнеш на своя брат да израсне в своя християнски път.

ОБИЧАЙТЕ СЕ ЕДИН ДРУГ

Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисе- рите си на свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат, да ви разкъсат. Матей 7:6

Аз вярвам, че този стих говори за дадената ни от Бога способност да се обичаме един друг.

Ако аз и ти имаме способността, както и заповедта от Бога да обичаме другите, но вместо това ги осъждаме и критикуваме, ние сме взели това, което е свято (любовта) и сме го хвърлили на свинете и на кучетата (демонични сили). По този начин сме им позволили да тъпчат святи неща и да се обърнат и да ни разкъсат на парчета.

Трябва да сме наясно, че ходенето в любов ни защитава от демонични атаки. Не вярвам дяволът да може да нанесе вреда на някой, който действително ходи в любов.

Когато забременях с четвъртото ни дете, бях вярваща, кръстена в Святия Дух, призована в служение и усърдна библейска студентка. Бях научила как да упражнявам своята вяра за изцеление. Въпреки това през първите три месеца от бременността бях много зле. Постоянно ми ставаше лошо. Загубих както килограми, така и енергичността си. Повечето време прекарвах в легнало положение, защото ми се повдигаше и се чувствах много изморена, че едва се движех.

Това състояние ме смущаваше, защото през първите трри бременности съм се чувствала чудесно. Тогава не съм познавала дълбоко Божието Слово, макар че съм била в църква, но сега... сега аз познавах всичките Божи обещания, а бях много зле. Никаква молитва и никоя заповед не можа да отстрани проблема ми!

Един ден, докато си лежах в леглото и слушах как съпругът ми и децата се забавляват в задния двор, аз гневно попитах Господ: „Какъв ми е проблемът? Защо съм толкова зле? И защо състоянието ми не се подобрява?"

Святият Дух ме подтикна да прочета Матей 7 глава. Не бях наясно какво общо имаше между състоянието ми и прочетеното в Матей, затова попитах Господ. Усещах, че трябва да го прочета отново и отново. Накрая Господ ми припомни едно събитие, което се беше случило няколко години по-рано.

Бях на домашна група, където водих библейско поучение. Там дойде една млада жена, която ние ще наречем Джейн. Тя посещаваше курса всеки път, когато се събирахме, докато не забременя. Тогава престана да идва, защото не се чувстваше никак добре и постоянно бе изморена.

Докато си лежах в леглото в онзи ден, аз си спомних как една друга „вярваща сестра" разговаряше с мен и двете я обсъждахме и критикувахме, защото не „постоянстваше докрай" независимо от нейните обстоятелства. Нито един път не й предложихме да й помогнем по някакъв начин. Единствено си извадихме заключение, че тя отпада и използва бременността си като извинение за своя мързел и своеволие.

Сега аз се намирах в същите обстоятелства, в които беше и Джейн тогава. Бог ми показа, че макар да съм била съвсем здрава през първите си три бременности, съм отворила огромна врата за дявола чрез своята осъдителност и критичност. Аз бях взела своите бисери, святите неща (способността ми да обичам Джейн) и ги бях захвърлила на кучетата и свинете, а сега те ме разкъсваха на парчета. Мога да ви кажа, че бях изключително бърза да се покая. Щом го направих, състоянието ми се подобри незабавно и бях много добре през останалото време от бременността си.

От този инцидент аз научих важен урок за опасността от осъдителността и критичността. Бих искала да мога да кажа, че след това преживяване не съм допускала подобна грешка, но истината е, че съм допускала много такива. Всеки път Бог се е занимавал с мен и ме е поправял, за което съм много благодарна.

Всички ние допускаме грешки. Всички ние имаме слабости. Библията ни казва да не се закоравяваме и да не бъдем критични към хората, а вместо това да си прощаваме и да си показваме милост, точно както и Бог заради Христос е направил за нас. (Ефесяни 4:32)

ОСЪЖДАНЕТО НОСИ ОСЪЖДЕНИЕ

Затова и ти си без извинение, оправдание или защита, о човече, който и да си, когато съдиш и обвиняваш другиго. Защото в каквото съдиш и отсъждаш за другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото [нещо, което сам отхвърляш и не одобряваш]. Римляни 2:1

С други думи точно това, за което осъждаме другите, ние самите го правим.

Бог ми даде много добър пример, за да ми помогне да разбера този принцип. Аз разсъждавах как е възможно да извършим нещо и то да е напълно правилно, но когато го направи някой друг, да започнем да го критикуваме и осъждаме. Тогава Бог ми каза: „Джойс, ти гледаш себе си през цветни очила, а останалите ги поставяш под лупа."

За собственото си поведение имаме оправдания, но когато някой друг направи същото нещо, което сме извършили, тогава ставаме безмилостни. Да постъпваме с другите така, както бихме искали те да постъпват с нас (Матей 7:12), е невероятен принцип, който би ни предпазил от много критика и осъждение.

Осъждащият ум е издънка на негативния ум - да мислиш само за това, което не е наред в даден човек, вместо за силните му черти.

Бъди позитивен, а не негативен!

Това ще е от голяма полза за другите, но най-вече ще е от полза за теб.

ПАЗИ СЪРЦЕТО СИ

Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си с пълно усърдие, защото от него са изворите на живота Притчи 4:23

Ако искаш да тече живот към теб и чрез теб, пази сърцето си.

Определени мисли са недопустими за един християнин. Критиците осъждащи и порицаващи мисли са сред тях. Всяко нещо, което Яков се опитва да ни научи, е за наше добро и за да сме щастливи.

Следването на Неговите пътища ни прави плодотворни, ходенето в пътищата на дявола ни прави гнили и развалени.

ПАЗИ СЕ ОТ ПОДОЗРИТЕЛНОСТТА

Любовта не пада духом под нищо, което идва, винаги е готова да повярва най-доброто за всеки човек... I Коринтяни 13:7

Откровено мога да кажа, че покоряването на този стих винаги е било предизвикателство за мен. Аз съм отгледана в атмосфера на силно подозрение. Дори бях учена да не се доверявам на никого, особено ако се прави на добър, защото несъмнено ще поиска нещо в замяна.

Освен че бях научена да имам винаги едно наум за хората и техните мотиви, аз имах няколко разочароващи преживявания с вярващи, след като вече бях активна християнка. Това, което ми е помогнало да развия различен начин на мислене, е да размишлявам върху компонентите на любовта и върху това, че тя винаги вярва най-доброто за другите хора.

Когато твоят ум е отровен с подозрения или Сатана издига крепости в него, той трябва да бъде възобновен според Божието Слово. Това става, като изучаваме Словото и размишляваме върху него.

Ние имаме чудесния Свят Дух вътре в нас, за да ни напомня, когато мислите ни тръгнат в погрешна посока. Бог го прави и за мен, когато имам подозрителни мисли, вместо мисли на любов. Естественият ум си мисли: „Ако се доверя на тези хора, те ще се възползват от мен." Може и така да е, но благословенията, които Ще преживееш, са много повече от всяко негативно преживяване.

Доверието и вярата носят радост в живота и помагат на взаимоотношенията да растат и да достигнат своя потенциален максимум.

Подозрителността осакатява всяко взаимоотношение и в повечето случаи го унищожава.

Истината е, че само Божите начини действат. Човешките - Не| Бог осъжда неодобрението, осъждението, критичността и подозрителността. Обичайте това, което Бог обича, а не това, което Той мрази. Позволявайте само това, което Той позволява, и забранявайте това, което Той забранява.

Да бъдеш балансиран и уравновесен е винаги най-добрата политика. Това не означава да не използваме мъдрост и разпознаване във взаимоотношенията си с другите. Не бива да посвещаваме живота си на всеки, с когото се срещнем, като по този начин му предоставяме възможност да ни събори и разочарова. От друга страна, не бива да гледаме на всички хора с подозрение и винаги да мислим, че те имат за цел да се възползват от нас.

ДОВЕРЯВАЙТЕ СЕ НАПЪЛНО НА БОГА. А НА ЧОВЕК - СДЪРЖАНО И ПРЕДПАЗЛИВО

И когато беше в Йерусалим на Пасхата, по време на празника, мнозина повярваха в Неговото име [отъждествиха се с Неговите хора], след като видяха знаменията (чудесата), които Той извърши.

Но Исус [от Своя страна] не им се доверяваше, защото , познаваше всички [човеци]

И защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой [да дава доказателства] за човека, понеже сам знаеше какво е човешкото естество [какво има в сърцето на човека]. Йоан 2:23-25

Веднъж, след като бях замесена в една разочароваща ситуация в църквата, Бог ми припомни Йоан 2:23-25.

Този пасаж говори за взаимоотношението на Исус с Неговите ученици и последователи. Тук съвсем ясно се казва, че Той не им се е доверявал. Не се казва, че е изпитвал подозрения към тях или че не им е вярвал. Стихът обяснява, че Той познава човешкото естество, поради което не се доверява изцяло на всички.

Научих добър урок. Бях силно наранена в тази случка, защото бях станала твърде ангажирана и посветена на група жени от църквата и излизах от всякакво равновесие. Всеки път, когато станем неуравновесени, отваряме врата за дявола.

Първо Петрово 5:8 казва: Бъдете балансирани (уравновесени, трезви по ум), бъдете будни и внимателни по всяко време, защото противникът ви дяволът, като рикаещ лъв обикаля [в свиреп глад], търсейки на кого да се нахвърли и да го погълне.

Аз осъзнах, че уповавах на тези жени в групата и полагах на тях доверието си, което можех да положа единствено в Бога. Човешките взаимоотношения са ограничени. Ако си мислим, че можем да надминем мъдростта, непременно ще се сблъскаме с проблеми и ще бъдем наранени.

Поставяй пълното си доверие в Бога. По този начин ще отвориш врата за Святия Дух да те предупреждава всеки път, когато се устремиш оттатък линията на уравновесеността.

Някои хора си мислят, че имат дарбата разпознаване, а всъщност изпитват само подозрения. Има реален дар от Святия Дух, наречен разпознаване на духове (IКоринтяни 12:10. Той разпознава както злото, така и доброто, а не единствено злото. Подозрителността идва от необновения ум, разпознаването идва от обновения дух.

Молете се за истинските дарби, а не за плътски проявления, които се маскират като дарби на Духа. Истинското разпознаване ще ви подтикне към молитва, а не към клюкарство. Ако един истински проблем е разпознат от истинска дарба, тогава ще последва библейският модел за справяне с проблема, а не плътският начин, който ще доведе само до разпространяване и усложняване на проблема.

БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУМИ СА СЛАДОСТ НА ДУШАТА И ЗДРАВЕ НА КОСТИТЕ

Умът на мъдрия вразумява устата му; и прибавя знание и Убедителност на устата му.

Благоприятните думи са като медена пита, сладост за ума и здраве за костите. Притчи 16:23, 24

Думите и мислите са като костите и костния мозък - толкова са близки, че не е възможно да ги разделиш (Евреи 4:12).

Нашите мисли са тихи думи, които единствено ние и Господ Можем да чуем, но те влияят на вътрешния ни човек, на здравето ни, на радостта и отношенията ни. Онова, за което си мислим, често излиза от устата ни. И за съжаление, понякога изглеждаме доста глупаво. Осъдителността, критичността и подозрителността никога не донасят радост.

Исус казва, че Той е дошъл, за да ни даде живот, на който да се наслаждаваме. (Йоан 10:10) Ако само започнеш да се променяш според ума на Христос, ще навлезеш в съвсем ново ниво на живот.
Глава 14

Пасивен ум

„Людете ми са унищожени поради липса на знание."

Този стих определено се отнася и за пасивността. Повечето християни дори не знаят какво означава този термин, нито знаят как да разпознаят симптомите на пасивността.

Пасивността е противоположното на активността. Това е опасно състояние, защото Божието Слово ясно ни казва, че трябва да сме будни, бдителни и активни (I Петрово 5:8), че трябва да разпалваме дарбите в нас (II Тимотей 1:6).

Чела съм най-различни определения на думата „пасивност" и я описвам като липса на чувства, липса на желание, обща апатия, хладност и мързел. Зад пасивността се крият зли духове. Дяволът знае, че бездействието и нежеланието да се осъществи Божията воля ще обрече вярващия на пълен неуспех и поражение. Ако човек устоява на дявола и му се противопоставя с цялата си воля, врагът няма шанс да спечели войната. Но ако вярващият стане пасивен, той се изправя пред сериозен проблем.

Много от християните са водени от своите чувства и единственото, което може да ги спре да направят това, което знаят, че трябва да направят, е липсата на чувства. Те хвалят Бога, ако чувстват желание да го правят; дават, ако чувстват, че трябва да дават; държат на думата си, ако чувстват, че това трябва да направят. Ако не чувстват да им се прави дадено нещо, просто не го правят.

ПРАЗНОТО МЯСТО СЪЩО Е МЯСТО!

Нито давайте място на дявола. Ефесяни 4:27

Мястото, което предоставяме на Сатана, често е празното неизпълнено от Духа място. Един празен, пасивен ум много лесно може да се изпълни с погрешни мисли Вярващият, който има пасивен ум и не се противи на тези неправилни мисли, често ги приема за свои собствени мисли. Той не осъзнава, че нечист дух ги е поставил в ума му, защото там е имало много празно място, което той е заел.

Един от начините, по които да се предпазите от погрешните мисли, е като запълните ума си с правилните мисли. Дяволът може да бъде изгонен, но след това той отива и се скита по сухи места за известно време. Когато се върне в стария си дом и го намери празен, Библията казва в Лука 11:24-26, че той се връща и води и други със себе си и състоянието на човека става по-лошо от първоначалното. Поради това никога не гоним демони от човек, ако преди това не сме го научили как да „запълни празното място".

Не казвам, че всеки човек, които има зли мисли, има и зъл дух в себе си. Но често зад злите мисли се крие зъл дух. Един вярващ може непрекъснато да събаря помисли и въображения, но ако не изпълни празното място с правилни мисли, те ще се връщат отново и отново. Когато врагът се върне и не намери празно място, той няма да има къде да се настани.

Има агресивни грехове или грехове, които се извършват, и пасивни грехове, т.е. грехове, при които пропускаш да направиш нещо. С други думи, има неправилни неща, които правим, и правилни неща, които пропускаме да направим. Например едно взаимоотношение може да се разруши чрез говоренето на безсмислени думи, но то може да се развали и чрез пропускането да се говорят благи и мили думи, които е трябвало да бъдат изговорени, но никога не са били изговорени.

Един пасивен човек си мисли, че не прави нищо погрешно, защото изобщо нищо не прави. Когато го изобличиш за някаква грешка, той ще ти отговори, че нищо не е направил. Неговият отговор е правилен, но поведението му не е. Проблемът е настъпил точно поради това, че не е направил нищо.

Моят съпруг Дейв имаше проблеми с пасивността преди години. В някои отношения беше активен. Ходеше на работа всеки ден, играеше голф в събота и гледаше футбол в неделя. Освен тези неща беше много трудно да го мотивираш да направи каквото и да било. Ако трябваше да закачи някоя снимка на стената, му отнемаше той или четири седмици да го направи. Това предизвика големи търкания помежду ни. В моите очи изглеждаше, че той прави това, което иска, и нищо повече.

Дейв обичаше Господа и когато търсеше лицето Му, за да получи помощ за този проблем, Бог му показа неща за пасивността и опасностите от нея. Той откри, че зад това бездействие стоят нечисти сили. Имаше определени области, в които нямаше никакви проблеми, защото отстояваше с волята си, но имаше и такива, в които чрез своето бездействие бе предал волята си на врага. В тези области бе много угнетен и бе стигнал до състояние, в което нямаше никакво желание и мотивация да постигне определени задачи.

Изучаването на Божието слово и молитвата бяха две други области, в които той бе пасивен. От своя страна, понеже знаех, че не търси водителство от Господа, трудно го слушах за каквото и да било. Така или иначе имах проблем с непокорството и сами можете да видите как врагът използваше нашите слабости един срещу друг. Много хора стигат дори до развод поради такива проблеми. Те всъщност изобщо не разбират какъв е проблемът.

Аз от своя страна бях твърде агресивна. Винаги правех нещата преди още Бог да ми ги каже и по този начин постъпвах плътски, а очаквах Бог да ме благослови. Дейв от своя страна почти нищо не правеше освен да чака Бог, което страшно много ме дразнеше. Сега ни е смешно, когато си спомним какво сме представлявали някога, но тогава не ни беше до смях. Ако Бог не бе привлякъл вниманието ни, ние също щяхме да бъдем вписани в статистиката на разведените.

Дейв винаги ми казваше, че вървя няколко крачки пред Бога, а аз МУ отговарях, че той е на километри след Него. Аз бях твърде активна и агресивна, а Дейв бе прекалено пасивен.

Когато един вярваш бездейства в област, в която е надарен или има талант, тази област започва да атрофира и спира да се развива Колкото по-дълго стои и нищо не прави, толкова по-малко му се иска да прави каквото и да било. Един от най-подходящите примери са физическите упражнения.

Аз изпълнявам добра програма за физическо натоварване и колкото повече тренирам, толкова по-лесно ми става. Когато обаче първоначално започнах, ми бе много трудно. Всеки път, след като приключвах с упражненията, имах мускулна треска, защото дълго време бях пасивна по отношение на физическите упражнения. Колкото по-дълго не правех нищо, толкова по-тежко ставаше моето физическо състояние. Ставах все по-безсилна поради това, че не тренирах мускулите си.

Дейв започна да вижда какъв е проблемът му! Той имаше работа с нечисти духове, които го подтискаха поради дългото му бездействие. Когато Святият Дух му откри тази истина, Дейв взе решение отново да стане активен и деятелен, а не мързелив или отлагащ за по-късно.

Взимането на решението е лесната част, осъществяването му е трудната. Трудно е, защото във всяка една от тези области, в които той бе пасивен, сега трябваше да се „тренира", докато стане отново силен.

Той започна да става в 5:00 всяка сутрин, за да чете Словото и да се моли преди да отиде на работа. Битката вече започна! Дяволът трудно отдава област, която е завзел и никога не я освобождава без борба. Дейв ставаше, за да прекара време с Бога, но заспиваше на дивана. Макар да имаше много такива сутрини в които заспиваше, имаше и голям напредък, защото не спираше да става рано всяка сутрин и да се стреми да си създаде молитвен живот.

Имаше периоди, в които бе отегчен. Имаше дни, в които се чувстваше сякаш няма никакъв напредък, в които не разбираше нищо от това, което четеше, и му се струваше, че молитвите му си остават там в стаята, където се молеше. Но той не се предаваше и постоянстваше поради откровението, което Святият Дух му бе дал за неговото състояние, наречено пасивност.

Започнах да забелязвам, че когато имам нужда Дейв да направи нещо в къщата, той веднага го изпълняваше. Отново започна да взема решения за живота си. Много пъти никак не му се правеше точно това, което се е налагало да направи, но надмогваше своите чувства и плътски желания. Колкото повече постъпваше според това, което знае, че е правилно, толкова по-свободен се чувстваше.

Ще бъда откровена и ще ви кажа, че никак не му беше лесно. Свободата не настъпи за няколко дни, нито дори за седмици. Пасивността е едно от най-трудните състояния, от които да се освободиш, защото както споменах, не изпитваш някакви чувства, които могат да те подпомогнат в борбата ти с пасивността.

С Божията помощ Дейв постоянстваше и днес в него няма и капка пасивност. Той е администратор на Живот в Словото, отговаря за всичките ни радио и телевизионни предавания, както и за финансирането на всяка отделна част от служението ни. Той организира всяко пътуване и непрекъснато пътува с мен. При това е отличен съпруг и баща. Редовно се моли и прекарва време с Божието Слово. С други думи, той е мъж, достоен за уважение.

Все още играе голф и гледа спортни предавания, но заедно с това прави и всички останали неща, които трябва да направи. Като гледам какъв е сега и колко много е постигнал, никой не би могъл да повярва колко пасивен бе някога.

Състоянието на пасивност може да бъде победено. Но първата стъпка към преодоляването на пасивността в действителност е преодоляването на пасивността в ума. Дейв не би могъл да постигне този прогрес преди да вземе решение и да промени начина си на мислене.

ПРАВИЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ СА ПРОДУКТ НА ПРАВИЛНОТО МИСЛЕНЕ

И недейте се съобразява с този свят (този век) [оформен и пригоден към външните, повърхностни обичаи], но преобразявайте се (променяйте се) чрез [пълно] обновяване на ума си [чрез неговите нови идеи и неговото ново отношение], за да познаете (лично) каква е добрата, благоугодна и съвършена Божия воля - това, което е добро, благоугодно и съвършено (в Неговите очи за вас). Римляни 12:2

Това е един динамичен принцип, изявен ни от Божието слово, и нито един човек не би могъл да ходи в победа, ако не го осъзнае и не започне да постъпва според него. Правилните действия са в резултат на правилно мислене.

Нека го кажа по друг начин: Не би могъл да промениш поведението си, ако преди това не промениш начина си на мислене.

В Божия ред първо идват правилните мисли и едва тогава следва правилното поведение. Аз вярвам, че правилните действия и коректното държание са „плод" на правилното мислене. Много вярващи отчаяно се опитват да правят правилните неща, но плодът не е продукт на отчаяни опити. Плодът се ражда от черпене на живителни сокове от лозата (Йоан 15:10). Да пребъдваш в лозата означава да бъдеш покорен (Йоан 15:10

Винаги използвам Ефесяни 4:22-24 когато обяснявам този принцип. Стих 22 казва: Съблечете старото си естество [свалете и махнете старото си непроменено аз], което е характеризирало предишния ви начин на живот и сега тлее поради пожеланието и страстите, които извират от заблудата.

24 стих продължава, като казва: И облечете новото естество (обновеното аз), създадено по Божие подобие в истинска праведност и святост.

Виждаме, че 22 стих ни казва да спрем да се държим непочтено, а 24 стих - да започнем да постъпваме правилно. 23 е така нареченият от мен „свързващ" стих, който ни казва как да стигнем от 22 стих (неправилно държание) до 24 стих (правилно държание). И да се подновявате непрекъснато от обитаващия във вашия ум Дух (като получавате свежо мисловно и духовно отношение).

Не е възможно от неправилно поведение да стигнеш до правилно без преди това да промениш начина си на мислене. Един пасивен човек може и да иска да прави правилните неща, но никога не би могъл да го постигне, ако първо не активира ума си и не го съобрази с Божието Слово и воля.

Добър пример, за който се сещам, е за един човек, който чакаше за молитва на семинар, който водих. Той имаше проблем с похотта. Истински обичаше своята съпруга и не искаше да разруши брака си, но ако проблемът не се разрешеше, той щеше да загуби семейството си.

„Джойс, имам проблем с похотта. Сякаш не мога изобщо да стоя настрана от чужди жени. Ще се молиш ли за моето освобождение? Много пъти са се молили за мен, но аз сякаш не виждам никакъв напредък."

Святият Дух ме подтикна да му кажа следното нещо: „Да, ще се моля за теб, но ти си този, който си отговорен за нещата, които позволяваш да се прожектират на екрана на твоя ум. Ако искаш да се наслаждаваш на истинска свобода, трябва да престанеш да си представяш, че си с други жени и да спреш да мислиш за порнографски снимки."

Както този мъж, много други са осъзнавали, че имат проблем, но не са успявали да преживеят истинска победа, защото са искали да променят поведението си, но не и начина си на мислене.

Умът често е арена, на която хората си играят на игрички с греха. Исус казва в Матей 5:27, 28: Чули сте, че е било казано: Не прелюбодействай. Но Аз ви казвам, че всеки, който само погледне жена с нечестиви помисли, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Пътят към греховното поведение се павира от греховни мисли.

Една жена, която посети първата ми домашна група за изучаване на Словото, бе предала живота си на Господа и искаше всичко в Дома и брака й да бъде изправно. Всичко в живота й беше в безпорядък - домът й, децата й, бракът й, финансовото й състояние, здравето й и т.н. Тя открито заявяваше, че не обича своя съпруг и всъщност дори го презираше. Знаейки, че нейното отношение не бе богоугодно, тя бе готова отново да го обикне, но не и да се примири с това да бъде близо до него.

Ние се молихме, тя се моли, всички се молиха! Споделихме стихове с нея и й дадохме касети, които да слуша. Направихме всичко, което знаехме, че трябва да направим, а тя послуша всичко, което й бяхме казали, но нямаше никакъв напредък в живота й. Какво не беше наред? По време на лично съветване стана ясно, че тя е мечтателка, която скита в облаците. Всъщност винаги си е представяла, че живее като в приказка, че е принцеса, а Чаровният Принц се връща от работа и й носи цветя и шоколадови бонбони и с обяснението си в любов я кара да припадне от вълнение.

Тя прекарвала дните си в подобни мисли, а когато измореният, напълнял, потен и мръсен съпруг се прибирал от работа (с паднал зъб), тя го презряла.

Помислете за тази ситуация за момент. Тази жена бе новородена, но животът й въпреки това бе в пълен безпорядък. Тя имаше желание да живее за Бога и да Му се покорява, а искаше и да обича съпруга си, защото знаеше, че това е Божията воля. Тя имаше огромно желание да има победа в живота и брака си, но нейният мъж бе този, който я събаряше и поразяваше. Нямаше начин тя да спре да презира своя съпруг, ако на първо място не започнеше да действа, водена от здравия разум.

Тя живееше в съзнанието си в свят, който не съществува и никога няма да съществува. Ето защо бе напълно неподготвена да се справи с реалността. Имаше пасивен ум и понеже не избираше своите мисли въз основа на Божието слово, бе позволила на нечисти духове да й вдъхнат ефимерни мисли.

Докато се заблуждаваше, че това са нейни мисли, и им се наслаждаваше без да разпознава от къде идват, не можеше да преживее победа. Щом промени начина си на мислене, животът й също започна да се променя. Тя промени отношението си към съпруга си първо в ума си, а той започна да променя външния си вид и поведението и към нея.

МИСЛИ ЗА ГОРНИТЕ НЕЩА

И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христос [към нов живот, като сте споделили Неговото възкресение от мъртвите], търсете и се целете в това [богатите и вечни съкровища], което е горе, където седи Христос отдясно на Бога.

Настройте ума си и го дръжте насочен към това, което е горе, (това, което е възвишено), а не за земното. Колосяни 3:1, 2

Тук отново виждаме същия принцип: ако искаш да се наслаждаваш на чудесния живот, който Христос ти е подсигурил, търси този нов и мощен живот, като мислиш и насочваш постоянно ума си към горните неща, а не към земните.

Апостол Павел ясно ни показва, че ако аз и ти искаме да се радваме на добър живот, то тогава трябва да мислим за добри неща.

Мнозина вярващи искат този добър живот, но пасивно си седят и чакат замечтано нещо добро да им се случи, без те да правят каквото и да било. Често започват да завиждат на хората които живеят в победа, като се съблазняват, което прави живота им още по-труден.

Ако искаш да спечелиш победа над своите неприятности и проблеми, ако наистина искаш да живееш този чудесен живот, трябва да се изправиш и да направиш нещо по въпроса, а не само да седиш и да го желаеш. Трябва да си активен, а не пасивен. Правилните действия са плод на правилните мисли. Не бъди пасивен в своя ум. Още днес започни да избираш правилните мисли.