Бойното поле на ума

„Животът ми е толкова жалък.

Мъчно ми е за мен самия,

защото животът ми е толкова окаян!"

Пустинен манталитет № 7
„Тогава цялото общество извика с висок глас и народът плака през онази нощ, И всички израилтяни роптаеха и се оплакваха... Числа 14:1, 2

Израилтяните изключително много са се съжалявали. Всяко едно неудобство се е превръщало в извинение за тяхното самосъжаление. Спомням си, когато Господ ми говори в поредните случаи, когато в ситуацията се самосъжалявах. Тогава Той ми каза: Джоис, ти или можеш да се окайваш, или да бъдеш силна, но не е възможно да бъдеш и двете едновременно."

Това, за което ще говоря в тази глава, е много важно и не искам да я претупам набързо. Жизнено важно е да разберем, че не можем да забавляваме демоните на самосъжаление и същевременно да ходим в силата и мощта на Бога!

НАСЪРЧАВАЙТЕ СЕ И СЕ НАЗИДАВАЙТЕ ЕДИН ДРУГ

Затова, насърчавайте се (подкрепяйте се, увещавайте се) един друг, и се назидавайте (изграждайте се, вдъхвайте си кураж) помежду си, както и правите. IСолунци 5:11

Много трудно ми беше да се откажа от самосъжалението. Дълги години само това правех, за да се утеша, когато ме боли.

В мига, в който някой ни нарани или преживеем някак разочарование, дяволът изпраща демон, който да ни нашепва различни лъжи колко жестоко и несправедливо са се отнесли с нас необходимо е само да се ослушате и да чуете мислите, които се втурват в главата ви в такива моменти, за да разберете, че врага, използва самосъжалението, за да ни държи в робство.

Библията не ни позволява да изпитваме съжаление за себе си и за ситуациите, в които се намираме. Вместо това трябва да се насърчаваме и увещаваме в Господа.

Има съвсем истинска дарба на състрадание, което означава да изпитваш божествено съжаление към тези, които страдат, и да посветиш живота си на това да ги облекчиш от техните страдания. Самосъжалението обаче е извратено, защото то взема нещо, което Бог е предопределил да се дава на другите.

Така е и с любовта. Римляни 5:5 казва, че Божията любов е изляна дълбоко в сърцата ни чрез Святия Дух. Това е така, защото Бог иска да сме наясно колко много Той ни обича, а също така и да сме способни да показваме на другите Неговата любов.

Когато вземем любовта, която Бог ни е дал да я раздаваме на другите, и я насочим към себе си, тогава тя се превръща в егоизъм и егоцентризъм, което в крайна сметка ни унищожава. Самосъжалението е идолопоклонство, в което идолът сме самите ние и сме загрижени единствено за нашите чувства. То ни прави способни да виждаме единствено себе си и своите нужди, а това определено е един много ограничен и тесногръд начин на живот.

МИСЛИ ЗА ДРУГИТЕ

Нека всеки един от вас да оценява и да гледа и да бъде загрижен не [само] за своите си нужди и интереси, но и за интересите на другите. Филипяни 2:4

Наскоро една от нашите уговорки за конференция бе неочаквано отменена. Аз я очаквах с голямо нетърпение и първоначално бях малко разочарована. Имаше време, през което една подобна случка можеше да ме хвърли в ямата на самосъжалението, критиката и осъждането на „виновните" и какви ли не още негативни мисли и действия. Но вече съм се научила в такива ситуации просто да потъвам. Много по-добре е да не казваш нищо, отколкото да кажеш нещо неправилно.

И докато си седях кротко, Бог започна да ми показва ситуацията през погледа на другите хора, които участваха в нея. Не бяха успели да намерят сграда, в която да проведат събранията и Бог ми показа колко разочаровани са и те самите. Те много разчитаха на това събитие и с голямо нетърпение го очакваха, а сега не можеха да го проведат.

Изумително е колко лесно можем да избегнем самосъжалението и обвинението, ако просто погледнем на ситуацията през погледа на хората отсреща. Самосъжалението се поддържа от мисли само за себе си и за никой друг.

Понякога буквално сами се изтощаваме, като се опитваме да спечелим симпатиите на другите. Да, самосъжалението е един от основните капани и едно от любимите средства, които Сатана използва, за да ни държи в пустинята. Ако не сме достатъчно внимателни, можем всъщност да се пристрастим към това.

Пристрастяването е нещо, направено като автоматичен отговор на някакво възбудително средство - заучено поведение, което се е превърнало в навик.

Колко време прекарваш в самосъжаление? Как реагираш на разочарованията?

Християните имат рядката привилегия да не бъдат разочаровани когато бъдат изиграни, а вместо това да се пре-очароват. С Бог винаги има възможност за поставянето на ново начало. Самосъжалението обаче ни държи в капана на нашето минало.

ПУСНИ ГО И ПОЗВОЛИ НА БОГ!

Не си спомняйте предишните неща, нито мислете за Древните събития.

Ето, Аз ще направя ново нещо! Сега ще се появи, не го ли усещате, не го ли осъзнавате, няма ли да внимавате на него? Да! Ще направя път в пустинята и реки в безводната земя. Исая 43:18, 19

Толкова години съм пропиляла от живота си, за да се само-съжалявам. Аз също бях пристрастена към това. Моята автоматична реакция на всяко разочарование бе самосъжалението. Сатана незабавно изпълваше ума ми с неправилни мисли и без да знам „как да мисля за нещата, за които по принцип мисля", аз просто си мислех за всяко нещо, което ми дойдеше на ум. Колкото повече си го мислех, толкова по-зле се чувствах.

Често разказвам истории от ранните години на нашия семеен живот. Всяка неделя следобед, по времето на футболния сезон, Дейв искаше да гледа по телевизията всички мачове. Ако не беше футболен сезон, то винаги имаше някакъв друг спортен сезон. На Дейв всичко му харесваше, а на мен не ми допадаше нито една игра. Той обаче толкова харесваше всяко нещо, в което имаше подскачаща топка и така се увличаше в някои от тези спортове, че понякога забравяше, че аз съществувам.

Веднъж аз се изправих точно пред него и недвусмислено му заявих: „Дейв, не се чувствам добре, имам усещането, че ще умра."

Без изобщо да повдигне поглед от телевизора, той ми отговори: „М-м-м, да! Това е много хубаво, мила!”

Не е нужно да ви казвам, че всеки следобед в неделен ден бях гневна и се самосъжалявах. И когато се ядосвах на Дейв, започвах да чистя къщата. Сега знам, че само съм се опитвала да го накарам да се чувства виновен, че толкова много се наслаждава, докато аз съм толкова нещастна. Носех се като вихър из къщата с часове, тръшках вратите и чекмеджетата, марширувах напред назад с прахосмукачката и то точно в стаята, където той гледаше телевизия, за да го накарам да види колко усърдно работя аз.

Аз разбира се само опитвах да привлека вниманието му, но той изобщо не ме забелязваше. След дълги опити се отказвах, отивах в банята, сядах на пода и започвах да плача. Колкото повече плачех, толкова по-мъчно ми ставаше. Години по-късно Господ ми даде БОЙНОТО ПОЛЕ НА УМА откровение защо жените ходят в банята да се наплачат. Той ми каза, че жената прави това, защото обикновено там има голямо огледало, в което тя може да се огледа след като се нареве и да види колко жалка изглежда в действителност.

Понякога изглеждах толкова зле, че като се погледнех в огледалото, отново подхващах същата песен на нов глас. Накрая правех едно последно преминаване през всекидневната, където беше Дейв, и ходех максимално бавно и изглеждах възможно най-отчаяна. Понякога той ме поглеждаше, но само за да поиска студен чай или нещо такова, ако отивах до кухнята..

В крайна сметка истината е, че това изобщо не действа! Аз само се изтощавах емоционално - като много често и физически отпадах поради тези негативни чувства, които подхранвах по цял ден.

Бог няма да ви освободи чрез собствената ви ръка, но чрез Неговата. Единствена Бог може да променя хората! Единствено Всемогъщият успя да накара Дейв да гледа по-малко спорт по телевизията. Когато аз се научих да се доверявам на Господа и престанах да се въргалям в самосъжаление, когато нещата не ставаха така, както на мен ми се иска, едва тогава Дейв започна да става по-уравновесен в гледането на спорт по телевизията.

И днес той харесва да гледа спорт, но това изобщо не ме притеснява. Аз използвам това време, за да правя нещо, което ми е приятно. Ако наистина се нуждая или желая да направим нещо заедно, аз просто го моля съвсем нежно (без гняв) и в повечето случаи той е готов да прекрати своите планове. Има такива моменти - и винаги ще ги има между впрочем - когато нещата не стават, както на мен ми се иска. В момента, в който усетя как емоциите ми започват да се надигат, аз се моля: „Боже помогни ми да се справя с този тест. Не искам да обикалям тази планина дори само веднъж!"
Глава23

„Не заслужавам Божиите благословения,

защото не съм достоен. "

Пустинен манталитет № 8

„И Господ каза на Исус Навин: Днес свалих от вас Египетския позор. Затова онова място се нарича Галгал (търкаляне), както се нарича и днес." Исус Навин 5:9

След като Исус Навин е превел израилтяните оттатък река Йордан в Обещаната земя, имало нещо определено, което Бог трябвало да направи, за да бъдат израилтяните напълно готови да превземат и завладеят първия си град, наречен Йерихон.

Господ заповядал всички мъже измежду тях да бъдат обрязани, защото това не било спазвано през всичките четиридесет години на скитане в пустинята. След като го направили, Господ казал на Исус Навин, че Той е свалил от тях египетския позор.

Няколко стиха по-надолу в шестата глава историята разказва как Бог води народа на Израил към славно завладяване на Йерихон. Защо обаче първо е трябвало да се свали укорът от тях? Какво всъщност представлява укорът (упрек, позор)?

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА УКОР

Думата укор означава „обвинение, срам, позор, упрек"1. Когато Бог казал, че Той ще „свали" от тях египетския укор, Той всъщност им казал нещо много важно. Египет символизира света. След годините, прекарани в света, всички ние ставаме светски и се нуждаем от нас да бъде отмахнат позорът на света.

Поради нещата, които съм правила и са били направени на мен, аз имах естество, изтъкано от силен срам. Аз обвинявах себе си за всичко, което ми се беше случило, макар повечето от нещата да бяха станали през моето детство, когато не съм имала властта и силата да ги спра.

Както вече казахме, благодатта е силата на Бога, която идва към нас като незаслужен дар от Него, за да ни помогне да постигнем с лекота това, което не бихме могли да направим със свои сили. Бог иска да ни даде благодат и милост, а Сатана иска да хвърли позор и безчестие върху нас, каквото всъщност означава думата укор.

Позорът ми внушаваше, че не съм добра, че не съм достойна за Божията любов и подкрепа. Срамът беше отровил дълбините на сърцето ми. Аз не само се срамувах от това, което ми беше сторено, но и от това, което бях самата аз. Дълбоко в себе си не се харесвах.

Това, че Бог отмахва укорът от нас, означава, че всеки един от нас трябва лично да приеме прошката, която Той предлага за всичките ни отминали грехове.

Трябва да сме наясно, че не е възможно да заслужим по никакъв начин Божиите благословения, не можем да станем достойни за тях. Единствено можем смирено и благодарно да ги приемем, удивени от Неговата доброта и любов към нас.

Само-омразата, себе-отхвърлянето, неприемането на Божията прошка (чрез прощаване на самите себе си), неразбирането на праведността чрез пролятата от Исус кръв и всички свързани с това отношение проблеми, ще ви дърпат обратно в пустинята. Затова умът ви трябва да бъде възобновен относно правилното стоене в Бога чрез Исус, а не чрез собствените ви дела.

Аз съм убедена след дългите години на служение, че осемдесет и пет процента от проблемите ни изникват поради начина, по който гледаме на себе си и възприемаме себе си. Ако познавате хора, които ходят в победа, то същите тези хора ходят и в праведност.

Аз знам, че не заслужавам Божиите благословения, но ги получавам единствено защото съм сънаследник с Исус (Римляни 8:17). Той Ги е спечелил, а аз ги получавам, защото съм поставила вярата си в Него.

НАСЛЕДНИК ИЛИ РАТАЙ Затова не си вече роб (крепостник), а син; и ако си син, то тогава си Божии наследник чрез Христос. Галатяни 4:7

Ти син ли си или си роб? Наследник или крепостник? Наследник е този, който получава нещо не по заслуги, а както се предава даден имот от един човек на друг чрез завещание. Крепостникът или ратаят в библейския смисъл е човек, изтощен от опитите си да постъпва според изискванията на закона. Думата носи смисъл на непоносим товар и голямо тегло.

Дълги години аз съм се скитала в пустинята като крепостна слугиня в опит да бъда достатъчно добра, за да заслужа това, което Бог е искал да ми даде даром чрез Своята благодат. Аз имах погрешен начин на мислене.

На първо място си мислех, че всичко в живота трябва да се спечели и да се заслужи: „Никой няма да направи нещо за теб, без ти да му дадеш нещо в замяна." Дълги години ме бяха учили само на този принцип. Докато израствах, чувах отново и отново това изказване. Беше ми втълпено, че ако някой се държи така, сякаш иска да направи нещо добро за мен или да ми даде нещо, този човек ме лъже и в крайна сметка иска нещо от мен или ще се възползва от мен.

Преживяванията, които имаме докато сме в света, ни внушават идеята, че сме длъжни да заслужим всяко нещо, което получаваме. Ако искаме да имаме приятели, светът ни учи да ги забавляваме непрекъснато, защото иначе ще ги изгубим и те ще ни отхвърлят. Ако искаме да се издигнем в работата, всеки твърди, че трябва да се познаваме с правилните хора, да се държим с тях по определен начин и евентуално един ден ще получим шанса да се придвижим напред. Когато излизаме от света, укорът лежи тежко върху нас и определено се нуждаем той да бъде отмахнат от нас.

КАК ВИЖДАШ СЕБЕ СИ?

Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях ни се виждаше (в собствените ни очи), че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях. Числа 13:33

Израилтяните са носели своя срам и укор. В този стих виждаме че са имали негативно мнение за себе си. Десет от дванадесетте съгледвача, които са били изпратени да разузнаят какво представлява земята преди целият народ да пресече река Йордан и да влезе в нея, се върнали и заявили, че земята е населена от исполини, които ги считали за скакалци, а такива се виждали те самите в собствените си очи.

Това ясно посочва какво са мислели тези хора за себе си. Трябва да сте наясно, че Сатана ще изпълни ума ви (ако му позволите) с всякакви негативни мисли за самите вас. Той е започнал доста рано да издига крепости в ума ви, а повечето от тях са негативни мисли за вас самите и как другите се държат с вас. Той винаги наглася няколко ситуации, в които да преживеете отхвърляне, за да може един ден да ви припомни болката от преживяното във време, когато се опитвате да постигнете някакъв прогрес.

Страхът от провала и отхвърлянето държи доста хора в пустинята. Дългите години на робство в Египет и тежките условия и малтретиране на израилтяните са оставили върху тях тежки следи от срам и позор. Интересно е да отбележим, че почти никой от тези, които са напуснали Египет под ръководството на Мойсей, не са влезли в Обещаната земя. Само техните деца са отишли там. Въпреки това Бог им казал, че трябва да свали и да отмахне позора (укора) от тях.

Повечето от тях са били родени в пустинята, след като родителите им вече са напуснали Египет. Как тогава е можело да имат укора на Египет върху себе си, когато изобщо не са живели там нещата, които са били върху вашите родители, могат да се предадат и на вас. Отношение, мисли, начин на поведение са неща, които се наследяват. Неправилен начин на мислене, който са имали вашите родители, може да стане и ваш начин на мислене. Начинът, по който възприемаш определено нещо, може да ти е предаден от близките ти и ти дори няма да знаеш защо мислиш точно по този начин за него.

Един родител, който има ниско мнение за себе си, чувство за недостойнство и мисли, които му казват, че не е достоен за Божиите благословения, съвсем лесно може да предаде това отношение и на своето дете.

Макар да говорих за това в началото на книгата поради изключителната му важност, нека отново да спомена, че е необходимо да сме напълно наясно какви са нашите представи и какво мнение имаме за самите себе си. Бог с готовност иска да ти покаже милост, ако си готов да я приемеш. Той не възнаграждава съвършените, които нямат недостатъци и не допускат никакви грешки, а тези, които са поставили вярата си и упованието си в Него.

ВЯРАТА ТИ В БОГА МУ Е УГОДНА

А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек и да Го удовлетвори. Защото който идва при Бога трябва [непременно] да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които усърдно Го търсят. Евреи 11:6

Забележете, че без вяра не е възможно да угодите на Бога; ето защо без значение на това колко „добри дела" извършваш, това няма да Го удовлетвори, ако е направено с цел да „заслужи" Неговото благоволение.

Каквото и да правим за Бога, то трябва да е мотивирано от нашата любов към Него, а не от желание да получим нещо от Него.

Този силен стих казва, че Бог възнаграждава тези, които Го търсят усърдно. Аз бях много щастлива, когато най-накрая осъзнах какво точно означава това! Знам, че съм допуснала множество грешки в моето минало, но също така знам, че търся лицето на Господа усърдно и с цяло сърце. Това означава, че съм достойна за Неговите награди. Преди доста време взех решение да приемам всяко благословение, което Бог желае да ми даде.

Господ е искал да заведе израилтяните в Обещаната земя и да ги благослови много повече, отколкото те можели да си представят в пустинята, но преди това Той трябвало да отстрани позора и укора от тях. Те не са били в състояние да приемат от Него, ако са обременени от срам, вина и позор. ..

НАД ВСЯКАКЪВ УКОР

Като ни е избрал [в любовта си] в Него [всъщност ни е отделил за Себе си като Негово притежание] преди създаването * на света, за да бъдем святи (осветени, заделени за Него) и непорочни, дори над всякакъв укор пред Него в любов. Ефесяни 1:4

Този стих е невероятен! В него Господ ни казва, че сме Негови и Той ни прави да бъдем това, което иска от нас - уверени, че сме обичани, специални, ценни, а също и ни напомня, че трябва да сме непорочни, святи и над всякакъв укор.

В естествената си сила трябва да правим всичко, на което сме способни, за да живеем свят живот. Но дори когато допуснем грешка, може да ни бъде простено и да бъдем възстановени към святост, като отново сме счетени за непорочни и над всякакъв укор - всичко това е възможно само „в Него".

БЕЗ ДА УКОРЯВАМЕИЛИ ДА КРИТИКУВАМЕ

Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от 1 щедрия Бог, [Който дава] изобилно без да се скъпи и без да укорява и да обвинява, и ще му се даде. Яков 1:5

Този стих също е невероятен и ни учи да приемаме от Бога без да укоряваме. Преди това Яков говори на хора, които преминават през изпитания, а сега ги насърчава, че ако се нуждаят от мъдрост за своята ситуация, те могат да поискат от Бога. Той уверява, че Бог няма да ги укори, нито ще търси тяхната вина, а само ще им помогне. Никой не може да се справи в пустинята без да получи помощ от Бога. Но ако имаш негативно мнение и отношение към себе си, дори когато Той се опитва да ти помогне, няма да можеш да приемеш помощта Му.

Ако желаеш да имаш победоносен, силен и позитивен живот, не можеш да бъдеш негативен към себе си. Не гледай само на това колко далече трябва да стигнеш, но виж колко път си успял да извървиш досега. Погледни своя напредък и помни Филипяни 1:6: Като съм сигурен и уверен именно в това, че Този, Който е започнал доброто дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос [до мига на Неговото завръщане], и ще развие [това добро дело], ще го усъвършенства и доведе до пълнота във вас.

Мисли и говори положителни неща за себе си!

„Как да не съм завистлив и ревнив, когато всички

останали са много по-добре от мене? "

Пустинен манталитет № 9

Когато Петър го видя (Йоан), каза на Исус: Господи, а на този какво ще стане? А Исус му каза: Ако искам да остане той (да живее, да оцелее), докато Аз се върна, тебе какво ти е? [Какво ти влиза в работата?] Ти само следвай Мене." Йоан 21:21-22

В Йоан двадесет и първата глава Господ разговаря с Петър за трудностите, които трябва да понесе, за да служи на Бога и да Го прославя. Веднага след като Исус му казал тези неща, Петър се обърнал, видял Йоан и бързо попитал Господ каква е волята Му за Йоан. Петър искал да бъде сигурен, че след като самият той трябва да премине през такива изпитания, то и Йоан ще преживее подобни.

В отговор Исус вежливо му казал, че това не му влиза в работата.

Да се бъркаш (да обмисляш) работата на някой друг, ще те държи вързан в пустинята. Ревността, завистта, сравняването на нашите обстоятелства с тези на другите е пустинен манталитет.

ПАЗИ СЕ ОТ РЕВНОСТТА И ЗАВИСТТА

Спокойният и кротък ум и сърце са живот и здраве за тялото, а завистта, ревността и гнева разлагат костите. Притчи 14:30

Завистта кара хората да се държат грубо и безсърдечно. Точно завистта накарала братята на Йосиф да го продадат в робство. Те го мразели, защото баща им го обичал много силно.

Ако в семейството ви има някой, към когото изглежда че има по-голямо благоволение, отколкото към вас, не мразете този човек Просто се доверете на Бога! Правете това, което Той иска от вас вярвайте Му за Неговото благоволение и в крайна сметка ще бъдете точно като Йосиф - невероятно благословени.

Тълковният речник на думите в Новия завет на Вайн определя гръцката дума, преведена като завист, като „чувство на недоволство породено от виждането или чуването за напредъка и благоуспяването на някой друг."1. Ревността е обяснена от Уебстър като „смесени чувства на завист, неспокойство или огорчение"2. Аз обяснявам това определение като да бъдеш обезпокоен и изплашен да не загубиш това което имаш, а да го получи някой друг, огорчение и сдържаност към успеха на някой друг, породени от завист.

НЕ СЕ СРАВНЯВАЙ. НИТО СЕ СЪСТЕЗАВАЙ

Стана още и препирня помежду им за това кой от тях ще бъде (ще има репутацията на) по-голям.

А Исус им каза: Царете на езичниците са като богове над тях и господаруват [владеят ги като императори-богове] над тях и тия, които ги владеят, се наричат благодетели и вършещи добри дела.

Но между вас не трябва да бъде така; дори напротив, по-големият между вас нека стане като по-малкия, и който началства - като онзи, който слугува. Лука 22:24-26

Като по-млада аз страдах невероятно много от завист, ревност и непрекъснато сравняване с другите. Това е често срещан белег на чувството за несигурност. Ако не се чувстваме сигурни в собствената си стойност и цена като отделни индивиди, съвсем естествено е да започнем да се съревноваваме с всеки, който в нашите очи изглежда преуспяващ и се чувства добре.

Осъзнаването на факта, че съм отделен индивид (за когото Бог има уникален и личен план за живота), всъщност се оказа една от най-ценните и освобождаващи истини, които Господ ми е открил.

Уверена съм, че не е необходимо да сравнявам себе си или своето служение с когото и да било.

Винаги съм много насърчена и знам, че има надежда за мене, защото разбирам, че и учениците на Исус са се борели със същите неща, с които се сблъсквам и аз. В Лука 22 виждаме учениците да спорят кой от тях ще е по-велик. Отговорът, който Исус им дал, бил, че ще бъде велик този, който е готов да стане слуга на всички или да бъде счетен за най-нищожен. Нашият Господ е прекарал голяма част от времето си, поучавайки Своите ученици, че животът в Царството всъщност е напълно противоположен на това, което казва светът или човешката плът.

Той ги учел на неща като: „Мнозина, които са първи, ще станат последни, а последните ще станат първи." (Марк 10:31) или „Радвайте се с тези, които са благословени." (Лука 15:6,9) или „Молете се за враговете си и благославяйте тези, които ви гонят." (Матей 5:44). Светът нарича всичко това глупост, но Исус ни казва, че това е истинска сила.

ИЗБЯГВАЙ СВЕТСКИ СЪРЕВНОВАНИЯ

Да не ставаме тщеславни, погълнати от себе си, предизвикателни, провокиращи, съревноваващи се и дразнещи един друг, като си завиждаме и се ревнуваме един друг. Галатяни 5:16

Според светската система най-доброто място на което можеш да бъдеш, е няколко крачки пред всички останали. Популярното мнение е, че трябва на всяка цена да стигнем на върха, без значение кого и колко ще нараним. Но Библията ни показва, че не може да се постигне истински мир и спокойствие, докато не се освободим от нуждата да се съревноваваме с другите хора.

Дори и по време на забавни игри духът на съревнование излиза наяве и хората вместо да си почиват и да имат хубаво време, започват Да се карат и да спорят кой е истинският победител на играта, дали са играли честно и т.н. Съвсем естествено е хората да играят не с Цел да загубят, а да влагат всичко от себе си, за да се справят добре. Но когато човек не може да се наслаждава на играта, освен ако не печели, то тогава със сигурност има проблем, който е дълбоко вкоренен в него и му създава и множество други неприятности в живота.

Определено трябва да правим най-доброто, на което сме способни във всяка работа, която вършим. Няма абсолютно нищо лошо в това да искаш да се справиш добре и да напредваш в професионалната си кариера. Но ви насърчавам да не забравяте, че повишението в живота на вярващия идва от Бога, а не от хората. Не е необходимо да играем светските игри, за да напредваме в живота. Единствен Бог е този, Който ще ни даде благоволение пред Самия Себе Си и пред останалите, ако правим нещата по Неговия начин (Притчи 3-3,4).

Ревността и завистта са мъчения от ада. Дълги години съм била завистлива и съм ревнувала всеки, който е изглеждал по-добре от мен или е имал повече таланти от мен. Аз тайно живеех в съревнование с другите в областта на служението. За мен беше от изключителна важност моето служение да е по-добро, по-многобройно, по-преуспяващо от това на другите. Ако служението на някой друг изпреварваше моето, аз отчаяно исках да се зарадвам за него, защото знаех, че такава е Божията воля, но нещо вътре в мен не ми позволяваше.

Колкото повече израствах в познанието на това коя съм аз поради Христос, а не поради моите дела, толкова по-лесно ми ставаше да не се сравнявам с останалите. Колкото повече се доверявах на Бога, толкова по-свободна ставах в това отношение. Разбирах, че моят Небесен Баща ме обича и Той ще направи това, което е най-добро за мене.

Това, което Бог прави за теб или за мен, може да не е точно това, което Той прави за някой друг, но трябва добре да помним какво Исус каза на Петър: „Не се грижи за това, което Аз правя в живота на някой друг, ти следвай Мен."

Преди години една моя приятелка получи подарък от Господа и той беше нещо, за което аз вярвах и се надявах да получа в моя живот. Не считах тази жена за толкова духовна, колкото бях самата аз, и затова силно й завидях, когато тя дойде у дома, за да ми се похвали развълнувано какво бе направил Бог за нея. Разбира се пред нея аз се направих на много щастлива, но в сърцето си изобщо не бях.

Когато тя си тръгна, в мен започнаха да се надигат отношения, за които изобщо не съм предполагала, че мога да изпитам! Всъщност дори се огорчих от това, че Бог я е благословил, защото смятах, че тя изобщо не го заслужава. Накрая аз си седях в къщи и постих и се молих, докато тя се срещаше с приятели и се забавляваше с тях. Истината е, че аз бях „фарисей", един религиозен сноб, а изобщо не го осъзнавах.

Бог често организира нещата по начин, който не предпочитаме, защото Той знае най-добре от какво се нуждаем. Аз се нуждаех да се освободя от лошото си отношение много повече, отколкото се нуждаех да получа това, за което вярвах. Много важно е Бог така да аранжира нашите обстоятелства, че в крайна сметка да можем да видим какво представляваме в действителност. В противен случай никога няма да преживеем свобода.

Ако врагът е способен да се спотаи в някой ъгъл на нашата душа, той винаги ще притежава определен контрол над нас. Но когато Бог го изяви, то ние се насочваме към преживяването на своята свобода, ако разбира се предоставим себе си в ръцете на Бога и Му позволим да направи всичко, което Той желае да направи.

Бог всъщност вече бе решил да ме постави да отговарям за мащабно служение, което да достигне милиони хора чрез радио и телевизия, семинари, книги и разпространението на касети. Но Той не би могъл да ме въведе в пълнотата на определеното служение, освен в степента на моето израстване в Него.

ПРИДОБИЙ НОВ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ

Любезни, моля се да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти.III Йоан 1:2

Внимателно обмислете казаното в този стих. Бог желае да ни благослови много повече, отколкото ние самите го желаем Но освен това Той ни обича достатъчно, за да не ни благославя повече отколкото е нашата способност да понесем благословенията и да се отнесем правилно с тях, като продължим да Му отдаваме слава.

Ревността, завистта и сравняването с хората е детинско. Това идва единствено от плътта и няма нищо общо с духовните неща. Но всички тези неща са една от основните причини, поради които дълго живеем в пустинята.

Обърнете внимание на своите мисли в това отношение. Когато разпознаеш неправилни мисли да се надигат в ума ти, спри и буквално поговори със себе си. Можеш да си кажеш: „Какво добро би ми донесло, ако завиждам на хората? Това няма да ме направи благословен! Бог има индивидуален план за всеки от нас и аз избирам да му се доверя, Той да направи най-доброто за мене. Изобщо не е моя работа какво Той ще избере да направи в живота на другите." След това можете да си поставите за цел да се молите те да бъдат още по-благословени.

Не се страхувайте да сте откровени с Бога за чувствата, които бушуват във вас. Той така или иначе знае как се чувствате, затова е по-добре вие сами да говорите с Него за това.

Аз самата съм казвала подобни неща на Господа: „Боже, моля се за еди кого си, и те моля да я благословиш повече от всякога. Нека тя да преуспява и да бъде благословена във всяко нещо. Господи, аз се моля за всичко това чрез вяра.Изглежда че й завиждам и се чувствам унижена, но избирам да направя това по Твоя начин, без значение дали ми харесва или не."

Наскоро чух някой да казва, че без значение колко добре можем да извършим дадено нещо, винаги ще се намери някой, който да го направи по-добре и от нас. Това изказване оказа голямо влияние върху мен и аз знам, че е точно така. А щом това е така, то тогава какъв е смисълът да се борим в живота си непрекъснато, за да бъдем преди всички останали? В момента, в който станем номер едно, някой ще започне да се съревновава с нас и рано или късно ще се появи човек, който е способен да направи това, в което сме най-добри, малко по-добре и от нас.

Помислете си за спорта; без значение какъв рекорд ще постави някой атлет, не след дълго се появява друг, който да го изпревари. Какво да кажем за филмовите звезди? Един певец или артист е звезда само за кратко време, а после друг заема неговото място. Колко страшна е тази измама да смятаме, че трябва да стоим винаги с няколко крачки по-напред от всички останали и постоянно да воюваме, за да запазим своята позиция!

Бог преди доста време ми каза да не забравям, че падащите звезди изгряват твърде бързо, привличат голямо внимание, но обикновено просъществуват за много кратко време. В повечето случаи те падат толкова бързо, колкото и са се появили. Той ми говори, че е много по-добре да се задържа доста дълго време и да устоявам, като правя това, което е поискал от мене по възможно най-добрия начин. Господ ме е уверил, че ще се погрижи за моята репутация. За себе си съм решила, че каквото поиска от мен да направя и да бъда, аз ще се подчиня. Защо ли? Ами защото Той най-добре знае какво мога да понеса.

Може би и ти си имал мисловна крепост в това отношение за дълъг период от време. И всеки път, когато попаднеш на някой, който изглежда по-добре от теб или е по-напред от теб, изпитваш завист и ревност или желание да започнеш да се съревноваваш с този човек. Ако това е така, насърчавам те да придобиеш нов начин на мислене.

Настрой ума си да бъде щастлив за успеха на другите и се довери на Бога за твоя. Това ще отнеме време и постоянство, но когато старата крепост бъде съборена и заменена с Божието Слово, ти ще се отправиш извън пустинята на път към Обещаната земя.