Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке



страница13/23
Дата31.12.2017
Размер3.29 Mb.
#38241
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   23

6. Главоболие



ГЛАВОБОЛИЕТО е известно едва от няколко столетия; в по-ранните култури не е било позна­то. Особено разпространено е в цивилизованите страни, където 20 на сто от „здравите" заявяват, че страдат от главоболие. Според статистиката жените са засегнати малко по-често, а „висшите слоеве" са „свръхпредставени" при този симптом. Всичко това няма да ни учуди много, ако се опита­ме да си поблъскаме главата над символиката на главата. Съвършено ясна е полярността на главата спрямо тялото. Тя е най-висшата инстанция на на­шата телесна институция. Главата олицетворява горното, докато тялото е израз на долното.
Главата смятаме за мястото, където домуват разсъдъкът, разумът и мисленето. Който не мисли с главата си, действа неразумно. Някому може да се завърти главата, друг не е с трезва глава. Ирационални чувства като любовта, естествено най-вече застрашават главата - повечето хора поради това дори си губят ума (имала глава да пати). Има оба­че и някои особено твърдоглави наши събратя, кои­то никога не рискуват да си загубят главата, дори когато с главите си стени пробиват. Много наблю­датели предполагат, че тази неуязвимост би могла да се обясни с дебелите им тъпи глави, но научно това по никакъв начин не е доказано.

Главоболието, усещано като напрежение в череп­ната кухина, е субакутно започваща, дифузна, обик­новено напираща болка, която може да се проточи с часове, дни и седмици. Болката вероятно възниква поради твърде високата степен на напрежение в кръвоносните съдове. Обикновено синхронно с гла­воболието се наблюдава силно пренапрягане на че­репната мускулатура, както и на мускулите в об­ластта на раменете, тила и шийните прешлени. Често главоболието с напрежение в черепната кухи­на настъпва в житейски ситуации, при които чове­кът е под голямо физическо и психическо напрежение или в критични за кариерата му ситуации, кои­то го заплашват с прекалено високи изисквания.

„Пътят нагоре" е онзи, който лесно води до свръхизтъкване на горния полюс, на главата. Зад главоболието често откриваме човек с големи амбиции и претенции за перфекционизъм, който се опит­ва да наложи своята воля (с глава да пробие стена­та). В такива случаи амбициите и болезненият стремеж за власт твърде лесно се изкачват в глава­та, защото този, който едностранчиво обръща вни­мание само на тази област, който възприема само рационалното, разумното и интелектуалното и се е посветил на тях, губи своята „връзка с долния по­люс", а заедно с това и своите корени, които един­ствено могат да му дадат опора в живота. Главата му ще се пръсне. Изискванията на тялото и неосъз­натите му функции, според историческото си разви­тие, са по-стари от способността за разумно мис­лене, която, заедно с развитието на кората на главния мозък, е късна придобивка на човека.

Човекът притежава два центъра: сърце и мозък - чувства и мислене. Човекът в нашето съвремие и нашата културна среда разви в особена степен мо­зъка си и поради това се намира в постоянна опас­ност да пренебрегне своя втори център - сърцето. До никакво решение на въпроса няма да стигнем сега обаче, ако изведнъж запратим по дяволите мис­ленето, разума и главата. Нито един от двата цен­търа не е по-добър или по-лош. Човек не бива да взе­ма решение в полза на единия срещу другия, а тряб­ва да се стреми към равновесие.

Онези, които си товарят прекалено корема са също толкова нездрави, както и тези с претоварени глава. Все пак, нашата култура толкова много поощри и разви полюса на главата, че по-скоро има­ме дефицит на долния полюс.

Като допълнителен проблем възниква въпросът в какво влагаме дейността на нашия разум. В повече­то случаи използваме рационалните си мисловни функции, за да подсигурим своя аз. Посредством причинния образец на мислене се опитваме все по-добре да се подсигурим срещу съдбата, за да изгра­дим превъзходството на своя аз. Такова начинание, в края на краищата, винаги е обречено на провал. Както стремежа на кулата във Вавилон, то в най-добрия случай води до хаос. Главата не бива да се прави на самостоятелна и да се опитва да върви без тялото, без сърцето. Когато мисленето се отдели от долното, то се отделя от корените. Функцио­налното мислене на науката, например, е мислене без корени, на него му липсва обратната връзка с първопричината. Човек, който следва своя­та глава, изкачва шеметни височини, без да е закот­вен в долното. Не е чудно, че в такъв случай някому главата бучи. Тя бие тревога.

Главата реагира с болка най-бързо от всички ор­гани. Във всички други органи трябва да протекат първо много по-дълбоко проникващи изменения, до­като се обади болката. Главата е най-чувствител­на и първа предупреждава. Нейната болка показва, че нашето мислене е погрешно, че неправилно го насочваме, че преследваме съмнителни цели. Тя бие тревога, когато си блъскаме главата с безплодни размишления над какви ли не „измислени" ситуации, каквито изобщо няма. Човекът не може да се подсигури в нищо по време на своята материална форма на съществуване, с всеки опит, който пред­приема в тази посока той всъщност само става смешен.

Човекът винаги си блъска главата над абсолютно маловажни неща; докато му гръмне главата. Напрежението се намалява с отпускане, което е просто друга дума за пускам (на свобода). Когато главата бие тревога чрез болката, крайно време е човек да се освободи от магарешкия инат на „аз искам", от всяка амбиция, която го тласка да се издига нагоре, от всяко твърдоглавие и всяка вманиаченост. Край­но време е той да насочи погледа си надолу и да си припомни своите корени. Не може да се помогне на тези, които години наред притъпяват предупреди­телния сигнал с обезболяващи таблетки; те си сла­гат главата в торбата.



Мигрена


„При мигрената (хемикрания) става дума за главо­болие, което се появява на пристъпи, обикновено в едната половина на черепната кухина и може да се придружава от смущения в зрението (чувствител­ност към светлина, скотом, затруднено виждане с блещукания) и в стомаха и червата, като повръща­не и диария. Пристъпът обикновено трае няколко часа, съпътстван с депресивни настроения и разд­разнителност. При кулминацията на мигренозния пристъп е налице натрапчиво желание човек да бъде сам и „да се оттегли в тъмна стая или в легло" (Бройтигам). В противовес на главоболието с напрежение в черепа, при мигрената, след първите спаз­ми, се стига до силно разширяване на кръвоносните съдове в мозъка. Гръцката дума за мигрена хемикра­ния дословно значи полуглавие и ни насочва съвсем директно към едностранчивостта на мисленето, което срещаме у пациента с мигре­на, в съвсем аналогична форма като при главоболи­ето с напрежение в черепа.

Всичко казано във връзка с това е валидно и за мигрената, но е модифицирано в един съществен пункт. Докато страдащият от главоболие с напре­жение в черепа се опитва да отдели главата си от тялото, пациентът с мигрена измества една тема на тялото в главата и се опитва да я изживее там. Тази тема е сексуалността. Мигрената винаги е сексуалност, пренесена в главата. Главата добива функциите на долна част на тялото. Това размест­ване съвсем не е толкова голямо отклонение от правия път, тъй като областта на гениталиите и главата имат аналогична взаимна връзка помежду си. Това са двете части на тялото, които приютя­ват отворите на човешкото тяло.

В сферата на сексуалността на отворите на тя­лото се отрежда голяма роля (любов = допускам в себе си; на физическо равнище това може да се осъ­ществи само там, където тялото може да се от­варя!). Открай време народът свързва устата на жената с нейното влагалище (например сухи устни!) и носа на мъжа с неговия член, като се опитва от едното да вади заключение за другото. При оралния секс най-ясни стават връзката и взаимозаменяе­мостта между корем и глава. Корем и глава са по­ляризирани и зад тяхната противоположност стои тяхната съвместност - както горе, така и долу. Колко често главата, като заместител, заема мяс­тото на корема, личи ясно при изчервяването. В не­ловки ситуации, които почти винаги, повече или по-малко, имат дълбоко сексуален характер, кръвта ни нахлува в главата и се изчервяваме. Същото измес­тване от гениталиите в главата срещаме и при им­потентността. При полово сношение колкото повече мислите на мъжа се въртят в главата, толкова по-сигурно е, че ще му липсва потентност в ко­рема, което има фатални последици. Същото изместване използват сексуално незадоволените хора, ко­ито, като компенсация все повече ядат. Мнозина се опитват да утолят своя глад за любов през устата и никога не се насищат. Посочените примери би трябвало да са достатъчни, за да осъзнаем аналоги­ята между корем и глава. Пациентът, страдащ от мигрена (по-често това са пациентки), винаги има проблеми със сексуалността.

Както вече в друг контекст неколкократно под­чертахме, по принцип има две възможности да се отнесем към проблемите в дадена област: можем или да изтласкаме и потиснем (да изолираме) тази област, или пък демонстративно да я свръхкомпенсираме. Двете възможности външно изглеждат на­истина твърде различни, обаче те са само полярни­те възможности за изразяване на едно и също зат­руднение. Когато човек се страхува, той може да се вцепени или пък да снове като обезумял напред-назад. И двата случая изразяват слабост. Така и при пациентките с мигрена срещаме такива, които то­тално са прогонили сексуалността от своя живот („това не ме засяга"), както и такива, които се опитват да изложат на показ своите „ах, толкова разпуснати връзки в сексуално отношение". Общото между едните и другите е, че имат проблем със сво­ята сексуалност. Не си ли признава човек този проблем - или защото си внушава, че изобщо него не го засяга, или защото той изобщо отрича същест­вуването на какъвто и да било проблем със секса, както всеки може да се увери, проблемът се изтласква в главата и се обажда отново като мигрена. Тук човек може да преработва проблема на по-високо равнище.

Мигренозният пристъп е оргазъм в главата. Про­тичането е идентично, само че мястото е по-високо. Както при сексуалната възбуда кръвта се стича в областта на гениталиите и в кулминационната точка напрежението се преобръща в отпускане, така протича и мигрената: кръвта нахлува в глава­та, създава се чувство на притискане, напрежението се покачва и преминава във фазата на отпускане (разширяване на съдовете). Всички дразнения мо­гат да предизвикат пристъпи на мигрена: светлина, шум, течение, време, вълнение и т. н. Характерна черта на мигрената също е и това, че известно време след пристъпа болният изпитва наслада от чувството на благоразположение. При кулминацион­ната точка на пристъпа той предпочита да бъде в тъмна стая или в леглото..., но сам.

Всичко това напомня за сексуалната тема, както и за страха тази тема да се разисква с друг човек на адекватна плоскост. Още през 1934 г. Е. Гутхайл описва в едно психоаналитично списание болен, чии­то пристъпи на мигрена преставали след сексуален оргазъм. Понякога пациентът имал няколко оргазма, преди да настъпи отпускането и да се освободи от пристъпа. Към нашите разсъждения пасва и наблю­дението, че сред съпътстващите симптоми у паци­ента, страдащ от мигрена, на първо място се нареждат смущения в храносмилането и запек. Човек долу е затворен. Той не иска да вижда нищо от не­съзнателните съдържания (изпражнения) и се от­тегля обратно нагоре към съзнателните мисли... докато главата забучи. Брачни партньори използват своята мигрена (с която често назовават дори една нормална болка в главата), за да избягват сексуален контакт.

Ако обобщим казаното дотук, ще открием у па­циента, страдащ от мигрена, конфликтът между нагон и мислене, между долу и горе, между корем и глава, което води до опита главата да се използва като отклонение за маневра и тренировъчно игри­ще, за да се решават там проблеми, които могат да бъдат изразявани и решавани само на съвсем дру­га плоскост (тяло, секс, агресия). Още Фройд характеризира мисленето като пробно действие. Мисле­нето, изглежда, се струва на човека по-безопасно и по-незадължаващо, отколкото действието. Мисленето обаче не бива да замества действието, а ед­ното трябва да поражда другото. Човекът е получил тяло, за да се осъществи (да стане реален) с по­мощта на този инструмент. Само чрез реализаци­ята се поддържа потокът на енергиите. Не е слу­чайност, че понятия като хващам и улавям описват действия на тялото. Способността на човека да разбира и осъзнава се корени в използването на ръ­цете, следователно - на тялото. Ако тази съгласу­ваност се разедини, стига се до все по-плътно заприщване на потока на енергията, което в различни­те групи симптоми се проявява като болест. Това може да онагледи следващия сбит обзор.

Ескалационни степени на блокирана енергия:

1. Блокираната активност (секс, агресия) в мис­ленето води до болки в главата.

2. Блокираната активност на равнището на ве­гетативната система, т. е. на функционално физическо равнище, води до високо кръвно на­лягане и до картина със симптомите на веге­тативна дистония (липса на тонус в мускула­турата и съдовете).

3. Блокираната активност на равнището на нер­вите води до картина на заболяване като нап­ример мултиплена склероза.

4. Ограничената активност в областта на мус­кулатурата води до картина на заболявания на двигателната система, например ревматизъм, подагра.

Това подреждане по фази отговаря на различните етапи на осъществяване на определено действие. Било то удар с юмрук или полов акт, всички актив­ности започват с фаза на представата (1), в която активността се подготвя мислено. Това води до ве­гетативна подготовка (2) на тялото, като усилено кръвоснабдяване на определени органи, повишен пулс и т. н. Накрая, под инервиращото участие на нервите (3), чрез мускулите (4) представата се превръ­ща в действие. Когато обаче една представа не се превърне в дело, неизбежно се блокира енергията в една от четирите области (мислене - вегетативна система - нерви - мускули) и с течение на времето това води до съответните симптоми.

Начело на тази скала стои пациентът, страдащ от мигрена - той блокира своята сексуалност в об­ластта на представата. Той би трябвало да се нау­чи да вижда своя проблем там, където всъщност е, за да може да отведе това, което му се е качило в главата, обратно, където му е мястото - надолу. Всяко развитие започва винаги долу, а пътят наго­ре е дълъг и мъчителен, когато човек върви по него честно.



Главоболие


При главоболие и мигрена човек би трябвало да си постави следните въпроси:

1. Над какво си блъскам главата?

2. За мен горе и долу още ли са в живо взаимодейс­твие?

3. Опитвам ли се пряко сили да се издигна нагоре? (честолюбие)

4. Дебелоглав ли съм и опитвам ли се с глава да про­бивам стени?

5. Опитвам ли се с мислене да замествам действи­ето?

6. Честен ли съм спрямо своята сексуална проблематика?

7. Защо изтласквам оргазма в главата?





Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница