Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке

Кожни обриви

Така човек попада в конфликтна ситуация. Прив­лекателността на новото и страхът от него го теглят почти с еднаква сила. Всеки конфликт про­тича по този модел, само темата се изменя. През пубертета темата е сексуалност, любов, парт­ньорство. Събужда се копнежът по срещуположното ти. На човек му се иска да влезе в досег с това, което му липсва, а не се решава. Изплуват сексуа­лни фантазии - а човек се срамува от тях. Съвсем ясно става, че такъв конфликт избива по кожата като възпаление. Та нали кожата е границата на аз-а, която трябва да се преодолее, за да се наме­ри ти-то. Същевременно кожата е органът, с кой­то може да се потърси контакт, да се докосне и погали нещо или някой друг. В собствената си кожа човек трябва да се хареса и на другия, за да бъде обичан.

При тази гореща тема кожата на навлезлия в пу­бертета се възпламенява и това показва, че нещо иска да взриви досегашните граници, че една нова енергия напира, но също така дава израз и на опита да се попречи на новото да си проправи път, на страха от новосъбудения нагон. С акнето човек сам се защитава, защото то създава пречки за всяка же­лана среща и възпрепятства сексуалността. Създа­ва се омагьосан кръг: неизживяната сексуалност се проявява като акне върху кожата - акнето възпира секса. Потисканото желание да възбужда се превръ­ща във възбудена кожа. Колко тясна е връзката между секс и акне, става ясно по местата на него­вото появяване. Акнето напада изключително лице­то, а у момичетата и деколтето (понякога се поя­вява също и по гърба). Останалите части от кожата остава незасегната от акнето, тъй като там не би имало никакво предназначение. Срамът от собствената сексуалност се превръща в срам от пъпките.

За лечение на акнето много лекари с успех пред­писват хапчета против забременяване. Символична­та скрита причина за постигнатия ефект е очевидна. Хапчето симулира в тялото бременност и съ­щевременно като че ли „онова" вече се е случило -акнето изчезва, защото вече няма какво да възпре­пятства. От слънчеви бани и престой на море акнето обикновено се повлиява благоприятно, докато колкото повече се забулва тялото с дрехи, толкова повече се усилва. Облеклото, като втора кожа, под­чертава разграничаването и неприкосновеността, докато разсъбличането вече е първата крачка към себеотварянето и слънцето по безопасен начин замества топлината на друго човешко тяло, очаквана с толкова копнеж и с толкова боязън. На всеки е известно, че в края на краищата изживяната сексуалност е най-доброто лечебно средство против акне.

Всичко казано за пубертетското акне важи в общи линии за почти всички кожни обриви. Даден обрив винаги показва, че нещо досега възпирано (изтласквано) иска да пробие границата на потисничеството, за да излезе наяве (т. е. в съзнателност­та). В обрива се показва нещо, което досега не е било видимо. Така си обясняваме защо почти всички детски болести, като варицела, скарлатина, рубеола се проявяват върху кожата. При всяка детска бо­лест нещо ново пробива в живота на детето, пора­ди което тя обикновено носи със себе си огромна крачка в развитието му. Колкото по-силен е кожният обрив, толкова по-бързо протича детската болест - пробивът успява. Млечницата се явява при бебета, чиито майки ги галят много малко, т. е. емоционално ги пренебрегват. Млечни­цата е видим израз на тази невидима стена и опит да се пробие изолацията. Някои майки често използват екземата за да оправдаят причинно вътрешно­то си отвращение към детето. Обикновено става въпрос за особено „естетични" майки, самите те отдаващи твърде голямо значение на чистата кожа.

Една от най-честите кожни заболявания е псориазисът. Той се проявява в остро ограничени дисковидни или петнисти възпалителни болестни огнища, покрити със сребристо-бели люспи. Естественото образуване на роговия слой на кожата е прекомерно увеличено. То неизбежно напомня образуването на броня (като животното броненосец). В случая ес­тествената защитна функция на кожата се видо­изменя в брониране - човек се отграничава във всич­ки посоки. Той не иска да допусне нищо повече да влезе или да излезе. Райх нарича резултата от психическата отбрана и капсулиране много сполучливо „броня на характера". Зад всеки вид защита се крие страх от това да бъдем наранени. Колкото по-упо­рита е отбраната и колкото по-дебела е бронята на един човек, толкова по-голяма е неговата вът­решна чувствителност и толкова по-голям е него­вият страх от нараняване.

Тук е както в животинското царство. Премах­нем ли черупката на едно черупчесто животно, ще видим нещо беззащитно, меко, уязвимо. Хора, кои­то със своя отбранителен нрав нищо и никого не допускат до себе си, в действителност обикновено са най-чувствителните. Това има предвид поговор­ката, че „под твърда черупка най-често се крие мека ядка". Опитът обаче да се защити уязвимост­та на душата с броня носи известен трагизъм. На­истина бронята предпазва от увреждане и нараня­ване, но тя „предпазва" същевременно от всичко, Включително от любов и отдаване. Любов значи себеотваряне, но това би поставило под въпрос и за­щитата. Така бронята затваря душата и за пото­ка на жизнеността, тя притиска и страхът нараства още повече. Става все по-трудно да се пробие този дяволски кръг. Все някога човек трябва да до­пусне да се нарани душата му, от което вечно се е опасявал и което вечно е предотвратявал, за да раз­бере, че от това тя далеч няма да загине. Трябва отново да станем раними, за да можем да изживе­ем прекрасното. Тази крачка може да се направи само под външен натиск, който идва или от съдба­та, или от психотерапията.

Тук малко по-подробно разгледахме взаимозависи­мостта между ранимостта и бронирането, защо­то на физическо ниво псориазисът внушително ни показва описаната взаимозависимост: той води до отворени места на кожата, до пукнатини и кървя­щи рани. По този начин се увеличава опасността от кожна инфекция. Тук виждаме колко близо се допират крайностите, как нараненост и рогова че­рупка осъществяват конфликта между копнежа за близост и страха от нея. Често псориазисът за­почва от лактите. С лакти си пробиваме път, на­лагаме волята си, на лактите се подпираме. Тъкмо на тези места се появяват втвърдявания и рани. При псориазиса ограничаването и изолацията дос­тигат своята екстремна изява, така че принужда­ват пациента, поне телесно, отново да бъде „от­крит и раним".