Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке

Много по-впечатляващо е внимателното вглеждане във взаимозависимостите. Който не иска да отвори съзнанието си за някакъв конфликт, който особено много би го подразнил, трябва, вместо това, да изложи тялото си на въздействието на дразнители. Тези дразнители (или причинители) здра­во се настаняват в определени слаби места на тя­лото, наричани loci minoris resistentiae (лат. - места с намалена съпротивителна способност). Те се разглеждат като вродени или онаследени слаби места. Тук неумеещият да мисли аналогично най-често се заплита в неразрешим теоретичен конфликт. Академичната медицина свежда предразположението на определени органи към възпаления до тази вродена слабост, което на пръв поглед прави невъзможно по-нататъшното тълкуване или интерпретиране. Психосоматиката обаче винаги е обръщала внима­ние, че известни проблемни области са свързани с определени органи, но с тази концепция изпада в противоречие с теорията на академичната медицина за loci minoris resistentiae.

Това привидно противоречие бързо отпада, ако разгледаме спора от една трета, по-различна гледна точка. Тялото е видим израз на съзнанието, така както една къща е видим израз на идеята на архитекта. Идеята и нейното веществено проявление си съответстват, както фотографията отговаря на негатива, без да са еднакви. Така всяка част от тялото и всеки орган отговарят на определено психическо съдържание, на дадена емоция и на някакъв кръг проблеми (върху тези съответствия, напри­мер, се опират физиогномиката, биоенергетиката, психичните „масажни" техники и т. н.). Човек въплъщава определено съзнание, чието моментно със­тояние е израз на всичко усвоено от него досега. Той носи в себе си определен модел от проблемни облас­ти, които го предизвикват да ги разрешава последо­вателно и оформят неговия съдбовен път, защото: характер + време = съдба. Характерът нито се онаследява, нито се формира от окръжаващата сре­да, а човек си го „носи със себе си" - той е израз на съзнанието, което въплъщава.

Състоянието на съзнанието със специфичните за него съвкупности от проблеми и жизнени задачи е това, което например астрологията по околен път, чрез измервания и пресмятания символично предс­тавя в хороскоп. (Подробно за този въпрос става дума в „Съдбата като шанс") Щом обаче тялото е израз на съзнанието, в него се намира и съответни­ят модел. Това означава, че особени кръгове пробле­ми имат своето телесно или органично съответс­твие в известно предразположение към заболявания. Тази взаимна връзка например се използва при ирисната диагностика, без досега обаче да се е вземала под внимание възможната психологическа корелация.

Locus minoris resistentiae е онзи орган, който вина­ги трябва да поема тежестта на физическо равни­ще, тогава, когато човек не обработва съзнателно психическия проблем, съответстващ на органа. Кой орган на какъв проблем отговаря постепенно ще обясним по-нататък в книгата. Пред онзи, който познава тези съответствия, се разкриват съвсем нови измерения, свързани с протичането на болест­та, но те остават невидими за всички онези, кои­то не смеят да се откъснат от причинно-следствената система на мислене.

Когато разглеждаме по-нататък развитието на възпалението, без засега да анализираме и мястото на протичането му, ще видим, че в първата фаза (дразнене) причинителите проникват в тялото. На психическо равнище на този процес съответства предизвикателството, породено от даден проблем. Един импулс, с който още не сме се занимавали, про­никва през защитната граница на нашето съзнание и ни дразни. Той разгаря напрежението, породено от една полярност, което ние вече съзнателно изживяваме като конфликт. Ако психическата ни защита функционира много добре, импулсът не може да достигне до нашето свърхсъзнание, ние имаме имуни­тет срещу предизвикателството, а заедно с това и срещу опита и развитието.

И тук важи това „или - или", присъщо на поляр­ността: отхвърлим ли защитата на съзнанието, имунитетът на тялото се запазва; ако обаче съзна­нието ни има имунитет срещу новите импулси, тя­лото ще бъде готово да приема дразнители. Ние не можем да избегнем въздействието на дразнители­те, можем само да избираме плоскостта на тяхна­та активност. По отношение на войната, тази първа фаза на дразнение съответства на нахлуване­то на врагове в страната (нарушение на граница­та). Такава атака, естествено, привлича цялото во­енно и политическо внимание върху вражеските на­шественици и всички стават свръхактивни: насоч­ват цялата си енергия към този нов проблем, съби­рат войска, мобилизират, оглеждат се за съюзници - накратко, концентрират се върху размирното ог­нище. Когато протича в тялото, този процес се на­рича: