Крайната точка на развитието е достигната, когато всички функции на бъбреците напълно отпаднат и поради това една машина, в случая изкуственият бъбрек, трябва да поеме жизненоважните задачи за прочистване на кръвта (диализа). Сега съвършената машина става партньор, след като човек не е бил готов активно да решава своите проблеми с живи партньори. Когато никой партньор не е бил изряден и достатъчно благонадежден или пък желанието за свобода и независимост е било прекомерно, човек намира в изкуствения бъбрек партньор, който е идеален и съвършен, защото няма собствени изисквания и собствени нужди и вярно и надеждно върши всичко, каквото се поиска от него. За сметка на това пък човек е напълно зависим от него. Поне три пъти седмично трябва да се среща с него в клиниката или - в случай че е в състояние да си позволи собствен апарат - да спи до него всяка нощ без да може много да се отдалечава. По този околен път човек научава, че все пак няма идеален партньор - поне докато той самият още не е съвършен.
Бъбречни заболявания
Когато някой не е съгласен да продължи да плува с другиго „като бъбрек в лой" защото вече не може да го понася, би трябвало да си постави следните въпроси:
1. Какви проблеми имам в сферата на партньорството?
2. Склонен ли съм да затъвам в проекцията и да смятам, че грешките на моя партньор са единствено негов проблем?
3. Пропускам ли във всички прояви от поведението на моя партньор да откривам и самия себе си?
4. Вкопчвам ли се упорито в старите проблеми и възпрепятствам ли по този начин потока на развитието?
5. Какви скокове в действителност ме кара да правя моят бъбречен камък?
Сподели с приятели: |
