Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
Сексуалност и бременност
Изтегляне 0.79 Mb.
|
Свързани:
Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat, Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat (1), Болестта като път - 2 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
| 9
Сексуалност и бременност СЕКСУАЛНОСТТА е най-разпространената плоскост, върху която хората се справят с темата за полярността, упражнявайки се. Тук всеки чувства своята несъвършена същност и търси това, което му липсва. Той се съединява физически със своя противоположен полюс и в съединението изживява едно ново състояние на съзнанието, което нарича оргазъм. Човекът изпитва това състояние на съзнанието като олицетворение на щастието. То има само една неблагоприятна страна: не може да се задържи във времето. Хората се опитват да уравновесят това с честотата на контакта. Колкото и да е кратък този миг на щастие, всеки път той показва на човека, че за нашето съзнание все още има форми на състояния, които качествено далеч превъзхождат нашето „нормално" съзнание. Това чувство на щастие, в края на краищата, не дава покой на човека и го кара постоянно да търси възможност отново да го постигне. Сексуалността вече открива първата половина на тайната: съединят ли се две полярности, така че да станат едно, чувството за щастие прелива. От това следва, че щастието е „единство". Липсва ни само втората половина на тайната, която да ни подскаже как, с течение на времето, бихме могли да останем в това състояние на съзнанието, без отново да излизаме от него. Отговорът е прост. Докато съединяването на противоположностите се осъществява само на физическо равнище (сексуалност), появяващото се като резултат от това състояние на съзнанието (оргазъм) е ограничено във времето, защото плоскостта на тялото се подчинява на закона за времето. Човек може да се освободи от времето единствено като осъществи съединението на противоположностите и в съзнанието си. Удаде ли ни се единството на тази плоскост, постигнали сме вечно, т. е. простиращо се извън времето върховно блаженство. С това познание започва езотеричната пътека, която съответно, на Изток наричат също йога-път. Йога е санскритска дума и се превежда приблизително като хомот (сравни с латинската дума jugum = впряг, чифт, ярем, кобилица). Впрягът винаги съединява една двойственост в единство. Тъй като сексуалността съдържа в себе си основния модел на пътя и същевременно го представя върху достъпна за всички хора плоскост, именно тя - сексуалността - винаги и във всички времена е била използвана за аналогичното описание на пътя. До ден днешен туристът с изумление вижда порнографски според него изображения в източните храмове. Там обаче сексуалното съединение на две божествени фигури се използва символично, за да изобрази великата тайна на conjunctio oppositorum - съединението на противоположностите. Особеност на християнската теология е, че определени периоди от развитието си е заклеймявала като дяволска плътта и с нея сексуалността до такава степен, че ние, като чеда на християнска култура, често се стремим да изградим непримирими противоположности от секса и духовния път (естествено, на християните не винаги е била чужда сексуалната символика, както например показват митовете за Христовите невести). Сред някои групи, които се смятат за „езотерични", все още грижливо се поддържа мисълта за тази противоположност на плът и дух. В такива кръгове по принцип се бърка трансформиране с потискане. Тук би било достатъчно да се разбере езотеричният принцип „Както горе, така и долу". От това следва също, че каквото човек не може долу, никога вече няма да успее да свърши горе. Следователно, който има сексуални проблеми, трябва да ги решава на физическо ниво, вместо да търси спасение в бягството - обединяването на противоположностите е още по-трудно на „по-високите" равнища! От тази гледна точка може би ще стане ясно защо Фройд свежда почти всички човешки проблеми до сексуалността. Тази стъпка е напълно основателна и има само една малка формална грешка. Фройд (и всички, които мислят така) не прави последната стъпка - от плоскостта на конкретната проява към принципа, който стои зад нея. Сексуалността е само една възможна форма за изразяване на принципа „полярност", съответно „съединяване на противоположностите". С тази абстрактна форма навярно биха се съгласили и критиците на Фройд: всички човешки проблеми могат да се сведат до полярността и до опита противоположностите да се съединят (тази крачка, в края на краищата, прави Юнг). Все пак, категорично вярно си остава, че повечето хора изучават, изживяват и „преработват" проблемите на полярността най-напред върху равнището на сексуалността. Това е също и причината сексуалността и партньорството да бъдат основният източник на конфликти за човека: ах, тази толкова трудна тема „полярност", която ни довежда до отчаяние, докато не намерим точката на единството. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|