Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке

Пикочен мехур

Натискът винаги ни подтиква да изпускаме и да се облекчаваме. Щом това не може да стане психи­чески, трябва да го допуснем физически през пикоч­ния мехур. По този околен път ясно се долавя кол­ко голям е натискът на дадена ситуация в действи­телност, колко болезнен може да стане, ако не се изпусне, и колко облекчаващо, от друга страна, е из­пускането. Освен това, соматизирането дава възможност пасивно изпитваният натиск да се пре­върне в активен, когато под претекст, че трябва да иде до тоалетната, човек може да прекъсне и да манипулира почти всяка ситуация. Комуто се нала­га да иде до тоалетната, той усеща натиск и съ­щевременно упражнява натиск - нещо, присъщо как­то на ученика (който иска да се измъкне от клас), така и на пациента, който изтъква този симптом неосъзнато, но винаги целенасочено.

Особено ясната взаимна зависимост между симп­том и упражняване на власт, както при всички дру­ги симптоми и тук играе роля, която не е за подце­няване. Всеки болен е склонен да използва своите симптоми и като средство за властване. Тук опираме до едно от най-силните табута на събремието ни. Упражняването на власт е основен проблем на човека. Докато човекът има аз, той се стреми да доминира и да разгръща своята власт. Всяко „... но аз искам" е израз на този стремеж към егодоминиране. Тъй като, от друга страна, власт стана поня­тие с твърде негативен оттенък хората се врждат принудени все по-умело да прикриват своите игри за надмощие. Сравнително малко хора имат смелостта открито да обявяват и да изживяват своята претенция за власт. Мнозинството се опитват по околни пътища да прокарват потисна­тите си стремежи за властване. Затова в наши дни човек използва преди всичко плоскостите на болест­та и на социалната слабост. Тези плоскости са срав­нително подсигурени срещу разобличаване, понеже проекцията на вината върху функционалните проце­си и окръжаващата среда, като модел за обяснение, е общоприета и легализирана.

Тъй като почти всички хора повече или по-малко участват в използването на тези плоскости за сво­ите властолюбиви стратегии, никой не е заинтере­сован от развенчаването им и всеки опит се отх­върля с дълбоко възмущение. С болест и смърт на­шият свят може да бъде изнудван. С болест човек почти винаги може да постигне онова, което без симптоми никога не би получил: материална подкре­па, съчувствие, пари, свободно време, помощ и кон­трол върху другите. Вторичната изгода от болест­та, в резултат на използван симптом като инстру­мент за властване, нерядко затруднява лечението.

Темата „симптом, като изява на стремежа за власт", може добре да се проследи и при нощното напикаване. Ако през целия ден едно дете е подложе­но на силен натиск (родители, училище), така че да не може нито да се отпусне, нито да предяви своите собствени изисквания, с нощното напикаване в леглото то решава едновременно няколко проблема наведнъж: изпуска се в отговор на изживения натиск и същевременно се възползва от възможността да докара иначе толкова авторитетните си родители до безпомощност. Покрай симптома детето, сигур­но прикрито, може да върне всичкия натиск, който е изпитало през деня. Същевременно не бива да забравяме и съотношението между нощното напикава­не и плача. И двете служат за освобождаване и об­лекчаване от вътрешен натиск чрез изпускане. За­това нощното напикаване може да се характеризи­ра като „долен плач".

При всички други симптоми на пикочния мехур също участват разгледаните дотук тематични об­ласти. При възпаление на пикочния мехур паренето при уриниране много ясно показва колко болезнено пациентът изживява изпускането. Честият напън за уриниране, при който обаче не се отделя никаква или само незначително количество урина, изразява абсолютната неспособност, въпреки натиска, да се изпуска. При всички тези симптоми би трябвало да се има предвид, че веществата, съответно теми­те, от които човек следва да се освободи, взети за­едно, са отживелица и представляват само баласт.

Заболяванията на пикочния мехур навеждат на след­ните въпроси:

1. В кои сфери се вкопчвам упорито, макар да са отживели и чакат да бъдат отделени и изхвърлени?

2. Къде сам се подлагам на натиск и го проектирам върху други (изпит, шеф)?

3. От кои изчерпани теми би трябвало да се освободя?

4. Какво ме кара да плача?