Всички проблеми, които забавят или затрудняват раждането, в края на краищата показват опит да се задържи детето и отказ да се отдаде. Този първичен проблем между майка и дете по-късно се повтаря още веднъж, когато детето иска да напусне дома на родителите. Същата ситуация се повтаря два пъти на различни равнища. При раждането детето напуска уюта на майчината утроба, по-късно напуска уюта на родителския дом. И двата случая често водят до „тежко раждане", докато най-после се пререже пъпната връв. Повдигнатата тема и тук се нарича „пускам на свобода".
Колкото по-дълбоко проникваме в картината на заболяванията и заедно с това - в проблемите на човека, толкова по-ясно става, че човешкият живот трепти между двата полюса „допускам да влезе" и „пускам да излезе". Първото често наричаме „любов", второто в крайната му форма - „смъртта". Живот ще рече ритмично да се упражнява допускане и пускане. Често човек може само едното, но не и другото, а понякога не може и двете. При сексуалността жената е трябвало да се отвори и да се разшири, за да допусне в себе си „ти-то". При раждането тя отново трябва да се отбори и да се разшири - този път, за да пусне една част от своята същност, така че тя да може да се превърне в ти. Ако това не се получи, стига се до усложнения при раждането или до цезарово сечение. Пренесените деца често се изваждат на бял свят с цезарово сечение, при което преносването този път е израз на „не искам да се разделя". Другите причини, които често водят до цезарово сечение, пак изразяват същия проблем: страха на жената да не е прекалено тясна, страха от разкъсване на перинеума и от това да стане непривлекателна за мъжа.
Противоположният проблем се среща при преждевременното раждане, което често се предизвиква от предварително спукване на околоплодния мехур. По-ранното му спукване обикновено се причинява от преждевременни родилни болки или от притискане. Това е опит детето да се изхвърли.
Когато майката кърми детето си, това е нещо много повече от просто хранене. Майчината кърма съдържа антитела, които предпазват детето през първата половин година. Не получава ли детето никаква майчина кърма, то не получава тази защита, при това в много по-широк смисъл. Не се ли кърми детето, липсва му кожният контакт с майката, липсва му и защитата, която би се предала с „притискам до себе си". В това, че не кърми, проличава липсващата готовност на майката да храни и защитава детето си. Този проблем е значително по-дълбоко потиснат у жените, които нямат никаква кърма, отколкото у онези, които открито обявяват, че не искат да кърмят.
Сподели с приятели: |
