Фригидност (аноргазмия) и импотентност

Фригидност (аноргазмия) и импотентност

Самоконтролът се оценява от нашата социална общност като особено положително качество и за­това усърдно го втълпяваме на децата („Стегни се най-после!"). Способността за по-голям самоконтрол значително улеснява социалния съвместен живот, но същевременно е израз на невероятното ли­цемерие на това общество. Самоконтролът всъщ­ност не значи нищо друго, освен всички неприемли­ви за една общност импулси да се изтласкат в нео­съзнатото. Така наистина импулсът изчезва от ви­димостта, но остава въпросът какво става по-нататък с отстранения импулс. Тъй като на естест­вото на импулса е присъщо да се осъществява, по-нататък той ще се измъкне във видимостта и така човекът постоянно трябва да влага енергия, ако иска и по-нататък да контролира потиснатия импулс.

Тук става ясно защо хората се страхуват от за­губа на контрол. Екстатичната или опияняваща ситуация сякаш отваря „похлупака на неосъзнато­то" и пуска да излезе във видимостта всичко, грижливо потискано досега. Така човек става искрен по начин, който обикновено вече му е неприя­тен. „In vino veritas" - Във виното е истината" зна­ели още старите римляни. В опиянено състояние от „кроткото агънце" изригва бурна агресивност, докато „много нахаканият тип" избухва в сълзи. Ситуацията става много искрена и правдива, но социално твърде съмнителна - „затова човек трябва да умее да се владее". В такива случаи бол­ницата ни прави честни.

Когато чобек се страхува да не загуби контрол и затова всекидневно се упражнява да се владее, изведнъж става много трудно само в сексуалността да се отказва от контрола върху аза и да ос­тавя нещата да се развиват от само себе си. В оргазма малкият аз, с който толкова се гордеем, просто изчезва. При оргазъм азът умира (за съжаление за съвсем кратко, иначе просветлението би било значително по-просто). Който обаче твърдо държи на своя аз, възпира оргазма. Колкото пове­че азът се опитва волево да стигне до оргазъм, толкова по-безнадежден става успехът. Този закон, въпреки че е известен със своята значимост, обикновено не се съблюдава. Докато азът иска нещо, човек не може да го постигне. Желанието на аза в последна сметка се преобръща в противополюсното: „Искам да заспя" прогонва съня; „Искам да съм потентен" води до импотентност. Докато азът иска да се просветли, човек никога не може да постигне тази цел! Оргазмът е отказ от аза, само това прави възможно „единението", защото докато е налице аз, има също така едно не-аз и тогава ние съществуваме в двойствеността. От­пускането и оставянето на нещата да следват своя ход в еднаква степен се изисква от мъжа, както и от жената, ако искат да изживеят орга­зъм. Наред с тази обща тема обаче мъжът и же­ната трябва да осъществят различни, специфични за пола си теми, щом трябва да се стигне до хар­монична сексуалност.

Говорихме вече подробно за способност за отда­ване като женско начало. Фригидността показва, че дадена жена отказва напълно да се отдаде, а сама­та тя иска да бъде мъжът. Човекът не иска да се подчини, не иска да бъде „поставеният отдолу", иска да доминира. Тези желания за доминиране и фанта­зии за власт са израз на мъжкото начало и пречат на жената да се отъждестви пълноценно с женска­та си роля. Такива измествания разстройват природосъобразно един толкова чувствителен полярен процес, какъвто е сексуалността. Тази взаимозави­симост се потвърждава и от това, че жени, които с партньора си са фригидни, съумяват с онанизъм да изживеят оргазъм. При онанизма отпада проблемът за доминирането или себеотдаването - човек е сам и не му е необходимо да допуска някого в себе си, с изключение на собствените си фантазии. Азът, кой­то не се вижда заплашен от ти, по-лесно се оттег­ля доброволно. Във фригидността обикновено изли­зат наяве също и страховете на жените от собствения им нагон, особено когато съществуват твърдо установени шаблонни преценки за почтена жена, курва и т. н. Фригидната жена не иска да допусне нищо да влезе и нищо да излезе, тя иска да остане хладнокръвна.

Принципът на мъжкото начало е действието, съ­зиданието и осъществяването. Мъжкото начало (ян) е активно и заедно с това - агресивно. Потен­тността е израз и символ на власт, импотент­ността е безсилие. Зад импотентността се крие страхът от собствената мъжественост и от соб­ствената агресивност. Човек се страхува, защото му се налага да доказва, че е мъж. Импотентност­та е страх от женствеността. Женското начало се изживява като заплаха, която иска да погълне ня­кого. В случая женското се възприема в неговия ас­пект на поглъщащата прародителка, съответно ве­щица. На човек съвсем не му се ще да се отправи към „пещерата на вещицата". Тук проличава също нищожната идентификация с мъжествеността и заедно с това - с атрибутите на силата и агресия­та. Импотентният мъж се отъждествява по-скоро с пасивния пол и с ролята на „поставения отдолу". Той се страхува от това какво ще успее да свърши. Оттук започва дяволският кръг, когато човек се опитва да добие сила с воля и усилия. Колкото по-силно е желанието за постигането й, толкова по-безнадеждна е всяка ерекция. Импотентността би трябвало по-скоро да стане изходна точка - тръг­вайки от нея човек ще си даде сметка за своето отношение към темите сила, постижение и агресия и свързаните с тях страхове.

При разглеждането на всички сексуални проблеми никога не бива да се забравя, че у всеки човек е за­ложен както женски, така и мъжки аспект на душа­та и че в края на краищата всеки - мъж или жена - трябва напълно да развие у себе си и двата аспек­та. Този труден път обаче започва с това, че трябва първо да постигне съвършена идентифика­ция с онази част, която представлява полът на не­говото тяло. Едва когато успее изцяло да изживее единия полюс пътят е отворен - през срещата с другия пол, може да събуди и съзнателно да интег­рира в себе си срещуположната част от душата.