| Сърдечни заболявания
При смущения и заболявания на сърцето би трябвало да си поставите следните въпроси:
1. В хармонично равновесие ли са при мен главата и сърцето, разумът и чувствата?
2. Давам ли достатъчно простор на чувствата си и осмелявам ли се да ги изразявам?
3. Живея и обичам ли с цялото си сърце?
4. Ръководи ли се животът ми от жив ритъм или го сковавам в ограничен такт?
5. Има ли в живота ми все още заряд и експлозив?
6. Вслушвам ли се в сърцето си?
Слабост на съединителната тъкан -разширени вени - тромбоза
Съединителната тъкан (мезенхима) свързва всички специфични клетки, придава им опора и съединява отделните органи и функционални единици в едно по-голямо цяло, което познаваме като човешка фигура. Слабата съединителна тъкан води до липса на опора и вътрешна еластичност, като човек проявява тенденция към неустойчивост и загуба на вътрешна енергия. Такива хора по принцип са лесно уязвими и малко злопаметни. В тялото това качество се проявява под формата на синини - те се явяват веднага и при най-лекия удар.
Тясно свързано със слабостта на съединителната тъкан е предразположението към разширени вени. Кръвта се задържа в повърхностните вени на краката и към сърцето не се връща достатъчно количество от нея. Така кръвообращението натежава в долния полюс на човека. Това е показателно за силната връзка на индивида със земята и е израз на известна мудност и тромавост. На такива хора им липсва гъвкавост и подвижност. За тях е в сила и всичко, което вече бе казано във връзка с анемията и ниското кръвно налягане.
Тромбозата е запушване на вена от съсирек кръв. Същинската опасност при тромбозата се състои в това, че съсирекът отчасти се разтваря, попада в белите дробове и предизвиква емболия. Проблемът, който се крие зад този симптом, е лесен за разгадаване. Кръвта, която би трябвало да бъде течна и течаща, се втвърдява, съсирва и става „на буци", при което цялото кръвообращение изпада в застой.
Онова, което тече, винаги предполага способност за промяна. В същата степен, в която човек престава да се променя, се проявяват в тялото му симптоми, които и тук стесняват и блокират течащото. Външната подвижност е предпостави за вътрешната. Когато съзнанието на човека стане лениво и съжденията, мненията му се превърнат в закостенели възгледи и преценки, скоро и в тялото му се съсирва онова, което всъщност би трябвало да бъде течно. Известно е, че при лежащо болните опасността от тромбоза се увеличава. Ясно е, че при тях полюсът на движението повече не се изживява. „Всичко тече" - е казал Хераклит. В една полярна форма на съществуване животът се проявява като движение и промяна. Всеки опит да се придържаме само към единия полюс, в последна сметка, води до стагнация и смърт. Неизменното, вечно съществуващото откриваме отвъд полярността. За да стигнем там, трябва да се доверим на промяната, защото само тя ще ни отведе до неизменното.
11
Опорно-двигателен апарат и нерви
Сподели с приятели: |
