Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке

Ние не виждаме необходимост от подобно разг­раничаване, тъй като теорията ни е изцяло приложима за всички симптоми и не допуска изключения. Наистина, симптомите могат да си служат с най-различни формални изразни форми, но всички те из­ползват тялото, чрез което става видимо и позна­ваемо скритото зад тях съдържание на съзнанието. Изживяването на симптома се извършва отново в съзнанието, независимо от това дали става дума за тъга или болка, вследствие на рана. В първата част подчертахме, че всичко индивидуално е симптом и че само субективната оценка за болен или здрав е решаваща. Аналогично това важи и за т.н. психична сфера.

И тук трябва да се освободим от представата, че има нормално и ненормално поведение. „Нормал­но" е понятие, което показва статистическата честота, и поради това не върши работа нито като понятие за класификация, нито като ценнос­тен критерий. Вярно е, че нормалното не поражда страх у околните, но е в противоречие с индивиду­алността. Защитата на нормалното е ипотека, ко­ято тегне върху традиционната психиатрия. Една халюцинация не е нито по-нереална, нито по-реална от всяко друго възприятие. Липсва й само колектив­ното одобрение. „Психичноболният" функционира, според същите психологически закони, като всички останали хора. Страдащият от маниакална психоза, който се чувства застрашен и преследван от убий­ци, проектира своята собствена агресивна сянка върху заобикалящата го среда в същата степен, как­то и онези хора, които настояват за по-тежки на­казания на престъпниците или се страхуват от те­рористи. Всяка проекция е лудост, затова неизбежно се налага Въпросът кога една мания все още е в границите на нормалното и кога се превръща в бо­лестно състояние.

Психичноболният и психичноздравият са теоре­тични крайни точки на един континуитет, който се получава от взаимодействието между съзнание и сянка. При психопатите резултатът от успешното потискане се проявява в най-екстремната си форма. Затворят ли се с абсолютна сигурност всички възможни канали и сфери за изживяване на сянката, все някога се стига до промяна в доминирането и сян­ката изцяло завладява личността. При това тя обикновено потиска също толкова силно и абсолют­но контролираната дотогава част на съзнанието и особено енергично наваксва всичко, което другата половина на човека досега не се е осмелявала да из­живява. Така порядъчни моралисти се превръщат в безсрамни ексхибиционисти, кротки и меки натури - в диви и необуздани животни, а плахи неудачници започват да страдат от мания за величие.

Психозата също прави хората честни, защото наваксва всичко пропуснато с интензивност и абсолютност, всяващи страх у околните. Това е отчаян опит да се приведе изживяваната дотогава едност­ранчивост отново в равновесие - опит, който рис­кува да не може повече да се освободи от постоян­ната смяна на крайностите. Трудността да се от­крие средата и рабнобесието се проявява особено ясно при маниакално-депресивния синдром. В психо­зата човек изживява своята сянка. Открай време лудостта поражда ужас и безпомощност у околни­те, защото им напомня за тяхната собствена сян­ка. Лудият ни отваря врата към ада на съзнанието, който съществува у всички нас. Породените от страха бясна съпротива и потискане на тези симп­томи са разбираеми, но те не помагат за решаване на проблема. Тъкмо принципът за потискане на сян­ката води до най-мощната й експлозия и потискането й наново само отлага проблема, без да го ре­шава.

Първата необходима стъпка в различна от об­щоприетата посока и тук е разбирането, че симп­томът, в пълна степен, има смисъл и основание. Опирайки се на това разбиране, може да се разсъждава как да се подкрепи успешно целебната целенасоченост на симптома.

Тези няколко забележки би трябвало да са доста­тъчни за изчерпване на темата „психични симпто­ми". По-подробни обяснения не биха били от полза, тъй като психопатът не предоставя нужната откритост за тълкуване. Неговият страх от сянката е толкова огромен, че той обикновено я проектира изцяло навън. Заинтересованият наблюдател няма да срещне особени трудности при едно евентуално тълкуване, ако вземе под внимание многократно обсъжданите в тази книга правила:

1. Всичко, което се изживява от пациента навън, са проекции на неговата сянка (гласове, нападе­ния, преследвания, хипнотизатори, помисли за убийство и т. н.).

2. Самото психическо поведение е принудително­то осъществяване на неживяната сянка.

И накрая, психичните симптоми изобщо не подлежат на обяснение, защото те изразяват проблема съвсем директно и не се нуждаят от друго равнище за преобразуване. Оттам и всичко, което би могло да се каже за проблематиката на психичните симп­томи, бързо започва да звучи банално, защото липс­ва крачката на „превеждането". Все пак, в тази рамка бихме искали да очертаем още три симпто­ма, тъй като те са широко разпространени и обикновено се причисляват към психическата сфера: деп­ресия, безсъние и пристрастяване.

Депресия

Депресия е събирателно понятие за една симптоматична картина, която обхбаща диапазона между чувството за потиснатост и безинициативност и т. нар. ендогенна депресия, придружена от пълна апатия. Наред с цялостната липса на активност и унилото настроение, при депресията са налице, пре­ди всичко, огромен брой съпровождащи телесни сим­птоми като умора, безсъние, безапетитие, запек, главоболие, сърцебиене, болки в кръста, смущения в менструацията при жените и понижен физически тонус. Депресивният пациент се измъчва от остро чувство за вина, той се самоупреква и постоянно се старае да заглади нещата. Думата депресия произ­лиза от латинския глагол дерпто, който значи „потискам". Това навежда на въпроса от какво всъщ­ност е потиснат депресивният пациент или какво самият той се стреми да потисне. Отговорът се съдържа в три тематични области:

Изтегляне 0.79 Mb.

Сподели с приятели: