2. Отговорност. Депресията е - ако се абстрахираме от самоубийството - най-екстремната форма на отхвърляне на отговорност. Депресивният пациент вече не води активен живот, той вегетира, повече е мъртъв, отколкото жив. Но при цялата му съпротива отново да започне да се сблъсква активно с живота, през задната врата на чувството за вина депресивният пациент продължава да се конфронтира с темата „отговорност". Страхът от поемане на отговорност изпъква на преден план при всички депресии, които настъпват точно тогава, когато пациентът трябва да премине в нова фаза от живота си (показателна е след-родилната депресия).
3. Резигнация - самота - старост - смърт.Тези четири тясно свързани понятия обхващат последната и според нас най-важна тематична област. При депресията пациентът е принуден насилствено да се сблъсква с обратния на живота полюс - смъртта. Всичко живо, като движение, промяна, общуване му е отнето и се проявява противоположният им полюс: апатия, застиналост, самота, мисли за смъртта. Смъртната сфера на живота, която се налага така внушително при депресията, е сянката на този пациент.
Конфликтът се състои в еднакво големия страх както от живота, така и от смъртта. Активният живот носи със себе си вина и отговорност - стремежът обаче е да се избягнат тъкмо те. Поемането на отговорност предполага отказ от външни проекции и възприемане на самотата. Депресивната личност се страхува от това, ето защо се нуждае от хора, в които да се вкопчи. Раздялата или смъртта на такива хора често може да отключи депресия. Човекът остава сам - а да живее сам и да носи отговорност той не желае. Бои се от смъртта и затова не разбира условията на живота. Депресията прави хората откровени и честни. Благодарение на нея, неспособността да се живее и да се умира излиза наяве.
