Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке

При главоболие и мигрена човек би трябвало да си постави следните въпроси:

1. Над какво си блъскам главата?

2. За мен горе и долу още ли са в живо взаимодейс­твие?

3. Опитвам ли се пряко сили да се издигна нагоре? (честолюбие)

4. Дебелоглав ли съм и опитвам ли се с глава да про­бивам стени?

5. Опитвам ли се с мислене да замествам действи­ето?

6. Честен ли съм спрямо своята сексуална проблематика?

7. Защо изтласквам оргазма в главата?
7

Кожа
КОЖАТА, е най-големият орган на човека. Тя има многостранни функции, най-важните от които са:

1. Отграничаване и защита

2. Допир и контакт

3. Изразяване и представяне

4. Сексуален орган

5. Дишане

6. Отделяне (пот)

7. Топлинна регулация

Всички тези многообразни функции на кожата все пак са обединени в една обща тема, която обхваща диапазона между двата полюса ограничаване и кон­такт. Ние чувстваме кожата като наша външна материална граница и същевременно посредством кожата се свързваме с външното, с нея се докосва­ме до обкръжаващата ни среда. Облечени в кожата си, ние се представяме на света, а и не можем да излезем от кожата си. Тя отразява нашата същ­ност, - такива, каквито сме отвън, по два начина. На първо място, кожата е рефлекторна плоскост на всички вътрешни органи. Всяко смущение в някой от нашите вътрешни органи се проектира върху кожата и всяко дразнение в съответен ареал на ко­жата се отвежда навътре до органа. На тази взаи­мна връзка се основават всички рефлекторни зонови терапии, които в природолечението се прилагат от стари времена, но академичната медицина из­ползва само няколко (например зоните на Хед). Да споменем, преди всичко, масажа на рефлекторните зони на стъпалото, поставянето на вендузи върху зоните на гърба, терапията на рефлекторните зони на носа, акупунктурата на ухото и много други.

Опитният практик вижда и усеща по кожата със­тоянието на органите и ги третира, също така, на местата на тяхното проектиране върху кожата.

Каквото и да се появи по кожата - зачервяване, подутина, възпаление, пъпка, абсцес - мястото на тази проява не е случайно, а е указание за съотве­тен вътрешен процес. Някога е имало подробно раз­работени системи, които, примерно, от местоположението на бенки се опитвали да тълкуват харак­тера на човека. През епохата на Просвещението заклеймяваме подобна „очевидна безсмислица" като ерес, но ние бавно се приближаваме отново към раз­бирането за тези неща. Настина ли е толкова трудно да се разбере, че зад всичко станало има не­видим модел, който на материално равнище само се изразява (изпъква, оставя следа). Всичко видимо е само подобие на невидимото, както едно произведе­ние на изкуството е видим израз на невидимата идея на автора. От видимото можем да правим заключения за невидимото. Това вършим постоянно във всекидневието. Влизаме в една стая и от види­мото си вадим заключение за вкуса на обитателя й, за вкуса на човека бихме могли да съдим и по съдържанието на неговия гардероб. Все едно е накъде ще погледнем - има ли някой лош вкус, той проличава навсякъде.

Цялостната информация винаги се проявява нав­сякъде. Във всяка част намираме цялото. По­ради това е безразлично коя част от тялото на човека се наблюдава. Навсякъде се разпознава еднакви­ят модел - моделът, характерен за отделния човек. Този модел се намира в окото (ирисова диагности­ка), в ухото (френска акупунктура на ухото), на гър­ба, на стъпалата, в меридианните точки (диагнос­тика по терминалните точки), във всяка капка кръв (кристализационен тест, капилярна динамолиза, колистична кръвна диагностика), във всяка клетка (ху­манитарна генетика), на ръката (хирология), по ли­цето и телосложението (физиогномоника), на кожата (нашата тема!).

Тази книга учи как по симптомите на заболяване­то да се опознава човекът. Безразлично е накъде поглеждаме, стига да можем да гледаме. Истината е навсякъде. Ако специалистите биха успели да се откажат от опита (напълно безплоден) да доказват причинността на откритата от тях взаимна връз­ка, тогава те биха могли веднага да видят, че всич­ко с всичко е в аналогична взаиомвръзка - както горе, така и долу, както вътре, така и вън.

Кожата обаче е не само външен израз на нашето вътрешно органично състояние, но върху нея и в нея се отразяват също общите психически процеси и ре­акции. Нещичко от това се проявява толкова ясно, че всеки може да го забележи: човек се изчервява толкова ясно, че всеки може да го забележи: човек се изчервява от срам и пребледнява от уплаха, поти се от страх и от вълнение, косите му се изправят от ужас или кожата настръхва. Външно невидима, но със съответните електронни уреди е измерима електрическата проводимост на кожата. Първите експерименти и измервания от този вид са на К. Г. Юнг, който със своите „Асоциативни експерименти" проследява тази взаимна връзка. Днес, благода­рение на модерната електроника, е възможно така да се усилват и предават постоянните фини изме­нения в електрическата проводимост на кожата, че човек може да се „забавлява" само с кожата на един индивид, понеже тя отговаря на всяка дума, на всяка тема, на всеки въпрос с моментално фино изме­нение в нейната електрическа реакция (наречена Р5К, съответно Е82).

Всичко това потвърждава, че кожата е една го­ляма проекционна плоскост, върху която постоянно могат да се наблюдават както соматични, така и психични прояви и процеси. Щом кожата проектира навън толкова много от нашето „вътре", близко до ума е не само да полагаме особени грижи за нея, но дори да манипулираме нейния външен вид. Това из­мамно начинание се нарича козметика и внушител­ни суми охотно се инвестират в това изкуство на заблуждението. Намерението ни не е необуздано да ругаем козметичните разкрасителни изкуства, а просто да разгледаме що за човешки стремеж стои зад прастарата традиция да се изписва тялото. Щом кожата е външен израз на вътрешното, всеки опит изкуствено да се измени този израз, неминуе­мо е акт на нечестност. Човек представя външно нещо, което вътре изобщо го няма. (Бял на лице, чер на сърце; ангел на лице, дявол на сърце.) Изгражда се фалшива фасада и се загубва съответствието между съдържание и форма. Това е разликата между „хубав съм" и „изглеждам добре", т. е. между дейст­вителност и илюзия. Този опит да се показва пред света фалшива маска започва с гримирането и за­вършва гротескно с пластичната операция. (виждаш лицето, не виждаш сърцето; Ако сърцето не казва, лицето показва.) Някои подлагат лицата си на лифтинг - странно е, че хората толкова малко се страхуват да загубят физиономията си!

Зад всички тези опити да станем по-различни, отколкото сме, стои проблемът, че човек не харес­ва никого толкова малко, колкото самия себе си. Да обичаш самия себе си е една от най-трудните зада­чи. Всеки, който вярва, че се харесва и обича, със си­гурност обърква „самия себе си" със своето малко его. Мисли, че се харесва обикновено само този, кой­то още съвсем не се познава. Защото ние, като цяло, включително нашата сянка, не се харесваме, постоянно се опитваме да изменяме външния си об­раз и да го оформяме. Все пак, това си остава „коз­метика", докато вътрешният човек, т. е. съзнанието, не се измени. (С това обаче не искаме по прин­цип да оспорим възможността, че от формалните изменения може да започне целенасочен процес на­вътре, както това например се практикува при Хата Йога, биоенергетиката и други подобни мето­ди. Тези методи обаче се различават от козметика­та чрез осъзнатостта на целта!) Дори при бегъл контакт кожата на човека ни казва по нещо за не­говата психика. Под много чувствителна кожа се крие много чувствителна душа (кожата му е тън­ка), докато устойчива, здрава кожа по-скоро ни насочва към извода за дебела кожа; изпотената кожа говори за несигурност и страх; изчервяващата се кожа показва (издава) възбуда. С кожата ние се до­косваме и влизаме в съприкосновение един с друг. Винаги кожата е тази, която създава контакта -било удар с юмрук, било нежна милувка. При заболя­ване кожата може да се пробие отвътре (възпале­ние, обрив, абсцес) или отвън (нараняване, опера­ция). Човек не може винаги да се измъква със здрава кожа.