Един аскет медитирал, седнал в пещера.
Вътре се шмугнала мишка
и загризала сандала му.
Аскетът отворил ядосано с очи:
„Защо смущаваш моята молитва?"
„Гладна съм" - изцвърчала мишката.
„Махни се, глупава мишко -
заповядал ѝ аскетът. -
Аз търся единение с Бога,
как смееш да ми пречиш?"
„Как искаш да разбереш Бога -
попитала мишката, -
когато не можеш да разбереш дори мен?"
ВСИЧКИ ДОСЕГАШНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ целяха да се достигне до прозрението, че човекът е болен, а не се разболява. В това се състои разликата между нашето и на медицината схващане за болестта. Медицината вижда в нея неприятно нарушение на „нормалното състояние здраве" и се опитва не само да отстрани колкото е възможно по-бързо това нарушение, а преди всичко, да предотврати болестните състояния, докато накрая ги изгорени. Ние, напротив, бихме искали да обърнем внимание на това, че болестта е нещо повече от функционално несъвършенство на природата. Тя е част от една всеобхватна система правила, която служи на еволюцията. Човек не може да се освободи от болестта, тъй като здравето се нуждае от нея, като от противоположен полюс.
Болестта е израз на това, че човекът е грешен, виновен или нездрав - болестта е микрокосмическото последствие от грехопадението. Тези описания нямат абсолютно нищо общо с идеята за възмездието, с тях искаме да покажем само, че докато има дял в полярността, човекът има дял и във вината, болестта и смъртта. В момента, в който осъзнае за себе си тези основни факти, те загубват своя отрицателен привкус. Единствено отказът да ги приемем, оценката им и борбата ни срещу тях ги превръща в страховити врагове.
Човекът е болен, защото му липсва единството. Здравият човек, на когото нищо не липсва, съществува само в медицинските учебници по анатомия. В живо състояние подобен екземпляр е непознат. Навярно има хора, които в продължение на десетилетия не са развивали очебийни или тежки симптоми - но това не променя нищо в констатацията, че и те също са болни и смъртни. Болестното състояние е състояние на несъвършенство, на уязвимост и ранимост, на смъртност. Ако се вгледаме по-внимателно, ще се учудим колко много неща липсват на „здравите". В своя „Учебник по психосоматична медицина" Бройтигам съобщава, че при „анкетиране на работници и служители от едно предприятие, които не били болни, по-подробният преглед показал, че те проявявали физически и душевни отклонения почти толкова често, колкото и пациентите на цяла една болница". В същия учебник Бройтигам публикува следната статистическа таблица, която се позовава на едно изследване, проведено от Е. Винтер (1959 г.).
Сподели с приятели: |
