Прокуратурата обвини още един за ваксините

63% от българите са нещастни от живота си

Делът на нещастните българи намалява, но все още остава твърде висок. 63 на сто от хората у нас не са удовлетворени от живота, което е с 4 процентни пункта по-малко, отколкото преди шест години. Само един от всеки петима вярва, че семейството му е по-добре финансово сега, отколкото през 2010 г., а един от четирима е доволен от личното си финансово положение. Това показват данните от последното международно проучване на Европейската банка за възстановяване и развитие за 2016 г. То включва 34 страни с над 51 хил. домакинства. Това е третото подобно проучване след тези от 2006 г. и 2010 г. Включени са страни от Централна Азия, Европа и Турция, като е отделено и внимание на посткомунистическите държави, включително и от Югоизточна Европа. Изводът е, че хората от посткомунистическите страни от Източна Европа са по-щастливи днес, отколкото са били преди 10 г. "Разликата в степента на щастие" между страните в преход и Западна Европа най-накрая се е затворила, пишат авторите.

За първи път е включена и Гърция. Заради икономическата криза гърците са най-нещастният народ сред европейците. Само 24% от гърците казват, че са щастливи понастоящем с живота си, а останалите 76% са нещастни. В този диапазон са хората от Молдова (около 76 на сто неудовлетворени), Украйна (75%) и Армения (70%). На другия полюс са хората в Узбекистан - там над 90 на сто казват, че са щастливи.

Въпреки че повече българи се определят като щастливи, само 15% мислят, че икономическата ситуация у нас се е подобрила през 2016 г. в сравнение с преди 6 г. 14% мислят, че политическата ситуация през тази година е по-добра от тази през 2010 г. Ако през 2010 г. малко над половина от хората у нас все пак са вярвали, че децата им ще живеят по-добре, за 6 г. оптимистите са намалели с 10 на сто. За сравнение - в другите посткомунистически страни делът на тези хора е около половината.

91 на сто от българите казват, че нивото на корупцията тази година е по-високо, отколкото е било преди шест години. Едва 10 на сто обаче признават, че те или член на семейството им са правили нерегламентирани плащания или подаръци за публични услуги в последните 12 месеца. Един на всеки трима твърди, че отказва да плаща подкупи. Според 40% от запитаните какво трябва да се прави за борбата с корупцията това не зависи от обикновените хора и те няма какво да направят.

Цели 44% от участвалите в проучването казват, че здравеопазването у нас е на доста ниско ниво и има нужда от допълнително финансиране. Допълнителни пари трябват за пенсиите, казват 17 на сто от българите, и за инвестиции в образованието - 14 на сто. Като цяло удовлетвореността на българите от публичните услуги е висока. Например 83 на сто са доволни от качеството на началното и средното образование, 59 на сто - от гражданските съдилища, а 60% от пътната полиция. Само 37% казват обаче, че са доволни от помощите за безработица, а 45% - от социалноосигурителните плащания.

ТОЛЕРАНТНОСТ

Като цяло спрямо 2010 г. българите сме станали по-нетолерантни към чужденците и имигрантите. Делът на българите, които не биха искали да имат за съсед човек от различна раса, се е увеличил от 15 на сто на 19 на сто през тази година. 35 на сто от хората у нас не искат да живеят в един квартал с имигранти или чужди работници, а преди 6 г. този дял е бил едва 11 на сто. Според изследването половината от респондентите от България казват, че не искат за съсед хомосексуалист. Те обаче намаляват с 9% спрямо 2010 г.