Драстично е скочила употребата на евтин антибиотик в болниците

Драстично е скочила употребата на евтин антибиотик в болниците

С 35% се е увеличила употребата на определен тип евтини антибиотици в родните болници през последната година, а това застрашава здравето на българските пациенти, тъй като има огромен риск бактериите, които се лекуват с него, да придобият резистентност към антибиотици, предупреди директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.

Става дума за антибиотици от групата на цефалоспорините. "Поради ниската цена на някои от продуктите трета генерация цефалоспорини, които преди 20 години пазехме за резерв за най-тежки инфекции, те станаха достъпни и в нашите болници се увеличава тяхната консумация. Спестявайки пари, ръководството на болницата рискува здравето на пациентите. Селектира резистентност, която води до оскъпяване на лечението и необходимост от продължителен престой в болницата. И тъй като това е невъзможно в нашата здравна каса - рехоспитализация, като те изхвърлят от една болница, отиваш в друга", коментира Кантарджиев. "Може да стане така, че инфекциите, заплашващи пациентите, да не могат да се лекуват", обяви той.

"Опасността е да не стане така, че инфекциите, в това число вътреболничните, инфекциите след операции, инфекциите, заплашващи трансплантираните пациенти, инфекциите, заплашващи пациентите с химиотерапия или друга тежка терапия, да не могат да се лекуват", припомни Кантарджиев. Според него безконтролната употреба на антибиотици в момента е най-големият проблем на българското здравеопазване.

Данните са, че в Европейския съюз годишно умират 250 000 души от антимикробна резистентност, а очакванията са привикването на микробите към антибиотиците до 2050 г. да убива повече хора от рака.

НЕВЕЖЕСТВО

21% от българите не изпълняват лекарското предписание и прекъсват курса на лечение с антибиотици, когато се почувстват по-добре, сочат данни от проучване на Европейската комисия .73% не помнят да са получавали каквато и да е информация за това да не се вземат антибиотици без нужда - например при настинка или грип - през последните 12 месеца.

Цацаров смята, че няма как да се спре паралелният износ на лекарства

При сегашната нормативна база държавата на практика е безсилна пред паралелния износ на медикаменти, предназначени за лечение на български граждани, обобщи тригодишната законова дупка в тази област главният прокурор Сотир Цацаров пред парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.

Според него Изпълнителната агенция по лекарствата, която би трябвало да контролира паралелния износ, заради който постоянно животоспасяващи лекарства се изнасят, вместо да се предлагат у нас, е "квазирегулаторен орган без реални правомощия". Препаратите стават предмет на износ, тъй като у нас те се регистрират на по-ниски цени от тези в повечето страни на ЕС. "Тази дейност, от която очевидно се извличат изключителни печалби, сама по себе си не е престъпление по Наказателния кодекс", припомни той и допълни, че прокуратурата може да се намеси само когато става въпрос за данъчни престъпления, пране на пари или митническа контрабанда. "Ако ИАЛ има действителни правомощия, а не беше само един квазирегулаторен орган, нещата биха могли да стоят по друг начин", заяви той.

Към момента фирмите, които изнасят медикаменти легално, единствено уведомяват агенцията за своите намерения за износ, припомни пък директорът на ИАЛ Асена Стоименова. "Информацията е такава, каквото те решат да ни подадат. По никакъв начин не ги обвързва и с истинността на данните", заяви тя. През последния месец фирма е заявила предстоящ износ за 8000 позиции. "Да, уведомяват ни за износа, и какво от това?", попита тя.

Всеки момент в парламента се очаква да влязат предложения за законови промени, които дават повече правомощия на агенцията, така че да може да се забранява износ на медикаменти, за които има недостиг у нас. Подобни текстове бяха отменени от Конституционния съд през 2014 г., но от МЗ смятат, че сега детайлите по проекта са съобразени с решението на съда.

ПРОВЕРКА

Научни екипи ще създават виртуални мозъчни клетки

Научен екип от американския град Сиатъл създадоха триизмерни компютърни реконструкции на живи човешки мозъчни клетки чрез изучаване на тъкани, които обикновено се изхвърлят след операция. Виртуалните клетки, дело на Института за мозъчна наука "Алън" улавят не само формата и анатомията на живите клетки, но и електрическите сигнали, които произвеждат.

"Досега учените трябваше да разчитат предимно на животни, за да изучават електрическото поведение на живите мозъчни клетки, обяснява Кристоф Кох, водещ автор на изследването и директор на института. "Но за да разберем какво ни прави това, което сме, наистина трябва да изучаваме човешкия мозък", допълни той. Виртуалните клетки също трябва да улеснят разбирането за това как мозъчните заболявания - от болестта на Алцхаймер до шизофренията - могат да повлияят на поведението на мозъчните клетки.

Компютърните реконструкции са резултат от сътрудничеството между учените от "Алън" и неврохирурзите в района на Сиатъл. Учените разчитат на това, че макар хирурзите да отстраняват болната мозъчна тъкан от пациенти с мозъчни тумори или тежка епилепсия, за да стигнат до проблемната област, те често трябва да отстраняват и някои здрави тъкани от външния слой или кората на мозъка. Там се съдържат клетки, участващи в мисленето, паметта и съзнанието.

Всяка извадка е "с размера на захарно кубче", споделя Джонатан Тинг, помощник-изследовател в института. Той разказва, че мозъчната тъкан е все още жива, когато стигне до лабораторията, така че специалистите могат ясно да наблюдават специфични клетки, които "си говорят една на друга" чрез електрически сигнали.

Тези сигнали, както и данни за физическата структура на всяка клетка, са заснети в цифрова форма и добавени към базата данни Allen Cell Types, която е достъпна за всеки, който има интернет връзка. Досега институтът е запаметил електрическите данни от 300 живи неврона, взети от мозъка на 36 различни пациенти. Има 3D реконструкции на 100 клетки.

Базата данни за типове клетки вече включва огромно количество информация за мозъка на мишките. Добавяйки данни от хора, изследователите трябва да научат повече за разликите между мозъците на мишките и хората, изтъква Кох.

"Базовият хардуер е същият - казва той. - Но ако се приближите, ще видите, че има много и малки различия, които водят до това, че аз никога няма да проведа разговор по време на вечеря с мишка."

"В крайна сметка искаме да разберем как тази високоорганизирана материя води до нашия вътрешен живот", посочва ученият, цитиран от научни издания и БГНЕС.

Постепенно специалистите научават за някои много основни различия между миши и човешки мозъчни клетки. Едно по-ранно наблюдение сочи, че човешките мозъчни клетки могат да оцелеят много по-дълго в лабораторията. Тази седмица институтът получи субсидии за целите на невронауката на стойност близо 100 млн. долара.