Борба Творческа история

Борба
1.Творческа история
•
1871 г. във вестник „Дума на българските емигранти“, първоначален вариант без последните 10 стиха
•
1875 г. в стихосбирката „Песни и стихотворения“ (творби на Христо
Ботев и Стефан Стамболов), окончателен вариант
•
Заглавието „Борба“, осмислено в контекста на епохата – 70-те години на
19. век, и на Ботевия светоглед, звучи и като констатация за душевното състояние на човека под робство, за вътрешна непримиримост с потисничеството, и като апел за действие, за насочване на усилията към връщане на националното достойнство, към постигане на идеала за свобода.
2. Жанр - стихотворение, с елементи на елегия и сатира
3. Композиция:
•
Астрофична композиция, не са обособени строфи и това допълва внушенията за цялостност, за непрекъснатост на художествените представи, които съдържа.

•
Текстът може да бъде разделен на три смислови части:
o
първа част – представя робската действителност и душевността на поробения човек; o
втора част – представя светът на преобърнатите ценности, социалния образ на робството, отношението между обществото и властта; o
трета част – изборът на младия човек
, отричане на статуквото, борба за справедливост.
4. Герои и образи
•
Лирическият говорител – завладян от непримиримост и гняв, породени от безправието в родното пространство, от измамността в света и от жестокосърдечието на поробителите; копнее за физическа и духовна свобода; чувства се угнетен, копнее за промяна и вижда борбата като единствен път към промяна; не може и не иска да се примири с покорството на народа, с приспаната съвест и на онези, от които се очаква да пробудят духа на българите
•
Робският свят – крайно несправедлив, безмилостно жесток, бездушен; потискащ и унижаващ човека и народа, отнемащ достойнството им; преобърнати са основните ценности и представи.
•
Призваните да бъдат духовни водачи на народа – свещениците, учителите, вестникарите не изпълняват ролята си на водачи, а са съпричастни към измамността, отговорни за приспиването на сетивата и съвестта
•
Народът – потиснат, унижаван, заблуждаван, в по-голямата си част бездеен, примирен

•
Соломон

•
Тиранство : Трите съсловия, върху които поетът излива гнева си за робското състояние на народа, са чорбаджийството, духовенството и продажната интелигенция. Освен че ги заклеймява като пасивни, Ботев ги пародира:

o чорбаджиите: защото в етимологията на думата „богат“ стои идеята за дар, получен от Бога, а в действителност богатият е „измамил бога“;

o интелигенцията: защото нейната мисия е да сее мъдрост, а тя мъдрува;
духовенството: защото според Библията то е пастир на народното стадо, но според Ботев се е превърнало в „стадо от вълци във овчи кожи“.

•
Борбата и свинецът: е единственият възможен избор, пътят към свободата и справедливостта.


5. Основни идеи, проблеми, мотиви и внушения
•
Противопоставянията: истина – лъжа, действителност – заблуда, свобода – робство, борба – пасивност; те са в основата на изграждането на представите за света, за народа, за духовните съсловия
6. Обществото и властта
•
Обществото (общността на поробените и обезправените) е потънало в робски сън, оковано във веригите на робството; обезправено и с отнето достойнство; вярва в Бога, но и се страхува от него; уповава се на властимащите, на онези, които владеят и материалните и духовните механизми за подчиняване на общността; тъне в заблуди.
Малка част от обществото са прозорливите, пристрастните към справедливостта и свободата, водещите борба за промяна, за свобода; самоотвержени, жертвоготовни, неподдали се на измамността на заобикалящия ги свят.
•
Властта –
властта в „Борба“ е обрисувана чрез образите на „обществения насилник“ и неговите слуги, които са представителни за тогавашното общество:
„поп и черква“, „дивак учител“, „вестникарин“. Тя направлява политическите процеси, но е определяща и за социалната и духовната същност на света; подчинява с всички възможни сили, които са в нейно владение – материалното богатство, Църквата, сляпата вяра и страха; възползва се от непросветеността на народа и от неговата приспана от самата власт съвест.