/3 от общинските болници режат заплати заради дългове

2/3 от общинските болници режат заплати заради дългове

Две трети от общинските болници режат от заплатите на персонала, за да се вместят в лимитите, спуснати им от Националната здравноосигурителна каса. Това обявиха пред "Монитор" от Сдружението на общинските болници в България. Практиката се прилагала вече от около 60% от директорите на лечебните заведения, за да могат да се справят както с ограничените лимити, така и с влизането в сила от януари на увеличението на минималната работна заплата на 460 лева, уточни председателят на сдружението д-р Неделчо Тотев, който е и шеф на общинската болница в Чирпан. "Лимитите, които ни налага касата, са под фонда за работна заплата", поясни той и допълни, че шефовете засега удържат положението хората да не напускат, като им обясняват, че разликата до пълния размер на възнагражденията им ще бъде изплатена при първа възможност. По думите на д-р Тотев това залага на карта съществуването на редица отделения, дори и на общински лечебни заведения.

Достатъчно е един специалист да напусне, а ние повече от един анестезиолог, кардиолог и педиатър например нямаме. Ще се наложи да се закриват отделения, като може да бъде затворена и съответната болница* тъй като ще изгуби лиценза си за дейност, прогнозира той. Председателят на сдружението д-р Тотев разказа, че на някои места шефовете на болници не могат да увеличат възнагражденията, за да не влизат в борчове към персонала. За пример той посочи чирпанската болница, на която е директор. Там е спряно допълнителното материално стимулиране, което се формира като процент от съответните клинични пътеки, по които са работили медиците.

Наложи се да взимаме пари от високо специализираните за да увеличим възнагражденията на нисшия персонал, като санитари и шофьори.

Според изчисленията на д-р Неделчо Тотев, независимо че НЗОК изплати парите на лечебните заведения за извършена надлимитна дейност до ноември включително, това не решава проблема. Заради високата заболеваемост от грип голяма част от общинските болници не могат да се вместят в спуснатите отгоре лимити, прогнозира д-р Неделчо Тотев.

На близо 460 млн. лв. възлизат задълженията на болниците в страната, заяви пък заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Галинка Павлова.

Напълно логично е на този фон да затворят отделения и дори болници, а това поставя под въпрос медицинската помощ за населението на редица райони. Лекарският съюз очаква среща със служебния здравен министър д-р Илко Семерджиев в средата на тази седмица, като по време на разговора БЛС ще настоява касата да плаща без лимити и в пълен обем за извършената работа от лечебните заведения, които са предпочитани от пациентите.

Тука има - тука нема

Българското здравеопазване от години прилича на онази тарикатска игра от времето на прехода, наричана "тука има-тука нема". В нея, знаете, измамници на дребно приканваха граждани да откриват в кибритени кутиите сгънати банкноти с посочване, като чевръсто местеха с ръце въпросните кутийки. Естествено, честно играещият гражданин никога не печелеше, но всякога губеше. Същото нещо се получава не от вчера и с българския болен. Пациентът е разиграван по нанадолнището на клиничната пътека, в чийто край всякога се оказва, че пари тука нема. Резултатът - недофинансирани лечебни заведения, доплащане под формата на избор на екип или "дарение", за да получи човек по-читаво здравеопазване. Оказва се и че две трети от общинските болници режат от заплатите на персонала, за да се вместят в лимитите (виж стр. 5).

Крайно време е да спрат упражненията на тази тема. Защото е пределно ясно, че средства има - и от здравни осигуровки, и от допълнителни плащания, и от частни здравнозастрахователни фондове. Проблемът не е в тяхната липса, а в начина им на употреба. На ход е служебният здравен министър, комуто тази тема не е чужда. Ако той постави едно добро начало за регулиране на системата, всеки следващ няма да може да кривне от нея и най-сетне ще има пари и за българския болен.

УНГ лекари взеха материал за биопсия от око през носа

Високотехнологична биопсия на пациентка, която има тумор на окото, направиха лекари в УМБАЛ "Пловдив". Екипът специалисти по уши, нос и гърло в здравното заведение прави процедурата за първи път. Това съобщи д-р Асен Асенов, началник на отделението.

Болната е 45-годишна жена от Пловдив, приета в очно отделение заради нарушения в зрението в дясното око. Преди да постъпи в УМБАЛ "Пловдив", пациентката е лекувана повече от 6 месеца неуспешно за различни очни болести в лечебната мрежа в страната. Офталмолозите в ОРБ имат съмнение затуморен процес, който се доказва след изследване с ЯМР (ядрено-магнитен резонанс). Той се установява в дясната орбита, но медиците имат съмнения, че с туморния процес са ангажирани и синусите и затова тя е пратена за консултация в УНГ.

За да се постави диагноза, медицинският екип взема биопсия - прониква през носа ендоскопски и достига до орбитата на окото, като срязва тънката вътрешна костна преграда на орбитата. Взето е парченце за изследване, което конкретизира диагнозата - невробластома.

"За съжаление попаднахме на туморна маса, ангажираща мускулите на окото и пациентката бе насочена за лечение в онкологията", заяви д-р Асенов.

Въпреки всички мерки разходите за болници растат

Разходите на здравната каса за болници през 2016 г. растат, въпреки че това беше годината, в която бяха в сила редица мерки за ограничаването им. Увеличението е и на фона на предходната 2015 г., когато касата за пръв път е успяла да намали парите, които плаща за болнична помощ, при това без реформи. През 2014 г. НЗОК е платила за болнична помощ 1.602 млрд. лв. През 2015 г. касовото изпълнение на бюджета е 1.523 млрд. лв., а за 2016 г. то е вече 1.613 млрд. лв.

През 2015 г. единствената по-сериозна мярка срещу дефицита беше въвеждането на твърдите лимити на болниците и за пръв път НЗОК не плащаше отчетената над тях дейност, което доведе за пръв път до намаление на парите, плащани за болници. Ежегодно, откакто касата е започнала да плаща за лечение в болниците, средствата растат и 2015 г. беше първата извън тази тенденция.

През 2016 г. твърдите лимити останаха. Освен това в средата на годината влезе в сила задължителната здравна карта, от която се очакваше ако не да намали броя на леглата, за които болниците получават пари от НЗОК, то поне да задържи разходите. Касата обаче не остави болница без договор, макар и някои да получиха финансиране за по-малко структури. Това обаче не се отрази на спуснатите бюджети - те останаха без промяна, затова и разходите не намаляха. От ноември м.г. пък за вход в болница е задължително чекирането с пръстов отпечатък. Въпреки че от НЗОК се похвалиха с намаление на отчетените случаи и съответно разходи, сравнението с ноември и декември 2015 г. сочи, че особена разлика отново няма. Освен това през 2015 г. касата трябваше да сключи договори с 14 нови болници, а през 2016 г. те бяха едва 4.

"През 2016 г. касата за пръв път плащаше за радиохирургия, влязоха нови, скъпи лекарства в онкологията, а също и нови медицински изделия", обясни зам.-управителят на НЗОК Иванка Кръстева. Освен това има промени - някои клинични пътеки станаха амбулаторни процедури, т.е. за тях не се изискват толкова специалисти и апаратура и могат да се извършват и от медицински центрове, не само от болници. Това значи, че повече лечебни заведения извършват тази дейност, допълни тя. Има и увеличени цени на някои клинични пътеки, допълват от касата.

Традиционно болницата с най-много приходи от НЗОК е и най-голямата в страната - "Св. Георги" в Пловдив. През 2016 г. касата е платила на лечебното заведение 81 млн. лв., което е с 2 млн. лв. повече от 2015 г. На второ място е "Св. Марина" във Варна с 59 млн. лв. приходи (55 млн. лв. година по-рано). В София на първо място е "Пирогов" с 50 млн. лв. приходи. Интересното при спешния институт е, че е получил същите пари и през 2015 г. и м.г. няма ръст. "Токуда" е с 47 млн. лв. от касата през 2016 г. при 46 млн. лв. година по-рано. Ръст от 4 млн. лв. за 1 година има при "Софиямед", която през 2016 г. е получила 29 млн. лв. 9 млн. лв. е ръстът на "Сити клиник" - от 16 на 25 млн. лв., като там от миналата година има и онкология, което обяснява увеличението.