Устойчивото социално–икономическо развитие на селските райони е неразривно свързано със съществуващата инфраструктура и качеството на предлаганите услуги за населението в селските райони. Недостига на инвестиции за обновяване на съществуващата инфраструктура и неадекватното качество на предлаганите услуги (спрямо градовете) е основният елемент, който продължава да разширява границите на развитие между селските и градските райони в България и който, освен това е пречка за създаването на равни възможности в социално-икономическото развитие на селските райони. Тези фактори водят до влошаване на качеството на живот в селските райони и застрашава способността им да задържат населението и да привличат инвестиции, което ги поставя в социално-икономически спад.
За да се намалят съществуващите различия между селските и градските райони и съгласно идентифицираните потребности в SWOT анализа, с подпомагането по мярката ще се създаде, подобри или разшири малка по мащаби инфраструктура в селските райони, включително и широколентова инфраструктура, публична инфраструктура за отдих и туристическа информация и подобряването и разширяването на основните услуги, включително за отдих и спорт. Чрез подпомагането по мярката ще се постигне подобряване на транспортната свързаност и изграждане или обновяване на техническа инфраструктура и достъп до широколентов интернет в селските райони. По този начин мярката ще допринесе до ограничаването на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването на селските райони. Населените места в селските райони в България ще станат привлекателни за бизнеса и за живеене, чрез поддържането и стимулирането на тяхното икономическо, социално и културно развитие, изграждане на липсващата или рехабилитация на съществуващата техническа и социална инфраструктура, транспортни и комуникационни връзки. Ще се въведат новите изисквания за интеграция на политиката по околна сред (ПОС) и политиката по изменение на климата (ПИК), както и иновации при изграждането и обновяването на инфраструктурата, като примерно екоиновации в областта на водоснабдяването и пречистването на водите, в областта на туризма, използването на широколентова инфраструктура. По този начин ще се постигне както съхраняването на населените места, така и ще се осигури поддържането на образователните услуги, и предоставянето на културни услуги и осигуряването на работни места.
Създаването и обновяването на техническа и социална инфраструктура е основната за създаването на оптимална жизнена среда на селските райони, опазването на околната среда, създаването на достъпност и развитие на икономиката. Текущата ситуация в България показва необходимостта от развитието на техническа и социална инфраструктура в селските райони. Въпреки, че през програмния период 2007-2013 г. създаването и обновяването на техническата и социалната инфраструктура (пътища, водоснабдяване, канализация, улици, тротоари, паркове, градини, спортна, общинска и социална инфраструктура и др.) в селските райони беше финансирано от ЕЗФРСР, тя е все още слабо развита и забавя социално-икономическото развитие на селските райони.
В резултат на идентифицираните нужди в SWOT анализа ще бъде предоставяна подкрепа по мярката за създаване и обновяване на техническа и социална инфраструктура. По този начин ще се намалят негативните социално-икономически тенденции в селските райони ще се подобри стандарта на живот и ще се въведат новите изисквания за опазване на околната среда, както и иновативни решения в областта на управлението на природните ресурси.
Анализът на стратегическите документи в сферата на образованието показва, че от решаващо значение за България е да се инвестира в качеството, конкурентоспособността и ефективността на образованието, което зависи до голяма степен от условията за преподаване т.е. от съответната инфраструктура. Инфраструктурното развитие трябва да се извършва целенасочено само за общинска образователна инфраструктура с местно значение в селските райони. Чрез инвестициите в образователна инфраструктура ще се улесни достъпа и качеството на предоставяното образование и ще се намали броя на преждевременно напусналите сферата на образованието. Инвестициите в образователна инфраструктура ще доведат до икономическото развитие на селските райони.
Запазването на духовния и културния живот на населението е от важно значение за развитието на селските райони. Културно-историческото развитие на България обуславя богато културно наследство, което се запазва и съхранява в културните центрове читалища, театри, библиотеки музеи, църкви, манастири и др. Инвестициите в този вид инфраструктура ще позволят да се запази културната идентичност и традиции в селските райони и да се повиши качеството на живот на хората живеещи в тях.
Природата и културно-историческото наследство могат да бъдат определени като един от най-силно изразените сравнителни предимства на селските райони в глобализиращия се свят. Техния потенциал може да бъде разкрит чрез инвестиране в изграждането на публична инфраструктура за отдих и туристическа информация. Чрез инвестициите в публична инфраструктура за отдих и туристическа информация ще се реализира в максимална степен местния икономически потенциал на селските райони, в които поради липса на производствени дейности или други стабилни източници на доход и заетост, са с по-ниски темпове на развитие, като в същото време ще доведе и до опазване и популяризира културното и природно наследство и ще има благоприятно устойчиво въздействие по отношение на опазване на околната среда.
Инвестициите в инфраструктура за широколентов достъп е важна област на интервенция, която ще допринесе както пряко, така и косвено за постигане на приоритетите, свързани с разкриването на работни места и икономически растеж в селските райони. По този начин ще се постигне икономическо развитие, чрез улесняване на достъпа до интернет, създаване на онлайн услуга, както и много други възможности, свързани с маркетинга на продуктите, на пазара на работната сила и обмяна на опит. Безжични технологии могат да осигурят връзка между обществените сгради и домакинстват и най-близкия възел на мрежата, без да е необходима физическа връзка. Популяризирането на местните растителни и животински продукти също е от важно значение за социално-икономическото развитие на селските райони. В България има изградени само 10 пазара. Анализът показва, че малкият на брой пазари ограничава достъпа на земеделските производители до възможността пряко да продават и рекламират произведената от тях земеделска продукция. Изграждането на пазари, собственост на общините ще стимулира развитието на местния икономически потенциал, ще подобри качеството на живот и ще привлече инвестиции в селските райони.
В изпълнение на целите на ЕВРОПА 2020 е необходима подкрепа и за създаването на нов тип общинска инфраструктура в селските общини, свързана с оползотворяването на отпадъците. Изграждането или реконструкцията на общински съоръжения за оползотворяване на отпадъци, както и за съхранение на продукцията от животновъдните стопанства ще допринесе и до опазването на околната среда.
Подкрепата по мярката е насочена към различни потенциални бенефициенти и операции за подпомагане. Най-важните приоритети, към които тя допринася, са както следва:
Приоритет 3: Насърчаване на организацията на хранителната верига, включително преработката и предлагането на пазара на селскостопански продукти, на хуманното отношение към животните и управлението на риска в селското стопанство с акцент върху следните области:
Приоритетна област 3А: Подобряване на конкурентоспособността на първичните производители чрез по-доброто им интегриране в селскостопанската и хранителната верига посредством схеми за качество, които да добавят стойност към селскостопанските продукти, популяризиране на местните пазари и къси вериги на доставки, групи на производителите и организации и междубраншови организации.
Приоритет 5: Насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горското стопанство, с акцент върху следните области:
Приоритетна област 5Б: Повишаване на ефективността при потреблението на енергия в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.
Приоритет 6: Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони, с акцент върху следните области:
Приоритетна област 6Б: Стимулиране на местното развитие в селските райони;
Приоритетна област 6В: Подобряване на достъпа до информационни и комуникационните технологии (ИКТ), използването и качеството им в селските райони.
|
