Бунтът на роботите



страница8/20
Дата22.07.2016
Размер5.34 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20
7

ПОЯВАТА НА ПУКНАТИНИ

Християнството обича да описва себе си като силата, която цивилизовала света. Както видяхме, нищо друго не би могло да бъде по-далеч от истината. То се стремяло да смаже всички усилия, за да върне цивилизацията към "тъмните веко­ве", родени от него.

Част от неговата пропаганда е да обявява всички предхристияни за "езичници" и следователно за варвари и диваци. Това е друга злоупотреба с истината. Да, в предхристиянския свят е имало хора, които са се държели по ужасен начин, но никой не е бил по-лош от онези, които наложили християнст­вото. И да казваш, че всички предхристияни са "варвари", е пълно безочие. Нима Сократ, Платон, Аристотел, Питагор, Хипократ и Квинтилиан са варвари? Самата мисъл за това е идиотска.

Вие просто не можете да разделяте поколенията и циви­лизациите на варварски и просветени или добри и лоши. Във всички цивилазиции, независимо колко отрицателно е било цялостното им въздействие, е имало положителни хора, които са се опитвали да вършат онова, което им е диктувало сърцето. По време на най-жестоките ексцесии на християнството е имало много състрадателни хора, които били привърженици на вероучението. Същото е било при исляма и при други религии. Така е било през цялата човешка история. Обръщаме поглед назад към онези, които населявали земята хиляди го­дини преди християнството, и решаваме, че са тъпи диваци; при все това в много отношения мнозина от тях са разбирали по-добре живота и сътворението, отколкото съвременния свят.

Техните най-просветени членове, често превъплъщения на доброволческо съзнание, подкрепяни от информацията, предадена от по-висши нива на съзнание, са знаели, че Земята е живо същество със свой собствен разум. Те познавали енер­гийната система и свещените точки. Древните китайци прила­гали тези знания върху човешкото тяло в науката, станала известна като акупунктура. Древните хора създали каменните кръгове и издигнали побитите камъни върху чакрите и акупу-нктурните точки на Земята. Много от тях имат подобно въз­действие като акупунктурните игли. Смята се, че такива гран­диозни конструкции като Стоунхендж в Англия са култови паметници на един изостанал народ и все пак онова, което са вложили, днес все още функционира и ни помага да поддър­жаме разбитата енергийна мрежа в някаква изправност. Те били съвършени медиуми, защото не били подложени на огромната вълна на злоупотреба, присмех и порицание от страна на своето общество, когато талантът им на медиуми бил активиран в детска възраст. Техните родители не казвали "Не бъди глупав", когато получавали видения на същества от други честоти или чували техните съобщения; затова те не затваряли тези канали от страх и смут. Естествено, те били подложени на манипулиране и съм сигурен, че някои от поби­тите камъни и кръговете също са били поставени по отрица­телни причини, за да се разстроят енергийните потоци или дори да се концентрират енергиите в определени точки, за да може космическите кораби да използват мощта за своята работа. Не всички побити камъни са положително натоварени, но като цяло древните хора са имали известна представа за Земята като за живо, дишащо същество.

Смятам, че земята, която сега познаваме като Британски острови, е била част от Атлантида преди поредицата от катаклизми да започнат да откъсват тази земя от острова, в който щяла да се превърне Атлантида. Британия винаги се е смятала за район от огромно значение за мрежата. Въпреки усилията на хора като Боадичеа, британците не могли да издържат на римската инвазия. Макар че опитът на Юлий Цезар за агресия в крайна сметка да бил отбит, Римската империя абсорбирала по-голямата част от Британия няколко години след 43 г. Те никога не успели да подчинят по-голямата част от населението на Шотландия и император Адриан построил стена, която да ги държи настрана. Впоследствие хрис­тиянството постигнало онова, което римляните не могли - да установи контрол над Шотландия. Управлението на римляни­те имало много предимства. Техните вътрешноплеменни вой­ни намалели и били построени пътища, за да се подобрят комуникациите.

След падането на Римската империя през 410 г. Британ­ските острови били нападнати от племена от регионите, които познаваме като Германия и Дания. Кръстосването между местното население и нашествениците създало англо-саксонската раса. Именно през тази англо-саксонска епоха процесът на загубване на древните знания наистина започнал да се ускорява. Страната била разделена на кралствата Нортъмбъри, Мързи, Уесекс, Източна Англия, Есекс, Кент и Съсекс. Те се сражавали заради... да, сетихте се... религията. Поддръжни­ците на Никейския символ на вярата се сражавали с онези, които подкрепяли възгледа на Арий за Исус, докато езични­ците се сражавали и с двете крила. Осуай - християнският крал на Нортъмбъри, "се направил на Константин" през 664 г., когато събрал заедно двете християнски фракции в Уитби; след като изслушал аргументите, той решил, че цяла Англия трябва да се придържа към папата и "Никейския символ на вярата". Сега били положени основите за управлението на Църквата над страната. Властта на римския император била заменена от властта на римския папа, както било станало в бившата Римска империя. На манипулаторите сега им оста­вало само да контролират папството и щели да контролират по-голямата част от познатия свят.

След като самото споменаване на т.нар. езически знания станало еквивалент на самоубийство в християнския свят, информацията за енергиите и енергийните точки се предавала в легенди от онези, които искали да запазят основните истини. Те говорели с кодове за гиганти и свещени хълмове и извори, а "гигантите" можели дори да имат някакъв извънземен про­изход. Тези разкази все още могат да бъдат открити в съвре­менния местен фолклор и тъй като се възприемат буквално, на създателите им се гледа като на изостанали хора. Когато декодирате символизма, ще видите, че съвсем не са били изостанали. Те просто се опитвали да предадат познанието по начини, които не биха довели до екзекутирането им от онези, които били назадничави - представителите на християнската религия.

Из цяла Европа избухвали конфликти, села се борели срещу села под всякакви претексти и културата, донесена от римляните, била до голяма степен унищожена. Хаосът, об­хванал бившата Римска империя, се развил в една форма на контрол, наречена феодализъм, който създал социалната структура, върху която Европа се развивала през следващите векове. Групи от по-слаби хора се събирали зад някоя силна личност (не задължително просветена по какъвто и да е начин) и всички, които го следвали и правели каквото им кажел, се ползвали със защитата му. Появило се разделение на свобод­ни и крепостни, които не били нищо повече от роби. Лидерите получавали титлата лорд или крал и се възприемали като представители на Бога. Благородниците оформили висшите класи. Християнството било един от главните подбудители и поддръжници на тази система, която превърнала повечето хора в роби на малцина и била една и съща из цяла Европа. Кралете и аристократите сложили ръка върху земята и даря­вали огромни богатства на Църквата с погрешната си предс­тава, насърчавана от Църквата, че си купуват място в рая. Феодалното имение или манастирът станали авторитетът, на когото крепостните селяни трябвало да се подчиняват. С времето Британия била разделена на графства, управлявани от олдърмени (по-късно познати като графове), а след тях идвали тановете (по-късно барони). Те, заедно с най-силните свещеници оформили аристокрацията. От тези наченки и въз­никването на робството възникнала класовата система, която все още е с нас, с нейното поземлено дребно дворянство, аристокрация, църква и духовенство, откъснати от масата от хора или чрез богатство, или чрез привилегии, а често и чрез двете.

Всичко това било страна на бляновете за негативните секти на Братството. Каква съвършена система за манипули­ране, в която всеки играе срещу другия, за да се пораждат конфликти и катаклизми, които се използват, за да се промени светът според вашата представа. Тези кралства и общности се сражавали и борели едни срещу други, докато едно или няколко получели надмощие и зазвеземели огромни площи земя, които се развивали в държава. Уесекс започнал да до­минира в Англия след като разбил Мързи през 825 г. и крал Екберт от Уесекс контролирал цяла Англия. По същество, ако не и на име, той бил първият английски крал. Последвал го Етелулф, а след това дошъл Алфред Велики1 . Той бил несрав­нимо най-просветеният владетел на своето време, който, на­ред с другите неща, поощрил превеждането на латинската литература на английски. Чрез нея цялата Църква просперирала. Кралства и благородници идвали и си отивали, но Църквата винаги оставала, увеличавайки с всеки умиращ крал или благородник своето вече изумително състояние от земя и богатства. Християнството контролирало Англия, както и Братството.

Този контрол се засилил още повече след битката при Хейстингс през 1066 г. Английският крал Харолд бил изпра­вен пред нашествията на датчаните и норманите. Той разбил датчаните в битката при Стамфордския мост близо до Йорк, и предвижил войските си на юг, за да нападне нормандския херцог Уилям - безмилостен мъж, който бил много близък с папа Александър II. Папата, Уилям и обществата на Братст­вото замислили да нападнат Англия, а папството осигурило средствата. Уилям вярвал, че върши всичко това в името на Бога, и в битката развял

1) Алфред Велики (881-900) (Б. пр.)

папските знамена, точно както езическите армии носели в свадите изображенията на своите богове. Нищо не се било променило, освен емблемата. Уилям разбил английската войска и станал крал1 . По този начин папата имал една подвластна Англия, подобно на Франция и Германия. Френският станал езикът на Англия и постепенно бил примесен с различните други езици, говорени на островите - келтски, англо-саксонски, латински и датски, за да се роди английският език, който познаваме днес.

Уилям заповядал да се състави "Книгата на страшния съд"2 , в която била вписана собствеността върху всяка къща, животно и акър земя с цел облагане с данъци, и той предос­тавил огромни площи от Англия на Църквата, за да се отплати на папата за неговата подкрепа на инвазията. Ланфран, ита­лиански приор, бил доведен от абатството си в Нормандия, за да стане архиепископ на Кентърбъри и да надзирава цър­ковната земя и другите богатства. Той организирал системата на десятъка3 , който данък трябвало да се плаща на Църквата от всеки земевладелец в страната. Дори най-бедните не били освободени и от невежество и страх, че свещениците можели да ги предадат на ада за вечни времена, те плащали. До ден днешен земевладелците в Англия все още трябва да плащат този десятък на Църквата, дори да мислят, че християнството е празни приказки. Опозицията през 30-те години на XX век променила вида на плащането, но все още се плаща по друг начин. През 1936 г. десятъкът бил заменен от фиксирана годишна сума, която се начислявала до октомври 1996 г. Тези такси са, за да се платят трите процента от правителствения фонд, предоставяни на църковните власти в замяна на приз­наване правото им на десятък. Това, разбира се, означава, че всички ние плащаме на Църквата чрез разноските, добавени от земевладелците към цената на тяхната продукция. И всичко това, защото свещениците са сплашвали хората с насилие или с вечните мъки в ада и са ги карали да отстъпват земите си в продължение на близо хиляда години.

През целия този период от английската и световната история и през следващите векове просветените и смели хора се опитвали да повишат нивото на съзнание и познание. Трудно е да се отсее кои от тях искрено са се стремели към свобода за хората и кои са работили по дневния ред на Братството, подкопавайки религията в дългосрочен план, за да доведат един свят, който приемал само физическото ниво на съществуване. Мисля, че поне голямата част са имали добри намерения и ако са играели играта на Братството, то вероятно е било най-вече от неведение, а не от зла воля. Роджър Бейкън4 , английски монах от францисканския орден, писал през XIII век, че хората повече не трябва да бъдат управлявани от догмата и авторитета и че трябва да започнат да мислят сами. Той имал напредничави за своето време възгледи за науката и заради това бил затворен от Църквата. Последвали други и техният брой непрекъснато нараствал, докато експлодирал през периода, наречен Ренесанс или "въз­раждане". Ключът към онова, което последвало, бил появата на печатарската машина в Европа. Начинът да се прави хартия бил открит от китайците, взет от мюсюлманите и през тях стигнал до италианците. Идеята за печатане с подвижна лента също води началото си от Китай, а през 70-те години на XV век Уилям Какстън пуснал своята печатарска машина в Уестминстър и в Англия излязла първата книга, издадена по този начин. Какстън превел книги от френски и латински на анг­лийски и обмяната на знания започнала да протича из цяла Европа, макар че Църквата всеки път се опитвала да потиска този процес.

Ренесансът в изкуството, литературата и знанията започ­нал главно в Италия, а негова крепост била Флоренция. Гър­ците потърсили убежище от турците в Италия и донесли със себе си своите знания, език и книги. Изучаването на гръцки било забранено от римокатолическата църква, за да се възп­рат хората да четат произведенията на гръцките философи, но сега жадните за знания пренебрегвали забраната. Древногръц­ката литература се разпространила из Англия, Франция и Германия. Когато турците завладели Константинопол, гърци­те масово заминали за Италия с много

книги, ръкописи и знания. Произведенията на мюсюлманските учени и знанията, натрупани по вре-


1) Уилям I Завоевател (1027 или 1028-1087) - възглавил похода на френско-нормандските феодали за завладяване на Англия; английс­ки крал от 1066 г. Пренесъл на острова френския феодален начин на живот, като конфискувал земята от англо-саксонските земевладелци. (Б. пр.)

2) Наречена е така, защото онези, които давали сведения за земите, се задължавали под страх от сурово наказание да кажат всичко като пред "Страшния съд". (Б. пр.)

3) Основна форма на натурална поземлена рента през Средновековие­то, събирана като една десета (понякога и по-голяма) част от земе­делския добив (или други доходи) от населението за издръжка на духовенството и храмовете. (Б. пр.)

4) Роджър Бейкън (ок. 1214-ок. 1292) - английски философ и естество­изпитател, магистър в Оксфордския университет. Смятал, че човек трябва да овладява тайните на природата, да увеличава своята власт над нея и че науката за природата трябва да носи полза на хората. (Б. пр.)

ме на либералните управници в Багдад, си пробили път в Италия и Европа.

Доброволческото съзнание и другите нива правели всичко възможно, за да осъществят онзи пробив в познанието, който подкопавал властта на Църквата. Виторино да Фелтре въвел нова образователна система в Италия, която предлагала на неговите ученици цялото налично знание, а не само онова, което Църквата искала да наложи. Очевидната корупция, поквара и насилие на Църквата накърнявали авторитета й и тогава се появила "Великата схизма", по време на която имало двама папи - единият, управляващ от Рим, а другият - от Авиньон. Това станало, защото италианската църква смятала, че само италиа­нец трябва да бъде папа, и в продължение на тридесет и осем години имало двама папи, всеки със своя собствена армия, които плячкосвали и грабели навсякъде, където отивали.

Откриването на Америка намалило значението на Италия като търговски център, а градове като Венеция и Геноа загу­били част от своите богатства и власт. Настанилата се в резултат на това бедност в Италия помрачила огъня на про­мяната и бавно Църквата отново овладяла положението, осо­бено след като християнска Испания окупирала северна Ита­лия през 1538 г. Църквата съставила "Индекс на всички заб­ранени книги"1 , който естествено включвал всичко, което оспорвало нейните доктрини. Инквизицията увеличила тем­пото си на работа. Но колкото и католическата църква да се опитвала отново да затвори вратата към познанието, проме­ните вече били неизбежни. Засилвало се недоволството от ексцесиите на папството и свещениците. Папството предлага­ло най-високата цена. Постът давал на заемащия го контрол върху невероятно богатство и недвижимо имущество. Кралете се преклонили пред властта на Рим, а Инквизицията осигури­ла покорството на масите. Църквата също подкрепяла фео­далната система на господари и крепостни. Реакцията срещу всичко това се зараждала от дълго време. Натискът за промя­на бавно се засилвал, а после и по-бързо през тези векове на страх и подчинение. Бубонната чума, наречена "Черната смърт", намалила драстично населението на света като само в Европа умряло почти една четвърт от населението. Чувал съм да спекулират с мисълта, че "Черната смърт" и други епидемии може би са създадени от версия на бактериологична война между извънземни. Както безспорно изглежда, доста често преди чумата да засегнела някоя общност, се съобща­вало за ярки светлини в небето и отвратително миришещи мъгли. Разказите за комети от онова време лесно биха могли да са космически кораби, а историците са писали за комети, които са оставяли след себе си газове, които убивали дърве­тата и унищожавали плодородните земи. Често сега изобра­зяваме символично смъртта като скелет, държащ коса; това идва от безбройните разкази из цяла Европа за странни мъже в черно, държащи коси, които се появявали в някой град или село, преди хората да се разболеят от "Черната смърт". Какви са били тези коси? Каквато и да е причината за чумата, тя наистина оказала продължително въздействие при променя­нето на статуквото.

Броят на хората, които вършели работата на своите гос­подари, намалял още повече и зависимостта от наличните крепостни селяни нарастнала. На крепостните било признато правото на търсене и предлагане на труд и потиснатите за­почнали да протестират срещу работните условия. Понякога техните лидери били убивани, но протестите продължавали и в много страни избухнали селски въстания, които донесли конфликти, катаклизми, болки и страдания. Вековете на сляпо и масово подчинение на Църквата и нейните управници започ­вали да се поставят под съмнение през периода от XIV до XVII век. Събитията и увеличаването на знанията поставили началото на процеса на освобождаване от църковния контрол, процес, който дава плод едва днес в онова, което бихте могли да наречете Духовен Ренесанс или Епохата на светлината.

Църквата била явен прицел на промените и храбреците излезли насреща й и й се противопоставили. Джон Уиклиф2 заклеймил поведението на свещениците, които използвали ин- формацията от изповедите, за да изнудват хората; някои свещеници продавали опрощение на греховете за пари или вещи. Уиклиф проповядвал, че Светото писание е единстве­ната основа на религиозното познание и че папата не е глава на Църквата. Той отхвърлял идеята за преосъществяване - вярата, че хлябът и виното могат да са тялото и кръвта на Христос по време на церемонията Евхаристия. Той превел Библията на английски и изпратил свои поддръжници да

1) "Индекс на забранените книги" - официален списък на произведения, които католическата църква забранява на вярващите да четат, изда­ват и продават под заплаха от отлъчване. Първият Индекс бил напечатан през 1559 г. по указание на папа Павел IV. Последното му издание е от 1948 г.; допълнен е през 1955 г. (Б. пр.)

2) Джон Уиклиф (между 1320 и 1330-1384 г.) - идеолог на бюргерската ерес в Англия, реформатор. Професор по богословие в Оксфордския университет. Като цяло схващанията на Уиклиф, антипапските му призиви, съчетани с идеите за секуляризация на църковните имущес­тва, и проповедите му за отмяна на крепостната зависимост отразя­вали интересите на гражданството и по-специално на рицарите. (Б. пр.)




разпространяват неговите възгледи. Впоследствие свещени­ците убедили Хенри IV да разреши изгарянето на всички еретици, включително и поддръжниците на Уиклиф. По това време той вече бил умрял, но свещениците наредили да ексхумират костите му от църковния двор в Лутеруърт, Лестъшър, където той бил енорийски свещеник. Те не искали скеле­тът му да мърси святата земя. Колкото повече Рим се опитвал да се справи с протестиращите чрез насилие, толкова повече протести трябвало да преодолява.

Появата на печатарската машина довела до превеждането и разпространението на Библията сред далеч по-широка публи­ка. До това време масите разчитали единствено на словото на свещениците, които им разтълкували казаното в Библията. Но с все по-лесното й намиране хората започнали да виждат разли­ката между простия живот на библейските "герои" и разкошния начин на живот на духовенството, което взимало десет процента от целия добив от хората. Те били в състояние да направят свой прочит на текстовете. Църквата знаела последствията от това и сред отчаяните им опити да спрат узнаването на истинското съдържание на Библията било убиването на Уилям Тиндейл чрез изгаряне на клада. Той бил обявен за еретик, защото започнал да превежда Новия Завет на английски. Когато хо­рата наистина получили възможност да прочетат Библията, се породило желание да се върнат към простотата на Светото писание, довело до появата на протестанството1 . То пък ро­дило Реформацията2 , по време на която протестантите се откъснали от католическата църква.

Мартин Лутер3 бил един от първите протестантски лиде­ри. Той живял в Германия, която по онова време включвала повече от триста държавици. През 1517 г. този професор по теология във Витенбергския университет закачил лист хартия, съдържащ деветдесет и пет оплаквания4 срещу поведението на Рим и неговите усилия да набере пари за построяването на църквата "Св. Петър" върху мястото на някогашен езически храм. Сама по себе си новата църква била построена, за да носи пари по същия начин, по който бедуините от Мека скубели пилигримите. Това отношение продължава във Вати­кана и днес.

Папа Юлий II и неговият наследник Лъв X одобрили план за продажбата на индулгенции5 срещу пари. За всяко дарение те обещавали освобождаване на душата на мъртъв роднина или приятел от чистилището. Тази практика се запазила дори по време на Втората световна война, когато католическият архиепископ на Уинипег разправял на съпругите и родителите на канадските войници, че ако техните любими умрели в акция, той щял да им подсигури незабавно да се озоват при своя Създател и да останат при него за вечни времена срещу таксата от 40 долара.

Бунтът срещу Рим избухнал в Германия и през 1520 г. Лутер изгорил декрета, с който го отлъчвали от църквата, заедно с копия на "Църковното право" - наименованието на Теодосиевия символ на вярата, който актуализирал "Никейския символ на вярата". Родила се Лутеранската църква и много от селяните подкрепили Лутер с надеждата, че религи­озната промяна ще доведе до социална реформа. Те подкре­пили погрешния човек, защото той бил същият тиранин като повечето папи и по-късно щял да подкрепи ужасните зверства срещу селяните6 , които искали само да се освободят от тира­нията. Както писал веднъж:
1) Третото основно направление в християнството, възникнало през XVI в. Състои се от редица религиозни общности - лутеранство, калвинизъм, англиканство и др., които изразявали и защитавали интересите на възникващата буржоазия. Всички отричали католи­цизма и се обявявали за "евтина църква". (Б. пр.)

2) Социално-религиозно движение в Западна Европа през XVI в., дове­ло до преустройство в обществените отношения и секуляризиране на църковните земи. Умерено-бюргерското течение, чийто най-ярък представител било лутеранството, се наложило като господстващо изповедание в Германия. Калвинизмът (Ж. Калвин изразявал инте­ресите на радикалната буржоазия) се превърнал в официална рели­гия в Швейцария. В Англия преобладавало третото течение на Ре­формацията - княжеското. Кралският двор извършил секуляризация на църковните имущества и за върховен глава на новата реформира­на църква бил наложен кралят. Специфичен облик придобила реформационната борба във Франция, където феодалната аристокрация използвала лозунгите на антикатолическото движение за огранича­ване прерогативите на кралския абсолютизъм. (Б. пр.)

3) Мартин Лутер (10.11.1483 - 18.2.1546) - ръководител на бюргерската Реформация в Германия, основател на немското протестанство (лутеранството). Поддържал, че са необходими реформи в католи­ческата църква, но смятал за недопустимо всякакво революционно надигане против съществуващите порядки. (Б. пр.)

4) Знаменитите 95 тезиса, съдържащи основните положения на негово­то религиозно учение. (Б. пр.)

5) Грамота за опрощаване на "греховете". Папската курия имала със­тавен особен "ценоразпис" на стойността на опрощаване на различ­ните грехове. Индулгенции се закупували не само за извършени, но и за бъдещи престъпления. (Б. пр.)

6) По време на Селската война в Германия (1524 - 1525). (Б. пр.)





"Да се продъни в пъкъла обичта, ако е в ущърб на вярата... По-добре тираните да съгрешат сто пъти срещу людете, отколото людете да съгрешат един единствен път срещу тирана... Магарето иска бой, тълпата трябва да се управ­лява със сила."

Неговата омраза към здравия разум и непредубеденото изследване била също толкова крайна. В една проповед той казва, че неговите последователи трябва да се изплюят в лицето на здравия разум, защото той бил блудницата на дявола, разядена от краста и проказа, и трябва да

бъде държан в тоалетната. Хубав човек. Той може и да се е оплаквал от индулгенциите на папата и духовенството, но подобно на другите протестанти продължавал да вярва в глупостите, които Йероним и други били редактирали в Библията, и всички други неточности, с които преди всичко били пълни текстовете. Последвали други форми на протестантска интер­претация на Библията като калвинизма - продукт на францу­зина Жан Калвин1 . Той бил също такъв диктатор като Лутер и папите. Религията - и Братството - изглежда са отглеждали такива хора. Извънредно неприятното вероучение на Калвин имало ужасни последици в Англия и Америка, защото оказало важно влияние върху вярванията на пуританите, за което ще говорим по-късно. Калвин, подобно на Лутер, популяризирал идеята, че не може да се осигури вечно спасение с начина, по който се живее, нито с "добри дела". Това можело да стане единствено с вяра в Исус като твой Спасител. Дори римокатолическата църква не била чак толкова крайна, но Калвин стигнал още по-далеч. Той твърдял, че дали ще бъдем "спа­сени", или не, било решено от Бог, преди още да сме се родили! Той нарича тази идея предопределение. Неколцината избра­ни, които Бог избрал за вечно спасение, са длъжни, казвал той, да потъпкват греховете на осъдените маси. С други думи това било разрешително за неизказана касапница.

Протестанизмът преминал в безкрай вероучения, секти и църкви с различни вярвания, спорещи върху жизненоважните въпроси за бъдещето на човечеството като естеството на Светата троица и дали Исус прониквал в хляба и виното, консумирани по време на Евхаристията. Този проблем произ­тича от един цитат, приписван в Библията на Исус, който на практика бил добавка от някой от многото фалшификатори и се отнася до едно езическо вярване:

"И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.

И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете."

Заради интерпретацията на този фалшификат се водели ис­тински войни. Протестантското движение проникнало в Англия но доста необичаен начин. Хенри VIII2 искал син и наследник, но първата му жена Катерина Арагонска могла да му роди само дъщеря, Мария. Той решил да се разведе с нея и помолил папа Климент VII за разрешение. Той отказал. Хенри бил ревностен католик и осъждал протестантството в Европа до такава степен, че папата го бил наградил с титлата "Защитник на вярата", с която британските монарси се титулуват до ден днешен. В този факт се крие ирония, тъй като днес те са монарси протестанти, които защитават тази вяра под титла, дадена им от римокатолически папа за това, че са защитавали неговата вяра! Наистина си е за смях. Хенри бил такъв защитник на католическата вяра, че наре­дил всички, които я отхвърляли, да бъдат изгорени на клада. Но противопоставянето на развода му променило положението. Той настоявал парламентът да гласува Църквата на Англия да стане независима от Рим, а сам себе си провъзгласил за глава на английската църква. Когато това било направено, архиепископът на Кентърбъри - Томас Кранмър, разрешил развода му с Кате­рина. Кранмър заменил кардинал Уолси като най-влиятелния духовник в Англия, тъй като Уолси не успял да осигури развода на краля. Той бил призован в Лондон, за да бъде съден за предателство, но умрял по пътя в Лестърширското абатство.

Уолси управлявал английската църква, а до голяма степен и страната, като диктатор. Манастирите имали огромна власт и приютявали папския гарнизон. Освен това притежавали ог-


1) Жан Калвин (10.7.1509 - 27.5.1564) -деец на швейцарската Реформа­ция, основател на калвинизма. Началото на движението е поставено в Женева, където кметството под влиянието на Калвин въвело нова форма на църковна организация. Калвин бил наречен "женевския папа", защото по негово настояване всички противници на учението му били подложени на строг полицейски надзор, изгнание и екзеку­ции. Своите възгледи Калвин изложил в съчинението си "Защита на правоверното учение". (Б. пр.)

2) Хенри VIII (1509-1547 г.) - английски крал от фамилията на Тюдорите. Укрепил кралския абсолютизъм като засилил ролята на крал­ския съвет (б. пр.)





ромни области от Англия. Служели си с изпитаните и на­деждни методи като страха от ада, за да убеждават заможните да им оставят земята и притежанията си. Когато това не действало, те си намирали някакво оправдание, за да ги иззе­мат. В началото манастирите имали известен положителен принос в сравнение с убийствата и мизерията в другите части на християнския свят, но и те станали също толкова зловредни. Хенри от дълго време ламтял за тяхното богатство и се възползвал от възможността да ги закрие и да изземе собст­веността им. Той изпитвал такава необходимост от пари, че му се наложило да продаде голяма част от земята, която придобил, и това било началото на периода на провинциал­ните скуайъри и джентри. Те били заможните хора, които закупили огромните имения, някога притежавани или по-скоро заграбени от Църквата, и построили върху тях своите господарски къщи, превърнали се в неразделна част от анг­лийската природа.

Хенри водел война срещу всеки, който отказвал да го приеме като "върховен глава на църквата", както било посо­чено в "Акта за върховната власт от 1534 г.". Неговият канцлер - сър Томас Мор1 , бил обезглавен заради предателство в този смисъл, а срещу римокатолиците се повела кървава чистка. Хенри се женил шест пъти и екзекутирал две от жените си. Само Джейн Симор му родила син, който станал крал Едуард VI едва на деветгодишна възраст, след като Хенри умрял през 1547 г. Едуард бил крал само по име, а истинската власт била в ръцете на протестантския херцог на Съмърсет. Самият Едуард починал на 15-годишна възраст и бил наследен от Мария, дъщерята на Хенри и Катерина Арагонска2 . Тя била твърда католичка и повела сред протестантите кървава чистка, която била толкова жестока, че кралицата получила проз­вището "Кървавата Мария". Дукът на Съмърсет бил убедил Едуард да остави трона на правнучката на Хенри - лейди Джейн Грей, която поддържала протестанизма, но Мария я екзекутирала и завзела трона. Мария се омъжила за Филип Испански, който искал да поддържа мирни отношения с Ан­глия, за да могат корабите му да преминават през Ламанша безпрепятствено. Папата отново станал глава на Църквата в Англия. Но предстоял друг обрат. След смъртта на Мария на трона се възкачила Елизабет I3 , дъщерята на Ан Болейн, която станала кралица на 25 години. Майка й била протестантка и тя приела тази вяра. Римокатолическата църква се противо­поставила на наследяването й на трона, защото се говорело, че била незаконно дете, тъй като разводът на баща й с Катерина Арагонска не бил признат от папата. Тя не им обърнала внимание и възстановила протестантската църква в Англия със себе си като нейн върховен глава. Срещу католиците се повела кървава разправа. Кралицата издала заповеди за из­мъчването и смъртта на толкова много ирландски католици, че получила прозвището "Кървавата Елизабет".

Цяла Европа била залята от масови кланета, докато ка­толици и протестанти воювали едни срещу други в граждан­ски и народни войни. Коя страна била най-преследвана, зави­село от това кой успявал да присвои трона в онзи момент. Размерът на смъртните случаи и разрушенията, извършени в името на тази религия, е шокиращ. Някои от войните били причинени по религиозни подбуди или от възприетото пре­възходство на родословието на физическите тела от една група или нация, докато в действителност те са просто вре­менни средства за нашето съзнание, чрез които то преживява това ниво. Но нека погледнем от друг ъгъл на събитията, последвали Реформацията. По-рано споменах, че Братството си поставило дългосрочната задача да използва религията за собствените си цели и след това, придвижвайки се към след­ващия етап, да замени религията, която в голяма степен злоупотребявала с познанието за духа, с безбожна наука, която убеждавала масата от хора, че духът изобщо не съществува. Част от този план включвала да се събори властта на христи­янската църква и да се създадат повече фракции в рамките на християнската религия. Дори ако те не са положили фактичес­кото начало на Реформацията - а аз смятам, че са - опреде­лено са се възползвали от нея.

Истинските корени на Реформацията били заложени в Германия през XIV век, когато на бял свят се появила армия на Братството, наречена илюминати, латинската дума за оза­рени или просветени. Те били тясно свързани с розенкройцерите (от латинските думи за роза и кръст), кои-


1) Томас Мор (1478 - 1535) - английски хуманист, историк, философ, писател, държавен деец. В съчинението си "Утопия" подлага на безпощадна критика обществено-политическия строй в Англия и обрисува идеала за държава. (Б..пр.)

2) Мария I Тюдор (1553 - 1558) - заела престола чрез смазването на заговор. Управлението й било свързано с възстановяването на като­лицизма. (Б. пр.)

3) Елизабет I Тюдор (1558 - 1603) - при нейното управление английс­кият абсолютизъм навлязъл в разцвета си, а английската търговска и колониална експанзия се засилила. (Б. пр.)


то се появили векове по-рано и били въведени в Германия от император Шарлеман през IX век. В даден момент вие най-малкото бихте били приети в редовете на илюминатите, ако сте стигнали до определено ниво на посвещение при розенкройцерите. И две­те били класически тайни общества в смисъла, който очертах, и започнали тайно да създават различни религиозни движения в Европа. Едно било наречено "Приятели на Бога" и се пред­вождало от Рулман Мерсуин - богат банкер, който бил под­веден от Братството да вярва, че е избран от Бога да разнася неговото послание, защото на папата вече не можело да се има доверие. Нещо повече, казали му, че Бог щял скоро да накаже човечеството за неговите грехове. Краят на света и "денят на Страшния съд" са друга тема на Братството. "Приятелите на Бога" представлявали култ, чийто привърженици били обра­ботвани и заставяни да се подчиняват изцяло. Той си спечелил много поддръжници, които се били охранили от корупцията в Църквата, и в края на краищата Мерсуин получил "открове­ние", че трябва да отстъпи своята религия с всичките й при­тежания на друг клон на Братството, вероятно свързан с масонството, наречен Ордена на св. Йоан.

Мартин Лутер бил силно повлиян от някои от тези гер­мански мистични общества и бил особено запален по произ­веденията на немския мистик Йохан Таулер, човек, тясно свързан с "Приятели на Бога". Почти сигурно е също, че Лутер бил розенкройцер, като се има предвид, че личният му печат съдържал и двата им символа - розата и кръста. Бил близък с много членове на илюминатите и розенкройцерите, а те вероятно са го използвали със или без неговото знание, за да унищожи съкрушителната мощ на папата. Сама по себе си Ватикана била оръдие на Братството, но на никой не се разрешавало да стане прекалено могъщ и всички са били заменими, когато дойдел подходящият момент. Тези две хрис­тиянски вероучения - протестантското и католическото - се използвали, както вече видяхме, за стимулиране на огромен по мащаби конфликт. Но е важно да се подчертае, че Братст­вото нямало абсолютен контрол върху всички събития. Сигу­рен съм, че на времето са имали някои грандиозни провали, когато хората не реагирали по очаквания начин или някои от техните членове не правели каквото им било заповядано, след като осъзнаели какъв бил планът на играта. Не се съмнявам, че някои от техните войни не са завършили с изхода, на който винаги са се надявали. Смятам също, че е имало много пери­оди, през които доброволческото съзнание е инфилтрирало тези движения и се е опитвало да подкопае и да ги промени отвътре, и вярвам, че зад кулисите това вероятно е ставало по времето на сър Франсис Бейкън1 , който станал най-висшият изпълнителен служител на Ордена на розенкройцерите в Ан­глия. Точно по негово време, в началото на XVII век, в ученията на ордена започнали да влизат някои отпратки към необходимостта от лично духовно спасение чрез поемането на контрола върху начина на мислене и действия, а някои от тях все още намират отражение в този орден. Фактът, че някоя историческа личност е била член на тайно общество, не ни говори нищо. От значение е дневният ред, по който са рабо­тели, а той не винаги е бил негативен; тъкмо напротив. Да предаваш открито езотерични знания по онова време било като да напишеш предсмъртно писмо. Онова, в което съм сигурен обаче, е, че след Реформацията нататък властта на Луциферното съзнание над Братството се засилвала и възможността му да манипулира събитията изглежда достигнала нови висоти.

Елизабет I осигурила перспективно бъдеще за епископал­ната църква в Англия, по-известна като англиканската вяра. Всеки, който не присъствал на службите на местната църква, бил глобяван или хвърлян в затвора. По това време Елизабет I и парламентът се споразумели за т. нар. "Тридесет и девет члена на вярата", в които всеки трябвало да вярва или в противен случай бивал осъждан като еретик. Тук изброявам някои от тях и си заслужава да ги прочетете внимателно, защото всеки бъдещ англикански духовник все още трябва да се заклева, че е съгласен с всяка дума, преди да бъде приет в редиците на духовенството:

"Бог съчетава три същества - Отец, Син и Светия Дух, които са единият Господ Бог.

Христос е Син Божи и понесъл страдания, принасяйки себе си в жертва заради греховете на човечеството.

Христос умря заради хората, бе погребан и пропадна в ада.

Христос се надигна от гроба и отново влезе в тялото си с неговата плът и кости, и с него той

се възнесе на небето, където ще остане до завръщането си в Деня на Страшния съд.

Светият Дух е от една и съща материя, притежава същото величие и слава като Бог Отец и Си-
1) Франсис Бейкън (1561 - 1626) - английски философ, родоначалник на английския материализъм. Според него науката трябва да дава на човека власт над природата и да спомага за подобряване на неговия живот. Обрисувал "златния век" като царство на науката, техниката, просвещението и търговията. (Б. пр.)

на Божи.

Светото писание съдържа всички неща, нужни за спасе­нието; всичко, извън свещените текс-тове, е ненужно за спасението.

Исус е единственият посредник между Бога и хората.

Всеки християнин е длъжен да се подчинява на Десетте божи заповеди.

Никейският символ на вярата, Атанасиевият символ на вярата и вероучението на Апостолите трябва да бъдат следвани без капчица съмнение.

Всеки заслужава Божия гняв и проклятие, но за вярващи­те, приели светото кръщение, не ще има съд.

Човек не притежава властта да върши добри дела без Божията милост.

Нашата праведност пред Бога не идва от нашите дела, а от заслугата на Христос. Следова-телно ние биваме оп­равдавани само въз основа на вярата, а не въз основа на делата.

Добрите дела не могат да заличат греховете, при все това те радват Бога.

Дела, непродиктувани от вярата, не радват Бога, а по-скоро носят в себе си греха.

Човек не може да бъде научен да върши повече, отколкото повеляват задълженията му, без високомерие и безбожие.

Исус бе безгрешен, неопетнен Агнец, който пренесе себе си в жертва и отми греховете на света.

Разкаянието не се отрича, както се отрича съгрешаването след светото кръщене.

Предопределението за Живота е вечната цел на Бога, за да избави от клетви и проклятия онези, които е избрал в името на Христа, и да им даде вечно спасение.

Онези, които вярват, че всеки ще бъде спасен от Закона или които подчиняват живота си на интуицията си, са прокълнати.

Последствията от заповедта на Христос не са отминали заради порочността на извършващите богослужения све­щеници.

Праведните трябва да се отнасят към всички неверници като към езичници и митари."

Това е религията, която по силата на закона до ден днешен се преподава в училищата на Великобритания и други страни, и на която, без да се задават въпроси, Би Би Си, която твърди, че е независима организация, е предоставила гаран­тирано ефирно време. Това е грубо нарушение на закона. Ако не беше толкова трагично, щеше да прилича на комедия.

Елизабет подсигурила оцеляването на протестантската вяра, след като флотата й разбила испанската Армада през 1588 г. Един от командирите на английската флота бил Фран-сиз Дрейк - бивш пират, издигнат в адмирал, който бил вторият човек, направил пълна обиколка на света. Папа Пий V подтикнал Филип II Испански да нападне Англия, да убие "кучката" кралица и да възстанови властта на католицизма. Пий V бил човекът, който изгарял, обесвал и обезглавявал религиозните реформатори в Италия. Филип бил допълнител­но мотивиран да изпълни дълга си от ужасните зверства, извършени срещу католиците в Англия и Ирландия. Той вяр­вал, че подобни варварщини трябва да се предприемат само срещу протестантите. На корабите от Армадата пътували деветдесет члена на испанската Инквизиция, готови да започ­нат работа, когато Англия бъде отново възвърната за папата. Но Армадата била разбита в Ламанша и мощта на Рим и Испания отслабнала. Заздравяването на положението, което протестантската вяра си била спечелила в Европа, било оси­гурено. Ако испанците бяха завладели Англия, цялото протес­тантско движение би могло да се срути. Когато Елизабет умряла през 1603 г., Англия и Шотландия се обединили под властта на един монарх. Те били в конфликт в продължение на хиляди години, но тогава Джеймс VI Шотландски станал и Джеймс I Английски1 . Кралството било обединено - поне на хартия.

XVI и XVII век в Англия по време на управлението на Елизабет и след нея били времена на голяма доброволческа активност, тъй като се опитвали да повишат човешкото раз­биране чрез изкуството и научните изследвания. Сър Франсис Бейкън работел в тайните общества и вярвам, че е написал пиесите на Шекспир и включил в тях езотерични кодове. Антъни - братът на Франсис, ръководел "шпионска мрежа", която била параван за предаването на езотерични знания. Смятам, че по това време е имало тайни общества, които са работели в рамките на други тайни общества, и че, когато накрая Братството разбрало какво става, братята Бейкън и други били спрени чрез кампания от тайни убийства и като последно средство чрез обвинения, които вкарали

1) Джеймс I - син на Мария Стюарт (1542 - 1587), екзекутирана от Елизабет, заради съперничеството им за кралската титла. До 1603 г. Джеймс е крал на Шотландия, а като племенник на Елизабет той става и английски крал. (Б. пр.)





Франсис в затвора. Ако се вгледате в живота на сър Франсис Бейкън, нищо не е както изглежда на повърхността. Той взел някои погрешни решения, както правят всички, но вярвам, че имал положителни намерения в желанието си да построи "нова Атлантида". Църквата, протестантска и католическа, яростно се противопоставяла на всяко усилие да се подобри положе­нието на човека и да се повиши неговото разбиране за живота и огромен брой хора по целия свят пострадали за това, че търсели и обменяли знания.

Галилео Галилей се родил през 1564 г. в Пиза, Италия. Той конструирал телескопа, за да изучава небето, а изследва­нията му го отвели до заключението, че, обратно на онова, което казвала Църквата, Слънцето не се върти около Земята, а точно обратното. Нито пък вярвал, че Земята е центърът на Вселената. Това потвърдило откритията на Николай Копер­ник, полски учен, умрял през 1534 г. Коперник продължил делото, наченато близо 2000 години по-рано от Питагор и други. Църквата приковала Коперник на позорния стълб за­ради неговата "ерес" и конфискувала трудовете му. Почти век по-късно същото се случило с Галилей. Напълно е възможно той да е бил превъплъщение на Коперник. Галилей бил осъден за ерес през 1632 г. от Инквизицията затова, че написал книга в подкрепа на теорията на Коперник. Църквата фалшифици-рала един документ като доказателство в делото срещу него. Той бил обявен за виновен, че "поддържал и преподавал доктрината на Коперник" (т.е. казвал, че Земята обикаля около Слънцето и че не е център на Вселената). Галилей се отървал от най-крайните методи на Инквизицията, но бил поставен под домашен арест през последните осем години от живота си. Виждате как догматичната религия е задържала човешката еволюция и разбиране. Чак през последното десетилетие ри-мокатолическата църква официално призна, че Галилей е бил прав! Интересно е да се отбележи, че някои от неговите най-ожесточени критици били други академици и учени, които осъзнавали последиците от неговите открития за своята власт и влияние. Същото отношение и днес още доминира.

През този период имало много гадатели и пророци, които предсказвали бъдещето в краски, много подобни на тези, които чуваме и днес. Нострадамус, който живеел в северна Франция, е най-известният от тях. Според мен той предсказвал какво ще стане, ако човечеството продължи по пътя, по който било тръгнало. Настройвайки съзнанието си към онези вибрации от мисловна енергия, които пазят вечната памет на Сътворението, вие можете да "видите" миналото със своето вътрешно зрение или да приемете информация за него от по-висши нива на съществуване. Можете да преживеете нещо от минал живот или да видите минало събитие. По същия начин можете да "видите" и бъдещето. Вярвам, че съзнанието непрекъснато проектира какви ще бъдат нещата във времето напред въз основа на онова, което е станало (миналото) и което става (настоящето). От тези източници колективното съзнание проектира какво ще стане напред във времето, ако същите тези тенденции продължат. Така че бъдещето същес­твува така, както миналото съществува в мисловната енергия, която е извън нашата версия и разбиране за времето и прост­ранството. Когато хората се настроят към тази вибрация, те имат достъп до информация за проектираното бъдеще, а не задължително за бъдещето такова, каквото ще бъде. Смятам, че такава е била информацията, към която се е настройвал Нострадамус за своите прочути предсказания. Освен това имал достъп до знанието за плана за трансформиране на човешкото съзнание във времето, в което живеем сега, докато навлизаме навътре във фотонния лъч. Очевидно, колкото по-близо е събитието до настоящето, толкова по-вероятно е то да се случи така, както е било проектирано. Но колкото по-далеч в бъдещето отивате, толкова повече време е нужно на хората, за да се променят, а следователно и да променят бъдещето. Степента, до която човешката мисъл е държана в плен, обяснява факта, че събитията се развиват до голяма степен по начина, предсказан от Нострадамус, въпреки че това не е задължително. Ние можем да променим хода им.

Преди да продължим нататък след началото на XVII век, трябва да отбележим началото на най-важното средство на Братството за контрол и манипулация. То дало на тази амал-гама от тайни, конспирация и групировки силата да предяви желанието си за глобално доминиране както никога преди. Наричаме го световната монетарна система.

В цялата човешка история купуването на стоки и услуги се е осъществявало чрез бартер, при който едно нещо се е разменяло директно за друго, или с монети, изработени от метали, които отразявали стойността на монетата. Това нап­равило металите, като злато и сребро, по-ценни от другите, защото можели да се използват за правенето на монети и следователно можели да се разменят за каквото си поискате. Но тогава започнали да се случват разни събития. Хората не искали цялото това злато и сребро да се мотаят наоколо, очаквайки да бъдат откраднати, затова се превърнало в оби­чай да се депозират тези метали при онези, които имали помещения за съхраняване на ценности. Много от тези трезо-ри били собственост на златари. Златарят издавал квитанция на клиента за стойността на депозита и когато си го поисквали обратно, той връщал стойността на благородните метали. Клиентите започнали да използват тези разписки като един вид ценна книга, защото били по-удобни, отколкото да местят металите, а златарите и другите собственици на трезори осъз­нали, че само малка част от тези квитанции им била връщана в някой момент от хората, дошли да прибират своите депози­ти от метали. Тогава защо да не издават разписки на хора, които всъщност не притежавали никакви метали, и после да ги облагат с лихва заради тази привилегия? Каква велика идея. Бихте могли да заемете пари срещу метал, притежаван от някой друг, а после да вземете такса за това! Разписката (парите) се обезсмисляла, ако собствениците на вашия депо­зит от метали си ги поискат обратно веднага, но тъй като това никога не се случва, не ви остава нищо друго, освен да се посмеете, ако не сте издали прекалено много полици.

От тази практика е произлязла днешната банкова систе­ма, контролирана от Братството, за да улесни постигането на целите му. На банките е позволено буквално да си измислят пари, далеч надвишаващи техните реални активи и да начис­ляват лихва върху тези пари. Правителствата и народите по света сега са потънали в дългове към банките в изумителни размери и този дълг представлява пари, измъкнати от банко­вата система като с магическа пръчка от нищото. Напишете на компютърния екран няколко цифри, прехвърлете това чис­ло към нечия сметка от друга част на компютърната програма и от този момент можете да започнете да начислявате на този човек лихва върху пари, които не са ваши и които физически не съществуват. Нещо повече, ако някой човек изостане с плащането на лихвата върху парите, които не притежава, и които не съществуват, вие можете да изземете къщата и вещите му, които съществуват, и дори да го изпратите в затвора.

С тези прости средства можете да направите така, че правителства и хора да изпаднат в толкова голям изфабрикуван дълг, че да се превърнат в пионки, които можете да местите по дъската, когато си поискате. Можете да принуж­давате хората да вършат онова, което не искат, защото трябва да печелят пари, за да ви върнат парите, които, на първо място, не сте притежавали, като същото се отнася и за прави­телствата. Пълно безумие е на банките, освободени от прави­телствен контрол, да се дава тази власт да създават пари от нищото, но обществата на Братството, в този случай - най-високите нива, създали тази практика и така манипулират цели нации и континенти ден след ден. Освен това тя позво­лила да се водят нови и продължителни войни, защото вместо да се ограничават с активите, притежавани от дадена държава, банкерите вече можели да издават ценни книжа, които непре­къснато подклаждали конфликта. После, след войната, прави­телствата били задлъжнели още повече, а народите трябвало изстрадат нови трудности, ако страната им трябвало да зап­лати на банките за пари, които не съществуват. Войните не само се превърнали в прекрасно оръжие за контрол на Брат­ството, но и предлагали фантастични начини за увеличаване на богатствата му. То не можело да загуби. Те заемали измис­лени пари и на двете страни, начислявали им лихви, а после им заемали още измислени пари за възстановяването на стра­ните, разорени от тези войни. А ние, мъжете и жените по света, продължаваме да търпим! Първата по-голяма банка от този род била Амстердамската банка, основана в началото на XVII век, и тя веднага започнала да дава заеми на холандското правителство за финансирането на нови войни. Английската банка я последвала през 1694 г. и се превърнала в модел за всички други.

Вековете, които обсъдихме, били от огромно значение - Ренесанса, който отворил умовете на европейците за знанията на Гърция; Реформацията, която унищожила властта на папа­та; и въвеждането на банковата система. Сред масите се надигало недоволство от начина, по който били третирани, и били положени основите за бунт и в крайна сметка за парла­ментарната демокрация. За нейната поява са били необходи­ми още няколко века и Църквата се борела, за да я предотв­рати, но пукнатините в стената им от религиозно потисничество се били появили и било сигурно, че ще последва потоп.





1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница