Бунтът на роботите

АД НА ЗЕМЯТА

Константин I станал император на цялата римска земя през 312 г. сл. Хр. и на практика за тринадесет години пред­решил бъдещето на голяма част от човечеството за близо две хилядолетия.

Константин Велики, както е станал известен, служил като войник и си спечелил слава за куража и военната си храброст. След като известно време служил в Британия, той бил избран от войската си за Цезар на Запада. Той бил твърдо решен да бъде император на всички и започнал да убива своите врагове, а понякога и децата им. Християнската легенда разказва, че на бойното поле по време на една от битките му за римския трон, му се явил кръст. Това било при битката край Мулвийския мост, близо до Рим, и преданието разказва, че той видял в небето кръст и изписани думите "С него ще победиш." Твърди се, че на следващата нощ му се явил Исус, който му казал да сложи върху знамето си символа на кръста, за да гарантира победа над враговете си. Да, това звучи точно като нещо, което би казал Принца на мира, нали?

Цялата тази история вероятно е още една християнска измислица, но по някаква причина Константин започнал да гледа благосклонно на християните. Сигурен съм, че Братст­вото трябва да е работело някъде зад кулисите. Константин издал Миланския едикт, с който прекратявал преследването на християните в римската империя¹ . Някои християни били подложени на ужасни гонения в миналото, макар Гибън - историкът, проучвал този процес, да заключава, че броят име значително преувеличен. Той смята, че някъде около 2000 християни били избити и измъчвани през пред-Константиновия период, докато 25 милиона са били екзекутирани през следващите векове за престъплението, че не са приели християнската вяра. И двете ужасяващи числа свидетелстват за онова, което последвало в близко бъдеще.

Константин решил, че кръстът му носи щастие, а на практика кръстът като религиозен символ води началото си от времето, когато хората открили, че като триеш две пръчки една в друга, можеш да запалиш огън. Те вярвали, че огънят е бог и двете кръстосани пръчки се смятали за свещени. Кръстът може да бъде открит върху древни гробове и бил религиозен символ в Египет, Асирия, Персия, Индия, Мексико и Скандинавия много преди християнството. За египтяните кръстът, или crux ansata, бил символ на спасението или вечния живот, а нашите стари приятели митраистите бележели челата на новопосветените с знака на кръста. В древните разкази също се описва как хората, принасяни в жертва, били привързвани за кръст и намазвани с масло, за да горят по-добре на олтара. От такива сурови традиции е произлязло християнството.

Константин никога не станал истински християнин и се съгласил да бъде покръстен чак на смъртния си одър, без съмнение като един вид застраховка. Той почитал както Исус, така и гръцкия бог Аполон, и останал глава на езическата църква като Понтифекс максимус. Но дал на християнството същия статут като на другите религии и направил големи дарения за неговата кауза. Забележителното е, че позволил на църквата да приема завещания, което дотогава било забране­но, и от този момент християнската църква започнала да трупа фантастично богатство, докато хората се опитвали да си купят място в рая. Усилията на Константин да увеличи църковните рангове довели до това, че бедните започнали да получават подкупи, за да станат християни, а на заможните езичници, които се покръствали, били предлагани хубави постове.

Константин се загрижил, когато между различните хрис­тиянски вярвания избухнали спорове. В Александрия един духовник на име Арий² оспорил идеята, че Исус било равносилно на Бог. Как можело един син да бъде равен на баща си, а и не е ли казал Йехова, че само той е Бог? Когато епископът на Александрия, подходящо наречен Александър, проповяд­вал за. Светата троица на Отец , Син и Свети Дух, Арий публич­но го поставил на съмнение. Вие може и да смятате, че за великия гоблен на живота не е толкова важно дали Исус е бил само средство в ръцете на Бога, или част от трима богове в един, но тогава това се превърнало във въпроса, който тряб­вало да бъде разрешен.Страхувайки се за живота си, Арий напуснал Александрия и се отправил към Палестина, и на бял свят се появили две фракции. Нито една от двете не отстъп­вала, а неверниците из цялата империя осмивали този конф­ликт, който без съмнение бил подхранван от

2) Основател на арианското учение, което признава у Христос само човешката същност и следователно го поставя по-долу от Бога-Отец. (Б. пр.)

името римски католицизъм, за да се разграничи от протестантската версия. Всъщност всичко, което станало, било, че предишният спасител на римската държава - Митра, бил преименуван на Исус Христос. Майката на Константин - Елена, била изпратена в Йерусалим, за да намери библейските места, и се твърди, че открила точните места, където се родил Исус, където бил разпънат, на гробницата му и дори къде се възнесъл на небето. Въз основа на нейното лично мнение Константин построил през 326 г. базилика на мястото, където тя казала, че Исус е бил разпънат. Днес на това място се намира Църквата на светия гроб и милиони християни пилиг­рими са привлечени към мястото, където Исус увиснал на кръста. Или по-скоро, където Елена казала, че е станало. Очевидно тя е била голям детектив, защото по време на пътуването си твърдяла, че е намерила трите дървени кръста, участвали в разпъването, и то триста години след предпола­гаемото им използване!

През тези първи години на християнската църква заслу­жава да се наблегне на имената на трима души - Августин¹ , Йероним и Амвросий. В своето изследване за църквата Артър Файндли ги свързва с нацистите, Хитлер, Гьобелс и Химлер. С това трудно може да се спори, ако сравните техния произход и поведение, но преди да започнем да ги осъждаме като индивиди, трябва да се запитаме кой или какво ги е контро­лирало? Искам да наблегна, че в тази книга не осъждам никого. Аз разглеждам моделите на мислене и поведение, които са направлявали човешката история. Въвлечените ин­дивиди са жертви на тези модели толкова, колкото и хората, които са пострадали от техните постъпки. Когато четете след­ващите няколко глави е добре да помните израза "Простете им, те не знаят какво вършат." Августин наложил едно тира­нично правило и използвал силата и страха, за да набъбнат редиците на църквата. Той щял да цитира думите на Исус, за да оправдае действията си: "Насила ги вкарвайте вътре, за да се напълни дома ми" и "Но онези мои врагове, над които не царувам, доведете по-близо и ги убийте пред мене." Тези думи били цитирани, за да извинят убийствата или принудителното покръстване на неверници. При все това тези цитати, наред с "Не мир дойдох да донеса, а меч", както и други били измис­лици. Те били вмъкнати в текстовете като оправдание на войната, убийството и безбройните други ужаси в името на "Принца на мира". Августин се опитвал да наложи едно световно вероучение като унищожавал опозицията. Религиоз­ната "грешка", казвал той, трябва да бъде третирана като предателство, престъпление срещу държавата и да бъде на­казвана като такова. Той твърдял, че бебетата, които са умре­ли, преди да бъдат кръстени, ще бъдат осъдени на вечни мъки в ада, подобно на всички непокръстени, и си служел със страха от смъртта и страха от ада, и вечните мъки след смъртта, за да разпространява своето покварено и невежо вероучение.Подобно на Йероним и Амвросий впоследствие щял да бъде обявен за светец.

Йероним е роден през 341 г. и носи отговорността за сътворяването на текстовете за първата "Свята" Библия. Освен това той повел кампанията за преследване на медиу­мите и контактьорите, които били в центъра на религиозна­та вяра от самото начало на човешкото съществуване. За кратко време дарбата да общуваш с други честоти се пре­върнала в смъртна присъда. Контактьорите били заменени от свещениците като "посредници" между Бога и човечест­вото. Контактьорите, които в миналото били мошеници, били съчинили съобщения, за да накарат хората да правят онова, което искали, а сега свещениците щели да постъпват по същия начин, без да е нужно да представят мошеническо превеждане на информация от по-висши нива на съзнание. Но, както винаги, имало много истински контактьори, които общували с други нива, и съществата, с които поддържали връзка, се противопоставяли на вярванията и поведението на Църквата. Те трябвало да бъдат накарани да млъкнат и така и станало. Безчет били измъчвани и убивани като вещици. Свещениците дошли на власт. Както казал Йеро­ним:

"Ние им казваме (на контактьорите), че не толкова отх­върляме пророчеството (предаването на информация от по-висши нива на съзнание), колкото отказваме да прие­маме пророци (медиуми), чиито изявления не съответст­ват на библейските писания, стари и нови."

С други думи, нямаме нищо против хората да превеждат информация от по-висши нива на съзнание дотолкова, докол­кото превеждат в подкрепа на онова, което сме решили, че е истина. И тъй като Църквата имала контрол над "светите писания", тя можела да прави каквито си иска промени, за да поддържа своите възгледи. Философът Целзий писал за това през III в. За рели-

1) Аврелий Августин Блажени (354-430) - виден представител на запад­ноевропейската теологическа мисъл, философ-мистик. Има голям принос за разширяване влиянието на католическата църква. (Б. пр.)
гиозната йерархия той казва:

"Вие изричате басни и дори не владеете изкуството да ги направите правдоподобни... Вие сте променяли три, че­тири пъти, че и по-често, текстовете на собствените си Евангелия, за да отхвърлите възраженията, отправени към вас."

През първите три века след живота на Исус съществували толкова много различни вярвания, че нямало две евангелия или послания (писания, за които се твърдяло, че са дело на апостолите), които да си приличат. Добавяли се късчета, зачерквали се и се променяли, за да паснат на вярванията на онези, които ги притежавали. Съвременните проучвания са показали, че текстовете на Марко били първите от написаните "библейски" евангелия, а другите просто са го копирали и са правили свои собствени допълнения. По-древните текстове, от които Марко и другите евангелисти са преписвали, са били загубени, но, както ще видим, дори и при това положение е имало други писания за Исус, които Църквата е отхвърляла. Никой не знае кой е написал библейските текстове, кога и под напътствието на каква личност са се родили те. При все това, това е книгата, която е контролирала еволюцията на голяма част от света през почти две хиляди години! Потъпкването на истината и алтернативният начин на мислене от страна на Йероним било двойно. Той убеждавал папата да обяви предаването на информация от по-висши нива на съзнание за прес­тъпление и с един папски декрет оракулите и съдовете на Бога се превърнали в оракули и съдове на Дявола, имена, които все още се използват от мнозина в църквата. Освен това той получил контрол над древните текстове и ги пригодил да съответстват на неговата представа за истина. Йероним ста­нал секретар на папа Дамас през 382 г. и му било възложено да събере всичките текстове в една книга, която отразявала ортодоксалната (неговата) вяра.

Точно по това време текстовете били пригодени да паснат на възгледа, че Иешуа - философа, бил ни повече, ни по-малко Исус Христос, който умрял, за да могат да бъдат опростени греховете ни. Пренаписването на древните текстове от Йеро­ним и отхвърлянето на всичко, с което не бил съгласен, произвели формулировката, превърнала се в Новия Завет. Християните вярват, че това е словото на Исус и Бога. Не е. До голяма степен то е слово на Йероним. Допълненията и зачеркванията на Йероним и други създали една каша, изпълнена с противоречия. Библията, например, ни разказва, че генетичното родословие на Исус може да бъде проследено от баща му Йосиф до цар Давид. Но как е възможно това, ако Йосиф не е играл никаква роля в неговото зачеване? На практика и генетичното родословие, и идеята за раждането на Христос от Дева Мария са допълнения към текстовете.

Йероним и Августин прегледали тринадесет евангелия, девет деяния и учения на апостолите, тридесет и едно послания и други писания и решили кои са "ортодоксални" и кои не. Изненада, изненада: те се споразумели, че онези, които Йеро­ним бил подправил, били ортодоксални, а останалите трябва­ло да бъдат изоставени и съборът в Картаген решил, че точно те трябвало да бъдат приети от Църквата. Някои от отхвърле­ните били много по-близо до истината, отколкото онези, които оформили Новия Завет. Папа Инокентий I потвърдил решени­ето от Картаген, а сто години по-късно папа Геласий I поста­новил, че само одобрените писания (наречени канонически) ще бъдат четени в църквите. Онези, които не се подчинявали, трябвало да бъдат измъчвани и убивани като еретици. Йеро­ним си наумил и да пренапише текстовете, които оформяли Стария Завет, но дори неговата вяра в тях като Слово Божие била подложена на изпитание от противоречията, на които се натъкнал. Наложило му се да признае, че усилията му да ги проумее можели да се приемат единствено за импровизация. През XVI век двата завета били събрани - Стария, който Йероним всъщност не разбирал, бил присъединен към Новия, който Йероним бил редактирал, за да пасне на неговите вяр­вания. По такъв начин била създадена Светата Библия и Йехо­ва - отмъстителният Бог на евреите и много вероятно извън­земен, се слял с Бога на Исус. Чудно ли е тогава, че се родила книга, пълна с толкова много очебийни противоречия? За щастие някои истини оцелели, особено някои от писмените и числови символи и кодове, които се съдържали в оригиналните текстове. Много от тях били запазени, защото фалшификато­рите и редакторите като Йероним не разбрали тяхното значе­ние. За тях това били просто числа или буквални разкази. Но някои са кодове и символи, които чакат онези, които притежа­ват разбирането, за да ги дешифрират.

След смъртта на Константин настъпил период, през кой­то езическите и ариански вярвания имали своите поддръжни­ци сред римските императори. През периода на управление на император Констанций, който приел възгледа на арианите, вярващите в Светата Троица били преследвани. Който и да излизал на преден план, пак се повтаряла историята христия­ни убиват християни в спор за Светата Троица или против нея. След това император Теодосий Велики дошъл на власт през 379 г., а с него и ортодоксалното (на Йероним) християнство. Теодосий бил непоколебим поддръжник на Никейския символ на вярата и заповядал да бъдат изклани 1500 мъже, жени и деца наведнъж заради убийството на един от неговите коман­дири и няколко войника. Той издал закони, станали известни като "Кодекса на Теодосий". В тях се нареждало престъпни­ците и еретиците, които не приемали Никейския символ на вярата, да бъдат хвърляни в затвора, измъчвани, убивани или осъждани на изгнание. Освен това той назначил група от свещеници, наречени Инквизитори на вярата. Амвросий, епископът на Милано, бил основателят на Светата инквизи­ция, която щяла да превърне голяма част от света в човешка кланица. За налагането на християнската, ортодоксална (ни-кейска) вяра се водели войни и десетки милиони били убити по най-ужасяващи начини в името на християнството. Орга­низациите на Братството се контролирали все повече и повече от негативни намерения. Те имали все по-голям контрол над събитията, докато членската им маса и разклоненията им се увеличавали все по-бързо. Сега Луциферното съзнание не само контролирало Църквата, то било Църквата. Това щяло дa продължи до наши дни. Инквизицията сега се нарича Светата канцелария.

По-нататъшното ерозиране на истината продължило с им­ператор Юстиниан през VI век. От своята щаб-квартира в Константинопол той планирал да се махнат от Библията отпратките за по-ранно съществуване и прераждане. През 553 г. той свикал Вторият синодален събор в Константинопол, който, без присъствието или поддръжката на папата, решил, че:

"Ако някой поддържа измисленото предишно съществу­ване на душите и се подчинява на чудовищната доктрина, която произтича от това схващане, нека бъде... отлъчен от църквата."

Във всеки случай духовните истини, предавани чрез опре­делени нива на Братството, сега били унищожени на публич­ната арена. "Великото творение на вековете" или да го наре­чем с модерното му име Новият световен ред, следвало своя ход в желанието си да откъсне човеците от познанието за това кои са те.

С упадъка на Римската империя християнската църква заела мястото й и папата станал равносилен на римския импе­ратор. Достатъчен брой племена и народи, които заменили римската власт, били християнизирани, за да стане римо-католическата църква доминираща. Сега властта на църквата била тотална. Те вярвали, че тъй като в Стария Завет се казвало, че Адам предизвикал Божия гняв, като хапнал от Дървото на познанието, стремежът към каквото и да е позна­ние извън Библията е греховен. По същия начин жените се смятали за зло и без стойност, тъй като Ева го била изкушила да яде от дървото. Тези смайващи интерпретации и страхът от Инквизицията задържали човешката еволюция в продължение на две хиляди години. Днешната научна мисъл все още не е достигнала онова ниво на разбиране за живота и Сътворение­то, каквото са имали Сократ, Платон и други в Древна Гърция.

Християните унищожили всички съчинения на великите философи. Академията на Платон и Лицеят на Аристотел били затворени, а техните творби - изгорени. Римската обра­зователна система, вдъхновена от Квинтилиан, била разруше­на, а огромната библиотека в Александрия била превърната в теологически колеж. Философите, учените и учителите били преследвани. Хипатия, една от забележителните жени на сво­ето време, била разкъсана от християнската тълпа заради "престъплението", че говорела красноречиво за наука, мате­матика, астрономия и философия по начини, които противо­речали на ортодоксалното християнство. Тя работила в биб­лиотеката в Александрия и всички книги, които се съхранява­ли в нея, след това били унищожени. Всичко това било напра­вено от името на Кирил, архиепископа на Александрия. По-късно той бил обявен за светец.

Мога да ви препоръчам книга със заглавие "Викариите на църквата", която е летопис за католическите папи от един бивш римокатолически свещеник Петер Да Роса. Това е прек­расно експозе за лицемерието и измамата, върху които било построено християнството. И запомнете, до Реформацията и раждането на протестантската версия през XVI век католи­ческата църква, контролирана от Рим, представлявала хрис­тиянството. Във Ватикана имало цял отдел за производството на фалшиви "исторически" документи, чрез които се мамели крале, кралици и други да изпълняват тяхната воля. В повечето случаи "волята" на Църквата, а и все повече тази на Братст­вото, била да води война срещу неверниците или да сложи ръка върху земята и парите, за да ги прибави към своето, вече поразително по размери богатство.

Постът на папата нямал нищо общо с духовността, а бил обект на търгуване и негативните общества на Братството правели всичко възможно, за да са сигурни, че "техен" човек или някой, който лесно можел да се манипулира, щели да получат мястото. До ден днешен Ватикана е управлявана от Братството. Ако можели да контролират папата, те щели да имат почти неограничената възможност да предизвикват вой­ни и да налагат волята си. Мнозина смятали папите за "непог­решими", за говорител на Бога и каквото и да поискали, трябвало да им бъде дадено. В резултат папството привлякло към себе си най-неморалните личности по най-неморални причини. Един папа бил толкова откачил, че накарал да ексхумират от гроба тялото на предишния папа и да го занесат в стаята му. Той наредил изгнилите останки да бъдат поставени в стол, за да можел да му каже какво мисли за него! Както изглежда, някой от персонала на папата застанал зад мъртвия папа, за да отговаря от негово име като някакъв вентролог с марионетка. Мисълта, че такива заблудени хора са взимали решения, които са засягали живота на човечеството чак до наши дни, може да ни накара да отрезвеем. А дали винаги те са взимали на практика решенията? Вероятно не. И в двата случая разполагаме с римокатолическите свещеници, които трябва да остават безбрачни и да не се женят заради онова, което папите - или онези, които са ги контролирали – са решили преди повече от хиляда години. Историята е след­ната:

325 г.: Съборът в Никея решава, че на свещениците не е разрешено да се женят след тяхното ръкополагане.

385 г.: Папа Сириций разпорежда, че мъжете, които са се оженили преди тяхното ръкополагане, след това не тряб­ва да спят с жените си.

590-604 г.: Папа Григорий Велики решава, че желанието за секс е греховно. Сексът е само за създаването на деца.

1074 г.: Папа Григорий VII казва, че всички свещеници трябва да дадат обет за безбрачие.

Изводите от римокатолическите мании относно секса трябвало да бъдат прехвърлени върху следващите поколения като "мръсен", "греховен" възглед за сексуалната любов. До­ри днес все още наблюдаваме неговите последици. Освен това сме свидетели и на много разкази, които осветляват римока­толическите свещеници и техните сексуални безчестия с деца. Ватикана се опитва да избегне отговорността за това, но в основата на такова едно поведение, наложено от папите дик­татори между X и XVII век и поддържано от последвалите папи диктатори оттогава досега, лежи насилственото потис­кане на естествените сексуални подтици. Но те не могат да променят нещата, защото ако го направят, ще стане ясно, че папа Григорий VII е сгрешил, като се е разпоредил за такова нелепо правило. А тъй като папите се смятат за непогрешими, никой от тях не може да промени - поне публично - онова, което предишният папа е решил!

Идеята за "греховния" секс била популяризирана от Августин. Той бил добре известен със своята любов към секса през младежките си години, но когато започнал да твърди, че се е отдал на въздържание, възприел едно схващане за секса, което прилича на начина, по който някои хора, спрели да пушат, се отнасят към онези, които продължават да пушат. Той бил обсебен от отрицанието, което проповядвал, и не позволявал на жена да влезе в дома му без придружител. Това се отнасяло и за сестра му. Властта му в Църквата била толкова голяма, че възгледът му, че сексът и страстта са греховни, се възприел и от останалите. Потискането на потока от творческа енергия, активирана от естествените сексуални дейности, намерило израз в отрицателни емоции и поведение, както и в здравословни проблеми, произтичащи от блокира­ната енергия. Използването на "безопасния период" за секс­уални наслади, неводещи до забременяване, било осъдено като порочен грях от Августин. Никога не трябва да имате сексуална връзка, освен ако не възнамерявате да заченете дете, решили те, а и дори тогава, при никакви обстоятелства не трябва да се наслаждавате на секса! Тази глупост продъл­жава да разбива живота на страшно много хора чак до наши дни. Винаги ми се е струвало смешно, че Църквата казва, че Бог е създал физическото тяло, но ние трябва толкова да се срамуваме от това творение, че никога не трябва да позволя­ваме на другите да го виждат, и дори най-голямата крайност, самите ние да не го виждаме. Но възгледът на Августин за любовта, брака и секса е следван от Църквата оттогава до днес. Както непрекъснато повтарял той:

"Мъже, обичайте жените си, но ги обичайте целомъдрено. Дръжте на плътските деяния, но само в степента, необхо­дима за създаването на потомство. Тъй като не можете да създадете деца по никакъв друг начин [пропуск на Бога вероятно], вие трябва да се принизите против волята си, защото такова е наказанието на Адам."

Горките стари Адам и Ева. Те си патят за всичко, дори заради факта, че сме наказвани като ни принуждават да пра­вим секс. Августин свързал секса с "първородния грях", иде­ята, че всички се раждаме грешни. Ако сме заченати чрез сексуален акт, ние по същина се раждаме с първороден грях, който се предполага, че води началото си от Адам и Ева. Исус е единственият, който е роден без първороден грях, защото неговото зачатие било непорочно, което не включвало секс. Следите ли логиката? По-късно, за да се преодолее очевидно то противоречие, че Исус е роден от майка, която е родена с първороден грях, започнало да се твърди, че тя също била зачената без секс. Но почакайте. В такъв случай Исус е роден без първороден грях от майка без първороден грях, но тя е родена от майка с първороден грях. Шок, ужас. Освен ако разбира се, бабата на Исус също не е била зачената без секс. В такъв случай... Не, не, мисля, че трябва да спрем дотук. Виждате ли колко объркано става, ако се опитате да прикриете следите си? Същото е, когато изричате лъжи. Трябва да продължавате да лъжете, за да прикриете предишни лъжи, и се забърквате в ужасна каша. Католическата църква също за удобство пренебрегва факта, че онзи, когото смята за първия папа - "ученика" Петър, бил женен и не се бил обрекъл на безбрачие. От тази обида към интелекта е произлязъл един възглед за секса, физическото тяло, брака, развода и жените, който щял да доминира близо две хиляди години. Потискане­то на жените било предавано на поколенията от основните религии. Християнската догма използвала историята за Адам и Ева от еврейския Стар Завет, за да оправдае това. Освен това те цитирали хора като св. Павел:

"Вие, жените, покорявайте се на мъжете си като на Гос­пода, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата. Но както Църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко."

И

"На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие."

Идеята фикс на християнството да унищожи езичеството, като в същото време го абсорбира, както и всички отрицател­ни енергии, породени от убийствата и хаоса, довели до по-на­татъшно замърсяване на енергийната мрежа на Земята. Ран­ните църкви били построени върху езически свещени места. Някои секти били запознати с енергиите и искали да ги изпол­зват, а други смятали тези енергии и места за дяволски и искали да потиснат енергиите ("дракона"). Така, според мен, са възникнали легендите за св. Георги и змея. Църквите по целия свят са построени върху акупунктурни точки и чакри. В хода на своята работа съм посетил много такива. Целият този страх, вина и страдания, изпитани на тези места, и съсредоточаването върху разпъването на кръста са генерира­ли огромни количества отрицателна енергия, която се е изляла в мрежата. Онези църкви, които са носели в себе си радостта, са произвели положителна енергия, но те са били много, много малко.

Настъпили ужасни дни за доброволците и онези, които се опитвали да върнат на човешкия ум разбирането. Те се пре­раждали в други части на света и водели живот, отдаден на насочването на енергия към мрежата, опитвайки се да ком­пенсират стореното от християнството и исляма (за който ще говорим по-накратко). Родените в християнския свят водели елементарен живот, не надигали глава и насочвали енергията или правели каквото им било по силите, за да говорят открито, преди да се изправят пред неизбежната си и често страховита участ. Мнозина били насочвани към манастири, построени върху енергийни центрове, и законът ги предпазвал от всякак­ви намеси.

Една духовна група, която бързо се разраснала във Фран­ция и северна Италия през XII и XIII век и която оспорила властта на Рим, били катарите или албигойците. Тя се основавала на схващането за прераждането и вечната природа на съзнанието. Те били вегетарианци и медиуми, които общували с други честоти. Техните възгледи получили такава поддръж­ка, че влиянието на християнската църква в северна Франция около град Алби започнало да отслабва. Папа Инокентий II реагирал на това с един от най-ужасяващите примери за безчовечност, видени на тази планета. Последвал истински геноцид. Мъже, жени и деца били насичани или изгаряни живи в името на Исус и Бога. Историята на катарите пази незабра­вими спомени за събитията в замъка Монсегур, но е имало и много други "славни" победи на християнските армии, които са били точно толкова отвратителни. Част от тактиката на Инокентий II, а по-късно и на папа Григорий IX, била да казва на своите "кръстоносци", че каквото и да вършат, той ще им прости в името на Бога. Какъв ли шок трябва да са изживява­ли, след като са напуснели физическото тяло и са осъзнавали, че чрез кармата са отговорни за всичко, което са извършили. С течение на вековете Светата инквизиция излязла от употреба. Сега за тази религиозна версия на узаконеното убийство отговарял Доминиканският орден. Папа Григорий IX заявил: "Задължение на всеки католик е да преследва еретиците." Присъдата не била предшествана от справедлив процес. Решението на инквизиторите било окончателно. Това било идеален начин да се отървеш от хора, които не харесваш, особено ако си един от елита на Братството и искаш 'да отстраниш онези, които са застанали на пътя ти. Казваш на инквизиторите, че враговете ти са неверници, стоиш си наст­рана и гледаш как ги изгарят. Следващият пасаж е от книга с напътствия от Църквата към инквизиторите:

"Човекът или признава и се обявява за виновен въз основа на собственото му признание, или не признава и пак е виновен въз основа на свидетелските показания. Ако чо­век признае всичко, в което е обвинен, той несъмнено е виновен за всичко; но ако признае само една част, той пак трябва да се третира като виновен за всичко, тъй като онова, което е признал, доказва, че може да е виновен и по другите точки от обвинението... Телесните мъчения са оставени в ръцете на съдията на Инквизицията, който решава в зависимост от възрастта, пола и физиката на страната... Ако, независимо от всички приложени средс­тва, нещастният клетник продължава да отрича вината си, на него трябва да се гледа като на жертва на дявола; и като такава не заслужава състрадание от слугите на Бога, нито милост и опрощение от Светата Майка Църк­вата; той е достоен за проклятие. Нека умре наред с прокълнатите."

Дори искрено вярващите били убивани от инквизиторите, по мотото на църквата било, че е по-добре да умрат сто "невинни", отколкото един еретик да продължи да живее. Възможно ли е нацистите от XX век да са превъплъщение на тези заблудени умове, които описвам? Паралелите в моделите на поведение и отношението се забелязват съвсем ясно, дори в отношението им към евреите. Мисля, че програмирането на колективния съзнателен разум от страна на Църквата е било толкова мощно, че когато хората се прераждали по-късно, те пак се връщали към същите мисловни модели, които са били програмирани в тях при предишните им прераждания. Това се отнася за Църквата, икономиката и всички аспекти на живота ни и аз не се съмнявам, че същото се случва и днес. Въплъщение след въплъщение, хората се връщат към стари модели, които не могат или избират да не престъпват. Все едно игла, която неизменно следва установения път, макар че според мен някои от архитектите на църковните догми са били, както и нацистките лидери, превъплъщения на Луциферно съзнание.

Не признавам термина ерес. За мен това е абсолютно безочие, което навежда на мисълта, че определени вярвания не подлежат на съмнение и не трябва да се оспорват под маската на "ерес" или "богохулство". Но ако само за миг си послужите с дефиницията на Църквата за ерес - злоупотребата и погрешната интерпретация на онзи, когото те наричат Исус - то най-голямата от всички ереси е самото християнство.

Из цялата християнска територия била въведена полиция, следяща за начина на мислене, и не след дълго хвърлили своя мрак над двете Америки. Единствената заплаха за доминирането им над Божи гроб и отвъд била другата версия на религиозно индоктриниране, която отговаряла на името ис­лям. Сблъсъците между двете породили нови конфликти, болки и страдания - точно каквото Братството и неговият господар Луцифер искали да видят.

Каталог: files
files -> Първа част Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски
files -> Какво научих по математика в четвърти клас? Естествените числа
files -> Отчет за дейността през 2013 Г
files -> Глобалната манипулация кратък анализ
files -> Vі-ти национален фестивал за операторско майсторство “златното око”
files -> До общински съвет русе предложение пламен стоилов
files -> № по ред Учител
files -> Приложение В: автобиография

Изтегляне 5.34 Mb.

Сподели с приятели: