Бунтът на роботите



страница11/20
Дата22.07.2016
Размер5.34 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   20
да образоват техните умове в посоката, която искаме. Нито за миг не допускайте, че тези твърдения са празни приказки: помислете внимателно за успехите, които уредихме на дарвинизма..." (Протокол 2).

"... Наложително е да се подкопае цялата вяра, да се изтръгне от умовете на Гой самият първоизточник на божествената същност и духа и на негово място да се поставят аритметичните изчисления и материални­те потребности." (Протокол 4).

Чувате ли университетски преподаватели, студенти и ин­ститутски учени? Вие сте били и продължавате да бъдете мамени. Британският премиер-министър Бенджамин Дизраели разбирал част от ставащото, когато през юли 1856 г. заявил следното в камарата на общините:

"В Италия съществува власт, която ние рядко споменаваме в тази Камара. Имам предвид тайните общества... Безсмис­лено е да го отричаме, защото е невъзможно да се прикрие, че голяма част от Европа, цяла Италия и Франция и значи­телна част от Германия, да не споменавам другите държа­ви, са покрити от мрежа от тайни общества, точно както земната повърхност е покрита с железопътни линии. И какви са техните цели?... Те не искат конституционно пра­вителство, те не искат подобрени институции... Те искат да променят владението на земята, да откъснат сегашните собственици от земята и да сложат край на църковните учреждения. А някои може да стигнат и по-далеч."

Една от групите в Италия, за които говорел, била Мафи­ята. Джузепе Гарибалди, масон от тридесет и трета степен и велик магистър на Италия, бил оглавил въстанието по време на войните за обединяване на Италия1 . Той бил подкрепен от Мафията, която до този момент била тайно общество, съпро­тивляващо се на чуждото владичество в Сицилия. Мафията сформирала нелегално правителство в Сицилия и си служила с криминални деяния, за да подкопава чуждата окупация. Когато Италия се обединила, Мафията се превърнала в неле­гален терорист и престъпно движение, каквото е и днес. Една от най-прочутите масонски ложи също била основана в Ита­лия. Тя била известна като "Р2" и контролирала Ватикана.

Видяхме, че познатата ни тема се промъква отново през епохата на кралица Виктория2 и крал Едуард. Науката, която дотогава била потискана и мачкана от Църквата, си извоювала свободата да търси и открива познания, които свещениците по-скоро биха запазили в тайна. Но когато непредубедените учени открили доказателства, с които да оспорят материалистичния възглед на институтските учени, че този свят е единственият съществуващ, тяхната работа била също така потискана и мачка­на от собствените им колеги. Вместо една могъща заинтересована група, която да внушава, че прераждането и вечният живот не съществуват, сега имало две. Последното нещо, което Братството искало, било хората да узнаят духовните истини.

И "науката", и религията ожесточено се противопоставя­ли на засилването на интереса към спиритуализма през Викторианската епоха. До 1951 г. медиумите били глобявани и хвърляни в затвора заради това, че са медиуми, но изкуството им започнало отново да привлича общественото внимание благодарение на появата на спиритуализма. Законът за земята включвал в себе си твърдението на Църквата, че контактът с "мъртвите" е невъзможен и следователно всеки, който твърди обратното, е измамник по същество. Малко били хората, които знаели, че кралица Виктория си има медиум, който работел с нея дълги години след смъртта на съпруга й принц Албърт. Артър Финдли разбулва историята за пръв път в "Проклятието на невежеството" през

1947 г. Той научил под­робностите от дъщерята на Джеймс Робърт Лийс, който още като тринадесетгодишно момче притежавал забележителна ясновидска дарба. Един контактьор, който

1) През 50-те години на XIX век Италия е разделена на Ломбардо-Венецианска област в състава на Австрийската империя, която има влияние над малките херцогства Модена, Парма и Тоскана. В тях са настанени австрийски войски, а в Рим - голям френски гарнизон. В Сицилия управлява крал Фердинанд II. А в Пиемонт управляваща е Савойската династия с крал Виктор Емануил II. През април 1860 г. в южна Италия избухва голямо въстание с център Палермо, подгот­вено от демократи-републиканци от севера. С два кораба от приста­нището на Генуа към Сицилия отплуват хиляди доброволци, коман­двани от Гарибалди. Въстаниците в Сицилия настояват за свалянето на местната династия на Бурбоните и за обединяването на Италия. В края на май завземат Палермо. През август Гарибалди се насочва към Неаполитанското кралство и на 07. 09. влиза тържествено в Неапол, напуснат своевременно от краля Франсоа II. След битката при Волтурно през октомври 1860 г. цяла южна Италия е освободена от войските на Бурбоните. Провеждат се избори за присъединяване­то на южна Италия към Пиемонт под скиптъра на Виктор Емануил II. Извън Италия остават Венецианската област и Рим, в който папата осъществява светската си власт. През 1866 г. Виктор Емануил се съюзява с Прусия във войната срещу Австрия и след поражението на австрийците Венецианската област е включена в състава на Ита­лианското кралство. През септември 1870 г. приключват с успех продължителните борби за обединение на Италия след изтеглянето на френския гарнизон от Рим и оттеглянето на папата във Ватикана. (Б. пр.)

2) Виктория (1819 - 1901) - внучка на Джордж III. C възкачването й па престола се слага край на личната уния между Великобритания и Хановер, тъй като законодателството на последната не разрешава жени Да ръководят страната. (Б. пр.)

твърдял, че е съз­данието, живяло под облика на принц Албърт, помолило за разрешение да говори с Виктория.

Кралицата, която била съсипана от скръб от кончината му, чула за това и изпратила двама души от свитата си да проучат нещата. Те се представили като общественици, които искали да видят какво може да прави момчето. То започнало да предава съобщения от принц Албърт, който поздравил двамата царедворци с точните им имена и казал, че знае, че са изпратени от Виктория. Той им дал информация за крали­цата, която само той би могъл да знае. Освен това й написал писмо, използвайки ръката на Робърт Лийс, процес, наречен автоматично писане. Съдържанието силно впечатлило крали­цата и Робърт бил поканен да се срещне с нея и да предаде съобщения от Албърт в нейно присъствие. Тя изобщо не била развълнувана от всичко това, защото била присъствала на сеанси с други медиуми преди смъртта на принца. Тя покани­ла Робърт да стане постоянен член на двора й, където можел да се свързва със съпруга й всеки път, когато поискала. Но Албърт казал, че може да общува чрез сина на един работник от имението й в Балтимор - мъж на име Джон Браун. Той бил призован и между Джон и кралицата се зародила дългогодиш­на връзка. Чрез него Албърт я съветвал през остатъка от живота й. Когато Джон Браун умрял, кралицата описала пре­живяванията си с него и възнамерявала да ги публикува, но била убедена да не го прави от частния си секретар сър Хенри Понсонби и от д-р Дейвидсън, декан на Уиндзор, а по-късно и архиепископ на Кентърбъри. Той отдавна се противопоста­вял на интереса й към спиритуализма и заплашил, че ще напусне поста дворцов капелан, ако тя публикува нещо за Джон Браун. Освен това Понсонби унищожил личните днев­ници на Браун, за да е сигурен, че истината никога няма да бъде разкрита.

Началото на спиритуализма, вярата в способността да се общува с безплътни души, било положено в САЩ в средата на XIX век и се разпространил в Европа. Във Великобритания имал няколко прочути защитници, сред които учените сър Оливър Лодж, сър Уилям Крукс и сър Уилям Барет, писате­лите Виктор Юго и сър Артър Конан Дойл, авторът на разка­зите за Шерлок Холмс. Учените били пропъдени от своите колеги, но били започнали да разбират естеството на вибра­циите и колко много светове могат да се поберат в едно и също пространство. Конан Дойл посветил остатъка от живота си на каузата на спиритуализма по време, когато специалистът по освобождаване от окови Худини провеждал истински лов на вещици срещу медиумите в САЩ.

През 1938 г. един комитет, назначен от Църквата, се изказал благоприятно за проведените от него разследвания на спиритуализма, но д-р Ланг, архиепископ на Кентърбъри, отказал да публикува доклада. Той обаче с най-голямо удо­волствие подхвърлил на обществеността доклада на друг комитет, който поддържал вярата в "Тридесет и трите члена на вярата" на Англиканската църква. Тъй като двадесет и един от общо двадесет и петимата члена на комитета били свеще­ници, не трябва да се изненадваме от тяхното решение. Ако само кралица Виктория и другите се бяха противопоставили и бяха разкрили преживяванията и вярванията си, потискането на знанието от страна на Църквата и науката вече щеше да е преустановено. Вместо това, тази задача е оставена на нашето поколение.

Спиритуалистичното движение и религия заслужават го­ляма похвала затова, че са поддържали живи разбиранията при наличието на силно противопоставяне от страна на Цър-квата и материалистичната наука. Учените започнали да до­минират в общественото мнение и макар че медицината нап­равила огромен скок в своите схващания, тя също не призна­вала, че човешкото същество е нещо повече от физическо тяло. Отново материалистичният възглед господствал в ме­дицината и така положените основи на "традицията" са все още с нас. Най-важните постижения във връзка с човешкото здраве били подобряване на хигиенните условия и водоснаб­дяването, макар че страшната бедност и ужасните условия на живот съпътствали мнозинството от хората. Успоредно с това състоянието на богатите нараствало и страната като цяло извличала печалба чрез експлоатацията на народа и Импери­ята. През периода след управлението на кралица Виктория до ден днешен светът открил средствата за масово производст­во, електричеството, радиото, телевизията, телефона, самоле­та, ракетата; списъкът е безкраен. Освобождаването на много човешки умове от религиозната полиция, следяща начина на мислене, освободило огромен потенциал - повече, отколкото се казвало на обществеността, както ще видим по-нататък. Но интелигентността е едно нещо, а мъдростта - съвсем друго. Изобретяването на парната машина революционизирало про­изводството, а разработването на петролни находища ни да­рило с бензиновия двигател. По целия свят се появявали изобретения и открития, които променили естеството на труда, живота и възможността както за съзидание, така и за катастрофа. Ще разгледам икономическите и екологичните последствия от това в Глава 11, но тук искам да се спра на разликата между интелигентността и мъдростта.

Да откриете тайните на потенциала на природата е умно, но е нужна мъдрост, за да (а) използвате това познание за положителни и конструктивни цели и (б) да притежавате скромността да признаете, че винаги, ама винаги има още много да се учи. Както казвал Сократ: "Мъдростта е да знаеш колко малко знаеш." Ученият Карл Саган също е бил прав, когато е отбелязал, че интелектуалните способности не са гаранция за това, че не грешиш напълно. Викторианският и следвикторианският свят не бил разбрал това и скромността рядко била белег, притежаван от властимащите. Така че истинската природа на живота и Сътворението продължавала да се пренебрегва от Църквата и научните институции, макар че дори в Древна Гърция Сократ и Платон са знаели основ­ното. Интелигентността без мъдрост е също носител на вой­ни. Мъдрите хора биха използвали своите знания и биха про­дължили да ги разширяват за общото благо, като нямам предвид само хората от собствената им родина. Всички озна­чава всички. Вместо това колективният разум на човечеството все още реагирал като разглезено дете, направлявано по пътя на унищожението от елита от илюминати.

Каквото и да е доминиращото убеждение на колективния разум, то може да окаже огромно влияние върху начина, по който мислят индивидите. За съжаление, както видяхме, пове­дението на Църквата, Братството и Държавата през периода, проследен в тази книга, е програмирало колективното съзна­ние да прехвърли отговорността си да мисли и да действа на други - папата, свещениците, крале и кралици, диктатори, дворяни, шефове, Библията, Корана, който и каквото намерят. Човечеството като цяло е било програмирано да мисли и да се държи като роботи и да втълпява на децата си да правят същото. И те така и правили. Ако се вгледате във всички кланета, нападения и контранападения, кървавите преследва­ния заради незначителни различия в една и съща религия, ще видите, че повечето хора никога не са извличали полза от тях. Когато някое място било оплячкосвано от нечия армия, при­ходите и властта не отивали у тях, а у онези, които следвали сляпо, и още повече у онези, за които дори и не подозирали. Хората може да вярват, че с тези дни е свършено, но не е така, бъдете сигурни. Има още много, много да се прави, за да се освободи човешкият ум от раболепието и индоктринирането. През целия Викториански период, докато смели и състрада­телни люде печелели реформи при жестока съпротива от страна на Църквата и други користолюбиви групи, старите вярвания продължавали да съществуват.

Племената се били превърнали в общности, после в щати, а сега се сливали в държави и нации. Начинът, по който се събирали, не полагал основите на бъдещия им мир и стабил­ност. Често това било резултат от налагането на една религия или вяра върху всички чрез инвазии или граждански войни, вдъхновени от Братството, и негодуванието утихвало, докато потиснатите не получели своето отмъщение, подтиквани от други групи на Братството. Всички вярвали, че постъпват правилно, без да осъзнават, че една по-висша тайна сила им дърпа конците и се възползва от чувството им за несправед­ливост. Някои части на Европа сменяли собственика си тол­кова много пъти, че сигурно някоя сутрин хората са се събу­дили и са се запитали кой е на власт днес. Сред тези полити­чески и военни топки за ръгби били Босна, Сърбия, Херцего­вина и Черна Гора и горчивото негодувание на тези и всички други страни отново експлодира през това десетилетие в една ужасна война на религиозна и етническа основа. Турци, гърци, немци, французи, италианци, испанци, британци, холандци, руснаци, всеки с достатъчно военна мощ, се сражавали и се разправяли с другите за това кой ще прибави нови страни или региони към своята експлоататорска империя. Деца, спорещи за бонбони, биха проявили по-голяма зрялост. Негодуванията и измамите, породени по този начин, са причина за много продължаващи конфликти и разпалващи се семейни вражди в Средния Изток, Европа и други места.

Към края на XIX век този барутен погреб трябвало да гръмне и това станало в поредица от конфликти, довели до двете Световни войни. А знанията, натрупани от материалистичната наука, били използвани за създаването на оръжия с по-голям потенциал за унищожение, отколкото преди.




10

СВЕТЪТ ВЪВ ВОЙНА

През първите години на XX век банкерите и индустриал­ците от Братството разширявали контрола си над световната финансова система.

Две имена били особено известни - на Рокфелер и Рот­шилд. Рокфелер са едно от най-прочутите американски се­мейства. Те станали известни след като Джон Дейвидсън Рокфелер и брат му Уилям натрупали състояние от предизвикващата многобройни спорове компания "Стандард Ойл" с нейната мрежа от финансови машинации, които никой не можел да проумее. Внукът на Дж. Д. Рокфелер, Нелсън, станал вицепрезидент на САЩ и играл водеща роля зад кулисите в американската политика.

Ротшилд са европейска банкова династия, чието начало положил Майер Амшел Ротшилд, роден в Германия през 1744 г. Името идва от червения (rot) щит върху къщата в едно гето, където някога живели предците на Майер. Към 1820 г. импе­рията на Ротшилд имала клонове в Лондон, Париж, Виена и Неапол. Те извлекли огромни печалби от Наполеоновите вой­ни и Френската революция от 1792 до 1815 г. и оказали значително влияние върху хода на европейската история. Те инвестирали в железници, добив на каменни въглища и в други индустриални сфери. Ротшилд са добре известни с ентусиази­раната си подкрепа на франкмасонството. Майер Амшел Рот­шилд обобщава подхода на банкерите от Братството и на елита от илюминати, когато казва: "Дайте ми контрол над националната валута и не ме е грижа кой прави законите."

Империите на Рокфелер и Ротшилд ще стоят на видно място в историята оттук нататък, но искам дебело да подчертая, че ще изтъквам отделни хора и начина, по който са се използвали империите. Не искам да внушавам, че всеки на име Рокфелер или Ротшилд е замесен. Повечето от тях също не са знаели какво става.

В центъра на зараждащата се империя на банковия и инду­стриален елит била "Кръглата маса". Напълно е възможно тя да е била създадена с най-добри намерения от един англичанин, Сесил Родс, на чието име е кръстена Родезия, преди да извоюва независимостта си. Подкрепен от империята на Ротшилд, той натрупал колосално състояние като експлоатирал диамантени­те запаси и ресурси в Южна Африка. Родс често изразявал желание да спре войните, като се създаде едно световно прави­телство, съсредоточено във Великобритания, което да може да се намесва в споровете, преди да станат ожесточени. През 1891 г. той основал своята сега опозорена "Кръгла маса", която очевидно била вдъхновена от разказите за крал Артур. Тя се основавала на принципите на Братството, с тайни ритуали, вътрешни и външни кръгове и многобройни атрибути от други такива организации. Сред поддръжниците на "Кръглата маса" били лорд Ротшилд, глава на империята на Ротшилд в Англия, и един друг английски банкер - Алфред Милнър. Но чак след смъртта на Родс1 през 1902 г. бил извършен големият обрат и илюминатите в класически стил ограбили творението му.

Международните банкери на Братството започнали да предоставят на "Кръглата маса" значителна финансова по­мощ и сред тези банкери бил Рокфелер. "Кръглата маса" била използвана за координиране на действията на централните банки и на банкерите на Братството по целия свят, за да се засилва непрекъснато влиянието им върху правителствата. "Масата" създала други разклонения, които да подпомагат, а също така и да прикриват нейните дейности. Адам Вайсхаупт, немски професор, който основал известен клон на илюмина­тите през 1776 г., казва: "Голямата сила на нашия Орден лежи в неговата потайност; нека той никога не излиза наяве с истинското си име, а винаги да се прикрива зад някой друг с друго занимание." Тези организации "паравани" включвали Съвета за международни отношения в САЩ, а в Британската империя - Кралският институт на външните работи. И двете били създадени с цел да направляват външната политика на правителствата така, че да отговаря на амбициите на Братството. Дейвид Рокфелер бил председател на Съвета за между­народни отношения в продължение на много години. Днес негови хора и политици са инфилтрирани в цялото американ­ско правителство. Елитът от илюминати на Братството започ­нал да прониква в университетите и медиите и сега присъства навсякъде. То със сигурност контролира медиите. Д-р Каръл Куигли пи-

1) Сесил Родс завещал огромни парични суми на Оксфордския универ­ситет за откриването на "Стипендии Родс" за чуждестранни студенти и за популяризиране на вярата му в едно световно правителство. Най-известният "стипендиант на Родс" днес е Бил Клинтън. (Б. а.)

ше за този период:

"През XX век се разрастна една структура на властта между Лондон и Ню Йорк, която проникна дълбоко в живота на университетите, в пресата и във външната политика. В Англия център бе групата около "Кръглата маса", докато в САЩ това беше Дж. П. Морган и компа­ния или неговите местни филиали в Бостън, Филаделфия и Кливланд."

Целта на банковата и политическа мрежа на Братството била да създаде световна финансова система, в която цент­ралните банки и други частни интереси в банковото дело да работят заедно. Те щели да координират действията си, за да контролират правителствата и икономиките, като създават оживления и банкрути, манипулират валутните курсове и подкупват политици с добре платени постове във финансовия свят. Всеки път, когато си купите вестник, можете да се натък­нете на тези неща, които стават всеки ден. Центърът на тази банкова мрежа трябвало да бъде Банката за международни разплащания в Базел, Швейцария. Значителна част от мани­пулирането на света се координира от Швейцария, затова няма нищо мистериозно във факта, че тази страна никога не е била нападана по време на войните, организирани от Брат­ството. За швейцарския "неутралитет" вж. "Защита на активи­те и интересите на Братството". Изумителната цел на този банков картел била създаването на ситуация, при която правителствата дотолкова да са задлъжнели към тях, че да трябва да изпълняват исканията на банкерите. Подобно на овце, поведени към кланницата, правителствата по целия свят се хванали на въдицата или чрез каналите на Братството съдейс­твали за създаването му, а САЩ повече от всички други.

Идеята за централна банка, измисляща пари, които не съществуват, от дълго време се оспорва в Америка. Двама от нейните бащи-основатели - Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън, искали тази банка да бъде под контрола на правителството. Те прозрели опасностите, които криела всяка друга система. Но един друг човек, Алекзандър Хамилтън, бил твърдо решил да създаде Централна банка в частни ръце. За негови поддръжници се смятали Английската банка и Ротшилд. Към 1786 г. САЩ потънали в първата си по-значима икономическа депресия, причинена от даването на заеми от банките, които правели пари от нищото и водели политика, подчинена на собствените им интереси, включително и собствената банка на Хамилтън в Ню Йорк. Населението било обложено с тежки данъци, за да се изплатят лихвите по банковите заеми на федералното правител­ство и държавните власти. Фермери били разорявани от банки­те. Капитан Даниел Шейс повел две хиляди отчаяни фермери, които завзели няколко града в Масачузетс, най-известният от които е Уорчестър. Те искали да се сложи край на користното банково дело, но Въстанието на Шейс, както е наречено, било потушено.

Когато Джордж Вашингтон станал президент през 1789г., той назначил Хамилтън за министър на финансите. Две годи­ни по-късно Хамилтън постигнал своето, когато Банката на САЩ, първата централна банка на новата нация, отворила врати. Тя била частно владение, но правителството й повери­ло държавните финанси. Само пет години по-късно данъците, с които било облагано населението, били толкова високи, за да се плати лихвата от заемите от тази банка, че фермерите отново въстанали, този път в западна Пенсилвания. Този т. нар. "Уискен бунт"1 бил смазан по заповед на Джордж Вашингтон. Банката на САЩ загубила властта си през 30-те години на XIX век, когато президентът Андрю Джаксън спечелил своята "банкова война" срещу Никълъс Байдли, президент на банката. Но в началото на следващия век тя била заменена от днешната система на Федералния резерв - частната банкова мрежа, която контролира американската икономика в своя собствена полза.

Президентът Удроу Уилсън дошъл на власт през 1909 г. и един от близките му помощници бил мъж, наречен полков­ник Хауз. Именно Хауз на практика контролирал събитията и негови господари били банковите интереси на Братството, а не американският народ. Официалното му поръчение от бан­керите било да гарантира, че администрацията ще въведе системата на Федералния резерв и законопроекта за данъка върху дохода, известен като "Допълнение към федералния данък върху дохода" (16-то Допълнение към американската конституция). Тази комбинация осигурила контрола над аме­риканската икономика. Федералният резерв щял да заема на правителството огромни суми от масово изобретявани пари за оживяване на икономиката, а

1) През 1791 г. бил приет закон за данък върху спиртните напитки от пшеница. Касаело се за уискито, което служело като мерна единица на много фермери, водещи натурално стопанство. Поради лошите пътища и големите разстояния фермерите от Пенсилвания и Вир­джиния трудно доставяли пшеницата си на градските пазари на изток и предпочитали да я превърнат в уиски, което се транспортирало много по-удобно. (Б. пр.)

когато на банкерите им изна­сяло, "Допълнението към федералния данък върху дохода" щяло да спира икономиката чрез повишаване на данъчното облагане. Начинът, по който били въведени и двете, предиз­викал силна критика. Президентът Уилсън трябва да е имал някаква представа за това, което ставало зад кулисите. Веднъж той говорил за "една власт толкова организирана, толкова пълна, толкова убедителна, че е по-добре да не извисяват много глас, когато говорят осъдително за нея".

Да убеждавате хората да вършат онова, което вие искате, като в същото време ги карате да вярват в обратното, е метод, често използван от Братството. Законопроектът за Федерал­ния резерв бил обрисуван като мярка за намаляване властта на банковите интереси, а самите те публично се противопос­тавили на идеята, за да подсилят фокусническата измама. Заговорът бил замислен на среща на банкери и индустриалци илюминати в Джекил Айлънд, Джорджия, към края на 1910 г.

Мястото на срещата било изключително символично, тъй като докато Братството се правело на д-р Джекил, на практика било д-р Хайд. Законопроектът за Федералния резерв бил прокаран през Конгреса през последните няколко дни преди Коледа на 1913 г., но конгресменът Чарлз А. Линдбърг старши, бащата на авиатора, разгадал ловката измама. Той заявил, че добре осведомените лица от света на финансите се били противопоставили на законодателството за Федералния ре­зерв, защото то насърчавало илюзията, че това е "народен законопроект". Той добавил:

"Този закон създава най-гигантския тръст на Земята... Когато президентът подписва този закон, невидимото правителство, основаващо се на властта на парите, чието съществуване е доказано от анкетата за паричния тръст, ще бъде легализирано. Новият закон ще поражда инфла­ция всеки път, когато тръстът пожелае.

Федералният резерв бе и все още е акламиран като победа на демокрацията над паричния тръст. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Цялата концепция за Цент­рална банка бе измислена от самата група, която се предполагаше, че ще свали от власт."

Системата на Федералния резерв не е подлагана на финан­сова ревизия от деня, в който била формирана. За всички е важно да отклоняват очите си от онова, което изглежда като някаква ситуация, защото този вид двоен блъф се използва непрекъснато, за да ни накара да действаме в интерес на илюминатите, като в същото време мислим, че вършим обратното. Когато републи­канците за първи път представили плана, той бил отхвърлен от Конгреса. Сред обществеността царувало мнението, че републи­канците били твърде близко свързани с финансовите интереси. Братството имало отговор за това. Те накарали демократите да го представят и той бил приет! Само два щата се съгласили с допълнението към федералния данък върху дохода, а за да се счита законно ратифициран, били нужни поне тридесет и шест. Когато станало ясно, че това няма да стане, държавният секретар Филандър Нокс просто казал на Конгреса през 1913 г., че допъл­нението било ратифицирано, макар то да не било. От този момент всички данъци върху дохода, плащани по силата на закона чрез Службата за вътрешни приходи, били просто доб­роволни (въпреки че на всички се казвало, че това е законът) и всички пари, които хората били принуждавани да плащат чрез Службата за вътрешни приходи, са чиста кражба! Службата за вътрешни приходи е частна организация, контролираща феде­ралната данъчна система на Америка, и е оръдие на Братство­то1. Финансовата мрежа, ръководена от Ротшилд, Рокфелер и други, била на разположение за най-големия проект на Братст­вото досега - Първата световна война.

През първите години на нашия век няколко тайни, мис­тични общества в Германия започнали да популяризират иде­ята за господарска раса. Те твърдели, че бялата арийска раса е по-висша от всички други и казвали, че германците са част от нея. Било положено началото на мита за германо-арийската раса от господари. Писателят Хюстън Стюарт Чембър­лейн, роден англичанин, бил твърд поддръжник на този възг­лед. Той вярвал, че Германия е в състояние да отгледа една висококачествена раса, която да поведе Европа към Новия ред. Той бил яростен противник на евреите.

Германският кайзер Вилхелм II бил друг религиозен фа­натик, който вярвал, че е Божи представител на Земята. Той жадно четял произведенията на Чембърлейн и се срещнал с него, за да обсъдят взаимното си убеждение, че германците са богоизбраният народ и трябва да управляват поне цяла Евро­па, ако не света.


1) Един таен документ "Мълчаливи оръжия за безшумни войни" разк­рива, че Службата за вътрешни приходи предоставя лична информа­ция за американските граждани на манипулаторите от Братството. (Б. а.)
През 1890 г. той уволнил своя канцлер Бисмарк1 и поел контрола над страната. Сигурно си мислите, че народът се противопоставил на това, но отново сме свидетели на последиците от зависимостта на хората от някой друг, който им казва какво да правят, и това било част от живота в продължение на векове. Вилхелм се подготвял за война. Пруската династия на Хохенцолерните, от която произхождал Вилхелм II, насърчавала обединяването на Германия и изг­раждането на нейната военна машина от много години. Из цяла Европа избухвали конфликти подобно на играта, при която, когато музиката спре, участниците бързат да седнат на по-малък брой столове. Сключвали се съюзи на религиозна и политическа основа, но преди всичко държавите се оглеждали за съюзници, които да ги подкрепят при все по-вяроятната атака. Вилхелм изчаквал благовиден предлог, за да се опита да спечели надмощие в Европа, и той се появил през 1914 г. Взаимната антипатия между Австрия и Сърбия достигнала връхната си точка, когато ерцхерцог Фердинанд, наследникът на Австро-унгарския престол, бил убит в Сараево, столицата на Босна. Австрийците обвинили сърбите, че са замесени в убийството, и им изпратили ултиматум. Сърбите се съгласили с всички негови искания, с изключение на две, и пожелали спорните искания да се разрешат чрез арбитраж. Но австрий­ците и германците искали битка и Австрия обявила война на Сърбия. Русия подкрепила Сърбия. А кой всъщност убил Фердинанд, с което подпалил искрата на последвалите съби­тия? Едно тайно сръбско общество, наречено "Черна ръка"2 . Граф Черин, приятел на Фердинанд, казва: "Ерцхерцогът зна­еше много добре, че рискът от покушение е неизбежен. Една година преди войната той ме информира, че масоните били решили той да бъде убит."

Вилхелм обявил война на Русия и Франция. Идеята му била Германия мълниеносно да победи Франция, преди да насочи цялата си мощ срещу Русия. Великобритания обявила война на Германия и най-кървавият конфликт в човешката история бил на път. Германия не спечелила бърза победа над Франция, на каквато се надявала. Това се превърнало във война на изтощението, водена от окопите в северна Франция. Там, в калта и разрушенията, европейците измирали с мили­они, за да спечелят или защитят няколко акра опустошена земя. Научните знания били използвани за повишаване ефи­касността, с която човеците да се колят един друг, и постиже­нията в тази област се разгърнали в невиждан дотогава ма­щаб. Битките са запечатани завинаги в паметта на всеки, който иска да види края на глупостта и манипулациите, които са отклонили човечеството от истинското му предназначение. В битките при Вердюн, р. Сома, Пшендейл, милиони били убити и от двете страни, често по време на самоубийствени щурмове срещу добре укрепените окопи по заповед на умопобъркани генерали.

Турция влязла във войната на страната на Германия, а Италия подкрепила Великобритания срещу обещанието да й бъдат дадени Трентино и Триест. Те организирали фронт срещу Австрия, докато силите на Великобритания все повече се изтощавали заради необходимостта да подкрепи западния френски фронт и да защити интересите си в Индия и Египет от Турция. Точно по това време Т. Е. Лорънс, наречен Лорънс Арабски, организирал сред арабите въстание против турците. Британците продължили с окупирането на Палестина, Йеру­салим и Месопотамия. Куражът и решителността на руснаци­те при защитата на родината им от германците с цената на четири милиона жертви допринесли много за изтощаването на германските ресурси и отслабили възможностите им за пробив във Франция. Но през 1917 г. след Руската революция или по-скоро след Руската революция на Братството, между Германия и Русия бил подписан мирен договор.

От дълго време избухвали бунтове и вълнения поради често жестокото преследване на хората от царете. В руската армия имало стачки и метежи и цар Николай II бил отведен в Сибир, където той и семейството му били екзекутирани от банда революционери екстремисти, които не били по-хуманни от царя, когото убили. По-умерените реформатори били изтласкани от последователите на Ленин и Троцки. Те отменили плановете за парламентарна конституция и наложили на вече потиснатия народ комунистическата държава, която замени­ла царския фашизъм с държавен фашизъм. Той притежавал същите икономически и политически недостатъци като капи­тализма, който толкова презирали. Това било капитализъм под друго име и с по-голям контрол над иконо-


1) Ото фон Бисмарк (1815 - 1898), наречен още от съвременниците си "Железния канцлер". Има огромен принос за обединяването на Гер­мания след Френско-пруската война (1870 - 1871). Привлича велики­те европейски държави, без Франция, в система от съюзи, ръководе­ни или контролирани от Германия - Съюзът на тримата императори, Австро-германският съюз, Тройният съюз и Средиземноморската антанта. Провежда политика на "културкампф" (борба за култура). (Б. пр.)

2) Известно още като "Обединение или смърт" - тайна сръбска офи­церска организация, формирана през 1911 г., начело с полковник Драгутин Димитриевич. Всъщност малолетните извършители на убийството на ерцхерцога са манипулирани от "Черна ръка", която ги инструктирала и снабдявала с оръжие на сръбска територия. (Б. пр.)









миката. Една крайност неизменно бива последвана от друга поради липсата на мъдрост. Всеки, който получи контрол и власт чрез наси­лие, се оказва неспособен да управлява каквото и да е. Ако използва насилие, за да спечели властта, ще използва насилие и срещу хората, за да я задържи. Насилието не е нещо, което можете да включвате и изключвате. То или е във вашата психика, или го няма.

И така, кой всъщност стоял зад тази "народна революция"? Франкмасонството било в основата й. В "Енциклопедия на масонството" на Койл се казва, че в началото на войната в Русия има Висш масонски съвет с четиридесет подчинени му групи. Цар Александър бил толкова обезпокоен от плановете на руски­те масони, че забранил франкмасонството през август 1822 г., след като неговият велик магистър го предупредил, че то пред­ставлява опасност за държавата и трябва да бъде спряно или реогранизирано. Виждате, че Братството не винаги е единодуш­но. Да играеш против другия си е част от стратегията. Този декрет бил подновен от цар Николай, но тъй като масоните са тайно общество, подривната дейност продължила. Добра идея била на злоупотребата на царя с властта да се сложи край, но отново това е тайният дневен ред, скрит зад онова, което ни се налага да наблюдаваме.

Естествено германците подкрепили Ленин и осигурили безопасното му преминаване през Германия от Швейцария на път за Русия в запечатан влак, защото искали да изтегли руснаците от войната. Освен това дали на неговите болшевишки революционери десетки хиляди марки за пропаганда и за да са сигурни, че революцията ще успее. Нищо чудно тогава, че след удара на Ленин срещу временното "народно" правителство, руснаците били извадени от войната и позво­лили на германците да се концентрират върху другите фронтове! Комунистите били подкрепяни от германски и други западни банкери и финансисти. Немският банкер Макс Варбург подкрепял режима на Ленин. Същото правел амери­канският банкер Джейкъб Шиф. Семейството му произхожда­ло от Германия, където се радвало на тесни връзки с банко­вата империя на Ротшилд - основният финансов поддръжник на тази и други революции. За баща на съвременния комуни­зъм и на вярванията, които болшевиките популяризирали, се смята Карл Маркс, който починал през 1883 г. Той бил член на една организация на Братството - "Съюза на справедли­востта" (по-късно "Комунистически съюз"), издънка на "Об­ществото на сезоните", което изиграло важна роля във Френ­ската революция заедно с тяхната ложа на "Великия изток" в Париж. Подкрепяният от Ротшилд немски индустриалец Фридрих Енгелс поддържал Маркс и написал заедно с него "Комунистическия манифест" от името на тайните общества, които стоели зад тях. През 1918 г. петнадесет банкери от цял свят използвали прикритието на мисия на Червения кръст, за да отпътуват до Петроград, където подкрепили избухналата революция, временното "народно" правителсто и болшевики­те, които го съставяли. Професор Стюарт Крейн посочва:

"Ако погледнете назад към която и да е война в Европа... ще видите, че те всички са приключвали винаги с устано­вяването на баланс между силите. С всяко прегрупиране е настъпвал баланс между силите в новата групировка около династията на Ротшилд в Англия, Франция или Австрия. Те групирали народите така, че ако някой крал стане неуместен, да избухне война, а изходът от войната да се решава от насоката, която взима финансирането. Проучването на задлъжнялостта на воюващите нации обикновено показва кой е бил наказан."

Или както се казва в Протоколите на илюминатите от XIX век:

"Из цяла Европа, а чрез връзките с Европа и в други континенти, ние трябва да пораждаме вълнения, раз­дори и враждебност. Тогава ще получим двойно пре­димство. На първо място, контролираме всички дър­жави, защото те добре знаят, че притежаваме силата да предизвикваме безредици или да възстановяваме реда всеки път, когато пожелаем... На второ място, чрез нашите интриги ще объркаме всички нишки, които сме опънали в кабинетите на всички държави чрез политиката, икономическите договори или задъл­женията по заеми. За да успеем в това, ние трябва да си служим с големи хитрости и проницателност по време на преговори и споразумения, но що се отнася до т. нар. "официален език", ние ще се придържаме към противоположната тактика и ще възприемаме мас­ката на почтеност и отстъпчивост... Ние трябва да сме в състояние да реагираме на всеки акт на проти­вопоставяне чрез война със съседите на тази страна, която посмее да ни се противопостави: но ако тези съседи също се осмелят да застанат заедно против нас, то тогава ние трябва да предложим съпротива чрез световна война." (Протокол 7)

Комунизмът е форма на дизайнерска политика, създаде­на от Братството като противодействие на "свободното" об­щество на Америка и Европа. Милиони долари от средствата на Братството1 били изсипани в Руската революция заради страха, че руският "призрак" ще бъде използван в подходящия момент. Русия се превърнала в призрак, скътан на сигурно място, за да бъде използван тридесет години по-късно. Него­вата вяра в работниците като производствени единици и като хора без дух в един безбожен свят била точно онова, в което Братството искало да вярват масите.

Тайните общества на Братството управлявали разузнава­телните агенции, съществуващи от XVII век насам, включи­телно и царската разузнавателна служба - Охранката. Същес­твува голямото заблуждение, че тайните служби по света се борят едни срещу други, докато на практика на най-високо ниво, доста над всички, познати на обществеността, те до голяма степен работят като едно звено. Дори по-долните нива на тези агенции не го осъзнават, но те също са подставени лица на Братството. Разузнавателните агенции са организа­ции (на Братството) в други организации. Съществува тайно световно правителство, което непрекъснато дестабилизира и насочва действията на държавите. По типичен маниер на Братството Ленин и болшевиките атакували царя заради бруталността на Охранката, докато зад кулисите Охранката подкрепяла революцията на Ленин! Охранката набавяла сред­ства и подкопавала революционната опозиция към болшеви­ките като много от основните действащи лица в болшевишкото движение били нейни членове. Бъдещият съветски дик­татор Йосиф Сталин бил най-малкото тясно свързан с Охран­ката, а вероятно и неин член. Първият редактор на комунис­тическия говорител "Правда" бил оттам.

Следователно няма нищо чудно, че когато Ленин и неговите поддръжници дошли на власт, разузнавателната агенция, която те очевидно силно мразели и заклеймявали, била силно разши­рена и името й било сменено - от Охранка на НКВД. Револю­цията на народа била просто друг маскиран удар и последвала верига от събития. Към революцията бил добавен и значителен еврейски привкус и сега Братството подготвяло почвата за завръщането на евреите в Палестина. В някои изследвания, които съм виждал, се твърди, че от 388 члена на руското рево­люционно правителство от 1918 г. само шестнадесет били руснаци по рождение. Всички останали, с изключение на двама, били евреи от някъде другаде, главно от Ню Йорк. Как са били мамени хората през всичките векове чак до ден днешен. Братс­твото било силно замесено във всички "народни революции", които избухнали след американската война за независимост. Както видяхме там е включена и Френската революция, която довела до изтребването на най-малко 100 000 души през годи­ните на терора, които я последвали.

Ударът за Съюзниците от загубата на руската подкрепа против германците през Първата световна война бил компен­сиран от пристигането на американците. Президентът Удроу Уилсън ги въвел във войната, когато Германия повела поли­тика на потапяне на всички кораби независимо от националността им, или поне така казвали Съюзниците. Потопяването на американския кораб "Лузитания" било просто извинението, което президентът Уилсън търсел, за да оправдае влизането във войната, и аз не се съмнявам, че потапянето е било изфабрикувано от него в тайно споразумение с британците. Японската атака над Пърл Харбър щяла да бъде използвана от президента Франклин Д. Рузвелт по същия начин през Втората световна война. Както казва главнокомандващият на военноморското разузнаване на Великобритания Джоузеф Кенуърти:

"Лузитания" умишлено беше пусната със значително на­малена скорост в район, където се знаеше, че чака немска подводница, а ескортът й беше изтеглен."

"Лузитания" пренасяла военни доставки за Великобрита­ния и не била, както твърдели американците, просто търгов­ски кораб. След пристигането на американските войници в Европа инициативата бавно се насочила срещу Германия и Вилхелм се предал и абдикирал, за да му бъде позволено да изживее остатъка от живота си в комфорт в Холандия. С напускането му се сложил край на германската монархия. Това била войната, която за пръв път се водела с подводници, самолети и танкове, и това довело до още повече ужаси и унищожение. До завършването й десетки милиони мъже, жени и деца загубили живота си във война, изфабрикувана от Брат­ството за неговите собствени цели. Думите са безсилни да опишат усещането. На Германия било разпоредено да плати репарации на народите, които нападнала, и било постигнато споразумение

1) Банкерите на Братството обаче извлекли фантастична печалба, като откраднали златния резерв на Русия - точно както щели да направят в Германия след Втората световна война. Златото е тяхното могъщо икономическо оръжие. (Б. а.)






да приеме стриктни ограничения в размера на своите въоръжени сили. Австрийската империя била разделе­на на отделни държави - Австрия, Унгария, Хърватско, Сло­вения, Черна Гора, Далмация и Босна и Херцеговина. Коло­ниите на победените страни били поделени между победите­лите под названието "протекторати". Сирия минала към Франция, докато Великобритания сложила ръка на Палести­на, Йордания и Ирак. Трудно е да се повярва, че държави могат да се прехвърлят по този начин, но това се е случило през нашия век.

Във Великобритания войната ускорила социалната ре­форма и разширяването на избирателните права. След Френ­ската революция от 1789 г. британските джентри изпаднали в такъв ужас, че добавили още углавни престъпления към сбор­ника със закони и наложили още по-сурови закони срещу въстания от всякакъв вид. Но когато видели, че собствеността им е заплашена от външна сила, започнали да правят отстъпки пред потиснатите, защото знаели, че имат нужда от тях, за да защитят богатствата си. Освен това с разширяването на изби­рателните права властта на елита от висшето общество нама­ляла, въпреки че властта на елита на Братството си оставала непроменена.

Правото на всички деца на образование трябвало да преодолее поетапно съпротивата на Църквата и собственици­те на заводи, но през 1918 г. била извоювана най-важната победа, макар и под формата на Закон за образованието. Той гарантирал редовно обучение за всички деца до четиринаде­сетгодишна възраст и слагал край на практиката децата да ходят на работа половината ден, а през другата половина - на училище. Освен това с него се въвеждали детските градини и медицинските прегледи за децата в училище. Единственото тъжно нещо било, че Църквата продължила да има думата в образованието на децата с преподаването на Библията, все едно че била исторически факт. Това продължава дори и днес.

Най-важното събитие през годините между войните било появата на диктатора, който заменил монарсите и младите демокрации. Тук отново проличава колко отчаяно хората тър­сят някой, който да ги поведе и да им казва кога да дишат; как Братството експлоатира този стремеж! След Първата светов­на война американският президент Удроу Уилсън, подбуждан от представителя на Братството полковник Хауз, предложил организация, наречена "Общество на народите", която да играе ролята на арбитър в споровете между държавите, преди те да станат разгорещени. На теория това било хубава идея, но на практика била първият пробен и неуспешен опит за централизиран орган, на който да се основава световното правителство. Братството е много вещо в представянето на нещо така, че то да изглежда много похвално, като по този начин идеално прикрива тайния замисъл. Обществото на на­родите се родило с мъка, но бързо се сгромолясало, защото никой не му обръщал внимание.

Подкрепата на римокатолическата църква за диктатори­те не е изненадваща. Нейното оцеляване зависи от потулване­то на знанията и налагането на вярата. Намираме се някъде към тридесетте години на нашия век, през които образовани­ето, материалистичната наука и по-демократичните полити­чески системи се разпространяват все по-нашироко, а като­лическата църква започва да се безпокои, защото подкрепата за християнството отслабва. Те знаели, че се нуждаят от връщане на отминалите дни на репресии и гнет, когато те командвали. В по-голяма или по-малка степен Ватикана също е била управлявана от Братството в продължение на векове, вероятно още от самото начало, и ако по погрешка те изберат папа, който не е съгласен да играе играта, той удобно умира, какъвто беше случаят с папа Йоан Павел I през 1978 г. Него­вият приемник - папа Йоан Павел II, излезе на сцената, за да отмени забраната върху франкмасонството, наложена от папа Климент XII през 1738 г. Климент поне знаел какво става и поискал да го спре. Днес становището на Ватикана към масонството изглежда много объркано и много католици са в редиците на масоните. През 1978 г., когато Йоан Павел II се възкачил на папския трон, в едно специално издание марки на Ватикана присъствали триъгълникът и всевиждащото око. Може би са празнували победата на илюминатите?

Папа Пий XI и онези, които контролирали Ватикана, виждали в Бенито Мусолини човекът, който е в състояние да оглави завръщането към миналата слава. Световният финан­сов крах през 20-те години на XX век донесъл огромни труд­ности и те се оказали благодатна почва за излизането напред на диктатор, който с измама да накара хората да повярват, че е взел присърце техните интереси. Мусолини, син на ковач, дошъл на власт по обичайния за диктаторите начин - чрез рушвети, корупция, убийства и подкрепата на тайните общес­тва. Той бил обсебен от идеята да възстанови Римската импе­рия и неговата марка насилие и патриотизъм била толкова ефективна, че кралят му отстъпил контрола над страната, за да избегне гражданската война. Веднъж настанил се, той премахнал всички демократични права и свободата на слово­то. Римокатолическата църква го подкрепяла във всичко, ко­ето правел. Той знаел, че може да си осигури свободна и непрекъсната пропаганда от амвоните на Италия, ако Църк­вата е на негова страна. На град Ватикана била дадена неза­висимост от Италия, а Църквата отново получила контрол над цялото образование, наред с дарение от 19 милиона лири стерлинги. Когато Мусолини нападнал Абисиния, папата му оказал пълна подкрепа. Същото се повторило, когато Мусо­лини тръгнал към Албания и Гърция. Нищо не би удовлетво­рило римокатолическите лидери повече от това да получат контрол над земите на православната църква, която те толко­ва мразели. Ще си припомните, че тези две вероучения били скъсали връзките помежду си след като през 1054 г. папата добавил думите "и от Сина" (филоквето) към християнския символ на вярата. Много християни отказали да го приемат и оформили откъсналата се православна църква, която по-къс­но започнала да гледа на Москва като на свой Рим или Мека. Седемдесет хиляди евреи били прогонени от Италия от Мусо­лини без една едничка дума на протест от страна на Ватикана. Сега Италия била под контрола на двойна диктатура - на Църквата и Държавата, като и двете били контролирани от Братството.

Папата бил в приятелски отношения и с Адолф Хитлер след като голям брой гласували римокатолици му спечелили властта в Германия през 1933 г. Германия била в окаяно състояние - страна, разорена физически и икономически след войната. С края на монархията била провъзгласена републи­ката на среща във Ваймар през 1919 г., но тя непрекъснато се сражавала с опозицията от страна на комунисти, роялисти, крайно десни и Братството. Най-големият удар бил нанесен от рухналата икономика. Но тогава, ако се контролира финан­совата система, да се подкопае една страна, за да се подготви почвата за революция, не е проблем. Крахът на Уол Стрийт през 1929 г. в САЩ бил нагласен по подобен начин. Банкерите на Братството създали инфлация и насърчили фондовата борса да превиши възможностите си, като по този начин направила краха неизбежен. Всички фондови борси по света са манипулирани по този начин. Депресията от 20-те години била време на "стрелба по пуйката", какъвто бил изразът. Към 1921 г. в САЩ имало 31 076 банки. Банките гиганти на елита на Братството решили, че е време да съберат плодовете от своя труд. Федералният резерв обявил поредица от нови раз­поредби, които, знаели те, по-малките банки няма да могат да изпълнят в такива безперспективни икономически условия. Това принудило хиляди от тях да се откажат от бизнеса - 16000 фалирали за единадесет години. Банкерите на Братството унищожили конкуренцията. Те увеличи собствените си активи, като погълнали фалиралите дребосъци и всички свои длъж­ници. Постигнал задачата си, Федералният резерв занижил безкомпромисните си разпоредби. С подкрепата на тези елит­ни банкери, Франклин Д. Рузвелт обявил своята прочута по­литика на "Новия курс" за излизане на САЩ от депресията. Тя предвиждала правителството да заеме огромни суми от банкерите и дългът на правителството и населението отново рязко се увеличил. Конгресменът Луис Макфадън, председа­тел на парламентарната комисия за банково дело и валута, казва, че Голямата депресия от 20-те години...

"... не беше случайна. Тя беше внимателно скалъпено явление... Международните банкери се опитаха да създа­дат положение на отчаяние тук, за да могат да наложат управлението си над всички нас."

Същото било и в Германия, където били посети семената на диктатурата. На сцената излязъл Адолф Хитлер - бивш бояджия и ефрейтор от Първата световна война, който бил силно впечатлен от методите на Мусолини. Но манията на Хитлер за Германия като господстваща арийска раса води началото си от по-далеч. Като младеж той взимал халюцино-генни лекарства, за да стимулира мистичните си преживявания. Свастиката, която Хитлер използвал като емблема на своята Нацистка партия, била символ на Братството, възникнал още в древността. Като младеж той бил силно впечатлен от един собственик на книжарница във Виена, който проповядвал идеята за германската свръхраса, която според някои била създадена от извънземни гиганти. Хюстън Стюарт Чембърлейн, авторът, който оказал огромно влияние върху кайзер Вилхелм, по-къс­но обявил, че Хитлер е новият Месия, а творчеството на Чембърлейн станало основа на нацистката философия.

Издигането на Хитлер за диктатор на Германия бързо се ускорило след като той се включил в тайния политически отдел на Областното командване на армията, който еднолич­но раздавал правосъдие. Този отдел бил толкова силно про­пит от патриотизъм, че разстрелял за престъпления срещу народа някои от хората, които договорили мирните условия за Германия в края на Първата световна война. Областното командване всъщност било крило за политически убийства на тайна група на Братството, наречена "Дружество Туле", която вярвала във всички глупости за расата от свръхчовеци и немския Месия. Тя осъждала хора на смърт в своите тайни "съдилища". Хитлер и дружеството "Туле" вярвали, че са направлявани от извънземни, които били създали арийската раса или онова, което те казвали, че е раса. Едни и същи индустриалци финансирали дружеството "Туле" и областното командване. Дитрих Екхарт, пристрастеният към морфина ръководител на дружество "Туле", виждал в Хитлер образа на Месията, когото търсели. Те се погрижили той да стане лидер на Германската работническа партия. Тя била трансформира­на във фашистката Националсоциалистическа (Нацистка) партия и Хитлер се опитал да разпространи своя антиеврейски и антикомунистически национализъм из целия свят. Него­вото вероучение уловило колективния разум на Германия, който се настройвал към мисловните вълни на фашизма, докато не бил изцяло хипнотизиран и контролиран от тиради­те на този заблуден човек. Той повишил репутацията си преди изборите, като през 1933 г. наредил на своето изчакващо Гестапо да подпали сградата на германския парламент, Райхстага, за което обвинил комунистите. С голяма ефикасност използвал и страха от руснаците. В това начинание бил под­помаган от папата, който сеел омраза срещу комунистическа Русия при всяка възможност. Църквите били умъртвени, ко­гато революцията на Ленин забранила религията. Те не знае­ли, че са били измамени от същото Братство, в чиято подкрепа вярвали.

Две други тайни общества, които изиграли роля за нацис­тката революция, били дружеството "Врил" и дружеството "Еделвайс". Подобно на "Туле" те поддържали връзка със своите братя във Великобритания. Рудолф Хес и Хайнрих Химлер били от "Врил"; Химлер по-късно оглавил всяващото ужас нацистко Гестапо и СС. Херман Гьоринг бил член на дружеството "Еделвайс" и вярвал, че Хитлер е Северният месия, когото всички очаквали. Хитлер и неговите близки приятели изобличавали евреите и комунистите по радиото ден след ден, докато той отровил германския дух със своята вяра.

Той следвал примера на Църквата и на диктаторите от историята. Цялата литература, защитаваща свободата от ка­къвто и да е вид, била унищожена, а обещанията, които дал на социалистите и монархистите, помогнали му да бъде избран, били забравени. Повече нямало да има избори. Всички тряб­вало да се подчиняват на Фюрера. Около себе си събрал своите главни офицери - Гьобелс, Рибентроп, Гьоринг и Хим­лер. Те управлявали Германия чрез терор, а милиони евреи били убити в газовите камери и концентрационните лагери. Рибентроп провел няколко задушевни разговора с папата за експанзионистичните планове на Германия, макар че основ­ният агент на тайния съюз Ватикана - Германия - Америка бил Рудолф Хес.



И така по това време имало диктатори в Италия, Герма­ния и Русия, където Йосиф Сталин наследил Ленин през 1924 г. Скоро се появил и още един в Испания. През 1936 г. генерал Франко, римокатолически екстремист, оглавил въстание срещу испанското републиканско правителство, което било ограничило властта на Църквата от деня, в който сложило ръка над всичко. Испанската гражданска война била прелю­дия към следващия световен конфликт, като Германия и Ита­лия поддържали Франко, докато Великобритания, Франция и Русия подкрепяли републиканците. Трагично за испанския народ, армиите на Франко спечелили и той направил за римокатолическата църква в Испания онова, което Мусолини бил направил в Италия. Върнати й били богатството и земите, получавала ежегодно големи суми от държавата и отново си върнала контрола над образователната система. Религиозните атрибути били навсякъде и инквизицията се завърнала. Франко развявал папския флаг, докато свалял от власт испан­ската демокрация, а неговото знаме гордо се развявало над Ватикана. Ролята на папата за тази победа над демокрацията била от решаващо значение. Той призовал римокатолиците от цяла Европа да отидат в Испания и да се сражават в тази "Свещена война".

Когато Хитлер насочил експазнионистичната си полити­ка към Австрия, тамошните католически епископи започнали да убеждават хората да бъдат лоялни към нацистите и от кулата на Виенската катедрала се развял пречупеният кръст. Хитлер се радвал на подкрепата на римокатолиците и при завладяването на Чехослосвакия. Папа Пий XI и неговият приемник Пий XII искали повече от всичко друго Германия да свали от власт комунизма в Русия. Те не знаели почти нищо за това, че Германия изиграла решаваща роля за създаването на комунизма! Темата за подкрепата на Ватикана за фашисти­те е доста позорна, макар да не буди изненада, като се има предвид историята; същото е с индустриалците и банкерите на Братството, които подкрепили и двете страни. До този момент из целия свят били изградени организации на Братс­твото, които координирали комбините на елитните банкери и индустриалци. Едната била Банката за международни разпла-щания, която била освободена от демократичния контрол. Сред финансовите банкери на нацистите бил немският хими­чески гигант "И. Г. Фарбен", сред чийто директори били Макс и Паул Варбург, управители на банки в Германия и САЩ. Варбург способствали за основаването на американската сис­тема на Федералния резерв, а ще си припомните, че Макс Варбург бе споменат по-рано като източник на средства за Ленин и комунистическата революция в Русия! Манхатънската банка била банка на Варбург, а един от нейните директори - X. А. Мерц, бил от "И. Г. Фарбен", който пък преди войната бил картел на корпорацията на Рокфелер "Стандард Ойл Кампъни" като част от банковата и индустриална мрежа на Братството. По време на войната "Стандард Ойл" снабдявала нацистите през Швейцария, а Ейвъри Рокфелер основал ком­пания, която съчетавала техните интереси с "Шрьодер" – лична-та банка на Хитлер. Застрахователният тръст и Обеди­нената банкова корпорация в Ню Йорк били сред най-големи­те банкови единици на нацистите. Един от директорите на Обединената банкова корпорация бил Прескот Буш - бащата на Джордж. Ч. Е. Мичъл, директор на "Америкън арм ъф Фарбен", бил също и директор на Федералния резерв, и мре­жата вече била толкова стегнато изплетена, че човек трудно можел да различи свръзките. Фарбен, а също и немските филиали на американските корпорации Ай Ти Ти и "Дженеръл Електрик", предоставили допълнително финансиране на Химлеровите есесовци. "Дженеръл Мотърс" снабдявал и двете страни във войната, както правели и европейските филиали на американските банки с благословията на централните си офи­си. Сачмените лагери, които не достигали на Съюзниците, били пренасяни от нацистите през Южна Америка с помощта на заместник-председателя на американската комисия за военновременото производството. "Фарбен" управлявал заво­дите, свързани с концентрационните лагери, за да се възпол­зва, буквално казано, от робския труд, който те предлагали, и същата компания произвеждала газа, който убивал жертвите на Аушвиц и стотици други центрове за изтребление. "И. Г. Фарбен" и днес все още продължава дейността си под различ­ни имена.1

Мрежата на Братството във Великобритания подкрепяла нацистите - и все още го прави - и Английската банка пома­гала на Хитлер. През пролетта на 1934 г. нейният директор - Монтагю Норман, който бил "Г-н Големият" в световната банкова мрежа, се срещнал с други британски бизнесмени в централата на банката на Треднийдъл Стрийт и както изглеж­да се споразумели да предоставят на Хитлер тайно финанси­ране, като в същото време Норман се опитвал да убеди британското правителство да прекрати подкрепата си за Франция и да я пренасочи към Германия. Дори след като Хитлер започнал изпълнения си с убийства тур из Европа, Английската банка му отпуснала шест милиона лири от че­хословашките резерви, държани в Лондон след нашествието му в тази страна. През цялата война компаниите и банките на Братството в съюзническите държави тайно финансирали и двете страни, което включвало подкрепа и за Мусолини, ко­гато режимът му изпаднал във финансови затруднения. Това им донесло цяло състояние, което се увеличило хиляда пъти благодарение на необходимостта от повторното построяване на един съсипан свят. То поддържало и игото на страданията и невежеството сред населението. Английската банка била национализирана от новото работническо правителство през 1946 г., но все още оказва огромно влияние върху икономичес­ката политика на Великобритания и очаквам да предяви пре­тенции към правителството за по-голяма самостоятелност.

Хитлер пренебрегнал всички договорености, подписани от Германия във Версайския мирен договор след поражението й след Първата световна война. Той събрал огромна войскова, морска и въздушна сила, а останалата част от Европа трепе­рела в очакване на най-страшното. След като Хитлер напад­нал Австрия, британският премиер-министър Невил Чембър­лейн отлетял да се срещне с него в Мюнхен през 1939 г. и се завърнал у дома с прочутото си споразумение, подписано от Хитлер, което Чембърлейн твърдял, че ще означава "мир в наше време".2 Чембърлейн бил искрен човек, който искал единствено мир за своя народ, но Хитлер имал други планове. Когато през 1939 г. Германия нахлула в Полша, Великобрита­ния и Франция й обявили война. След кратка независимост, по време на която католическото мнозинство подложило на преследване източноправославните християни, сега Полша попаднала под чуждо владичество. След войната Полша била погълната от Съветския съюз до рухването му през 1991 г. Тогава поляците предадоха своята независимост на римокатолическата църква, която днес ефективно управлява страна­та. Ако някой си мисли, че римокатолическата църква наис­тина е напреднала, трябва да види колко бързо пое контрола над Полша, когато й се отдаде такава възможност.

Хитлер превзел Франция, Белгия и Холандия, но решил да не напада Великобритания, докато там царял безпорядък. Уинстън Чърчил заменил Чембърлейн, но Великобритания не била подготвена за война. Ако Хитлер бе атакувал тогава, той почти сигурно би превзел Британските острови съвсем лесно. Защо не нападнал, когато очевидно Великобритания била лесна плячка?

Може би това не било част от плана на играта? Евакуирането на британските войски от Дюнкерк в армада от малки лодки през 1940 г. било блестящо постижение, но ако германските командири са

искали да ги спрат, можеха да го направят. Защо не са го направили? Вместо да нахлуе във Вели-


1) Изследователите твърдят, че лекарствените компании "А.Г. Хьохст", "Стърлинг Дръг" и "А. Г. Байер" са издънки на "И. П Фарбен". (Б. а.)

2) С него на Хитлер се предава Судетската област. (Б. пр.)

кобритания, Хитлер насочил погледа си към Русия, която претърпяла огромни загуби, защитавайки земите си. Отново куражът и отдадеността на манипулирания народ отслабили силите на германците и забавили плановете им. Конфликтът се разпрострял в северна Африка, където Съюзниците, под командването на генерал Ромел, се изправили срещу герман­ските и италиански войски. Именно решителната победа на Ромел при Ел Аламейн и изключителното поражение на гер­манците от Съветския съюз на Изток сложили край на поре­дицата от немски победи и ходът на събитията започнал да се променя в полза на Съюзниците. Но голямата промяна дошла, когато САЩ влезли във войната през 1941 г. Те вече били подкрепили Съюзниците с доставки и оръжия, когато японци­те атакували американската флота при Пърл Харбър на Ха­вайските острови. Това въвлякло САЩ във войната - точно както било замислено. Това била марката на "Лузитания II". Историята, довела до японската атака, е доста дълга. Японците, подобно на китайците, са от монголоидната раса. Историята и на двете страни е изпълнена с граждански войни и вълнения. Основната религия на японците е шинтоизма и те също били очаровани от тайните общества. Доминиращото тайно общество имало за символ "Черния дракон". Те вярва­ли, че техният император е с божествен произход, а самите те произхождат от боговете; че са избран народ, произлязъл от извънземни. Всички усилия на християнските мисионери да сменят вярата им се провалили, а през XVII век поведението на мисионерите към тях било толкова ужасно, че те затворили страната си за всички европейци за двеста години. През вто­рата половина на XIX век пристигнали параходи от САЩ и отказали да се отклонят от пътя си. Япония била атакувана от американци, британци, холандци и французи, докато не била принудена да отвори пристанищата си. През последвалите десетилетия японският народ се преобразил. Те си послужили с оръжията, доставени им от християнския свят, за да напад­нат и разбият Китай през 1894 г. и Русия през 1905 г. Япония участвала и в Първата световна война срещу Германия.

Между 1937 и 1939 г. тя завладяла голяма част от Китай, чийто народ бил затънал в непрекъснати въстания срещу императорите си - наложените му президенти диктатори. Съвременната история на Китай е история на дяволска експ­лоатация от колониалните сили, при която британците се опитват да завладяет пристрастените към опиума китайци с цел търговия и контрол. По време на подготовката за Пърл Харбър британци и американци се опитвали да предотвратят свалянето на китайския император Чан Кайши от японците, а японците възнегодували. Те били насърчавани по всякакъв начин да влязат във войната и според мен Уинстън Чърчил, загубил членството си масон, е знаел всичко за това, както и президентът Франклин Д. Рузвелт, масон с висок ранг, който според някои е стигнал до 33-та степен. По-късно в частен разговор Чърчил казал, че Рузвелт... "каза, че ще поведе война, но не я обяви (и) че ще се държи все по-провокативно... като всичко се правеше с цел да се предизвика насила "инцидент", който да въвлече САЩ във войната."

През 1939 г. в Сената на САЩ сенаторът Джералд П. Ний от Северна Дакота обявил, че е виждал няколко тома, озагла­вени "Следващата война". Един от тях бил със заглавие "Про­пагандата в следващата война". Той казал, че автор на тази книга е някой си Сидни Роджърсън, чийто дири не могъл да проследи. Но знаел, че главният редактор на поредицата е капитан Лидъл Харт, който бил писател и военен авторитет в Европа, поддържащ връзки с лондонския "Таймс". Творбата "Пропагандата в следващата война", казал той, включва след­ния анализ на обстановката през Първата световна война:

"За известно време въпросът на чия страна ще застане САЩ задържаше баланса на силите, като крайният резул­тат беше заслуга на нашата британска пропаганда. Оставаха евреите. Беше пресметнато, че еврейското население по света е приблизително петнадесет милиона, като не по-малко от пет милиона живеят в САЩ; 25 % от жите­лите на Ню Йорк са евреи.

По време на Първата световна война

1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница