Бунтът на роботите



страница2/20
Дата22.07.2016
Размер5.34 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Част I МРАКЪТ

1

ОПИТ ЗА ПРЕВРАТ

Когато хората говорят за произхода на Бога, скоро уста­новяват, че са изправени пред добре познати въпроси, на които няма отговор: "Кой е създал Бог?" и "Кой е създал онзи, който е създал Бога?" и ...

Затова ще ми простите, че ще разгледам само едно поко­ление от семейната история на Бога! Аз мисля, че онова, което наричаме Сътворение, някога е било празно пространство с някакъв потенциал. В някакъв момент поне част от това праз­но пространство станало съзнателно и започнало да осъзнава съществуването си. Познавам някои непредубедени учени, които, базирайки се на математиката и физиката, предлагат обяснения как би могло да се случи това, но онова, в което аз съм напълно сигурен, е, че то наистина се е случило.

Наричам това изначално съзнание Източника. В продъл­жение на невъобразимо дълъг период от онова, което нарича­ме време, Източника-съзнание започнал да експериментира с творческия си потенциал. Със силата на мисълта то създало други свои проявления и пространства в рамките на своя необятен разум, притежаващ способността да трупа опит и да учи. Сред тях били нашата Вселена и всичко, което тя съдържа - включително и нас самите. Всяко пространство е относи­телно самостоятелно в границите на океана от съзнание и му е било разрешено да се развива по пътя на опита, макар всички да са оставали свързани с Източника. Вселените, подобно на цялото Сътворение, са съставени от множество измерения, като всяко от тях има своя версия за пространство и време. Онова, което на тази планета наричаме време, е много различ­но от времето при други честоти. Ако гледате нашата пространствено-времева Вселена отгоре, тя би приличала малко на поничка или по-точно на въже, намотано около един център. Всяко нещо се движи в орбита около една централна точка. Както всички знаем, Земята се движи в орбита около Слънце­то, но Слънчевата система също се намира в орбита, както и Галактиката, и Вселената. Всяко "въже" е намотано в един вихър, в една спирала от енергия. Колкото по-бързо се върти този спираловиден вихър, толкова по-бързо се движи Вселе­ната по своята орбита, а оттам - толкова по-бързо като че ли минава "времето". Вихърът около нашата Вселена започва да се върти по-бързо, затова, когато толкова много хора казват, че "В наши дни времето просто лети, вече нямам време да свърша всичко", те са напълно прави. Дръжте се. Още нищо не сме видели.

От Източника се отделят потоци от енергия, които нап­равляват Сътворението, докато от другата посока протичат всички преживявания и всичко научено от неговите съставни части. Между Източника и всички области на неговия разум съществува двупосочен поток от информация. Така че, макар във всеки един момент Източника да е достигнал до абсолют­ното познание, мъдрост и любов, той продължава да се раз­вива, като абсорбира опита на всички свои "капчици". Пото­кът от информация идва на тази планета от Източника, пре­минавайки през различни "подстанции" от рода на Вселената и Галактиката. Той преминава през Слънцето и достига пла­нетите от тази Слънчева система. Всяко ниво дава своя принос за информационния поток, който направлява по-долните ни­ва. Слънцето е нещо много повече от огромна огнена топка, генерираща топлина. То е една от подстанциите за енергии на Източника. Древните хора са знаели това, или поне най-нап­редналите членове на древните общества, и това е едно от обясненията за произхода на Бога на Слънцето и за почитта към Слънцето. По-просветените членове на древните общес­тва не почитали някаква огнена топка в небето, те изразявали благодарността си към Слънчевия Логос (Централното Слън­це), чрез който познанието и мъдростта на Източника дости­гат до планетата.

Точно както Слънцето е разумът, който направлява Слън­чевата система, Галактическият разум ръководи Галактиката, а Вселенският разум управлява Вселената. Източника е разумът, който направлява цялото Сътворение. Образуването на слънче­ви петна е свързано с този енергиен поток от Слънцето към Слънчевата система и появата им показва периодите, когато този поток е най-силен. Всички ние имаме възможност да се настроим към това напътствие от най-горното ниво, Източника, но не ни се налага. Можем да го пренебрегнем, ако пожелаем.

Когато виждаме какво става по света, може понякога да ни е трудно да го повярваме, но Сътворението е друга дума за любов. Именно енергията, която наричаме любов, обеди­нява всичко. Сътворението не е замислено да носи болка и страдание. Това не е неговата цел. Знам, че хора с различен произход и вярвания са се опитвали да обяснят това противо­речие между Сътворение, основано на любовта, и някои от ужасите, ставащи всяка минута на планетата Земя. Някои говорят за необходимостта да се учим по пътя на екстремните преживявания, докато други говорят за някакъв масов вселен­ски "експеримент", който протича в момента. Според мен никой от тях не е прав. Ако Сътворението се основава на любовта и се крепи благодарение на нея, то любовта трябва да е в основата на всичко, което става със Земята и с човеш­ката раса. Малко преди да завърша тази книга, чух обяснение, което най-накрая ми се стори добро. Един прекрасен летен ден седях в тишината на руините от абатството в Гластънбъри в Съмърсет, Англия, недалеч от известното възвишение Глас­тънбъри. С мен беше много близка семейна приятелка, Ева, която е и много чувствителен медиум. Тя започна да предава информация, излъчена от синьо енергийно поле, което тя виждаше около нас благодарение на медиумните си способ­ности. От онова, което се разкри в този ден, и от друга информация, която съм получил пряко или чрез други медиуми-канали, смятам, че следващите редове се доближават до истината поне тематично:

Преди много време едно от проявленията на съзнанието загубило баланса си и решило да се възпротиви на законите на Сътворението. Тези закони не били записани в книга, нито се прилагали от някой съдия. Може да се каже, че те били като законите на физиката. Всяко нещо се нуждае от баланс, рав­новесие между отрицателното и положителното, между мъж­кото и женското, ако в съзнанието му трябва да цари хармо­ния. Не е задължително равновесието да е съвършено, защото и отрицателните, и положителните преживявания са необхо­дими за еволюцията. Но колкото повече се отклонявате от равновесието, толкова по-екстремен става животът. Ако се приближите твърде много до положителния полюс, губите връзка с практическата страна на живота; като че ли се пона­сяте в духовна мъгла. Прилича малко на усещането, което имат пушачите на марихуана, така поне са ми казвали, а самият аз съм го изпитвал, след като съм изпил няколко бири. Не сте напълно тук.

Всъщност Луцифер наистина е мисионер, защото ако се върнете към произхода на името Луцифер, ще видите, че то се определя като "носител на светлина". Това произлиза от уни­версалната истина, че положителната енергия има нужда от отрицателен балансьор. Когато и двете са в хармония, вие получавате енергията на баланса и любовта, която се нарича Светлина. Положителното има нужда от отрицателното, точ­но както отрицателното има нужда от положителното. Напъл­но съм съгласен с възгледа за балансирането на две сили, положителна - отрицателна, мъжка - женска, добро - зло, ин - ян и т.н. Но за целите на тази книга ще използвам името Луцифер, за да опиша нещо доста по-различно от това. Загу­билото баланса си съзнание, което ще нарека Луцифер, не е съществена част от баланса между положително и отрицател­но. Той е унищожително, нехармонично проявление на съзна­нието, което не е необходимо за човешката еволюция. Нещо повече, усилията на Луцифер да запуши каналите, които свър­зват човечеството с неговия висш разум, блокират нашата еволюция и не я придвижват напред. Няма ненужно преживяване и всичко отива в банката на познанието, но аз съм твърдо убеден, че не е необходимо да проникваме в дълбините, за да достигнем такава степен на разум, която ще ни издигне до по-висока честота. Балансът между положителните и отрица­телните преживявания е едно нещо, но не смятам, че отрица­телните крайности, на които сме свидетели на Земята, трябва да са част от него.

Луцифер искал да експериментира със законите на рав­новесието и хармонията. Наричам този разум "него", защото той е доминиран не само от отрицателната енергия, но и от мъжката енергия. В даден момент той е бил съзнание на баланса, любовта и напредналата еволюция - но това щяло да се промени. Може би се е случило нещо извън неговия контрол, но имено то разстроило първоначално това прояв­ление на съзнанието. Може би провежданият от него експери­мент за това какво би станало, ако се противопоставиш на законите за хармонията, се объркал ужасно - все едно, че си създал някакъв свръхестествен Франкенщайн, който в крайна сметка започнал да контролира учения, който го е измислил. Каквато и да е първопричината, Луцифер започнал да предиз­виква хармонията на Сътворението. Знам за това отдавна, но предадената от Ева информация добави едно късче от реша­ващо значение за пъзела. Тя отговори на въпроса защо хармо­нията е станала мишена на това Луциферно съзнание.

Сътворението не е някакъв случаен, некоординиран, всяка-капчица-сама-за-себе-си хаос. Когато дисхармонията на Луциферното съзнание започнала да се усеща, висшите нива на Сътворението се намесили, защото то налагало своите погрешни разбирания на другите и нарушавало вселенския закон за свободната воля. Нещо трябва да се направи, казвали тe. И ето тук на сцената излиза човечеството. Отново, обратно на популярното схващане, потокът от човешко съзнание имал огромен капацитет за любов и състрадание. Ние не сме онова, което изглеждаме, но тогава нищо не е каквото изглежда. На колективно ниво на човешкото съзнание било взето решение да се даде възможност на този разрушителен разум, наречен Луцифер, да намери отново своето равновесие и да се синхронизира с останалата част от Сътворението.

Всеки вид има колективен разум, с който са свързани всички отделни "капчици". Ние сме много измерими същест­ва, като всяко ниво притежава свое собствено съзнание и способност да мисли и да взима решения. И така колектив­ният разум на човечеството се съгласил да остави настрана собствената си еволюция за известно време, за да даде на Луциферното съзнание шанс отново да постигне равновесие. Това силно отрицателно съзнание било пуснато в тази част на Вселената. Но не само човечеството се съгласило на това; колективният разум на други цивилизации във Вселената (из­вънземните) направили същото и не само физическото ниво било засегнато. Всяко нещо е много измеримо, включително Вселената. Едно и също пространство се заема от този физи­чески свят и от всички други нива. Луциферното съзнание започнало да действа и на тези нива.

Последствията не се проявили за една нощ. Но дисхармо-нията поражда нова дисхармония и след като Луциферното съзнание започнало да разрушава баланса и потока от енергии, ефектът от действията му непрекъснато се ускорявал и обхващал все по-големи области. Дисхармонията създава още по-голяма дисхармония. Явно е, че Луцифер не е създание с рога и опашка. Той е широко проявление на Божественото съзнание, избрал да работи против Източника. Подобно на всички съзнания, той генерира мисловни модели. Същият принцип важи и за всяка радиостанция, когато предава на своята честота на вълната. Веднъж излъчена, вълната може да бъде уловена от всеки ради­оприемник, настроен на тази станция. Всеки предава мисловни модели във всеки един момент. Така че, когато разполагате с могъщо и непрекъснато нарастващо проявление на съзнанието, което излива отрицателни модели на пълна липса на хармония, е лесно да се прозре как могат да бъдат засегнати огромни области от други съзнания. Веднъж настроени на вашата често­та на вълната, подобно на радиостанция, вие можете да ги захранвате с онази информация, която искате те да чуят. От гледна точка на съзнанието тези излъчени модели може да ни се струват наши собствени мисли, а всъщност са се зародили в умовете на други. В такива случаи ние просто се настройваме към тях, без да го осъзнаваме.

Луциферното съзнание и неговите предавания имали за цел да създават дисбаланс. Луцифер подава отрицателна енергия и колкото повече такава енергия генерира, толкова по-силен и по-могъщ става. Влиянието му започнало да се засилва и да засяга все по-широки области. И други капчици губели равновесието си чрез дисхармонията и бъркотията и се присъединявали към "отбора" или както го наричам колек­тивното Луциферно съзнание. Начинът на мислене и възпри­ятията на все по-голям брой същества в тази Слънчева систе­ма и галактика били засегнати. Вместо да се възползва от възможността да възстанови баланса си, Луциферното съзна­ние се опитвало да вземе връх и да превърне хармонията в дисбаланс, който му бил присъщ. Настъпил моментът, когато процесът на дисхармония се развил до такава степен, че из цялата Вселена се разнесъл призив за доброволци, които да се посветят на променянето му за колкото е нужно време. Океанът от съзнание престанал да бъде спокоен, балансиран поток. В някои области той заприличал по-скоро на огромна вълна от емоционален и душевен смут и мъчение. В книгата ще говоря за "доброволци" или "доброволческо съзнание". Под тези термини имам предвид онези, които се посветили на възстановяването на хармонията и са решени да помогнат на Земята да влезе отново в синхрон с останалата част от Галак­тическото и Вселенското семейство. Тези доброволци при­дошли от различни нива и започнала борбата между светли­ната и мрака, тема, която може да се проследи в древните текстове и легенди. Тя е представена символично във филми като "Звездни войни" и "Империята отвръща на удара". Ав­торите на много от научнофантастичните романи наистина се потапят в спомена за онова, което наистина се е случило, не винаги в подробности, а тематично. Тази борба между хармо­нията и дисхармонията протичала на всички нива, физически и нефизически.

Други доброволци, проявления на много високо развито съзнание, дошли във Вселената и тази Галактика, опитвайки се да възстановят хармонията. Те не се прераждали във физи­чески тела на Земята. Пристигали в огромни космически кораби, някои от които били дълги няколко мили, докато други просто се материализирали. Това били извънземните, дошли, за да донесат познанието на тази планета преди сто­тици хиляди години. По това време на планетата имало два ясно разграничени потока на живот- високо развитите извън­земни и много повечето примитивни земни жители. Идеята била в продължение на хиляди години да се помага на земните жители да еволюират по-бързо.

Вълни от тези същества поставили началото на много цивилизации на Земята, включително и онези, които познава­ме като Пан, Му (Лемурия) и Атлантида. Тези цивилизации били много по-напреднали в технологиите и в разбирането на Сътворението, отколкото сме ние днес. Преди повече от две хиляди години Платон говори за Атлантида и това е тема, която напоследък занимава все повече умовете на хората. Това бил континент на мястото, където днес се намира Ат­лантическия океан. Атлантида се снабдявала с енергия, като използвала нефизическа енергия, впрягайки морето от енер­гия около нас. Кристалите били част от тази енергия, а източ­ниците на светлина и цялата енергия и топлина, от която се нуждаели, се произвеждали, без да се замърсява или уврежда Земята. С напредването на извършващата се в момента тран­сформация ние ще получим достъп до това познание. Всъщ­ност голяма част от него вече е на разположение, но е било прикривано, за да се защитят егоистичните империи. По онова време религията като такава не съществувала, но имало мес­та, където хората отивали да усвояват законите на Сътворе­нието и как да използват енергиите, за да създават хармония и да ускорят положителния напредък на човешкия разум. Те можели да общуват с животните чрез телепатия и чрез звуци, особено с най-развитата нечовешка форма на живот - делфи­нът. Атлантидите можели да вършат всичко, което за нас днес изглежда като чудеса. Това изобщо не били чудеса. Няма такова нещо като чудо или паранормално. Това са просто природните закони на Сътворението в действие. Атлантидите можели да издигат предмети и самите себе си, когато поже­лаели; можели да предизвикват спонтанно горене; можели да материализират и дематериализират материята. Те повиша­вали нейната скорост на вибриране, докато тя преставала да бъде физическа. След това, когато възстановявали първона­чалното й вибриране, тя се появявала като физическа форма.

Техните тела били различни от нашите и много по-раз­лични от телата на земляните, обитаващи планетата по онова време. Те не били толкова плътни и можели да се носят над земята благодарение на силата на своето съзнание. Много можели да се материализират и дематериализират подобно на репликата "Насочи ме, Скоти" от "Стар Трек", но без да имат нужда от такава технология. Били много по-високи от нас. Парапсихици, които са имали видения за тази епоха на Атлантида, казват, че са видели фигури, високи към два метра и повече, със златист тен и косо поставени, бледосини очи. Атлантидите живеели по няколкостотин години във всяко превъплъщение, защото телата им били в по-голям синхрон с енергиите около тях. Тъй като разбирали истинската природа на живота, те можели да лекуват болестта (дисхармонията), преди да се превърне във физически проблем. Днес ние чакаме да се появят физическите симптоми, но когато това стане, обикновено е твърде късно. Доброволческото съзнание, поз­нато като аетлантиди, дошло да повиши нивото на разбиране на тази планета с цел да се помогне на Луциферното съзнание да избяга от спиралата на дисхармонията и да предпази човешкото съзнание от въздействието на тази дисхармония.

Дълго време в Атлантида всичко вървяло добре, но бавно дисбалансът и натискът, който продължавал да се трупа под бомбардировката на Луциферното съзнание, започнали да се проявяват. След цяла вечност на съществуване Луциферното съзнание се научило как най-добре да унищожи хармонията и как да наруши равновесието на другите проявления, като си пробива път през техните емоционални нива. Мотивът бил производството на отрицателна енергия с всички налични средства, защото тази отрицателна енергия го захранва и му дава по-голяма сила. Конфликтът възникнал без никаква при­чина, доколкото изобщо е имало конфликт и производствена линия за отрицателна енергия. Унищожавали се планети чрез пряката интервенция на Луцифер или чрез неговите мисловни модели, които разбърквали съзнанието на другите. Една планета, известна на шумерите като Малдек, била унищожена от ядрена експлозия, предизвикана от учени, които имали позна­нията, но не и мъдростта. (Вж. "Когато Земята беше на косъм от смъртта" от Алан и Дилеър). Някои отломки от тази и други планети все още летят около слънчевата система под формата на астероиди и комети. Някои от отломките са заседнали в пръстените на Сатурн. Твърде невероятно, за да го приемете? Вижте какво причиняваме на тази планета. Ние я унищожава­ме по глупавия начин, по който се държим, и това се е случило и другаде чрез експлоатиране, ядрени експлозии или чрез отравяне на атмосферата по някакъв друг начин. Било ли е човечеството като цяло под влиянието на някаква сила, дейс­тваща за добро? Не. Определено, не.

Настъпило времето, когато доминираните от Луцифер извънземни се опитали да завладеят планетата и се повели войни между безбройните вече извънземни цивилизации, ко­ито или искали да помогнат на този свят, или да го експлоа­тират. Хармонията на първите атлантиди отдавна вече я нямало. Земята, създадена като планета на равновесието и генератор на любов, започнала да излива отрицателна енер­гия в системата. Нещата ужасно се объркали и това оказало сериозно въздействие върху разума на планетата, съзнанието, което наричаме Майката Природа, Духа на Земята или Гея. Земята е плътното физическо тяло на този разум и всички ние съществуваме в нейното енергийно поле, в нейната аура. Когато човечеството ражда отрицателна енергия, тя я абсор­бира и през нея тази енергия се изнася в Слънчевата система, Вселената и отвъд нея. Луцифер насочил отрицателната си енергия към Духа на Земята, работейки за разрушението й на всички нива, като дисбалансирал нейните енергийни полета -особено разума и емоциите й. Неговите мисловни модели въздействали върху емоциите и пряко, и като засягали физи­ческия й облик. Когато нашите тела ни болят, това се отразява върху емоциите ни., Същото е и с планетарното съзнание. Извънземните доброволци, които се съгласили да възстано­вят хармонията и да повишат съзнанието на физическото ниво, били изправени пред огромно предизвикателство от страна на другите извънземни източници, които дошли на планетата със своите огромни космически кораби. Мнозина били засегнати до такава степен, че те също започнали да работят за отрицателните сили.

Познанието е неутрално. Дали ще е положително, или Отрицателно, зависи от това как го използвате. В Атлантида онези, които разбирали как могат да се използват енергиите и силата на кристалите, били познати като Бранители на свет­лината и Пазители на тайното познание. Неговите тайни били разкривани само на онези, на които можело да се има доверие, че ще използват познанието за положителни цели. Но влияни­ето на Луцифер било толкова силно, че много от тези хора били със сериозно нарушено равновесие. Като последствие, познанието, което криело потенциална опасност, попаднало в погрешни ръце. Много атлантиди започнали да използват своите знания по крайно негативен начин подобно на извън­земните, които ограбили Атлантида.

В продължение на стотици хиляди години през епохата на Атлантида и по-рано извънземни от различни цивилизации във Вселената засявали човешката раса и доразвивали физи­ческия вид. Някои го правели, движени от положителни мо­тиви, а някои си имали нещо друго наум. Тази тема е докумен­тирана в древните текстове и върху глинени плочки, изписани от шумерите преди около 6000 години. В шумерските записи се говори за "богове", които слезли от небето, за да оплодят жените, и после се върнали на звездите. Човешкият род, какъвто го познаваме или с пълното му наименование Homo Sapiens Sapiens, не се е развил от семейството на маймуните, а от вселенските цивилизации преди около 20 000 години или преди окончателния катаклизъм към 10 000 г. пр. Хр., при който потънали и последните части на Атлантида. Всъщност семейството на маймуните произлязло от оплождането на животински видове от извънземните като част от техния екс­перимент. Учените говорят за "липсващото звено" между неандерталеца и сегашното човешко тяло, но те никога няма да го намерят, защото такова не съществува. Внезапният еволюционен напредък на човешкия вид се дължи на намесата на извънземните, някои от които имали положителни намере­ния, а други - отрицателни.

Шумерските записи разказват, че един "бог" на име Еа участвал в това генно инженерство. Те казват, че той имал полу-брат на име Ен-лил и както ще видим, те били двама от шумерските "богове", които щели да преминават в религиоз­ните системи чак до наши дни. Повечето истории от Стария Завет са произлезли от шумерите или от по-рано и отнасят това време към края на Атлантида, когато отрицателно наст­роените извънземни упражнявали силен контрол. Открит е шумерски "химн", в който се описва Дървото на живота, чийто плодове боговете забранили на човека да опитва. Това дърво се намирало в Градината на Едину, дума, която означава "откровен". В тази градина според химна можел да се открие бога Еа. Нужна е само една малка крачка, за да стигнем оттук до Адам и Ева и Райската градина (градината на Едем) в Библията. Шумерското описание на Градината на Едем дори включвало една змия, увита около дърво. Градината на Едину и нейната преработена версия - Райската градина, носят дълбоко символично значение за всичко онова, което се е случило през края на епохата на Атлантида и продължава да се случва и днес. На Адам и Ева (символизиращи Земния Мъж и Земната Жена) им е казано да не ядат от Дървото на познанието. С други думи, те трябвало да бъдат държани в невежество, за да не научат за своята истинска природа. Това е тема, която продължава да присъства в цялата човешка история чак до наши дни. Наричам я "подхода на гъбата" -дръж ги на тъмно и ги захранвай с боклуци.

Според Уилям Брамли в неговата книга "Боговете на Рая", змията в разказа за Адам и Ева е символ на нещо, наречено "Братството на змията", което според него било създадено, за да разпространява духовните знания сред неве­жото човечество чрез онези, които искали да му помагат. Проучването на Брамли го отвежда до предположението, че "богът", познат на шумерите като Еа, или Принца на Земята, който помогнал за създаването и генетичното устройство на новия човешки вид, не искал хората да бъдат държани в душевен, духовен и физически плен. Брамли смята, че самият той направил някои не толкова уместни неща, но бил искрен в желанието си да оспори това потисничество. За съжаление силно отрицателните, контролирани от Луцифер извънземни били толкова враждебно настроени към това, че змеят или змията станали синоним на злото, а Еа - Принца на Земята, станал известен като "Принц на Мрака". Това не било нищо повече от един вид очерняне с цел дискредитиране, подхран­вано от лъжи и пропаганда, на каквито сме свидетели непре­къснато в съвременния свят.

Онези, които са чели историята за Адам и Ева, ще си припомнят, че змията, символ на Еа според възгледа на Брам-ли, нямала възможност да ги убеди да хапнат и от друго дърво - Дървото на живота. Тя била спряна. Уилям Брамли смята, че в крайна сметка Братството на змията било завладяно от отрицателно настроените извънземни и използвано за техните собствени цели - да държат познанието в тайна от повечето хора и да го предават само на един елит, на който можело да се има доверие, че ще подкрепи "великото дело" за световен контрол и доминиране. Това щели да бъдат естествените во­дачи на хората като крале и свещеници в цивилизациите, които щели да възникнат след Атлантида. Целта била до такава степен да се прекъсне връзката между съзнателното ниво на нашето същество и висшите ни нива, че нашето земно съзнание да попадне в капана на плътния физически свят и да не може да избяга и да се развива. Вечни роби, ето какво искали да създадат те, според Брамли. Не знам дали неговите интерпре­тации на шумерските разкази са точни в подробности, но приемам идеята за ангажирането на извънземни на Земята по времето на Атлантида и преди това. Отдавна вярвам, че извън­земните са засели сегашния човешки вид. Именно оттам са произлезли първоначално отделните човешки раси с техните различни цветове и характерни белези. Онези извънземни, които се опитвали да помогнат на човечеството да напредне, засявали човешки тела с цел да направят генетични подобре­ния и да улеснят духа да прояви целия си потенциал. Казано просто, човешкият вид бил подложен на един вид генетична решителна схватка. Смятам също така, че в продължение на хиляди години се е използвала една организация, която ще наричам Братството, за манипулиране на човешката раса, но никога в по-голяма степен, отколкото днес.

Крайната негативност, преобладаваща на Земята през последните години на Атлантида, имала и други последствия. Всяка форма на живот притежава енергийна система, мрежа от линии, свързани с чакрите, която поддържа потока от жизнени енергии. Акупунктурата се основава на това схваща­не. Практикуващите я наричат линиите меридиани и тази система важи и за планетите. Всяка планета има чакри и мрежа от енергийни линии, познати като меридиани, основни линии или линии на дракона, както предпочитате. Ако повредите или разрушите тази енергийна мрежа в достатъчна степен, можете да унищожите дадена планета по същия начин, по който човешкото тяло умира, когато енергийната му система е за­губила равновесие. Определящият принцип на акупунктурата е да се поддържа човешката система в хармония, а физичес­кото тяло - здраво. Акупунктурните игли служат за ребалан-сиране и пренасочване на потока от енергия. Има определени точки, познати като акупунктурни точки, където това може да бъде направено най-ефикасно. Същото е и с Земята.

Злоупотребата със знанията започнала да заплашва тази енергийна мрежа. Онези атлантиди, които все още държали на ценностите, довели ги тук, били насочени от висшите нива да намалят силата на енергиите, протичащи през и около планетата. Колкото по-силни били енергиите, толкова по-го­лям бил творческият потенциал или ако с тях се злоупотребя­вало, нараствал потенциалът за катастрофа. Повечето атлан­тиди вече били изтървани и единственият начин да им се попречи да унищожат Земята бил да се намали силата и потенциала на енергиите, с които те разполагали. Космичес­ките кораби, които дошли на планетата, използват тези енер­гийни линии за собственото си захранване и ако силата бъде намалена, намалява възможността за впрягане на тази сила в полза на негативни начинания. В информация, получена от контактьор, която използвах в книгата си "Истинските вибра­ции", се обясняваше следното:

"През периода на Атлантида се използвали множество енергии, използвали се информация и знания, които по причини за безопасност били, така да са каже, изтеглени, за да се предотврати пълната катастрофа, да се предотврати пълното унищожение на вашата планета. Би могло да се каже, че това били един вид спешни мерки за предпазване на жителите на тази планета от пълно унищожение."

Вярвам, че историята за крал Артур и Мерлин е поне отчасти символичен разказ за това отслабване на енергиите. Смятам, че тези разкази се отнасят за атлантидите и са се превърнали в легенди за рицари и крале много по-късно, когато подобен род истории щели да бъдат по-лесно разбрани от онези, за които били предназначени. Това важи и за много от историите в древните текстове, превърнали се в Библията. Може да се каже, че историята за крал Артур била един вид притча. Мисля, че мечът Екскалибур е символ на отдръпване­то на тези могъщи енергии - "енергиите на дракона", както ги наричат някои хора. Легендата разказва, че мечът (енергиите) бил забит в камък и само един човек можел да го измъкне. Казано другояче, само някой с правилния енергиен модел може да отключи вибрационния ключ и да освободи енерги­ите, заспали от времето на Атлантида. Този процес протича днес. "Екскалибурът" е измъкнат и размахан из планетата. Това се извършва главно във Великобритания и Ирландия, защото там преди хиляди години било извършено голямото изключване. Включени са и много други точки на планетата. Енергийното поле на Земята сега се подготвя за предстоящата си еволюция към по-висока честота, докато периодът на бла­гоприятни възможности за Луцифер наближава края си. Обяс­нението, предадено от контактьора продължава:

"Както във вашето човешко тяло, така и около вашата планета и през вашата планета има енергийни линии, които предполагам, че съответстват до голяма степен на акупунктурните линии и меридиани във вашето тяло. Когато се пресекат две линии, се създава вихър. Ако са две, се създава малък вихър. Колкото повече линии се пресичат, толкова по-голям е вихърът. Следователно, когато имате чакра, имате и голям вихър от пресичаща се енергия. Същото е и с планетата ви. Там, където се пресичат най-много линии, се намира най-големият ви­хър. Сега можете да кажете, че сплитът (мрежата) в и около островите, които наричате Британски острови, е центърът на колелото от сплитове и енергии, които зао­бикалят вашата планета. В други времена той е действал като система за предупреждение за повреда. За да се активират тези центрове-чакри върху вашата планета, всички енергии трябва да преминават през централната точка. Трябва да преминават през сърцето на модела."

Много малко хора знаели за тази централна точка и как да я затворят. Ключовете за този център били "модели на съзнание, поредица от хармонични уравнения, известни само на пазителите на този модел."

Аз смятам, че енергиите, които били изключени или поне масово отслабени, били отчасти кундалини енергиите на Зе­мята. Тези енергии в коренната чакра, често представяни символично като змия, змей или дракон, са центърът на нашата сила. Атлантидите знаели как да работят с тази сила, но както е с всяко нещо, силата може да бъде използвана конструктивно или деструктивно. В последните си дни те избрали унищожението и източникът на тяхната сила трябва­ло да бъде премахнат. Потискането на потока на кундалини очевидно е имало голямо емоционално, физическо и душевно въздействие върху Земята като физическо и духовно същество и впоследствие силата и познанието, заложени в нейната аура (енергиите, в които живеем и от които сме част), отслабнали. От гледна точка на еволюцията Духът на Земята и човечест­вото тръгнали назад. По времето, когато Ева предаде инфор­мацията за това как човечеството дало на Луциферното съз­нание шанс да възстанови равновесието си, тя получи и сим­волично видение за това как това се е отразило върху човеш­ката еволюция. Тя видя как енергийният поток на еволюцията напредва, а после внезапно се завърта около себе си, преди да се върне към изходната точка, образувайки по този начин голяма примка. Именно в тази символична примка протича периодът на благоприятни възможности за Луцифер. Сега ние се връщаме към точката, от която започнало всичко в нашата еволюция. Когато примката се оформи, периодът на благоп­риятни възможности ще е приключил и ние ще продължим своята еволюция без крайно негативното влияние на Луцифер­ното разрушение.

След превъртането на хармоничния "ключ" в края на епохата на Атлантида, загубилите баланса си атлантиди вече не разполагали със силата да унищожават всичко. Скоростта на вибриране намаляла, а плътността на планетата се увели­чила. Дължините на вълните на съзнанието на Земята нама­лявали и тя се откъсвала от могъщата връзка с висшите нива на съществуване. С всяко спадане степента на разбиране, познания и мъдрост на човешката раса също намалявала. Това според мен се има предвид под "грехопадението". Това е пропадането на честотите на познанието и мъдростта в по-плътна материя. Докато падението продължавало, чове­чеството "забравило" за Атлантида, защото, от гледна точка на съзнанието, ние се отдалечаваме все повече и повече от честотата, на която се е случило всичко това. С днешното повишаване на честотите ние ще си припомняме все повече и повече за Атлантида, а падението ще се обърне в обратна посока и кундалини и другите енергии на Земята отново ще бъдат освободени.

Поведението на Атлантидите и усилията на Луциферното съзнание засегнали енергийното поле на Земята до такава степен, че Атлантида потънала на няколко етапа след коло­сални земетресения, вулкани и грамадни океански вълни. На­пълно е възможно поне последните катаклизми да са били причинени от ребалансиращият лъч, преминаващ през Земя­та, който ще обясня по-пълно по-нататък. Ефектът от този "фотонен лъч", както го наричат някои, е да се ребалансират енергийните полета. Ако дадено енергийно поле е загубило баланса си из основи, ребалансиращият процес може да по­роди изумителни физически и душевни последици. Сигурен съм, че е избухнала някакъв вид ядрена война и че по време на унищожението на Атлантида Земята е била ударена от огромно парче от отломки, вероятно част от останките от Малбек. Енергиите са електромагнитни и различните енергий­ни полета се привличат или отблъскват едно друго. При тези обстоятелства подобните се привличат. Така че, ако енергий­ното поле на Земята преминава през силно отрицателна фаза, по-вероятно е да привлече към себе си други отрицателни полета - подобно на отломките, препускащи около галактиката. Струва ми се, че от планетите поне Луната и Венера са "предприели обиколка", преди да започнат да се движат по настоящите си орбити. Това очевидно ще е причинило фан­тастични катаклизми, докато те са разстройвали баланса в енергийните полета на други планети и звездни системи. Тази поредица от невероятни геологически събития, протекли на няколко ясно разграничени етапа и породени несъмнено от многобройни причини, сложила край на цивилизацията, наре­чена Атлантида. Изследователите са открили доказателство за разместване на пластовете в Андите на височина 3000 метра, станало преди около десет хиляди години. Причината била, че през тези периоди цялата планинска верига се изви­сила над повърхността на Земята. Магнитните полюси се завъртели, а Земята се наклонила към оста си. В резултат невероятно огромна океанска вълна заляла цялата планета. Гигантският кристал в центъра на енергийната система на Атлантида се загубил под океана и може би така се породило странното явление, познато като Бермудски триъгълник. Мо­же би от време на време се отваряла някаква врата, водеща от едно измерение в друго. Другите планети от тази Слънчева система, които били силно дисбалансирани, преминали през същите катаклизми и върху едно обширно пространство нас­тъпил пълен хаос. Струва ми се, че Земята по някакъв начин излязла от строя на вселенската енергийна мрежа.

Отслабването на енергийните точки и вибрационното "падение" впримчило съзнанието на Атлантида в честотите на Земята и мнозина, които можели да избягат, избрали по различни причини да останат и да продължат делото. За да направят това, те трябвало да започнат цикъла на превъплъщаване от нефизическите честоти на Земята в човешки облик. Този процес включвал доброволци, които все още следвали основната линия на поведение, и онези, които били отклонени от Луциферното съзнание или били проявления на това съз­нание. Други доброволци не могли да издържат на намалява­щите честоти и напуснали, преди да е станало твърде късно. Вибрациите и атмосферата на Земята станали много по-плът­ни и борбата между светлината и мрака щяла да намери други изражения. Не съм сигурен точно защо, но от този момент нататък присъствието на извънземните на Земята, било то отрицателно или положително, щяло да приеме друг облик. По-голяма част от тяхното влияние се разпространявала, като се въздействало върху човешкото съзнание чрез насаждането на идеи, вярвания и мисловни модели. Аз наистина вярвам, че те все още идват в своите космически кораби, за да наблюда­ват, подкрепят или манипулират в зависимост от тяхната натура, но това се е вършело по много по-недоловими начини и е много по-различно от епохата на Атлантида и преди нея. От края на Атлантида онези, които продължили да работят за еволюцията на планетата и човечеството, се прераждали, за да разпространяват духовните истини и да подготвят света за днешното велико време на промяна. Както се казваше в пре­даденото от медиума съобщение:

"За много от вас Земята не е вашият роден еволюционен дом. Много от вас са дошли на тази планета от други сфери на еволюцията. Мисля, че някои ваши автори ги наричат "звездни деца" и това е един доста добър израз. По времето на Атлантида на вашата планета дошли по-развити същества и ви се показали. Това бил най-големият импулс за донасянето на познанието в Атлантида, което спомогнало за израстването й в цивилизация такава, каквато била. Новото познание било донесено в тази система от вселенски източници от високо развити духове, които носели знанието на тази планета. И вие ще си го върнете по същество."

Задействан бил план за възстановяването на Земята след Атлантида. За този план имало три основни подбуди:


  • Да се помогне на Луциферното съзнание да възстанови хармонията си преди приключването на периода на "бла­гоприятни възможности";

  • Стремеж да се предпази човешкото съзнание от по-на­татъшен дисбаланс;

  • Да се спре спадането на енергийното поле на Земята до още по-ниски вибрации.

Последната точка е от решаващо значение за онова, което става днес на планетата. Сътворението е самобалансиращо се. Може да го извадите от равновесие за известен период от време, но след това то се връща, за да намери хармония. Тази примка от възможности за Луциферното съзнание има опре­делен мащаб за време и сега, през живота на нашето поколе­ние, той приближава своя край. Време е планетата Земя да се върне към първоначалния си еволюционен път.

Всичко - от вътрешността на атома до Вселената - се намира в орбита около някаква централна точка. Някои изсле­дователи смятат, че нашата Слънчева система, заедно с много по-голямо пространство, се намира в орбита около съзвездието, познато като Плеяди. Според писателя Пол Ото Хесе, тази орбита е съсредоточена конкретно около Алционе, най-ярката звезда в Плеядите. Някои казват, че на нашето Слънце са му нужни 24 000 години, за да измине една такава орбита. Хесе смята, че фотонният лъч, за който споменах, се излъчва от Алционе и Плеядите. Това е лъч от силно заредени с енергия частици, който ребалансира и ресинхронизира всички енергий­ни полета, които преминават през него. Използвам термина фотонен лъч за удобство, но този термин, както и местоположе­нието на Алционе, са резултат от проучванията на Хесе, а не мои. Аз го познавам само като синхронизиращ лъч и нямам никаква представа за точния му строеж, нито откъде произлиза. Но ефектът е същият - фантастична трансформация.

Тъй като лъчът е кръг, всяка орбита от нашата Слънчева система около Алционе ни прекарва по два пъти през лъча. Изчислено е, че са нужни около 2000 години, за да се обиколи целият кръг. Няма значение в какъв дисбаланс се намира дадена планета - преминаването през фотонния лъч ще въз­станови баланса и на вибрационното ниво, което е най-подхо­дящо за нейната еволюция. Важното обаче е, че колкото по-разстроено е енергийното поле на планетата, когато тя навлиза в този лъч, толкова повече разрушения и катаклизми ще възникнат по време на процеса на ребалансиране. Именно този потенциално катастрофален катаклизъм се опитвало да избегне доброволческото съзнание, работейки за спиране на натрупващия се дисбаланс, причинен от Луциферното съзна­ние. Взимайки предвид възможните последствия, виждате каква проява на любов е било за човешкия разум да предложи тази възможност на това съзнание.

Планетата вече е преживяла големият катаклизъм, беле­жещ края на Атлантида, но той може да се повтори, ако не обсипем енергийното поле на Земята с любов. Фотонният лъч действа като вид жетвар, даващ възможност на онези, които са готови да се изнесат от това ниво на съществуване, да минат към по-висока категория. През епохата на Атлантида той ребалансирал енергийното поле на Земята. Докато се ребалансирала, Земята не извършила този еволюционен скок, защото не му било дошло времето. Тя така или иначе не би могла да го направи, тъй като енергийното й поле било отслабнало в резултат на изключването на определени клю­чови енергийни потоци. Сега е настъпил моментът Земята да направи тази еволюционна крачка и да се върне там, където е била преди началото на периода на благоприятни възможнос­ти за Луцифер. С други думи, еволюционната "примка" е завършена и Земята се връща към първоначалния си еволю­ционен път. Мисля, че същото важи за Слънчевата система и още по-нататък. Благоприятната възможност за Луцифер наб­лижава своя край. Смятам, че преминаването през фотонния лъч, което се извършва в момента, ще бъде с потенциално по-важни последици, отколкото по времето на Атлантида. Този път цялото енергийно поле на планетата Земя се "жъне" и тя прави една гигантска крачка напред в своята еволюция. Онези, които не направят същото, няма да могат да се преро­дят на Земята след приключването на този процес, защото Земята ще функционира на честота, която ще е твърде висока за тяхното съществуване тук, докато самите те не повишат собствените си вибрации, за да съответстват на вибрациите на планетата.

Идеята за този ребалансиращ лъч е била открита от народа на маите преди повече от 1000 години. Когато циви­лизацията на маите достигнала своя разцвет в Централна Америка между 435 г. сл. Хр. и 850 г. сл. Хр., те били далеч по-напред от преобладаващата насока в съвременната наука по отношение на разбирането на Сътворението. Това се дъл­жало отчасти на факта, че те били превъплъщение на напред­налото доброволческо съзнание. Те са приемали други често­ти и вероятно са си взаимодействали с посетители от Космоса. Те знаели за тези цикли от лъчи, пресичащи Земята, и създали система от числа и символи за измерването на тези периоди. Според изчисленията, оставени от маите върху тех­ните величествени пирамиди и храмове, сегашният "голям цикъл" от еволюцията на Земята е започнал през 3113 г. пр. Хр. и ще завърши през 2012 г. Това съответства на предска­занията на много хора, както и на Нострадамус, който пред­видил огромна промяна през този период, през който завър­швала една ера от човешката еволюция, а друга започвала.

Онези, които следват изчисленията на маите, вярват, че през 2012 година планетата Земя ще се ресинхронизира. Раз­личните хора поставят различни мащаби на времето по отно­шение на тези неща, но всички те са единодушни за основния период. Аз смятам, че "прозорецът" във времето, през който ще видим най-драматичната промяна, е между 90-те години и към 2030 г. Ще дам повече подробности за ефекта от този период, когато хронологичният ни разказ стигне до наши дни. Мисля обаче, че си заслужава да очертая основните теми на този ранен етап, защото те ще ми помогнат да въведа в контекста много от онова, за което ще се говори в нашата история. Из цялата Вселена са разпръснати други високо развити цивилизации, които работят в помощ на човечеството и Земята. Някои от тях се превъплъщават, други пътуват до тук в космически кораби, а трети действат като канали за връзка със земните жители. Тези цивилизации са се развили до степента, при която могат да разсъждават като индивиди или да свързват умовете си на колективно ниво, като по този начин имат достъп до цялото познание и мъдрост на разпо­ложение на общия сбор от части. Едно Галактическо и Все­ленско съзнание, наричано с различни имена от контактьорите, направлява цялата операция. Това е съзнанието, което направлява Земята и прераждащите се на нея, които са тук, за да служат на Вселената, като служат на човечеството и пла­нетата. Това съзнание на свой ред ще бъде направлявано от Източника.




Но против този съюз на любовта се възправят проявле­нията на Луциферното съзнание, които също се появяват като физически тела, извънземни и канали за връзка. Те се направляват от тяхната версия на Вселенско съзнание, което се противопоставя на Източника и се опитва да подкопае усили­ята на всички онези, които искат да отворят вратата на затвора пред човечеството и Земята. В продължение на стотици хиля­ди години еволюцията на планетата Земя е била доминирана от борбата между тези две форми на съществуване, между хармонията и дисхармонията. Благодарение на ребалансиращия лъч, може да има само един победител - хармонията. Но това не намалява ужасите, които дисхармонията поражда и ще продължи да поражда в света още известно време.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница