Раздел VI Военновременна служба

 

Чл. 151. Военновременната служба е служба в състава на въоръжените сили по време на военно положение или положение на война и е задължителна за българските граждани съгласно Конституцията и този закон.

1. военнослужещите на наборна военна служба, които са положили военна клетва;

2. обучаващите се във военните училища, които са положили военна клетва;

3. военнослужещите, които са на кадрова служба;

4. резервистите, намиращи се в момента във въоръжените сили.

(2) За лицата, които не са положили военна клетва, военновременната служба започва след полагането й.

(3) Резервистите с мобилизационно назначение се считат на военновременна служба от момента на оповестяването им.

Чл. 153. Военновременната служба се организира и осъществява съобразно с уставите на въоръжените сили и актовете на върховния главнокомандващ.

Чл. 154. (1) Срокът на военновременната служба на служещите наборна военна служба и обучаващите се във военните училища се зачита за наборна военна служба.

(2) Действието на договорите за кадрова военна служба на обучаващите се във военните училища се спира за времето на военновременната им служба.

Чл. 156. Станалите негодни за военновременна служба се освобождават от служба във въоръжените сили по ред, установен в уставите на въоръжените сили.

 

Раздел VII

 

Чл. 158. (1) Българските граждани мъже, навършили 17 години, се вписват като наборници в наборната книга по местожителство, която се води от органа на местната администрация.

(2) Вписването се извършва служебно.

Чл. 159. (1) Пълнолетен гражданин, който не е бил повикан на наборна комисия, е длъжен в тримесечен срок от навършване на пълнолетие да заяви това във военното окръжие по местожителството си.

(2) Наборник, който промени местожителството си, е длъжен в седемдневен срок да заяви това на органа на местната администрация на новото местожителство.

(3) Наборникът може да напуска страната само с писмено разрешение на началника на съответното военно окръжие. При завръщане в страната наборникът е длъжен в седемдневен срок да уведоми окръжието, издало разрешението за напускане.

Чл. 160. Наборниците са длъжни да се явят на наборна комисия в срок, място и с необходимите документи, посочени в известието.

Чл. 161. Наборниците, повикани за наборна военна служба, са длъжни да се явят в посочените в повиквателната заповед срок и поделение на въоръжените сили.

Чл. 162. (1) Всеки български гражданин, за когото възникват задължения за служба в мобилизационния резерв, се води на военен отчет от съответното военно окръжие.

(2) Задълженията по военния отчет на резервистите възникват:

1. за изслужилите наборна военна служба и алтернативна служба - от датата на уволнението им;

2. за кадровите военнослужещи - от датата на освобождаването им от служба;

3. за освободените от наборна военна служба поради навършване на пределна възраст - от датата на навършването й;

4. за жените - от датата на зачисляването им в мобилизационния резерв;

5. за освободените от военна служба по здравословни причини в мирно време, но годни за военновременна служба - от датата на решението на началника на военното окръжие.

Чл. 163. Задълженията на резервистите по военния отчет се прекратяват:

1. при навършване на пределната възраст за служба в мобилизационния резерв;

2. с решението на Централната военномедицинска комисия, с което лицето се определя за негодно за военна служба.

Чл. 164. (1) Резервистите са длъжни да пазят военната си книжка, а тези с мобилизационно назначение - и повиквателната заповед.

(2) Резервистите, които са загубили повиквателните си заповеди, са длъжни да се явят в органа на местната администрация за получаване на нова повиквателна заповед.

(3) При загубване на военната книжка резервистът е длъжен писмено да уведоми военното окръжие и да поиска издаването на нова срещу заплащане.

Чл. 165. (1) Резервистът, който променя мястото на пребиваването си за повече от 3 месеца, преди да го напусне, е длъжен лично да се отчисли от военен отчет в органа на местната администрация.

(2) В петдневен срок от явяването на новото място на пребиваването си резервистът е длъжен лично да се зачисли на военен отчет в органа на местната администрация.

(2) След завръщането си от чужбина резервистът е длъжен в двуседмичен срок да се зачисли на военен отчет във военното окръжие.

(2) Техниката по ал. 1 се води на военен отчет във военните окръжия.

(3) Длъжностните лица във военните окръжия по отчета на техниката по ал. 1 извършват преглед на допълнителното оборудване, необходимо за експлоатацията й, свързано с мобилизационното назначение.

Чл. 169. (1) Собствениците на техника, подлежаща на военен отчет, са длъжни в десетдневен срок от придобиването да я зачислят във военното окръжие.

(2) Собствениците на техниката по ал. 1 са длъжни в десетдневен срок да уведомяват военните окръжия за всяка промяна в нейната регистрация, техническо състояние и местодомуване.

(3) При спиране от движение или ремонт за повече от 10 дни собствениците на техниката са длъжни да уведомят началника на военното окръжие в петдневен срок от спирането или началото на ремонта.

Чл. 170. Собствениците на техника, водеща се на военен отчет, са длъжни да я оборудват съгласно изискванията за експлоатацията й, като свързаното с мобилизационното й назначение допълнително оборудване е за сметка на ведомството, за чиито нужди тя е предназначена.

Чл. 171. (1) Собствениците на техника, водеща се на военен отчет, която напуска страната за повече от един месец, са длъжни преди напускането й да уведомят органа на местната администрация.

(2) Собствениците на техника, водеща се на военен отчет и имаща мобилизационно назначение, която напуска страната за повече от един месец, са длъжни до 5 дни преди напускането да предадат документа за мобилизационното й назначение в органа на местната администрация.

(3) До 5 дни след завръщането на техниката в страната собствениците й са длъжни да уведомят органа на местната администрация и да получат отново документа за мобилизационното й назначение.

Чл. 172. (1) При мобилизация и учебно-мобилизационни мероприятия собствениците на техника с мобилизационно назначение са длъжни да я доставят на място и в срок, определени от военните окръжия, в техническа и експлоатационна изправност, съгласно мобилизационните изисквания.

(2) На собствениците на техника, повикана на учебно-мобилизационни сборове, се изплаща възнаграждение в размери, определени от Министерския съвет.

(2) Началникът на Генералния щаб може да спира планови действия по ал. 1. В този случай разходите, възникнали за собственика от акта на спирането, са за сметка на държавния бюджет.

(3) За времето от мобилизирането до демобилизирането на техниката нейните собственици нямат задължения по военния й отчет.

 

Раздел VIII

 

Чл. 174. Военните окръжия водят военния отчет на наборниците, резервистите и техниката, организират подготовката, оповестяването и изпращането им за изпълнение на воинските задължения, осъществяват методическото ръководство на дейността на органите на местната администрация и другите ведомства и организации по военния отчет и мобилизацията.

(2) В Министерството на отбраната със заповед на министъра на отбраната се създава контролна наборна комисия.

1. установяват годността на гражданите за наборна военна служба;

2. изслушват желанията на наборника относно изпълнението на воинските му задължения и се произнасят по тях;

3. определят мястото на началното изпълнение на военната служба на наборниците и военната им специалност;

4. отлагат от наборна военна служба;

5. освобождават от наборна военна служба.

(2) При вземане на решения по ал. 1, т. 3 наборните комисии отчитат придобитата специалност в специализираните школи и курсове по предказармено обучение.

Чл. 177. (1) Решенията на наборните комисии по чл. 176, ал. 1, т. 1, 4 и 5 могат да се обжалват в двуседмичен срок пред контролната наборна комисия.

(2) Контролната наборна комисия се произнася по жалбите в двуседмичен срок. Нейните решения са окончателни.

(2) Данните за младежите по ал. 1 се вземат от регистъра за населението и се уточняват и допълват в присъствието на младежите.

(3) Органите на местната администрация в двуседмичен срок съобщават на военното окръжие за настъпилите промени в регистъра на населението.

Чл. 182. Органите на местната администрация са длъжни:

1. да организират първоначалните медицински прегледи на наборниците при условия и по ред, определени от министъра на отбраната съгласувано с министъра на здравеопазването;

2. да изготвят наборни здравни книжки, които представят на военното окръжие;

3. да известяват наборниците, резервистите и собствениците на техника за участие в мероприятия на военното окръжие;

4. да известят резервистите и собствениците на техника до началото на плановите учебномобилизационни мероприятия;

5. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да изземват срещу разписка паспортите на наборниците при връчване на повиквателните им заповеди и да ги връщат при зачисляването им на военен отчет след уволнението им от военна служба.

(2) Разходите за пътуването на наборниците при постъпване на наборна военна служба до войсковите поделения и при уволнението им са за сметка на държавния бюджет чрез бюджета на съответното ведомство.

(2) Разходите за провеждане на мероприятията по ал. 1 са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

1. да информират ежемесечно военните окръжия за извършената адресна регистрация на граждани, водещи се на военен отчет, и издадените паспорти, както и за издадените свидетелства за управление на моторно превозно средство на гражданите - мъже до 30-годишна възраст;

2. да издирват, съгласувано с военната полиция, граждани, отклонили се от изпълнение на воинските си задължения;

3. да не разрешават напускане на страната от граждани и техника с мобилизационно назначение с неуреден военен отчет.

 

Глава девета

 

Раздел I

 

Чл. 190. Статутът на военнослужещите включва правата, задълженията и ограниченията на правата им, установени с този закон.

(2) Разрешение не се изисква при заварено тежко престъпление. В този случай незабавно се уведомява министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

(2) На военнослужещите по време на мирновременната военна служба се създават здравословни и безопасни условия за работа и друга военна дейност.

(3) На военнослужещите могат да се възлагат задачи в условия на непосредствена опасност за здравето и живота им при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили. В тези случаи се вземат мерки за ограничаване на нездравословните и опасни фактори.

(4) Командирите и началниците са длъжни да зачитат правата, да пазят честта и достойнството на подчинените си, да се грижат за тях и да изискват от тях добросъвестно да изпълняват задълженията си.

(2) Военнослужещите по ал. 1 по време на службата са подчинени само на командващия, определен от българските военни власти.

(3) На военнослужещите по ал. 1 се издават служебни карти, в които се отбелязват трите имена, единният граждански номер, военното звание и мястото на изпълнение на военната служба. Служебната карта съдържа снимка, както и други данни, определени от министъра на отбраната.

Чл. 194. Военнослужещите, които по време на военни действия са пленени или интернирани на територията на друга държава, запазват статута на военнослужещи.

Чл. 195. (1) Кадровите военнослужещи са длъжни да не членуват в политически партии, движения или коалиции с политически цели, както и да предприемат действия по служба, с които да нарушават политическата си неутралност за целия период на службата.

(2) Членството в политическите партии или организации, движения или коалиции с политически цели на лица, постъпващи на наборна военна служба, и на резервисти, извикани на учебно-мобилизационни сборове, се прекратява за срока на службата им.

(3) Военнослужещите не могат да извършват пропагандна и агитационна дейност в полза или във вреда на политически партии, движения или коалиции с политически цели, на синдикални организации и на кандидати за изборни органи.

(4) Военнослужещите не могат да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, движения или коалиции с политически цели и на синдикални организации.

(5) Военнослужещите не могат да бъдат задължавани във връзка със заемането или изпълнението на службата да декларират политическите си, религиозни или идеологически убеждения.

Чл. 196. (1) Военнослужещите могат да изповядват религиозни убеждения и да извършват религиозни обреди извън районите на военните поделения и обекти.

(2) Военнослужещите не могат да отказват изпълнението на служебните си задължения по религиозни мотиви или да извършват религиозна или атеистична пропаганда, когато изпълняват задължения по служба.

(3) Не се допуска създаването на религиозни обединения във военните поделения и обекти.

Чл. 197. (1) Военнослужещите не могат да членуват в синдикални организации.

(2) Военнослужещите нямат право на синдикални действия.

(2) Въпросите, свързани с отбранителната политика на държавата, военното строителство, подготовката, бойната готовност и мобилизацията на въоръжените сили, тяхното комплектуване с личен състав, въоръжение, техника и други имущества не могат да бъдат предмет на дейност на дружествата.

(3) (Отменена).

(4) Сдруженията могат да членуват в сродни международни организации.

(2) Кадровите военнослужещи, които са регистрирани за кандидати за изборни органи от политически партии и коалиции, се освобождават от военна служба.

(3) Кадровите военнослужещи, избрани за народни представители и кметове от независими листи, се считат в неплатен отпуск за времето на мандата им и след прекратяване на пълномощията им се осигурява заемането на равностойна длъжност.

(4) Военнослужещите на наборна военна служба не могат да се кандидатират за народни представители, общински съветници и кметове.

(2) Заповедите и разпорежданията не могат да противоречат на Конституцията и законите и на международните договори, по които Република България е страна.

(3) Заповедите и разпорежданията трябва да са свързани само със службата и при необходимост да се придружават с указания за изпълнението им. Те не могат да накърняват личното достойнство на подчинените, както и да им налагат извършването на очевидно престъпление.

Чл. 202. (1) Военнослужещите са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба.

(2) Когато са в отпуск, военнослужещите са длъжни да посочват точно местопребиваването си и при повикване да се явяват за изпълнение на служебните си задължения в определения от командира или началника срок при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите.

(3) Военнослужещите на наборна военна служба са длъжни да спазват ограниченията за напускането на казармените райони и придвижване в страната, определени в уставите на въоръжените сили.

Чл. 203. (1) Седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа.

(2) Общата продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ в денонощие не може да надвишава с повече от една втора максималната продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство.

(3) В случаите на превишаване на продължителността на служебното време извън посоченото в ал. 2 се отдава писмена заповед на командира или началника при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба, и на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет.

(4) Разпоредбите по ал. 1, 2 и 3 не се прилагат при военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие.

(2) Максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа.

(3) Времето за дежурство е служебно време.

(4) В случаите, когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 226, ал. 1 за часовете над служебното време по чл. 203, ал. 2 или за почивни или празнични дни.

(2) Кадровите военнослужещи не могат да извършват дейност, несъвместима с упражняването на службата им.

(3) Несъвместими с упражняването на кадрова военна служба са:

1. извършването на търговска дейност;

2. участието в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това не им е възложено служебно;

3. работата по трудово правоотношение;

4. работата по граждански договор, освен преподавателска, медицинска, научноизследователска и друга творческа дейност.

(4) Притежаването на акции в акционерни дружества и участието в земеделски кооперации не се смятат за упражняване на търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 1.

1. въоръжено нападение или реална заплаха с оръжие;

2. неизбежна отбрана.

(2) Редът за използване на оръжие в случаите по ал. 1 се определя в уставите на въоръжените сили.

(3) Военнослужещите са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено използването на оръжие, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(4) След използване на оръжие в случаите по ал. 1 военнослужещите са длъжни да доложат писмено на непосредствения си командир или началник.

(2) Прослуженото време в армията до 9 септември 1944 г. от офицерския и подофицерския състав на свръхсрочна служба се зачита за трудов стаж първа категория.

(2) Пострадали при или по повод отбраната на страната са:

1. военноинвалидите, техните съпруги (съпрузи) и деца;

2. вдовиците (вдовците) и сираците на починалите военноинвалиди и на загиналите при или по повод изпълнение на военната служба, както и родителите им, ако грижата за пълната материална издръжка на последните е лежала върху тях;

3. вдовиците (вдовците), сираците и родителите на загиналите при или по повод отбраната на страната.

(3) Пострадалите при или по повод отбраната на страната ползват правата на пенсионираните военнослужещи по този закон.

(4) Държавната и местната администрация осигуряват подходяща работа на военноинвалидите до навършване на съответната възраст за пенсиониране при условия и по ред, определени от Министерския съвет.