Раздел I ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ

 

Чл. 64. Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

1. поддържане на боеспособността и боеготовността в съответствие с рисковете и заплахите с военен характер;

2. изпълнение на програми за преструктуриране и модернизиране;

3. участие в многонационални военни формирования по силата на международни договори, по които Република България е страна;

4. участие в контролни дейности и в инициативи за укрепване и разширяване на доверието и сътрудничеството във военната област на основание на международни договори, по които Република България е страна;

5. участие в подготовката на населението, националното стопанство, военновременните запаси и инфраструктурата на страната за отбрана;

6. осъществяване охрана на въздушното пространство на страната;

7. поддържане на готовност за хуманитарна помощ и спасителни действия на територията и в акваторията на страната и извън нея в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна;

8. подготовка и обучение на войскови единици за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания.

(2) На въоръжените сили не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер.

1. оказване на съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово поразяване, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм;

2. участие в охраната на стратегически обекти и в операции за пресичане на терористични действия.

Чл. 69. В мирно време войскови единици от въоръжените сили могат да участват в хуманитарни и спасителни операции извън територията на страната при условия и по ред съгласно Конституцията и в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 70. В мирно време войскови единици от въоръжените сили могат да участват в операции за поддържане на мира извън територията на страната при условия и по ред съгласно Конституцията и в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 71. При обявяване на режим "военно положение" въоръжените сили:

1. активизират системите за ранно предупреждение, бързо реагиране и управление;

2. увеличават силите и групировките си за сдържане и отбрана в съответствие със степента на военната заплаха.

Чл. 72. При обявяване на режим "положение на война" въоръжените сили отблъскват нападението и защитават суверенитета, териториалната цялост и независимостта на страната.

 

Раздел II

 

Чл. 73. (1) Българската армия е основа на отбранителния потенциал на Република България.

(2) Българската армия се състои от:

1. Генерален щаб и войскови единици, които обслужват и осигуряват въоръжените сили;

2. Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили, които включват в състава си войскови единици на родове и специални войски.

(3) Войските и силите на Българската армия функционално са организирани в Сили за бързо реагиране, Войски за отбрана, Войски за териториална отбрана и Резерв.

(4) Националната гвардейска част е представително военно формирование извън числения състав на Българската армия. Структурата, организацията и редът за използване на националната гвардейска част се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 73а. (1) Организацията и редът на функционирането, както и на носенето на военната служба във въоръжените сили се уреждат с устави.

(2) Уставите на въоръжените сили се утвърждават от министъра на отбраната.

 

Раздел III

Началник на Генералния щаб на Българската армия

 

Чл. 74. (1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е най-старши по звание и длъжност кадрови военнослужещ в Република България и е пряк началник на целия личен състав на Българската армия.

(2) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е подчинен на Президента на Република България при осъществяване на правомощията му по този закон на Върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

(3) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.

(4) При обявяване на режим "военно положение" и "положение на война" началникът на Генералния щаб на Българската армия е главнокомандващ на въоръжените сили и пряк началник на техния личен състав.

Чл. 75. (1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия се назначава от президента на Република България по предложение на Министерския съвет за срок 3 години.

(2) Длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия се заема на ротационен принцип измежду първия заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия и началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили на Българската армия. Новоназначеният началник на Генералния щаб на Българската армия трябва да е служил в друг вид въоръжени сили на Българската армия от предшественика си.

(3) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен до 2 години.

Чл. 76. Началникът на Генералния щаб на Българската армия приподписва заповедите на министъра на отбраната относно:

1. организационното изграждане, подготовката, планирането и поддържането на бойната и мобилизационната готовност на Българската армия;

2. подготовката и извършването на мобилизацията на въоръжените сили;

3. участието на войскови единици от Българската армия в ликвидирането на последиците от бедствия и аварии;

4. участието на войскови единици от Българската армия в омиротворителни операции, в хуманитарни, спасителни и други мисии извън територията на Република България и в състава на многонационални формирования на територията на страната.

Чл. 77. (1) Генералният щаб подпомага началника на Генералния щаб при ръководството на Българската армия и координацията на дейностите във въоръжените сили.

(2) Генералният щаб във военно време е Генерален щаб на въоръжените сили.

1. участва в разработването на военната доктрина на страната и изпълнението на задачите по реализацията й от Българската армия в мирно време и от въоръжените сили - във време на война, както и ръководи разработването на Военна стратегия на Република България;

2. ръководи разработването на доктрини на видовете въоръжени сили и други оперативни и тактически доктрини, стратегически и оперативни планове за действията на въоръжените сили във време на война и на плана за териториална отбрана;

3. ръководи и отговаря за организационното изграждане, за състоянието на подготовката, планирането и поддържането на бойната и мобилизационната готовност и боеспособността на Българската армия;

4. утвърждава оперативните планове за бойните действия на видовете въоръжени сили и плановете за тяхното оперативно, материално и техническо осигуряване;

5. разработва проектоплан за материално-техническото осигуряване на Българската армия, както и проектоплан за обучение, възпитание и мотивация на личния състав;

6. предлага на министъра на отбраната за утвърждаване щатовете на Генералния щаб на Българската армия и съгласува щатовете за военно време на Министерството на отбраната и на другите формирования на въоръжените сили;

7. утвърждава щатовете на Българската армия без тези на Генералния щаб;

8. прави предложения пред министъра на отбраната за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване офицери с висши военни звания в Българската армия, както и предлага офицери за аташета по отбраната, военни аташета, за службите към тях и за работа в международни организации;

9. ръководи разузнаването в Българската армия;

10. организира и ръководи отбраната на държавната граница, охраната и отбраната на въздушното пространство на Република България;

11. подготвя предложения до министъра на отбраната за провеждане на обща или частична мобилизация и за привеждане на част или целите въоръжени сили и страната в различна степен на бойна готовност;

12. организира и ръководи подготовката и извършването на мобилизацията на въоръжените сили;

13. ръководи бойната подготовка и разместването на военните кадри в Българската армия;

14. прави предложение до министъра на отбраната за подготовката и придобиването на необходимата квалификация на личния състав на Българската армия във военните училища и академии и в граждански училища в страната или в чужбина;

15. изпълнява актовете на върховния главнокомандващ за действията на въоръжените сили в случай на въоръжен конфликт или война;

16. организира опазването на държавната и служебната тайна в Българската армия;

17. организира съхраняването на оперативния архив на Българската армия;

18. разработва уставите на въоръжените сили;

19. ръководи военния отчет на наборниците, резервистите и техниката;

20. прави предложение до министъра на отбраната за броя на лицата, които да бъдат приети за обучение за нуждите на Българската армия по специалности;

21. съгласува учебните планове и квалификационните характеристики на обучаващите се във военните училища;

22. участва в изграждането и отговаря за поддържането на системата за управление и за комуникационно-информационно осигуряване на Българската армия.

(2) Началникът на Генералния щаб на Българската армия получава пряко цялата информация относно Българската армия, добита от служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" и от служба "Военна информация".

(3) Началникът на Генералния щаб на Българската армия представлява Българската армия при контактите й с представители на чужди армии и войски.

(4) Началникът на Генералния щаб издава директиви, заповеди и разпореждания.

(2) Членове на Съвета на началник-щабовете са първият заместник-началник на Генералния щаб и началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили в Българската армия. В заседанията на съвета по решение на началника на Генералния щаб могат да участват и други длъжностни лица.

(2) Началниците на главните щабове, командирите и началниците носят отговорност за цялостното състояние, бойната и мобилизационната подготовка и боеспособност на подчинените им войски и формирования.

(3) Към началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили в Българската армия се създават военни съвети като съвещателни органи. Членове на военните съвети са първият заместник-началник на главния щаб и командирите на корпуси (съединения). В заседанията на съвета по решение на началника на главния щаб могат да участват и други длъжностни лица.

(4) При осъществяване функциите и задачите началниците на главните щабове, командирите и началниците издават директиви, заповеди и разпореждания.

 

Раздел I

 

Чл. 82. Воинските задължения на гражданите обхващат дейности по изпълнение на военната служба в мирно и военно време, служба в мобилизационния резерв и служба в постоянния резерв и задължения по военния отчет.

(2) (Отменена).

(3) По своето правно положение военнослужещите са кадрови и наборни.

Чл. 84. (1) Воинските задължения за наборна военна служба могат да бъдат заменени с алтернативна служба.

(2) Условията и редът за изпълнение на алтернативната служба се определят със закон.

(2) Условията и редът за изпращане на български войски извън територията на Република България и за протичане на военната служба в тях се определят от Народното събрание.

(2) Лицата, които освен българско гражданство имат и чуждо гражданство, не се освобождават от наборна военна служба, ако са постоянно пребиваващи в Република България.

(2) Съдържанието на военната клетва е следното:

"Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!"

(3) Отказът от полагане на военна клетва се смята за отказ от изпълнение на задълженията по военна служба.

В Сухопътните войски и                                          Във Военноморските

Военновъздушните сили                                         сили

1. Войнишки звания

Редник                                                                        Матрос

Ефрейтор                                                                  Старши матрос

2. Сержантски звания                                             Старшински звания

Младши сержант                                                      Старшина II степен

Сержант                                                                     Старшина I степен

Старши сержант                                                       Главен старшина

Старшина                                                                   Мичман

Офицерски кандидат                                               Офицерски кандидат

3. Младши офицерски звания

Младши лейтенант                                                    Младши лейтенант

Лейтенант                                                                   Лейтенант

Старши лейтенант                                                     Старши лейтенант

Капитан                                                                        Капитан-лейтенант

4. Старши офицерски звания

Майор                                                                           Капитан III ранг

Подполковник                                                             Капитан II ранг

Полковник                                                                    Капитан I ранг

5. Висши офицерски звания:

Бригаден генерал                                                      Бригаден адмирал

Генерал-майор                                                           Контраадмирал

Генерал-лейтенант                                                    Вицеадмирал

Генерал                                                                       Адмирал.

(2) Висши офицерски звания може да се присвояват на офицерите, които са назначени или се назначават на длъжности, изискващи такова звание.

(3) Висш команден състав на въоръжените сили са офицерите на длъжности, изискващи висши офицерски звания. Длъжностите, изискващи висши офицерски звания, се утвърждават от Президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

(4) На военнослужещите на наборна военна служба, завършили центровете за подготовка на офицери от резерва, се присвоява военно звание "старшина-школник", а при уволнение от наборна военна служба - звание "младши лейтенант".

Чл. 91. (1) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб утвърждава основните и междинните командни длъжности и ги приравнява към военните звания по чл. 90.

(2) За всяко военно звание в Правилника за кадровата военна служба се определят минималният и максималният срок за престояване в това звание.

(3) Министърът на отбраната приравнява длъжностите в Министерството на отбраната към основните и междинните командни длъжности.

(4) Ръководителите на министерствата и ведомствата, в които има военизирани длъжности, съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб ги приравняват към основните и междинните командни длъжности.

(2) Военнослужещите се повишават в следващо военно звание при назначаване на по-висока длъжност, изискваща такова звание.

(3) На лицата от постоянния и от мобилизационния резерв се присвояват военни звания и те могат да бъдат повишавани във военни звания последователно при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(4) Военнослужещите могат да бъдат повишавани във военно звание посмъртно еднократно с една степен.

(2) Лишаването от военно звание се извършва само по съдебен ред.

(3) Военните звания "редник" и "матрос" не могат да бъдат отнемани.

Чл. 94. (1) Военнослужещите могат да бъдат награждавани с бойни отличия.

(2) Награждаването с бойни отличия се извършва в съответствие с техния статут по условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите на въоръжените сили.

(2) Военнослужещите от другите видове войски и въоръжени формирования носят униформа и отличителни знаци, утвърдени от ръководителя на друго ведомство съгласувано с министъра на отбраната.

(3) Правилата за носене на униформата и отличителните знаци се определят в уставите на въоръжените сили.

 

Раздел II

 

Чл. 96. (1) Наборната военна служба е задължителна и се изпълнява в Министерството на отбраната, в Министерството на вътрешните работи и във въоръжените сили при условия и по ред, определени в Конституцията на Република България, в този закон, в Закона за Министерството на вътрешните работи и в уставите на въоръжените сили.

(2) Специфичните правомощия на военнослужещите на наборна военна служба като органи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 97. (1) Всички мъже, граждани на Република България, годни за военна служба, без разлика на раса, народност, вероизповедание, образование, социален произход и семейно положение, които са навършили 18 години, подлежат на наборна военна служба.

(2) Пределната възраст за повикване на наборна военна служба е 30 години.

(2) Присвояването на званието и назначаването на длъжност по ал. 1 се извършва със заповед на командира или началника на поделението.

(3) Военнослужещите на наборна военна служба до придобиване на първа воинска специалност или квалификация и полагане на военна клетва не могат да бъдат назначавани на следваща войнишка длъжност.

(4) В зависимост от придобитата воинска специалност или квалификация военнослужещите на наборна военна служба могат да бъдат назначавани на следващи войнишки и сержантски, а за Военноморските сили - старшински, длъжности при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили.

(2) Военната книжка е документ, удостоверяващ изпълнението на наборната военна служба.

(3) Военните книжки и документите за самоличност, издадени по реда на Закона за българските документи за самоличност, се съхраняват в поделението, където военнослужещият отбива военната си служба.

Чл. 103. По молба на военнослужещия, подадена по команден ред, наборната военна служба може да бъде прекъсната еднократно за целия срок на службата, но за не повече от 6 месеца със заповед на съответния министър или ръководител на друго ведомство след съгласуване с министъра на отбраната.

Чл. 104. (1) Уволнението от наборната военна служба се извършва с изтичането на срока на службата по този закон.

(2) Денят на уволнението от наборна военна служба и преминаването в мобилизационния резерв се обявяват в заповед и се отразяват във военната книжка.

(3) В изключителни случаи Народното събрание, а когато то не заседава - президентът на републиката, може да задържи на военна служба подлежащия на уволнение набор по предложение на Министерския съвет за срок до 3 месеца.

Чл. 105. (1) При смърт на военнослужещ по време или по повод на изпълнение на наборна военна служба братята му, които отбиват наборна военна служба, се уволняват по тяхна молба.

(2) От наборна военна служба се уволняват по тяхна молба военнослужещи, определени за придружители на член от семейството, на родител, единствен брат или сестра, които са категоризирани пожизнено като инвалиди първа група с придружител.

(3) Уволненията по ал. 1 и 2 се извършват със заповед на министъра на отбраната или на министъра на вътрешните работи.

Чл. 106. (1) От наборна военна служба се отлагат:

1. учащите се в средните училища - до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 21 години;

2. младежите, които са приети за редовно обучение във висши училища, създадени по законоустановения в страната ред, и приравнените към тях чужди висши училища - до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 27 години;

3. страдащите от болести, определени в списък, утвърден от министъра на отбраната и съгласуван с министъра на здравеопазването, но за не повече от 3 години, след което се взема окончателно решение за годността им за военна служба;

4. задържаните под стража и изтърпяващите наказание лишаване от свобода до отмяна на мярката за неотклонение или изтичане на срока на наказанието, ако след този срок не са навършили пределна възраст за повикване на наборна служба;

5. българските граждани, постоянно живеещи в чужбина - до завръщането им в страната, но не по-късно от навършването на 27 години;

6. наборниците, признати за годни за военна служба, които поради попълване на определената квота за съответната година не могат да започнат изпълнението й.

(2) Лицата, отложени от наборна военна служба на основание ал. 1, т. 3 и приети за редовно обучение във висши училища, създадени по законоустановения в страната ред, или в приравнените към тях чуждестранни висши училища, се отлагат от наборна военна служба до завършване на образованието си, но не по-късно от навършване на 27 години.

(3) Лицата, отложени от наборна военна служба на основание ал. 1, т. 6, се повикват за изпълнението й през следващата година.

(4) От наборна военна служба могат да се отлагат:

1. един от двама или повече братя, едновременно подлежащи на служба, по тяхно искане - до изслужване срока на службата на другия, ако след отлагането няма да навърши пределна възраст за повикване на наборна военна служба;

2. младежи в тежко материално и семейно положение по предложение на органа на местната администрация, но за не повече от 3 поредни години.

1. негодните за военна служба;

2. навършилите към момента на явяване на военна служба пределна възраст за повикване на наборна военна служба;

3. лицата, определени за придружители на член от семейството, на родител, единствен брат или сестра, които са категоризирани пожизнено като инвалиди първа група с придружител;

4. братята и синовете на военнослужещите на наборна военна служба, починали по време или по повод на изпълнение на наборната военна служба, при условие, че са подали молба до министъра на отбраната;

5. братята и синовете на категоризираните първа група инвалидност с придружител по време или по повод на изпълнение на воинските задължения при условие, че са подали молба до министъра на отбраната.

(2) Наборната военна служба на български граждани във въоръжените сили на чужда държава може да бъде призната само по силата на сключени международни договори, по които Република България е страна.

1. времето, през което военнослужещият на наборна военна служба е изтърпявал наказание лишаване от свобода;

2. времето, през което военнослужещият на наборна военна служба е бил в самоволно отклонение от военна служба за повече от 1 денонощие;

3. времето, през което наборната военна служба на военнослужещия е прекъсната по негово искане по реда на този закон.

1. станалите негодни за военна служба по решение на Централната военномедицинска комисия, като се и освобождават от военна служба;

2. осъдените да изтърпяват наказание лишаване от свобода, като след изтърпяване на наказанието те дослужват остатъка от службата си;

3. братята и синовете на военнослужещите, загинали или категоризирани първа група инвалидност при или по повод на изпълнение на воинските задължения, при условие, че са подали молба до министъра на отбраната.

(2) До началото и по време на изпълнението й алтернативната служба може да бъде заменена с наборна военна служба по искане на гражданите, направено до военното окръжие по местожителство, при условие че не са навършили пределната възраст за повикване на наборна военна служба.

(2) За лицата по ал. 1, приети на кадрова военна служба и неотслужили пълния срок на наборната военна служба, се счита, че са отслужили наборната военна служба.

(2) Във военно време пощенските такси за писмовната кореспонденция на целия личен състав на въоръжените сили са за сметка на държавния бюджет.

(3) Пощенските такси за един пощенски колет, съдържащ облекло и обувки, подаден от военнослужещите на наборна военна служба, и за един колет със същото съдържание, подаден от техните семейства, са за сметка на държавния бюджет. Максималната тежест на колета не може да бъде повече от 15 кг.

(4) Пощенските такси за индивидуалните пълномощни за получаване на пощенски пратки и суми по записи на военнослужещите на наборна военна служба са за сметка на държавния бюджет.

(5) Във военно време пощенските такси за колетите с личен багаж на мобилизираните военнослужещи са за сметка на държавния бюджет.

Чл. 114. Работниците и служителите от държавни учреждения, предприятия, търговски дружества, кооперации, организации и при други работодатели, с изключение на държавните служители, постъпили за изпълнение на наборна военна служба, се считат в неплатен служебен отпуск до изслужване на срока на службата. На местата им могат да се назначават лица със срочен трудов договор.