Раздел II Обучение и квалификация

 

Чл. 213. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка се извършват във военни и граждански академии и училища, и учебни центрове.

(2) Кадровите военнослужещи могат да се обучават във военни и граждански академии и училища на други държави при условия и по ред, определени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

(3) Организацията и дейността на военните академии, висшите военни училища и средните военни училища се уреждат със Закона за висшето образование и Закона за народната просвета, ако не противоречат на този закон и актовете за създаването им.

(4) (Отменена).

Чл. 214. (1) Военни училища са:

1. военните академии и висшите военни училища;

2. (Отменена).

(2) Подготовката на военни специалисти за въоръжените сили се извършва в учебни центрове.

(3) Военните академии и висшите военни училища могат да дават специфични названия на образователните степени за висше образование след съгласуване с министъра на образованието и науката.

(4) Военните академии и висшите военни училища могат да дават образователни степени за висше образование по граждански специалности, равностойни на тези в гражданските висши училища.

(2) Ограниченията в прилагането на Закона за висшето образование по отношение на военните академии и висшите военни училища се определят в акта за създаването им.

(3) Заместник-началниците по учебната част на военните академии и висшите военни училища са хабилитирани лица.

(4) (Отменена).

(5) Учебни центрове за подготовка на военни специалисти в Българската армия се създават от началника на Генералния щаб.

(6) (Отменена).

(2) (Отменена).

(3) Специалностите и учебните планове във военните академии и военните училища се утвърждават от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство съгласувано с министъра на образованието и науката.

(4) Условията и редът за приемане на обучаващи се във военните академии и военните училища се определят ежегодно с наредби, утвърдени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

(2) Освобождаването на обучаващи се от военни академии и военни училища се извършва при условия и по ред, определени в съответния правилник и сключения договор. В случай, че не са прослужили срока на наборната военна служба, обучаващите се дослужват този срок в поделенията на въоръжените сили.

(3) Освободените по дисциплинарен ред от военните академии и военните училища не могат да възстановяват права и да бъдат приемани повторно за обучение.

Чл. 219. Кадровите военнослужещи имат право, с разрешение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, да кандидатстват и се обучават във военните и гражданските висши училища и в докторантура при условия и по ред, определени в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 220. Военната подготовка на ръководителите на държавната и местната администрация, дружествата и организациите се извършва по ред, установен от Министерския съвет.

Чл. 221. Военната подготовка на военнослужещите на наборна военна служба и на лицата от постоянния и мобилизационния резерв се извършва по утвърдени от началника на Генералния щаб на Българската армия мирновременни и военновременни учебни планове и програми.

Чл. 222. (1) След прослужване на три години кадрова военна служба войниците могат да кандидатстват за обучение в центрове за подготовка на сержанти.

(2) След прослужване на три години кадрова военна служба войниците могат да кандидатстват за стипендианти на Министерството на отбраната за обучение във висши военни и граждански училища при условие, че сключат договор за кадрова военна служба със срок до навършване на пределна възраст.

(3) Условията и редът за прилагането на ал. 1 и 2 се определят от министъра на отбраната.

Чл. 223. (1) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба при организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация и при промяна в изискванията за заемане на длъжността - по чл. 128б, ал. 1, т. 2 и 3, при освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 129, както и станалите негодни за военна служба при или по повод изпълнение на служебните си задължения - по чл. 128, т. 4, имат право да се обучават в квалификационни курсове с продължителност до 6 месеца.

(2) За обучението по ал. 1 се осигурява платен служебен отпуск с продължителност до 6 месеца. Разходите за обучението са за сметка на Министерството на отбраната.

(3) Условията и редът за организирането, провеждането и участието в курсовете по ал. 1 се определят в Правилника за кадрова военна служба.

(4) Уволнените от наборна военна служба на основание чл. 110, т. 1 имат право да участват в курсове за квалификация и преквалификация.

(5) Условията и редът за обучение се определят от министъра на отбраната. Разходите за обучение са за сметка на министерството, в което е отбивана наборната военна служба.

 

Раздел III

 

Чл. 224. (1) Военнослужещите получават основно месечно възнаграждение, което се образува от:

1. заплата за звание;

2. заплата за длъжност.

(2) Размерите на заплатите за звание и длъжност на кадровите военнослужещи се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, като размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на кадрови военнослужещ се определя на база средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера, съобразно данни на Националния статистически институт, както следва:

1. за офицер - не по-малко от 2 средномесечни заплати;

2. за сержант - не по-малко от 1,3 средномесечни заплати;

3. за войник - не по-малко от 1 средномесечна заплата.

(3) Размерите на основното месечно възнаграждение на военнослужещите на наборна военна служба се определят при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 225. (1) На кадровите военнослужещи се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер на две на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от четиридесет на сто.

(2) При определяне размера на допълнителното възнаграждение за продължителна служба се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към стажа като кадрови военнослужещ.

(2) За служба и дейности в условия, вредни за здравето, на военнослужещите се изплащат допълнителни възнаграждения по ред, определен от Министерския съвет.

(2) Брутното месечно възнаграждение е основа за изплащане на обезщетенията на кадровите военнослужещи, предвидени в този закон.

(2) Обезщетението се изплаща независимо от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с изключение на дисциплинарно уволнение.

(3) Обезщетението по ал. 1 се изплаща от специализираните звена на Министерството на труда и социалните грижи по места за сметка на държавния бюджет за периода, през който лицата са останали без работа, но за не повече от 12 месеца, ако са се регистрирали в бюрата по труда в едномесечен срок от преместването.

(4) Срокът за получаване на обезщетенията по ал. 3 може да се удължи при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(5) Времето, през което се ползва това обезщетение, се зачита за трудов стаж.

Чл. 234. (1) На кадровите военнослужещи се осигурява храна или левовата равностойност, работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение, които не се облагат с данъци.

(2) На кадровите военнослужещи се изплащат порционни пари, които не се облагат с данъци.

(3) На военнослужещите се осигурява топла храна и ободряващи напитки при носене на нощно дежурство, занятия, учения, тренировки и лагери.

(4) На военнослужещите се осигурява безплатна предпазна храна и противоотрови при извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици.

(5) Доволствията по ал. 1, 2, 3 и 4 се осигуряват във вид, по норми и условия, определени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

Чл. 235. (1) При преместването в друго населено място на кадровия военнослужещ и на всеки член от семейството му се изплаща еднократно обезщетение при условия и по ред, определени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

(2) Транспортните разходи за преместването са за сметка на съответното министерство или ведомство.

1. безплатен транспорт в гарнизона, предназначен за обществен превоз на пътници;

2. при излизане в домашен отпуск - транспорт за сметка на съответното ведомство от гарнизона до местоживеенето си и обратно по ред, установен от съответния министър или ръководител на ведомство.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба, които са кръгли сираци, могат да ползват 7-дневна безплатна почивка във военнопочивните домове на Министерството на отбраната през времето на домашния отпуск по ред, установен от министъра на отбраната.

(3) Военнослужещите на наборна военна служба, които са кръгли сираци, могат да ползват санаториалните и профилактичните заведения на Министерството на отбраната като продължение на лечението в лечебни заведения през времето на домашния отпуск по болест по ред, установен от министъра на отбраната.

Чл. 237. (1) Кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, умножени по 1,45.

(2) При повторно освобождаване от кадрова военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспада полученото по ал. 1.

(3) Когато кадровият военнослужещ е прослужил десет и повече години и е освободен по здравословни причини по повод заболяване или увреждане, получено при или по повод изпълнение на служебно задължение, размерът на еднократното парично обезщетение по ал. 1 не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения, умножени по 1,45.

(4) В случаи по ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, кадровият военнослужещ получава еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения, умножени по 1,45.

(5) При освобождаване от военна служба след прослужени 10 и повече години военнослужещите имат право на еднократно безвъзмездно допълнително вещево имущество.

(6) Алинеи 1 и 5 не се прилагат при дисциплинарно уволнение, както и спрямо кадрови военнослужещи, осъдени за умишлено престъпление от общ характер.

(7) При смърт на военнослужещия сумите по предходните алинеи се изплащат на наследниците му.

(8) (Отменена).

(2) При освобождаване на военнослужещи поради пенсиониране, прослужили последните 13 години и 4 месеца като кадрови военнослужещи, размерът на обезщетението се определя от сбора на:

1. прослужените на кадрова военна служба години;

2. годините на приравнения трудов стаж към категорията за кадрови военнослужещи.

(3) За база при изчисляване на еднократното парично обезщетение се взема размерът на брутното месечно възнаграждение, получено преди датата на освобождаването от кадрова военна служба.

Чл. 239. При съкращения на числеността на въоръжените сили по решение на Народното събрание обезщетенията, които се изплащат на кадровите военнослужещи, се определят в акта за съкращение независимо от дължимите по този закон.

Чл. 240. (1) В Министерството на отбраната се създава ведомствен жилищен фонд, който се състои от жилища, ателиета и гаражи, изградени със собствени средства, и от жилища, наети за отдаване под наем. Условията и редът за отдаване под наем се определят от министъра на отбраната, а за разпореждане - от Министерския съвет.

(2) Кадровите военнослужещи - офицери и сержанти, а за Военноморските сили - старшини, могат да закупят едно жилище от фонда на съответното министерство или ведомство през целия срок на службата, ако са прослужили в Министерството на отбраната и във въоръжените сили не по-малко от 10 години.

(3) (Отменена).

(4) За кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, Министерството на отбраната изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(5) (Отменена).

Чл. 240а. (1) Върху незастроени имоти, отчуждени за нуждите на Министерството на отбраната до 1 юни 1996 г. и отредени за жилищно строителство, могат да се изграждат жилища, ателиета и гаражи за задоволяване на жилищните нужди на кадрови военнослужещи.

(2) За изграждане на обектите по ал. 1 може да се учредява право на строеж за срок до 10 години със заповед на министъра на отбраната.

(3) Правото на строеж се учредява възмездно след провеждане на търг или конкурс при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(4) На основание на заповедта и след изпълнение на процедурата по ал. 3 министърът на отбраната сключва договор.

(5) Новоизградените обекти се използват за отдаване под наем или за продажба на кадрови военнослужещи по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 241. Военнослужещите на наборна военна служба и резервистите, повикани на мобилизационно мероприятие, както и семействата им не могат да бъдат принудително изваждани от жилищата, в които са били настанени по установения ред, докато са на служба или на мобилизационно мероприятие. Изпълнението на постановените срещу тях съдебни решения и заповеди за изваждане се спира до отслужване срока на службата.

Чл. 242. (1) Здравното осигуряване на военнослужещите се осъществява при условия и по ред, определени в Закона за здравното осигуряване.

(2) Заплащането на оказаната медицинска помощ на неосигурените военнослужещи на наборна военна служба е за сметка на държавния бюджет.

(3) Медицинската помощ, която се оказва във войсковите единици от въоръжените сили, е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 243. (1) Военнослужещите, пенсионираните военнослужещи, пострадалите при или по повод отбраната на страната и ветераните от войните ползват лечебните заведения към Министерството на отбраната по реда на Закона за здравното осигуряване.

(2) Лицата по ал. 1 могат да ползват санаториалните и профилактичните заведения, почивната и спортната база към Министерството на отбраната по ред, определен от министъра на отбраната.

(2) За особени заслуги към отбраната кадровите военнослужещи могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с поименно лично оръжие - пистолет, което се регистрира по установения ред.

(2) (Отменена).

(3) Условията и редът за материално подпомагане се определят от министъра на отбраната.

Чл. 246. Задължителното обществено осигуряване на военнослужещите се осъществява при условията и по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване, като средствата са за сметка на държавния бюджет.

Чл. 247. (1) Военнослужещите задължително се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения, със средства от държавния бюджет.

(2) (Отменена).

(3) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство съгласувано с министъра на финансите определя категориите военнослужещи, които задължително се застраховат и за гражданска отговорност за сметка на държавния бюджет.

(4) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересуваните.

(2) Военни почести при погребението на военнослужещи се отдават при съгласие на родителите или близките на починалите военнослужещи.

(2) На съпругата (съпруга), децата и родителите на кадровия военнослужещ, загинал по време на военната служба, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.

(3) Тези суми не се облагат с данъци.

(4) Размерът на обезщетението по ал. 1 и 2 за служещите на наборна военна служба е 36 минимални заплати на войник на кадрова военна служба при смърт, 30 - при тежка телесна повреда, и 18 - при средна телесна повреда.

(5) Обезщетение по ал. 1, 2 и 4 не се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на отпуск или при самоволно отклонение от военна служба.

(6) Правоимащите могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. Ведомството дължи обезщетения за разликата между присъдената сума и получените обезщетения.

(7) Ведомството, изплатило обезщетението, предявява иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането.

Чл. 250. (1) Военнослужещите получават полагащите им се възнаграждения, обезщетения, помощи и доволствия в определения срок. След този срок те стават изискуеми и се получават заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.

(2) Военнослужещите не са длъжни да връщат сумите, които са получили добросъвестно по договора за кадрова военна служба. Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователно изплащане на суми, носят имуществена отговорност.

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

4. запори, наложени по съдебен ред;

5. удръжки при привличане към имуществена отговорност.

(2) Общият размер на месечните удръжки по ал. 1 не може да надвишава размера, установен от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 252. (1) Министърът на отбраната може да подпомага военно-патриотичните съюзи и организации, като им оказва финансова или материална помощ.

(2) Министърът на отбраната може да предоставя на съюзите по ал. 1 за безвъзмездно ползване помещения във военните клубове за осъществяване на тяхната общественополезна патриотична дейност.

 

Чл. 253. (1) Военнослужещите на наборна военна служба имат право на 20 календарни дни домашен отпуск за целия срок на службата, който се зачита за военна служба.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба могат да бъдат награждавани с допълнителен домашен отпуск не повече от 15 календарни дни за целия срок на службата при условия и по ред, определени в уставите.

(3) Военнослужещите на наборна военна служба ползват гарнизонен отпуск при условия и по ред, определени в уставите.

(4) Правото на отпуск по ал. 1, 2 и 3 възниква след полагането на военната клетва.

Чл. 254. (1) Кадровите военнослужещи имат право на:

1. платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни;

2. допълнителен платен годишен отпуск в размер на един ден за всяка прослужена година, но не повече от 20 работни дни.

(2) Кадровите военнослужещи в определени области и дейности имат право на допълнителен платен годишен отпуск при условия и по ред, утвърдени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. Този отпуск не се включва в размера на допълнителния отпуск по ал. 1.

(3) Кадровите военнослужещи имат право на допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висши училища в размерите, определени в Кодекса на труда.

(4) Военнослужещите, освидетелствани като хронично болни, имат право на допълнителен платен отпуск до 10 дни годишно.

Чл. 255. (1) Командирите и началниците са длъжни да осигуряват ползването на годишния отпуск в съответната календарна година. Отлагането на годишния отпуск се допуска при служебна необходимост със съгласието на кадровия военнослужещ, но за не повече от 2 години.

(2) Забранява се компенсиране на отпуските с парично обезщетение освен при освобождаване от военна служба.

1. 30 календарни дни за срока, който им се зачита за наборна военна служба;

2. през останалия срок на обучение ползват отпуски в размерите, определени за кадрови военнослужещи, с изключение на отпуските по чл. 254, ал. 1, т. 2.

(2) Випускниците на военните академии и военните училища ползват полагаемия им се домашен отпуск след завършване на обучението.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба имат право на отпуск по болест в размер, определен или потвърден от военномедицинските органи, но не повече от 3 месеца за целия срок на службата. След изтичане на този срок се взема решение за годността му за военна служба.

(3) (Отменена).

(4)) По време на отпуска по ал. 1 кадровите военнослужещи не могат да бъдат освобождавани от военна служба освен при навършване на пределна възраст или поради осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер.

(5) По време на лечение във ведомствените лечебни заведения на Министерството на отбраната с изтичането на срока на наборната военна служба военнослужещите се уволняват, като лечението им продължава до възстановяване на работоспособността им или до установяване на инвалидност. Разходите за лечение са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 258. (1) Военнослужещите имат право на допълнителен платен отпуск от 4 до 7 дни при:

1. встъпване в граждански брак;

2. тежко заболяване или смърт на съпруга (съпруг), дете, родител или други роднини по права линия, брат, сестра и родител на другия съпруг;

3. раждане на дете;

4. когато семейството му е пострадало от бедствия, аварии или други извънредни обстоятелства;

5. преместване в друго населено място.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба ползват допълнителен домашен отпуск в случаите и в размерите по ал. 1 с изключение на т. 5.

Чл. 259. (1) На военнослужещите задължително се осигурява отпуск в случаите, когато:

1. са призовани в съд или в други органи като страна, свидетел, обществен обвинител, обществен защитник или вещо лице;

2. са кръводарители - за деня на прегледа и кръводаряването, както и два дни след него;

3. участват в заседания като общински съветници или като съдебни заседатели.

(2) Отпускът по ал. 1 не се включва в другите отпуски, определени в този закон.

Чл. 260. (1) Кадровите военнослужещи жени имат право на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, за гледане на болно дете и на допълнителен отпуск за две и повече живи деца в размерите и при условията на Кодекса на труда.

(2) Кадровите военнослужещи мъже могат да ползват отпуск за гледане на дете при условията на ал. 1 при смърт или тежко заболяване на съпругата.

(3) В случаите, когато кадровият военнослужещ - жена, не ползва разрешения отпуск за отглеждане на малко дете или прекъсне неговото ползване, той получава освен възнаграждение и месечно парично обезщетение в размера, определен в Кодекса за задължително обществено осигуряване.

Чл. 261. За времето на ползване на платен годишен отпуск кадровите военнослужещи получават брутното си месечно възнаграждение.

Чл. 262. Времето за ползване на отпуските, разрешени по реда на този закон, се зачита за трудов стаж.

Чл. 263. (1) Кадровите военнослужещи имат право на неплатен отпуск до 30 дни в една година, който се разрешава от съответния командир или началник при важни лични или семейни нужди и ако интересите на службата позволяват това.

(2) Кадровите военнослужещи имат право и на неплатен отпуск до 6 месеца, който може да се ползва веднъж през целия срок на службата и се разрешава от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство при условие, че имат не по-малко от 10 години служба във въоръжените сили.

(3) През времето на неплатения отпуск военнослужещите запазват статута си, а времето на отпуска се зачита за трудов стаж.

(4) Неплатен отпуск може да се използва, след като вече е използван полагащият се платен отпуск.

(2) Отпуските по болест, за бременност и раждане на дете се ползват в размерите, определени или потвърдени от военномедицинските органи, по установения ред, след уведомяване на съответния командир или началник и отдаването им в заповед.

(3) Когато през време на ползването на платения годишен отпуск на военнослужещия бъде разрешен друг вид платен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително.

Чл. 265. Пътуването на кадровите военнослужещи и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на ведомството, в което служат.

Чл. 266. Редът за разрешаване и ползване на отпуск от военнослужещите, за неговото отлагане и прекъсване се определя с Правилника за кадровата военна служба и уставите на въоръжените сили.

Чл. 267. (1) На военнослужещите на наборна военна служба се осигурява дневна и междуседмична почивка в размери, определени в уставите.

(2) На кадровите военнослужещи в мирно време задължително в денонощието се осигурява една почивка през служебното им време.

(3) Кадровите военнослужещи ползват два почивни дни в седмицата. Когато не могат да ползват тези дни по служебни причини, те получават компенсация при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба.

Чл. 268. (1) Празничните дни във въоръжените сили се обявяват със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство в съответствие с Кодекса на труда и другите нормативни актове.

(2) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство могат да обявяват и други празнични дни.

 

Глава десета

ГРАЖДАНСКИ ЛИЦА В МИНИСТЕРСТВОТО

НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ

 

Чл. 269. В Министерството на отбраната и във въоръжените сили могат да работят граждански лица при условията и по реда, определени в този закон, в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда.

(2) Трудовите правоотношения с гражданските лица в Министерството на отбраната и във въоръжените сили възникват, изменят се и се прекратяват при условията и по реда на Кодекса на труда. Трудовите договори се сключват, изменят се и се прекратяват от министъра на отбраната, от ръководителите на юридическите лица към него или от упълномощени от тях длъжностни лица.

(2) Гражданските лица в Министерството на отбраната и във въоръжените сили не могат да изразяват политически възгледи в работно време и във военните поделения и обекти.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право на стачка.

(2) В случаите, когато военни служители и кадрови военнослужещи заемат длъжности с еднакви функционални или образователно-квалификационни изисквания, заплатите им за длъжност са равни.

(3) (Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство определят длъжностите, за които се прилага ал. 2.

(4) Лицата по ал. 1 получават допълнително възнаграждение за продължителна работа в размери, определени от Министерския съвет.

(5) На гражданските лица в Министерството на отбраната и във въоръжените сили се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд по ред, определен от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство, а за работниците във вредни условия на труд - съгласно трудовото законодателство.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 49 от 2000 г.) Гражданските лица в Министерството на отбраната и във въоръжените сили получават порционни пари по условията на чл. 234, ал. 2.

(2) На гражданските лица в Министерството на отбраната и във въоръжените сили се осигуряват безплатно храна, специално и работно облекло и друго вещево имущество във вид и по норми, установени от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство.

 

Глава единадесета