Част първа основи на отбраната на република българия


Раздел III Кадрова военна служба



страница3/7
Дата22.10.2018
Размер1.47 Mb.
#92650
1   2   3   4   5   6   7
Раздел III

Кадрова военна служба

 

Чл. 115. (1) Кадровата военна служба се изпълнява като професия в Министерството на отбраната и във въоръжените сили при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор.

(2) Кадровите военнослужещи са офицери, сержанти и войници.

(3) Кадровата военна служба във военните съдилища и военната прокуратура се упражнява като професия по ред, определен в този закон, в Закона за съдебната власт и сключения договор.



Чл. 116. (1) На кадрова военна служба се приемат български граждани, които отговарят на следните условия:

1. да са отслужили наборната военна служба и да са положили клетвата, предвидена в този закон;

2. да имат висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" по специалността, за която кандидатстват - за офицерите, и средно или по-високо образование - за сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и войниците;

3.) да не са по-възрастни от 40 години - за офицерите, 35 години - за сержантите (старшините - за военноморските сили), и 30 години - за войниците;

4. да са годни за военна служба;

5. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

6. срещу тях да няма образувано наказателно производство;

7. да нямат друго гражданство;

8. да не са освобождавани от кадрова военна служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

(2) Изискването за отслужване на наборната военна служба не се отнася за жените.



Чл. 117. (1) Държавата гарантира на кадровите военнослужещи заемането на кадрови военни длъжности и съответстващото им кадрово развитие съгласно сключения договор, професионалната квалификация и резултатите от служебната дейност при зачитане интересите на военната служба и на военнослужещите.

(2) Редът и критериите за оценка на професионалната квалификация се определят с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.



Чл. 118. (Отменен).

Чл. 119. С договора за кадрова военна служба се определят срокът на службата, обхватът на длъжностите, правата, задълженията и изискванията, които не са установени с този закон, и отговорностите при неизпълнението на договора.

Чл. 120. (1) Приетите във военните училища сключват договори за кадрова военна служба, в чийто срок се включва срокът на обучението.

(2) Срокът за кадровата военна служба след завършване на училището е не по-малък от 10 години.

(3) На обучаващите се, които не са служили наборна военна служба, първите 9 месеца от обучението след навършване на пълнолетие се зачитат за такава служба.

(4) Обучението във военните училища на лицата, ненавършили пълнолетие, се извършва след сключване на договор за обучение, който се подписва от тях със съгласието на техните родители или попечители. При навършване на пълнолетие се сключва договор за кадрова военна служба с обучаващите се.



Чл. 121. (1) В договорите за кадрова военна служба с лица, завършили граждански учебни заведения, освен задължителните елементи по чл. 119 се определят и условията и редът за обучение за придобиване и повишаване на военната им квалификация, необходима за заемане на съответната военна длъжност.

(2) Срокът на първия договор с лицата по ал. 1 не може да бъде по-кратък от 7 години за офицерите, 5 години за сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и 3 години за войниците.



Чл. 122. (1) Договорите за кадрова военна служба се сключват с министъра на отбраната или с ръководителя на друго ведомство, или с упълномощени от тях длъжностни лица.

(2) Редът и допълнителните условия при сключването на договора се определят с Правилника за кадровата военна служба.



Чл. 123. (Отменен).

Чл. 124. (1) Условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на кадровите военнослужещи, както и минималният и максималният срок за престояване на длъжност се определят в Правилника за кадрова военна служба.

(2) Договорът за кадрова военна служба може да се удължи със срок до 5 години, когато кадровите военнослужещи:

1. завършат военна академия или приравнено на нея учебно заведение;

2. завършат курс за повишаване на квалификацията или за преквалификация с продължителност повече от 3 месеца.

(3) Извън случаите по ал. 2 срокът на договора за кадрова военна служба може да бъде продължен със срок до 5 години при условия и по ред, определени в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 124а. Приемането на кадрова военна служба и присвояването на първо военно звание на сержантите и войниците се извършват от министъра на отбраната, ръководителя на друго ведомство или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 125. Повишаването и понижаването във военно звание на кадровите военнослужещи, както и назначаването и освобождаването им от длъжност, се извършва:

1. на офицерите от висшия команден състав - от президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя;

2. на останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство или на упълномощени от тях длъжностни лица;

3. (нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) на сержантите, а за Военноморските сили - на старшините, както и на войниците - със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство.



Чл. 126. По време на службата си кадровите военнослужещи преминават последователно през основните и междинните командни длъжности и приравнените на тях по ред, определен в Правилника за кадровата военна служба.

Чл. 127. (1) Пределната възраст за кадрова военна служба е, както следва:

1. за войниците на кадрова военна служба - 48 години;

2. за сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и младшите офицери - 50 години;

3. за офицерите със звание "майор", "капитан III ранг" - 51 години;

4. за офицерите със звание "подполковник", "капитан II ранг" - 52 години;

5. за офицерите със звание "полковник", "капитан I ранг" - 56 години;

6. (за офицерите със звание "бригаден генерал", "бригаден адмирал" - 57 години;

7. за офицерите със звание "генерал-майор", "контраадмирал" - 58 години;

8. за офицерите със звание "генерал-лейтенант", "вицеадмирал" - 59 години;

9. за офицерите със звание "генерал", "адмирал" - 60 години.

(2) Пределната възраст на офицерите с военно звание "полковник" и по-ниско, които са хабилитирани лица и заемат длъжност, изискваща хабилитация, както и за лица с научна степен "доктор на науките", е 57 години.

(3) (Отменена).



Чл. 128.) Договорът за кадрова военна служба се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок. Ако тя не направи това, счита се, че предложението не е прието;

2. с изтичане на уговорения срок;

3. при навършване на пределна възраст на кадровия военнослужещ;

4. при настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи;

5. при преминаване на платена изборна длъжност, с изключение на случаите по чл. 199, ал. 3;

6. със смъртта на кадровия военнослужещ;

7. когато кадровият военнослужещ не се яви за заемане на длъжността в срока по чл. 134, ал. 2, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;

8. когато лицата след приемането на кадрова военна служба не завършат обучението за придобиване и повишаване на военната професионална квалификация.

Чл. 128а. (1) Договорът за кадрова военна служба се прекратява с писмено предизвестие на кадровия военнослужещ до министъра на отбраната или до ръководителя на друго ведомство.

(2) Срокът на предизвестието е 6 месеца и започва да тече от следващия ден на завеждането на рапорта. Предизвестието може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство.

(3) Кадровите войници не могат да прекратяват първия договор за кадрова военна служба с предизвестие.

Чл. 128б. (1) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство може да прекрати договора за кадрова военна служба, като е длъжен да отправи до кадровия военнослужещ 6-месечно предизвестие в следните случаи:

1. при несъответствие с изискванията за заеманата длъжност, установено по реда на Правилника за кадрова военна служба;

2. при организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание, освен ако в това решение е определен друг срок на предизвестие;

3. при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако кадровият военнослужещ не отговаря на тях.

(2) Договорът за кадрова военна служба в случаите по ал. 1 се прекратява, ако на кадровия военнослужещ не може да бъде предложена друга длъжност, съответстваща на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация.

Чл. 128в. Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство прекратява договора за кадрова военна служба без задължение за предизвестие:

1. при отпадане на някое от основанията за приемане на кадрова военна служба по чл. 116, ал. 1, т. 5 и 7;

2. при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение";

3. при издигане на кандидатурата на кадровия военнослужещ от политическа партия или коалиция в избори за президент или вицепрезидент на Република България, за народни представители, за общински съветници и кметове;

4. при изтичане на срока по чл. 136.

Чл. 128г. (1) При организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство има право на подбор между кадровите военнослужещи, заемащи длъжности, съответстващи на едно и също военно звание, за да останат на военна служба тези, които имат по-висока квалификация и по-висока атестационна оценка.

(2) При подбора кадровите военнослужещи, които са придобили право на пълна пенсия, се освобождават от кадрова военна служба преди всички останали.



Чл. 128д. Страната, която има право да прекрати договора за кадрова военна служба с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Чл. 129. Офицерите и сержантите, а за Военноморските сили - старшините, придобили право на пенсия за изслужено време, могат да бъдат освободени и по тяхна молба поради преминаването им в пенсия по решение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

Чл. 130. Освобождаването от кадрова военна служба се извършва:

1. на висшия команден състав - с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя;

2. на останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб или заповед на ръководителя на друго ведомство;

3. на сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и войниците - със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или от ръководителя на другото ведомство.



Чл. 131. Кадровият военнослужещ може да обжалва заповедта за освобождаване в едномесечен срок от връчването й пред лицата по чл. 122, ал. 1, които се произнасят по жалбата в едномесечен срок.

Чл. 132. (1) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал. Споровете са подсъдни на окръжните съдилища по реда на Закона за административното производство или на Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд в зависимост от органа, издал съответния акт.

(2) Обжалването на актовете по ал. 1 не спира тяхното изпълнение.

(3) По производството по ал. 1 не се събират държавни такси.

Чл. 133. (Отменен).

Чл. 134. (1) При отмяна на освобождаването от съда кадровият военнослужещ има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право да получи разликата във възнагражденията.

(2) Когато заповедта за освобождаване бъде отменена, кадровият военнослужещ се възстановява на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, ако се яви в съответното военно поделение в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение.



Чл. 135. Кадровите военнослужещи могат да предявяват искове за:

1. предоставяне на дължими материални доволствия;

2. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени на военнослужещия при или по повод изпълнение на служебните му задължения;

3. действителността на сключения договор за кадрова военна служба.



Чл. 136..) (1) Кадровите военнослужещи могат да бъдат временно отстранявани от длъжност от командира или началника при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, като действието на договора за кадрова военна служба се спира.

(2) Действието на договора за кадрова военна служба се възобновява от датата на отстраняването, когато спрямо кадровия военнослужещ наказателното производство бъде прекратено, приключи с оправдателна присъда или бъде осъден за престъпление от общ характер, което не е умишлено.



Чл. 137. (1) На всеки кадрови военнослужещ се съставя и води служебно дело.

(2) В служебното дело се отразяват факти и обстоятелства относно приемането и освобождаването от служба, професионалното развитие, атестациите, поощренията и отличията, които е получил, наложените наказания, промените в квалификацията, както и други факти и обстоятелства, свързани с дейността му като военнослужещ.

(3) Служебните дела се съхраняват и ползват по ред, определен в Правилника за кадровата военна служба.

(4) Кадровите военнослужещи имат право да се запознават със служебните си дела, както и да получават заверени копия от тях при освобождаване от военна служба.



Чл. 138. Организацията и редът за преминаване на кадровата военна служба се определят с Правилника за кадровата военна служба и с уставите на въоръжените сили.

Раздел IV

Мобилизационен резерв

 

Чл. 139. (1) Службата в мобилизационния резерв включва изпълнение на задълженията за поддържане на мобилизационна готовност, за придобиване на военна специалност и за повишаване на военната квалификация.

(2) Мобилизационният резерв е предназначен за комплектуване на военновременния състав на Министерството на отбраната и на въоръжените сили и на Министерството на вътрешните работи.

(3) Определянето на мобилизационен резерв, предназначен за комплектуването на Министерството на вътрешните работи, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.



Чл. 140. (1) Задължения за мобилизационен резерв имат:

1. уволнените от наборна военна служба и получили военно звание в мобилизационния резерв;

2. уволнените от кадрова военна служба, както и уволнените офицери и сержанти по Закона за министерството на вътрешните работи;

3. неотслужилите наборна военна служба мъже, годни за военна служба;

4. жените, водещи се на военен отчет.

(2) Званията в мобилизационния резерв на офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи се приравняват към военните звания по този закон с акт на Министерския съвет.

(3) Гражданите, които не са положили военна клетва до зачисляването им в мобилизационния резерв, подписват клетвен лист, в който се съдържа клетвата, полагана от военнослужещите.

(4) Лицата, зачислени в мобилизационния резерв по този закон, се наричат резервисти.



Чл. 141. От мобилизационен резерв се освобождават:

1. навършилите пределна възраст за мобилизационен резерв;

2. признатите за негодни за военна служба по здравословни причини от военномедицинските органи;

3. изтърпяващите наказание лишаване от свобода и обвиняемите с взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест за времето, през което изтърпяват наказанието, или за срока на взетата мярка;

4. братята на военнослужещите на наборна военна служба, починали по време или по повод на изпълнение на наборната военна служба.

Чл. 142. (1) Пределната възраст за мобилизационен резерв на офицерите е:

1. за младшите офицери - 55 години;

2. за старшите офицери - 60 години;

3. за висшия команден състав - 65 години;

4. за офицерите жени - 55 години.

(2) Пределната възраст за мобилизационен резерв на войниците и сержантите, а за Военноморските сили - старшините, е:

1. за мъжете - 55 години;

2. за жените - 45 години.



Чл. 143. (1) Резервистите могат да бъдат повиквани веднъж в годината за не повече от 20 денонощия на учебни сборове, командно-щабни учения, командирски занятия и други учебно-мобилизационни мероприятия.

(2) Резервистите могат да бъдат повиквани на курсове за придобиване на специалност и повишаване на квалификацията за срок от 30 до 90 денонощия един път на 5 години.



Чл. 144. При повикване за участие в учебно-мобилизационни мероприятия резервистите са длъжни да се явят на местата и в сроковете, посочени в повиквателните им заповеди или известия.

Чл. 145. (1) Повикването на резервистите чрез известие за участие в планови мероприятия по предходните членове се извършва най-малко 30 дни преди започването им.

(2) В случай, че не е спазен срокът по ал. 1, резервистите имат право на жалба пред началника на военното окръжие в петдневен срок от връчването на известието.

(3) Решението на началника на военното окръжие по жалбата е окончателно и резервистът е длъжен да го изпълни.

Чл. 146. В случай, че резервистът е възпрепятстван да се яви на учебно-мобилизационното мероприятие, той е длъжен да уведоми военното окръжие и да изпълнява неговите разпореждания.

Чл. 147. Срокът за участие на резервистите и собствениците на техника с мобилизационно назначение в учебно-мобилизационни мероприятия може да бъде увеличен при необходимост със заповед на началника на Генералния щаб, но не повече от 10 денонощия.

Чл. 148. Разходите по пътуването на резервистите за участие в учебно-мобилизационно мероприятие са за сметка на ведомството, което го провежда.

Чл. 149. От деня на явяването на мястото за провеждане на учебно-мобилизационното мероприятие до приключването му резервистът има статут на кадрови военнослужещ.

Чл. 150. Резервистите, взели участие в учебно-мобилизационни мероприятия, получават възнаграждение в размер, равен на възнаграждението на кадрови военнослужещ със същата длъжност и звание при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

 

Раздел V



Служба в постоянния резерв

 

Чл. 150а. Постоянният резерв е предназначен за комплектуване на мирновременния състав на Министерството на отбраната и на въоръжените сили.



Чл. 150б. (1) На служба в постоянния резерв се приемат български граждани, освободени от кадрова военна служба, които отговарят на следните изисквания:

1. да са годни за военна служба в мирно време;

2. да не са навършили пределна възраст за служба в мобилизационния резерв;

3. да отговарят на изискванията на чл. 116, ал. 1, т. 1, 2, 5, 6 и 7;

4. (Отменена).

5. (Отменена).

(2) Гражданите, освободени от кадрова военна служба поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", не могат да бъдат приемани на служба в постоянния резерв.

(3) Работата по трудово правоотношение не е пречка за сключване на договор за служба в постоянния резерв.



Чл. 150в. (1) Службата в постоянния резерв се упражнява като професия по ред, определен в закона и в подписания договор.

(2) Службата в постоянния резерв включва задължения по активно изпълнение на договора и задължения да бъде на разположение за активно изпълнение на договора.

(3) По време на активното изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите имат статут на кадрови военнослужещи.

(4) За времето на разположение за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите имат статут на резервисти.



Чл. 150г. (1) С договора за служба в постоянния резерв се определят срокът на договора, мястото на службата, обхватът на основните, междинните и приравнените длъжности, които лицето може да изпълнява, правата и задълженията на страните по договора и последиците от неизпълнение на договора.

(2) Срокът на договора за служба в постоянния резерв е до 3 години. Действието на договора може да бъде продължено по взаимно съгласие на страните, но не по-късно от навършване на пределна възраст за служба в мобилизационния резерв за съответното военно звание.

(3) Договорът за служба в постоянния резерв се сключва с министъра на отбраната или с ръководителя на друго ведомство, или с упълномощени от тях лица.

Чл. 150д. (1) Гражданите, подписали договор за служба в постоянния резерв, могат да бъдат повиквани за активно изпълнение на договора:

1. по 2 дни месечно - за подготовка за изпълнение на задълженията на длъжност, в рамките на договорения обхват на длъжностите;

2. по 1 път годишно за срок 2 седмици - за повишаване на квалификацията;

3. до 30 дни годишно - за изпълнение на задълженията на длъжността по мобилизационното му назначение;

4. до 1 година - при заместване на отсъстващ кадрови военнослужещ - титуляр на длъжност, за която е сключен договорът.

(2) Длъжностите по ал. 1, т. 4 се определят със заповед на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство.

(3) Повикването за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв се извършва с повиквателна заповед, издадена от началника на военното окръжие по местоживеене на лицето, в която се определят мястото и срокът за явяване за изпълнение на службата.

(4) При повикване за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите са длъжни да се явят на определеното в повиквателната заповед място и срок.

(5) Разходите по пътуване на гражданите до мястото за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв и обратно са за сметка на държавния бюджет чрез бюджета на съответното ведомство.

Чл. 150е. (1) По време на активно изпълнение на службата в постоянния резерв гражданите имат право на основно месечно възнаграждение, което включва възнаграждение за съответната длъжност на кадрови военнослужещ и възнаграждение за притежаваното военно звание.

(2) За срока на договора, когато гражданите са на разположение за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв, те получават месечно възнаграждение в размер 20 на сто от основното месечно възнаграждение, което включва възнаграждение за длъжността по мобилизационното му назначение и за притежаваното военно звание.



Чл. 150ж. (1) При повикване за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите, които работят по трудово правоотношение, имат право на служебен отпуск при условията на чл. 158 от Кодекса на труда.

(2) Работодателят няма право да прекратява трудовия договор с работници или служители по време, когато изпълняват активна служба в постоянния резерв.



Чл. 150з. Времето, през което гражданите изпълняват активна служба в постоянния резерв, се зачита за трудов стаж от първа категория.

Чл. 150и. Договорът за служба в постоянния резерв се прекратява:

1. при изтичане на срока на договора;

2. преди изтичане на срока на договора - по взаимно съгласие на страните;

3. при настъпила негодност за военна служба в мирно време;

4. при отпадане на някое от основанията за сключване на договор за служба в постоянния резерв;

5. при нарушаване на задълженията, свързани със статута на кадрови военнослужещ.

 




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница