Работното място трябва да се проектира така, че да съответства на размерите на тялото на очакваната съвкупност от хората, които ще работят, като се вземат под внимание:
-
размерите на тялото (статични и динамични, със съответното облекло и/или лични предпазни средства);
-
безопасните разстояния, размерите за достъп (при използване, ремонт и поддръжка;
При проектирането на работното място се предвижда:
-
работната височина и други функционални размери да съответстват на човека-оператор, на вида на работата и възможност за регулиране;
-
достатъчно пространство за всички части на тялото, така че изпълнението на задачите да става в удобна работна поза и с удобни движения, улесняване промените в работната поза;
-
органите за управление, като ръкохватки, бутони, педали, трябва да съответстват на функционалната анатомия на ръката или стъпалото, както и на размерите на съответната съвкупност оператори;
-
често използваните органи за управление трябва да са разположени така, че лесно да се достигат с ръцете и/или стъпалото, а важни органи за управление, като авариен стоп, трябва да са леснодостъпни за човека.
При проектиране на работното място трябва да се използват данни от 5-ия до 95-тия персентил за очакваната съвкупност оператори. Когато съоръжението се проектира за използване както от мъже, така и от жени, тогава трябва да се използват съответните персентили за мъже и жени [31].
Работна поза
Работната поза трябва да е такава, че да не оказва никакво увреждащо въздействие върху човека.
При проектирането на работното място се вземат под внимание следните принципи [26]:
-
Да се избягват неблагоприятни пози като например извиване, навеждане и продължителни операции, водещи до умора на тялото. Трябва да са възможни промени в позата.
-
Работното място да дава възможност за промяна на работната поза на оператора между седяща, правостояща и ходеща. Като основна работна поза седящата е за предпочитане пред правостоящата.
Движения на тялото
Работното място се проектира така, че да позволява движението на тялото или на части от него да се осъществява в съответствие с естествената посока и ритъм на движение.
При проектирането на работното място трябва да се спазват следните принципи:
-
не бива човекът-оператор да се принуждава да остава неподвижен;
-
да се избягват повтарящи се (еднообразни) движения, които могат да доведат до увреждания, заболявания или травми;
-
движения, изискващи висока прецизност и точност трябва да се извършват с малки усилия.
Физическо усилие (физическо натоварване)
При проектирането на работното място се спазват следните принципи:
-
осигуряване на помощни средства, когато необходимата физическа сила не може да се постигне от съответните мускулни групи;
-
да се избягва продължително статично напрежение на мускулите (като това при вдигнати нагоре ръце). Теглото на ръчно държаното съоръжение може да бъде причина за мускулна умора, когато се изисква използването му за продължителен период;
-
органите за управление на машината да се проектират, избират и разполагат така, че необходимата сила за задействане да е малка, освен ако прилагането на този общ принцип има негативен ефект върху здравето и безопасността;
-
да се избягва нееднакво натоварване на тялото и на крайниците, което зависи от изискванията за силата, размера, формата и разположението на органите за управление.
Ергономично проектиране, отчитащо психологичните и
психофизиологичните възможности на човека-оператор
Работното място трябва да се проектира съобразно познавателните възможности и способности на човека-оператор, като се гарантират максимално здравето и безопасността му, както и ефективността на труда му и ефективността на системата като цяло [9, 25].
По-конкретно се изисква следното:
-
работното място да се проектира по такъв начин, че работата да не води до претоварване или недостатъчно умствено натоварване на човека-оператор;
-
всяка информация, необходима за изпълнение на работната задача, да бъде лесно достъпна за човека-оператор;
-
предоставяната информацията да е лесно разбираема и използваема, например чрез бърз оглед на цялата работна система, както и чрез предоставяне на детайлна информация за определени параметри;
-
когато се използва интерактивна система, нейните символи и команди да съответстват на тяхното появяване и действие.
Ергономично проектиране, отчитащо умствените възможности (психологични и психо-физиологични), се отнася до проектиране на зрителни и звукови устройства и органи за управление [27].
Средства за представяне на информацията
Зрителните средства за представяне на информация трябва да се проектират, избират и разполагат по начин, отговарящ на характеристиките на човешкото възприятие и на задачата, която трябва да се извърши. Това налага:
-
Проектираните зрителни и сигнални устройства да позволяват ясно и недвусмислено възприемане на информацията. Особено внимание трябва да се обърне на интензивността, продължителността на сигналите, цвета, формата, размера, контраста и различимостта по отношение на светлинния и акустичен фон. Алармените сигнални устройства са по-ефективни, когато се комбинират със зрителни и звукови сигнали;
-
За избягване на информационно пренатоварване броят и видът на зрителни и сигнални устройства да се поддържат на необходимия минимум за успешно изпълняване на работната задача. Ненужната информация трябва да се избягва;
-
Зрителните и сигналните устройства да са разположени по начин, гарантиращ сигурно, ясно и бързо разпознаване и ориентиране. Трябва да се вземат под внимание и приоритетността и честотата на отделните части на информация и необходимостта от обратна връзка за работната задача. Формата и съдържанието на тази обратна връзка трябва да бъдат определени и добре известни на оператора;
-
Скоростта и посоката на промяна на информацията върху зрителни устройства трябва да съответства на скоростта и посоката на промяна на информацията от първоначалния източник.
Органите за управление и техните функции трябва да се проектират, избират и разполагат така, че да са съвместими с физиологичните
(и по-конкретно двигателните) характеристики на частите на тялото, които се използват за задействането им (ръце, пръсти, стъпало или други части на тялото). Скоростта, точността и необходимите усилия също трябва да се вземат под внимание. Подходящото проектиране на органите за управление може да спомогне за избягване на човешки грешки и/или да сведе до минимум ефекта от грешката [29].
Затова е необходимо:
-
видът, конструкцията и разположението на органите за управление трябва да съответстват на задачата за управление;
-
органите за управление трябва да се проектират и разполагат по такъв начин, че да се намалят до минимум опасностите за здравето и безопасността на човека-оператор, като се вземат предвид и опасностите от злополуки, честота на използване и т.н.;
-
ходът на движение и съпротивлението на органите за управление и съпротивлението за контрол трябва да се избират съобразно естеството на задачата и с отчитане на физиологичните изисквания на човека-оператор и да са въз основа на биомеханични и антропологични данни;
-
функцията на органите за управление трябва да се разпознава лесно, за да се избегне объркване и да се различава от функцията на други сродни или съседни органи за управление;
-
положението на органа за управление, неговото движение, ефект, функция и/или информацията върху визуалното индикаторно устройство трябва да са взаимно съгласувани;
-
органите за управление, и особено стартовите, трябва да са така проектирани, избрани и разположени, че да се избегне случайното им задействане;
-
за да се избегне объркване на човека-оператор и съответно да се намалят евентуалните грешки, когато се сменя една машина с друга с подобна функция, то тя трябва да има по възможност същото разположение на органите за управление както първата;
-
броят на органите за управление да бъде в рамките на възможния минимум. Органите за управление трябва да са разположени така, че да осигуряват безопасно, недвусмислено и ориентирано към задачата действие. За целта трябва да се вземат под внимание фактори като последователност на действията, приоритетност, значимост и честота на отделните действия.
ЛИТЕРАТУРА
-
Арабаджиев, А., (1981), Ергономични изисквания към системата
“Човек – Машина – Работна среда”, С.
-
Бошев, Н.А., Н.К. Градинаров и др., (1983), Наръчник по ергономия за проектиране на производствени обекти, С.
-
Венда, В.Ф.,(1982), Инженерная психология и синтез систем отображения информации, М.
-
Войненко, В.М., В.М. Мунипов, (1988), Эргономические принципы конструирования, Киев.
-
Зинченко, В.П., В.М. Мунипов, (1980), Основы эргономики, М.
-
Зинченко, Т.П., Г.В. Суходольский, М.А. Дмитриева, (1983),
Практикум по инженерной психологии и психологии труда, Л.
-
Иванов, Л.Д., (1980), Метод оценки интегральных индикаторов по критерию структурной сложности, кн. Проблемы системотехники, Л.
-
Инженерная психология в преминении к проектированию оборудования, (1971) Пер. с анг./ под ред. Б.Ф.Ломов, В.И.Петрова, М..
-
Караманска, Д., (2004), Ергономично проектиране и европейски стандарти за работни системи, сборник “Българските предприятия: предизвикателства при присъединяването на страната към Европейския съюз”, УНСС, С.
-
Караманска, Д., (2005), Човешки фактор в инженерната психология и ергономия, С.
-
Киров, Д.Г., (1992), Охрана на труда и опазване на
околната среда, С.
-
Лабораторный практикум по основам инженерной психологии, (1983), под ред. Б.А.Душкова, М.
-
Мунипов, В.М., В.П. Зинченко, (2001), Эргономика: человекоориентиранное проектирование техники, програмных средств и среды, М.
-
Основы инженерной психологии, (1986), под ред. Б.Ф.Ломова, М.
-
Рабардель, П., (1999), Люди и технологии, М.
-
Сингълтън, У.Т., (1975), Въведение в ергономията, С.
-
Томов, В.В., (1995,) Инженерна ергономия, С.
-
Узунски, Г., (1980), Въведение в ергономичното проектиране, С.
-
Ханкер, Й., П.Режуха, М. Лишка, М. Ровдерова, (1980),
Ергономията в промишлеността, С.
-
Човешкият фактор в ергономичните системи, (1981), Норми и изисквания за оптимизиране на системата “Човек – Машина – Среда”, Пловдив.
-
Шеридан, Т.Б., У.Р. Феррел, (1980), Системы “человек-машина”, М.
-
Diaper, D., (1989), ‘Bridging the Gulf Between Requirements and Design in the proceedings of the Ergonomics’, Society Conference on Simulation in the Development of User Interfaces, pp.129-145, Brighton, 18-19 May, 1989.
-
Human engineering guide to equipment design,(1969), Ed. C.T. Morgan, A. Chapanis, MC Graw-Hill Book Company,
New York-Toronto-London.
-
Lange, W.,u.a., (2001), Kleine ergonomische Datensamling,
TUV Reinland, Kin.
-
Norman, D. and Draper S., (1986), User Centered System Design. LEA, Hillsdale, New Jersey.
-
Shackel, B., (1986), ‘Ergonomics in Design for Usability’ in Harrison M D and Monk A F (eds) People and Computers: Designing for Usability, Proceeding of the Second Conference of the BCS HCI Specialist Group, September 1986.
-
Tjalve, E., (1999), A short Course in industrial Design,
Newness Butterworth, London – Boston.
-
Werner, U., (2000), Environments Ergonomics,
Shaker Verlag GmbH.
-
БДС EN 614-1, (2002), Безопасност на машините. Ергономични принципи за проектиране. Част1: Терминология и общи принципи.
-
БДС EN 894-1, (2002), Безопасност на машините. Ергономични принципи за проектиране на индикаторни устройства и органи за управление.
-
БДС EN ISО 7250, (2001) Основни размери на човешкото тяло за технологично проектиране, (ISO 7250).
Сподели с приятели: |
