Развитие на електронното обучение в хтму софия веселин Илиев, доцент, д-р инж

Под действие на положителните фактори, съществуващи по това време, преди около десет години започна разработването на пилотни курсове и постепенното им въвеждане в учебната практика. Беше доставена и адаптирана в учебния процес платформа за електронно обучение e-Learning Shell (eLSe, http://else.uctm.edu). Един анализ на регистрираните в eLSe дисциплини към настоящия момент показва следната картина на степента на усвояване:

- празни модули само с регистрация, наличието на които може да се обясни с един първоначален ентусиазъм при въвеждане на новата форма на обучение и последваща загуба на интерес, предизвикана от недостатъчното й стимулиране.

- модули само с обща информация (анотация, учебна програма, учебен разпис), които най-често са форма на “запазване на периметър” в платформата до времето, когато преподавателят ще има готовност с пълната електронна версия на лекционния материал.

- модули с обща информация и учебни единици, при които традиционната практика е след като учебните единици се подготвят за печат на хартия, същия материал да се разполага и на съответното място в eLSe (обикновено във формат PDF). Така преподавателите се чувстват донякъде и със защитени авторски права.

- обща и текуща информация, учебни единици с аплети и анимации, тестове, форум и on-line комуникация, статистика, които са най-пълната форма на използване на платформата, реализирана до сега в ХТМУ.

През последните години едно от направленията, в които се развива електронното обучение, е създаване на виртуални учебни лаборатории. Според програмните средства и работната среда виртуалните експерименти могат да бъдат разделени на виртуални експерименти с реално оборудване, виртуални експерименти с виртуално оборудване и виртуални експерименти с програмен симулатор. При провеждане на експериментите от факултетния номер на студента се генерират индивидуални експериментални резултати, които се обработват и представят в писмен протокол.

Наред с факторите, оказващи положително влияние върху развитието на електронните форми на обучение, при създаването и въвеждането на пилотните курсове се забеляза действието на друга група фактори, като: отрицателно отношение към процеса на колеги - “традиционалисти”; лоша структура на системата за пренос на информация; липсата на финансови средства за поддържане на новата обучителна технология; липсата на готовност при част от академичния състав за въвеждане на електронна форма на обучение; необходимост от “обучаване на обучаващите” в тази област. Всички тези фактори произтичат от актуалната учебна и академична среда в университета и практиката показва, че при готовност на ръководството, биха могли да бъдат преодолени със собствени средства.

Съществуват обаче и фактори, които се определят от условия извън университета и преодоляването на които не би могло да стане без подкрепа отвън. Един такъв фактор е липсата на позиция за студенти, обучавани в дистанционна форма, във формулата за изчисляване на средноприравнения брой учащи се в държавните висши училища. Или с други думи, „държавата за дистанционно обучение пари не дава”. Това не е от особено значение за професионалните направления, при които така или иначе се провежда обучение, индивидуално платено от студентите. При специалностите в областта на техническите науки тази форма е рядко срещана, поради което и в техническите и технологичните университети дистанционната форма на обучение е рядко срещана. Една възможност този фактор да бъде преодолян е схемата за финансиране „Развитие на електронни форми на дистанционно обучение в системата на висшето образование” по бюджетна линия: BG051PO001-4.3.04 на ОП РЧР по ЕСФ.

ХТМУ-София кандидатства по схемата с предложение за финансиране на подобряване на качеството на ДО чрез въвеждане на мултимедийни електронни учебни помагала и обучение на преподаватели и студенти за работа със системата за ДО и въвеждане на он-лайн двустранна видео-връзка между преподаватели и студенти. Проектът цели: присъединяване към Европейското образователно и научно пространство; интензивно и ефективно използване на най-новите ИКТ и въвеждане на иновационни образователни технологии за повишаване на качеството на обучение; активни комуникации между участниците и осигуряване на обратна връзка; мотивация за активно участние на обучаваните, сами контролиращи процеса на учене – не само като потребители, но и като създатели на учебно съдържание и споделяне на опит и знания с другите – връзка студент-студент, работа в екипи; разпространяване и мултиплициране на положителен опит; предлагане на обучение, адаптирано към индивидуалните потребности, избор на преподаватели и курсове, учене през целия живот; достъп до най-новите ИКТ и обмен на информация за придобиване и усъвършенстване на умения за критично мислене, организационни и комуникативни умения, активно гражданско съзнание и социално взаимодействие за формиране на компетентности за управление и развитие на кариера; равен достъп до образование и учебни материали за един значително по-широк кръг обучавани – хора с увреждания, майки, възрастни, етнически малцинства, хора от отдалечени райони и др.

За постигане на поставените цели е предвидено разработване на електронни и мултимедийни учебни помагала, създаване на електронно хранилище за стандартизирани учебни компоненти и материали, създаване на виртуална библиотека, напълно изградена от електронни и мултимедийни учебни помагала, създаване на електронни и мултимедийни учебни помагала, стартиране и тестване - включване на лица от целевите групи в различни електронни форми на дистанционно обучение, оценка и мониторинг, превантивни и коригиращи действия при изпълнение на дейностите по проекта, разработване и провеждане на електронни модули и курсове в сътрудничество с водещи компании от различни сектори на икономиката и водещи европейски центрове, обучение на преподавателския, административния и техническия персонал за прилагане на електронни форми на дистанционно обучение и изграждане на система за осигуряване и контрол на качеството на обучение.

В заключение може да се обобщи, че изпълнението на работната програма се очаква да доведе до: разработването и създаването на поне 30 бр. електронни и мултимедийни учебни помагала; създаването на електронно хранилище за стандартизирани учебни компоненти и материали, в което ще се предоставя възможност на по-голям контингент от обучавани да имат еднакъв достъп до различни учебни материали; създаването на виртуална библиотека, напълно изградена от електронни и мултимедийни учебни помагала, в която те да бъдат практически вечни; разработването на програми за електронни форми на дистанционно обучение; обучение както на преподаватели, така и на административен и технически персонал за прилагане на електронните форми; разработени електронни модули и курсове за обучение.