Четиридесето народно събрание дванадесета сесия

Моля, гласувайте.

Гласували 125 народни представители: за 41, против 68, въздържали се 16.

Предложението не се приема. За предложение за прегласуване – господин Иванов.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина трудно мога да скрия разочарованието си от тази сивота, която в момента се оформя при гласуването на този текст. Аз поставих ясно въпроса, разкрих конфликта на интереси между ал. 2 и ал. 3, показах повторението. Текстът е абсолютно некачествен, а и от последните няколко думи прозират чисто лобистки интереси. Никой не стана да разясни за какво служи тази ал. 3. Ясно е, че тя служи единствено, за да могат от този закон да се възползват лица, които имат и други интереси освен разпространението на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио. В същото време се гласува, може би без да се вникне в същността. В крайна сметка Народното събрание не е да защитава лобистки интереси.

Отново ви приканвам да гласувате за отпадането на ал. 3.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям отново на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за отпадане на ал. 3 от чл. 2.

Моля, гласувайте.

Гласували 120 народни представители: за 33, против 69, въздържали се 18.

Предложението не се приема.

Поставям на гласуване чл. 2, както ни се предлага от комисията.

Моля, гласувайте.

Гласували 105 народни представители: за 91, против 10, въздържали се 4.

Член 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По чл. 3 има предложение от Весела Драганова и Андрей Баташов, което е оттеглено.

Има предложение от Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов – в чл. 3 ал. 5 да отпадне.

Комисията на заседанието си не подкрепи предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.

Заповядайте, господин Ангелов.

РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, предлагам ал. 5 в чл. 3 да отпадне, защото в нея пише следното: „Държавата гарантира достъпа до обществената услуга по ал. 1 чрез изграждане на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми на територията на цялата страна.“

Мрежата за пренос на радио- и телевизионни сигнали включва антени, линии и т.н. Но тук по странен начин, а след това и в чл. 23, към всичко това се добавя и техническата инфраструктура – коли, сгради, имоти, площи, парцели и т.н. Това е недопустимо.

Второ, без никакъв анализ, без никакво становище на Министерството на финансите се ангажира за няколко години напред държавният бюджет на Република България. Без да е доказана необходимостта от похарчването на над 1 милиард! Това е необоснован разход, с който държавата по никакъв начин не би трябвало да се ангажира, тъй като на територията на Република България има изградена такава мрежа, има изградена такава инфраструктура и изграждането на нова такава кого ще обслужва? Да пренася само Българската национална телевизия и Българското национално радио ли? Абсурдно е! Това и едно дете няма да го повярва.

Няма анализ, няма становище. На България не й е нужно от държавния бюджет, от държавата да се изгражда цялостна мрежа за пренос на радио- и телевизионни сигнали. За сравнение ще ви кажа, че ако държавата реконструира съществуващата мрежа, която я има в момента, и я направи да пренася цифрови формати, тя ще похарчи около 80 млн. лв. максимум. А ако изгради цялостна втора мрежа, от която да данъкоплатецът не се нуждае, ще похарчи милиард – милиард и 200. Няма становище на министъра на финансите, няма становище на нито една институция. Никой не е защитил тази необходимост в полза на държавата и аз ви призовавам Народното събрание да отхвърли този текст като несправедлив, недоказан, неаргументиран и ненужен на никого в България освен явно на един малък лобистки кръг. И тук искам да подкрепя колегата Иванов, че повечето от текстовете в този закон са лобистки в полза на частния интерес. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Няма.

Други желаещи да се изкажат? Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да се спирам на ал. 5, по нея говори колегата Ангелов. Но продължавам да твърдя, че текстовете на закона са неизчистени и на моменти направо смущаващи. В ал. 1 е записано, че Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят обществена услуга, като осигуряват достъп до информация и съдържание. Може ли някой да ми обясни какво значи достъп до информация и до съдържание? Достъпът е до информация, а какво значи до съдържание? Нали човек за да получи информацията, той се запознава с това, което се предоставя като съдържание. Информацията е в програмите на Националната телевизия и Националното радио и в тяхното съдържание. Не знам кой е написал това нещо, но е добре да стане поне да го защити – какво разбира под информация и каква е разликата между съдържание и информация? Може ли съдържанието да е едно, а информацията да е друго?

Това – едно.

Второ, аз дълбоко съжалявам, че с чл. 3 на закона на Българската национална телевизия и Българското национално радио се предоставя тази единствена обществена услуга, защото радиото и телевизията като национални обществени медии имат много по-голяма публична задача от това да осигуряват достъп до информация, съдържанието даже не го броя. Те самите са институти, които създават програми, те самите са институти, които допринасят за анализиране на събития, за правене на коментари, не единствено да осигуряват достъп до информация, която едва ли не минава през тях единствено като трасмисьори - те просто пренасят тази информация до зрителите и слушателите.

Но тъй като това е само коментар и той не може да има последствия в текста на закона при второ четене, единствено, господин председателю, Ви моля думите „и съдържание” да отпаднат и да се каже: „... като осигуряват достъп до информация с цел гарантиране на всички граждани...”. Останалото за мен е една безсмислица. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 3? Няма.

Поставям на гласуване предложението на народните представители Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов за отпадане на ал. 5.

Гласували 99 народни представители: за 11, против 72, въздържали се 16.

Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов в чл. 3, ал. 1, думите „и съдържание” да отпаднат.

Гласували 97 народни представители: за 11, против 67, въздържали се 19.

Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.

Поставям на гласуване чл. 3 така както е по вносител и се подкрепя от комисията.

Гласували 98 народни представители: за 91, против 6, въздържал се 1.

Текстът е приет.

Член 4 е по вносител.

Прочетете чл. 5.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По чл. 5 има предложение от народните представители Иво Атанасов и Йордан Мирчев, което се подкрепя от комисията по принцип.

Комисията подкрепя текста на вносителя също по принцип и предлага следната редакция на чл. 5:

„Чл. 5. Българската национална телевизия и Българското национално радио са обществени оператори по смисъла на Закона за радиото и телевизията.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Няма желаещи.

Поставям на гласуване чл. 4 по вносител и чл. 5 така както ни се предлага от комисията.

Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.

Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Господин Ангелов си замълча по чл. 5, но той се изказва само когато му е удобно.

По Глава втора комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието й.

По Раздел І имаме едно оттеглено предложение на Весела Драганова и Андрей Баташов.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.

По чл. 6 има предложение от Иво Атанасов и Йордан Мирчев което е подкрепено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:

„Чл. 6. (1) Държавата осигурява необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за разпространение на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.

              (2) Комисията за регулиране на съобщенията като независим специализиран държавен орган издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, предназначена за разпространение на програмите, изготвени от Българската национална телевизия и от Българското национално радио.

              (3) Разрешението по ал. 1 се издава без конкурс или търг по реда на този закон след представяне на необходимите документи съгласно Закона за електронните съобщения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора, наименованието на Раздел І и текста на чл. 6, така както се предлага от комисията.

Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.

Наименованието на Глава втора, наименованието на Раздел І и текста на чл. 6 са приети.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По чл. 7 има направено предложение от народните представители Весела Драганова и Андрей Баташов, което е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:

„Чл. 7. (1) Образува се Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

  (2) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” е юридическо лице със седалище София.

  (3) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” стопанисва и управлява предоставеното й имущество.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

Подлагам на гласуване чл. 7 така, както ни се предлага от комисията.

Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.

Член 7 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По чл. 8 има направени шест предложения от народните представители Весела Драганова и Андрей Баташов. Те оттеглят пет от предложенията си и поддържат предложението си по ал. 5 – ал. 5 се изменя така:

„(5) Национална агенция „Обществено цифрово радиоразпръскване” изгражда, развива и експлоатира електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни сигнали.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.

Госпожа Драганова ще защити предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Заповядайте, госпожо Драганова.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, точно в този текст е разковничето дали Народното събрание ще позволи това да са две отделни предприятия – да има едно предприятие „Обществено цифрово радиоразпръскване” и да има едно второ дружество, което да осъществява преноса и да разделяме толкова важен и съществен въпрос в две части на различни принципали, което смятам, че от стратегическа гледна точка е абсолютно недопустимо.

Тук затова сме предложили това дружество да прави всичко, за да се обезсмисли след това другото дружество, където е позволено, видите ли, да има и до 50% частно участие. Не мисля, че част от дейността по този въпрос ние трябва да прехвърляме в частни ръце. Достатъчно има други мултиплекси, които сме направили със Закона за радиото, телевизията и електронните съобщения, където изцяло е частна инициативата. Нека с това управление на обществения мултиплекс да даваме възможност това предприятие да прави абсолютно всичко, както е казано – и изграждане, и разпространение, и собственост, така както е написано. Вносителят е казал, че това предприятие няма право да прави тези дейности.

Нашето предложение е точно обратното, за да остане всичко в ръцете на това предприятие. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.

Не виждам желаещи за реплики.

Има ли други желаещи да вземат отношение по текста на чл. 8?

Заповядайте, господин Иванов.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, взимам думата по същата ал. 5 и правя формално процедурно предложение за отпадане на думите „няма право да”, което ще означава, че ал. 5 ще добие видът:

„(5) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” изгражда и експлоатира електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми”.

Кои са мотивите за това предложение, което в много голяма степен съвпада с предложението на колегите Весела Драганова и Андрей Баташов? Защото няма логика, освен ако тук ясно бъда опровергано от трибуната, на тази национална компания, която по смисъла на предшестващите членове, които ние току-що гласувахме, е държавна компания, да й се забрани да изгражда и експлоатира електронно-съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми.

Друг е въпросът, ако се касае за частни компании, където за разделяне на интерес може да се налагат ограничения между мрежа за пренос и поначало мрежа за излъчване. Тази, която трябва да имитира всъщност програмите на двете национални обществени медии – Националното радио и Националната телевизия. Но в случая ал. 5 е въведена специално, за да гарантира създаването на търговско дружество, в което 50% ще има частно участие. Нека да го кажа директно: участие на спонсорите на управляващите партии. Това трябва да се каже ясно. Жалко, ако някой в тази зала не разбира защо днес, на 12 май 2009 г., се бърза ускорено и след това ще се даде само една седмица срок, за да се уредят всички тези неща – за да бъдат уредени спонсорите, които след това ще финансират кампаниите на управляващите партии, предполагам специално две от тях – БСП и ДПС, в оставащите два месеца до изборите.

Затова, господин председателю, освен предложението на госпожа Драганова моля да продложите – това е в съответствие с правилника на Народното събрание, предложението ми за отпадане на думите „няма право да” от ал. 5. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.

Има ли желаещи за реплики? Няма.

Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по чл. 8? Няма.

Поставям на гласуване предложението на народните представители Весела Драганова и Андрей Баташов по т. 5, което касае ал. 5.

Гласували 120 народни представители: за 29, против 10, въздържали се 81.

Предложението на двамата народни представители не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов – в ал. 5 на чл. 8, така както е по вносител, да отпаднат думите „няма право да”.

Гласували 126 народни представители: за 44, против 63, въздържали се 19.

Предложението не се приема.

Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Иванов.

С вашите гласове вие лишавате Държавното дружество, Националната компания от това право, за да го осигурите на частни дружества, което всъщност не означава нищо друго, освен да защитите лобистки интереси.

Помислете в крайна сметка дали работите в обществен интерес, гласувайки този текст, защото избори ще има в рамките на следващите два месеца, но България трябва да управлява своите национални обществени медии в продължение на десетилетия напред.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението на народния представител Иван Николаев Иванов в чл. 8, ал. 5 думите „нямат право да” да отпаднат.

Гласували 122 народни представители: за 42, против 65, въздържали се 15.

И този път предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.

Поставям на гласуване чл. 8, така както е по вносител и се подкрепя от комисията.

Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.

Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По чл. 9 предложението на Весела Драганова и Андрей Баташов по т. 1 е оттеглено.

Думата „оттеглено” е изпусната в доклада, но комисията не го подкрепя, така че няма значение.

По т. 2 предложението не се подкрепя от комисията.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да прочетем т. 2.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По т. 2 предложението на народните представители Весела Драганова и Андрей Баташов е:

„2. В т. 1 „министърът на финансите” се заменя с „министър-председателят”.

Това е предложението, което комисията не подкрепи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Госпожо Драганова, заповядайте.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според нас това е втората важна точка и важен момент в законопроекта. Ние ви предлагаме министър-председателят да е принципалът и управителният съвет да се назначава от Министерския съвет.

Смятаме, че това е прецедент в българското законодателство – управителен съвет на подобно дружество да бъде назначаван от президента.

Колеги, ако някой счита, че по този начин по-трудно ще бъдат заменяни хората – напротив. Знаете, че с волята и в парламентарна република, това Народно събрание може всеки текст, по всяко време, когато има определено мнозинство, а бъдете сигурни, че може би в следващия парламент ще има такова, да промени текста.

Нека не правим прецеденти, нека не става смешно, защото излиза следното – президентът назначава по предложение на министър-председателя, той обаче не е принципалът, ами ще видите по-нататък, че министърът на финансите е принципалът, който обаче съгласува действията си с министъра на културата.

Извинявайте, обаче това е един смешен кръг, който не бива да позволяваме да бъде взет по този начин в този закон. Затова апелирам към вас за здрав разум и да променим ... Тук е написано: „министър-председателят”, което по-нататък, ако бъде прието, ще бъде променяно и в текста.

Апелирам към вас и към здравия разум, за да не правим подобни неприятни прецеденти в българското законодателство.

Единствено, когато президентът има квотата, която той да назначава в определени органи на държавно управление, тогава той издава свой указ, но да издава за едно държавно предприятие подобен указ – аз не знам, но мисля, че не трябва да е така. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз обаче не можах да разбера, госпожо Драганова. Може би другите колеги разбраха, но в чл. 9 никъде няма думата „президент”.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (встрани от микрофоните): „Министърът на финансите” се заменя с „министър-председателят”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама Вие говорите за президент.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Господин председател, така е, но това е част от цялата схема. За това говоря – каква е схемата. Това е една малка част от тази схема. Ако ние оставим тук министъра на финансите, това означава да оставим по-нататък президентът да назначава, а министърът на финансите да е принципал и всичко е изтеглено, както се казва като „синджир-марка”. Така че апелирам за тази философия – това, което казах, ако тук оставим „министърът на финансите”, след това остават всичките останали… Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.

Имате думата, уважаеми народни представители.

Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз разбирам, че често пъти взимам думата, но този закон действително е закон на абсурдите. Тук е поредният абсурд.

Виждам, че господин Иво Атанасов ме гледа строго, но помня, че през 1999 г., той двадесет пъти взе думата по Закона за радиото и телевизията.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Седемдесет и осем.

ИВАН ИВАНОВ: Седемдесет.

Жалко, че от неговия ентусиазъм тогава за справедливост в медийните закони, нищо не е останало. Всичко се е изпарило и приемането на този законопроект е доказателство за това, господин Атанасов.

Като говоря за поредния абсурд – може ли някой всъщност да ми обясни: защо министърът на финансите ще бъде орган на управление на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване”? Нещо повече, в следващия чл. 10, който само след няколко минути ще разглеждаме, е записано, че министърът на финансите, съгласувано, но в крайна сметка той – министърът на финансите – подпомага провеждането на държавната политика по предоставяне на обществената услуга.

За мен нямаше нищо по-логично от това органът за управление да бъде министърът на културата. Говорим за двете обществени национални медии – Националното радио и Националната телевизия.

Зная, господин председателю, че веднага ще ме репликирате, че нямам право да правя това предложение от трибуната при гледането на второ четене. Аз все пак ще Ви помоля да го подложите на гласуване. Ако то не получи подкрепа… Подкрепям това, което каза госпожа Драганова – нека бъде министър-председателят, и без това той почти като Фигаро са нагърбва с такива функции, които са абсолютно неприсъщи за министър-председателя на други страни – членки поне на Европейския съюз. Той пряко отговаря за ДАНС, той пряко отговаря за Национална агенция „Пътна инфраструктура”. След като министър-председателят отговаря за Национална агенция „Пътна инфраструктура”, защо да не отговаря и за Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване”? Няма логика. Може и там да отговаря.

Министърът на финансите наистина няма никакво място в органите на управление на Националната агенция. Ако някой ми възрази: господин Иванов, в крайна сметка министърът на финансите трябва да осигури изграждането на съоръженията и т.н., които се предвиждат по закона, че министърът на финансите осигурява за всички министерства изграждането на материалната част – инвестиции и респективно изпълнението на Закона за бюджета. При това положение, господин председателю, Ви моля „министърът на финансите” в текста на чл. 9, т. 1 да бъде заменен с „министърът на културата”, тоест за радиото и телевизията да отговаря министърът на културата, а не министърът на финансите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Драганова.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Господин Иванов, нашата логика да е министър-председателят е тази, че обществените оператори са от стратегическо важно значение за държавата. И, както казахте, не е по-важна Агенция „Пътна инфраструктура”, а това е един обществен въпрос, който е от изключителна важност, и затова сме предложили да бъде министър-председателят. Считаме, че това е важен въпрос, който той трябва да следи. Може да наема всички експерти, може да вика, ако иска, министъра на културата, защото телевизионната и електронната среда са предоставени като тема на министъра на културата и винаги това министерство докладва по тези въпроси в нашата Комисия по гражданско общество и медии.

Мисля, че по този въпрос министър-председателят трябва да е принципал. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.

За дуплика думата има господин Иванов.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Драганова! В своето изказване под определена форма подкрепих и Вашето предложение, защото по силата на компетентност министърът на финансите е най-отдалеченият. За мен е направо недопустимо да поставяте министъра на финансите, който не разбира нищо от този ресор, може да ви го заяви тук, като дойде, да го поставяте тук като орган на управление на националната компания. В този смисъл и след като министър-председателят се нагърби с други несвойствени за него задължения, които изброих, считам, че това поне може да издигне на по-високо ниво отговорността за разпространението на двете обществени медии - Българското национално радио и Българската национална телевизия.