Четиридесето народно събрание дванадесета сесия

Освен това, записано така, че това дружество може да има приходи от търговска дейност противоречи на целта на закона, който в момента гледаме и създаваме, защото според чл. 2, ал. 2, който приехме преди малко, Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” се създава като предприятие, което се финансира от бюджета. Как така? Как ще финансираме от бюджета едно предприятие и ще му позволяваме в същото време да има и търговска дейност? Това е недопустимо.

Този текст противоречи и на запазването на обществения характер на БНТ и БНР, защото дава възможност и търговски дружества да бъдат излъчвани и пренасяни чрез обществения мултиплекс и чрез мрежата, която се готвим да узаконим да се изгради. Значи и мултиплексът, и мрежата губят обществения си характер, а в Закона за електронните съобщения, в § 5г, ал. 2 ясно е записано, че този закон трябва да осигури обществения характер на БНТ и БНР.

Три нарушения на три различни закона чрез един текст! Този текст има друг замисъл, този текст изцяло нарушава обществения характер на националните ни медии и ще позволи смесени търговски дружества незаконно, в нарушение на закона да навлязат в БНТ и БНР.

Призовавам ви да обмислите този текст и да гласувате за отпадането му. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.

Не виждам проф. Герджиков, който е специалист по търговско право.

Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Изказвам се в същата посока, в която говори преди мен колегата Румен Ангелов.

Вижте това, за което аз пледирах, но залата го отклони – това трябваше да бъде промяна в чл. 13 относно Управителния съвет и т. 4: „уведомява министъра на финансите за участието на компанията в търговски дружества…”. Изведнъж се появява в чл. 20 като финансиране на дейността на компанията, и то същинската дейност на компанията – „изграждане, поддържане и развиване на електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване”.

Тук имам един много съществен въпрос, след като в чл. 13, господин председателю, вносителите на законопроекта и, уви, комисията вече като колективен орган ни предлагат Управителният съвет единствено да уведомява министъра на финансите, тоест министърът на финансите дори не може да спре участието на компанията в търговски дружества. Представете си, че това участие в търговски дружества се разрасне, може би това е целта, чрез така наречените прояви на публично-частно партньорство, в резултат на което финансирането на дейностите, финансирането от самия републикански бюджет се окаже миноритарна част от общото финансиране на компанията и компанията изведнъж се окаже зависима от приходите от търговска дейност! Това подменя изобщо смисъла на компанията, така както е създадена по закона!

Как тогава държавата, която иначе чрез републиканския бюджет трябва да финансира ясно и отчетливо компанията, и единствено приходите от възнаграждения от операторите, чиито програми се разпространяват чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, трябва да бъдат източници за финансово обезпечаване на дейността на компанията? Изведнъж се оказа, че „приходи от търговска дейност”, т. 3, дори не са лимитирани! Всъщност тази национална компания може да започне да работи като едно търговско дружество! Тя изгубва характера си! Затова напълно подкрепям господин Ангелов и се присъединявам към предложението т. 3 да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 19 и чл. 20?

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Това, което гласуваме, просто е безумие!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам и представители на вносителите.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по така поставения сериозен въпрос?

Без да обявявам дискусията по двата текста за приключила, давам почивка до 16,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, прекратяваме регистрацията. Аз обявих, че има кворум от 123 народни представители на 30-ата секунда от обявяването на регистрацията. Сега вече са 127.

Продължаваме с разискванията по чл. 19, чл. 20, Раздел ІІ, от стр. 10 на доклада за второ гласуване.

Имате думата, уважаеми народни представители.

Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.

Моля да гласуваме предложението на народните представители Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов – в чл. 20, т. 3 да отпадне.

Моля, гласувайте.

Гласували 112 народни представители: за 28, против 71, въздържали се 13.

Предложението на групата народни представители не се приема.

Имате думата, господин Ангелов.

РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, аз преди почивката говорих по този текст. Искам отново да насоча вниманието ви към него, защото той е изключително важен.

Призовах ви да гласувате и да ме подкрепите, за да отпадне този текст. Не може да има приходи от търговска дейност в дружество, което е създадено чрез закон и е образувано държавно предприятие със закон. То единствено и само може да се финансира от бюджета, както сме го гласували в този закон. Другото – да има търговска дейност, грубо нарушава три закона. Преди почивката аз ги изредих и трите, както и кои текстове от тях се нарушават.

Не е законосъобразно, не може да съществува бюджетно предприятие, създадено със закон, което да има търговска дейност. То се явява освен всичкото, за което говорих, и нелоялен конкурент на пазара. Конституцията на Република България в чл. 19, ал. 2 ясно казва, че всички на пазара трябва да бъдат равнопоставени.

Освен това искам да ви обърна внимание на нещо, което не споменах преди почивката, че на това дружество, ако му се позволи и търговска дейност, което е незаконосъобразно, парите от бюджета ще бъдат считани от Европейския съюз за държавна помощ и ще ни бъде наложена санкция. Моля ви, помислете върху това и подкрепете предложението ми да отпадне в чл. 20 т. 3. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам, че проф. Герджиков е тук, но нямаме друга процедура, по която да му дам думата, имаме процедура само за прегласуване. Не мога да наруша правилника и да поканя проф. Герджиков да вземе думата, а това е въпрос, който засяга търговското право. Той е най-добрият специалист в България в тази област.

Поставям на гласуване за втори път предложението на народните представители Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов т. 3 на чл. 20 да отпадне.

Моля, гласувайте.

Гласували 105 народни представители: за 16, против 63, въздържали се 26.

И този път предложението на групата народни представители не се приема.

Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ, чл. 19 и чл. 20 така, както са по вносител и се подкрепят от комисията.

Моля, гласувайте.

Гласували 88 народни представители: за 86, против 1, въздържал се 1.

Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По чл. 21 има едно оттеглено предложение.

Имаме предложение от народните представители Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов:

В чл. 21, ал. 1 т. 2 да отпадне.

Освен това бих искал да направя предложение да отпадне в ал. 2, т. 2 думата „обичайната”, защото…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент само, господин Атанасов!

Тримата народни представители дават предложение да отпадне т. 2 от ал. 2. Вие правите още едно предложение в залата.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да отпадне думата „обичайната”, защото в закона, който цитираме – за корпоративното подоходно облагане, да остане само „печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане”. Такъв е терминът в самия закон, който цитираме тук.

Тримата колеги предлагат да отпадне цялата т. 2 на ал. 2, аз предлагам да отпадне само думата „обичайната” от същата тази точка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, направено е предложение. Имате това право.

Имате думата, уважаеми народни представители.

Господин Ангелов, заповядайте.

РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, предложението ми е в чл. 21, ал. 2, т. 2 да отпадне.

Мотивите ми са подобни на тези за предишното ни предложение.

Точка 2 казва: „обичайната печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане”. Недопустимо! Нормално е това предприятие да бъде създадено единствено с цел за обслужване на обществения мултиплекс, като това не му позволява да извършва никаква търговска дейност. Именно поради тази причина това предприятие се финансира от държавния бюджет. Именно поради тази причина не би могло да има и печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Отново искам да спомена, че оставайки тази точка, това предприятие на практика получава незаконосъобразна държавна помощ. То се явява конкуренция на други предприятия – частни, смесени или каквито и да са, с незаконосъобразна държавна помощ, което веднага го вкарва в нарушение на Закона за конкуренцията.
Подчертавам, че това предприятие не би могло да получава държавни помощи, не би могло да има търговска дейност и не би могло да има никаква - нито обичайна, нито необичайна печалба по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Пак ви призовавам – помислете какъв законов сблъсък има и в този текст, и подкрепете предложението ми за отпадане на чл. 21, ал. 2, т. 2. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.

Господин Иванов, заповядайте за изказване.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Член 21 е поредният абсурд в този закон на абсурдите, както вече заявих. Веднага мога да се аргументирам, то е просто видимо, очевадно.

Алинея 2, т. 2: Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” събира възнаграждения от Националната телевизия и от Националното радио, и това възнаграждение има две части.

Едното е съвсем нормално, тъй като трябва да бъдат покрити определени разходи за развитие на електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, аз бих казал и за поддръжка. То и така е записано – „поддръжка и развитие”.

Но „т. 2. обичайната печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.” Каза го и господин Ангелов, държавата чрез бюджет финансира националната компания, за да може тя да съществува, за да служи за разпространение на програмите на Националното радио и Националната телевизия, и вместо единственото възнаграждение да бъде разходоориентирано, както се постъпва в такива случаи и ние имаме редица закони, когато това изискване за разходоориентираност на възнаграждението е било изрично заложено - например в КРС, там има такси, които са разходоориентирани, тук се говори: „обичайната печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане”. Това наистина е пълен абсурд.

Ако се говори за търговско дружество, разбирам, това е съвсем нормална практика, но ние говорим за държавна компания, която пряко се финансира от държавния бюджет. И говорим след това тук за печалба.

Има и още един абсурд, господин председателю. Обръщам се към Вас неслучайно - не само като юрист, но и като бивш конституционен съдия. Погледнете, в предшестващия текст, когато ние казахме, че финансирането се извършва от:

1. републиканския бюджет;

2. приходи от възнаграждения от операторите, чиито програми се разпространяват… Виждате ли как тук е разширено – касае се вече не само за програмите на двете обществени медии – Националното радио и Националната телевизия, но и други програми. И ако съотнесем това, което пише в чл. 21, ал. 2, се оказва, че за Българската национална телевизия и за Българското национално радио възнаграждението ще бъде, от една страна, цена, която е разходоориентирана, плюс обичайна печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Какво означава това, господин председателю? За всички останали оператори, на които ще се позволява осъществяването на тази услуга, каква ще бъде печалбата? Необичайна? За Националното радио и Националната телевизия имаме разходоориентирана част, плюс обичайна печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, и това е изведено в отделна алинея и в отделен член, а за останалите оператори не е записано какво ще бъде възнаграждението. Но какво би означавало това? Че там освен разходоориентираната част има и друга печалба, която вече дори не е и обичайната печалба.

Поначало думата „обичайна” не знам на Вас как Ви звучи, но в закон е неприето да се записва обичайна печалба. Коя е обичайната печалба чрез Закона за корпоративното подоходно облагане? Някой може ли да я дефинира? Има ли дефиниция за обичайна печалба? С думите „обичайната печалба” това просто е едно безумие. Поне да се запише само „печалба”.

Моето предложение е в ал. 2 да отпадне т. 2. Не е редно, защото иначе би означавало, че това е национална компания, която получава наистина държавна помощ чрез бюджета на държавата и в същото време от същата тази държава, защото Националното радио и Националната телевизия са бюджетни организации, прибира и обичайна, както са записали, печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Правя предложение в чл. 21, ал. 2, т. 2 да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.

Има ли реплики? Няма.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания текст? Няма.

Уважаеми народни представители, ще поставя на гласуване, първо, предложението на народните представители Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов, което са направили писмено.

Абсолютно същото предложение направи тук, в пленарната зала, в устна форма и господин Иван Иванов, така че ще ги гласуваме общо.

Моля, гласувайте предложението в чл. 21, ал. 2, т. 2 да отпадне.

Ако отпадне, ще отпадне и възможността за гласуване на Вашето предложение, господин Атанасов.

Гласували 112 народни представители: за 23, против 77, въздържали се 12.

Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов, направено в пленарната зала – в т. 2 думата „обичайната” да отпадне.

Гласувайте предложението на народния представител Иво Атанасов.

Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.

Думата „обичайната” в т. 2 отпада.

Поставям на гласуване чл. 21 по вносител, подкрепен от комисията, с отпадането на думата „обичайната” в т. 2.

Гласували 90 народни представители: за 88, против 1, въздържал се 1.

Текстът е приет.

Господин Иванов, заповядайте за процедура.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, след като десет минути преди почивката Вие отклонихте предложението за поименна проверка, много Ви моля сега, два часа преди завършване на извънредното заседание, след като последното гласуване показа, че в залата има само 90 народни представители, а Вие знаете, че техният брой е по-малък, защото се гласува и с чужди карти, моля от името на Парламентарната група на Демократи за силна България да бъде извършена поименна проверка. Считам, че няма никакво основание да бъде отказано искането на ДСБ за това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Започваме поименна проверка.

Александър Владимиров Радославов - тук

Александър Димитров Паунов - отс.

Александър Манолов Праматарски - отс.

Алиосман Ибраим Имамов - тук

Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отс.

Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук

Ангел Петров Найденов - тук

Андрей Владимиров Баташов - тук

Андрей Лазаров Пантев - тук

Анелия Христова Атанасова - тук

Антонела Ангелова Понева - тук

Антония Стефанова Първанова - тук

Ариф Сами Агуш - тук

Асен Йорданов Агов - отс.

Ася Величкова Михайлова - отс.

Атанас Димитров Щерев - отс.

Атанас Петров Атанасов - отс.

Атанас Тодоров Мерджанов - тук

Атанаска Михайлова Тенева - тук

Ахмед Демир Доган - отс.

Ахмед Юсеин Юсеин - отс.

Бойко Иванов Ватев - отс.

Бойко Николов Боев - отс.

Бойко Стефанов Великов - отс.

Борис Стефанов Николов - отс.

Борис Янков Ячев - тук

Борислав Георгиев Владимиров - тук

Борислав Димитров Китов - тук

Борислав Иванов Българинов - отс.

Борислав Любенов Великов - отс.

Борислав Николов Ралчев - тук

Борислав Янчев Ноев - отс.

Ботьо Илиев Ботев - отс.

Валентин Николов Милтенов - отс.

Валентина Василева Богданова - тук

Ваньо Евгениев Шарков - тук

Ваню Стефанов Хърков - тук

Ваня Крумова Цветкова - тук

Васил Димитров Паница - отс.

Васил Миланов Антонов - отс.

Васил Минчев Иванов-Лучано - отс.

Венелин Димитров Узунов - тук

Венцислав Василев Върбанов - тук

Весела Атанасова Драганова-Илиева - тук

Веселин Витанов Близнаков - отс.

Веселин Методиев Петров - отс.

Владимир Михайлов Дончев - тук

Волен Николов Сидеров - отс.

Георги Владимиров Юруков - тук

Георги Георгиев Пирински - отс.

Георги Йорданов Димитров - отс.

Георги Миланов Георгиев - отс.

Георги Петков Близнашки - отс.

Георги Пинчев Иванов - тук

Георги Тодоров Божинов - тук

Георги Чавдаров Анастасов - отс.

Даринка Христова Станчева - тук

Даут Идриз Осман - тук

Деница Ивайлова Димитрова - тук

Деница Стоилова Гаджева - отс.

Диана Атанасова Хитова - тук

Димитър Енчев Камбуров - тук

Димитър Иванов Абаджиев - отс.

Димитър Иванов Димитров - тук

Димитър Николов Гъндев - тук

Димитър Стоянов Дъбов - отс.

Димитър Цвятков Йорданов - тук

Добромир Мартинов Задгорски - тук

Добромир Христов Гущеров - отс.

Долорес Борисова Арсенова - отс.

Донка Иванова Михайлова - тук

Дончо Стефанов Цончев - отс.

Евгени Стефанов Чачев - тук

Евгений Гинев Жеков - отс.

Евгений Спасов Иванов - отс.

Евгения Тодорова Живкова - отс.

Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук

Екатерина Иванова Михайлова - тук

Елеонора Николаева Николова - тук

Елиана Стоименова Масева - тук

Емил Константинов Георгиев - тук

Енчо Вълков Малев - отс.

Ердоан Мустафов Ахмедов - отс.

Жори Йорданов Алексиев - отс.

Захари Димитров Георгиев - тук

Златко Тонев Златев - тук

Ива Петрова Станкова - тук

Иван Атанасов Колчаков - отс.

Иван Георгиев Иванов - тук

Иван Георгиев Сотиров - тук

Иван Георгиев Стаматов - тук

Иван Добромиров Гороломов - тук

Иван Желев Илчев - отс.

Иван Йорданов Костов - отс.

Иван Матеев Иванов - тук

Иван Николаев Иванов - тук

Иван Николов Гризанов - тук

Иван Петков Даков - тук

Иван Славов Иванов - тук

Иво Петров Сеферов - тук

Иво Първанов Атанасов - тук

Иглика Димитрова Иванова - тук

Илиян Вълев Илиев - отс.

Илкер Ахмедов Мустафов - тук

Илко Димитров Димитров - тук

Йордан Димитров Костадинов - отс.

Йордан Иванов Бакалов - отс.

Йордан Кирилов Цонев - тук

Йордан Мирчев Митев - тук

Йордан Петков Йорданов - тук

Йордан Петров Величков - отс.

Камелия Методиева Касабова - тук

Камен Костов Костадинов - тук

Касим Исмаил Дал - отс.

Кирил Николаев Добрев - тук

Константин Стефанов Димитров - тук

Коста Димитров Цонев - отс.

Костадин Александров Кобаков - тук

Красимир Дончев Каракачанов - отс.

Кръстанка Атанасова Шаклиян - отс.

Лидия Сантова Шулева - отс.

Лъчезар Благовестов Тошев - тук

Лъчезар Богомилов Иванов - отс.

Любен Андонов Корнезов - тук

Любен Любенов Дилов - тук

Лютви Ахмед Местан - тук

Маргарита Василева Кънева - отс.

Маргарита Спасова Панева - отс.

Мариана Йонкова Костадинова - тук

Марин Йорданов Маринов - тук

Марина Борисова Дикова - отс.

Марио Иванов Тагарински - отс.

Мария Василева Капон - отс.

Мария Иванова Ангелиева-Колева - отс.

Мария Станчева Вълканова - тук

Марко Николов Мечев - тук

Мартин Димитров Димитров - отс.

Мая Божидарова Манолова - отс.

Метин Мехмедов Сюлейманов - тук

Милен Емилов Велчев - отс.

Мима Тодорова Василева - тук

Минка Стоянова Русева - отс.

Минчо Викторов Спасов - отс.

Минчо Христов Куминев - тук

Мирослав Димитров Мурджов - отс.

Митко Иванов Димитров - отс.

Митхат Сабри Метин - отс.

Младен Петров Червеняков - тук

Муса Джемал Палев - отс.

Надежда Николова Михайлова - отс.

Надка Балева Янкова - тук

Надя Антонова Кочева - тук

Надя Димитрова Иванова - тук

Неджми Ниязи Али - отс.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви информирам, че на балкона на пленарната зала е парламентарната делегация от Република Корея, водена от председателя на Народното събрание Ким Хюнг О. Корейските парламентаристи са на официално посещение в България по покана на председателя на българския парламент Георги Пирински. (Ръкопляскания, всички стават прави.)

Ние вече приветствахме нашите гости и приятели от Република Корея. Добре дошли и от мен!

Продължаваме с поименната проверка.
Ненко Викторов Темелков - тук

Нено Ненов Димов - отс.

Несрин Мустафа Узун - тук

Нигяр Сахлим Джафер - тук

Никола Гочев Проданов - тук

Николай Аврамов Свинаров - тук

Николай Боянов Михайлов - тук

Николай Георгиев Григоров - тук

Николай Георгиев Камов - отс.

Николай Петров Кънчев - тук

Нина Стефанова Чилова - отс.

Нихат Тахир Кабил - отс.

Огнян Стефанов Герджиков - тук

Олег Григоров Попов - тук

Олимпи Стоянов Кътев - тук

Павел Димитров Шопов - отс.

Павел Михайлов Чернев - отс.

Пенко Атанасов Атанасов - отс.

Петър Георгиев Кънев - тук

Петър Георгиев Мръцков - отс.

Петър Димитров Попов - отс.

Петър Кирилов Берон - тук

Петър Станиславов Манолов - отс.

Петя Илиева Гегова - отс.

Пламен Александров Панайотов - тук

Пламен Василев Славов - тук

Пламен Георгиев Ранчев - тук

Пламен Неделчев Моллов - тук

Радослав Георгиев Илиевски - тук

Радослав Ненков Гайдарски - тук

Радослав Теодоров Иванов - отс.

Рамадан Байрам Аталай - тук

Рейхан Ибадула Аблеким - отс.

Ремзи Дурмуш Осман - отс.

Росен Златанов Владимиров - отс.

Руденко Радев Йорданов - тук

Румен Асенов Ангелов - тук

Румен Иванов Такоров - тук

Румен Йорданов Петков - отс.

Румен Стоянов Овчаров - отс.

Рупен Оханес Крикорян - отс.

Светослав Иванов Спасов - отс.

Светослав Христов Малинов - тук

Силвия Николаева Алексиева - тук

Силвия Тодорова Стойчева - тук

Симеон Василев Симеонов - тук

Сияна Атанасова Фудулова - тук

Снежана Великова Гроздилова - отс.

Соломон Исак Паси - отс.

Станимир Янков Илчев - отс.

Станислав Тодоров Станилов - отс.

Станка Панайотова Маринчева - тук

Станчо Николов Тодоров - отс.

Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук

Стефан Антонов Софиянски - тук

Стойко Илиев Танков - тук

Стоян Витанов Витанов - тук

Стоян Проданов Иванов - отс.

Съби Давидов Събев - тук

Татяна Дончева Тотева - тук

Татяна Стоянова Калканова - отс.

Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отс.

Тодор Михайлов Кумчев - отс.

Тодор Николов Батилов - отс.

Тома Янков Томов - тук

Трифон Димитров Митев - тук

Фатме Муса Илияз - отс.

Фидел Димитров Беев - отс.

Фикрет Хюдаетов Шабанов - отс.

Хасан Ахмед Адемов - тук

Христина Христова Велчева - тук

Христо Боянов Величков - тук

Христо Дамянов Бисеров - тук

Христо Йорданов Кирчев - тук

Христо Кирилов Попов - тук

Хюсеин Муталиб Хамди - тук

Четин Хюсеин Казак - тук

Юксел Али Хатиб - тук

Юнал Саид Лютфи - отс.

Юнал Тасим Тасим - отс.

Юсеин Аптула Джемил - тук

Янаки Боянов Стоилов - тук

Яне Георгиев Янев - отс.

Яни Димитров Янев - отс.

Янко Александров Янков - тук

Ясен Димитров Попвасилев - тук

В пленарната зала присъстват 132 народни представители, следователно имаме кворум.

Моля народните представители да не напускат залата!

Приехме чл. 21. Продължаваме по-нататък.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Член 22 е по вносител, няма предложения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 22.

Няма желаещи.

Моля, гласувайте чл. 22 по вносител, подкрепен от комисията.

Гласували 93 народни представители: за 91, против 1, въздържал се 1.

Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По Глава трета има предложения от народните представители Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов – Глава трета да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Господин Ангелов, заповядайте.

РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, предложил съм Глава трета да отпадне цялата. Имам най-малко пет съображения.

Основания за приемането на този закон е § 5г от Закона за електронните съобщения, който е в сила от 9 март т.г. В § 5г буквално е записано следното: в срок до 1 март 2009 г. се приема закон, който осигурява необходимия индивидуално определен ограничен ресурс за разпространение на обществените радио и телевизионни програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио.

И второ, в него пише: в закона по ал. 1 се определят условията за гарантиране на обществения характер на БНТ и БНР.

С Глава трета се създава предприятие, което е извън задачата, дадена от основния закон, а именно Закона за електронните съобщения. В Закона за електронните съобщения не е предвидено в този закон да се създава никакво друго предприятие освен създаденото предприятие, което преди малко гласувахме, а именно Националната компания за обществено цифрово радиоразпръскване. Ние вече създадохме това предприятие с предходната глава. Това предприятие излиза извън рамките на задачата, дадена от основния закон. Това ни кара да мислим, че се получава дописване на закона, което противоречи на Закона за нормативните актове на Република България и на Конституцията на Република България. Това предприятие, освен че би било незаконосъобразно, не е и необходимо на държавата, не е необходимо на данъкоплатеца. В предишни изказвания вече заявих, че за създаването на това предприятие или за изграждането на цялата мрежа ще отидат над 1 млрд. – 1 млрд. 200 хил. лв. от бюджета на Република България. Без никакъв анализ, без никакво становище, без никаква необходимост!

Освен това искам да ви прочета и какво се нарушава от европейското право, от европейски регламенти. Първо, нарушава се чл. 19, ал. 2 на Конституцията. Второ, пряко се нарушава договорът за създаване на Европейската икономическа общност, а именно чл. 90, чл. 92, чл. 85 и чл. 84. Но най-вече чл. 92, ал. 1, което поставя държавата ни под заплаха от сериозни ежедневни, подчертавам, ежедневни глоби, които ще бъдат в рамките на десетки хиляди лева на ден.

Освен това отново искам да подчертая, че със създаването на това предприятие, което ще изгражда мрежата за пренасяне на сигналите, се създават предпоставки за държавна помощ, което е недопустимо.

В контекста на гореизложеното ви предлагам да подкрепите отпадането на Глава трета като недопустима не само по нашето законодателство, а и по европейското. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.

Реплики има ли? Няма.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разискваната тема?

Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Бих казал, че Глава трета всъщност разкрива целия лобистки характер на този законопроект. Може да се каже, че маските тук буквално падат. Защото чл. 23 и чл. 24 по никакъв начин не могат да бъдат защитени с разумни аргументи. Неслучайно както на изказванията на колегата Ангелов, така и на моите изказвания аз не чувам от отсрещната страна защита на въвеждането на това търговско дружество. Защо? Освен това защо в търговското дружество трябва да има участие на държавата не по-малко от 50%? Бъдете сигурни, че ще бъде 50 на 50%. Аз питам, ако след като се учреди това дружество, се извърши увеличение на капитала и изведнъж се промени процентът на участие на държавата в дружеството, какво става тогава?

Считам, че така както са разписани чл. 23 и 24, не би трябвало да бъдат подкрепени, по-специално чл. 24. Погледнете, чл. 23 в четирите си алинеи разписва по същество ангажименти на държавата. Държавата гарантира изграждането на електронната съобщителна система за пренос. Добре, аз съм напълно съгласен, че държавата трябва да гарантира. Второ, обявява, че самата електронна съобщителна система в ал. 2 е национален инфраструктурен обект, което действително предполага, че това трябва да бъде приоритет на държавата. На трето място, че недвижимите имоти, собственост на физически и юридически лица, могат да бъдат одържавявани по Закона за държавната собственост с цел отчуждаване или одържавяване за развитие на мрежата. И изведнъж в чл. 24 се вижда това, което е заложено в закона – че всъщност това ще си бъде търговско дружество, че държавата ще участва с 50%. Остава само да се запише в една пета алинея кой ще бъде собственикът на останалите 50%. Ние го знаем, ако има някой, който не го знае, нека попита от трибуната.

Подкрепям предложението за отпадане на чл. 24. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи? Няма.

Поставям на гласуване предложението на народните представители Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов, както и предложението на народния представител Иван Николаев Иванов цялата Глава трета да отпадне – не само наименованието, но и всички текстове.

Гласували 116 народни представители: за 29, против 67, въздържали се 20.

Предложението не се приема.

Поставям на гласуване наименованието на Глава трета, така както ни се предлага от вносителя и е подкрепено от комисията.

Гласували 94 народни представители: за 77, против 14, въздържали се 3.

Наименованието на Глава трета е прието.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.

По чл. 24 има предложение от народните представители Весела Драганова и Андрей Баташов – чл. 24 се отменя, което не се подкрепя от комисията.

Господин Иван Иванов направи устно такова предложение.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.

По чл. 25 има предложение от народните представители Весела Драганова и Андрей Баташов – чл. 25 се отменя.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:

„Чл. 25. (1) Основният предмет на дейност на дружеството по чл. 24 е изграждане, развитие, експлоатация, наемане и отдаване на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми.

(2) Дружеството по ал. 1 осигурява преноса на радио- и телевизионни програми при спазване на следните принципи:

1. обективност;

2. справедливост;

3. недискриминационност;

4. равнопоставеност.

(3) В случай че дружеството по ал. 1 и Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” или друго предприятие, на което е издадено от Комисията за регулиране на съобщенията разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване след провеждане на конкурс по реда на Закона за електронните съобщения, не постигнат съгласие за условията на пренос, всяка от страните има право да поиска определяне на тези условия от Комисията за регулиране на съобщенията.”

Уважаеми господин председателю, преди да дадете думата на госпожа Драганова, искам да направя едно редакционно предложение по чл. 25.

След консултации с Правната дирекция правя предложение в чл. 25, ал. 1 думата „отдаване” да се замени с по-точния термин „предоставяне под наем”.

По чл. 26 има направено предложение от народните представители Весела Драганова и Андрей Баташов, което е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Драганова, заповядайте, намираме се на територията на чл. 23 до чл. 26 включително.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги, на тази територия са членовете 24 и 25. Искам да взема отношение по тях едновременно, тъй като с господин Баташов имаме предложение да отпаднат.

Задължена съм да повторя още веднъж: уважаеми колеги, не вкарвайте частните интереси в тези обществени медии, които ще излъчва обществения мултиплекс! Не вкарвайте частните интереси, защото това е нещо много важно за държавата и както някой си мисли, че сега ще вкара едни частни интереси, така занапред в годините друг може да вкара други частни интереси и никой да няма полза. Всъщност българският гражданин, нашето общество, което трябва да приема тези обществени програми, няма интерес от това.

Затова още веднъж ви моля да обмислите варианта да няма второ дружество. Точно това са членовете, в които това трябва да се реши. Ако чл. 24 и чл. 25 отпаднат всъщност второ дружество няма да има. Апелирам към вашия здрав разум.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданите текстове?

Заповядайте, господин Иванов.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, моето предложение е по чл. 26. Член 26 доразвива това, което е в предишните членове 23 и 24. Погледнете, в ал. 1 накрая се дава възможност държавата, чрез компетентни държавни или общински органи, да учредява в полза на дружество – това търговско дружество, което в момента оспорваме, възмездно право на строеж върху земята без търг или конкурс.

Осъществяването на една процедура без търг или конкурс във всичките й разновидности е извор на корупция. След като този закон толкова много държи да обслужва разни лобистки интереси, нека да позволи учредяването на възмездно право на строеж върху земята. Но защо трябва да бъде без търг или конкурс?!

По тази причина, господин председателю, именно за да се защитят интересите на държавата, защото се защитава по този начин – чрез обявяване на търг или конкурс, предлагам последните думи „без търг или конкурс” от ал. 1 да отпаднат, при което ал. 2 губи своя смисъл, защото тя разписва ситуацията, когато не е проведен търг или конкурс. Отново казвам, това е в защита на обществения интерес, доказано в Европейския съюз, навсякъде.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Току-що ми донесоха официалното решение на Конституционния съд относно Закона за избиране на народни представители. Ще ви прочета само диспозитива.

„Конституционният съд на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 реши:

1. Обявява за противоконституционен чл. 6, ал. 6 от Закона за избиране на народни представители относно думите „получилите не по-малко от 8 на сто от действителните гласове в страната и чужбина, с което се въвежда 8-процентна национална изборна бариера за коалициите.” Останалата част от разпоредбата остава в сила. Резултатът е ясен. Съдия Емилия Друмева е подписала решението в тази му част с особено мнение.

2. Отхвърля искането за обявяване на противоконституционност на чл. 32, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители, тъй като не се получи предвиденото в Конституцията мнозинство от 7 души “за” или “против”. За обявяване на противоконституционността на текста гласуваха съдиите: Румен Янков, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Емилия Друмева, Владислав Славов и Благовест Пунев. Съдиите: Евгени Танчев, Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Снежана Начева и Георги Петканов гласуваха за запазване на текста. По този начин 6:6 чл. 39, ал. 2 от Закона за избор на народни представители остава в сила.

3. Отхвърля искането за обявяване на противоконституционност на чл.115, ал. 2 и 3 от закона. Съдиите: Румен Янков, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Владислав Славов и Благовест Пунев са подписали решението с особено мнение.

4. Отхвърля искането за обявяване на противоконституционността на разпоредбите, които представляват логично единство с чл. 39 – това е мажоритарен избор, и чл. 115, ал. 2 и 3 от Закона за избиране на народни представители. Съдиите: Румен Янков, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Владислав Славов и Благовест Пунев са подписали и тук с особено мнение решението в тази му част.”

Това гласи решението. Това е официално съобщение на Конституционния съд.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): Влиза незабавно в действие, нали?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да. Решението се публикува в “Държавен вестник”, заедно с мотивите.

Уважаеми народни представители, продължаваме с разглежданите текстове.

Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.

Първо ще гласуваме предложенията за отпадане на текстове.

Поставям на гласуване предложението на народните представители Весела Драганова и Андрей Баташов за отпадане на чл. 24.

Гласували 99 народни представители: за 23, против 64, въздържали се 12.

Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на двамата народни представители Драганова и Баташов за отпадане на чл. 25.

Гласували 98 народни представители: за 20, против 70, въздържали се 8.

И това предложение на двамата народни представители не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов в чл. 25, ал. 1 вместо думата „отдаване” да бъде „предоставяне под наем”.

Гласували 85 народни представители: за 82, против 3, въздържали се няма.

Предложението на народния представител е прието.

Поставям на гласуване от чл. 23 до чл. 26 включително, така както ни се предлагат от комисията.

Гласували 95 народни представители: за 92, против 3, въздържали се няма.

Текстовете до чл. 26 са приети.

Господин Ангелов, заповядайте за процедура.

РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, от името на парламентарна група искам 30 минути почивка.

РЕПЛИКИ ОТ КБ: Хайде стига, бе!

РУМЕН АНГЕЛОВ: Как „Хайде стига, бе!”? Имаме нужда от консултации. Какво „Хайде стига!”? Това са важни работи. За вас може да не са важни, но за нас са важни.

Господин председател, искам 30 минути почивка. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам почивка до 18 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за отпадане на чл. 26.

Гласували 84 народни представители: за 16, против 64, въздържали се 4.

Предложението не се приема.

Уважаеми народни представители, поставям на гласуване членове 23, 24, 25 и 26.

РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Ние ги гласувахме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още веднъж да гласуваме, за да потвърдим нашата воля.

Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.

Текстовете са потвърдени още веднъж.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта „Контрол”.

По чл. 27 има предложение от народните представители Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов за отпадане на ал. 2 на чл. 27.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.

По чл. 28 има предложение от народните представители Весела Драганова и Андрей Баташов, което е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 29 да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.

Господин Ангелов, заповядайте.

РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС): Уважаеми колеги, имам предложение в чл. 27 ал. 2 да отпадне, но го оттеглям, тъй като то е свързано с Глава трета, по която не приехте моето предложение за отпадане. След като Глава трета остава в сила, това предложение вече губи предмета си и затова го оттеглям.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.

Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по текстовете? Няма.

Моля, гласувайте наименованието на Глава четвърта, членове 27 и 28 по вносител, подкрепени от комисията.

Гласували 84 народни представители: за 83, против 1, въздържали се няма.

Текстовете са приети.

Комисията предлага чл. 29 да отпадне.

Моля, гласувайте чл. 29 да отпадне.

Гласували 80 народни представители: за 77, против 3, въздържали се няма.

Член 29 отпада.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Има предложение от народните представители Иво Атанасов и Йордан Мирчев.

Комисията подкрепя по принцип това предложение и предлага да се създаде Допълнителна разпоредба със следния текст:
„Допълнителна разпоредба

§ 1. (1) Електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, която се изгражда, поддържа, развива и експлоатира от Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” по реда на този закон, ползва индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, предназначен за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване по стандарт DVB-Т.

(2) Държавата осигурява необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за наземно цифрово разпространение – DRM и/или други цифрови технологии на програмите на Българското национално радио по ред, определен в закон.

(3) До осигуряването на индивидуално определения ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване – DRM и/или други цифрови технологии по ал. 2, Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване” осигурява разпространението на програмите на Българското национално радио чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, която изгражда въз основа на този закон.

(4) Издадени от Комисията за регулиране на съобщенията разрешения на Българското национално радио за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за цифрово радиоразпространение, запазват действието си до приемане на закона по ал. 2.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата.

Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Текстът на Допълнителната разпоредба е текст, който е включен между първо и второ четене на законопроекта, дори излиза малко извън обхвата на законопроекта. За разлика от закона, чийто вносител Сергей Станишев не се появява в залата, нито изпраща хора, които да го представляват, тук се касае за предложение, което е направено от двама колеги - единият от тях е господин Иво Атанасов, който води докладването по второ четене, и аз имам към него следния въпрос и директно ще го задам.

В ал. 2 се говори, че „Държавата осигурява необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпространение по определен стандарт и технологии по ред, определен в закон.”

След това в ал. 4 се казва, че „Издадени от Комисията за регулиране на съобщенията разрешения запазват действието си до приемане на закона по ал. 2.”

Този текст е типично в стил Пилат Понтийски.

Първо, не е ясно кога ще бъде създаден този закон.

Второ, искрено се надявам господин Атанасов от трибуната да каже какъв е този закон.

На трето място, това е закон, който, ако има област, с която е свързан, това е областта на електронните съобщения. По принцип не е нужен нов закон. Достатъчно е в Закона за електронните съобщения да бъдат разписани този ред, за който се говори, че държавата трябва да го създаде, за да осигури индивидуално определения ограничен ресурс радиочестотен спектър.

Иначе си задавам въпроса: колко закони ще има в тази област? Закон за радиото и телевизията, Закон за електронните съобщения, Закон за публичното радиоразпръскване... А този закон какъв предмет ще има, господин председателю, може би Вие бихте се намесили? Закон, който единствено ще определи ред, по който държавата да осигури необходимия индивидуален ресурс. Един закон за да е такъв, трябва да има достатъчно широк предмет, достатъчно стабилен. Вместо това този закон, наистина задавам въпрос, какъв ще бъде той, някакъв фантомен закон? Тук е разписан само в ал. 2 и 4 и то като пинг-понг се прехвърля от едната алинея в другата въпросът за създаването на този закон и нищо не е написано. Ако се заяви, че се поема ангажимент до шест месеца за изработване на такъв закон, Министерският съвет внася такъв закон, това е закон, но да видим какъв е, за какво е. Вече не мога да видя неговия предмет, който да бъде като наименование. Тогава може да има някакъв смисъл, но иначе останалото са едни текстове, които имат само за цел да отклонят в непрозрачното и неизвестно бъдеще първо валидността на индивидуално определения ограничен радиочестотен спектър при вече издадени разрешения, за да се намали възмущението на част от медиите, които бяха ощетени с приетите поправки в Закона за електронните съобщения и да се каже: да, ще има ред, той ще бъде определен в един закон, но ще видим кога – може в Четиридесет и петото, може и в Петдесетото Народно събрание.

По тази причина се надявам господин Атанасов, който е вносител, да има закона в ума си и да ни го разкаже тук. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по Допълнителната разпоредба? (Реплика от народния представител Иван Иванов.)

Не мога да принудя господин Атанасов да Ви даде отговор.

Моля, гласувайте.

Гласували 88 народни представители: за 84, против 4, въздържали се няма.

Параграф 1 от допълнителната разпоредба е приет.

Заповядайте за процедура, господин Илиевски.

РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлагам да удължим работното време днес до приемането на Закона за общественото радиоразпръскване.

РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС, от място): Извънредно заседание не се удължава.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Удължава се. Залата решава. Това сме го правили стотици пъти.

Останаха ни Преходните и заключителни разпоредби. Бихме могли при добра дисциплина, разбира се, без да ограничаваме разискванията, да го приключим даже и преди 19,00 ч.

Направено е процедурно предложение, решава залата.

Моля, гласувайте, но не часа, а до приключването на този закон. Може да бъде и преди 19,00 ч.

Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.

Процедурното предложение на господин Илиевски се приема.

За да ориентирам присъстващите в залата, а и извън нея, знам, че господин Ганев е тук със своя екип, точка втора – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, точка трета – Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2008 г. и Годишния отчет за дейността на Комисията по защита от дискриминацията за 2008 г., няма да се разглеждат днес. Надявам се тази седмица, само че в редовните заседания, това да стане.

Разбира се, утре на Председателския съвет ще се реши окончателно – и в залата, разбира се, кои от тези точки ще бъдат включени в седмичната ни програма.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Приехме Допълнителната разпоредба, сега отиваме на Преходните и заключителни разпоредби.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

По § 1 има предложение за преномериране.

Предложението на Весела Драганова и Андрей Баташов е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте заглавието „Преходни и заключителни разпоредби” плюс § 1, който става § 2.

Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.

Параграф 1, който става § 2, е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По § 2 има предложение от народните представители Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов, което не е подкрепено от комисията - § 2 да отпадне.

Има оттеглено предложение от народните представители Весела Драганова и Андрей Баташов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3, и в него думите „§ 1” да се заменят с „§ 2”. Нали това предлагате?

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Да.

По § 3 има оттеглено предложение от народните представители Весела Драганова и Андрей Баташов.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС, от място): Оттеглям предложението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ангелов оттегля предложението по § 2.

Моля, гласувайте § 2, който става § 3, и § 3, който става § 4.

Гласували 86 народни представители: за 84, против 2, въздържали се няма.

Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: По § 4 има предложение от народните представители Иво Атанасов и Йордан Мирчев, подкрепено по принцип от комисията.

Има предложение от народните представители Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов за отпадане на т. 6 от § 4.

Комисията не подкрепя това предложение.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:

„§ 5. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 45 се създава ал. 4:

„(4) Държавата взема съответните мерки за гарантиране на необходимото цифрово оборудване за създаването на програми в съответствие с приложимите цифрови технологии.”

2. Създава се чл. 47а:

„Чл. 47а. (1) Българската национална телевизия има право да създава програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори в правна форма, регламентирана съгласно българското законодателство.

       (2) В случаите по ал. 1 Българската национална телевизия осъществява контрол при вземане на решения, свързани с програмите по ал. 1.

       (3) Изборът на лицата, съответно на операторите по ал. 1 се прави от генералния директор на БНТ след одобрение на управителния съвет.”

3. В чл. 62 т. 3 се изменя така:

„3. определя основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата и одобрява създаването на програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори по предложение на генералния директор на БНТ;”

4. В чл. 68:

а) досегашният текст става ал. 1;

б) създава се ал. 2:

„(2) Генералният директор на Българската национална телевизия избира физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори, с които създават съвместно радио- и телевизионни програми.”

5. В чл. 105 се създава ал. 7:

„(7) Ограничението по ал. 4, т. 7 не се прилага, в случай че юридическото лице или негови акционери са публични дружества по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.”

6. В § 5 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 6 се отменя.

7. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ., бр. 14/2009 г.):

а) в § 37, ал. 1, т. 1 думите „въз основа на проведен конкурс” се заличават;

б) създава се § 37а:

„§ 37а. (1) Предприятието, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване DVB-T в Република България, приет от Министерския съвет, освен програмите по § 37, ал. 1 задължително разпространява и програмите на телевизионни оператори, които към момента на стартиране предоставянето на услугите съобразно издаденото разрешение разпространяват програмите си чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, осигуряващи достъп до програмата на не по-малко от 50 на сто от населението на страната.

     (2) Предприятието по ал. 1 задължително разпространява и по две лицензирани програми, създадени за разпространение на всеки от телевизионните оператори, които притежават разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национален обхват, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, чийто срок изтича след 2010 г.

     (3) Програмите по ал. 2 могат да бъдат произведени за разпространение от свързани по смисъла на Търговския закон лица с операторите по ал. 2, които също са оператори.

     (4) Програмите по ал. 2 отговарят на изискванията на § 37, ал. 2 и 3.”;

в) създава се § 37б:

„§ 37б. (1) Предприятието, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване DVB-T в Република България, приет от Министерския съвет, не може да разпространява повече от три на основание § 37, ал. 1 и § 37а, ал. 2 програми, на всеки един телевизионен оператор, който притежава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национален обхват, издадено от Комисията за регулиране на съобщенията, чийто срок изтича след 2010 г.

(2) В трите програми по ал. 1 се включват:

1. програмите, произведени от свързани по смисъла на Търговския закон лица с телевизионния оператор по § 37, ал. 2 и

2. програмите, задължителни за разпространение на основание § 37, ал. 1.

(3) Предприятието, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване DVB-T в Република България, приет от Министерския съвет, не може да разпространява повече от три на основание § 37, ал. 1 и § 37а, ал. 1 програми на един телевизионен оператор или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон.

г) в § 38:

аа) алинея 5 се изменя така:

„(5) Освен програмите по ал. 2 предприятието разпространява в некодиран вид задължително и по три лицензирани програми на телевизионните оператори по § 37а, ал. 2.”;

бб) създават се алинеи 6, 7, 8 и 9:

„(6) Предприятието по ал. 1 на основание ал. 5 не може да разпространява повече от три програми на всеки един телевизионен оператор, който притежава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национален обхват, издадено от Комисията за регулиране на съобщенията, чийто срок изтича след 2010 г.

(7) В трите програми по ал. 6 се включват програмите, произведени от свързани по смисъла на Търговския закон лица с телевизионния оператор по ал. 6.

(8) В случаите по ал. 5 чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване могат да се разпространяват и лицензираните по реда на Закона за радиото и телевизията програми, произведени за разпространение от свързани по смисъла на Търговския закон лица с операторите по ал. 5, които също са оператори.

(9) Програмите по ал. 5 и 8, както и останалите програми, които се разпространяват от предприятието, следва да са с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.”

в) в § 39, ал. 3 след думата „от БНТ” се добавя и на БНР”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов, за изразителното четене.

Имате думата, уважаеми народни представители.

Заповядайте, господин Ангелов.

РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, аз имам предложение в този параграф да отпадне т. 6. За пореден път чрез Преходни и заключителни разпоредби се променят закони, които сме приели преди един месец. С т. 6 на практика се правят сериозни промени – и искам да уточня, незаконни – в Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизията. Този Закон за електронните съобщения преди един месец го приехме със страхотни дебати. Тогава дадохме право на едно предприятие един човек да вземе първите мултиплекси. Сега с тази промяна в т. 6 със закон го задължаваме да излъчва допълнителни търговски програми там. Това е недопустимо. Как това нещо можем да го решаваме със закон. Недопустимо е да бъде налагано задължение чрез закон за задължително излъчване на търговски програми. Няма го в никоя държава. В никой наш закон никога в парламентарната практика на Република България и на Царство България преди това сигурно, това нещо не се е случвало.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В Царство България нямаше телевизия.

РУМЕН АНГЕЛОВ: Пак има закони някакви. Не може да се налага чрез промяна на закон в Преходни и заключителни разпоредби задължителност на излъчване. Това е абсолютно в ущърб на пазара и е в полза, и то в търговска полза на трети лица. Аз не уточнявам кои са, няма значение кои са.

Трябва да отпадне т. 6 от § 4.

Накрая искам да кажа, че с тази т. 6, освен всичко друго, се създават условия да се разпространяват и телевизионни програми на оператори, които нямат право на това, защото са свързани лица точно в тази т. 6. Ето, станаха четири различни недопустими и незаконни неща. Преосмислете тази точка и подкрепете предложението ми. Много е правилно. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.

Имате думата за изказване, господин Илиевски.

РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По това, което прочете колегата Иво Атанасов, предполагам целият § 37б да отпадне до т. „г”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има три алинеи.

РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Да отпадне цялото.

И след това § 38 да отпаднат 6 и 7.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще останат ал. 5, 8 и 9.

РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ: Да.

Ако трябва да се аргументирам, защото това е много важно.

Предложеният текст създава неаргументирано ограничение пред операторите на мултиплекси да разпространяват повече от три програми на установените на пазара оператори и свързани с тях лица.

На пръв поглед ограничението изглежда цели предотвратяване на създаването на играчи с доминантно положение на пазара, но анализирано внимателно всъщност противоречи на конституционния принцип за свободна стопанска инициатива – чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България. Съгласно Плана за въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване в Република България и приетия от КРС стандарт за компресия MPEG-4, цифровите мрежи ще могат да разпространяват по осем телевизионни канала или общо 24 на първия етап и 24 на втория етап от цифровизацията. Това прави общо 48 телевизионни канала с национално разпространение.

Закономерното развитие на пазара в такава свръхконкурентна обстановка е да настъпят сливания. Материята относно сливанията в свободната пазарна икономика е детайлно регламентирана в Закона за защита на конкуренцията. Комисията за защита на конкуренцията има стабилна и публично известна практика в тази област. В проучването си по искания за придобиване и сливания тя действа по специална процедура и оценява много внимателно пазара преди да разреши да забрани съответната сделка по изкупуване или сливане. Провежда се детайлно проучване на засегнатия пазар, взема се мнението на всички заинтересовани.

Това предложение, включено към § 5, разбирате, че противоречи на всички тези аргументи.

На следващо място, такива ограничения не се отнасят до националната обществена телевизия – Българска национална телевизия, на която законът дава възможност да развива осем канала държавно управляван мултиплекс. Съответно поставянето на ограничение пред частните оператори съставлява неравнопоставено третиране, което противоречи на правилата на лоялната конкуренция.

И трето, Директива 2002/21 на Европейския съюз относно общата регулаторна рамка на електронните комуникационни мрежи и услуги, наречена накратко Рамкова директива, вие знаете, която е въведена в България със Закона за електронните съобщения, от една страна, дава изрична възможност на предприятията за свободно прехвърляне или преотдаване на индивидуални лицензни права с одобрение на регулатора, и от друга, изисква от регулатора да предприемат всички възможни мерки, за да стимулират лоялната конкуренция.

Предложеният текст противоречи и на двата посочени основни принципа на тази директива и затова аз предлагам той да отпадне. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Илиевски, това, което Вие предложихте, не се ли покрива де факто с това, което господин Ангелов предлага?

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Не, той иска да отпадне целият текст.

РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС, от място): Частично.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.

А това, което тук чухме като становище, не е ли становището на Нова телевизия или на БТВ?

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Точно така. На БТВ и на ББТ становището.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това ли правим сега? Гласуваме предложения, които гледаме, но надали това е точната парламентарна процедура?

За първа реплика – господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги! Това, което преди малко колегата Илиевски изговори, е отпадането на част от онова, което предлагам аз – да отпадне цялата т. 6. Ако отпадне само това, което предлага колегата Илиевски, правим още по-голяма беля. Тогава ще засилим интереса на третото лице, за което говорих, не знам как се казва – телевизия ли е, кой е, поради което съвсем разумно ви призовавам: подкрепете моето предложение цялата т. 6 да отпадне.

Това включва и нещата, които господин Илиевски иска да отпаднат, но вече има смисъл, когато отпадне цялата т. 6. Ще помогнете на пазара да не навлязат по задължителен, незаконен начин хора, които искат да ползват пълен монопол върху цифровото радиоразпръскване – не, ами върху цялото разпространение на телевизионни и радиопрограми.

Подкрепете моето предложение – разумно е. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.

Имате право на дуплика, ако желаете.

РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Аз не чух да репликира нещо в случая!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отказвате се от правото си на дуплика.

Госпожо Драганова, заповядайте.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не мога да не взема отношение по тези текстове – 37б и ал. 6 и 7, защото, както Вие казахте, тук колегата прочете становища на частни медии, които нямат полза от това. Нека да обясня за какво става въпрос.

Това са антимонополни текстове, защото тук предвиждахме да са до 6 програмите на един мултиплекс. Сега вече има възможност да са 8, а който има възможност нататък да ги развива, могат да станат и до 10. Увеличи се възможността по „must carry” да се качват различни програми.

Тук даваме възможност тези, които имат разрешителни след 2010, до 2012 г., да изискват програмите им да бъдат качени по „must carry”.

Представете си, колеги: сега някой ако започне и има интерес от големите играчи на пазара - да накупи едни телевизии, които имат такива разрешителни до тези години. Той ще ги купи на една цена, изведнъж ще ги направи национални телевизии и ще започне да ги продава на друга цена. Точно затова е сложено ограничението – максимум три програми на първа вълна и максимум три програми на втора вълна, за да няма точно такава търговия.

Вижте кой протестира. Колега, Вие не сте ли видели това? Извинявайте, това е защита на частни интереси в Народното събрание! Естествено, на когото му е накърнен интересът, ще напише такова писмо в последния момент!

Защо нямаше представители в комисиите – да си кажат мнението? Всички са били поканени. Трябва да ви кажа, че в комисията на второ четене и опозицията я нямаше.

След като комисията, която е оторизирана, е гласувала с пълно мнозинство тези текстове, апелирам просто да не ги променяме или просто да се обявим за лобисти на определени частни интереси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика има ли? Няма.

Господин Мирчев, заповядайте за процедура.

ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Аз все пак ще направя предложение, господин председател. Присъствах в Комисията по гражданско общество и медии – нямаше реално предложение между първо и второ четене по този текст от името на комисията, което не е нарушение на правилника.

И аз днес получих писмо – това, което господин Илиевски предложи, то е адресирано до председателите на парламентарните групи и до председателите на двете комисии – до господин Атанасов и до мен. Лично аз считам, че няма да бъде лошо, ако този текст отново се обсъди в Комисията по гражданско общество и медии.

Предполагам, че още един текст трябва да бъде допълнително разгледан. Това няма да наруши графика за приемането на закона, обнародването му и изпълнението на всички последващи действия.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Как няма да наруши?

ЙОРДАН МИРЧЕВ: В противен случай, госпожо Драганова, Вие знаете настроението – този текст в този вариант, както се предложи, вижте залата отляво, просто няма да мине. Може би да пренощуваме и да се намери някакъв по-разумен или по-балансиран текст.

Това е моето предложение – да се отложи и да се обсъди отново в комисията.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Обратно процедурно предложение!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Драганова.

Направеното процедурно предложение е за отлагане на разискванията и гласуването на този параграф.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми колега Мирчев, аз знам, че ние от НДСВ сме много толерантни, обаче е дошло време, в което всеки ще трябва да покаже какво гласува и за кого го гласува. Нали?

Дали ще се отсвири текстът или не, сега ще се покаже. Направихме това заседание, защото този закон много се бърза и комисията едва ли не на акорд гледа всичките му текстове. Нека всеки си поеме отговорността сега! Не да премисляме, така или иначе законопроектът трябва да се приеме сега! Нека всеки да гласува – дали за BBT и за bTV, дали за целия народ, дали ще направи това, което всъщност две телевизии искат да бъде направено. Покажете кой как гласува.

Обратно процедурно предложение – текстът да не се отлага и законопроектът да върви напред.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля квесторите да поканят народните представители! Виждам, че дясната част е почти празна.

РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Няма кворум!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има, има.

РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Къде е?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вляво има кворум – вдясно няма.

Има процедура, ще гласуваме процедурата – това е.

Професор Мирчев направи процедура за отлагане на разискването и гласуването на § 5, като той предложи евентуално още веднъж да се огледа в комисията.

Поставям на гласуване предложението на проф. Мирчев за отлагане на разискванията и гласуването на § 5.

Отменете гласуването – не е възможна тази цифра!

Моля народните представители да гласуват само със своите карти!

Моля, гласувайте процедурата за отлагане на § 5.

Още веднъж се обръщам: моля, гласувайте само с вашите карти.

Гласували 98 народни представители: за 18, против 70, въздържали се 10.

Процедурното предложение не се приема.

Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 4, който става § 5? Няма желаещи.

Първо ще поставя на гласуване предложението на народните представители Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов – те предлагат § 4, т. 6 да отпадне.

Моля, гласувайте предложението на тази група народни представители.

Гласували 113 народни представители: за 20, против 84, въздържали се 9.

Предложението на тази група народни представители не се приема.
Уважаеми народни представители, в пленарната зала, процедурно е допустимо, господин Илиевски направи предложение § 37б с всичките му алинеи да отпадне, а също така и § 38, ал. 6 и 7 да отпаднат. Така ли е, господин Илиевски? Добре.

Гласуваме предложението на господин Илиевски за отпадане на докладваните от мен текстове.

Гласували 98 народни представители: за 81, против 16, въздържал се 1.

Предложението на господин Илиевски се приема, което означава отпадане на § 37 с алинеите и точките, както и от § 38, ал. 6 и ал. 7.

Остава да гласуваме предложението на комисията в останалата му част – там, където не отпаднаха текстовете.

Гласуваме § 5 така, както ни се предлага от комисията, без отпадналите текстове по предложение на господин Илиевски.

Моля, гласувайте.

Гласували 99 народни представители: за 95, против 3, въздържал се 1.

Параграф 5 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Господин председател, сега ще прочета текстовете до края. Само по един от текстовете има предложение за отпадане.

По § 5 имаме предложение от народните представители Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов:

1. В § 5 т. 1 да отпадне.

2. В § 5 т. 2, буква „б” да отпадне ал. 2.

Комисията не подкрепя и двете предложения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Другите предложения са приети.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Комисията приема предложението от народните представители Иво Атанасов и Йордан Мирчев, както и предложението от народните представители Иво Атанасов, Лютви Местан, Георги Юруков и Камен Костадинов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Недейте да ги съобщавате, а направо преминете към текста на § 6.

ДОКЛАДЧИК ИВО АТАНАСОВ: Добре.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:

„§ 6. В Закона за електронните съобщения се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 22:

а) в ал. 1 думата „петима” се заменя с „девет”;

б) в ал. 4 думата „двама” се заменя с „петима”;

в) в ал. 5 думата „един” се заменя с „двама”, думата „назначава” се заменя с „назначават”, а думата „освобождава” се заменя с „освобождават”.

2. В § 1, т. 54 от Допълнителните разпоредби се създава изречение второ: „Радиопредавателите на радио- и/или телевизионни сигнали са част от електронната съобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване”.

3. В Преходните и заключителните разпоредби:

а) в § 3 ал. 2 се отменя;

б) в § 4 ал. 2 и 3 се отменят;

в) в § 5в:

аа) досегашният текст става ал. 1;

бб) създават се ал. 2 и ал. 3:

„(2) Телевизионните програми, създадени за разпространение от телевизионни оператори, които притежават разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национален обхват, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, чиито срок изтича след 2010 г., се разпространяват едновременно чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване и за наземно цифрово радиоразпръскване.

  (3) Аналоговото разпространение се преустановява едновременно за всички програми по ал. 2, когато покритието по население на електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване достигне покритието по население, осигурено чрез електронната съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване”.

Комисията предлага да се създаде § 7:

„§ 7. В едномесечен срок от влизане на закона в сила Народното събрание избира, а Президентът на Републиката назначава новите членове на Комисията за регулиране на съобщенията по § 6, т. 1, букви „б” и „в”. Решението на Народното събрание и Указът на Президента влизат в сила едновременно на 1 юли 2009 г.”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 8:

„§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 6, т. 1, която влиза в сила от 1 юли 2009 г.”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по тези параграфи.

Господин Ангелов, заповядайте.

РУМЕН АНГЕЛОВ (РЗС): Благодаря, господин председател. Аз имам две предложения: т. 1 да отпадне и т. 2 да се измени.

Пак казвам, че е недопустимо да се променя чрез Преходни и заключителни разпоредби Закона за електронните съобщения, който го направихме преди един месец.

Явно това се прави в нечия полза и в нечий интерес, но това не е нито интересът на държавата, нито интересът на данъкоплатеца. По същество това изменение означава, че националната компания я задължаваме да си изгради, освен мрежа за разпространение и инфраструктура, като например предаватели, кули, вишки и т.н. Тук някакъв български гений има принос към световната комуникация. Записал е в тази точка, която предлагам да отпадне, че радиопредавателите на радио- и телевизионните сигнали са част от електронно-съобщителната мрежа. Този човек е гениален! Задължаваме сега, освен да прави мрежа бюджетът и данъкоплатецът, което не е работа на това предприятие, пък на всичкото отгоре му е и забранено, защото няма право да оперира и с мултиплекс, и с мрежа за разпространение на сигнали, но сега ще ги задължим да построят и радиопредаватели, и вишки, и кули, и пълна инфраструктура. На кой това е изгодно?! Как така от бюджета ще го правим и после ще го делим с някой друг?

Недопустимо е да нарушаваме принцип, записан в Закона за електронните съобщения и в законодателството ни, за разходориентираност на всяка обществена услуга. Записвайки този текст, неподкрепяйки предложението ми да отпадне тази точка, ние забраняваме на Националното радио и Националната телевизия да избират по-евтин начин за своето разпространение. Казваме им: сега ще строите и мрежа, ще строите и вишки, ще строите и предаватели, ще строите всичко! Ама, много става, бе, колеги! Това не е в интерес на данъкоплатеца!

Това е последното предложение, което съм дал. Дотук нито едно предложение не ми подкрепихте. Но искам ясно да ви кажа, че след време от Еврокомисията всички текстове, които предложих тук за отмяна, ще бъдат отменени от нея, както съвсем скоро ще бъдат отменени всички текстове от Закона за електронните съобщения, свързани с цифровизацията, за които говорихме. В доклада това съвсем скоро ще го прочете. Еврокомисарят по комуникации на Европейския съюз наскоро беше тук и, ако си спомняте, и той го заяви това.

Искам да кажа и още нещо, за да не взимам още един път думата. То е за Комисията за регулиране на съобщенията. Пореден позор се случва тук – увеличава се на девет човека. Каква е нуждата? Дали се увеличи с 42% комуникационният пазар в България, който трябва да се регулира? Не, не се е увеличил! Просто трябва да се назначат още няколко човека там с шестгодишен мандат. И най-вероятно това не се случва заради тези четири човека повече, а защото Комисията за регулиране на съобщенията трябва да контролира и регионалната цифровизация.

С тези четири човека с шестгодишен мандат на практика под контрол до 2015 г. се поставя цялата цифровизация – и националната, и регионалната. Позорна е тази работа! Позорен е този закон, позорен е днешният ден за българското Народно събрание! Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете?

Господин Христов, заповядайте.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, на първото четене на закона аз ви казах ясно, че тук става дума за един криминален закон, който облагодетелства няколко олигарси и който е в ущърб, против интересите на българските граждани, на българската държава, на българската хазна. Аз се учудвам, че вие имате време да разисквате този закон на извънредно заседание, а в същото време нямате и минутка да отделите на разумни предложения, като това да премахнем наказателните лихви при предсрочно връщане на…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, нека говорим за закона.

МИНЧО ХРИСТОВ: Не ме прекъсвайте, господин председател!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие ме принуждавате да Ви прекъсвам.

МИНЧО ХРИСТОВ: Говоря за наказателните лихви при предсрочно връщане на ипотечни кредити. (Шум и реплики.) Еврокомисарят, който е предложен от вашето правителство, вчера в медиите казва, че има европейска директива и че тези наказателни лихви за ипотечните кредити трябва да се премахнат. В комисията обаче…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, още веднъж Ви предупреждавам – разглеждаме параграфи от този закон, не за лихвите.

МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря Ви за предупреждението, господин председател.

Та, колеги, онзи ден в комисията само един човек подкрепи това предложение. Това искам да ви кажа. Проблемът е защо вие намирате време за този закон?

Ето, аз се чудя защо трябва да увеличавате числеността на тази комисия на 9 човека?! По каква квота? По партийна квота ли сега си разделяте тези места?! Защо трябва да товарите държавата с нови абсолютно излишни длъжности? Толкова ли нямате, дето се казва, идея къде да насочите тези пари? Насочете ги към пенсионерите, към здравното осигуряване, към здравеопазването, към животоспасяващите лекарства. Откривате няколко нови длъжности, които да си поделите. Вероятно на тях ще застанат днешни депутати, някои от тях вероятно ме гледат отсреща. Това е безобразие, колеги! Не е добре!

След това, какво върши тази комисия, какво върши тази комисия? Аз се чудя, тази безсрамна, безумна такса телефон, която е 13,80 лв. Има ли държава в света, която съобразно доходите на населението да поддържа тази такса, която е с прякото съучастие на тези хора от тази комисия? Има ли държава в света с толкова висока цена на джиесемите? Аз веднага ви казвам – няма. Къде е тази комисия? Защо мълчи?

Онзи ден тук беше еврокомисарят по съобщенията. Този еврокомисар каза, че на България ще бъдат наложени санкции заради изключително високите цени на джиесемите. Не беше ли така, колеги? Защо мълчите? Вместо да извикате тази комисия тук да даде обяснение или да я пратите на прокуратурата, защото тези хора, директно ви казвам, са за прокуратурата, за съда, за следствието. Там им е мястото. Вместо това вие създавате нови места. Това е просто безумно!

Тук бяха казани някои факти, че вие в момента товарите Българското национално радио и Българската национална телевизия с разходи, тоест бюджета на държавата, а освобождавате шепа тарикати, които да използват плодовете, дивидентите на тези разходи. Ето това е смисълът на предложението, което се прави в момента.

Аз лично се срамувам, колеги, от това, което правите в последните дни на българския парламент. Срамувам се, срамувам се!

Да не говорим, не искам да ви припомням абсурдната ситуация, че когато беше приватизирана, прощавайте, подарена БТК на шепа тарикати…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето!

МИНЧО ХРИСТОВ: Завършвам, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама не гледаме БТК, господин Христов. Времето Ви изтече.

МИНЧО ХРИСТОВ: Вие искате да ми напишете изказването и аз да го прочета оттук ли, господин председател?!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз съм длъжен да Ви прекъсвам.

МИНЧО ХРИСТОВ: Какво искате?!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето Ви изтече.

МИНЧО ХРИСТОВ: Нямате право да цензурирате народни представители.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямате право повече да говорите.

МИНЧО ХРИСТОВ: Правя Ви остра забележка. (Смях.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сядайте си на мястото. Забележките ще си правите вкъщи. (Шум и реплики.)

Има ли желаещи, но моля по текстовете?

Заповядайте, господин Мирчев.

ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

Господин Корнезов, ще използвам една Ваша реплика, която Вие казахте за честта на българския парламент. Член 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание казва, че предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.

Първо, аз уважавам предложението на народните представители Камен Костадинов, Иво Атанасов, Лютви Местан и Георги Юруков, но това не беше в обхвата на приетия на първо четене Закон за публичното радиоразпръскване.

Второ, тук се говори за един регулаторен орган, не за редакционни поправки – че е сменено името на министерството, че някоя дума става в множествено число или друга отпада. Говорим за КРС – за национален независим регулатор. Този регулатор е в основата и съдържанието на Закона за електронните съобщения, така че промените във функциите на КРС не са в обхвата на Комисията по гражданското общество и медии. Компетентният орган е Комисията по транспорт и съобщения.

Трето, преди два месеца Министерският съвет внесе Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения и никъде в този законопроект не се предвиждаше увеличаване на членовете на КРС от пет на седем или на девет. Това означава, че Министерският съвет счита за нецелесъобразно и неефективно на този етап да се увеличават членовете на КРС. Това е съгласно чл. 62, ал. 2 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Независимо че той се отнася за законопроекти, внесени от народни представители, трябва да има становище на Министерския съвет. По същество това е една много сериозна поправка и трябва да има становище на Министерския съвет. Казвам, че уважавам предложението на народните представители, но Министерският съвет трябва да се произнесе по този важен текст. Казвам отново, не става въпрос за каква да е промяна, а за функциите на един регулаторен орган.

Следващ момент. Министерският съвет не предлага увеличаването досега, включително и със Закона за публичното радиоразпръскване, на който те са вносители. Народното събрание поема изключително голяма отговорност. Как ще реагира обществото? Как ще реагират съкратените кремиковски работници, пристанищните работници, железниците, химическите заводи, когато с този закон увеличаваме комисията с 4 членове, 4 секретарки, 4 шофьори, 4 коли, 4 кабинета и всички други съпътстващи разходи. Това ли е антикризисният подход на българското Народно събрание по този въпрос?!

Затова господин председател, аз се обръщам към Вас: да приложите чл. 71 ал. 2. Тези, които са запознати с интервюто на комисаря по телекомуникации и информационни технологии и разговорите, които тя е водила по време на своя престой в София, знаят, че се очаква да има доста негативни последици за България – не само за цената на роуминга, но и по редица други въпроси, които са предмет на Закона за електронните съобщения, Закона за радиото и телевизията и Закона за публичното радиоразпръскване. Не знам ако с двете дела, обединени в едно в Конституционния съд, по девет текста от Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизията, стане нещо. Трите закона в частта „Цифровизация“ отиват „на кино“. Става въпрос за деветте члена, по които е внесена жалба в Конституционния съд. Дай Боже да не стане, но ако стане, какво следва оттук нататък?!

Затова, господин председател, оставям на Вас да приложите правилника. Ако днес не можете да го решите, хубаво е да се вземе колективно решение от Председателството на Народното събрание утре сутринта и да се прецени дали този текст трябва да се гласува сега или след като се произнесат другите председатели и заместник-председатели на парламентарните групи. Нека Народното събрание да не поема риска и отговорността за това решение, без да е предложено от Министерския съвет. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Костадинов.

КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Мирчев! Аз благодаря, че уважавате предложението, което сме направили с колегите. Считам, че по същество то трябва да бъде подкрепено. Нашето предложение няма политически измерения, за да бъде обсъждано с председатели и заместник-председатели на парламентарни групи, на Председателски съвет и т.н. Предложението, което сме направили, произхожда от дейността, която извършва КРС, от това, че й се вменяват още куп задължения, които трябва да извършва по цифровизацията, от това, че практически в момента със своите пет члена тя става свръх натоварен орган, който регулира пазар от няколко милиарда лева, който трябва да следи за цифровизацията и за нейното качествено случване в държавата. Така че аргументите, които привеждате, могат да звучат много добре за избирателите – че Вие се борите срещу няколко заплати за шофьори и секретарки, но понеже Вие сте доста добре подготвен в тази материя, знаете, че всъщност те нямат нищо общо с реалните аргументи, които стоят зад това предложение.

Ако обаче зад това се крие нещо друго – че някой иска да прави политически пазарлъци и поради това иска да поставим въпроса на Председателски съвет или да се дебатира между шефове на парламентарни групи и т.н., то това са аргументи, които нямат нищо общо с нашите аргументи, когато сме давали това предложение.

Предлагам и призовавам колегите от пленарната зала да го подкрепят.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика? Няма.

Думата за дуплика има проф. Мирчев.

ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Благодаря, господин Камен Костадинов.

Ние сме коментирали тези въпроси. Знаем, че Вие добре познавате дейността в КРС. Тук не става въпрос за политически пазарлъци и за разпределение на четирите бройки. Ако сте слушали внимателно, поставих въпроса: ще приложи ли председателстващият днешното пленарно заседание на Народно събрание правилника или въпросът да се обсъди в Председателския съвет? Ще прилагаме ли правилника или няма да го прилагаме? Това няма нищо общо с вземането на политическо решение как ще се разпределят четирите бройки, ако някой въобще смята да ги разпределя.

Преди две години увеличихме заплатите на КРС. Преди два месеца вдигнахме мандата от пет на шест години. Ще предложа на председателя на Народното събрание, който е разпоредил на Комисията по транспорт и съобщения да гледа на свое заседание доклада на КРС за 2006-2007 г., да потърси отговорност защо на последното заседание преди ваканцията след като първата точка от дневния ред беше обсъждане на доклада на Комисията за регулиране на съобщенията за 2006-2007 г., нито един член на КРС не дойде на това заседание на парламентарната Комисия по транспорт и съобщения!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по разглежданите текстове? Няма.

Ще отговоря на проф. Мирчев, тъй като той всъщност направи процедурни предложения.

Първо, нито Председателският съвет, нито друг съвет може да решава въпроси, които се решават от пленарната зала с гласуване на народните представители. Председателският съвет, респективно председателите на парламентарните групи или който и да е друг нямат тези правомощия. В момента аз ръководя заседанието. Разбира се, имам глас колкото на всеки един от вас. Тук ще трябва да решим поставените проблеми!

Второ, направени са предложения по § 5, който става § 6, от редица народни представители, включително и от Йордан Мирчев, но не в аспект за увеличаване на бройките, но комисията ги е разгледала и излиза със становище. Аз не мога да пренебрегна комисията.

Обявявам, че ще се гласува параграф по параграф, а не ан блок, както са докладвани параграфите. Колкото и малко да сме останали в залата, имаме необходимия кворум и с гласуване ще решим дали ще го отхвърлим или ще го приемем.

Първо, поставям на гласуване предложението, направено писмено - на Румен Ангелов, Димитър Димитров и Димитър Йорданов, което бе защитено тук.

Моля, гласувайте предложението на тримата народни представители.

Гласували 99 народни представители: за 12, против 72, въздържали се 15.

Предложението на тази група народни представители не се приема.

Не бяха направени предложения по текстовете, както ни се предлагат от комисията. Както съобщих обаче преди това, ще поставя параграфи 6, 7 и 8 на гласуване поотделно.

ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Параграфи 7 и 8 да се гласуват отделно.

ПРЕДСЕДТАЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще гласуваме всеки параграф поотделно. Едно гласуване повече няма да ни затрудни.

В § 6 става въпрос за бройката на членовете на тази комисия.

Гласувайте § 6 по новата номерация, който се намира на стр. 21.

Гласували 102 народни представители: за 85, против 16, въздържал се 1.

Параграф 6 е приет.

Параграф 7 се намира на стр. 22.

За процедурно предложение има думата Йордан Мирчев.

ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин председател, в § 7 пише: „Решението на Народното събрание и Указът на президента влизат в сила едновременно от 1 юли 2009 г.”.

В § 8 пише същото, с изключение на § 6, т. 1, който влиза в сила от 1 юли 2009 г. Едно и също нещо, но написано в два текста.

КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Другото е за текстове от закона.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласуваме поотделно!

Подлагам на гласуване § 7 така както ни се предлага от комисията.

Гласували 102 народни представители: за 88, против 14, въздържали се няма.

Параграф 7 е приет.

Поставям на гласуване § 8 по новата номерация.

Гласували 98 народни представители: за 88, против 10, въздържали се няма.

Параграф 8 е приет, а с това е приет и Законът за публичното радиоразпръскване.

Уважаеми народни представители, закривам днешното пленарно заседание.

Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 часа. (Звъни.)
(Закрито в 19,21 ч.)



Председател:

Георги Пирински

Заместник-председател:

Любен Корнезов
Секретари:

Силвия Стойчева

Мирослав Мурджов

Каталог: 2009
2009 -> Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 Г. Обн. Дв бр. 109 от 23 Декември 2008г
2009 -> Операционни системи Unix въведение
2009 -> Католически Литургичен Календар 2010
2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г
2009 -> Програма 10 11 февруари 2009 г. Гр. София, Конферентна зала на хотел „Диана-3 Лектори
2009 -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
2009 -> Общински съвет гр. Тервел п р е д л о ж е н и е от
2009 -> Предлага изработване на абитуриентски албуми