Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| 54 Физически здравият Манчев повиши температурата и от два дни ходеше на училище с голямо усилие. Страните му горяха и по тях личеше червенината на болен. Очите плуваха в сълзи, а слепоочията пулсираха болезнено. Все по-често остра кашлица разтърсваше рамене- те му и след отминаване на пристъпа болката в слепоочието се засилваше. Училищният лекар се вслуша в кашлицата, застана срещу него, вгледа се в плуващите във влага очи, сложи опакото на ръката на челото и каза: - Какво мислиш? Да мине от само себе си ли? Защо не се обадиш на директора, че си болен? Ела в кабинета! Манчев тръгна след него послушно. - Зачатък на пневмония, ако не бях те открил днес, утре щеше да бъде късно! Вземи всичко, което ще ти предпиша, няма да излизаш на студа, ще ти сложа две инжекции, утре може да дойда вкъщи! Болният мълчеше виновно и клатеше глава в знак на съгласие. Студената му ергенска квартира го посрещна недружелюбно и зъбите започнаха да тракат. Той отиде в кухнята, сложи въглища на загасващата печка, намести възглавницата и се излегна на кушетката. Лекарствата и топлата ласка на печката му действаха приспивно и той се унесе в дълбок сън, без да се покрие с одеяло. Лекарят каза на Звезда за опасността, която го грози и повтори: - Топлина, много топлина и навреме взимане на лекарствата! Звезда измина разстоянието от гимназията до квартирата за рекордно кратко време. Отвори предпазливо вратата на антрето и почука леко на вратата на неговата стая. Постоя, но мълчанието я уплаши и тя отвори бавно. Леглото беше грижливо опънато. Палтото и обувки- те бяха тук. Тогава... По същия предпазлив начин отвори вратата на кухнята. Посрещна я топлината на разгарялата се печка и видя заспалия болник. В лицето й грейна радостна усмивка, под гърдите й се разля топлина. Тя бързо излезе, донесе от нейната стая ново пухкаво одеяло и го зави, без да го събуди. Той надигна глава. Тя седеше срещу масата и плетеше. Погледите се срещнаха взаимно разбиращи се, устните на двамата мръднаха в нежни усмивки: - Извинявай, самонастаних се! - Видя, че е завит, хвана одеялото между два пръсти. –Благо- даря ти, аз така, уж за малко, но съм заспал! - Хубаво си направил, но трябваше вчера! Болникът гушна брада в мекото одеяло и запита, защо не е взела от неговите завивки. - Нищо, все едно! Тя стана, за да му оправи одеялото. Косата се наведе над лицето му, почти докосна горящите от температурата страни, червеният цвят се сгъсти, а сърцето му заигра немирно. Сега гореше от два огъня!.. Звезда опря опакото на ръката си на челото на болния и като в просъница каза: - Гориш!.. Температурата е висока!.. - Знам! Горя! Изгарям!.. Всичко ще мине!.. Той извади ръцете си над одеялото, протегна към нея разтворени длани, опита се да седне, 109 но тя вдигна повелително показалец. - Ш-т! Не така! Болният трябва да слуша! Скрий ръцете си на топло! Аз ще донеса въглища и дърва, ще направя чай и после ще изляза из града. - Добре, ще слушам! - отговори той и покорно прибра ръцете под одеялото. - Защо излизаш? Ще се бавиш ли? - Ще се бавя, днес ще четат присъдите на първата партида! Намерих пропуск, ще отида да слушам! - Иди, но смятам, че е излишно! Не се разстройвай! Не очаквай нещо хубаво! - Хубавото и лошото са като годишните времена! Не казват, когато идват, и не предупреждават, когато си отиват! Нито лошото, нито доброто са вечни и сами! Човек докато диша, надява се! Нали знаеш латинската поговорка? - Знам! Първо научих нея и някои други глупости! Но лошото в живота на хората е прекалено много! Чудя се как издържат! - Така е, какво е сърцето на човека? Един юмрук месо, но то побира всичко!.. От лошото прави добро и от доброто лошо! Така че нито доброто е много добро, нито лошото е много лошо! Човек трябва да има будна психологическа нагласа както за едното, така и за другото! - Разбирам те, Звезда, но за това са необходими опорни точки! Тя го погледна изненадано и отговори: - Добре го каза! Това е от областта на твоята професия! Животът се опира на физическите закони и човек, въоръжен с тях, по-лесно излиза от долините на злото, застоява за дълго на хребета на доброто! - Може би мненията ни съвпадат, но ние не подозираме това! - Може би - отговори болният и още веднъж си извади ръцете над одеялото. Опита се да ги протегне към нея, но тя отново го предупреди: - Нали се разбрахме да бъдеш послушен! Сега прибери ръцете под одеялото и се опитай да заспиш! Един изпълнителен болник при лош лекар винаги оздравява! - Добре, ще те слушам, но моля те, не се бави! - Обещавам, само толкова, колкото е нужно! Звезда облече коженото палто, на което реверите ухаеха на люляк. Преди да излезе намести възглавницата под главата на болния. Когато се наведе над него, извивките на косата й погали- ха челото му. Той пое жадно мириса на люляк, а косата изсипа над него лъх на лавандула. Ръцете му се размърдаха под одеялото, но тя натисна завивката под брадата му и напомни: - Нали обеща да бъдеш послушен! - Ще бъда!.. - Сега заспи! Довиждане, като се събудиш, ще бъдеш здрав! - Довиждане, Звезда. Благодаря ти, ще слушам... ще бъда здрав! Манчев остана сам в затоплената стая. В слепоочието му болезнено пулсираха набъбналите жили, а в гърдите се сменяха на импулси топли със студени вълни. Когато беше в обятията на студа той чувстваше страх от нещо неизвестно и близко!.. Когато го поемаше топлият поток, той усещаше до себе си присъствието на Звезда, аромата на люляка и лавандулата, усещаше приятния гъдел на опорните точки.. Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|