Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| 50 Съдебното заседание тоя ден започна със закъснение. Каменов беше отишъл в ОК на БКП, за да съгласува някои от следващите присъди. Искаше да намали бесилките, а да увеличи разстрелите. Преди години той беше видял с очите си обесения атентатор на черквата „Св. Не- деля" и този вид смърт му изглеждаше страшна. В разстрела виждаше мъжество. В комитета останаха недоволни от заменената бесилка на Куманов с разстрел, но остана така, както Каменов го записа. В днешното заседание Каменов проявяваше, макар и неуспешно, чувство за хумор. Говореше повече, отколкото беше необходимо! На подсъдимата скамейка застана съдията от окръжната колегия Георги Гюлгелиев. Той беше облечен с нова касторена полушуба, подплатена с агнешки кожи, а яката във формата на кръг - от вълча кожа. Буйната му черна коса обикновено се разсипваше над слепоочието и се разделяше на прав път в средата. Сега изглеждаше сплъстена, събрана на малки кичури, разпилени по широкия му лоб. От нечистотията косата му не изглеждаше смолисточерна, както преди, а се преливаше в кафяво, прошарено със сребърни нишки, които се появиха през време на следствието. То беше дълго и жестоко. Освен физическите страдания, той беше поставен на редица други морални и психически шантажи, за да бъде смазан окончателно, за да стане зговорчив и да говори пред съда това, което пожелае съдията. В най-добрия случай той мълчеше или отговаряше лаконично: -Не! Каменов извика името на подсъдимия. Той отговори: Тук! И се упъти към определеното му място без покана, като впрегатен вол, който знае какво го очаква, щом дойде до ярема, и сам си подлага шията. Така! С разбиране на вината да се признаеш за виновен и да искаш снизхождение от Народния съд. Ти, преди да произнесеш присъдите, дълго измъчваше народните борци! Увещаваше ги да направят признания, което ще бъде от тяхна полза! Покажи на дело това, което казваше на тях! Дойде видовден! Сега е твой ред да отговаряш! - говореше в себе си председателят на съда, като разгръщаше дебелото досие на подсъдимия. - Имате думата за въпроси - подкани Каменов. Недялков излезе далеч пред съдийската маса, пристъпи близо до подсъдимия, застана лице с лице срещу него. Той очакваше овации от публиката, но вместо тях едно злобно съскане се понесе из залата. - Знаеш ли на колко години затвор общо сте осъдили народни борци и колко смъртни присъди си подписал? - Борци не съм съдил! Към хората с идеали се отнасях със съчувствие, тъй като и аз имам идеали! - Какви бяха тези, които съдихте по ЗЗД? - Това бяха крадци, саботьори, атентатори, дезертьори, черноборсаджии, битово разложени хора, които смущаваха реда в страната! Никой от тях не каза, че е комунист и че се бори за идеали. Такъв бих го освободил! Техните досиета бяха от криминален характер, те се пазят в архивите на съда, за да ви опровергават, такива са и вашите! Звера изрева с нечовешки глас и от широката пролука на горната му редкозъба челюст изхвръкна кълбо от пяна, която плесна в лицето един от хората и той я обърса с дланта на ръката. Каменов се намеси енергично и предупреди подсъдимия за прилично поведение. - В съдебната си практика издадох една-единствена смъртна присъда - на човек, който беше убил полицай и му взел оръжието! За него друго наказание няма! - Говорили ли сте на публични събрания, че СССР няма да спечели войната? - Да, говорих! 102 - Защо сте заблуждавали хората? - Аз винаги пояснявах, че това е война между двете страни, а за съюзниците на СССР – Америка и Англия – казвах, сега един бог знае!.. С това косвено признавах, че войната за Германия е загубена! Този намек беше разбираем и много слушатели ме поздравяваха за смелия ми намек! Вие не сте го разбрали, не съм изненадан! - В публични изказвания вие сте хвалили цар Борис като разумен и обичан от народа цар. Вярно ли е? - Не си спомням кога и къде съм казал това, но за него винаги съм говорил с уважение и възторг! Той заслужава това! За мъртвия се говори само добро или нищо! - Свидетелите X. Т. и Д. Г. - обърна се към съдията обвинителят и Каменов нареди да бъдат извикани. В залата влязоха двама млади мъже, облечени в нови шаечни дрехи. - Спомняте ли си да сте обядвали на една маса с подсъдимия в ресторант „Савоя" през лятото на 1943 година? Тогава той е хвалил цар Борис като добър и умен? - Двамата се спогледаха и единият отговори: - Да, така беше, той обядваше с един военен, имаше място и седнахме на същата маса. - Спомняте си какво точно е говорил подсъдимият и разкажете на съдията! Същият свидетел започна: - През пролетта на 1938 година в с. Срацимир се случило земно свличане и пропаднали къщите на много хора. От окръга се стичал непрекъснато народ, за да гледа природното чудо. Подсъдимият се връщал и видял на гарата да спира самотен локомотив. От него излязъл ма- шинист с изцапан гащиризон и запитал: „Далече ли е срутването? Никой не му отговорил, хората били под страшното впечатление от гледката. Той запитал отново. Човек с прошарени коси се вгледал в лицето на машиниста, застанал мирно по войнишки и извикал, колкото сила има: Близо е, ваше величество, около два километра! Като чули това хората, тръгнали след него и започнали да викат: „Ура! Да живее царят!" Царят запитал селянина: „Да сте видели случайно Моно Манджарски от Търняне?" - Тук е, преди малко го срещнах! - Хората започнали да го викат. Обадил се човекът, дошъл при него, двамата се прегърнали, разцелували се като братя! Моно бил навремето шофьор на царя и като се пенсионирал, разделили се. Това разказа подсъдимият. - Така ли беше? Вярно ли е, което казва другарят ти? - запита обвинителят другия селянин. - Вярно е, точно така беше! - Ето, другарю съдия, двамата свидетели потвърждават едно и също! Подсъдимият публично е акламирал фашисткия цар! Нещо друго не каза ли? Само това ли? -запита обвини- телят отново свидетелите. - Каза - обясни вторият свидетел. - Говореше, че на всички пострадали заплатили щетите, наредил да се раздадат безплатни парцели на всички, които желаят да се изселят от свлачището! Много хора се изселили на гарата и сега селото е разделено на две - гара и старо- то, но носи едно име! - Достатъчно! - каза обвинителя и продължи: - Този човек е отровен от фашистка зараза. Той никога няма да върви след великите идеи на Маркс, а ще връща колелото на историята назад! За него поддържам смъртна присъда с бесилка! Между публиката зашумя неразбран шепот. Каменов с надвикване въдвори тишина и даде думата на подсъдимия, който се защитаваше сам. - В конституцията и в наказателното право няма клаузи, които да забраняват на паметта да не се връща в миналото! Във временните ви закони и декрети, по които ни съдите, също липсват! Тогава как ще мотивирате нашата смърт? Наричате ни врагове. Кое е вражеското в нас? Ние спазвахме в обществото определени норми на поведение и всеки, който се отклоняваше от тях, получаваше съответната доза санкция! Не във вратата е вината, а в този, който си слага пръста там, когато вратата се затваря! Не признавам вината, която ми се приписва! Отричам и отхвърлям обвинителния акт! Знам, че ще умра, не затова, че съм виновен, а защото ратувам за общество със здрави морални устои, за ред и закон! Ако в тази зала има престъпници, които да заслужават възмездието смърт, това сте само вие и целият ви апарат! Гражданино съдия и обвинители, престъплението ми пред поколенията е, че не издавах присъди, съразмерни с тежестта на престъпленията, а далеч по-леки! Да оставиме миналото, да се върнем в настоящето, да ви разкажа как вашите подведомствени водят следствията сега! 103 - Говори само за себе си - нареди Каменов. - Слушам ви, само за себе си ще говоря! По време на разпита срещу мен беше стреляно с пистолет, след като бях бит с тояги и умирах няколко пъти! Окачваха ме на бесило! Копах си гроба и лягах в него жив, зариваха ме до половин и ме изкарваха, за да призная вината си, че не съм ви познавал добре! Ето вашите методи на действие! Да се унищожи жертвата психологически, да загуби разсъдъка си и да говори пред вас това, което вие искате, да се самоклевети, за да ви представи такива, каквито не сте! Каменов ревеше отсреща: - Отнемам ви думата!.. Седнете!.. Гласът на подсъдимия се извиси над всички и се чуха думите: - Ако вие се разминете с отговорността, която заслужавате, тя ще сполети поколенията ви! Възмездие ще има! - гласът му затихна в невъобразимия шум. Каменов махаше с ръце към охраната да отворят вратите. Заседанието беше закрито преждевременно! През почивката ду- ховете не бяха успокоени. Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|