Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| 51 Тишината в залата настъпи мъчително. Каменов стана прав, викаше и със златния си масивен пръстен чукаше в бронзовите къдри на Темида. От първата редица Гюлгелиев протестираше: - Не съм завършил защитата си, задължени сте да ме изслушате! Това е мое право и ваше задължение! Каменов му посочи с ръка подсъдимата скамейка и той излезе отново напред: - Вие обявихте пред света, че ще съдите виновниците за националната катастрофа, сполетяла Третото българско царство! За каква катастрофа говорите? Военният преврат, извършен на 8 срещу 9 септември от танковата бригада под ръководството на генералите Иван Маринов, Кирил Станчев, Иван Попов и о.з. подполковник Дамян Вълчев, прие и ви предаде една обединена и военно силна, запазена от пожара на войната България! Вие по- дарихте живи части от нейното тяло на съседите, това е цената, за да живеете с тях в мир! От белите ви маншети се стичат рубинени капки кръв от разкъсаното българско тяло, те ще лежат в съзнанието ви, докато очите ви гледат белия свят! С този си акт доказахте вашата безотечественост. Напразно се стараете да прикриете националното предателство с интернационален дълг! Вашият морал и вашият девиз са: „Власт на всяка цена, при всички условия!" Късогледите буржоазни политици от запад приеха революцията в Русия като временно необходимо и изгодно за тях събитие, без да разбират, че с това си копаят гроб, в който един ден ще паднат! Трагедията на века е непознаването на комунизма от сегашния Американски президент Рузвелт! Фатална е неговата непроникновеност в бъдещето, благода- рение на което позволи на СССР да зароби страните от Източна Европа! Те не са първи и няма да са последни! В тоя гигантски поход ще паднат първо слабите, но няма да бъдат пощадени и силните! Когато силите се изравнят, комунизмът ще пожелае да се настани в люлката на демокрацията! Това е неминуемо! Това очаква света! Дано моето предвиждане не се сбъдне! Дано се намери един разумен президент, който да прозре това и да направи чудо - да спаси света от комунистическата опасност! Ние от първата редица - той се обърна към подсъдимите - няма да бъдем живи! Лошото и неизвестното е зa вас! Не желая милост! От престъпници не очаквам добро! Но нека знаят близките ми, че умирам невинен! Организираната публика отново започна със своето дежурно: „Смърт на убиеца!" Близките отзад протестираха и викаха: „Позор за съдията Каменов! Позор за Народния съд!" Възмутеният съдия отново крещеше и закри заседанието. 52 104 Зимата властваше над стихналия град. Комините дишаха равномерно и сивият пушек се възнасяше високо и чезнеше в сивата пазва на небесния свод. По телефоните и електрическите жици висяха сребристи кристали иг-леста скреж. В същата премяна бяха и клоните на дърветата. По улицата от затвора до Военния клуб имаше плътен кордон от човешки тела, в пътеката се движеше бавно конвоят на подсъдимите, охраняван от глутница въоръжени хора. Снегът скърцаше под краката, студът щипеше оголените меса, подсъдимите вървяха покорно, безчувствени за хладната милувка на студената зима. В душите им бушуваше друга, по-свирепа и жестока, която ги мъкнеше към бездните на ранния гроб! На подсъдимата скамейка председателят извика 46-годишния Коста Иванов, човек от село, земеделец, собственик на кръчма. Обвинен в това, че в деня на престрелката между нелегални и полиция той е работил спокойно в кръчмата и черпил агентите, като им предоставил подслон и храна. - Признавате ли се за виновен? - запита председателят и хоризонталните бръчки на челото се сгъстиха над широките вежди. Обвиненият стоеше смутен срещу страшния съд и очакваше вместо него да отговаря защитата. До него застана застарелият адвокат Петко Деков, който започна да отговаря бавно с дълги паузи между думите: - Запознати сме, но не се признаваме за виновни! Без да иска думата народният обвинител Попандреев извика по име трима свидетели. - Свидетел Р.Г., в деня на блокадата бяхте ли в кръчмата на подсъдимия и в какво настрое- ние беше той? - Бях! Войници и полицаи бяха напълнили помещението, нямаше къде да се стои. Много пиеха на стъпалата отвън и пейката пред оградата на двора, макар че беше 17 януари и денят беше студен. Коста беше весел и раз-говорлив, защото имаше голяма клиентела. Това беше за него златен ден! Аз с труд си пробих път до него, поисках цигари и кибрит, той ми ги подхвърли сърдито и каза: „Ти сега ли тутоняса, когато има най-много работа?" С полицаите и офицерите беше много разговорлив. - Свидетел X. А. - обърна се обвинителят към втория: - Знаете ли в деня на блокадата и престрелките подсъдимият да е черпил за ликвидиране на партизаните? - Бях в кръчмата, когато на един войник не му достигнаха пари да си плати един килограм вино. „Ето, това са последните", обясни войникът, като изсипа на масата всичко, което имаше. Коста му върна парите и даде виното без пари, като го посъветва: „Не оставай без пари, войник си, ще ти потрябва за плик, за марка, имаш родители, трябва да им пишеш!" Видях как после даде без пари вино и на други войници. Един непознат офицер пиеше от шишенлъка коняк, той също не плати. -Достатъчно! - каза обвинителят и извика третия свидетел. - Свидетел Г. Д., в деня на блокадата и престрелките бяхте ли в кръчмата на подсъдимия и видяхте ли от мазето му да се изнася вино, без да се плаща, за почерпка на тези, които са участвали при избиването на партизаните? - Тоя ден на площада имаше много народ. Повечето от пришълците (войници и полицаи) търсеха топло в кръчмата. Там беше пълно, не можеше да се влиза и жена му изнасяше с кофи от мазата. Някои пиеха на двора, други на улицата! - Плащаха ли виното или подсъдимият черпеше? - запита Каменов - Виното беше хубаво! От кофите войниците гребяха с войнишки канчета и пиеха наред, каниха и мен, аз пих, без да плащам. - Знаете ли подсъдимият да се е радвал, че има убити партизани? - Знам! Аз отвън го чувах като говори високо и се смее! - Спомняте ли си какво говореше? - Не се разбираше, всички говрреха и се радваха, че са довършили партизаните! - Достатъчно! - каза Каменов и даде думата на обвинението. Звера стана от мястото си важно, оправи вратовръзката, която вероятно слагаше за първи път. В ръцете си държеше препис от обвинителния акт. Пристъпи до определеното му място, застана с полулице към съда и публиката, за да изрази уважение към двете страни. В тази поза неравностите по челото му се открояваха ярко. Широкият му месест нос хвърляше сянка над 105 острата му зверска уста и той изглеждаше страшен. От пролуките на горната му челюст се подаваше върхът на езика, а в долния край на бапката висеше капка мръсна пот. - Другарю съдия, почитаеми близки на убитите ни другари, пред нас е един народен враг, изправен да отговаря за противонародната си дейност. Един думбазин, който безмилостно грабеше от сиромасите и трупаше богатство. Той в деня на народна покруса, когато убитите партизани бяха наредени на площада за показ, се е радвал и черпил убийците! Тримата свидетели доказаха това по безспорен начин! Само един враг може да се смее, да се радва и да черпи убийците на народните синове! За него предлагам смърт чрез обесване! Близките и останалите слушатели не доумяваха от безпочвените обвинения. Виковете продължиха дълго и Каменов изчака да се наситят на опиянението си. Когато стихнаха, един стар човек извика отчаяно: - Господи, тези хора могат да обесят всекиго, когото пожелаят! Председателят въдвори ред с надвикване и даде думата на защитата. - Господин съдия, господа обвинители, уважаема публика, преставам да мисля, че се намирам пред съдебен трибунал! Имам чувството, че една организирана, но невежа тълпа решава съдбата на невинни хора, а не юристи, които според тежестта на престъплението да определят съразмерно и степента на присъдата! Пред вас е един трудолюбив селянин, който освен земеделската си работа притежава и кръчма съгласно съществуващите закони! На всеки е известно, че в кръчмите и магазините се отива свободно! Какво престъпление е това? Четете показанията на подсъдимия, където е казано: „Аз се уплаших и не желаех да отворя, но един офицер, който е между подсъдимите, ме посъветва: - Отвори, по-добре да пият и да седят на топло, отколкото да ходят из селото и да търсят конспиратори! Ние знаем, че в селото има ятаци, щом има партизани! Няма да ги тормозим, те са заблудени хора и не знаят какво искат! Властта е силна и не се плаши от тях, те видяха нашата сила! Подсъдимият се вслушал в тоя разумен съвет и отворил кръчмата, с което се слага край на претърсването по домовете! С това е помогнал на селото, а не е направил лошо! Защо изопачавате нещата? Защо на бялото викате черно? Добре, че Темида е от бронз! Ако можеше да чуе и види какво се върши, положително би пожелала да умре! С получаване на разрешително за кръчма, всеки собственик поема законно и обществено задължение да приютява всеки гладен и жаден, да дава подслон! Случаят е станал на 17 януари 1944 година, това е средата на зимата! Къде дру- гаде може да се стопли един другоселец, един гостенин на селото освен в мястото, определено за това. Господин съдия, господа обвинители, стените на залата разбраха, че моят доверител е невинен. Ако във вас има човешка съвест и гражданско достойнство, ще трябва да го оправдаете. Ако постановите наказание, независимо от неговата степен, ще се утвърдите като тенденциозен форум, който няма нищо общо с правораздаването, който не бива да злоупотребява с думата народен! Ако моят доверител, жертва на клевета, умре по злата воля на самозвано правораздаване, то нека бъде горд, че умира заедно с всички свободи в Родината! В залата настана обичайният невъобразим шум и председателят закри заседанието. Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|