Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| 49 Обичайният шум в съдебната зала се блъскаше в гипсовите орнаменти на тавана, излизаше през отворените за проветрение прозорци и се губеше в студения зимен ден. Председателят на съда извика от подсъдимите Петър Куманов. От редицата на подсъдимите излезе 17-го- дишен младеж, облечен в шаечна шинела. Изправи се от стола трудно, като се опря с ръце на раменете на седящите до него, веждите му се гърчеха от болка и така се отправи към ограждението за подсъдимите. Но не стигна дотам, а падна по очи на пода. Някои от костите на ходилата му бяха счупени при инквизицията. - Стани, симулант! Артист, няма да ти се размине въжето! - предупреди Звера, като почер- веня от гняв и зверската му мутра изглеждаше страшна. Каменов разтри лицето си и зеленикавите очи с големи торбички под тях. Вгледа се в лицето на подсъдимия и позна съученика на своя син, който често идваше в тях. - Помогнете му да стане и му дайте стол! – нареди той. Един от охраната даде своя стол и се опря на отсрещната стена. Краката на момчето бяха обути в цървули, счупените кости и подутите табани не се наместваха в обущата. Хоризонталните черти на лицето на Каменов се сгъстиха. На лицето му замръзна доволна маска, състраданието стигна мускулите на лицето му и брадата потрепера нервно. Дългите пръсти на костеливите му ръце ровеха листовете в досието на подсъдимия и правеше усилия да заговори, но нещо го стягаше за гърлото и той преглътна горчилката от неблаговидната си дейност. Залата затихна в скръбна тишина, нарушавана от хлипове на мъже и жени. След дълго мълчание съдията запита плахо: - Запознати ли сте с обвинителния акт и признавате ли се за виновен? - Не съм виновен! Не съм предател! Полицаят ме срещна на улицата и запита: „Видя ли някой да тича по улицата и накъде?" Малко преди това видях, че някой тичаше към лозята, но не го познах, затова посочих посоката с ръка. - Свидетел Петър Русинов, обяснете как ви е предал Куманов! Бях в тяхното село, откъдето взех един пистолет за нелегалните. Пистолетът беше зареден и аз го скрих в пазвата, между ризата и тялото. Тоя ден имаше блокада и местният полицай ме видя непознат и каза: „Стой! Арестуван си!" Същевременно ми удари шамар. Аз стиснах удареното място с ръка и силно наведох глава надолу, симулирах нещо като припадък от 100 шамара. С дясната ръка извадих заредения пистолет и убих полицая. Беше близо до общината, оттам излязоха още двама и ме преследваха. Успях да избягам далече, но подсъдимият е посо- чил посоката и ме откриха в един кош. Като се убедих, че ще ме намерят, напуснах коша и потънах в една слънчогледова нива. Така се спасих! - Какво знаеш за подсъдимия? - запита съдията. - Знам го като фашист, враг на комунизма, беше бранник и ме предупреди да не идвам в тяхното село, също да не говоря с Ружа! - Защо ви е забранил да говорите с Ружа и каква е тя? - Тя е наша съученичка и негова приятелка, харесва ми ими обеща, ако се скарат с него, ще предпочете мен пред друг кандидат. - Ти очакваше ли да се скарат? - Очаквах! - На какво разчиташе - запита съдията. - Да се случи нещо непредвидено! Каменов размишлява дълго по явно детските отношения на младите хора, след което запи- та подсъдимия: - Разбирате ли, че ако не е успял да избяга другарят Русинов, би станал жертва на полицията? Вие сте го преследвали, а не просто полицаят е попитал точно теб! - Аз не знаех, че той е в селото, нито за. случая с полицая. Отивах в читалището да си върна прочетените книги и да взема други. Малко преди да направя завоя, видях да тича човек, но кой е той, не знаех... Съдията вдигна мрачен поглед към обвинителите, с което искаше да каже: Имате думата. Този път се намеси Попандреев. - От разпита на свидетеля, останал по чудо жив, е явно, че двамата са имали какво да делят. Русинов идва в селото и подсъдимият, за да си отмъсти, го предава на полицията. Освен това той е враг и произхожда от вражеско семейство. При тези доказателства поддържам за обвиняемия смърт чрез обесване! Както беше обичайно, публиката с пропуски започна традиционното си скандиране „Смърт!", а останалата част от близките на подсъдимите викаха „Свобода!" Възмутеният защитник на подсъдимия, когато му дадоха думата, погледна нагоре, откъдето очакваше разбиране и се провикна: - О, темпоре, о морес! Богиньо, снеми превръзката си и виж как невинни и малолетни се обвиняват в нечувано наивни престъпления и за такива недоказани деяния се иска смърт чрез бесилка! Тенденцията на свидетеля е ясна! Не е ясно защо авторитетния народен съдия се под- вежда и плъзга по тази плоскост, с което се принизява до наивно детското и смешното! Не успял в условията на свободното състезание да завоюва сърцето на Ружа, използвайки властта, свидетелят се стреми да отстрани съперника си по един недостоен начин - веднъж завинаги! Това е долно! Господин съдия, не само на вас, на стените и столовете в тази зала е ясно, че моят доверител, тоя дечко е невинен. Ако вие не го оправдаете, неоснователно ще носите името народен съдия! Каменов отне думата на защитата, понеже се отклонява от пряката си задача и даде думата на подсъдимия. От стола, на който седеше, с почти детски плачевен глас подсъдимия заяви: - Аз не разбирам защо ме съдите, защо ме арестуваха, защо ме биха и защо трябва да умирам? Искате смърт? Какво направих, с какво заслужих това! Обичаме се с Ружа, тя обича мен, аз обичам нея! На никого не пречим! Ако обикне друг, аз й прощавам, но това да бъде по нейна воля, непринудено! Моля, господин съдия, за свобода, за живот! Неорганизираната публика и близките от дъното ревяха: „Позор за Народния съд! Свобода на невинните!" Непосредствено зад подсъдимите организираните слушатели крещяха: „Смърт!" Малкото думи, които каза момчето, трогнаха много хора. Закоравелият Каменов преглътна нещо и гърчеше вежди. Наклони глава към единия от обвинителите, после към другия, като сочеше нещо в делото, след което зачерта нещо, нещо написа върху предварително написания протокол с определените присъди. Той задраска думата „обесване", като я замени с „разстрел", но пред тях остана смъртта!.. Нея не можа да заличи, да я измени, вместо нея да 101 пише „свобода"! Така беше поръчал ОК на БКП и той, слугата, изпълняваше! Молбата за жи- вот остана неудовлетворена, но смути душите на палачите. Един от тях - Георги Попандреев, по-късно полудя и повтаряше: „Живот, дайте му живот, той е малолетен и невинен!" Накрая се самоуби, като си пръсна черепа в спалнята. Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|