Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

106
сове: „Злодеи!..Убийци!.."
Копринената завеса на сцената се нагъна и от единия край се показа Каменов. Разсилният изпълни старателно задачата си и всички станаха прави. Наместването продължи дълго и шушуканията станаха по-високи. Каменов чукна със златния пръстен във везната на Темида и тишината легна над хората като тежко бреме. От голямата камара досиета Каменов извади едно и прочете:
- Стефан Андреев.
От първата редица излезе слаб, но висок млад мъж с войнишка куртка без пагони. Застана в ограждението за подсъдими и търсеше с поглед защитата си.
- Запознат ли сте с обвинителния акт и признавате ли се за виновен? - запита председателят.
Вместо подсъдимия отговори защитата:
- Получихме акта, запознахме се с текста, но отхвърляме обвинението като неоснователно!
Господин председател, в акта неправдоподобно се твърди, че моят доверител безпричинно е стрелял в революционер-партизанин. Моят доверител твърди, че е подписал протокола за разпит под дулото на пистолета. Освен това термините, с които си служите - революционер- партизанин - взаимно се изключват и говорят в полза на моя доверител. Един революционер- партизанин не може да е невинен, щом е вдигнал оръжие срещу една законно установена власт. Освен това моят доверител е бил нападнат и е стрелял в отбрана! Моля да поясни случая!
- Разкажете как и защо убихте нелегалния? – намеси се Недялков с неоформен мъжки глас.
Войникът поясни:
- Вдигнаха ротата в тревога. Задачата ни постави поручик Апостолов. Трябваше да преминем през лозовия масив и до прочистиме терена от партизани. Аз бях леко картечар и изостанах надире, другите не бяха натоварени и избягаха напред. През лозята вървехме ходом на 40 метра човек от човек, без желание да стреляме по нелегални. При други акции сме ги виждали, но се разминавахме! Така мислех за себе си и тоя път, да се разминем мълчаливо, все едно че не сме се видели. Вървях по междата, между две лозя, там пътеката беше по- широка. В края на лозето отдясно имаше смрадликов храст. Видях човек, лошо облечен, с насочена срещу мене стара пушка. Каза ми:
- Съблечи войнишките дрехи и облечи моите!
Окуражен, че съм сам, той хвана тялото на картечницата и започнахме борба. Освен пушката той имаше и малък пищов. Насочи го срещу мен и нареждаше! Симулирах, че свалям картечницата и забих ножа в стомаха му. Левофланговите са забелязали борбата и дойдоха на помощ. Когато дойдоха, всичко беше свършено, той беше мъртъв! Един от подофицерите даде знак за сбор, събра се цялата рота, дойде и поручик Апостолов и нареди повторно претърсване на мястото. При второто преминаване на същото място открихме 6 души. Те бяха нарочно подминати първия път, но сега бяха ликвидирани!
- Поручик Апостолов, защо наредихте повторно претърсване на лозята? - запита обвини- телят.
- Защото знаех, че той не е сам!
- Искахте да довършите народните борци ли?
- Това са руски агенти!
- Кое ви дава основание да говорите така?
- Това, че когато Германия и Русия бяха в съюз, тези хора бяха мирни и харесваха строя, щом Германия нападна Русия, те взеха оръжие.
- Полковник Ангелов, вие знаехте ли за акцията? Кой нареди да замине ротата?
- Знаех! Аз наредих!
- Защо?
- За да пазим България от престъпници!
- Обвинението има думата! - каза Каменов.
Звера застана в обичайната поза, завъртя глава на всички страни, като че ли търсеше някого, притри мазната пот, която беше се стекла в долната част на вадата от раздвоената му брада и започна:
- Другарю съдия, мъдростта на партията личи от това, че е изправила пред Народния съд не кой да е, а окървавени хора! Жестоки убийци на прогресивните народни синове на народа!

107
Подсъдимият с безподобен цинизъм разказа как с нож е убил боец от съпротивата. Не стига това, озверените отново се връщат и довършват пъкленото си дело! Убиват още 6 души!
Всичко това под командата и ръководството на окървавения поручик Апостолов!
Смъртта на тези хора е малко! Ще се примиря със смърт чрез обесване на подсъдимия
Стефан Андреев.
- Подсъдимия Андреев, имате последната дума!
- Ако има справедливост, аз трябва да бъда признат за невинен! Казвам ви, видях го, но го отминах! По същия начин другарите ми са се разминали с останалите 6 души! Нахалството на комуниста няма граници! Поиска ми оръжието и дрехите! Какво безумие!
Почитаемият съд нарече убитите незаслужено народни синове, борци за човешки права и свободи! Убитите не притежават нито едно от тези качества! Четирима от тях са мои съученици, с които ме свързва ранно детство останалите трима са по-големи от мен, но мога да кажа, че ги познавам. Те бяха слаби ученици, отпаднаха от гимназията по слаб успех. Бяха лоши работници и никъде не ги приемаха на работа! Станаха революционери с надеждата, един ден да вземат парите на богатите и да живеят, без да работят!
Тези хора с дейността си доказаха, че не са нищо друго освен съветски агенти! През 1938 година, когато БЗНС и ЗМС се бореха против немското влияние в България, те не само че не участваха в съпротивата, но бяха против тях, като пишеха и разнасяха лозунги: „Вън от
България англо-френските агенти!" Това продължи до започването на войната между
Германия и СССР. Следователно не национални интереси защитават, а интересите на Съ- ветска Русия! Такава беше и позицията на БКП, те получават инструкции от едно и също място! Когато съдеха дейността на БЗНС през 1939 година (Коста Тодоров, Димитър Мавдиев,
Д-р Г. М. Димитров, Влада Карастоянова и други) РМС и БКП самодоволно потриваха ръце.
Ликуваха, когато Полша капитулира, притисната от две големи държави (Германия и СССР)!
Сега говорят за борба срещу фашизма! Тяхната политика и убеждения се сменят от собствените им интереси! Така ги познаваше всеки войник и офицер, затова когато стреляхме срещу тях, ние знаехме, че стреляме срещу чужда агентура на служба в България!
Хоризонталните бръчки по челото на Каменов се сгъстиха, той чукна с пръстена във везната на Темида и се провикна:
- Стига, отнемам ти думата! Не обиждай патриотите!
Неорганизираните и близките на подсъдимите ръкопляскаха, а отечественофронтовците викаха „Смърт!" Момъкът остана на подсъдимата скамейка, искаше да говори още, но
Каменов викаше силно:
- Нямаш думата, върви си на мястото!
Двама от охраната го хванаха за ръцете и го отведоха на мястото му на първата редица.
Един от охраната прошепна на ухото на обвинителя Недялко Ненов. Той подскочи като ужилен и викна високо:
- Подсъдимия Андреев, кой извърши разстрела на заловените партизани?
- Това не е най-важно!
- Важно е, Андреев, всеки трябва да си получи заслуженото!
- Вашето заслужено ви чака!
- Отговори на въпроса на обвинението! - намеси се Каменов.
- Кажете кой извърши разстрела!
- Казах ви, че не знам. Архивата е в казармата, там са досиетата, но някои от тях се боядисаха и сега са във вашите редици, ще прикрият черните досиета и ще останат завинаги при вас!
- Така ли? Ние ще ги издирим, ще ги открием и ще им дадем награди, вратовръзки от въже!
- Подсъдимият Ангелов, къде са досиетата на хората? Това са черни досиета и ние трябва да се справим с тях!
- Архивата е в полка, при мен няма нищо!
- Къде точно, в коя стая? В кое чекмедже?
- Цялата архива е в една стая, но там непрекъснато влизат и ровят хора, които имат интерес досиетата да изчезнат. Някои от тях са във вашите редици и носят оръжие!
- Как така! Кои са, кажете ги?! Те трябва да бъдат съдени!
- За мен няма виновни, всеки войник е изпълнявал заповед! Излишно е да търсите

108
досиетата, те са изчезнали заедно с някои от хората, други са попаднали в ръцете на самите заинтересовани и няма да излязат на бял свят!
- Вас питат, полковник Ангелов, с това ще облекчите вината си, може да разчитате на снизхождение!
- Казах ви, не знам! Не съм командир на полка и не ме интересува!
- Ще кажеш! Под въжето ще кажеш! - стискаше зъби за закана Каменов.
- Въжето е неизбежно! Ние го усещаме около шията, но предатели няма да станем! - заключи Ангелов.
Организираната публика започна да крещи: „Смърт!" В дъното на салона шумяха ръко- пляскания и викове:
- Браво!

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: